Протокол по дело №2073/2022 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 85
Дата: 8 февруари 2023 г.
Съдия: Цветалина Михова Дочева
Дело: 20223330102073
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 85
гр. Разград, 08.02.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на осми февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
Сложи за разглеждане докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
Гражданско дело № 20223330102073 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ИЩЦАТА лично и с адв. И..
ОТВЕТНИКЪТ лично и с адв. И.а.
АДВ. И.: Да се даде ход на делото.
АДВ. И.А: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАД НА СЪДА: Ищцата И. Р. К. твърди,че заживяла с ответника
на семейни начала през 2018г.,като от връзката си имат дете Н. С.ова И.а,
родена на 14.03.2021г. С ответника не успели да изградят отношения на
взаимно уважение, обща грижа за семейството и разбирателство се
разделили.
С Определение от 28.09.2022г. по гр.д.№1294/22г. РС-Разград е одобрил
съдебна спогодба между родителите относно упражняването от нея на
родителските права по отношение на детето Н., определен е режим на лични
отношения между бащата и е определена месечна издръжка на детето.
Определението е влязло в сила на 06.10.2022г.
Твърди,че преди да се запознае със С. е живяла с родителите си 10
години в Белгия. Там завършила основно и средно образование. В Белгия има
много приятели и контакти. Родителите й, и брат й живеят там.
Домакинството е регистрирано в гр.Евергем от 10.07.2018г. Родителите й
работят и могат да идват в България само веднъж годишно. От раждането на
детето тя не е ходила при тях в Белгия, да им гостувам и да може детето да
изгради пълноценен контакт със своите баба, дядо и вуйчо. За да може да
пътува с детето в чужбина е необходимо съгласието на ответника, както и да
му бъде издаден задграничен паспорт. Ответникът отказвал да даде съгласие,
като й поставил условие да се съберат и да живеем отново при неговите
родители.
С поведението си ответника възпрепятства възможността детето да
пътува свободно с нея, да израсне, като познава разширеното си семейство по
1
майчина линия, да се развива и придобива култура на общуване. Моли съда
да даде разрешение заместващо съгласието на бащата за издаване на
задграничен паспорт на детето и същото да напуска пределите на страната и
да пътува до страните членки на ЕС, придружавано от своята майка И. Р. К.,
ЕГН ********** или от изрично упълномощено от нея лице, без съгласието
на бащата за срок до навършване на пълнолетие на детето.
Представя: удостоверение за раждане, определение от 28.09.2022г. по
гр.д.№1294/22г. на РPC; 3 броя сертификати от отдел образование и обучение
град Гент Белгия с легализиран превод на български език; удостоверение за
членове на семейство, издаден от община Евергем Кралство Белгия с
легализиран превод на български език. Има искане за прилагане на гр.д. №
1294 по описа за 2022 г. на PC Разград и за разпит на двама свидетели.
Ответникът С. И. С. счита иска както за недопустим,така и за
неоснователен.
Счита, че не е налице процесуалната предпоставка, предвидена в чл.
127а, ал. 2 от СК, а именно - липсата на съгласие между родителите, за да
може решаването на този въпрос да се отнесе до съда и искът да бъде
допустим. Липсват доказателства удостоверяващи твърденията на ищцата в
тази насока.
Твърди,че по инициатива на ищцата са водени разговори с предложение
отново да заживеят заедно, като или излязат на квартира или се преместят
при родителите на ищцата в Белгия. За тази цел ответникът е предприел
действия за търсене на квартира или парцел за построяване на къща, като по
отношение на предложението да се изселят и заживеят съвместно в Белгия
при родителите й, е направил категоричен отказ.
За да няма намеса от родителите на страните ищцата е инициирала и
нов разговор с предложение да се преместят заедно с детето да живеят във
Франция.
С поведението си ищцата цели не просто да води детето на посещения
при родителите си за ограничено време, а да го изведе в чужбина и трайно да
се установи да живее с него и че тя няма намерение, след като веднъж
напуснат територията на страната, да върне детето отново в България, при
което ответникът няма да може да го вижда, да поддържа и да изгражда
отношенията си с него като баща.
И в подкрепа на това е и представеното от нея доказателство-
удостоверение от Община Евергем, Белгия, от което е видно, че ищцата има
адресна регистрация на посочения в него адрес и независимо, че отдавна
живее постоянно в Република България, същата я е запазила и не я е заличила
Претенцията на ищцата да напуска пределите на страната за един
сравнително дълъг период до навършване на пълнолетие на детето, без
ограничение в броя на пътуванията означава, че тя ще може да изведе детето
и безпрепятствено да не го върне в България. По този начин, имайки предвид
ниската възраст на детето, то на практика ще го забрави, а отношенията
помежду им ще бъдат само формални, без нужното съдържание на близост,
физически контакт, интензивност и развитие.
Всичко това е в разрез с интересите на детето, защото ще го лиши от
пълноценен контакт и общуване с ответника и ще го постави в риск поради
това, че не е ясно какви условия на живот ще има там.
Като родител, той стриктно спазва режима, определен от съда за
2
контакти с детето си, редовно плаща определената му издръжка, той е
отговорен, загрижен и привързан към детето си и държи да поддържа и
развива личните си отношения с него.
Разрешение за пътуване в чужбина, със срок до навършване на
пълнолетие от малолетно дете, което не е навършило 10 години, ще е в
интерес на детето само в изключителни случаи - ако са налице такива
конкретни обстоятелства, установени в рамките на производството по чл.
127а СК. При глобално дадено разрешение и то без да бъде поставено
условие кога и как детето да бъде върнато на територията на страната,
Държавата се лишава от всякаква възможност за контрол върху действията на
родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските права, което
несъмнено поставя детето в риск.
Не е в интерес на детето да пътува извън границите на Република
България, без ограничения в продължителността и броя на пътуванията и
времето, което ще предостави възможност на майката трайно да се установи
да живее в чужбина, като това ще попречи с оглед определения режим на
лични контакти с бащата.
Невъзможността да се осъществява режима на лични отношения би
довел до преустановяване на изградената вече връзка баща-дъщеря, поради
което и това категорично не е в интерес на детето.
В условията на евентуалност съдът следва да даде разрешение за период
по-малък от 1 година, като се определят броят календарни дни, които да се
ползват еднократно или на части, както и пътуванията на детето да не пречат
на осъществявания режим на лични отношение на детето с бащата.
Представя разписки от Изи Пей,касови бонове,извлечение от телефон.
Има искане за разпит на двама свидетели.
Исковата молба е редовна и допустима. Видно от самият отговор
ответникът не е съгласен с претенциите на майката, т.е. налице е разногласие
между родителите, което обосновава допустимостта на иска и подкрепя
твърденията на ищцата, че с ответника не могат да постигнат съгласие по тези
въпроси.
Предявен е иск по чл.127а СК, при които доказателствената тежест е на
ищцата.
Ищцата следва да докаже, че е в интерес на детето да бъде издадено
заместващо съгласието на другия родител решение за пътуване извън
страната, както и за документи са самоличност /задграничен паспорт/, при
твърдяна и заявена от майката липса на съгласие.
По отношение претенцията за издаване на разрешение, заместващо
съгласието на майката издаването на задграничен паспорт, ищцата следва
само да твърди липсата на задграничен паспорт.
ДОКЛАДВА приложените към исковата молба писмени доказателства и
отговора на ответника с приложените към него писмени доказателства.
АДВ. И.: Нямам възражения по доклада. Моля да допуснете до разпит
двама свидетели – А.Н.А. и К.Р.С..
АДВ. И.А: Нямам възражения по доклада. Молим да допуснете до
разпит – Н. И.а С.а и М. С.а И.а.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства:
3
удостоверение за раждане, определение от 28.09.2022г. по гр.д.№1294/22г. на
РPC; 3 броя сертификати от отдел образование и обучение град Гент Белгия с
легализиран превод на български език; удостоверение за членове на
семейство, издаден от община Евергем Кралство Белгия с легализиран превод
на български език, както и тези към отговора на исковата молба – разписки от
Изипей - 5бр., касов бон – 4 бр., извлечение от телефон – 4 стр.
ДОПУСКА до разпит като свидетели А.А., К.С., Н. С.а и М. И.а.
ДОКЛАДВА представения социален доклад.
СНЕМА самоличността на свидетеля А..
А.Н.А. – л.к. № ******** от МВР-Разград, на 47 години, женен,
неосъждан, без родство със страните.
СВИДЕТЕЛЯТ предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от
НК и същият обеща да говори истината.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля.
СВИДЕТЕЛЯТ А. А.: Познавам и двете страни. Кмет съм на с.
Дряновец, където живеят и двете семейства. Познавам семейството на И..
Зная с какво се занимават. В момента те живеят в Белгия. От 12,13 години са
там. Там отглеждаха дъщеря си и сина си. И. също живееше там, при тях.
Ходеше на училище. Зная, че завърши логистика в Белгия. Имам сведения, че
е работила в Белгия. В момента поддържам контакти с родителите й. Лятно
време се виждаме, когато са ваканция. Те работят на трудов договор и
двамата. Един път годишно си идват в България. И. има дете. И. е споделяла,
че иска да отиде при майка си и баща си с детето, но има неща, които я
възпрепятства да го направи. С бащата на И. съм разговарял по този повод, че
в момента И. и детето не могат да отидат при тях. По снимките, които съм
виждал, къщата където живеят родителите на И. има условия за детето. Не
съм говорил с И. дали желае да живее постоянно в Белгия. Нямам такава
информация.
СНЕМА самоличността на свидетеля К.С..
К.Р.С. – л.к. *********, издадена от МВР-Разград, на 67 години, женен,
неосъждан, дядо на ищцата.
К.С.: Желая да дам свидетелски показания.
СВИДЕТЕЛЯТ предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от
НК и същият обеща да говори истината.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля.
СВИДЕТЕЛЯТ К.С.: Баща съм на бащата на И.. Синът ми в момента е в
Белгия със снахата и внука. От 13 години са в Белгия. Той работи там като
шофьор. Идва си в България в годината един, два пъти, когато е в отпуск.
Внучката ми И. живее в момента при мен. Тя има дете, което е почти на две
години. Откакто И. е родила, не може да отиде да гостува на родителите си.
зная, че бащата на детето не се съгласява детето да напусне страната. Ходил
съм в Белгия при сина си. Те купиха къща, която е подредена, на два етажа.
Съпругата ми ходи там, а аз съм виждал къщата по телефона. И. живя при
родителите си 12 години. Там завърши образованието си. Има приятели там.
Отношенията между И. и родителите й са прекрасни. Родителите й
постоянно искат да видят детето, каниха я за празниците, но тя не може да
отиде там с детето. И. иска да отиде при родителите си само по празниците.
Няма намерение да се установи в Белгия трайно.
СНЕМА самоличността на свидетелката Н. С.а.
4
Н. И.А С.А л.к. № ********** от МВР-Разград, на 32 години,
неомъжена, неосъждана, сестра на ответника.
Н. С.А: Желая да дам свидетелки показания.
СВИДЕТЕЛКАТА предупредена за наказателната отговорност по чл.
290 от НК и същата обеща да говори истината.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетелката.
СВИДЕТЕЛКАТА Н. С.А: Познавам И. откакто ни е снаха. Зная, че
родителите на И. живеят в Белгия. Тя също е живяла там, завършила е
образование там. Чувала съм многократно от нея, че иска да ходи в Белгия
при родителите си и да остане там. Детето сега март месец ще стане на две
години. И. каза, че живота в Белгия й харесва повече. Тези неща ми ги е
казвала, когато живееше у нас. август месец 2022 година страните се
разделиха. След раждането на детето И. е казвала, че иска да живее в Белгия.
Откакто тя не живее с брат ми, не съм разговаряла с нея.
СНЕМА самоличността на свидетелката М. С.а И.а.
М. С.А И.А – л.к. № ********* от МВР-Разград, на 65 години, омъжена,
неосъждана, леля на ответника.
М. И.А: Желая да дам свидетелски показания.
СВИДЕТЕЛКАТА предупредена за наказателната отговорност по чл.
290 от НК и същата обеща да говори истината.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетелката.
СВИДЕТЕЛКАТА М. И.А: И. познавам от три години, откакто се събра
с ответника. Когато се събраха, живееха при брат ми. Зная, че родителите на
И. живеят в Белгия. Зная, че и И. е живеела там. Не зная къде е учила. Когато
заживяха заедно И. и С., родителите на И. искаха да го вземат и него в Белгия.
Настояваха и двамата да отидат в Белгия, но С. не искаше. Страните са
разделени от юни месец 2022 година. Ответникът иска детето му да е при
него, не иска то да живее в Белгия. Аз живея в с. Дряновец. Познавам
роднините на И.. В момента тя живее при баба си и дядо си. Не съм ходила в
техния дом. Зная, че И. е работила като магазинер в гр. Разград.
ИЩЦАТА: Когато се взехме с ответника, моите родители не са ни
викали там. Родителите му му предложиха той да дойде в Белгия при мен,
защото в България нямаше работа. Трябваше да заминем за Белгия заедно
след нова година. Това бяха думи на ответника и на неговите родители. Не
искам да деля детето от баща му. Искам когато има някакъв празник, да
празнувам с родителите си. Нямам намерение да ходя да живея в Белгия. Аз
работя тук.
ОТВЕТНИКЪТ: Не съм съгласен, защото искам да съм с детето и да я
виждам в точно определените дни. Нейните родители си идват два пъти
годишно и имат възможност да се видят. Не е нормално детето да пътува
постоянно за един празник да види баба си и дядо си. Всеки ден се виждат по
месинджър. Предлагам й да отиде за 10 дена, което е достатъчно за да иде за
един празник. Аз също искам за празниците да съм с детето си. Виждам се
три пъти в месеца с детето и тя е привързана към мен. Аз имам шанс да
работя в България, мога да работя и в чужбина.
АДВ. И.: Няма да соча други доказателства.
АДВ. И.А: Няма да соча други доказателства.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
5
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ. И.: От събраните доказателства, става ясно, че във времето когато
страните са живеели заедно са обсъждали възможността да заминат или не в
Белгия. Ето защо намеренията на страните да живеят при родителите на И. не
могат да бъдат доказателства и не следва да бъдат приети като такива. Както
самата И. заяви считам, че правата на детето в случая са такива, че то би
следвало да има възможност са пътува, да събира впечатления от един по-
различен свят и да контактува с родителите на майка си. И. има съученици и
приятели в Белгия и би могла да осъществява контакти с тях и да запознава
детето си с тях. По отношение искането на ответната страна, намирам за
неразумни тези искания, тъй като пътуването в чужбина е свързано с разходи.
Поискали сме един дълъг срок, който съдът вероятно няма да уважи и
предлагам разрешението на детето да пътува в чужбина с майката да бъде
дадено за по-кратък и разумен срок. Ние искаме разрешение за една страна,
която е в ЕС, където няма някакви войни и бедствия, които да застрашават
живота и здравето на детето. Моля да уважите исковата молба. Моля да ни
присъдите и разноските.
АДВ. И.А: Становището на предходната адвокатка включително и
становището на доверителя ми е категорично против даване разрешение на
детето да пътува в чужбина. С оглед показанията на нашите свидетели се
установява, че И. е заявявала, че желае да отиде да живее при родителите си
с детето си. Считам, че едно детенце на 2 години надали би запомнило нещо,
дори включително баба си и дядо си. В България също И. има подходящи
условия за живот. Считам, че в интерес на детето е да остане в България.
Моля да присъдите пребиваването на детето в Белгия да е за срок от три
години. В този смисъл молим за решение.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение на 08.03.2023 година.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 11.51 часа.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
6