Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1826 19.11.2021г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-БУРГАС, ХVІ-ти състав, на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и
първа година, в публично заседание, в състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА Членове: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: К. Линова
Прокурор: А. Червеняков
като разгледа докладваното от съдия Д.Гальов КАНД №
2039 по описа за 2021 година и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по касационна жалба на ОД на МВР гр.Бургас против решение № 260892 от 15.07.2021г., постановено по н.а.х.д. №
5178 от 2020г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 251а-580
от 22.10.2020г. издадено от директора на ОД на МВР гр.Бургас. Не споделя мотивите на съда, с
които е обоснована отмяна на издаденото наказателно постановление и излага
доводи за съставомерност на констатираното деяние. Иска се отмяна на решението
и потвърждаване на наказателното постановление.
Ответникът – П.Г.К., редовно
уведомен, не се явява и не се представлява. В писмено становище, чрез
пълномощник оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила.
Прокурорът от Окръжна прокуратура
гр.Бургас дава заключение за основателност на оспорването и предлага решението
на съда да бъде отменено, като неправилно, а наказателното постановление да
бъде потвърдено.
Административен
съд Бургас, в настоящият състав, като взе предвид доводите на страните,
доказателствата по делото и съобрази разпоредбите на закона, за да се произнесе
взе предвид следното:
Касационната жалба е процесуално
ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща
право и интерес от обжалването. Разгледана по същество, касационната жалба е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното решение Районен съд
Бургас е отменил наказателно постановление № 251а-580
от 22.10.2020 г. издадено от директора на ОД на МВР гр.Бургас, с което на
основание чл.53 ЗАНН и чл.209а, ал.1 и ал.4, предл.2 от Закона за здравето
(ЗЗ), за нарушение на чл.63, ал.1 от ЗЗ, във връзка с т.1, подт.1 от Заповед
№РД-01-143/20.03.2020 на министъра на здравеопазването, извършено на 23.04.2020г., на П.К. е наложена глоба в размер на 300,00 лева. За да постанови решението, съдът
е приел, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, като същите отговорят на разпоредбите на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество е преценил, че извършеното деяние съставлява маловажен
случай, като нарушение на противоепидемичните мерки с по-ниска степен на
обществена опасност и при наличие на предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, съдът намерил така наложеното наказание за незаконосъобразно, респективно
отменил НП изцяло.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда
само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Мнозинството от настоящия касационен
състав счита, че така постановеното решение е ПРАВИЛНО.
В случаят, към датата на извършване на
административното нарушение 23.04.2020г., а и понастоящем санкционната
разпоредба на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, предвижда глоба в размер от 300 лева до 1000 лева за
нарушение или неизпълнение на въведени от министъра на здравеопазването или от
директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.1
или ал.2 (към момента на извършване на нарушението) или на чл.63, ал.4 или 7 и чл.63а, ал.1 или 2
(към настоящия момент), освен ако деянието не съставлява престъпление.
Съответно правомощия на Министъра на здравеопазването да въвежда
противоепидемични мерки на територията на страната или отделен регион са се
съдържали в нормата на чл.63, ал.1, а към момента в нормата на чл.63, ал.4 от
ЗЗ. Отмяната на заповедта на министъра на здравеопазването не може да се приеме
като промяна на нормативните разпоредби, тъй като тя е общ административен акт,
съгласно чл.63, ал.11 от ЗЗ и се
издава по реда на чл.73 от АПК. Последвалата
отмяна на заповедта на министъра на здравеопазването не се отразява върху отговорността на
нарушителя, тъй като той е допуснал нарушение към момента, към който
заповедта е предвиждала конкретно правило за поведение – да не се посещават паркове, градини. Като общ административен акт заповедта
има ограничено действие във времето и с отпадане на предварително заложения в
нея срок това действие отпада, но не се обезсилват със задна дата правата и
задълженията, които са породени през периода на действие. Те биха били
обезсилени, ако заповедта бъде обявена за нищожна, но по делото подобно
обстоятелство не се установява, като дори липсват твърдения в тази насока. Ето
защо, формално не са налице обстоятелства за незаконосъобразност на проведеното
НП.
Въпреки изложеното, МНОЗИНСТВОТО на настоящия
съдебен състав се солидаризира с приетото от първостепенния съд, че конкретното
деяние, независимо от формалното осъществяване на фактическия състав на
административно нарушение по чл.209а ал.1 от ЗЗ, следва да се
квалифицира като
„маловажен случай“, по смисъла на чл.28 от ЗАНН, в която разпоредба е
предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият
орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на
ВКС, преценката на административния орган за маловажност на случая е по
законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че
предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил,
той следва да отмени наказателното постановление поради издаването му в
противоречие със закона. За да се прецени дали един случай е маловажен, по
силата на препращащата разпоредба на чл.11 ЗАНН следва да се приложи
разпоредбата на чл.9, ал.2 НК. В случаят, административнонаказващият орган е приел, че деянието не представлява
„маловажен случай“ с оглед на усложнената епидемична обстановка и
необходимостта от спазване на въведените противоепидемични мерки, целящи
недопускане на разпространение на заразата на COVID-19. Тези мотиви са общи, не касаят конкретния случай,
нарушител, ситуацията и подбудите му, каквато преценка следва да се извърши при
установяване на приложението на чл.28 от ЗАНН. Конкретното деяние е с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
административни нарушения от същия вид, тъй като се установи, че ответникът по
касация действително се е намирал в пространство, което е паркова зона, а
именно парк „Славейков“, където бил заварен на пейка в периода на действие на
забраната за това. Не се и твърди обаче в близост до него да е имало други
лица, поради което местонахождението му към този момент в парка не е създавало
опасност за здравето на други хора, каквато е целта на въведените
противоепидемични мерки, защото забраната не е самоцелна, а е наложена за
предотвратяване на контакти и спазване на дистанция между лицата, с оглед
предпазване от заразяване с вирусната инфекция. Освен това не се твърди да е
нарушил задължението за носене на предпазно средство- маска по това време. Следва
да се посочи, че целта на ограниченията е да се намали риска от разпространение
на инфекция, поради което при липса на други лица в непосредствена близост до
извършителя на нарушението не се поставя в опасност живота и здравето на други
хора. При
тези конкретни обстоятелства, наказващият орган е могъл да процедира в контекста
на правомощията си по чл.28 от ЗАНН, като
предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде
наложено административно наказание. Като не е приложил чл.28 от ЗАНН,
наказващият орган е издал едно незаконосъобразно наказателно постановление,
което правилно е отменено от първоинстанционния съд.
При тези констатации, съдебното решение
е валидно и допустимо, а според мнозинството на съдебния състав и правилно, поради
което следва да бъде оставено в сила. Разноски не се претендират от ответника и
не се присъждат.
Ето защо, на основание чл.221, ал.2, предл.1-во,
вр. с чл.218 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН Административен
съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 260892 от 15.07.2021г., постановено по н.а.х.д. №
5178 от 2020г. на Районен съд –гр.Бургас.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател:
Членове: 1. 2.
/О.М/
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
от съдия Веселин Енчев
по КАНД № 2039
по описа за 2021 г. на АдмС – Бургас
Не споделям тезата на мнозинството от
касационния състав, че са налице предпоставките по чл.28 от ЗАНН и че деянието
представлява „маловажен случай“, възприето и от първата инстанция в Решение № 260892 от
15.07.2021г., постановено по н.а.х.д. № 5178 от 2020г., въз основа на което РС–Бургас е отменил
издаденото наказателно постановление.
Деянието
на П.К. по нищо не се отличава от типичния случай на извършване на конкретното
нарушение – той се е намирал в парково пространство, на пейка, на 23.04.2020 г
около 15.30 часа, в обхвата на парка „Славейков“ в гр.Бургас, нарушавайки
наложена противоепидемична мярка – пълна забрана за посещения на паркове и градски
градини, съдържаща се в Заповед № РД–01– 143 от 20.03.2020 година на Министъра
на здравеопазването. Дали същият е бил сам или не, дали е бил на пейка или не,
дали е бил с маска (покриваща носа и устата) или не, са обстоятелства, които
нямат никаква връзка с наложено от Министъра на здравеопазването ограничение за
посещение на парковете и градините от граждани.
Считам,
че нарушението е доказано по несъмнен начин, поради което решението на РС –
Бургас следваше да се отмени и да се потвърди издаденото наказателно
постановление.
Съдия Веселин Енчев: