О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е № 1161
Бургаският окръжен съд, гражданско
отделение, пети въззивен състав
На двадесет и четвърти април, две хиляди
и двадесета година,
в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ БЕЛЕВА
мл.с. ВАНЯ ВАНЕВА
Секретар: -
Прокурор:-
като разгледа въззивно гражданско дело
№464 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Медиа Гайд България“ ЕООД, чрез адв.Г.К., съдебен адрес“***,
против Решение №1879 от 19.07.2019г. по гр.д.№1591/2019 г. по описа на
Бургаския районен съд.
С решението е отхвърлен
иска на “Медиа Гайд България“ ЕООД, против “Полпласт 2011“ ЕООД, представлявано
от Ю.Й.и Ю.Й., ЕГН ********** /в лично качество/ за осъждането на ответниците
на основание чл.93, ал.2 ЗЗД да заплатят солидарно на ищеца сумата от 20000
лева, частично от 77982.04 лева, представляваща двоен размер на авансово
платената сума за капаро по сключен договор за строителство от 01.12.2017г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 06.03.2018г. до
окончателното изплащане.
Уважен е
насрещният иск, с който “Медиа Гайд България“ ЕООД е осъдено да заплати на
“Полпласт 2011“ ЕООД, сумата от 1225 лева,
възнаграждение за извършени СМР – демонтаж на стари дървени и ПВЦ
дограми, доставка и монтаж на алуминиеви външни подпрозоречни дъски, доставка и
монтаж на дограма за вх.5 на бл.19 в жк.Изгрев, гр.Бургас, извършени по сключен
неформален договор за строителство, ведно със законната лихва от 28.05.2018г.
до окончателното изплащане. С решението “Медиа Гайд България“ ЕООД, е осъдено да
заплати на “Полпласт 2011“ ЕООД, сумата от 3064 лева разноски по делото, както
и да заплати на Ю.Й., ЕГН ********** сумата от 2130 лева разноски по делото.
Въззивникът
изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му във
всичките му части, с постановяване на въззивно решение, с което исковете му да
бъдат уважени, а насрещния иск - отхвърлен. Въведени са оплаквания, че решението на БРС е неправилно, както и необосновано. Съдът не съобразил, че уговорения в процесният договор за
строителство срок до 23.12.2017г. е фикс – срок, касаещ фикс-сделка и същият не
може да бъде удължаван, тъй като
ангажиментите на възложителя по договора спрямо трети лица по публично-частно
партньорство са неотменими и налагат фиксирани срокове по процесния договор.
Именно този фикс-срок за възложителя и офертата, дадена от ответника относно
цена и срок, са довели до избора на ответника за изпълнител и сключване на договора.
Фикс – срокът бил причина за извършения авансов
превод на 85 % от стойността на договора, за да се осигури изпълнението на
работата в уговорения срок, затова и авансовия превод имал характер на капаро. Не
били съобразени или неправилно били тълкувани клаузите на договора за действие
по време, а свидетелските показания, както и двете СТЕ не били анализирани
докрай, поради което не бил направен извод, че се касае за фикс- срок.
В началото на мотивите си съдът приел, че е налице
частично изпълнение на задълженията на ответното дружество, но незнайно как
приел в края на мотивите си, че все пак договорът е бил изпълнен от ответника,
с което постановил необоснован съдебен акт. Неправилно съдът кредитирал двете
експертизи, без да съобрази факта, че те
установяват фактическото състояние на сградата и дограмите към датата на
изготвянето на експертизите. Съдът приел като доказателства за установяване на
чостично изпълнени СМР „работни карти“, въпреки, че същите били оспорени от
ответника, като в разрез с ГПК не било открито производство по чл.193 ГПК, а на
ищеца не била дадена възможност да проведе насрещно и пълно доказване по делото.
Не било съобразено, че изводите на СТЕ не кореспондират нито с приложените от
ищеца договори с трети лица, които довършили работите, нито били в унисон със
свидетелските показания, Напротив- свидетелските показания на водените от
ответната страна свидетели опровергавали част от заключенията. Съдът приел като
доказателство работните карти, въпреки, че не бил представен подписан акт
образец 19. В договора липсвали клаузи, които да регулират работните карти като
документи, удостоверяващи степен на завършеност на СМР по вид и обем. Освен това
работните карти отразявали СМР, които технически не били извършени към датата,
която е отразена в тях, в тях липсва списък на обектите за монтаж и демонтаж,
липсва работен график по коя фасада ще се работи, липсвал график на посещенията
на апартаментите в блока. Предвид свидетелските показания, че работните карти били
предоставени на домоуправителя за събиране на подписи, намира, че е под въпрос както
авторството им, така и достоверността на тяхната дата.
На следващо място са изложени оплаквания, че съдът не
е съобразил, че административните пречки за работа по обекта не представляват
фактически пречки, като въпреки това работата по обекта не била спирала., което
се установявало от свидетелските показания. Не било съобразено още, че се касае
за саниране на жилища през зимни дни и по Коледни празници, при което не можело
да се приеме, че живущите от 100 апартамента биха останали за 20 дни без
дограма до средата на януари поради наличието на административни пречки. Така,
повлиян от една група свидетелски показания съдът приел, че е налице обективна
невъзможност за извършване на СМР.
Съдът не съобразил представените по делото договори с
други фирми, които да довършат СМР, за да може възложителят да спази срока с
публичния партньор по Националната програма за саниране на сгради. Погрешно
било прието, че щом има издадени актове за приемане на обекта от Общината, то
ответната страна е изпълнила добросъвестно и точно договора. Не било взето под
внимание обстоятелството, че доставената от ответника дограма била без
стъклопакети и без монтаж и като такава не можело да се приеме, че това
представлява изпълнение на договора. Офертата била за цялостна композиция –
дограма, стъклопакет и подпрозоречна рамка. Според жалбоподателя в противен
случай е налице пълно неизпълнение на договора, понеже нямало полза от дограма,
в която липсвали стъклата и същата не предпазвала от нищо, а представлявала
отвор в конструкцията на стената. Изведен е извод, че съдът е смесил точното
изпълнение с пълното изпълнение по време и обем, поради което решението било
неясно и необосновано, както и неправилно.
На следващо място в жалбата се твърди, че неправилно
съдът е квалифицирал фактите по делото
под нормата на чл.265 ЗЗД, тъй като не е съобразил и тълкувал договора в духа
на целта, за която бил съставен и подписан от страните, без да съобрази
естеството на работата и приложението на санирането.
Счита решението за необосновано и неправилно и в
частта, с която е уважен насрещния иск. Въз
основа на експертизата по делото и на свидетелски показания съдът приел, че са
доказани СМР, претендираните от ответника за извършени. Въз основа на тях приел
за доказана и облигационната връзка между страните, което според въззивника е
правен въпрос, който не може да бъде установяван по този начин. Необоснован бил
и извода на съда, че работата била извършена от ответното дружество, понеже
според експертизата параметрите на заданието по офертата и наличните на обекта
дограми съвпадали. Изтъква, че това не е достатъчно да се приеме, че работата
била извършена от ответника.
Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Приложено е пълномощно, с което адв.Г.К. е упълномощен да
представлява дружеството- въззивник през втората инстанция. Същото не е в
оригинал, а представлява ксеро-копие и съответно не е заверено. Това налага на страната
да се дадат указания да представи заверен препис от същото.
Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемия Ю.Й. на
22.01.2020г., а на „Полпласт 2011” ЕООД,
чрез адв.Х.М. – на 10.12.2019г.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК
е постъпил писмен отговор от ответника „Полпласт 2011“ ЕООД, представлявано
от адв.Х.М.. С него жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемият счита
за несъстоятелни доводите в жалбата, че процесният договор касае т.нар. фикс
–сделка. Не отговаряли на истината и противоречали на събраните доказателства
/подписани от общината, областния управител и дружеството-въззивник актове
обр.10 и 11/ твърденията, че били налице ангажименти на възложителя по
публично-частно партньорство, които били неотменими и сроковете по тях не
можело да бъдат променяни. Твърди, че възлагането на извършване на саниране на
жилищни блокове по своето естество представлява възлагане на СМР , т.е. договор
за изработка и като такъв по отношение на него не се предвиждат отклонения от
общите условия за тези договори, в това число и освобождаване от отговорност за
забава на изпълнението, по причини за които изпълнителят не отговаря.
Особеностите на процедурата по възлагане и специфичните страни по договора,
както и общественият интерес, също не предвиждали отклонения от общите условия
и характеристики на договора за СМР. Сочи, че акт образец 10 е официален
документ с материална доказателствена сила и същият удостоверява именно
фактическите основания за спиране на строителството – лоши атмосферни условия,
въз основа на които районният съд е приел, че не са налице само административни
/забрана за извършване на СМР/, но и сочените по-горе фактически пречки за
извършването на СМР. Изтъква се, че принципно при фикс –сделките, възложителят
няма интерес от изпълнение след срока, каквито клаузи липсват в процесния
договор, според който възложителят се е съгласил да приеме изпълнение и след
крайния срок като е уговорил неустойка за забава – чл.36 от договора. Намира за
неоснователно твърдението, че решението е необосновано. Не споделя довода, че е
следвало да се открие производство по чл.193 ГПК относно работните карти, тъй
като според него не е оспорена тяхната истинност, а възраженията на въззивника
са били в насока, че същите не са подписани от него, поради което не следвало
да се приемат като доказателство. Затова правилно районният съд не е открил
производство по чл.193 ГПК Съдът подробно мотивирал изводите си защо кредитира
работните карти, като е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност,
като включително се е позовал на сведенията, дадени от някои от собствениците
на апартаменти пред органите на МВР.
Неоснователно било и оплакването за необоснованост на решението
поради възприемането на изводите на СТЕ. Действително съдебно-техническите
експертизи установявали състоянието на дограмите към момента на изготвяне на
заключенията, но същите отразявали съответствието на така поставените дограми със
спецификациите по договора, както и със спецификациите и материалите, поставени
и ползвани от третите лица, довършили поставянето на дограми. От друга страна не
били налице ограниченията на чл.164 ГПК, поради и което експертизата и
свидетелските показания според въззиваемото дружество са годни да установят
облигационните отношения между страните. Затова намира, че и оплакванията срещу
решението в частта, касаеща насрещния иск са неоснователни.
Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски за въззивното производство.
Не е депозиран отговор на въззивната жалба от страна на въззиваемия
Ю.Й..
На основание чл.267 от ГПК съдът извърши проверка относно допустимостта на жалбата:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на
обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от страна, която има правен
интерес да обжалва решението.
Отговорът е подаден
своевременно, от надлежно упълномощен адвокат.
Страните нямат
доказателствени искания.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен
съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 1.06.2020г. от
10.00ч., за когато да се призоват страните.
ДОКЛАДВА въззивната жалба и отговора, както и останалите въпроси по
чл.267 ГПК съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.
УКАЗВА на въззивника, че следва в срок до съдебното заседание да
представи оригинал или заверен препис от адвокатското пълномощно, представено с
въззивната жалба, в противен случай ще се приеме, че жалбата не е подадена от
надлежно упълномощен адвокат и производството по делото ще се остави без
движение.
Препис от определението да се връчи на страните заедно с призовките за
делото, след отпадане на мерките във връзка с извънредното положение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.