17.05.2022г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното заседание
на петнадесети април две хиляди и двадесет и втора година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№155 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс и е образувано по жалба от Й.К.Ч. ***
против Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично
земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за
кампания 2019г. изх.№01-6500/250 от 19.01.2022г., издаден от Заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. Твърди се, че актът бил
немотивиран, неправилен и незаконосъобразен като издаден при неправилно
приложение на материалния закон и в нарушение на
административнопроизводствените правила. Изложените от органа обстоятелства във
връзка с неизпълнение на задължението за представяне на сертификат за
произведената продукция не отговаряли на обективната действителност. В
изпълнение на Наредба №4 от 24.02.2015г. жалбоподателят
представил сертификат, а и с възражение от 25.08.2020г. представил допълнителни
документи /становище от контролиращото лице, становище от дипломиран агроном и
фактури, данъчна декларация/. Не било ясно поради каква причина органът не
приел представените документи, като в нарушение на чл.35 и 36 от АПК
възраженията не били обсъдени. Ангажиментът бил поет през 2015г., а в
редакцията към 2015г. на разпоредбата на чл.33, ал.1, т.2 от Наредба №4 нямало
изискване да е получена биологична продукция от всеки един от парцелите. Освен
това при наличие на минимални добиви от парцелите същите не се посочвали в
издаваните сертификати. Измененията в чл.33, ал.1, т.3 от Наредбата - ДВ
бр.21/12.03.2021г., следвало да се прилагат занапред, а не към ангажименти,
поети през 2015г., доколкото съгласно чл.14, ал.2 от Закона за нормативните
актове нормативният акт не се прилагал с обратна сила. Нямало как документът от
2019г. да отговаря на изискванията, въведени през 2021г., както и законодателят
не бил въвел такова изискване. Разпоредбата на чл.15, ал.3, т.3 от Наредбата
също била изменена и в редакцията ѝ към датата на поемане на ангажимента
се предвиждало само 10% от получената субсидия да бъде възстановена. Органът
нямал право да променя едностранно условията на поетия ангажимент и по
отношение на многогодишните ангажименти следвало да се прилагат разпоредбите,
които били в сила към датата на поемането им, а не с последващи изменения.
Нарушен бил и принципът на съразмерност, установен в АПК. Разпоредбата на
чл.48, ал.9 от Наредба №5/03.09.2018г. нямала обратно действие, поради което не
можела да бъде прилагана към ангажимента на жалбоподателя от 2015г., а и
съгласно чл.1 от Наредба №5 същата не касаела условията за представяне на подпомагане
по мярка БЗ, не била приложима към поетите ангажименти по Мярка 11 и не
съдържала препратки към Наредба №4. Задължението за посочване на продукция от
всеки един от парцелите не произтичало от Регламент 834 от 2007г., а съгласно
регламента в документа трябвало да се посочи количеството на произведената
продукция, а представеният от жалбоподателя документ съдържал тази информация.
Административният орган направил недопустимо разширително тълкуване, издаденият
акт противоречал на чл.12, ал.1 и чл.13 от АПК и на целите на Наредба №4. Иска
се отмяна на Акт
за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания
2019г. изх.№01-6500/250 от 19.01.2022г., издаден от Заместник изпълнителния
директор на Държавен фонд Земеделие, както и ответната страна да заплати
направените разноски в настоящото производство.
Ответникът по жалбата – Зам.Изпълнителен Директор
на ДФЗ, оспорва жалбата като неоснователна. Жалбоподателят бил уведомен за
откриването на производство по прекратяване на многогодишен ангажимент по Мярка
11, като били изложени фактическите обстоятелства. Приложените доказателства от
жалбоподателя се отнасяли към период отпреди началото на административното
производство, като се счита, че жалбата следва да бъде отхвърлена.
Съдът, като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна
следното:
На 18.04.2019г. Й.К.Ч. е подал Общо заявление за подпомагане
вх.№19005206 – л.32 и сл., като със Заявление за подпомагане с УИН 26/030619/92745
от 08.05.2019г. – л.42, е направено искане за финансово подпомагане по Схема за
единно плащане на площ; Схема за преразпределително плащане; Схема за плащане
на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда
– зелени директни плащания; Схема за преходна национална помощ за земеделска
земя на хектар и по Мярка 11 - Биологично земеделие. Съгласно Приложението за
кандидатстване по Мярка 11 заявено за подпомагане е направление Биологично
растениевъдство. Към заявлението е приложен и Договор от 31.03.2019г. за
контрол и сертификация на биологично производство, сключен с Космосерт АД.
Видно от Протокол за уведомяване на
бенефициенти, които е необходимо да представят до 30.11.2019г. сертификат и
сертификационно писмо за биологично производство Пета година – л.122,
жалбоподателят е уведомен за това си задължение на 19.11.2019г., тъй като до
този момент не се установява представяне на документите.
С Уведомително писмо изх.№01-6500/2420 от
12.05.2021г. на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ /л.28-29 от делото/, Й.Ч.
е уведомен, че на основание чл.26, ал.1 от АПК е открито производство по
издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент за
кампания 2019, тъй като при извършените административни проверки било
установено, че представеният документ, удостоверяващ съответствие на
произвежданите растителни продукти с правилата на биологичното производство, не
отговаря на изискванията на чл.33, ал.1, т.3 от Наредба №4/24.02.2015г. –
всички парцели да са преминали периода на преход и да е произведена продукция
от земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички парцели в
годината на издаването на документа. Предоставена е възможност в 7-дневен срок
да бъдат направени възражения и представени допълнителни доказателства, като
уведомлението е получено от жалбоподателя на 25.06.2021г. /разписка – л.150/.
видно от приложението към уведомлението в Таблица 1, колона 5 се сочи, че не са
предоставени сертификати за цялата площ, удостоверяващи произведени биологични
продукти; в Таблица 2, колона 1 се сочи последната кампания, през която е
подадено заявление за плащане и към която се извършва проверката за спазването
на чл.33, ал.1, т.3 от Наредба №4/24.02.2015г.
В преписката се установява, че във връзка
с Уведомление изх.№02-260-6500/6844 от 17.07.2020г. – л.127 от делото, получено на 11.08.2020г. –
л.153, жалбоподателят е подал на 25.08.2020г. възражение вх.№02-260-6500/7069,
ведно с приложение – становище от 19.08.2020г. от агроном, фактури, писмо от 19.08.2020г. от Космосерт АД – л.140. В
последното се сочи, че Решение за сертификация и Писмено доказателство с
№********** от 18.10.2019г. били издадени въз основа на информация, представена
по време на годишна контролна инспекция, извършена в стопанството на
производителя - 12.06.2019г., като не били регистрирани никакви количества
поради етапа на развитие на отглежданите култури. С Удостоверение
№**********/30.10.2019г. на база от предоставена от производителя информация
след прибиране на реколтата относно реализирани на пазара 30 кг бадеми и 10 кг
орехи не следвало да се преиздават посочените преди това документи.
Представена е и годишна данъчна декларация
от 16.04.2020г.
С Искане от 27.11.2019г. жалбоподателят
представя пред ДФЗ Писмено доказателство от 18.10.2019г. №**********, видно от което в продуктови групи
бадеми и орехи /2019 – без очакван добив/, е отбелязан период на производство –
биологичен продукт с период на действие 18.10.2019г. – 17.10.2020г.;
Уведомление за решение по протокол №********** относно взето решение да се
издаде писмено доказателство и че няма добив за текущата селскостопанска година;
Удостоверение за съответствие от 30.10.2019г. относно описание на площите под
контрол и обобщена справка на добитата биологична продукция и/или продукция в
преход за 2019г. за подпомаганите парцели, за които е поет ангажимент по Мярка
11 БЗ от ПРСР 2014-2020 – орехи – 0т. биологичен продукт; бадеми – 0т.
биологичен продукт; площи с угари – 0т. биологичен продукт.
В преписката се съдържат доказателства за
професионално обучение, договор със сертифицираща фирма от 19.12.2018г. и от
31.03.2019г., както и служебна бележка в уверение за преминаване към друго
контролиращо лице. Представен е и сертификат за съответствие от 29.10.2018г. –
л.40, видно от който относно продукт с означение за сертификация – биологичен,
орехи и бадеми има посочено количество – 0 кг.
С оспорения в настоящото съдебно
производство Акт
за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания
2019г. изх.№01-6500/250 от 19.01.2022г., издаден от Зам.Изпълнителен Директор на
Държавен фонд Земеделие, е прекратен поетият от Й.К.Ч. ангажимент по Мярка 11 Биологично
земеделие, направление Биологично растениевъдство, а като основание за
прекратяването от правна страна се сочи чл.15, ал.3, т.3 от Наредба
№4/24.02.2015г. и чл.63, т.1 във вр. с чл.77, т.4, б.В от Регламент (ЕС) №1306
на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. относно
функционирането, управлението и мониторинга на Общата селскостопанска политика.
От фактическа страна обжалваният акт е обоснован с извършените на основание чл.46, ал.1 от Наредба №4 от
24.02.2015г. административни проверки за спазване на поет биологичен ангажимент, при
които е установено неизпълнение на задълженията на чл.15, ал.3, т.3 от Наредба
№4/24.02.2015г., а именно: не са спазени изискванията на чл.33, ал.1, т.2, 3 и
5, като изрично се сочи, че изискването по т.2 съществува от приемането на
наредбата. Посочени са текстовете на разпоредбите на т.7 от ДР на Наредба №4 от
24.02.2015г. и чл.36 от Регламент ЕО на съвета №889/2008. Прието е, че от
2018г. приложимото национално законодателство – чл.48, ал.9 от Наредба
№5/03.09.2018г., предвижда в документа да се посочва количеството на
произведената земеделска продукция, а представеният документ от жалбоподателя
не отговаря на условията всички одобрени земеделски площи да се преминали
периода на преход и да е произведена продукция от земеделската култура,
формираща размера на подпомагане за всички площи, респ. декларирани по мярката
парцели, в годината на издаването на документа.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено
следното:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
По делото е представена и приета като
доказателство Заповед №03-РД/ 2891 от 16.06.2021г., с която ИД на Държавен фонд
Земеделие е делегирал на Зам.Изпълнителен Директор на ДФЗ правомощията да
издава и подписва актове за прекратяване на ангажимент по Мярка 11 Биологично
земеделие – т.7, поради което оспореният акт е издаден от материално
компетентен орган, при упражняване и в рамките на надлежно делегираните му със заповедта административни правомощия.
Обжалваният административен акт е
постановен в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми по
чл.59, ал.2 от АПК реквизити. Посочени са
както правните основания за упражнените от правомощия, така и фактите и
обстоятелствата за обосноваване на възприетото от административния орган
наличие на материалноправните предпоставки по чл.15, ал.3, т.3 във вр. с чл.33, ал.1,
т.2, 3, 5 и чл.46, ал.1 от Наредба № 4 от
24.02.2015г. за прекратяване на поетия от Й.К.Ч. ангажимент по Мярка 11 Биологично
земеделие.
Условията и редът за подпомагане на
земеделски стопани, които извършват земеделски дейности, насочени към
подобряване на опазването на околната среда по Мярка 11 Биологично земеделие от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020, финансирана
от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, са
регламентирани в Наредба №4 от 24.02.2015г. за
прилагане на Мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014 – 2020. Съгласно чл.6, ал. 1 от Наредба №4 от
24.02.2015г. биологичните дейности от съответното направление се изпълняват за период
от пет последователни години, като в ал.2 на същата разпоредба /ред. доп.ДВ,
бр.21 от 2021г., в сила от 12.03.2021г./ е предвидено, че срокът по ал.1 започва да
тече от началото на годината на подаване и одобрение на Заявлението за
подпомагане, което през първата година на кандидатстване е и Заявление за
плащане. През всяка следваща година до изтичане на срока по ал.1 кандидатите за
подпомагане подават Заявление за плащане. Основните задължения на подпомаганите
лица, изпълняващи дейности по направление Биологично растениевъдство,
нормативно са разписани в чл.33 и чл.34 от Наредбата, като в разпоредбите на чл.15, ал.1 – ал.3 от Наредба №4 от 24.02.2015г. са посочени основанията
и условията, при които ДФЗ прекратява биологичния ангажимент, а съгласно чл.15,
ал.3, т.3, която е и разпоредбата посочена като правно основание за издаване на
оспорения административен акт, ДФЗ прекратява поетия биологичен ангажимент в
случаите, когато подпомаганите лица не са спазили изискванията на чл.33, ал.1,
т.2, 3 и 5. Последните сочат задължението на подпомаганите по т.2 - до 30 октомври на петата година от
ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление
за подпомагане по съответното направление, най-малко веднъж да са получили
сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях
растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното
производство; сертификатът или писменото доказателство удостоверяват
произведена биологична продукция; по т.3 - да предоставят документите по т.2 и
5, които удостоверяват състоянието на парцелите и произведената продукция от
земеделската култура, формираща размера на подпомагане, в годината на
издаването им и се предоставят обобщено за подпомаганите парцели, за които е
поет ангажимент; по т.5 /в сила от 12.03.2021г./ - за
площите/животните/пчелните семейства по чл.6, ал.4 до края на ангажимента поне
веднъж да получат сертификат или писмено доказателство за съответствие на
произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на
биологичното производство; сертификатът или писменото доказателство
удостоверяват произведена биологична продукция. Въз основа на посочените разпоредби следва извод, че законът регламентира като материалноправна
предпоставка за прекратяване на поет от земеделския стопанин биологичен ангажимент
- в случая по направление Биологично растениевъдство, когато в рамките на
периода на ангажимента – от първото одобрено заявление до 30.10. на петата
година, бенефициерът не получи или представи сертификат или писмено
доказателство за съответствие с правилата на биологично производство,
удостоверяващо произведена биологична продукция. Задължението за получаване на
сертификата/писменото доказателство е това да стане „най-малко веднъж“ и „поне“
веднъж до края на ангажимента, а задължението за представяне по т.3 е относимо
към годината на издаване на самите документи, т.е. ограничено е в годината, в
която са издадени.
По делото няма спор, че 2019г. е последната
кампания от петгодишният период на ангажимент на жалбоподателя по Мярка 11
Биологично земеделие, направление Биологично растениевъдство, както и
жалбоподателят няма твърдения относно издадени документи с вписана налична
биологична продукция или удостоверена произведена биологична продукция. Не е
спорно и това, че в представените сертификати е посочена нулева ставка като
произведена биологична продукция. При тези безспорно установени факти правилно
и законосъобразно административният орган е приел, че доколкото към 30.10. на
петата година на ангажимента – 2019г., подпомаганото лице не е получило нито
веднъж сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените
продукти с правилата на биологичното производство, с който документ да се
удостоверява произведена биологична продукция, то това води до прекратяване на
ангажимента по Мярка 11 на оспорващия. Посочените от ответника норми на чл.15,
ал.3, т.3 във вр. с чл.33, ал.1, т.2, 3 и 5 от Наредба № 4 отговарят на
описаните в акта фактически основания, поради което не е налице неправилно
приложение на материалния закон. Без правно значение e установеното от писмо
от 19.08.2020г. от Космосерт АД за реализирани на пазара минимални
количества орехи и бадеми, както и становище от агроном относно пречките да
имат продукция насажденията от орехи и бадеми, доколкото безспорно в официалния
документ – сертификат, не е удостоверена произведена и налична биологична
продукция. Установеното по безспорен начин нулево количество продукция в
сертификата сочи на извод, че следва да бъде приложена задължителната предвидена
в нормативния акт последица, а именно: прекратяване на ангажимента, като не
следва да бъде обсъждано наличие или липса на виновно поведение на бенефициера.
Подпомагането по Наредба №4/24.05.2015г. се
предоставя под формата на годишно плащане при спазване на изискването на
Регламент №834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 г. относно биологичното
производство и етикетирането на биологични продукти, както и Наредба № 5 от
2018 г. за прилагане на правилата на биологично производство, етикетиране и
контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на
правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор
върху контролиращите лица /ДВ, бр. 75 от 2018 г. – чл.1, ал.3, т.3 и 10 от
Наредба №4/2015г. Приложимите разпоредби
на чл.15, ал.3, т.3 и чл.33, ал.1, т.2, 3 и 5 от Наредба №4/2015г. имат
аналогичен текст още с приемането и обнародването на Наредба № 4/2015г. - ДВ. бр.
16 от 27.02.2015 г. Първоначалната правна уредба на задълженията на
подпомаганите лица изисква представянето на сертификат, който следва да
удостоверява наличие на биологична продукция, а впоследствие формулировката на
задължението е още по-категорична относно доказване на осъщественото
производство – нормата изисква удостоверяване на произведена биологична
продукция. В същото време следва да се има предвид, че съгласно чл.29 на
Регламент №834/2007 на Съвета писмените доказателства трябва да позволяват поне
идентификация на оператора и вида или гамата от продукти, както и периода на
валидност. Съгласно т.7, пар.1 от ДР на Наредба №4/24.05.2015г.
"сертификат" или "писмено доказателство" е документ,
издаван от контролиращо лице на всеки производител или преработвател, който
контролира и отговаря на изискванията на Регламент (ЕО) на Съвета № 834/2007 и
на Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008 в областта на своята дейност. Писменото доказателство
е изготвено съгласно образеца в приложение XII на Регламент (ЕО) на Съвета №
889/2008. В настоящия случай няма спор, че представените по делото сертификати
и писмено доказателство са издадени по образеца, както и това е изрично
посочено в самите тях. В този смисъл не е налице противоречие на наредбата с
посочените разпоредби на Регламента.
Без значение е, че посочването на Наредба №5/2018г. е въведено през 2020г. като
задължение за спазване в чл.1, ал.3, т.10 от Наредба №4/2015г., доколкото
съществува от момента на приемането на Наредба №4/2015г. изискването за
спазване на Регламент №834/2007 на Съвета – чл.1, ал.3, т.3 от Наредба
№4/2015г. /ред. преди изм. ДВ бр.32 от 2022г./. Наред с това самият
жалбоподател има изявление, че е запознат с тези изисквания Декларация от 08.05.2019г., а и както беше посочено
изискването е за представяне „най-малко веднъж“ и „поне“ веднъж до края на
ангажимента. В случая следва да се отбележи и че е налице нарушение на
задължението за представяне на документите в годината им на издаване, т.е.
нарушение по т.3, чл.33, ал.1, т.3 от Наредба №4/24.02.2015г., тъй като до края
на съответната година няма представяне на документ, в който да има посочена
произведена биологична продукция. Представянето на такъв документ с посочването
на нулеви количества не може да изпълни изискването на закона относно
удостоверяване на производството.
За биологичните дейности е характерно, че
земеделските производители поемат петгодишни задължения да съобразяват
селскостопанската си дейност с опазването на околната среда, като в замяна на
биологичните ангажименти държавите членки отпускат ежегодна помощ в зависимост
от претърпяната загуба на доходи или произтичащите от това допълнителни
разходи. Получаването
на сертификат – най-малко веднъж за периода на ангажимента, дава възможност да се провери спазването
на извършваните биологичните дейности, както и да се регулира
изплащането на помощите, като неизпълнението на това задължение е предвидено
като основание за прекратяване на биологичния ангажимент в чл. 15, ал. 3, т. 4
от Наредба № 4. Отговорността за спазването на условията за отпускане на помощи е върху лицето, което е поискало да се ползва от
тях, поради което
дори само частично спазване, а в случая няма спор относно липсата на официални
документи за
произведена биологична продукция, не може да обоснове плащане. Поетият
петгодишен ангажимент за биологично растениевъдство не е бил спазен поради
неизпълнение на изискването на чл.33, ал.1, т.2, 3 и 5 от Наредба №4/2015г. и това е основание за
прекратяване на ангажимента. В този смисъл не могат да се споделят и
възраженията на жалбоподателя за неспазване на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК.
По отношение възражението за размера на
сумата за възстановяване, както и дали ще бъде санкциониран земеделският
стопанин, съдът намира същото за неотносимо към упражняването на правомощието
по чл.15, ал.3, т.3 от Наредба №4/2015г. за прекратяване на ангажимента.
Неоснователно е и възражението за
неспазване на изискванията на чл.35 и 36, ал.3 от АПК. Действително в
хода на административното производство жалбоподателят е направил възражение,
като е представил и допълнително доказателства, но същите не са в срока за
възражение след Уведомително писмо изх.№01-6500/2420 от 19.05.2021г., а са
представени по-рано във връзка с друго уведомление по чл.26, ал.1 от АПК -
Уведомление изх.№02-260-6500/6844 от 17.07.2020г. За конкретните доказателства
не са изложени мотиви в оспорения акт, но административният орган посочва, че
представеният документ не отговаря на посочени в акта условия, както и изрично
се сочи, че в този документ следва да бъде посочено количеството на
произведената земеделска продукция. Посочените в документите изрази „без
очакван добив“ и „0т. биологичен продукт“ могат да обосноват извода на
административния орган, че има непосочване на количествата продукция, доколкото
видно от документите е спазено изискването за посочване на продукция, но такава
за съответната година не е произведена, т.е. бенефициерът не е изпълнил своето
задължение да получи за съответната година, в която го представя, сертификат по
образец, включващ количествата продукция. В административното производство не е
накърнено правото на защита на жалбоподателя, като същият е бил уведомен за
образуването му и провежданите проверки, дадена му е възможност да направи
съответните възражения, както и да представи доказателства и да обори
констатациите от проверките. В хода на административното производство не са
представени доказателства, оборващи фактическите установявания, както и
правните изводи за постановяване, посочени в процесния административен акт.
С оглед на изложеното следва да се приеме,
че Зам.Изпълнителен директор на ДФЗ е постановил законосъобразен акт по
същество, който съответства и на целта на закона – да бъдат подпомагани
земеделски производители, които спазват поетия биологичен ангажимент за целия
петгодишен период. Съдът счита, че обжалваният акт не страда от пороци, които
да водят до неговата отмяна по смисъла на чл.146 от АПК, поради което жалбата
срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед крайния извод за неоснователност
на жалбата жалбоподателят следва да заплати на ответната страна направените по
делото разноски за юрк.възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.К.Ч. *** против
Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания
2019г. изх.№01-6500/250 от 19.01.2022г., издаден от Заместник изпълнителния
директор на Държавен фонд Земеделие.
ОСЪЖДА Й.К.Ч., ЕГН **********,***, да заплати на ДФ
Земеделие-София разноските по делото в размер на 100,00 лева, представляващи юрк.възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: