РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Бургас, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20212100501523 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на
процесуалния представител на М.Ф. и Л.М.Ф.,граждани на ***-ответници по гр.д. №
518/2020 г. по описа на Поморийския районен съд, против решение № 30/16.06.2021г. по
гр.д.№ 518/2020г. на РС-Поморие, с което всеки от тях е осъден да заплати на ЕС на сграда
„Алфа“ /А/ с идентификатор 57491.509.24.5 в комплекс „Сънсет Ризорт“-
гр.Поморие,представлявана от Владимир Добрев в качеството му на управител и
представляващ „Поморие мениджънт 2“ЕООД,управител на ЕС, парични суми,
представляващи дължими вноски за фонд ремонт и обновяване съгласно решение от
14.11.2017г., ведно с обезщетение за забавено плащане и законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане.; присъдени са разноски.
Въззивниците изразяват недоволство от така постановеното съдебно
решение.Заявяват, че с отговора на исковата молба било направено възражение от
ответника, което останало необсъдено от съда в крайния съдебен акт. Съдът не взел в
предвид факта, че съгласно решението по т.4 от дневния ред от проведеното на 14.11.2017 г.
ОСЕС е създаден фонд „Ремонт и обновяване", като е определен размера на вноските и
сроковете и условията за плащане на вноските. С решението по т.4 е прието вноската за
поддържането на фонд „РИО" на сградата за извършване на необходимия ремонт да е
съобразно приетия бюджет, преизчислена за всеки собственик поотделно, съгласно
разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от ЗУЕС. Вноската следвало да се плати еднократно до края на
месец декември 2017 г. по банков път, по специално открита банкова сметка със специално
предназначение - за Фонд „Ремонт и обновяване", която да се открие на името на
Управителя на ЕС, съгласно разпоредбата на чл. 50. ал.З от ЗУЕС.Ищецът обаче така и не
представил доказателство за открита специална сметка, поради което се намира, че
задължението, макар и установено по размер, все още не е изискуемо поради забава на
1
кредитора, изразяваща се в бездействие в оказване на необходимото с оглед
изпълнението.Заявени са подробни съображения относно правния статут на специалната
набирателна/разплащателна сметка за фонд „РИО",която като сметка със специално
предназначение била гаранция за собствениците, че средствата по нея ще бъдат разходвани
само по предназначение.
При разпореждане със средства от подобна сметка банката, бидейки задължена да изиска
оферта за СМР или Решение на управителя в случаите на чл. 49, ал. 1 от ЗУЕС, упражнява
един допълнителен контрол - предимството на този банков продукт.От представените по
делото доказателства не се установило управителят на ЕС на сграда „Алфа" да е изпълнил
задължението си да открие специална набирателна сметка така, както е прието в т.4 от
решението на ОСЕС. Напротив, представено било становище на ЕС и предложен начин на
плащане на вноските „на каса", което плащане противоречи както на волята на етажните
собственици, така и на разпоредбата на чл. 50, ал. 3 от ЗУЕС.Това искане на управителя
представлявало злоупотреба с права, тъй като правото да се събира вноска за фонд РИО се
упражнява недобросъвестно и без да са налице гаранциите на повелителните разпоредби на
ЗУЕС във връзка с разходването на средства от този фонд.На второ място се заявяват
съображения за неправилно присъдени разноски в полза на ЕС за обезпечение на бъдещ
иск. Не споделям доводите на съда, че същите следва да се присъдят на ищеца.Твърди се, че
до приключване на исковото производство не били представени доказателства за извършени
разноски в обезпечителното производство, нито било направено доказателствено искане за
прилагане на обезпечителното производство към исковото. В първото по делото заседание
ищецът не представи доказателство за направени разноски с препис за ответника. Искане за
присъждане на такива бе направено едва със становището по същество на спора и чрез
представяне на списък по чл. 80 от ГПК, като едва тогава бе представено и определението за
допускане на обезпечението.Липсвали и доказателства за образувано и развило се
обезпечително производство по реда на чл. 390 ГПК, за изхода на това производство и за
връзката на направените разходи /за държавни такси и адвокатско възнаграждение/ със
обезпечително производство и с настоящото производство.Искането за присъждане на
процесните разноски било и неоснователно, тъй като по делото не били представени
доказателства: дали определението, с което е допуснато обезпечението, е влязло в сила. В
този смисъл е практиката на ВКС: според Определение № 94/04.02.2015 г. на ВКС, по ч.т.д.
3565/2014 г. I т.о., според което „отговорността на ответника за разноски при обезпечаване
на иска се реализира при постановяване на решението по спора, но само ако е възникнала
такава"- няма данни определението, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск да е
влязло в сила; както и Определение № 328/18.07.2018 г. на ВКС по т.д. № 1654/2018 г. I.
Моли се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете.В проведеното пред
БОС открито съдебно заседание въззивниците не се явяват и не се представляват.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемата страна чрез процесуалните му
представители, с който се заявява становище за неоснователност на въззивната
жалба.Твърди се, че съгласно чл.50, ал.5 от ЗУЕС разпореждане със средствата от сметката,
по която се събира фонда, се извършва от Управителя въз основа на Решение за тяхното
използване, прието от Общото събрание.В закона не било предвидено друго външно на
Етажната собственост лице, каквото е банката, да осъществява контрол за разходване на
тези средства. Единствено Общото събрание приема годишния отчет на управителя, както за
изпълнение на взети от ОС на ЕС решения, така за изпълнение на бюджета, така и за
разходване на средствата на етажната собственост, независимо дали тези средства са от
бюджета за управление и поддръжка или от фонд за „Ремонт и обновяване“.Неоснователна
била тезата, че банката осъществява един допълнителен контрол при разходване на тези
средства и това било гаранция за етажните собственици. Посоченото няма опора, нито в
ЗУЕС, нито в Закона за банките, нито в друг подзаконов нормативен акт. Ответниците, чрез
своя процесуален представител,били уведомени за банковата сметка, по която следвало да
извършат плащане за дължимата вноска. Същите били канени чрез електронни писма да
извършат плащането по сметката на предходния управител на етажната собственост. Тези
електронни писма били представени пред първата инстанция и не били оспорени от
ответниците. След избора на нов управител и след откриване на банкова сметка на негово
2
име, както изисква чл.50, ал.З от ЗУЕС ответниците отново били канени, включително и с
исковата молба да извършат плащане на задължението си. Такова обаче не последвало, нито
след предявяване на исковата молба, нито към настоящия момент.Изтъква се, че между
страните по делото няма спор, че банковата сметка по която се събират вноските за фонд
"Ремонт и обновяване" е различна от банковата сметка, по която се събират таксите за
поддръжка и управление на общите части. Не намирали опора в закона твърденията за
недължимост на търсените суми, поради неоткриването на специалната сметка на името на
управителя по чл.50, ал.З ЗУЕС за съхраняване средствата от фонд "Ремонт и обновяване".
Законодателят е предвидил създаването на такава сметка с оглед съхраняването на тези
паричните средства, които са с целево предназначение (ал.4 от цитираната норма),
определяйки и отговорното за това лице - председателя на управителния съвет (управителя)
или на сдружението. С това се изчерпвало и правното й значение, поради което изложеното
не било в състояние да обоснове въззивната теза.Изложени са подробни съображения и
относно твърдението на въззивниците за неоснователност на претенцията по направените
от ищеца съдебно деловодни разноски в проведено обезпечително производство срещу
ответника по иска; цитира се т.5 от Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС по
тълк.д. №6/2012г., ОСГТК на ВКС. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и
да се потвърди решението на районния съд,като претендира направените по делото
разноски. В проведеното пред БОС открито съдебно заседание процесуалния представител
на въззиваемия- адвокат Гагашева, поддържа писмения отговор срещу въззивната жалба и
моли потвърждаване на обжалваното решение; моли присъждане на разноските.
Никоя от страните не заявява доказателствени искания.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо.
След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото
доказателства и разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Пред РС-Поморие е бил предявен осъдителен иск с правно основание чл. 6, ал. 1 т. 9
от ЗУЕС, с който ищцовата Етажна собственост на сграда „АЛФА“ с идентификатор №
57491.509.24.5 в комплекс „Сънсет ризорт“ град Поморие, представлявана от избрания по
реда на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС управител - „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД, иска ответниците
М.Ф. и Л.Ф. да бъдат осъдени да заплатят разделно съобразно притежаваните от тях равни
идеални части от апартамент-етажна собственост, сума в размер на 3044,05лева,
представляваща дължима сума за ремонт на покрива и покривните тераси, определена на
ОС на ЕС на сграда „Алфа “, проведено на 14.11.2017 г. , ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от предявяване на исковата молба.
В исковата молба са посочени обстоятелствата, от които произтича
претендираното право, а именно: качеството на етажен собственик на ответниците като
съсобственици при равни квоти на апартамент № * с площ от 64,48 кв.м. с посочени в
исковата молба граници и документ за собственост /копие от който е представен с исковата
3
молба/, находящ се в сграда *, етаж * в комплекс „Сънсет Ризорт“; взето решение на
проведено на 14.11.2017 г. ОС на ЕС за извършване на необходим ремонт на покрива и
покривните тераси на сградата, в която се намира притежавания от ответниците обект;
определяне на припадащата се на ответниците дължима сума съобразно площта на
апартамента им, а именно сумата в размер на 3044,05 лева; потвърждаване на взетото
решение на ОС на ЕС с влезли в сила съдебни решения, постановени по искове с правно
основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС; отправена покана за плащане до ответниците. В подкрепа
на изложените твърдения са ангажирани писмени доказателства.
С отговора по чл. 131 от ГПК ответниците чрез процесуалния си представител
адвокат Нели Гюмова, оспорват предявеният иск като недопустим - предявен от лице, което
не разполага с представителна власт спрямо представляваната ЕС, както и като
неоснователен. Възразява се , че задължението за заплащане на процесната сума не е
станало изискуемо, тъй като ищецът не е предоставил сметка, по която да се преведат
парите, номер на сметка не бил посочен и в исковота молба.
По повод възражението, отправено от ответника- за недопустимост на исковата молба
поради липса на активна процесуална легитимация, както и по възражението с правно
основание чл. 95 от ЗЗД/ за забава на кредитора/, ищецът е депозирал писмено становище по
делото и писмени доказателства за установяване представителната власт на предявилия иска
управител на етажната собственост.В становището освен това се посочва, че начините на
плащане на дължимите такси за фонд „Ремонт и обновяване“ са следните: в брой в касата
на Етажната собственост на адрес: град Поморие, к.с. „Сънсет ризорт“ в град Поморие, ул.
Княз Борис 1, № 219 или по банков път по посочени две банкови сметки, открити в
Райфайзенбанк АД, и двете с титуляр „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД, в качеството му на
управител на ЕС.
В съдебно заседание пред районния съд процесуалния представител на ищеца
представя служебна бележка от „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД , в която са
посочени банковите сметки за заплащане на вноските за фонд „Ремонт и
обновяване“.Представя електронно писмо/покана/ до ответника за плащане на вноските
във фонд „Ремонт и обновяване“, изготвено на английски език и придружено с превод на
български език;
Ответната страна не е оспорила тези твърдения на ищцовата страна , а обосновава
отказа си за плащане на претендираната сума с това, че посочената банкова сметка е с
титуляр „Поморие Мениджмънт 2“ ЕООД и не отговаряла на изискването на чл. 50, ал. 3 от
ЗУЕС да представлява сметка със специално предназначение.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявените искове, като
е приел за безспорно обстоятелството, че ответната страна, в качеството на съсобственици
на обект в сграда- етажна собственост, е материално-легитимирана да отговаря по същите
искове с оглед притежаваното право на собственост върху самостоятелен обект-апартамент
в ЕС Алфа/А/ . На следващо място, съдът е приел за доказано твърдението, че е налице
влязло в сила решение на ОС на ЕС от 14.11.2017 г., с което е определена припадащата се на
4
ответниците сума, дължима за извършване на необходим ремонт на общи части на сграда
„Алфа“, равняваща се на процесната сума. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС и при
наличие на подлежащо на изпълнение решение на ОС на ЕС съдът е приел, че управителят
на ЕС има право да предяви иск за осъждане на собственика да заплати дължимите суми,
както и че ответната страна е била уведомена за дължимата сума, както и за срока, в който
следва да бъда заплатена.
Във въззивната жалба ответната страна твърди, че съдът не се е произнесъл по
отправеното още с отговора на исковата молба възражение по чл. 95 от ЗЗД за забава на
кредитора, поради това, че последният не бил изпълнил задължението си да открие банкова
сметка със специално предназначение.
По така направеното възражение, въззивният съд намира следното.
Разпоредбата на чл. 51, ал. 3 от ЗУЕС предвижда, че средствата във фонд „Ремонт и
обновяване“ се набират в сметка със специално предназначение, която се открива на името
на председателя на управителния съвет (управителя) или на сдружението. В случая по
делото е безспорно установено, че банкова сметка за набиране на дължимите суми за
попълване на посочения фонд е открита и неин титуляр е управителя на ЕС. В закона липсва
друга уредба било относно режима, под който се намира тази банкова сметка, нито относно
реда, по който титуляра може да се разпорежда със средствата по нея. Ето защо не могат да
бъдат споделени възраженията на ответника-въззивник, че тази сметка е под някакъв особен
режим, който дава възможност на отделните етажни собственици пряко да контролират
операциите със същата. При липса на изрична законодателна уредба следва да се приеме, че
право на разпореждане със средствата по тази сметка има нейния титуляр, който в случая е
този, който и законът визира, а именно: управителят на ЕС.
Не може да бъде споделено становището на ответната страна-въззивник, че
последният има право да откаже да изпълни задължението си за плащане на
претендираната вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ по аргумент, че плащането по тази
сметка би било ненадлежно или поради съществуваща хипотетична опасност управителя на
ЕС да злоупотреби с разходването на натрупаните средства.
Следва да се спомене, че на етажните собственици са предоставени различни правни
средства за защита на интересите им, включително и в хипотеза на евентуално осъществено
от управителя на ЕС противоправно поведение или неоснователно изразходване на
средствата от ЕС. Ето защо по изложените аргументи настоящият съд намира за
неоснователни изложените във въззивната жалба оплаквания от страна на въззивника, като
намира, че задължението за заплащане на процесната сума е възникнало по силата на
взетото решение на ОС на ЕС, същото е станало и изискуемо и като такова подлежи на
изпълнение.
По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че
първоинстанционното решение е правилно и обосновано и като такова подлежи на
потвърждаване.
5
Пред първата инстанция ищцовата страна е претендирала да й бъдат присъдени
разноските, сторени в исковото и в обезпечителното производство в общ размер на 1460,76
лева. С оглед на така отправеното искане в проведеното пред ПРС съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца е представил списък на разноските по чл.80 ГПК, в
което подробно са изброени и разноските по обезпечителното производство и са
представени доказателства за извършването им. По делото е представен и препис от
Определение № 393/10.09.2020г., определение №415/20.10.2020г. и вписана в СлВП-
гр.Поморие обезпечителна заповед, постановени по ч.гр.д.№ 491/2020г. по описа на ПРС, с
което е допуснато обезпечение на предявения в настоящото производство иск, тогава
посочен като бъдещ такъв, чрез налагане на възбрана върху 1/30 ид.част от собствения на
ответниците апартамент, находящ се в комплекса „Сънсет ризорт“, блок Алфа.Районният
съд е присъдил в тежест на ответната страна така претендираните от ищеца разноски / за
обезпечителното и за исковото производство/.
Въззивниците-ответници в жалбата си твърдят,че по делото не били представени
доказателства за извършените в обезпечителното производство разноски, както и липсвали
доказателства за образувано и развило се обезпечително производство, както и дали е
влязло в сила определението , с което е допуснато обезпечението.
Настоящият съдебен състав намира, че оплакванията на въззивника са неоснователни.
Съобразно тълкуванията на закона, дадени в т.5 от ТР №6/12г. на ОСГТК на ВКС,
направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с
окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход.
Съобразно посоченото в т.1 и т.2 от същото решение, страната следва да представи списък
на разноските и доказателства, че същите са направени.
В настоящия случай от представените по делото пред районния съд и посочени по-
горе определения и обезпечителна заповед, постановени по ч.гр.д.№ 491/2020г. по описа на
ПРС, безспорно се установява, че в полза на частния жалбоподател е допуснато
обезпечение на исковете срещу М.Ф. и Л.М.Ф.,граждани на ***, чрез налагане на възбрана
върху 1/30 ид.ч. от собствения им недвижим имот. От платежните нареждания за извършени
плащания на такси и разноски във връзка с обезпечителното производство се установява
както техния размер, така и факта на тяхното действително извършване, като при
представянето им пред първоинстанционния съд ответната страна не е оспорила тези
доказателства.
Ето защо въззивният съд приема, че ищецът е направил в производството по
обезпечаване на иска по настоящото дело претендираните разноски в размер на 565 лева.
Следователно, след като страната е представила надлежни неоспорени доказателства за
извършване на разноските в обезпечителното производство , както и списък на разноските
по чл. 80 от ГПК,правилно районният съд е присъдил в крайния си съдебен акт разноските
за обезпечителното производство и тези за исковото производство. Освен това въззивният
съд приема, че в случая е без значение това: дали определението за допускане на
обезпечение е влязло в сила, тъй като ищецът може да поиска присъждането на тези
6
разноски само в рамките на настоящото исково производство с оглед даденото в т. 5 от ТР
№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС разрешение,още повече и че пред настоящата инстанция
исковото производство приключва. Ето защо въззивната инстанция намира, че правилно и
законосъобразно районният съд е уважил претенцията на ищеца за присъждане на
направените в обезпечителното производство съдебно - деловодни разноски.
С оглед изхода на делото в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени
и сторените във въззивното производство разноски в общ размер на 350 лева, съобразно
представения списък по чл. 80 от ГПК и платежно нареждане за извършването им.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване.
С оглед на гореизложеното Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 30/16.06.2021г.,постановено по гр.д.№ 518/2020г.
на РС-Поморие.
Осъжда М.Ф. гражданин на ***, роден на **.**.19**г. БУЛСТАТ: *********,
адрес в Р България, гр.*** ,ул. „***“ №***,комплекс „***“ ,бл.*,ет.*,ап.*, и Л. М.
Ф.,гражданин на ***, родена на **.**.19**г., БУЛСТАТ ***********, адрес в Р България,
гр.*** ,ул. „***“ №***,комплекс „***“ ,бл.*,ет.*,ап.*, да заплатят на „Поморие
Мениджмънт 2“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Поморие, ул. „Княз Борис I“ №219,
дружеството като Управител на Етажната собственост на сграда Алфа с идентификатор
№57491.509.24.5 в комплекс „Сънсет ризорт“ - град Поморие, съдебно-деловодни разноски
в размер на общо 350 лева, като от тази сума всеки от тях следва да заплати по 175 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7