№ 1373
гр. София, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110213337 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. ЦВ. СТ., ЕГН **********, срещу
наказателно постановление № 21-4332-016700 от 13.08.2021г., издадено от
Г.В.Б. - на длъжност Началник група към СДВР, ОПП - СДВР, с което на
жалбоподателя на основание чл.175, ал.3 от ЗДвП са наложени кумулативно
административно наказание „Глоба“ в размер на 300,00 /сто/ лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца за нарушение на
чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
В депозираната жалба се оспорва приетата за установена фактология,
като се сочи, че неправилно е оценена обществената опасност на извършеното
от водача. Възразява се срещу игнорирането на причината за привеждане на
товарния автомобил в движение в посочения пътен участък, свързана с
необходимостта от преместването му до място, разположено в близост до
двора на отдел „Пътна полиция“ – СДВР, с цел повторното му натоварване
върху влекач. Развиват се доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения, изразяващи се в непълно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено. Критикува се и невръчването на
1
постановлението за отказ от образуване на наказателно производство,
изготвено от СРП, с което изначално били ограничени правата на
нарушителя. Формулирана е молба за цялостната отмяна на наказателното
постановление.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява. Представлява се от адв. Х., която поддържа жалбата с
изложените в нея аргументи.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител,
който да вземе становище по фактите и приложимия по делото закон.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Товарен автомобил марка „Щ”, модел „ХХХ”, с номер на рама ХХХ3,
бил придобит от „Ч“ООД, с управител М. ЦВ. СТ., на 17.04.2021г. До този
момент автомобилът бил собственост на „Х.М.Т.“ЕООД, като същият бил с
прекратена по желание на собственика на 03.09.2020г. регистрация, а
ползваните до този момент табели били върнати на с-р „Пътна полиция“ – Б.
С цел извършване на нова регистрация по установения ред, на
29.04.2021г., жалбоподателят С. натоварил придобитото превозно средство на
платформа - тип влекач, управлявана от свид. М.М.М.. Товарният автомобил
„Щ“ бил разтоварен в двора на Отдел „Пътна полиция“ – СДВР, на ул.“Л.С.“,
а водачът на платформата се оттеглил от мястото.
Процедурата по регистрация не била приключена поради отсъствието на
някои документи, поради което жалб. С. бил поканен да освободи мястото,
заето от превозното средство „Щ“ пред сградата на административния орган.
Поради струпване на автомобили и невъзможността на свид. М да навлезе с
платформата в двора на ОПП – СДВР, той се уговорил с въззивника камионът
2
да измине на собствен ход разстоянието до бензиностанция „П.“,
разположена на ул.“Н.Х.“, срещу ОПП – СДВР, след пресичане на бул.“Д.Ц.“,
където отново щял да бъде натоварен на влекача. При тези обстоятелства
М.С. привел в движение товарния си автомобил и се отправил към
кръстовището на бул.“Д.Ц.“ и ул.“Л.С.“. В момента, в който пресякъл
булеварда и продължил по ул.“Н.Х.“, с направление към ул.“Т“, насочвайки
се към бензиностанция „П.“, товарният автомобил бил забелязан от
полицейските служители свид. А.М. К. и колегата му С.Б.Б., назначени като
автопратул към ОПП – СДВР. Те последвали превозното средство на
жалбоподателя и го спрели на ул.“Т“, до бензиностанция „П.“. След като се
легитимирали, служителите изискали документи на превозното средство и
водача. Тъй като превозното средство било без регистрационни номера, те
потърсили справка от дежурната част към ОПП – СДВР. Придобили
информация, че регистрацията му е прекратена. Водачът обяснил на
полицейските органи причините, поради които се е наложило придвижването
му, като посочил невъзможността на платформата да натовари камиона в
близост до двора на ОПП – СДВР.
При тази фактология свид. К. преценил, че е налице извършено
нарушение на правилата за движение по пътищата, поради което съставил акт
за установяване на административно нарушение Серия GA
№262447/29.04.2021г. срещу С., в присъствието на своя колега като свидетел.
Като накърнена била посочена разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Актът бил
подписан лично от въззивника и копие от него му било връчено на място.
Жалбоподателя не изложил възражения в съставения АУАН. Такива не
постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Събраните по преписката материали били докладвани в Софийска
районна прокуратура, където били заведени под пр.пр.№25617/2021г. С
постановление от 27.07.2021г., изведено деловодно на 28.07.2021г.,
прокурорът отказал образуването на досъдебно производство. Изложил
аргументи, че установените факти сочат единствено евентуалното наличие на
административно нарушение на правилата за движение по пътищата, поради
което разпоредил и материалите да бъдат изпратени на ОПП – СДВР с оглед
преценка ангажирането на административнонаказателната отговорност на
водача С..
3
Въз основа на получения прокурорски акт и материалите по пр.пр.
№25617/2021г. било издадено атакуваното наказателно постановление № 21-
4332-016700 от 13.08.2021г., с което на основание чл.175, ал.3 от ЗДвП, на С.
били наложени кумулативно наказание „Глоба“ в размер на 300,00 /триста/
лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца за
неизпълнено правно задължение чл.140, ал.1 от ЗДвП. НП е връчено на
наказаното лице на 07.09.2021г., видно от съпроводителното писмо, с което
преписката, образувана по повод издаването на санкционния акт, е изпратена
в СРС.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитаните по делото свидетели К. и М, писмените
доказателства по делото: заповед рег.№З1ИК - 13140/23.10.2019г. на
Министъра на вътрешните работи, заповед рег.№8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност, писмо от
ОПП – СДВР, рег.№433200-106897/2021г. с приложение – справка от
Централна база на АИС – КАТ, материалите по пр.пр.№25617/2021г. по описа
на СРП, приобщени по реда на чл.283, ал.1 от НПК.
Съдът от първа инстанция кредитира показанията на свидетеля К., като
ги намира за логични, достоверни, обективни, безпротиворечиви относно реда
за иницииране и провеждане на проверката спрямо водача С. и съставянето на
АУАН. Служителят на МВР е категоричен, че при изясняване на
обстоятелствата около наличието на надлежна регистрация на моторното
превозно средство се е водел от подадената му от дежурната част към ОПП –
СДВР информация и лично възприетата липса на монтирани на съответните
места върху превозното средство регистрационни табели, признато от самия
водач. Пропуските в показанията на свидетеля съдът отдава на изминалия
период от време и естеството на работата му (почти ежедневно установяване
на множество нарушения, попълване на документация и т. н.), като не са от
естество да препятстват установяването на фактите.
В непосредствения си разпит пред съдебния състав свидетел К. заяви
категорично, че пред него жалбоподателят е споделил причината за
извършваното управление на МПС без регистрация, която съвпада с тази,
предложена в писменото възражение срещу издадения първоначално АУАН
4
от страна на С., а намира потвърждение и в показанията на свид. М – водач на
платформата, която е следвало да натовари и придвижи обратно до изходния
пункт товарния автомобил. В своите показания, впрочем, полицейският
служител не отрича споделената от жалбоподателя версия, а единствено
признава, че не е извършвал проверка на неговите твърдения, доколкото
организацията на допускането на автомобили в двора на ОПП – СДВР не
било поставено сред неговите задължения. Сочи обаче, че мястото, на което е
спрял водача, е било разположено на метри от административния адрес на
пътната полиция. Така предложеното в показанията на актосъставителя е в
противоречие с изискването за обективно провеждане на проверката с оглед
изясняването на обстоятелствата, доколкото изтъкнатите пред него причини
за извършеното нарушение са разкривали същественост за изначалната
преценка, дали се касае за маловажен случай на нарушение. Същевременно,
събирането на контролни данни за тях е било лесно достъпно за
проверяващия орган. Последното се налага още повече, когато по делото се
намират приобщени и показанията на свид. М, проследяването на които не
води до извод за логически грешки или преднамерено поставяне в услуга на
защитната теза. Съдържанието им отразява хронологично подредена мисъл,
присъща на съхранен спомен за действителни събития. Последством тези
гласни доказателства в процеса се внася информация, която касае начина на
придвижването и оттеглянето на процесния товарен автомобил до и от
регистрационните пунктове на ОПП – СДВР, идентичен на описания от С. в
неговото възражение срещу АУАН.
Приобщените по делото писмени доказателства не променят
фактическите устаноявания на съда, достигнати при анализа на гласните
доказателствени източници. Приложените справки – извлечения от
поддържаните регистри на МВР потвърждават факта на промяната в
собствеността на товарния атомобил „Щ“, отсъствието на регистрация към
датата на инкриминираното нарушение, както и отразяването на нова такава
към 05.05.2021г. – факти, чието битие не се оспорва и от въззивника.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и
5
съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за
издадените от административните органи наказателни постановления, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от
ЗАНН, вр. с чл.14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява
императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от
жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в
АУАН или наказателното постановление.
Съдът след извършена проверка на издаденото НП прие, че не са налице
процесуални нарушения относно компетентността на длъжностното лице,
което е издало документа. Изрично с приложената по делото заповед на
министъра на вътрешните работи № 8121з– 515/14.05.18г., е делегирана
компетентност на началниците на група „Административна дейност“ към
ОПП – СДВР да издават наказателни постановления за административни
нарушения по ЗДвП. Втората приложена заповед от своя страна указва на
конкретно изпълняваната към момента на издаване на НП длъжност от
наказващия орган.
В конкретния случай административнонаказателното производство е
образувано при спазване на давностните срокове, визирани в разпоредбата на
чл. 34 ЗАНН.
Съдът констатира, че са съобразени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и
задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57
и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Описанието на фактите в НП удовлетворява
изискванията за пълнота на обвинителната теза съобразно чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН. Отразени са дата, място и конкретни действия на жалбоподателя,
които се отнасят към предявеното му „административно обвинение”. Не е
накърнена пълнотата на изложението и не се обосновава извод за липса на
задължителен елемент, която да отнема възможността на нарушителя да
разбере фактическите параметри на предявената му отговорност. Ясно
изразена е волята на органа да насочи държавната принуда срещу водача за
това, че е управлявал превозно средство без поставени на съответните места
регистрационни табели и чиято регистрация е била прекратена. Лаконичното
6
описание на относимите към нарушението обстоятелства не отнема
логическото единство на възпроизведените в НП факти и не препятства
възприемането на всеки един от изискуемите признаци на неговия състав, в
каквато насока са релевираните в жалбата доводи. В този смисъл краткото, но
ясно извеждане на относимата фактология напълно удовлетворява
изискванията за достатъчно съдържание на наказателното постановление.
Не се наблюдават и съществени пропуски в процедурата по
установяване на фактите и издаване на процесуалните актове. Изрично в
санкционния акт е цитирано прокурорското постановление за отказ да се
образува досъдебно производство, послужило като основание за ангажиране
административнонаказателната отговорност за това на въззивника. В
хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН законът не предвижда връчване на
прокурорския акт на привлеченото към отговорност лице, нито е допустимо
препращането към реда, установен в текста на чл.43 от ЗАНН. Последният е
приложим единствено в процедура, протичаща по общия ред, но не и в
посочената по – горе изключителна хипотеза. Още повече че дори в НПК,
който регламентира произнасянето на прокурора в случаите, в които отказва
да образува досъдебно производство, не е разписано задължение за
изпращане на постановлението на лицето, чиято административна
отговорност се предлага да бъде ангажирана.
Предвид изложеното, административни актове относно нарушението на
материалноправната норма на чл.140, ал.1 от ЗДвП, издадени в
производството, са съставени без допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно
постановление на формално основание в тази му част.
Административнонаказателната отговорност на водача М.С. е
ангажирана за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като му е вменено, че е
управлявал моторно превозно средство без поставени регистрационни табели
на съответните места и с прекратена регистрация.
Позитивното правило, въведено с нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП
гласи: "По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По
пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само
7
пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по
установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата.". Санкцията за нарушаване на тези изисквания е
предвидена в нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер. Съгласно текста на чл. 143, ал. 6 от ЗДвП
регистрацията на МПС се прекратява с отбелязване в свидетелството за
регистрация въз основа на писмено заявление от собственика и предоставяне
на табелите с регистрационните номера. Със заявлението собственикът на
пътното превозно средство представя документи, че то е прието за
разкомплектуване, или декларация за съхраняването му в частен имот по
образец, утвърден със заповед на министъра на околната среда и водите и
съгласуван с министъра на вътрешните работи. Субект на
административнонаказателната отговорност по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е
водачът на МПС, който е длъжен да познава ЗДвП и да е наясно със
законовата последица от неизпълнението на императива на правната норма в
предвидените от законодателя срокове.
Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАНН, административно нарушение е това деяние,
което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. Общото материално правило въвежда изискване за
наличие на кумулативна даденост на обективните и субективните параметри
на проявата, за да се коментира въобще простъпка. За изпълването в
конкретния случай и на субективна страна на нарушението на чл. 175, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП не е необходимо деецът да е действал умишлено, тъй като
нормата не изисква конкретна форма на вина, за да се счете нарушението за
съставомерно, т. е. то може да бъде извършено както при умисъл, така и при
непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не
се наказват само в изрично предвидените случаи, като в разпоредбата на чл.
175, ал. 3 от ЗДвП не се изключва наказуемостта при тази форма на вината.
По делото е установено по несъмнен начин, че на 29.04.2021г., около
14:43 часа, в гр. София, по ул. „Н.Х.“, с посока на движение от бул.“Д.Ц.“ към
ул.“Т“, жалбоподателят е управлявал посочения в акта товарен автомобил, без
8
регистрационни табели, поставени на определените за целта места и чиято
регистрация е била прекратена на 03.09.2020г., по заявление на предходния
собственик поради съхранение в частен имот. Той е съзнавал отсъствието на
регистрация и монтирани върху превозното си средство регистрационни
табели. Извод за тези обстоятелства се налага от анализа на доказателствения
материал, приобщен по делото, който не разкрива съществени противоречия.
Така описани фактите не се оспорват дори от въззивника.
Независимо че административното нарушение, за извършването на
което е издадено наказателното постановление, е формално по своя характер
и за неговата съставомерност не е необходимо настъпване на вредни
последици, настоящият съдебен състав намира, че установените фактически
констатации следва да се субсумират под разпоредбата на 28 ЗАНН, тъй като
се касае за маловажен случай.
Нормата на чл. 28 от ЗАНН не поставя ограничение в приложното си
поле с оглед вида на нарушенията: резултатни или формални. В този смисъл,
не може да се обоснове извод, че само поради обстоятелството, че в състава
на нарушението не се включва настъпване на общественоопасни последици,
извършването му не може да бъде квалифицирано като маловажен случай.
Безспорно визираният нормативен регламент е относим към неизпълнението
на всички задължения на лицата, произтичащи от норми, с които се
обезпечава редът на управление. Аргументи в противната насока не следва да
се споделят, доколкото елементът обществена опасност, като обективен
такъв, винаги подлежи на обсъждане. Преценката за неговото наличие е
фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай.
Установените в практиката критерии за дефинирането на института на
маловажността са свързани с естеството на засегнатите обществени
отношения, липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни
последици и обстоятелствата, при които неизпълненото правно задължение е
намерило проявление в обективната действителност – засегнатите от
деянието обществени отношения, както и всички обстоятелства, при които
деянието е намерило проявление в обективната действителност: време, място,
обстановка, механизъм, наличието или липсата на данни за други извършени
нарушения и т.н. Административнонаказателният процес е строго нормирана
дейност, при която за извършено административно нарушение се налага
съответно наказание, а прилагането на санкцията на
9
административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на
законосъобразност и никога на целесъобразност. Разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН предвижда, че за "маловажни случаи" на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение
ще му бъде наложено административно наказание. Прилагайки тази
разпоредба, наказващият орган всъщност освобождава от
административнонаказателна отговорност, а този институт не може да почива
на преценка по целесъобразност. Изразът в закона "може" не обуславя
действие при "оперативна самостоятелност", а означава възлагане на
компетентност. Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за
произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на
основанията по чл. 28 от ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи
предупреждение, от което произтичат определени законови последици.
Преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В
неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на същата.
Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление поради издаването му в противоречие със
закона. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен
орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в
пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и
решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи
изходът на делото. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1/12.12.2007
г., по т. н. д. № 1/2007 г. на ОСНК на Върховния касационен съд.
В конкретния случай, по несъмнен начин е установено, че при
реализирано управление на МПС жалбоподателят е нарушил правилата за
движение, в частност нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Непренебрежими
обаче са обстоятелствата, при които е извършена простъпката, свързани с
проявлението и на странични, обективни фактори, които в значителна степен
са повлияли върху решението на водача, въпреки съзнанието за неизправност
на регистрацията на автомобила, да предприеме неговото управление.
Останаха необорени твърденията на С., че макар да не е била приключена
процедурата по регистрация на превозното средство, той е следвало да
освободи мястото, заемано от камиона в двора на полицейската
10
администрация. Същевременно, отсъствала е възможност платформата, която
е следвало да натовари превозното му средство, да изпълни тази дейност на
същото място, поради липса на достатъчно пространство. Именно така
съществуващите пречки са наложили нерегистрираният товарен автомобил да
измине на собствен ход кратко разстояние до разположено в близост място,
където е изчаквала платформата. Този факт е установим от показанията на
свид. М и не е опроверган от тези, изхождащи от свид. К., който е
категоричен, че не е извършил проверка на заявените пред него твърдения от
страна на водача С.. Така очертани, обективните и субективни измерения на
нарушението му придават по – ниска степен на обществена опасност от
обичайните простъпки от вида. Непренебрежими се явяват и данните за
личността на нарушителя, изводими от приобщената по делото справка –
картон на водача. Не са налице доказателства за множество други нарушения
от негова страна в качеството му на адресат на нормите на специалния закон
за движение по пътищата. Видно от цитирания документ, налични са данни за
предходни простъпки, дадени обаче в значително отстояние във времето,
между 8 /осем/ и 18 /осемнадесет/ години, спрямо конкретно обсъжданото
деяние. Поради това и те не биха могли да натежат в ущърб на нарушителя
при преценка обществената опасност на извършеното от него. Не без
значение се явява и обстоятелството, свързано с момента на придобиване на
правоспособност от водача – през 1991г., съпоставено с датата на процесното
деяние и факта на регистрирани през този тридесетгодишен период само пет
нарушения, което явствува на значителна способност да се контролира
поведението и същото да се поставя в съответствие с действащите законови
изисквания. Последното значително занижава интензитетът на проявление на
извършеното и придава инцидентен характер на конкретно констатираното
поведение. В резултат на така упоменатите обстоятелства, като смекчаващи
такива, не следва да се приеме, че охраняваните с нормите на ЗДвП
обществени отношения са засегнати в степен, оправдаваща приложението на
административнонаказателната принуда спрямо въззивника. Независимо от
обстоятелството, че нарушението се явява формално, в случая липсват
ангажирани и доказателства за настъпили допълнителни, макар и
несъставомерни последици. Извършеното не засяга сериозно обществото и
реда на управление, нито повлиява съществено върху защитените с
конкретната правна норма обществени отношения, поради което и не
11
мотивира извод за създадени предпоставки за несигурност в последните.
Поради изложеното съдът намира, че разкриващите се по делото
обстоятелства налагат извод за надценяване на обществената вредност на
обсъденото неизпълнение на правно задължение при определяне на „Глоба”,
при това кумулативно с „Лишаване от право да управлява МПС“, дори и в
минимален размер от наказващия орган, маловажност на случая и
необходимост от приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
В аспекта на изложените разсъждения, при съвкупната преценка и
интерпретация на визираните обстоятелства съдът констатира, че съобразно
изложените фактически и правни доводи, така протеклите фази на
административнонаказателното производство по установяване на
административно нарушение и по налагане на административно наказание,
макар да не са опорочени от допуснати съществени процесуални нарушения,
отговорността на въззивника е ангажирана неправилно, тъй като простъпката,
квалифицирана като нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, се явява маловажен
случай по смисъла на 28 ЗАНН. Ето защо, съдът намира, че така издаденото
наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова същото следва
да бъде отменено изцяло.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 2-ри състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-016700/13.08.2021г.,
издадено от Г.В.Б.–Началник група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” при
СДВР, с което на основание чл. 175, ал. 3 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) на М. ЦВ. СТ., ЕГН **********, са наложени кумулативно
административни наказания „Глоба“ в размер на 300,00 /триста/ лева и
„Лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6
месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като незаконосъобразно и
неправилно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава
Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
12
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13