Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260531 20.02.2021 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІI граждански
състав, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12182 по описа на съда за 2020г.
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна
квалификация чл. 500, ал. 1 от Кодекса за застраховането и чл. 86 от ЗЗД от „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от гл. изп. дир. К. Х. Ч. и изп. дир. Б. А. В., със съдебен
адрес ***, Адвокатско дружество „М.“ против Г.И.Б. с ЕГН: **********, с адрес ***
исковата молба се твърди, че на ***** г. около 16.30 часа в гр. П., на
кръстовището между бул. „П. ш.“ и ул. „О.“, водачът Г.И.Б., управлявайки л. а. марка
и модел „С. И.“ с рег. № ** *****, собственост на К. И. Б. с ЕГН: **********,
навлязъл в кръстовището и преминал на червен сигнал на светофарната уредба,
като блъснал правомерно преминаващия на зелен сигнал л. а. марка и модел „Р. Л.“
с рег. ******, управляван от собственика И. Г. П. с ЕГН: **********.
За настъпилото ПТП бил съставен
Протокол за ПТП № ***** от 17.06.2018г. от А. Т. - мл. ав.
в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, в който бил отразен механизма
на настъпване на произшествието, съответно била констатирана вината на
ответника за настъпилото ПТП. В протокола бил отразен и отказа на ответника да
даде проба за алкохол. На ответника бил съставен и АУАН № ******/17.06.2018г.
Към датата на причиняване на процесното ПТП увреждащият л. а. имал валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, като застрахователната
полица била със срок на действие от 19.11.2017г. до 18.11.2018г., сключена към
застрахователя „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД.
Твърди се, че собственикът на
увредения от произшествието л. а. – И. Г. П. предявил пред ищцовото
дружество претенция за изплащане на обезщетение за претърпените от него
имуществени вреди при процесното ПТП. Ищцовото дружество
въз основа на уведомлението образувало щета № *******, в която били събрани
доказателства за наличие на предпоставки за изплащане на обезщетение и бил
определен неговия размер. При
извършените два огледа били установени подробно описаните в исковата молба
повреди на части и детайли на автомобила, които възлизали на сумата от общо
1550,95 лева, от които-596,55 лева разходи за подмяна на детайли и материали,
121 лева разходи за демонтаж и монтаж, 217,60 лева разходи за ремонт и сумата
от 524,80 лева разходи за труд и материали за боядисване. Съгласно извършените
огледи и направената калкулация ищцовото дружество
установило, че ремонтът бил технически и икономически нецелесъобразен и процесната щета била определена, като тотална. С оценка на
действителната стойност от 18.06.2018г. било изчислено, че увреденият автомобил
бил с действителна стойност към посочената дата в размер на общо 1250 лева.
Стойността на обезщетението при условията на чл. 380 от КЗ /пълна щета/ било в размер на 75% от действителната
стойност или сумата от 937,50 лева. С нареждане за групово плащане от
20.07.2014г. сумата била заплатена от ищеца на увреденото при ТПТ – то лице- И.
Г. П. На основание чл. 500 от КЗ с изплащане на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпил в правата на застрахованото лице и имал право да иска
от причинителя на вредата, в лицето на ответника пълното възстановяване на
сумата. В тази връзка до ответника била изпратена регресна
покана с изходящ номер от 03.09.2018г., с която му бил предоставен 15-дневен
срок да заплати сумата от общо 952,50 лева, от които изплатено обезщетение в
размер на 937,50 лева и ликвидационни разходи в размер на 15 лева. Регресната покана не била получена от ответника и същата се
върнала в цялост.
Въз основа на гореизложените
твърдения съдът е сезиран с искане за осъждане на ответника да заплати сумата
от 937,50 лева, представляваща заплатено от ищеца застрахователно обезщетение,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане, както и направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
от ответника Г.Б., чрез пълномощника му- адв. Г.Ю. е
постъпил писмен отговор, с който се изразява становище за неоснователност на
предявения иск. Ответникът не оспорва изложената в исковата молба фактическа
обстановка. Твърди, че за претенцията на ищеца узнал след получаване на
исковата молба и доколкото не е получил регресна
покана преди това, в рамките на предоставения в същата срок /приложена към
исковата молба/ е заплатил изцяло
главницата от 937,50 лева. Счита, че не е станал повод за завеждане на делото,
тъй като не е бил уведомен за претендираната сума и
веднага след узнаването е заплатил същата, поради което не дължи лихва за
периода от подаване на исковата молба до датата на плащане, както не следва да
отговаря за направените от ищеца разноски. Поради изложеното моли за отхвърляне
на предявените искове. Претендира заплащане на направените разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с
оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване между
страните са отделени следните факти: настъпването на ПТП на посочената дата-
17.06.2018г., механизма на настъпването му, факта, че увредения автомобил е
имал валидна застраховка при ищеца, че последния е заплатил застрахователно
обезщетение в размер на 937,50 лева, че е изпратил до ответника регресна покана, която не е получена от страната и е
върната в цялост, както и факта, че след получаване на препис от исковата
молба- на 06.10.2020г. изцяло е заплатил
претендираната от ищеца сума в размер на 937,50 лева.
Тези обстоятелства се установяват и от приетите по делото
писмени доказателства- протокол за ПТП от 04.11.2014г., застрахователна полица
от 16.11.2017г., уведомление за щета, опис на уврежданията, калкулация по щета,
ликвидационен акт, оценка на действителната стойност по щета, нареждане за
групово плащане от 20.07.2018г., регресна покана,
ведно с известие за доставяне, удостоверение за прекратена регистрация,
свидетелство за регистрация и удостоверение за техническа изправност на ППС.
Единствения спорен между страните въпрос се концентрира
относно това дал ли е повод ответника за завеждане на иска в светлината на
въпроса за дължимостта на законна лихва върху претендираната главница за периода от подаване на исковата
молба в съда до датата на извършеното плащане и съответно направените от страна
на ищеца разноски за делото.
Действително в хода на настоящото производство –на
06.10.2020г. ответникът е заплатил на ищеца изцяло претендираната
сума в размер на 937,50 лева, поради което и искът следва да се отхвърли поради
погасяване на задължението. Не се споделя от съда съображението на ответника,
че не дължи законна лихва и разноски,тъй като не е дал повод за образуване на
делото. Регресната претенция на ищеца произтича от деликт, поради което и съобразно ЗЗД длъжникът се счита в
забава и без покана. Ето защо последния дължи законна лихва върху главницата от
937,50 лева за периода от подаване на исковата молба в съда- 24.10.2020г. до
датата на извършеното плащане- 06.10.2020г. Доколкото единственото основание за
отхвърляне на иска е погасяване на задължението в хода на процеса, то на ищеца
следва да се присъдят и направените по делото разноски, които се констатираха
от съда в размер на 410 лева /заплатена ДТ в размер на 50 лева и адвокатско възнаграждение
в размер на 360 лева/, за тях е представен списък и са налице доказателства за
реалната им направа.
Поради изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район
„Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от гл. изп.
дир. К. Х. Ч. и изп. дир. Б. А. В., със съдебен адрес ***, Адвокатско дружество
„М.“ против Г.И.Б. с ЕГН: **********, с адрес *** иск за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 937,50 лева, представляваща заплатено от ищеца
застрахователно обезщетение, поради погасяване на сумата чрез плащане.
ОСЪЖДА
Г.И.Б. с ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на ищеца „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от гл. изп. дир. К. Х. Ч. и изп. дир. Б. А. В., със съдебен
адрес ***, Адвокатско дружество „М.“ законната лихва върху главницата от 937,50
лева /деветстотин тридесет и седем лева и петдесет стотинки/ за периода от
подаване на исковата молба в съда- 24.09.2020г. до датата на плащане-
06.10.2020г., както и сумата от 410 лева
/четиристотин и десет лева/, представляваща направени по делото разноски, от
които -заплатена ДТ в размер на 50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на
360 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Районен съдия : /п/
/Диляна
Славова/
Вярно с оригинала.
Д. К.