Р Е Ш Е
Н И Е
№ .........../ 13.12.2017г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и седми ноември през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
НЕВИН ШАКИРОВА
при секретар ВЕНЕТА АТАНАСОВА,
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно гражданско
дело № 2224
по описа за 2017г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е
по повод две жалби, както следва:
1/ въззивна жалба на А.Д.А., М.С.С., И.А.Т., М.Т.С. и А.Г.А. срещу Решение № 3096 от
26.07.2017г. по гр.д. № 2653/2016г. по описа на ВРС, ХI-ти състав В ЧАСТТА, с която на основание чл. 108 от ЗС е отхвърлен
предявения от тях срещу С.В.Н. с ЕГН
********** и с адрес: *** иск за приемане за установено в отношенията между
страните, че всеки от ищците е собственик, съответно: А.Д.А. на 1/6 ид.ч., М.С.С. на 1/6 ид.ч., И.А.Т. на 2/6
ид.ч., М.Т.С. на 1/6 ид.ч. и
А.Г.А. на 1/6 ид.ч. на основание приращение
на 17/72 кв.м. ид.ч.
от едноетажна постройка с идентификатор
10135.4501.1049.1 по КККР на гр.
Варна, одобрени със Заповед № РД-18-30/19.06.2007г. на ИД на АГКК, разположена
в ПИ с идентификатор 10135.4501.1049 и ПИ 10135.4501.1050, находящи се в гр.
Варна, район „*****“, СО „*****“, заснета с идентификатори 10135.4501.1049.1 и
10135.4501.1050.1 по КККР на гр. Варна, цялата с площ от 72 кв.м. и при граници
на постройката: от три страни ПИ 10135.4501.1049 и ПИ 10135.4501.1050, както и за
осъждане на ответницата предаде на всеки от ищците владението върху 17/72 ид.ч. от
постройката.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за необоснованост на
решението в обжалваната част, като постановено в нарушение на процесуалните
правила и в противоречие с доказателствата по делото. Не е имало спор между
страните, че в собствения на ищците имот ПИ 1049 попада част от постройка на
ответницата. Именно на наличие на постройката в имота на ищците, ответницата е
основала възражението си за подобрения, увеличаващи стойността на чуждия. Неред
с това в заключението по СТЕ е установено, че в спорната реална част от ПИ 1049
има изградена паянтова жилищна постройка с площ от 72 кв.м., като 17 кв.м. от
нея попадат в процесната реална част, посочено с
оранжеви щрихи на скицата. Наличието на сграда в имота се установява и от
представените от ищците скици, на които е отразена сграда с ид.
1049.1 с площ от 17 кв.м., а в ПИ 1050 – сграда с ид.
1050.1 с площ от 55 кв.м. Въпреки отделното заснемане, от заключението се
установява, че сградата е една и е с площ от 72 кв.м. В имота на ищците попадат
17 кв.м. от постройката, поради което молят решението да се отмени в тази част,
като ответницата бъде осъдена да предаде владението върху 17/72 кв.м. ид.ч. от постройката.
В срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК отговор на жалбата не е депозиран от другата страна.
2/ Въззивна жалба от С.В.Н.
срещу Решение № 3096 от 26.07.2017г. по гр.д. № 2653/2016г. по описа на ВРС, ХI-ти състав В
ЧАСТТА, с която на основание чл. 108
от ЗС е прието за установено в
отношенията между страните, че ищците И.А.Т. с ЕГН ********** /2/6 ид.ч./, М.Т.С. с ЕГН ********** /1/6 ид.ч./,
А.Г.А. с ЕГН ********** /1/6 ид.ч./ и тримата и с
адрес: гр. Варна, ж.к. "*****", ул. "*****" № 15, както и Д.
А. С.с ЕГН **********, починал в хода на делото на 17.11.2016г., заместен на
основание чл. 227 от ГПК от правоприемниците му М.С.С.
с ЕГН ********** и с адрес: *** /1/6 ид.ч./ и А.Д.А.
с ЕГН ********** и с адрес: *** /1/6 ид.ч./, са собственици на реална част от поземлен имот с идентификатор 10135.4501.1049 по
КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-30/19.06.2007г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, СО „*****“, целият с площ 3830 кв.м. и при граници на
целия имот: 10135.4501.9527, 10135.4501.1050, 10135.4501.1436, 10135.4501.1435,
10135.4501.1434 и 10135.4501.1048, с площ
на реалната част от 79.00 кв.м. и при граници на частта: от юг, запад и
север – другата част от ПИ с ид. 10135.4501.1049, от
изток – ПИ 10135.4501.1050, която част е защрихована с жълт цвят на
комбинираната скица към заключението на вещото лице Й. Н. А.по приетата СТЕ,
приложена на л. 211 от делото, която приподписана от
съда, представлява неразделна част от решението, на основание реституция постановена с Решение №
769/01.02.2001г. на ПК-гр. Варна и
наследяване на А. Д. ***, п. на 16.12.1987г. и Заповед №
ПР-085/30.03.2006г. на Кмета на район „*****“-Община Варна на основание § 4к,
ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като С.В.Н. с ЕГН ********** и с адрес: *** е осъдена да
предаде на ищците владението върху описаната реална част.
Въззивна жалба е подадена и В ЧАСТТА от решението, с която на
основание чл. 298, ал. 4 от ГПК е отхвърлено направеното от нея възражение с правно основание чл. 72 от ЗС за
заплащане увеличената стойност на имота вследствие направените от нея
подобрения в реална част от ПИ с
идентификатор 10135.4501.1049 по КККР на гр. Варна, находящ
се в гр. Варна, СО „*****“, целият с
площ 3830 кв.м., с площ на реалната част от 79.00 кв.м. и при граници на
частта: от юг, запад и север – другата част от ПИ с идентификатор
10135.4501.1049, от изток – ПИ 10135.4501.1050, изразяващи се в: част от сграда
– 17 кв.м., водомерна шахта, ограда, бетонни колове, метална входна врата,
електрифициране на имота, водоснабдяване и каменна пътека, както следва: М.С.С., А. Д.А., М.Т.С. и А.Г.А. по 1/6 от общата стойност на
подобренията от 5 362.00 лв. или
по 893.67 лв. всеки, а И.А.Т. 2/6 от нея или
сумата от 1 787.33 лв., както и направеното искане с правно основание чл. 72, ал. 3 от ЗС за задържане на имота до
заплащане на подобренията.
Жалбата е
основана на оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност на решението
в обжалваните части, както и за необоснованост и нарушение на процесуални
правила. Изложените доводи са за нищожност на решението на ПК – Варна за
признаване право на собственост на наследниците на А. С.и на Заповедта на кмета
по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на Протокол от 29.01.1953г. за
извършена делба между наследниците на И. Д. Д.и Д. С.С..
Тези доказателства, на които е основано решението са нищожни като притоворечащи на материалния закон, а също и поради липса
на основание и липса на предмет. Същите не са годно доказателство за правото на
собственост на ищците. Моли поради това обжалваното решение да се отмени и
вместо не го се постанови друго, с което исковете за собственост бъдат
отхвърлени в цялост.
В срока и по
реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор от насрещните страни.
В хода
на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, като въззивниците претендират присъждане
на разноски за въззивното производство.
При проверка
валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I
от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени
от Д. А. С., починал в хода на делото на 17.11.2016г. и заместен на основание
чл. 227 от ГПК от правоприемниците му М.С.С. и А.Д.А.,
И.А.Т., М.Т.С. и А.Г.А. срещу С.В.Н. съединени в условията на първоначално субективно
съединяване на осъдителни искове с правно основание чл. 108 от ЗС за осъждане
на ответницата да предаде владението върху реална част от поземлен имот с
идентификатор 10135.4501.1049 по КК и КР на гр. Варна находящ се в гр. Варна, район „*****“, СО „*****“,
целият с площ от 3830 кв.м. и при граници на целия имот: 10135.4501.9527;
10135.4501.1050; 10135.4501.1436, 10135.4501.1435, 10135.4501.1434 и 10135.4501.1048,
с площ на реалната част от 100 кв.м. и при граници на частта: от изток – ПИ ид. 1050 и от всички други страни – останалата част от ПИ ид. 1049, както и върху 17/72 ид.ч.
от постройката разположена в ПИ 10135.4501.1049 и ПИ 10135.4501.1050, заснета с
ид. 10135.4501.1049.1 и 10135.4501.1050.1, цялата с
плащ от 72 кв.м.
Фактическите твърдения, на които се основават исковете
са следните: ищците са наследници на А. Д. С., п. на 16.12.1987г. В това им
качество в тяхна полза е постановена реституция по реда на ЗСПЗЗ с Решение №
769/01.02.2001г. на ПК – Варна върху нива от 4.500 дка в терен о § 4 от ЗСПЗЗ в
м. „*****“, представляваща ПИ № 26 по ПСИГ. По ПНИ на СО „*****“ възстановеният
имот е заснет с ид. 1049 с площ от 3827 кв.м. Със
Заповед № ПР-085/30.03.2006г. на Кмета на Район „*****“ на основание § 4к, ал.
7 от ЗСПЗЗ е възстановено правото им на собственост върху НИ 1049. Ответницата
владее без основание ПИ № 876 по КП на м. „*****“ от 1997г., който е с площ от
800 кв.м. Част от него с площ от 100 кв.м. попада в собствения на ищците имот
1049. В ПИ № 876 ответницата е построила сграда, цялата с площ от 72 кв.м.,
като реална част от нея с площ от 17 кв.м. попада в имота на ищците. Доколкото
са собственици на имот 1049, то по приращение ищците
са придобили и идеални части от правото на собственост върху частта от сградата,
попадаща в собствения им поземлен имот. Ответницата оспорва правата на ищците,
както върху земята, така и по отношение на сградата и отказва да предаде
владението на същите. Същата не е придобила права на основание § 4 от ЗСПЗЗ,
поради което молят за постановяване на положително решение о спора.
В отговор на исковата молба, ответницата Н. оспорила правото
на собственост на ищците със следните възражения: оспорила е материалноправните предпоставки на земеделската реституция,
в т.ч. правото на собственост на наследодателя; заявяването на имота за
възстановяване; наличието на доказателство за собствеността; факта на
отнемането на имота. Така обосновала нищожност, евентуално незаконосъобразност
на реституционното решение, както и заповедта на кмета. Навела доводи, че
реституционното решение в случая е окончателно и приключва процедурата по
възстановяване, поради което издадената в последствие заповед на кмета по § 4к, ал. 7 е нищожна. Същата е
нищожна и като издадена от некомпетентен орган, както и поради липса на
идентичност между имота по решението и заповедта, както и наличието на пречки
за възстановяване. Сградата в имота е построена през 1990г., когато ищците не
са притежавали права върху земята, а доколкото последната представлява
прилежаща част към сградата, то иска следва да се отхвърли на това основание.
Навела довод за недопустимост на исковете поради липса на проведена процедура
по § 31 от ПЗР на ЗСПЗЗ за оценка на подобренията. Навела твърдения, че е
собственик на ПИ № 876 по КП/1997г. с площ от 704 кв.м. на основание придобивна давност при владение с начало от 21.06.1989г. до
настоящия момент. Имота бил предоставен за ползване на основание ПМС № 1/07.01.1981г.,
а владението е предадено на основание двустранен договор от 21.06.1989г.
Заградила и облагородила имота, изградила жилищна сграда със ЗП от 72 кв.м. и
хамбар с площ от 10 кв.м., електрифицирала и водоснабдила същия. ПНИ по
отношение на имот 1049 е влязъл в сила на 06.04.2004г., от който момент до
предявяване на исковата молба е изтекъл изискуемия законов срок на придобивната давност. В този смисъл владее имота на правно
основание. Моли в тази връзка за постановяване на решение, с което исковете като
неоснователни бъдат отхвърлени.
В условията на евентуалност релевира
възражение за осъждане на всеки от ищците съобразно притежаваната от тях ид.ч. от правото на собственост да й заплати увеличената
стойност на имота вследствие направени от нея подобрения, чийто вид и размер
съобразно изменението предприето в хода на с.з. от 30.06.2017г. е, както
следва: изграждане на едноетажна жилищна сграда – 3 237 лв.; шахта за
водомер – 220 лв.; ограда, изградена през 1989г. 45.00 лв.; входна метална
врата – 70 лв.; електрифициране на имота през 1989г. – 750 лв.; водоснабдяване
на имота през 1990г. – 900 лв.; бетонни колове – 50 лв. и каменна пътека – 90
лв. До заплащане на увеличената стойност на имота общо в размер на
5 362.00 лв., релевира възражение за задържане
на имота.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните,
събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:
От
Удостоверенията за наследници, приложени в преписката се установява, че А. Д. С.е
починал на 16.12.1987г., като Д. А. С., И.А.Т., М.Т.С. и А.Г.А. се легитимират
понастоящем като негови наследници по закон, първите двама като низходящи от
първи ред, а последните двама – като низходящи от втори ред.
С т. 3
от Решение № 769 от 01.02.2001г. на ПК – Варна е признато правото на
собственост на наследниците на А. Д. С.в съществуващи стари реални граници по
отношение на нива от 4.500 дка, находяща се в терен
по § 4 на ***** в м. „*****“, съставляваща имот № 26 по КП изработен през
1997г., заявен с пореден № 11 от заявление вх. № 30101/21.11.1991г. на Д. А. С.и
установен с Опис-декларация.
Видно
от Заповед № ПР-085/30.03.2006г. на Кмета на Район „*****“ при Община Варна, влязла
в сила на 15.05.2006г., на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и Заповед № 3334/27.12.2005г.
на Кмета на Община Варна, въз основа на влязъл в сила ПНИ на м. „*****“, землище
кв. „*****“ и Решение на ПК-Варна по заявление вх. № 30101/21.11.1991г. е
наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на § 4б, ал.
1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на А. Д. С.по отношение на ПИ, представляващ
новообразуван имот в м. „*****“, СО по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, землище кв.
„*****“ с идентификационен № 1049, кад. район 501 по
ПНИ с площ от 3827 кв.м. и при граници: ид. №№ 1435,
1050, 9527 и 1048.
От
съдържанието на Протокол № 8 от заседание на Изпълкома на ВОНС от 09.12.1981г.
се установява, че за предоставяне земи по ПМС № 1 от 07.01.1981г. в района на
ОНС за помощни стопанства е взето решение за приемане на предложените земи от
121 дка, съгласно опис и предлага на ИК на ОНС да утвърди земите за раздаване
за обществени нужди, както и за предоставяне предложената земя в кв. „*****“,
м. „*****“ от 25 дка на зайцевъдното дружество на III
РНС.
С
двустранен договор от 21.06.11989г., председателят на Зайцевъдното
дружество на гр. Варна предоставил на С.В.Н., в качеството й на член на
дружеството 1 дка. земя за ползване за срок от 5 години в района на кв. „*****“,
отпусната от ГНС с Протокол № 8 от 09.12.1981г. В договора е уговорена
забраната за засаждане на трайни насаждения и изграждане на масивни постройки,
като при неизпълнение члена губи правото на терена, който се предоставя на друг
член.
В хода
на делото пред първата инстанция е проведена СТЕ от заключението на която се
установява, че е налице идентичност между реституирания с решение на ПК имот,
имота по Заповедта на кмета и имот № 876 по ПКП, като спорната реална част от
имот № 1049 с площ на частта от 79 кв.м. е очертана с жълт цвят на
придружаващата заключението комбинирана скица на л. 211 от делото. В тази
реална част има изградена сграда – паянтова жилищна постройка, със ЗП от 72
кв.м., от които 17 кв.м. попадат в границите на процесната
реална част, посочено с оранжеви щрихи на същата скица. В спорната реална част
попадат подобрения – част от паянтовата сграда; водомерна шахта; ограда от
бетонни колчета и оградна мрежа метална входна врата. Същите увеличават
стойността на имота в процесната част от 79 кв.м. със
сумата от 3 457 лв.
По
делото са събрани и гласни доказателства посредством показанията на свидетеля Я.М./на
ответницата/. От показанията му се установява, че ответницата владее имота от
1988г. и понастоящем.
СЪДЪТ, въз основа
на така установеното от фактическа страна,
прави следните правни изводи:
Съгласно
чл. 108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я
владее или държи без да има основание за това. Фактическият състав, при
осъществяването на който възниква материалното право да се иска предаване
фактическата власт върху недвижим имот, включва установяване правото на
собственост на ищеца върху спорната вещ, както и че ответниците я владеят или
държат без правно основание, противопоставимо на ищеца.
Ищците
основават правото си на собственост по отношение на спорния имот на твърдения
за придобиване по наследяване и реституция по реда на ЗСПЗЗ. Оспорена в тази
връзка е законосъобразността на реституцията. Възраженията в тази връзка са
неоснователни, с оглед следното:
Ищците
са наследници по закон на А. Д. С.и с оглед на това в тяхна полза е признато
право на собственост по отношение на имот с т. 11 от Решение № 769 от
01.02.2001г. на ПК, гр. Варна. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 9/2012г. на
ОСГК на ВКС, за точното и еднакво приложение на чл. 17, ал. 2 от ГПК, съдът се
произнася инцидентно по валидността на административните актове, независимо от
това дали те подлежат на съдебен контрол, а по тяхната законосъобразност -
когато се противопоставят на страна по делото, която не е била участник в
административното производство по издаването и обжалването му. Инцидентният
съдебен контрол за законосъобразност на административния акт е способ за защита
правата на трети лица, каквото качество има ответницата в случая, от които се
иска да се съобразят с гражданско-правните последици, в т.ч. и вещно-правния
ефект на този акт. Тази процесуална възможност произтича от факта, че административното
производство се развива изцяло без участието на лицата, които противопоставят
свои права по отношение на същия имот. Преценката при конкуренцията на правата
на собственост може и следва да се извърши в рамките на исковия процес по спора
за материално право, разбира се когато същият не касае хипотезите на чл. 14,
ал. 4 от ЗСПЗЗ. В тази връзка решаващият състав приема, че позитивното решение
на ПК/ОСЗ, като административен акт, постановен от материално и териториално
компетентен колективен орган /чл. 31 от ЗСПЗЗ, чл. 60, ал. 6, т. 1 от ППЗСПЗЗ,
ред. ДВ бр. 27/1997г./, в установената писмена форма, при спазване на
административно производствените правила, е валиден акт. Трайна е практиката на
ВКС че нормата на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, в редакцията към момента на
постановяване на решението, определя щатния състав на поземлената комисия, но
нито този текст, нито друга норма на ЗСПЗЗ и правилника за неговото приложение
/до приемането на чл. 60а от ППЗСПЗЗ с
изм. с ДВ бр. 31 от 2003г./, определят в какъв състав ПК следва да постановява
решенията си и кой следва да подписва тези решения. Изискването на чл. 60, ал.
4 от ППЗСПЗЗ за състава на ПК е свързано с възможността за формиране на
мнозинство при вземане на решенията. Когато това мнозинство е формирано,
решението е валидно, независимо от това дали е взето при участието на всички
членове на комисията. Доколкото ответницата в случая не заявява права по чл.
14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, нито такива по изкупуване по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ,
изхождайки от принципите на реституцията по ЗСПЗЗ и целите, които преследва
този закон и на основание разрешението, дадено с ТР № 9/2012г. на ОСГК на ВКС, съставът
на ВОС приема за недопустими възраженията сочещи липса на материалноправните
предпоставки на реституцията по отношение праводателя
на ищците, в т.ч. за правото на собственост на наследодателя; заявяването на
имота за възстановяване; наличието на доказателство за собствеността и факта на
отнемането на имота. По отношение на тези възражения косвеният съдебен контрол
по чл. 17, ал. 2, пр. II от ГПК е неприложим.
Решението
на ПК е постановено на 01.02.2001г., с оглед който момент спорен по делото е
въпроса за неговия конститутивен ефект, респ. липсата на такъв. За да се
произнесе на тази плоскост, съдът съобрази, че съгласно чл. 14, ал. 1, т. 3 от
ЗСПЗЗ в ред. след изменението с ДВ бр. 68/1999г., ПК се произнася с решение за признаване
правото на собственост при условията на § 4 – 4л; в решението се описва
размерът и местността, в която са се намирали земеделските земи. Собствеността върху
такъв терен се възстановява след настъпване на законоустановени предпоставки,
уредени в § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28 и сл. от ППЗСПЗЗ. Разпоредбата на чл.
28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ в ред. от ДВ бр. 122/19.12.1997г. предвижда изготвяне на
план на новообразуваните имоти /ПНИ/, с който се определят границите на
имотите, правото на собственост върху които се възстановява по реда на чл. 14,
ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ, или се придобиват по реда на § 4а и 4б. Определяйки
границите, този план определя точното разположение и форма на тези имоти и
останалите площи от тях над размерите по § 4з от ЗСПЗЗ, както и възможността от
тях да се образуват самостоятелни имоти с площ не по-малка от 250 кв.м., респ.
остатъчната площ, която ползвателите могат допълнително да изкупят, ако от тези
части не може да се образува самостоятелен имот. Следователно и преди влизане в
сила на редакцията на § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ /ДВ бр. 68/30.07.99г./ за тези площи
не е настъпил реституционния ефект, защото те не са индивидуализирани с плана
по чл. 24, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Когато частите от бившите имоти по кадастрален
план, или по плана на старите имотни граници не са обособени като самостоятелни
обекти на собственост, респ. възстановените части от такива имоти, които са
останали след приложението на § 4а и § 4б от ЗСПЗЗ, не са определени с влязъл в
сила ПНИ по чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ,
решенията по чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ нямат конститутивно действие. За тези
части не настъпва реституционния ефект. Административната процедура за
реституция на тези терени приключва след приемането на ПНИ и издаване на
заповедите по § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ. До този момент те не са индивидуализирани и
като части от възстановените имоти с решението по чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ.
Самият план не създава и не отнема права, а само обособява обектите на правото
на собственост, а това е основния смисъл на процедурата по възстановяване на
собствеността по ЗСПЗЗ, защото правото на собственост не е отнемано при
колективизацията, а в резултат на кооперирането на земята, са изгубени само
реалните граници на имотите. По тези съображения съдът приема, че в конкретния
случай решението на ПК няма конститутивно действие по
отношение правото на собственост върху възстановения имот. Установено е от
заключението на СТЕ, кредитирано като обективно и компетентно дадено, че ПНИ в
СО „*****“, одобрен със Заповед № РД-1-7706-3432/15.12.2003г. на областния
управител на гр. Варна е влязъл в сила по отношение на НИ № 1049 на 06.04.2004г.,
а Заповедта на Кмета по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ – на 15.05.2006г. Към този момент реституцията на имота е приключила,
като наследниците на А. Д. С.са придобили правото на собственост върху
реституирания земеделски имот.
На
това право е противопоставено правото на ответницата, придобито на оригинерно
основание – придобивна давност, вследствие упражнявана фактическа власт с
намерение за своене в периода от 1989г. до настоящия
момент.
Съгласно
чл. 79, ал. 1 от ЗС давностното владение в посочения срок от десет години е
основание за придобиване право на собственост върху недвижим имот, доколкото не
е налице изрична законова забрана за това. Давностният срок за имоти, попадащи
в приложното поле на възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ започва да тече
от влизане в сила на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ /ДВ бр. 107/18.11.1997г./. Последната
предвижда, че изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които
се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизане на
тази разпоредба в сила /22.11.1997г./. Същевременно константна е практиката на
съдилищата, съобразно която не може да се придобие по давност имот, за който не
е приключила процедурата по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността. Както
нормата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ, така и приетото в практиката разрешение,
почиват на принципното положение, че срещу онзи, който не може да води иск,
давност не тече. В хипотеза, когато към момента на влизане в сила на
разпоредбата не е налице завършен фактически състав на земеделската реституция,
каквато е процесната, началният момент, от който може да тече придобивната
давност, е възстановяването на собствеността. Съобразно извода за липса на
конститутивно действие на решението на ПК, основният правно релевантен факт за
процедурата, по която следва да се счита за завършена административната
реституцията на процесния земеделски имот е, че
същият се намира в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В тези хипотези от значение да
се приеме за завършена процедурата по реституция е заповедта на кмета по § 4к,
ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. След като в конкретния случат заповедта на кмета №
ПР-085/30.03.2006г. е влязла в сила на 15.05.2006г., то именно това е моментът
от който следва да се приеме, че владението по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗС е
упражнено спрямо собственика на чуждия имот. От правна страна, както приема в
задължителната си практика ВКС, необходимостта от установяване по
административен ред на правото на възстановяване собствеността, както и на
определяне на реалните граници на имота с ПНИ/ КВС/, който следва да бъде
възстановен, налага извод, че едва от момента на издаване на окончателния
административен акт, с който приключва производството по ЗСПЗЗ на заявилите
право на възстановяване на собствеността, може едно трето лице, осъществяващо
фактическа власт на имота, да противопостави възражение за придобивна
давност като собствен титул за собственост /в този смисъл задължително Решение
№ 30 от 27.06.2017г. по гр.д. № 3352/2016г., ВКС, II ГО/. Започнал да тече от
този момент /15.05.2006г./ до предявяване на иска /10.03.2016г./ в полза на
ответницата не е изтекъл предвидения в закона десетгодишен давностен срок,
поради което понастоящем не се легитимира като собственик на имота на
твърдяното основание. По делото липсва заявено право на ответницата на друго
основание, противопоставимо на правото на ищците,
поради което при безспорно и установено владение на спорната част, предявеният
иск за ревандикация се явява основателен и следва да се уважи. Решението на ВРС
в тази част е правилно и законосъобразно и не страда от визираните в жалбата
пороци, поради което следва да бъде потвърдено.
Установено
е на следващо място от заключението на СТЕ, че в процесната
реална част от имот № 1049 попада част от изградена сграда с площ от 17 кв.м. Неправилен
като несъответен на доказателствата по делото е изводът в обжалваното решение
за липса на доказателства част от сградата да попада в спорната част от терена.
Заключението на СТЕ не е оспорено от страните и съдът кредитира същото като
обективно. С разпоредбата на чл. 92 от ЗС е установена презумпция, че
собственикът на земята е собственик и на постройките и насаждения върху нея,
освен ако е установено друго.
В конкретния случай доколкото по делото не е установено ответницата да е
придобила правото на собственост по отношение на сградата на друго основание, а
принципът на приращението не е изключен, с
придобиване на собствеността върху терена приобретателите
са придобили и собствеността върху 17/72 кв.м. ид.ч.
от сградата., поради което предявеният иск за ревандикация
на сградата до тези параметри е основателен и следва да се уважи. Обжалваното
решение, с което искът е отхвърлен като неправилно следва да се отмени, като
вместо него бъде постановено друго, с което искът бъде уважен.
С
оглед формирания извод за основателност на предявения иск за собственост върху
терена е осъществено вътрешнопроцесуалното основание
за разглеждане на предявеното в условията на евентуалност възражение за
присъждане на увеличената стойност на имота, вследствие на реализирани от
ответницата подобрения в имота.
В
т. I. 1 от ППлВС № 6/27.12.1974г. е извършено
нормативно тълкуване на чл. 72 и чл. 74 от ЗС, като се приема, че кредитор по
тези вземания, основани на забраната за неоснователно обогатяване, е само
владелецът, но не и държателят. Тълкувателният акт, е със запазено задължително
за съдилищата действие. Цитираните разпоредби не се отнасят до лица, които не
упражняват владение. Съдът приема, че законната презумпция изразена в чл. 69 от
ЗС, че до доказването на противното този, който държи вещта, я държи като своя
и следователно я владее, в случая е оборена от доказателствата по делото.
Установено е в тази връзка, че С.Н. е получила фактическата власт върху имота с
двустранен договор от 21.06.11989г. /преди влизане в сила на ЗСПЗЗ/, сключен с
председателя на Зайцевъдното дружество на гр. Варна, за
ползване за срок от 5 години. С този договор на въззиваемата
не са били отстъпени правомощия, произтичащи от правото на собственост или от
ограничено вещно право върху вещта, поради което за срока на договора
ответницата е била държател, а не и владелец на имота. По делото не е установен релевантният
факт, че излизайки извън рамките на субективното право, породено
от този договор, С.Н. е започнала да упражнява за себе си действия, за които е оправомощен носителят на правото на собственост върху тази
вещ и тези действия да са били изявени и по отношение на собственика. Този факт
не се установява и от събраните по делото гласни доказателства посредством
показанията на свидетеля Я.М.. По тези съображения съдебният състав приема, че
в качеството си на държател на имота, С.Н. няма правата на владелеца по чл. 72
и чл. 74 от ЗС. Въззиваемата може да претендира
присъждане на по-малката сума между обедняването й вследствие на това, че резултатът
от изпълнените СМР е постъпил в патримониума на
собственика на имота и обогатяването на въззивниците,
по правилата на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД в отделен исков
процес.
По
изложените съображения възражението за присъждане на увеличената стойност на
имота вследствие на извършени подобрения в качеството на владелец като
неоснователно следва да се отхвърли. В идентичен смисъл е и произнасянето в обжалваното
решение, което в тази част следва да се потвърди като правилно.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, с
оглед изхода на делото и направеното искане, въззивниците
имат право на разноски. От представен списък на разноските и доказателствата по
делото се установява, че действително реализираните от тях разноски под формата
на платена държавна такса /100 лв./ и възнаграждение за един адвокат /500 лв./ са
в общ размер от 600 лв. В този размер отговорността за разноските следва да се
възложи в тежест на въззиваемата.
Мотивиран от така изложените
съображения и на основание
чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 3096 от
26.07.2017г. по гр.д. № 2653/2016г. по описа на ВРС, ХI-ти състав В ЧАСТТА, с която на
основание чл. 108 от ЗС е прието
за установено в отношенията между страните, че ищците И.А.Т. с ЕГН **********
/2/6 ид.ч./, М.Т.С. с ЕГН ********** /1/6 ид.ч./, А.Г.А. с ЕГН ********** /1/6 ид.ч./
и тримата и с адрес: гр. Варна, ж.к. "*****", ул. "*****" №
15, както и Д. А. С.с ЕГН **********, починал в хода на делото на 17.11.2016г.,
заместен на основание чл. 227 от ГПК от правоприемниците му М.С.С. с ЕГН ********** и с адрес: *** /1/6 ид.ч./
и А.Д.А. с ЕГН ********** и с адрес: *** /1/6 ид.ч./,
са собственици на реална част от поземлен имот с идентификатор 10135.4501.1049 по
КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-30/19.06.2007г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, СО „*****“, целият с площ 3830 кв.м. и при граници на
целия имот: 10135.4501.9527, 10135.4501.1050, 10135.4501.1436, 10135.4501.1435,
10135.4501.1434 и 10135.4501.1048, с площ
на реалната част от 79.00 кв.м. и при граници на частта: от юг, запад и
север – другата част от ПИ с ид. 10135.4501.1049, от
изток – ПИ 10135.4501.1050, която част е защрихована с жълт цвят на
комбинираната скица към заключението на вещото лице Й. Н. А.по приетата СТЕ,
приложена на л. 211 от делото, която приподписана от
съда, представлява неразделна част от решението, на основание реституция постановена с Решение №
769/01.02.2001г. на ПК-гр. Варна и
наследяване на А. Д. ***, п. на 16.12.1987г. и Заповед №
ПР-085/30.03.2006г. на Кмета на район „*****“ – Община Варна на основание § 4к,
ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като е осъдена С.В.Н. с ЕГН ********** и с адрес: *** да предаде на ищците владението върху
описаната реална част.
ОТМЕНЯ Решение № 3096 от 26.07.2017г. по
гр.д. № 2653/2016г. по описа на ВРС, ХI-ти състав В
ЧАСТТА, с която на основание чл. 108
от ЗС е отхвърлен предявения от А.Д.А., М.С.С., И.А.Т.,
М.Т.С. и А.Г.А. срещу С.В.Н. иск за
приемане за установено в отношенията между страните, че всеки от ищците е
собственик, съответно: А.Д.А. на 1/6 ид.ч., М.С.С. на 1/6 ид.ч., И.А.Т. на 2/6 ид.ч., М.Т.С.
на 1/6 ид.ч. и А.Г.А. на 1/6 ид.ч.
на основание приращение на 17/72 кв.м. ид.ч. от едноетажна постройка с идентификатор 10135.4501.1049.1 по КККР на гр. Варна, одобрени със
Заповед № РД-18-30/19.06.2007г. на ИД на АГКК, разположена в ПИ с идентификатор
10135.4501.1049 и ПИ 10135.4501.1050, находящи се в гр. Варна, район „*****“, СО „*****“, заснета
с идентификатори 10135.4501.1049.1 и 10135.4501.1050.1 по КККР на гр. Варна,
цялата с площ от 72 кв.м. и при граници на постройката: от три страни ПИ
10135.4501.1049 и ПИ 10135.4501.1050, както и за осъждане на ответницата
предаде на всеки от ищците владението върху
17/72 ид.ч. от постройката и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 от ЗС по отношение на С.В.Н. с ЕГН ********** и с адрес: ***,
че ищците И.А.Т. с ЕГН ********** /2/6 ид.ч./, М.Т.С.
с ЕГН ********** /1/6 ид.ч./, А.Г.А. с ЕГН **********
/1/6 ид.ч./ и тримата и с адрес: гр. Варна, ж.к.
"*****", ул. "*****" № 15, както и Д. А. С.с ЕГН **********,
починал в хода на делото на 17.11.2016г., заместен на основание чл. 227 от ГПК
от правоприемниците му М.С.С. с ЕГН ********** и с
адрес: *** /1/6 ид.ч./ и А.Д.А. с ЕГН ********** и с
адрес: *** /1/6 ид.ч./ са собственици на 17/72
кв.м. ид.ч. от
едноетажна постройка с идентификатор 10135.4501.1049.1 по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед №
РД-18-30/19.06.2007г. на ИД на АГКК, разположена в ПИ с идентификатор
10135.4501.1049 и ПИ 10135.4501.1050, находящи се в гр. Варна, район „*****“, СО „*****“, заснета
с идентификатори 10135.4501.1049.1 и 10135.4501.1050.1 по КККР на гр. Варна,
цялата с площ от 72 кв.м. и при граници на постройката: от три страни ПИ
10135.4501.1049 и ПИ 10135.4501.1050, на основание приращение и ОСЪЖДА С.В.Н. с ЕГН **********
да предаде на всеки от ищците владението върху 17/72 ид.ч. от описаната постройка.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3096 от 26.07.2017г. по
гр.д. № 2653/2016г. по описа на ВРС, ХI-ти състав В
ЧАСТТА, с която на основание чл.
298, ал. 4 от ГПК е отхвърлено направеното възражение с правно основание чл. 72 от ЗС за заплащане увеличената стойност
на имота вследствие направените от нея подобрения в реална част от ПИ с идентификатор 10135.4501.1049 по КККР на гр.
Варна, находящ се в гр. Варна, СО „*****“, целият с площ 3830 кв.м., с площ на реалната
част от 79.00 кв.м. и при граници на частта: от юг, запад и север – другата
част от ПИ с идентификатор 10135.4501.1049, от изток – ПИ 10135.4501.1050,
изразяващи се в: част от сграда – 17 кв.м., водомерна шахта, ограда, бетонни
колове, метална входна врата, електрифициране на имота, водоснабдяване и
каменна пътека, както следва: М.С.С., А. Д.А., М.Т.С.
и А.Г.А. по 1/6 от общата стойност на подобренията от 5 362.00 лв. или по 893.67 лв. всеки, а И.А.Т. 2/6 от нея или сумата от 1 787.33
лв., както и направеното искане с правно
основание чл. 72, ал. 3 от ЗС за задържане на имота до заплащане на
подобренията.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК С.В.Н. с ЕГН **********
и с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на И.А.Т.
с ЕГН ********** /2/6 ид.ч./, М.Т.С. с ЕГН **********
/1/6 ид.ч./, А.Г.А. с ЕГН ********** /1/6 ид.ч./ и тримата и с адрес: гр. Варна, ж.к. "*****",
ул. "*****" № 15, както и Д. А. С.с ЕГН **********, починал в хода на
делото на 17.11.2016г., заместен на основание чл. 227 от ГПК от
правоприемниците му М.С.С. с ЕГН ********** и с
адрес: *** /1/6 ид.ч./ и А.Д.А. с ЕГН ********** и с
адрес: *** /1/6 ид.ч./ сумата от 600.00 /шестстотин/ лева, представляваща реализирани съдебно
деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на
основание от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.