Р Е
Ш Е Н
И Е № 260306
гр.Пловдив, 04. 03.
2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, въззивно отделение – V с.,
в публичното заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Председател : Светлана
Изева
Членове :
Радостина Стефанова
Светлана Станева
Секретар
Елена Димова
като разгледа Докладваното от съдия
Радостина Стефанова
възз. гр.д. № 3033/2020г.
И за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл.422 във вр. с чл.410 от ГПК във вр. с
чл.45 и чл. 51 от ЗЗД.
Образувано е по въззивна жалба на Д.Я.Г., ЕГН **********,***, чрез адв. Д.Б., против Решение № 260027/25.09.2020г., постановено по гр.д.№ 1634/2019г. по описа
на Районен съд – Карлово, III гр.с., поправено на осн. чл.247 от ГПК с Решение №
260078/05.11.2020г., постановено по гр.д.№ 1634/2019г. по описа на Районен съд
– Карлово, III гр.с., с което е признато за установено, че дължи на А.С.Й., ЕГН – **********,***, сумата в размер на 1 800 лв., представляваща заплатена от ищеца
сума за адвокатска защита и процесуално представителство по досъдебно
производство № 312/2018 г. по описа на РУ на МВР Карлово в качеството му на
лице, пострадало от ПТП, което досъдебно производство е било внесено в Районен
съд - Карлово с предложение за освобождаване на ответника от наказателна
отговорност и по образуваното НАХД № 204/2019 г. Д.Я.Г. е бил признат за
виновен и му е било наложено административно наказание по реда на чл. 78а от НПК, за която сума е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 1274/2019 г., както и е осъден да му заплати разноски в исковото производство в размер на 1 326,07 лв. и разноски в заповедното
производство в размер на 586 лв. Моли
да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърли
изцяло предявения иск.
Въззиваемата
страна А.С.Й., ЕГН – **********,***, чрез
адв. П.С., депозира
писмен отговор, че жалбата е неоснователна.
Окръжен съд –Пловдив, констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна страна
по делото в законния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване
съдебно решение и прие за установено следното:
Пред Районен
– Карлово от А.С.Й. против Д.Я.Г. е
заведена искова молба по чл.422 от ГПК, с която посочва, че е пострадал от
пътно-транспортно произшествие /ПТП/, в резултат на което му били причинени
телесни увреждания, силен стрес и душевен дискомфорт. На 21.05.2018 г. около 22
часа бил непосредствено пред оградата дома на братовчед си Н. на ул. **********,
където го чакал, за да излязат заедно на разходка. Докато чакал, ненадейно бил
връхлетян от автомобил марка ********** с peг. № ************, управляван от ответника.
Автомобилът блъснал ищеца, след което разрушил оградата и тухлената постройка в
двора, в резултат на което му били нанесени телесни увреждания и бил затрупан с
тухли. Притеклите се да го спасяват негови съграждани го освободили внимателно
от тухлите, след което ищецът бил откаран в болница в гр. ********, където бил
приет по спешност. Лекарите в К. установили, че има тежко счупване и се нуждае
от извършване на висококвалифицирана операция, поради което бил откаран с
линейка в град Пловдив и приет в Университетска многопрофилна болница за
активно лечение „Свети Георги“ ЕАД. Там бил хоспитализиран в периода 22.05.2018
г. до 01.06.2018 г. като му била поставена диагноза - счупване на долния край
на дясната бедрена кост /фемур/. На 23.05.2018 г. била извършена операция,
изразяваща се в открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация. Била му
поставена плака за дистална фрактура на фемура. По случая била образувана
прокурорска преписка № 1086/2018 г. на РП-Карлово, досъдебно производство №
312/2018 г. по описа на РУ на МВР Карлово за извършено от водача Д.Я.Г. с ЕГН **********,
управляващ лек автомобил марка ************, престъпление по чл. 343, ал.1, б.
„б“, пр. 2, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК.
В хода на досъдебното производство ищецът бил
представляван от адв. П.П.С., за което му заплатил в брой сумата в размер на 1 800
лв. въз основа на Договор за правна защита и съдействие 790235/11.02.2019 г.,
представляваща адвокатско възнаграждение за защита по досъдебно производство №
312/2018 г. по описа на РУ - МВР Карлово, пр.пр. 1086/2018 г. на РП - Карлово. Делото
било внесено с обвинителен акт в съда, където било образувано НАХД № 204/2019
г. по описа на PC Карлово, II наказателен състав. С Решение № 70 от 02.04.2019
г. Районен съд - Карлово, II наказателен състав признал обвиняемия Д.Я.Г. с ЕГН
********** за виновен в това, че на 21.05.2018 г. в с. ********* при управление
на моторно превозно средство - лек автомобил марка *********“, модел „***********
е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил на ищеца средна телесна повреда - трайно затрудняване
на движението на десния долен крайник, изразяващо се в закрито счупване на
долния край на бедрената кост - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ пр.
ІІ-ро, във вр. с чл. 342, ал. I от НК, като на основание чл. 78 А ал. 1 от НК
съдът освободил ответника от наказателна отговорност и му наложил
административно наказание - глоба в размер на 1500 лв. На осн. чл. 78а, ал. 4
във вр. чл. 343 г във вр. с чл. 37, ал. 1 т. 7 от НК, съдът наложил на
обвиняемия Д.Я.Г. административно наказание лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от три месеца. Със същото решение съдът
осъдил обвиняемия Д.Я.Г. да заплати в полза на държавата, по бюджета на
изпълнителната власт, бюджетна сметка на ОД на МВР Пловдив сумата от 375.30
лева разноски по делото, направени в досъдебното производство.
В решението си съдът пропуснал да се произнесе по
искането за присъждане на направените от мен разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1800 лв., сторени за защита от адв. П.С. по ДП № 312/2018 г. по описа на РУП на МВР Карлово, пр. пр. № 1086/2018 г.
по описа на РП - Карлово. Същите били своевременно поискани по време на
предявяване на материалите по делото на 11.02.2019 г. в кабинета на
разследващия полицай в РУП - Карлово, което изявление било вписано в протокола
за предявяване на разследването. Разноските били поискани на този по-ранен етап
от развитието на наказателната процедура, предвид законовата недопустимост при
разглеждане на делото по диференцираната процедура /чл.78а от НК/, в съдебното
наказателно производство пострадалия да може участва като частен обвинител
и/или граждански ищец. Относно доказване факта на платеното адвокатско
възнаграждение, по делото бил представен договор за правна защита и съдействие
№ 790235, сключен на 11.02.2019 г., в който било отразено, че възнаграждението
е не само договорено, а и реално заплатено.
Във връзка с постановеното решение по НАХД № 204/2019
г. по описа на PC - Карлово, II наказателен състав, ищецът депозирал молба на
основание чл. 306, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 189, ал. 3 от НПК, с която поискал
постановяване на определение, с което обвиняемият Д.Я.Г. да бъде осъден да му
заплати сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева
за защита по ДП № 312/2018 г. по описа на РУ - МВР Карлово, пр.пр. 1086/2018 г.
на РП - Карлово.
С Определение № 93 от 19.04.2019 г., постановено по
НАХД № 204/2019 г. по описа на PC - Карлово, II нак. с., молбата му била
оставена без уважение. Подал частна жалба срещу така постановеното определение
и с определение от 13.06.2019 г. на ОС - Пловдив, постановено по в.ч.н.д. №
1081/2019 г., било отменено определение № 93 от 19.04.2019 г. на PC Карлово и
вместо него било постановено друго, с което се оставя без разглеждане молбата
му от 18.04.2019 г. за присъждане на разноски в размер на 1 800 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение. Като мотиви за постановяване на
съдебния акт било посочено, че за ищеца съществува друга процесуална възможност
да претендира разноски, а именно - по гражданскоправен ред. Моли да бъде
признато за установено на осн. чл.422 във вр. с чл.45 и чл.51 от ЗЗД, че
ответникът дължи сумата в размер на 1 800 лв. Претендирал е и разноски по
делото.
Към исковата молба прилага Определение № 93 от
19.04.2019 г., постановено по НАХД № 204/2019 г. по описа на PC - Карлово, II нак.
състав, Определение от 13.06.2019 г. на ОС - Пловдив, постановено по в.ч.н.д. №
1081/2019 г., Констативен протокол за ПТП с пострадали лица 2018 – 1024 – 11840,
Епикриза от УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД, гр.Пловдив, както и Договор за правна защита
и съдействие от 11.02.2019г., сключен между
А. Й. и адв. П.С.
Ответникът Д.Я.Г. депозира в
срок Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Изтъква, че по досъдебното производство имало
представени два договора за правна помощ – един с адвокати П. и Г. С., по който
била заплатена сума в размер на 1 800 лв. – предмет на исковата претенция, и
втори – с адвокат А. Б., по който ищецът заплатил възнаграждение в размер на
500 лв., което не било предмет на иска. В исковата молба и договора за правна
помощ от 11.02.2019 г. не бил отбелязан точен предмет, а само „защита по
досъдебно производство….“. Представеното пълномощно без дата между същите
страни било за предявяване на претенция пред застрахователя в досъдебното
производство и за начина на събиране на обезщетението от настъпилото
застрахователно събитие на 21.05.2018 г. Изводът бил, че участието в ДП 312/2018 г. на
РПУ Карлово било само за частен обвинител, което не било формулирано. Участието
на пострадалия и двамата адвокати приключило на същата дата – 11.02.2019 г.,
видно от приложения протокол за предявяване на разследване, в който било
отразено, че присъствалите нямат искания, бележки и възражения. Последвало
прекратяване на наказателното производство от единствения компетентен затова
орган – прокурора, и делото продължило за наказване на ответника по
административен ред по глава 28 от НПК и спазване на императивното правило на
чл. 376, ал. 3 и ал. 4 от НПК, при която хипотеза нямало участие на частен
обвинител и граждански ищец. Правилата на закона за присъждане на разноски по
раздел ІІ от ГПК били точно и ясно формулирани в чл. 78 вр. с чл. 80 от ГПК,
където било уредено, че разноски се присъждат в рамките на производството по
съответното дело; че включват само възнаграждение за един адвокат, като броят
на адвокатите можел да бъде неограничен, а в конкретния случай участвали трима
адвокати, а претендирания хонорар бил за двама; че страната следвало да поиска
присъждане на разноски, каквото искане ищецът не отправил в рамките на ДП
312/2018 г. по описа на РУ на МВР Карлово, нито представил списък на същите;
изречение ІІ на чл. 80 повелявало, че при липса на списък, страната няма право
да иска изменение на решението в частта, относно разноските. Правилата за присъждане на разноски,
включително адвокатски хонорар били точни, изчерпателни и специфични, затова
самостоятелен иск за разноски, включително адвокатски хонорар бил недопустим.
В хода на
производството по делото е приложен заверен
препис от Решение № 70/02.04.2019г. на Районен съд – Карлово, II н.с.,
постановено по НАХД № 204/2019г., влязло
в сила на 18.04.2019 г.
Районен съд
– Карлово, с обжалваното решение, за да уважи предявения иск, излага основни съображения, че за да се уважи иск по чл. 45, ал.1 от ЗЗД е необходимо
да е налице деяние - действие или бездействие, същото да е противоправно, от
него да са причинени вреди, да е извършено виновно и да е налице причинна
връзка между деянието и вредата. В тази насока влязлото в сила решение, с което
е ответникът е признат за виновен в престъпление и освободен от наказателна
отговорност, е задължително за настоящия състав. Със съдебния акт е призната
вината на ответника за извършеното от него непредпазливо деяние, както и
противоправността на същото, за което е наложено и наказание, макар и
административно. Предвид на това, с атакуваното решение е прието, че по всички гореописани въпроси има влязъл в
сила съдебен акт от наказателния съд. Прието е и, че има деяние, същото е
противоправно и е извършено виновно – при форма на вината непредпазливост,
изрично посочено в решението на наказателния съд. По делото е доказано
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева в какъвто размер се
претендира вредата. Позовава се на чл.51, ал.1 от ЗЗД, затова, че обезщетение
се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Непосредствени вреди са тези, които по време и място следват
противоправния резултат, а преките вреди обосновават причинната връзка между
противоправността на поведението на деликвента и вредите. Разходите по
ангажирането на адвокатска защита в досъдебното производство от пострадалия,
представляват непосредствена вреда от неправомерното поведение на обвиняемия, в
случай че вината му бъде доказана, както е в настоящия процес. Прякото
следствие е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната
защита, необходима на ищеца. В конкретния случай, тъй като наказателното
производство е протекло по административен ред, уреден в чл. 78а от НК, то за
пострадалия липсва възможност да претендира заплатеното адвокатско
възнаграждение пред наказателния съд, доколкото производството по глава 28 НПК
не допуска конституиране на граждански ищец и /или частен обвинител. В този
смисъл е и отказът на наказателния съд да присъди реализираните разноски на
пострадалия. В наредбата за минималните адвокатски възнаграждения е посочен
само допустимият минимален размер на договореното адвокатско възнаграждение и
той представлява най-ниската база, която страните следва да вземат предвид при
уговарянето му. Доводите на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение за защита в наказателното производство не могат да бъдат
обсъждани в рамките на производството по предявен иск с правно основание чл.
45, ал.1 от ЗЗД, тъй като пред съда не е отправена претенция за разноски за
водене на производството, а за заплащане на обезщетение за имуществените вреди
в размер на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Разпоредбата на
чл.78,ал.5 ГПК е приложима само в производството по граждански дела, и то при
ако са налице две условия - страната, в чиято полза съдът е решил делото да
претендира от насрещната страна направените в хода на делото съдебни разноски,
а насрещната страна да направи своевременно възражение за размера на
заплатеното адвокатско възнаграждение съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото.
С въззивната
жалба на Д.Я.Г. се възразява
срещу направените правни изводи, за които счита, че са неправилни.
Окръжен
съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на
осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
Основните
възражения на жалбоподателя се отнасят до това, че в атакуваното решение има
противоречие между мотивна част и диспозитив, тъй като било прието от една
страна, че е налице основание по чл.45 от ЗЗД, а от друга страна основание по чл.410 от ГПК. На следващо място, изтъква,
че законодателната уредба въвежда възможност за присъждане на адвокатско
възнаграждение само за един адвокат. В случая, обаче, размерът от 1 800 лв.
ползвал двама адвокати. Възразява също така, че адвокатското възнаграждение в
този посочен размер е прекомерен и не съответства на минималните размери по
Наредбата за адвокатските хонорари.
Въззивната инстанция намира, че оплакванията са
неоснователни. Искът е заведен по реда на чл.422 във вр. с чл.410 от ГПК.
Районният съд е съставил подробен Доклад по чл.146 от ГПК, направил е правилна квалификация на иска по
чл.45 от ЗЗД, разпределил е доказателствената тежест. Възражения от страните
срещу одобрения доклад не са постъпили. Неоснователен е доводът, направен с
въззивната жалба, че адвокатското възнаграждение ползвало двама адвокати. От
приложения процесен Договор за правна защита и съдействие от 11.02.2019г. е
видно, че е сключен между А.С.Й. и само един адвокат П.С., и че сумата
1 800 лв. е платена в брой изцяло. В тази насока ирелевантно е
обстоятелството дали Й. е бил представлява и от друг адвокат, след като няма претенции за заплащане на друго, второ самостоятелно
адвокатско възнаграждение. По отношение на възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение в размер на 1 800 лв. следва да се посочи, че
тази сума съставлява претенция за обезщетение за непосредствени имуществени вреди, а не е сума, представляваща
разноски за водене на гражданското производство, както правилно и обосновано е
аргументирал и Районният съд. Ето защо, не е налице приложимост на разпоредбата
на чл.78 ал.5 от ГПК и липсва процесуална възможност за намаляването на този
размер съобразно нормите на Наредба №1/09.07.2004г.
Обжалваното решение се явява законосъобразно и
подлежи на потвърждаване изцяло.
Разноски.
Съобразно
правния резултат жалбодателят Д.Я.Г. ще
бъде осъден да заплати на въззиваемата страна А.С.Й. сумата 712 лв. за
направени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивна инстанция.
По
мотивите, Пловдивският окръжен съд – V
възз. гр.с.
Р Е
Ш И :
Потвърждава Решение № 260027/25.09.2020г., постановено по гр.д.№ 1634/2019г. по описа
на Районен съд – Карлово, III гр.с., поправено на осн. чл.247 от ГПК с Решение №
260078/05.11.2020г., постановено по гр.д.№ 1634/2019г. по описа на Районен съд
– Карлово, III гр.с.
Осъжда
Д.Я.Г., ЕГН **********,***, да
заплати на А.С.Й., ЕГН – **********,***, сумата в размер на 712 лв. за направени разноски по възз.гр.д. № 3033/2020г. по описа
на Пловдивски окръжен съд, V гр.с.
Решението е окончателно.
Председател :
Членове :