№ 158
гр. С., 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Яника Т. Бозаджиева
Членове:Мариета Неделчева
В.ия Р. Стоилова
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
в присъствието на прокурора В. Сп. П.
като разгледа докладваното от В.ия Р. Стоилова Въззивно административно
наказателно дело № 20251800600487 по описа за 2025 година
Производството е по гл. ХХІ, вр. чл. 378, ал. 5 НПК за въззивен контрол,
инициирано с въззивен протест от прокурор при РП – С., ТО – И. и въззивна
жалба от обвиняемата М. Г. Х., чрез защитника й – адв. В. П. против Решение
№ 70 от 07.04.2025 г., постановено по а.н.д. № 362/2024 г. по описа на Районен
съд – И..
С посоченото Решение № 70 от 07.04.2025 г. на Районен съд – И.,
постановено по а.н.д. № 362/2024 г. по описа на същия съд, обвиняемата М.
Г. Х., родена на ....... г. в гр. И., живуща в гр. И., българка, български
гражданин, разведена, висше образование, управител на „М. Р.“ ЕООД,
неосъждана, ЕГН **********, е призната за ВИНОВНА за това, че на
20.06.2023 г. в гр. И., С. област, на ул. „Ц. О.“ № 71, в офис на „И.“, чрез
използване на физическа сила, изразяваща се в хващане и стискане в областта
на левия горен крайник, теглене и силно дърпане с ръце, е причинила на Ж.К.
Д. от гр. И. лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на лявата раменна
става с десцендиращ хематом и леко ограничени движения, което увреждане е
реализирало медикобиологичния признак временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, като деянието е извършено от длъжностно лице по повод
изпълнение на службата му – като управител и законен представител на
представляваното от нея търговско дружеството „М. Р.“ ЕООД, ЕИК .........,
извършващо представителство по предоставянето на платежни услуги от
името на „И.“ АД по силата на Договор за представителство № 2522 от
1
28.03.2022 г. - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, вр. чл. 130, ал. 1 НК, поради
което и на основание чл. 78а, ал. 1 НК я е освободил от наказателна
отговорност и й е наложил административно наказание „Глоба” в размер на
1000 /хиляда/ лева.
Със същото решение обвиняемата М. Г. Х., е призната за
НЕВИНОВНА, в това деянието да е извършено при изпълнение на службата
й, както и да е извършено по хулигански подбуди - осъществено на публично
място, с демонстрация на безнаказаност, доминация и грубо пренебрегване на
установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната
неприкосновеност и правата и достойнството на отделната личност, поради
което и на основание чл. 304 НПК я е ОПРАВДАВАЛ по обвинението в
извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК.
С оглед изхода на делото, обв. М. Х. е осъдена да заплати сторените по
делото разноски в хода на досъдебното производство в размер на 1304.25 лв.,
и в хода на съдебното производство в размер на 1723.03 лв.
Недоволен от постановения съдебен акт е останал прокурорът, който в
срока по чл. 378, ал. 5, вр. чл. 319, ал.1 НПК е депозирал протест, с искане за
отмяна на присъдата в оправдателната част / по отношение на
квалифициращият деянието признак по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1
НК/ и признаване на подсъдимата за виновна да е извършила деянието по
хулигански подбуди. Прокурорът счита, че от събраните по делото
доказателства /които изброява/, се установява по несъмнен начин, че
подсъдимата е извършила деянието по хулигански подбуди.
Сторено е и искане, конкретизирано в протеста и допълнението към
него, за увеличаване на наложеното на подсъдимата административно
наказание „Глоба“. Прокурорът счита, че определеният от съда размер на
глобата не отговаря на събраната доказателствена съвкупност по делото и
обществената опасност на деянието. В този смисъл изтъква отегчаващи
отговорността обстоятелства, които не са били съобразени от
първоинстанционния съд.
С тези си аргументи прокурорът счита, че въззивният съд следва да
упражни правомощието си по чл. 334, т. 2 НПК и да отмени решението в
оправдателната му част, като на осн. чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК признае
подсъдимата Х. за виновна за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12,
вр. чл. 130, ал. 1 НК, както и правомощието си по чл. 334, т. 3 и да измени
решението, като на осн. чл. 337, ал. 2, т. 3 НПК увеличи размера на
наложеното административно наказание „Глоба“ от 1000 лв. на 2500 лв.
Недоволна от поставения съдебен акт е останала и обв. Х., която чрез
своя защитник - адв. П. е подала въззивна жалба и допълнение към нея. В
жалбата се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, в
осъдителната му част. Счита, че мотивите на съда са неясни и противоречиви,
тъй като съдът от една страна не споделя тезата на държавното обвинение за
това деянието да е извършено при изпълнение на службата на обвиняемата, а
от друга страна е приел, че е осъществен квалифициращият признак по чл.
131, ал. 1, т. 2 НК, а именно деянието да е извършено от обв. Х. в качеството й
2
на длъжностно лице по повод изпълнение на службата й. На следващо място в
жалбата се изтъква, че съдът неправилно и превратно е тълкувал разпитите и
заключенията на вещите лица, извършили СМЕ, относно начина и механизма
на получените от пострадалата увреждания, както и нейната свидетелска
годност, като в жалбата са изложени подробни съображения в тази насока.
Отправено е искане за отмяна на обжалвания акт и постановяване на нов, с
който да бъде оправдана обвиняемата Х..
В съдебно заседание пред Софийски окръжен съд, прокурор от С.
окръжна прокуратура поддържа депозирания протест и оспорва подадената
въззивна жалба. Счита, че са налице хулигански подбуди при извършване на
деянието.
Защитникът на обвиняемата Х. – адв. П. оспорва протеста. От друга
страна поддържа депозираната жалба на посочените основания. Счита, че по
делото няма категорични и безспорни доказателства, които да уличават
обвиняемата в извършеното престъпление, за което й е повдигнато
обвинението.
Обвиняемата Х. /в лична защита/ се придържа към становището на
защитника си. Отделно интерпретира фактите, предмет на обвинението, като
акцентира, че е хванала пострадалата Живка за ръката за да я издърпа от стола,
понеже последната се държала провокативно, но не било установено да й е
причинено каквото и да било увреждане. Счита, че подбудите на пострадалата
са други, тъй като още при самото издърпване й казала „ще те съдя“, без дори
да знае дали има някакво нараняване.
В последната си дума моли да бъде отменено постановено решение, тъй
като не смята, че е виновна.
Софийският окръжен съд, трети въззивен състав, след като се
запозна с оплакванията в жалбата и протеста, с доказателствата по
делото и с доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл.
314, ал. 1, вр. чл. 313, вр. чл. 378, ал. 5 НПК на обжалвания съдебен акт,
установи следното:
При съблюдаване на процесуалните правила за събиране и проверка на
доказателствата в диференцираната процедура по глава двадесет и осма от
НПК – чл. 378, проведена пред първия съд, последният е направил верни и
обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за
правилното решаване на делото. Съвкупният им анализ установява
фактическата обстановка, изложена в предложението на прокурора по чл. 375
НПК и възприета и изложена от първоинстанционният съд в мотивите на
обжалваното решение. Фактическите констатации и изводи на първия съд са
убедително доказателствено аргументирани и въззивната инстанция изцяло се
съгласява с тях, като от събраните и надлежно проверени в хода на
проведеното съдебно следствие в първоинстанционния съд доказателства се
установява следната фактическа обстановка:
М. Г. Х. е едноличен собственик на капитала и управител на „М. Р.“
ЕООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление гр. И., ул. „Г. Р.“ № 34.
Дружеството извършва представителство по предоставяне на платежни услуги
3
от името на „И.“ АД, ЕИК ....... по силата на Договор за представителство №
2522 от 28.03.2022 г., като дейността е осъществявана в офис, находящ се в гр.
И., С. област, ул. „Ц. О.“ № 71.
Свидетелят Л. Б.Д. работел по трудов договор на длъжност „оператор“
в „М. Р.“ ЕООД.
През месец август 2022 г. свид. Ж. Д. закупила мобилен телефон на
изплащане към дружеството „Б. П. Л.Ф.“, като заплащала чрез „И.“
дължимите вноски. През месец март 2023 г. не била внесла вноската си по
договора за продажба на изплащане.
На 28.04.2023 г. свид. Ж. Д. посетила офиса на „И.“ в гр. И., ул. „Ц. О.“
№ 71 и наредила сумата от 257.22 лв. по сметка на получателя „Т.Б. А. Б.“
ЕАД. Операцията била извършена от св. Л. Д., като била издадена разписка с
№ 0500018582002371 от 28.04.2023 г.
След няколко дни свид. Ж. Д. получила обаждане от служител на „Б. П.
Л.Ф.“, който я уведомил че не били извършени преводите за месеците март и
април 2023 г., поради което ще се предприемат действия по принудително
събиране на вземанията. Тъй като свид. Ж. Д. изгубила разписката, с която би
могла да докаже плащането, посетила многократно в различни дни офиса на
„И.“ в гр. И., ул. „Ц. О.“ № 71 с молба да се издаде копие от вносната бележка.
Свид. Л. Д. всеки път заявявал, че от офиса имали право да издават вносни
бележки само в рамките на работния ден.
Свид. Ж. Д. се обадила в централата на „И.“ АД, от където била
уведомена че в рамките на пет години назад от плащането има право да бъде
издаден дубликат от вносната бележка.
През месец юни свид. Ж. Д. открила вносната бележка в дома си, като на
20.06.2023 г. около обяд отново посетила офиса на „И.“ в гр. И., ул. „Ц. О.“ №
71. Там заварила обв. М. Х. и свид. Л. Д.. Свид. Д. седнала на стол пред
бюрото на свид. Л. Д. и поискала от оператора да направи проучване в тяхната
система, за да бъде установено по чия сметка са постъпили парите, наредени
на 28.04.2023 г., съответно какво се било случило с превода. Свид. Л. Д. се
обадил по телефона на централата на „И.“ АД, за да потърси информация за
движението на превода.
Между свид. Ж. Д. и свид. Л. Д. започнал спор, в който се намесила и
обв. М. Х.. Тримата си разменили реплики на висок тон, като свид. Ж. Д.
питала дали се подиграват с нея, а обв. Х. й казвала да говори по-тихо.
Конфликтът продължил като обв. Х. подканила свид. Д. да напусне офиса,
която обаче отказала и продължила да настоява да бъде разрешен проблемът.
Тогава обв. М. Х. се приближила към свид. Ж. Д., хванала я с ръка в областта
на мишницата и започнала да я дърпа с цел да стане от стола и да напусне
офиса. Вследствие от тегленето и натиска, приложен от обвиняемата,
пострадалата Д. почувствала силна болка в областта на лявото рамо, поради
което и станала от стола и напуснала офиса.
Когато излязла пред офиса свид. Д. позвънила на баща си – свид. К.Д.,
на когото споделила за случилото се. Свид. Д. пристигнал на мястото на
инцидента. Влязъл в офиса и потърсил обяснение за случилото се от обв. Х..
4
Същевременно свид. Ж. Д. подала сигнал на Национална система 112 с
твърдение за упражнено физическо насилие спрямо нея, в който посочила, че
й е нанесен побой и че била дърпана в офис на „И.“ в гр. И., ул. „Ц. О.“ № 71.
Пострадалата поискала да бъдат изпратени линейка и полиция, тъй като не й
било добре.
На място пристигнали свидетелите А. М. и Н. М. – полицейски
служители при РУ-И., където на място установили обв. М. Х., пострадалата Ж.
Д. и нейния баща свид. К.Д.. Същите продължавали да водят вербален спор.
Полицаите ги предупредили да преустановят разправията.
Малко след това пред офиса пристигнал и екип на ФСМП – И. с дежурен
лекар свид. Р. Б., на когото Д. споделила, че има болка в рамото.
Свид. Ж. Д. била транспортирана с линейката до ФСМП – И., където
била прегледана и била назначена рентгенография на лява раменна става, за да
бъде установено травматично увреждане. Свид. Р. Б. разчел рентгенографско
изследване и издал фиш за спешна медицинска помощ, в който била поставена
работна диагноза – контузия на рамото. Рентгеновата снимка и оптичния
носител от изследването били предадени на пострадалата Ж. Д., след което
била насочена към ортопедичен кабинет в гр. С..
Докато свид. Ж. Д. пътувала с баща си в посока гр. С., с нея се свързал
служител от централата на „И.“, който я уведомил че парите от нареждането
от 28.04.2023 г. били преведени в полза на „Т.Б. А. Б.“ АД вместо на „Б. П.
Ф.“.
Пострадалата Ж. Д. заедно със свид. К.Д. посетили УМБАЛ „П.“ ЕАД в
гр. С., където било извършено повторно рентгенографско изследване, като
след извършения преглед била поставена основна диагноза контузия на
раменния пояс и на мишницата, а обективно било установена болка в лявото
рамо. На 21.06.2023 г. Д. посетила съдебен лекар, като след извършения
преглед от д-р Б.М. било издадено съдебно-медицинско удостоверение, в
което е било отбелязано наличието на телесно увреждане - контузия на
раменния пояс и мишницата вляво.
По делото е изготвена и приобщена съдебно-техническа експертиза по
протокол № 144/23-22/04.10.2023 г., от която се установява по съдържанието
на сигналите на свид. Ж. Д. до Национална система 112 по повод
инкриминирания инцидент.
В съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК,
първоинстанционният съд е посочил изчерпателно доказателствените
средства, обосновали фактическите му констатации и е изложил
аргументирани съображения защо ги приема. Съдът е подложил на оценка
събраните в хода на досъдебното производство доказателства и
доказателствени източници, приобщени в хода на проведеното съдебно
следствие пред първоинстанционния съд, с оглед оспорването от страна на
обвиняемата и нейният защитник на фактическите положения посочени в
постановлението на РП-С., ТО-И.. Първият съд е направил верни и
обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за
правилното решаване на делото при стриктно съблюдаване на процесуалните
5
правила за събиране и проверка на доказателствата. Дал е правилна оценка на
събраните гласни доказателствени източници, които е обсъдил поотделно и в
съответствие на действителното им съдържание, без да допуска превратното
им тълкуване, съпоставил ги е помежду им и с останалите доказателства по
делото. Не са налице противоречия в доказателствения материал.
Във връзка с доводите в депозираната жалба и въззивен протест следва
да се посочи, че по делото с категоричност се установяват времето, мястото и
механизмът на инцидента, както и настъпилите в следствие на него телесни
увреждания за пострадалата Д. от събраните по делото гласни доказателства, в
които не са наблюдават съществени противоречия по релевантните за
конкретния случай фактически данни, от обясненията на обвиняемата Х.,
както и от изготвените по делото тройна съдебно медицинска експертиза,
лицево-идентификационна експертиза, както и комплексна аудио и видео-
техническа експертиза на приобщения като веществено доказателство запис
от камерата в офиса на „И.“.
Така цялата доказателствена съвкупност по мнение на настоящият
съдебен състав е непротиворечива относно действията на обв. Х. по повод
възникналия конфликт между служител на дружеството, чийто управител е
последната и свид. Д.. Всички свидетели са категорични, че обв. Х. е хванала
за ръката свид. Д. и е започнала да я тегли от стола, като целта й е била
последната да бъде повдигната от него и да бъде изведена от офиса на
дружеството. Впрочем това се подкрепя и от обясненията на самата
обвиняема, дадени в хода на съдебното следствие, проведено пред
първоинстанционния съд, в които последната не отрича да е хванала за ръката
свид. Д. и да е я издърпала от стола. Мотивацията й може да е била да
преустанови конфликта разразил се във връзка с извършен от дружеството
паричен превод, но действията, които е извършила обв. Х. за постигането на
тази цел, са довели до причиняване на телесно увреждане на свид. Д.. Нещо
повече предмет на изследване е бил приобщения като веществено
доказателство запис от камерата в офиса на „И.“, като от изготвените лицево-
идентификационна и комплексна аудио и видео-техническа експертиза, се
установява кои са лицата и какви са техните действия в деня на инцидента.
Установеното посредством посочените експертизи, подкрепя в пълна степен
показанията на разпитаните по делото свидетели и обясненията на
обвиняемата.
Не могат да бъдат споделени доводите на защитата, че не било доказано,
че телесните увреждания са причинени по описания механизъм. Както бе
посочено от събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност се
установява безпротиворечиво, че обв. Х. е хванала за лявата ръка и е
започнала да дърпа пострадалата Д.. Вещите лица са били категорични, че
подобни увреждания каквито са констатирани при пострадалата могат да
бъдат получени по описания начин. Не са налице данни по делото
пострадалата да е имала наранявания преди инцидента, които да разколебават
изложеното от вещите лица.
Отделно следва да се изтъкне по наведените с въззивната жалба
възражение, че показанията на свид. Д. не следва да бъдат изключвани от
6
доказателствената съвкупност. Така по делото е установено, посредством
СППЕ, че свид. Д. може правилно да възприема фактите, които имат значение
за делото, както и да дава достоверни показания за тях.
На базата на възприетите фактически обстоятелства районният съд
законосъобразно е приел, че обвиняемата М. Х. от обективна и субективна
страна е осъществила състава на престъпление по чл. 131, ал.1, т.2, вр. чл. 130,
ал.1 НК. От показанията на разпитаните по делото свидетели, а и от
обясненията на самата обвиняема, както и от изготвените лицево-
идентификационна експертиза и съдебно-медицинска такава се установява, че
обвиняемата, чрез използване на физическа сила, изразяваща се в хващане и
стискане в областта на левия горен крайник, теглене и силно дърпане с ръце е
причинила на свид. Ж. Д. лека телесна повреда, изразяваща се във временно
разстройство на здравето неопасно за живота, а именно контузия на лявата
раменна става с десцендиращ хематом и леко ограничени движения.
От обективна страна изпълнителното деяние се осъществява чрез
действие. Предмет на това престъпление е анатомичната цялост и
физиологичните функции на организма на даден човек. В теорията е дадена
дефиниция на понятието‚ „телесната повреда“, като противоправно и виновно
увреждане на здравето на друг човек, чрез нарушаване анатомичната цялост
или физиологичните функции на тъканите, органите или системите на
човешкия организъм или причиняване на болка или страдание. Леката телесна
повреда е резултатно увреждащо престъпление, като в конкретния случай е
установено, че обвиняемата е причинила временно разстройство на здравето,
неопасно за живота и страдание на пострадалата Ж. Д.. Съобразно
разпоредбата на чл. 130, ал. 1 НК болката или страданието трябва да са от
такова естество, от такъв характер, че да представляват разстройство на
здравето. Според константната върховна съдебна практика под обсъжданата
хипотеза попадат всички увреждания, които са довели до болестно състояние
на организма, без то да е продължително, постоянно, трайно или временно
опасно за живота.
Според настоящият състав е налице е и квалифициращият признак
по чл. 131, ал. 1, т. 2 НК, доколкото деянието е извършено от длъжностно лице
– обвиняемата М. Х. е управител на „М. Р.“ ЕООД, по повод изпълнение на
службата му. Изтъкнатите от защитата съществени нарушения на
процесуалните правила, обусловени от обстоятелството, че мотивите са
неясни и противоречиви, настоящият състав намира за неоснователни.
Правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че е налице
квалифициращият признак по т. 2 на посочената разпоредба, а именно
предложение второ - деянието е извършено от длъжностно лице по повод
изпълнение на службата му. Това е така доколкото обвиняемата Х., не е
изпълнявала пряко служебните си задължения при извършване на деянието,
но от друга страна е налице пряка връзка между самото деяние и нейната
служебна дейност, като управител на „М. Р.“ ЕООД. Деянието е извършено в
офис на „И.“ в гр. И., С. област, на ул. „Ц. О.“ № 71, където дружеството,
чиито управител е обвиняемата осъществява търговската си дейност, като
възникналия конфликт е именно с клиент. Правилно първия съд е достигнал
7
до извод, че не е налице квалифициращия признак по чл. 131, ал. 1, т. 2, предл.
първо НК, а именно деянието да е извършено от длъжностно лице при
изпълнение на службата му, доколкото за да е налице този квалифициращ
признак, следва деянието да е извършено по време на изпълнение на
задължение, включващо се в службата или функцията му, което в случая не е
налице. Обвиняемата Х. се е намирала в офиса на „И.“, но към момента на
извършване на деянието не е осъществявала пряко задължения, част от
служебната й функция. В заключение правилен и законосъобразен е бил
подхода на първоинстанционния съд да признае обвиняемата за виновна за
това деянието да е осъществено от длъжностно лице по повод изпълнение на
службата му и да я оправдае, за това да е било осъществено при изпълнение на
службата му, доколкото с внесеното от прокурора постановление по чл. 78а
НК са поддържани и двата квалифициращи признака по чл. 131, ал. 1, т. 2 НК.
В този смисъл не са налице твърдените от защитата неясноти и противоречия
в мотивите на постановеното решение.
Съдът намира, че не е налице квалифициращият признак по чл. 131, ал.
1, т. 12 НК, като счита за неоснователен протеста, депозиран от прокурора в
тази му част. Настоящият въззивен състав счита, че макар обвиняемата и
пострадалата да не са се познавали от по-рано, конфликтът между тях е
възникнал по повод осъществен от дружеството, чийто представител е обв. Х.
паричен превод. Това води до извод, че обвиняемата е имала за поведението си
мотив и подбуди от личен характер - да се опита да преустанови конфликта
между пострадалата Д. и служителя на дружеството – свид. Д. и да накара Д.
да излезе от офиса на „И.“. Горното води до извод, че не се касае до действия,
които са имали за цел да нарушават обществения ред и да скандализират
обществото. Действително по принцип хулиганския мотив може да бъде
преследван и да се прояви и като странична цел на едно противоправно
поведение с личен мотив. В тези случаи обаче според съдебната практика
засягането на реда и общественото спокойствие е косвен, страничен резултат
от деянието, поради което умисълът би могъл да бъде само евентуален по
отношение на квалифициращото обстоятелство. В случая обаче
противоправното действие на обвиняемата не е било насочено против
нарушаването на реда и общественото спокойствие на гражданите. Към
момента на извършването му в офиса на „И.“ не се твърди да са се намирали
други граждани, освен замесените в конфликта лица. Изложени са от
прокуратурата твърдения, че в офиса е имало неизвестно лице, но последното
е напуснало офиса, още след разразяване на словесния конфликт между
пострадалата Д. и свид. Д.. Още повече от страна на прокуратурата не са
изложени твърдения офиса на „И.“ да се намира на централно място в гр. И..
Вярно е, че самия офис е обществено място, до което имат достъп неограничен
кръг от лица, но след като твърдения в тази насока не са изложени от
прокурора в постановлението сезиращо съда, не може да се направи извод, че
деянието е извършено по хулигански подбуди, дори и при евентуален умисъл,
т.е. като косвен резултат на извършеното. Предвид което правилно е прието,
че не е налице квалифициращия признак чл. 131, ал. 1, т. 12 НК и обвиняемата
е оправдана по това обвинение, а именно леката телесна повреда да е
8
извършена по хулигански подбуди.
По отношение на самата телесна повреда по чл. 130, ал.1 НК съдът
правилно е приел, че умисълът е евентуален, тъй като от събраните по делото
доказателства се установи, че вредоносният резултат е страничен или косвен
по отношение на пряко целения от дееца такъв, а именно прекратяване на
възникналия конфликт и пряката цел на М. Х. да изведе пострадалата от
офиса на дружеството, хващайки я за ръката и започвайки многократно да я
дърпа. От действията й може да се направи извод, че обвиняемата е
предвиждала вероятното настъпване на съставомерните последици –
причиняването на някакво увреждане на пострадалата, и се е съгласила с тях,
като се е отнесла с безразличие към възможността да увреди Д..
Първоинстанционният съд правилно е констатирал наличието на
материалноправните предпоставки по чл. 78а, ал. 1 НК за освобождаване на
обвиняемата от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, а именно: престъплението е умишлено и за него се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години; обвиняемата не е осъждана за
престъпление от общ характер и не е освобождавана от наказателна
отговорност по реда на Раздел ІV от Глава осма от НК; с престъплението не са
причинени съставомерни имуществени вреди; освободил е обвиняемата от
наказателна отговорност, като й е наложил административно наказание
„Глоба“ в размер на 1 000 лв.
Настоящият състав намира, че първоинстанционният съд не е отмерил
правилно размера на наложеното наказание. В принципен план въззивния съд
се съгласява, че са налице изброените от съда смекчаващи отговорността
обстоятелства, но намира че е налице и отегчаващо такова – обстоятелството,
че пострадалата е инвалид с призната 83 % трайна неработоспособност.
Отделно следва да се отчете и обстоятелството, че като управител на
търговско дружество, реализиращо търговска дейност по договор за
представителство за предоставяне на платежни услуги, обвиняемата следва да
следи поддържа нормални условия на труд, а не да решава възникнали
конфликти по повод дейността на дружеството, чрез агресия. Горното налага
да бъде увеличен размера на наложеното административно наказание „Глоба“
около средния размер, а именно 2 000.00 лв., което съдът намира че е
справедливия такъв и би изиграло необходимата превантивна роля спрямо
поведението на обв. Х., доколкото нейното поправяне и превъзпитание е
основната цел на наказанието. При тези изводи депозирания протест е
основателен, в частта му по отношение на наложеното наказание.
Предвид всичко изложено по-горе на осн. чл. 337, ал. 2, т. 3 и чл. 338, вр.
чл. 334, т. 3 и т. 6 НПК съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 70 от 07.04.2025 г., постановено по а.н.д. №
362/2024 г. по описа на Районен съд – И., като УВЕЛИЧАВА размера на
9
наложеното на обвиняемата М. Г. Х., ЕГН ********** административно
наказание „Глоба” на 2 000.00 /две хиляди/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10