№ 42975
гр. София, 21.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Частно
гражданско дело № 20231110170914 по описа за 2023 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 417, вр. чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано по заявление на [******] с ЕИК: [******] за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК въз основа на извлечение от
счетоводните книги на банката срещу Н. С. И., ЕГН ********** и за сумата 748,49
лева, за която сума и съобразно постъпилата уточняваща заявлението молба, вх. №
8630/11.01.2024 г. заявителят поддържа, че представлява мораторна лихва в размер на
законната, претендирана на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 9 , вр. чл. 15.1 от договора
за потребителски кредит, начислена върху просрочените вноски за главница и
договорна лихва за периода 05.2.2023 г. - 7.12.2023 г., дължима поради изпадане на
длъжника в забава да погаси задълженията си по договора.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, за да се издаде заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, искането следва да не е в
противоречие със закона или с добрите нрави.
В случая претенцията е основана на договор за потребителски кредит по смисъла
на глава III от Закон за потребителския кредит, поради което отношенията между
страните се регулират от правилата на специалния закон.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, в размер на
законната лихва. Заявителят твърди в резултат на настъпилото неизпълнение на
задълженията на длъжника в негова полза да съществува вземане в размер на сумата
748,49 лева - обезщетение за забава за периода 5.2.2023 г. - 7.12.2023 г.
Претендираното вземане, независимо от формалното посочване от заявителя, че
съставлява обезщетение за забава в размер на законната лихва, съдът при извършване
на проверка за съответствие на същото с императивни норми на закона, констатира, че
не е в размер на законната лихва. Същата за периода, посочен от заявителя, изчислена
върху главница от 2849,45 лева с прибавен размер на договорната лихва от 410,70 лева
при това за целия период, за който се претендира (без да се отчита обстоятелството на
настъпване на падежите на отделните вноски), възлиза на сумата 341,09 лева, т.е.
заявителят претендира сума повече от два пъти по-висока от получената при
елементарно изчисляване, без да бъдат съобразявани отделните падежи, съответно
1
размерите на задължението, за което длъжникът е изпадал в забава с настъпването на
падежа на всяка отделна вноска, и обстоятелството, че едва след изтичане на срока на
договора лихва се дължи върху непогасената част от вземането. Следователно
очевидно е, че претендираната от заявителя сума не е законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет
на Република България. Ето защо съдът намира, че претенцията за сумата 748,49 лева е
в явно противоречие с императивната разпоредба на чл. 33 ЗПК, поради което и за нея
не следва да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение на основание
чл. 411, ал. 1, т. 2 ГПК. В този смисъл е и съдебната практика освен на състави от СРС,
а също и на СГС – напр. определение № 13196 от 21.12.2022 г. по в.ч.гр.д. №
20221100512886/2022 г., определение № 13105 от 19.12.2022 г. по в.ч.гр.д. №
20221100512885/2022 г., определение № 11203 от 26.09.2023 г. по в.ч.гр.д. №
20231100509488/2023 г. и др.
По разноските:
С оглед частично отхвърляне на заявлението искането за разноски за държавна
такса в размер над 65,20 лева до пълния размер от 80,17 лева и за юрисконсултско
възнаграждение в размер над 81,33 лева до пълния размер от 100 лева, определено от
съда на основание чл. 78, ал. 8, вр. НЗПП, следва също да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК заявление, вх. №
368818/21.12.2023 г., подадено [******] с ЕИК: [******] за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК въз основа на извлечение от
счетоводните книги на банката срещу Н. С. И., ЕГН ********** за сумата 748,49 лева,
претендирана като мораторна лихва в размер на законната на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД и чл. 9 , вр. чл. 15.1 от договор за потребителски кредит № 720031110696 /
25.08.2022 г., начислена върху просрочените вноски за главница и договорна лихва за
периода 05.2.2023 г. - 7.12.2023 г., както и в частта за разноските за разликата над 65,20
лева до пълния размер от 80,17 лева и за юрисконсултско възнаграждение в размера
над 81,33 лева до пълния размер от 100 лева, определено от съда на основание чл. 78,
ал. 8, вр. НЗПП.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя с частна жалба, по която е
дължима държавна такса в размер на сумата 25 лева, платима по сметка на въззивния
съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2