Р Е
Ш Е Н И Е
№ 260151 15.02.2022 г. гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, ІІ граждански
състав, в публично съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието
на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 2463 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 86
от ЗЗД от „АРМЕНСКА АПОСТОЛИЧЕСКА ПРАВОСЛАВНА СВЕТА ЦЪРКВА“, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.
„Тодор Александров“ № 31, ет.2,
представлявано от **** на Епархийския съвет А. Л. Ш. против „ЦЪРКОВНО НАСТОЯТЕЛСТВО ПРИ ЦЪРКВА СУРП КЕВОРК -ПЛОВДИВ“, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Турист“
№ 2.
В исковата
молба се твърди, че ответникът представлява местно поделение на ищеца, като на
основание чл. 20 от Закона за
вероизповеданията във вр. с чл.12, т.12.1 от Устава на ААПСЦ е надлежно
регистрирано като самостоятелно юридическо лице, като Църковното настоятелство
представлява и управлява делата на Енорията. Твърди се, че съгласно Устава на
ААПСЦ Енорията годишно прави отчисления от собствените си приходи
към Епархийския съвет в определен от него размер и срок. С Протокол №1 от
03.02.2018г. било взето решение на Епархийския съвет, с което вноската за
2018г. на ответника била определена на 10% от нетните разходи и същата
възлизала на сумата от 12 000 лева. Определената вноска следвало да бъде
заплатена в срок до 31.12.2018г. Ответникът направил две плащания в общ размер
на 16 000 лева, като сумата от 14 000 лева била отнесена за
погасяване на вноска към Епархийския съвет за 2017г., а сумата от 2000 лева
била отнесена за погасяване на част от дължимата вноска за 2018г. Дължимата от
ответника вноска за 2018г. останала непогасена, като остатъкът от задължението
възлизал на 10 000 лева.
С оглед
изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника -
Църковното настоятелство при Църква „Сурп Кеворк“ –Пловдив да заплати на ищеца
сумата от 10 000 лв., представляваща
остатък от неизплатена вноската към Енорията за 2018г., както и сумата от 1130.56 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 01.01.2019г. до 11.02.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.02.2020г.
до окончателното и заплащане. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК,
от ответника е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск, като неоснователен и недоказан.
Твърди, че задълженията на
ответника за внасяне на отчисления от собствения си бюджет към ищеца било
посочено в Устава на организацията, като същото било изпълнено от негова
страна. В устава обаче не бил посочен размерът на вноските и сроковете за
изплащане на същите. Те се определяли от ищеца съобразно правомощията му,
посочени в Устава. Твърди, че заседанието, на което е подписан Протокол № 1/03.02.2018г. е проведено
в противоречие с Устава на организацията. Счита взетите на него решения за
незаконосъобразни, както по отношение на неспазване на реда за свикването му,
така и по същество, тъй като липсвали предпоставки да бъде взето конкретно
решение за определяне на размера на дължимите вноски от ответника. Твърди, че в приложения
протокол не били посочени всички членове
на Епархийския съвет. Не било посочено, а и не били представени доказателства
дали членовете са били надлежно поканени за това заседание, каквото било
изискването на Устава. Счита определянето
на размера на дължима от ответника вноска, за незаконосъобразно като
противоречащо на предвидените правила, предвид неспазването на процедурата по
вземане на решения. Твърди, че в Устава не бил определен срок за заплащане на
дължимите вноски и неговото определяне
следвало да стане по реда за определяне на техния размер, а не само от
страна на председателя на Епархийския съвет. Твърди, че направената от
ответника вноска по банков път на 20.04.2018г., в размер на 10 000 лева,
посочена като такава за 2017г., не е съобразена с основанието за плащане и е
отнесена само частично за 2017г. Вноската в размер на 6000 лева от 02.10.2018г.
била отнесена отново частично за 2017г.
в противоречие с основанието за превода, а вноската от 2000 лева не била отразена
изобщо в счетоводството като платена от ответника. Счита, че изплатената през
2018г. сума от 8000 лева представлява
пълно погасяване на задължението си за вноска, а изискуемостта на такова
задължение нямало тъй като нямало определен срок. Счита за неоснователна претенцията на ищеца относно лихва за забава.
Не било посочено законово основание за
този иск. Счита, че задължението за лихва не може да се определя като такова спрямо
разпоредбите на ЗЗД, а като задължение по устройствените закони и съответните устави или правилници на организации, регистрирани
въз основа на тях. Твърди, че нито законът, нито уставът предвиждат обезщетение
за забавено плащане и в този смисъл искът за лихва е неоснователен. Моли за
отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените разноски,
съобразно представения списък. Подробни съображения се излагат от процесуалния
представител на ответната страна- адв. В.З. в писмена защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
От приетите по
делото писмени доказателства се установява, че ответникът
представлява местно поделение на ищеца, като на основание чл. 20 от Закона за вероизповеданията във вр.
с чл.12, т.12.1 от Устава на ААПСЦ е надлежно регистрирано като самостоятелно
юридическо лице, както и че Църковното настоятелство представлява и управлява
делата на Енорията. Съгласно Устава на ААПСЦ Енорията годишно
прави отчисления от собствените си приходи към Епархийския съвет в
определен от него размер и срок. От приложения на л. 14-18 от делото Протокол
№1 от 03.02.2018г. се установява, че е проведено в гр. Я. заседание на Епархийския
съвет, на което е взето решение за определяне на вноската за 2018г. на Църковното
настоятелство в П. в размер на 10% от нетните приходи.
Между страните
не е налице спор относно факта, че ответникът е направил две плащания в общ
размер на 16 000 лева, /10000 лева на 20.04.2018г. и 6000 лева на
02.10.2018г./, като от така постъпилата сума ищецът е отнесъл сумата от
14 000 лева за погасяване на вноска към Епархийския съвет за 2017г., а
сумата от 2000 лева е отнесена за погасяване на част от дължимата вноска за
2018г. Установява се също от приетия по делото РКО № 47 от 23.01.2018г., че въз
основа на протоколно Решение № 1/2018г. е изплатена сумата от 2000 лева на
ищеца, представляваща част от задължението на ответника, за което също не е
налице спор между страните.
От заключението
на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, извършена от в. л. Й. П.
се установява следното:
От представения
отчет за 2016г. общите приходи на ответника са в размер на 119,700 лева, т.е
10% от нетните приходи на последния предоставен отчет възлизат на сумата от
11970 лева.
В
счетоводството на ищеца- Арменска Апостолическа Православна Църква е отразено
задължение на ответника- Църковно настоятелство при Църква Сурп Кеворк в размер
на 12 000 лева.
Размерът на
дължимата лихва за забавено плащане върху главницата от 10 000 лева за
периода от 01.02.2019г. до 13.02.2020г. /подаване на исковата молба в съда/ е
1050 лева.
При устните си
разяснения в проведеното на 01.04.2021г.съдебно заседание, вещото лице поясни,
че към момента на подаване на исковата молба на ищеца в съда, задължението на
ответника възлиза на сумата от 10 000 лева, като в заключението е посочен
принципно размера на задължението -12000 лева.
Съдът кредитира
заключението на съдебно-счетоводната експертиза,като компетентно извършено,
отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорено от страните.
Като писмени
доказателства по делото са приети Удостоверения за актуално състояние на ищеца
и на ответника, Протокол № 1 от 03.02.2018г. от заседание на Епархийския съвет,
писма от 03.04.2019г. и 10.05.2019г., нотариална покана от 24.09.2019г.,
годишен отчет за 2016г. на ответното Църковно настоятелство и писмо адресирано
до него от Епархийския съвет от 12.04.2018г., действалият към 03.02.2018г.
Устав на Арменската Апостолическа Православна Света Църква, както и действащият
към настоящия момент Устав, Разходен касов ордер № 47/23.01.2018г., Протокол от
свещеническо събрание на Епархията на ААПСЦ в България от 01.11.2018г.,Протокол
№ 6 от заседание на ЕС на ААПСЦ, проведено на 14.09.2019г., с което е взето
решение за изпращане на нотариални покани до ЦН в градовете П. и Б. за
заплащане на дължимите от тях суми и за предприемане на необходимите действия
за завеждане на искови производства след изтичане на предоставения срок за
изпълнение, както и Протокол № 1/24.01.2018г. от проведено заседание на
ръководството на Църковно настоятелство при църква „Сурп Кеворк“ – Пловдив.
В проведеното
на 01.04.2021г. съдебно заседание, като безспорен и ненуждаещ се от доказване
между страните е обявен факта, че на проведеното на 03.02.2018г. събрание на
Епархийския съвет са присъствали лицата, положили подпис в протокола и същите
са били уведомени и са узнали за събранието.
Разпитан по реда на чл. 176 от ГПК, в
проведеното на 03.06.2021г. съдебно заседание, законният представител на ищеца
– А. Л. Ш. разясни принципно редът за свикване и провеждане на заседанията на
Епархийския съвет, а именно- да се съставя дневен ред, в който се посочва също
и мястото и часа на предстоящото заседание. Членовете на Епархийския съвет се
уведомявали по телефона лично от него или от ***** му, като ако някой поиска
материали, същите се изпращали допълнително.
За установяване на фактическите си
твърдения ответникът ангажира гласни доказателства посредством показанията на
св. А.Х. /обективирани в протокол от съдебно заседание, проведено на
20.01.2022г./
От показанията на същия се установява, че
бил член на Епархийския съвет на Арменската апостолическа църква през
предходния му мандат и подал оставка малко преди края на мандата. Няма спомен
да е присъствал на 03.02.2018г. на
заседание на Епархийския съвет в гр. Я., нито помни дали е бил поканен.
Обикновено поканите се изпращали по имейл, но нямал навик да си проверява
имейла, за това предпочитал да му изпращат писма. Случвало се и по телефона да
го уведомяват.
Към месец
февруари 2018г. архиерей на Апостолическата църква бил И. Б. и седалището му по
спомен на свидетеля било в С.. Присъствал е на заседания на Епархийския съвет при
стария му състав и *** бил А. Ш., докато не станали брожения, свързани с
Устава. Присъствал е на заседания, на които бил обсъждан членския внос на отделните
настоятелства и за всяка енория бил определян членски внос.Още през 2010-2011г.
се взели решения, че членски внос отделните Енории ще изпращат на Епархийския
съвет, защото Н. С. решило да отдели епархии – Р. и Б., а допреди това били
една обща епархия. След като имали свой архиерей и той имал разходи, за това
част от същите трябвало да се поемат посредством членската вноска, която се
определяла като част от приходите на отделните енории.
Съдът кредитира
показанията на св. А.Х., тъй като същите намират опора в доказателствата по
делото, като отчита факта, че не са достатъчно информативни в частта им относно
начина на свикване и уведомяване за процесното заседание, проведено през месец
февруари 2018г., но пък съставляват индиция за това и в тази им част
кореспондират с отговорите на поставените по реда на чл. 176 от ГПК въпроси към
законния представител на ищеца.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията
на страните, намира за установено от правна страна следното:
От приетите по
делото писмени и гласни доказателства и заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установи по категоричен начин, че на проведеното на 03.02.2018г. в
гр. Я. заседание на Епархийския съвет е
взето решение за определяне на вноската за 2018г. на Църковното настоятелство в
Пловдив в размер на 10% от нетните приходи. Видно от приложеното на л. 19 от
делото писмо, ведно с известие за доставяне, за това Решение ответникът е уведомен
още на 19.02.2018г., както и многократно е канен в последствие. Между страните
не е спорен факта, че ответникът е направил през 2018г. няколко плащания в общ
размер на 16 000 лева, като от така
постъпилата сума ищецът е отнесъл сумата от 14 000 лева за погасяване на
вноска към Епархийския съвет за 2017г., а сумата от 2000 лева е отнесена за
погасяване на част от дължимата вноска за 2018г. Установява се също от приетия
по делото РКО № 47 от 23.01.2018г., че въз основа на протоколно Решение №
1/2018г. е изплатена сумата от 2000 лева на ищеца, представляваща част от
задължението на ответника, за което също не е налице спор между страните. При
тези данни съдът намира, че с извършеното плащане ответникът на практика
признава задължението за членски внос, въпреки че в хода на настоящия процес
оспорва легитимността на решението, с което му е вменено това задължение в
качеството на Църковно настоятелство.
Възраженията на
процесуалния представител на ответника, с които се оспорва Решението на ЕС от
03.02.2018г., а именно- че същото е взето в противоречие с Устава на
организацията и при неспазване на реда за свикването му съдът намира за защитна
позиция, в подкрепа на която не се ангажираха доказателства от ответната
страна. Напротив, като безспорен между страните е обявен факта, че на проведеното
на 03.02.2018г. събрание на Епархийския съвет са присъствали лицата, положили
подпис в протокола и същите са били уведомени. След като са узнали за събранието и са присъствали на него,
без правно значение са възраженията за нарушаване на реда за свикването му,още
повече че от събраните гласни доказателства се установи, че уведомяване е
извършвано по телефон или чрез имейл адрес.
Доколкото страните
не спорят, че сумата заплатена от ответника възлиза на 2000 лева за 2018г., а
размерът на дължимата от ответника
вноска възлиза на сумата от 12000 лева съобразно заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, то
предявения иск за остатъка от 10 000 лева е доказан по основание и размер
и следва да се уважи изцяло.
По отношение на
ацесорния иск за обезщетение за забава, съдът намира следното:
Ищецът
претендира сумата от 1130,56 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 01.01.2019г. /денят, следващ 31.12.2018г., когато е
крайният срок за заплащане на вноската за 2018г./ до предприемане на действия
по подаване на исковата молба в съда- 11.02.2020г.
Съобразно нормата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят
за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата /арг. чл. 86, ал.1 ЗЗД/. В настоящия случай се претендира главница, представляваща членски внос за
2018г. С Решението, с което е определен размера на вноската от ответника за
съответната 2018г. не е определен начина на плащане. Видно от приложеното на л.
19 от делото писмо, адресирано до **** на Църковното настоятелство при ААПЦ
„Сурп Кеворк“ гр. П. /получено на 19.02.2018г. ответника е уведомен за това, че
Епархийския съвет при ААПЦ в Б. е
определил вноска на ЦН при ААПЦ „Сурп Кеворк“ гр. П. към ЕС за 2018г. в размер
на 10% от нетните приходи. Посочено е изрично в писмото, че ответникът е
поканен да направи необходимото сумата да постъпва на равни месечни вноски по
сметка на Епархийския съвет. Следователно още към този момент е определен
начина на заплащане на вноските и ответникът е поканен да стори това. След като
е определено вноска за 2018г. и е предвидено да се заплаща ежемесечно, то
очевидно логично е твърдението на ищеца, че в края на месец декември 2018г. е
дължима последната вноска. В случая се претендира обезщетение за забава от
01.01.2019г., т.е от деня следващ падежа на последната вноска и върху
присъдената главницата е дължимо обезщетение за забава в размер на законната
лихва, което за претендирания период възлиза на сумата от 1130,56 лева и ще се
присъди в пълен размер.
Като последица от уважаването на иска за присъждане
на главница, върху същата се дължи и законна лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 13.02.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78 ал.1 ГПК право на разноски има ищецът. Съобразно представения списък на разноските и
доказателства за извършени такива, същите възлизат на сумата от общо 1570 лева,
от които- адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, заплатена държавна
такса в размер на 450 лева и депозит за вещо лице в размер на 120 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЦЪРКОВНО НАСТОЯТЕЛСТВО ПРИ ЦЪРКВА СУРП КЕВОРК -ПЛОВДИВ“, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Турист“
№ 2 ДА ЗАПЛАТИ
на „АРМЕНСКА АПОСТОЛИЧЕСКА ПРАВОСЛАВНА СВЕТА ЦЪРКВА“, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.
„Тодор Александров“ № 31, ет.2,
представлявано от **** на Епархийския съвет А. Л. Ш. сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лева/,
представляваща остатък от неизплатена вноската към Епархийския съвет на
Арменската Апостолическа православна света църква за 2018г., както и сумата от 1130.56 лева /хиляда стои и тридесет
лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 01.01.2019г. до 11.02.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда –
13.02.2020г. до окончателното заплащане.
ОСЪЖДА „ЦЪРКОВНО НАСТОЯТЕЛСТВО ПРИ ЦЪРКВА СУРП КЕВОРК -ПЛОВДИВ“, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Турист“
№ 2 ДА ЗАПЛАТИ
на „АРМЕНСКА АПОСТОЛИЧЕСКА ПРАВОСЛАВНА СВЕТА ЦЪРКВА“, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.
„Тодор Александров“ № 31, ет.2,
представлявано от **** на Епархийския съвет А. Л. Ш. сумата от общо 1570 лева /хиляда петстотин и
седемдесет лева/, представляваща направени по делото разноски, от които- адвокатско възнаграждение в размер
на 1000 лева, заплатена държавна такса в размер на 450 лева и депозит за вещо
лице в размер на 120 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на
страните.
Районен
съдия: /п/
/Диляна
Славова/
Вярно с оригинала.
Д. К.