Решение по дело №12864/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2422
Дата: 30 юни 2022 г.
Съдия: Тоско Петков Ангелов
Дело: 20215330112864
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 2422
гр. Пловдив, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330112864 по описа за 2021 година
Правната квалификация на иска е по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 67 ЗС.
Производството е образувано по искова молба на Й. Б. Д., Л. и Л.Д.и срещу Й.
С. Д., с която се иска да бъде установено, че ответникът не е носител на право на
строеж поради погасяването му по давност.
Твърдят, че правото на собственост върху земята принадлежи на Л. Д. по
отношение на 4/5 ид.ч. и на ответника по отношение на 1/5 ид.ч. Л.Д. бил собственик и
на построената в имота сградата, а в полза на ответника било учредено право на
нейното надстрояване. Останалите ищци били праводатели на Л.Д. и Й. С. Д., като си
запазили правото на ползване върху земята и сградата. Твърдят, че правото на строеж е
погасено поради изтичането на 5-годишен давностен срок. Искат да бъде установено,
че ответникът не е носител на правото на строеж поради погасяването му по давност в
полза на Л.Д. до 4/5 ид.ч. Претендират разноски.
С определение от 18.02.2022 г. исковата молба е върната по отношение на Й. и
Л. Д.и като недопустима.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва
предявената претенция. Твърдят, че от договор се установявало, че реализирането на
правото на строеж било безсрочно. Счита претенцията за неоснователна и иска нейното
отхвърляне.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
1
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От нотариален акт *****. се установява, че Й. Б. Д. и Л. Р. Д. са продали на
внука си Й. С. Д. (ответник) 1/5 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***** като са
му учредили безсрочно и възмездно право на строеж (надстрояване) за построяване на
предвидения втори жилищен етаж върху построената в гореописания имот сграда с
идентификатор ***** по КК.
За безспорно е отделено обстоятелството, че правото на строеж на втория етаж
към момента не е реализирано.
Със следващ нотариален акт от *****. Й. Б. Д. и Л. Р. Д. продават на ищеца Л.Д.
правото на собственост върху сградата с идентификатор ***** и върху останалите 4/5
ид.ч. от поземления имот.
Според чл. 63, ал. 1 ЗС, собственикът може да отстъпи на друго лице правото да
построи сграда върху неговата земя, като стане собственик на постройката. Това право
се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в
продължение на 5 г., съгласно чл. 67 ЗС.
Според т. 1 от ТР № 1/04.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2011 г., ОСГТК,
смисълът на понятието "упражняване на правото на строеж", употребено в чл. 67 ЗС, е
изграждането на грубия строеж на сградата или на съответния етап, за който е
издадено разрешението за строеж, а според т. 2, изр. 1 от същото ТР № 1/04.05.2012 г.
на ВКС, давностният срок по чл. 67 ЗС започва да тече от момента, в който договорът
за учредяването му породи действие, независимо от всякакви последващи
прехвърляния. В случая, няма спор, че към датата на учредяването на правото на
строеж първият етаж на сградата е бил изграден, като в нотариалния акт е отразено, че
е била издадена и скица виза за проучване и проектиране за втория. Ето защо
давностният срок е започнал да тече от момента на сключването на договора. От тогава
до настоящия момент не се твърди и не се установява ответникът да е реализирал
строителството, като завърши сградата в степен "груб строеж". Правото на строеж не е
било упражнено от ответника и се е погасило по давност на 08.07.2020 г. предвид
спирането на срока по чл. 3, т. 2 от ЗАКОН за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г., и за преодоляване на последиците.
За този период не се твърдят и не се установяват обстоятелства, които да водят
до спирането или прекъсването на предвидения в закона давностен срок, поради което
искът е основателен и следва да бъде уважен.
Възражението на ответника, че безсрочното учредяване на правото на строеж се
отнася към давностния срок за неговото упражняване е неоснователно. Уговорката е
относима към придобиването на самия обект и е свързана с чл. 65 ЗС, който урежда
2
придобиването на постройка със срок. Давностните срокове са уредени с императивни
правни норми и не могат да бъдат променяни по съгласие на правните субекти.
Разпоредбата на чл. 113 ЗЗД обявява за недействително съглашението, с което се
скъсяват или удължават установените давностни срокове, както и отказът от давност,
преди тя да е изтекла.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски в размер на 387.25 лева за д.т. и адв. възнаграждение. По отношение на адв.
възнаграждение е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което се явява
основателно, защото делото не се характеризира с фактически и правна сложност.
Проведено е 1 о.с.з. и са събрани само писмени доказателства, като страните нямат
спор по отношение на релевантните факти. Ето защо адв. възнаграждение следва да
бъде присъдено в минимален размер от 322.25 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л. С. Д., ЕГН **********,
че Й. С. Д., ЕГН ********** не притежава правото на строеж (надстрояване) на
втори жилищен етаж върху сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 89
кв.м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда, еднофамилна, построена в
поземлен имот с идентификатор ****, с площ 689 кв.м.; при съседи поземлени имоти с
идентификатори: ********, като погасено по давност, на основание чл. 67 ЗС.
ОСЪЖДА Й. С. Д., ЕГН **********, да заплати на Л. С. Д., ЕГН **********,
сумата от 387.25 лева разноски в производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
3