Р Е Ш Е Н И Е
№1639 11.10.2019г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
гр.Бургас VІІ-ми
състав
На първи октомври две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание
в следния състав:
Председател:Румен Йосифов
Секретар: Сийка
Хардалова
като разгледа
докладваното от Румен Йосифов
административно
дело № 1357 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството
е по реда на чл.156, вр. чл.144, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс (ДОПК), вр. чл.9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ).
Образувано
е по жалба на А.С.С., ЕГН-**********,***, против акт за установяване на
задължение (АУЗ) по чл.107, ал.3 от ДОПК № ИП69778-1/16.04.2019г., издаден от главен
експерт в Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ (ДМПДТР) при
Община Бургас, потвърден с решение № 94-01-14783/1/27.05.2019г. от директора на ДМПДТР в Община Бургас, с която са му определени задължения
за данък недвижими имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за 2016г., за 2017г.
и за 2018г. в общ размер на 1007,18 лева и е определена лихва към 16.04.2019г.
в размер на 156,97 лева.
Жалбоподателят
С. твърди, че оспореният АУЗД е неправилен и незаконосъобразен и моли да бъде
отменен, като му бъдат заплатени и сторените по делото разноски. Счита, че от
обжалвания акт, като и от потвърждаващото го решение, не става ясна методиката
на изчисление на процесните суми и не може да изчисли дали същите са верни. Намира,
че не е изяснена фактическата обстановка, дали имотът е деклариран, като и
поради какви причини не е деклариран. За жалбоподателя не е ясно дали общината
счита обекта за работещ и въведен в експлоатация или не, както и дали в района
в който се намира имота се извършва услугата сметоизвозване, дали обекта
генерира смет или не, в изпълнение на принципа замърсителят заплаща услугата.
Редовно уведомен, жалбоподателят не се явява и не се представлява пред съда, не
ангажира доказателства и не прави искания.
Ответникът
– директор на ДМПДТР в Община Бургас, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Ефтим М., оспорва жалбата, ангажира доказателства и пледира за
отхвърлянето й като неоснователна. Иска присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След като
прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен
съд - Бургас намира за установено от фактическа страна следното:
С
Постановление за възлагане на недвижим имот по реда на публична продан по ГПК
(л.22), А.С. е придобил правото на собственост върху: Монолитно изграден обект
с площ от 36,16 кв.м., магазин, находящ се в гр.Бургас, ж.к.Меден рудник, зона
А, до у-ще Петко Росен, изграден върху общинска земя, със разрешение за строеж
№ 45/10.06.1997г. от Община Бургас, РУАТОН-Възраждане, на основание чл.120,
ал.4 от ППЗТСУ
С декларация
по чл.14 от ЗМДТ, вх.№ **********/24.08.2008г. (л.12), А.С. е декларирал по
надлежен ред този имот, като магазин с РЗП от 36,16 кв.м. и височина от 2,8 м.
С АУЗ по
чл.107, ал.3 от ДОПК № ИП69778-1/16.04.2019г., издаден от главен експерт в
ДМПДТР при Община Бургас, в тежест на С. са установени задължения за ДНИ и ТБО
както следва:
|
година |
данък върху недвижими имоти, лева |
лихва върху данък върху недвижими имоти, лева |
такса битови отпадъци, лева |
лихва върху такса битови отпадъци, лева |
всичко, лева |
|
2016 |
58,01 |
15,12 |
228,71 |
59,59 |
361,43 |
|
2017 |
73,08 |
12,05 |
288,13 |
47,50 |
420,76 |
|
2018 |
72,68 |
4,60 |
286,57 |
18,11 |
381,96 |
|
всичко, лева |
203,77 |
31,77 |
803,41 |
125,2 |
1164,15 |
Актът е
издаден на основание подадената декларация по чл.14 от ЗМДТ за същия обект,
като са изчислени съответните публични общински вземания. При проверката е било
намерено, че за погасяването им не са били внесени суми, което е наложило
установяване на посочени задължения с лихви за просрочие към 16.04.2019г. Видно
от известие за доставяне ИД PS
8000 024ВЕ8 S, оспореният административен акт е връчен лично на жалбоподателя
на 22.04.2019г.
Несъгласен
от така вменените му задължения, но само за ТБО, С. е сезирал директора на
ДМПДТР в Община Бургас с жалба рег.№ 94-01-14783/03.05.2019г. с искане за
отмяна на АУЗ в тази му част. Посочил е, че закупеният от него павилион е бил в
лошо състояние – без вода, електричество и съответните партиди за това. Същият
никога не е работил и не е въвеждан в експлоатация и за него е неясно защо му
се начислява ТБО за преместваем обект, както и за работещ такъв. Иска таксата
да му бъде редуцирана, тъй като общината не е извършвала услуга по събиране на
отпадъците.
По подадената
жалба решаващият орган по приходите е постановил решение №
94-01-14783/1/27.05.2019г., в което подробно е разгледал обстоятелствата,
довели до издаването на процесния АУЗ, като е потвърдил същия. Изрично е
посочил, че ТБО се дължи за трите услуги по отделно – сметосъбиране и
сметоизвозване; обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения;
поддържане на чистотата в териториите за обществено ползване. Посочил е
приетата на основание чл.9 от ЗМДТ Наредба за определянето и администрирането
на местни такси и цени на услуги на територията на Община Бургас (НОАМТЦУТОБ), в чийто чл.14, ал.3 е предвидено,
че не е се събира такса за
сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци в депа или
други съоръжения за имотите, които няма да се ползват през цялата година и
лицето по чл.12, ал.1 е подало декларация за това в Дирекция „Местни приходи от
данъци, такси и реклама” при Община Бургас, до 31 декември на предходната
година. (Всъщност това е текста на чл.18, ал.3 от НОАМТЦУТОБ, вж. https://burgascouncil.org/Naredbi-i-pravilnici/
Deystvashchi-normativni-aktove/3927). В конкретния случай не са ангажирани
доказателства, че е подавана такава декларация, поради което решаващият орган е
посочил, че липсва основание задължението за ТБО да бъде коригирано. Освен това
е посочено, че на основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ, видът на предлаганите услуги
на територията на общината, както и честотата на събиране и транспортиране на
битовите отпадъци се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват
публично до 31 октомври на предходната година, а за процесните периоди за
актуални заповеди № 2952/29.10.2015г.; № 3123/28.10.2016г. и № 3025/30.10.2017г.
всички на кмета на Община Бургас. В тези заповеди ж.к.Меден рудник, в чийто
регулационни граници попада и процесният имот, фигурира като фиксиран район. Поради
това е направен извод за неоснователност на твърдението, че общината не е
извършвала услугите формиращи ТБО. Решението е връчено лично на жалбоподателя
на 30.05.2019г., което се установява от известие за доставяне ИД PS 8000 021SAF 9.
Недоволен
от така постановеното решение, С. оспорва същото в настоящото съдебно
производство с жалба подадена на 11.06.2019г. при изложените по-горе
възражения.
В хода на
настоящото дело ответната страна представи данъчни оценки на процесния имот,
съгласно които оценките му възлизат: 44`195,00 лева за 2016г.; 41`758,30 лева
за 2017г. и 41`531,40 лева за 2018г. Представи актове за частна общинска
собственост № 8333 и № 8334, двата от 31.03.2016г. за „Регионално депо за
битови отпадъци“ в землище на с.Полски извор. Заповед № РД-147/24.09.2015г. на
директора на РИОСВ-Бургас за налагане на принудителна административна мярка – спиране
на експлоатацията на депо за неопасни отпадъци в с.Полски извор. Договор от
01.06.2015г. между Община Бургас и Консорциум „Титан-Бургас“ДЗЗД за извършване
на услугата по извършване на организирано поддържане на чистотата в териториите
за обществено ползване в това число дейностите по сметосъбиране, сметоизвозване,
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в Община Бургас и
съставните селища на територията на общината, зимно поддържане и
снегопочистване на улиците, тротоарите и други места за обществено ползване.
Представени са протоколи по месеци за процесния период за извършената работа от Консорциум „Титан-Бургас“ДЗЗД съгласно този договор,
които са подписани както от представители на дружеството, така и от служител на
общината. Съгласно писмо рег.№ 94-01-18923/4/05.08.2019г. на директора на
Дирекция Околна следа при Община Бургас, в района където се намира имота на
жалбоподателя – ж.к.Меден рудник, до училище Петко Росен, в периода 2016-2018г.
е имало осигурени съдове за смесени битови отпадъци, с честота на извозване 30
пъти месечно.
При така
изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата
срещу процесния АУЗ, в частта му с която е определено задължение на ТБО, е
процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице, в установения по
чл.156, ал.1 от ДОПК срок и след изчерпване на процедурата по административно
обжалване. В тази част жалбата следва да бъде разгледана по същество.
В частта,
касателно определеното задължение за ДНИ, жалбата срещу АУЗ е недопустима, тъй
като в тази му част актът не е обжалван по административен ред, поради което и
на основание чл.156, ал.2 от ДОПК, жалбата в тази й част следва да бъде
оставена без разглеждане, а производството по делото – да се прекрати.
По
отношение на жалбата в допустимата й част:
Съгласно чл.9б
от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този
закон се осъществяват по реда на чл.4, ал.1-5; обжалването се осъществява по
същия ред.
В чл.4,
ал.1 от ЗМДТ е предвидено, че установяването, обезпечаването и събирането
на местни данъци се извършват от служителите на общинската администрация по
реда на ДОПК; обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред;
според ал.3 в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация
имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по
обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители; според ал.4,
служителите по ал.3 се определят със заповед на кмета на общината, а според
ал.5 кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152,
ал.2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община -
на териториален директор на Националната агенция за приходите.
В глава
четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и
задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са
приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт
за установяване на задължение по данни от декларация (АУЗД) по чл.107,
ал.3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт
по чл.108 от ДОПК.
В
конкретния случай се касае за определяне на задължение за данък върху
недвижимите имоти и такса битови отпадъци по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК,
поради което ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община
осъществява функциите на териториален директор на НАП, което от своя страна
води до извод, че при обжалването на АУЗ по административен ред компетентен
орган да разгледа жалбата е ръководителят на звеното за местни приходи при
съответната община.
Правомощията
на конкретният приходен орган издал обжалваният акт произтичат от заповед №1681/01.07.2014г. на
кмета на Община Бургас (л.26), издадена на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА,
чл.4, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ и чл.8, ал.5 и чл.12, ал.1 от ДОПК, както и служебна
бележка рег.№24-00-2369/1/28.11.2013г. на Община Бургас.
Актът е
потвърден с решение № 94-01-14783/1/27.05.2019г. от директора на ДМПДТР при
Община Бургас, който по смисъла на чл.4, ал.5 от ЗМДТ е ръководителя на звеното
за местни приходи в съответната община с придадени от закона правомощия на
териториален директор на Националната агенция за приходите. По делото е
представена и заповед №ЧР105/10.02.2014г. (л.27) на кмета на Община Бургас за
назначаването на Шарпов на длъжност директор на ДМПДТР.
В този
смисъл обжалваният акт е издаден от компетентен орган.
Съдът не установи нарушения във
формата на атакувания акт – същият напълно отговаря на изискванията на чл.59,
ал.2 от АПК, като включително са налице фактическите и правните основания за
неговото издаване. Неоснователно е въведеното от жалбоподателя оплакване за
необоснованост на АУЗ, тъй като е описана фактическата обстановка във връзка с
декларирания недвижим имот, вида и размера на задълженията и са посочени
съответните правни основания относно дължимостта на задълженията за ДНИ и ТБО.
Съгласно Тълкувателно решение №16 от
31.03.1975г., ОСГК, което в своята част III запазва
приложението си и при действието на АПК, липсата на мотиви към първоначалния
административен акт не съставлява съществено нарушение на закона в случаите,
при които по-горният административен орган е потвърдил акта, като е изложил
съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването
му по съдебен ред. И в този случай се постигат изискването за мотивиране на
административните актове, тъй като се обезпечава правилното упражняване на
съдебния контрол над законосъобразността на такъв акт при възможност за
страните за правилно ориентиране на защитата им пред съда. Съгласно
разпоредбата на чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт, тълкувателните
решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната
и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за
всички органи, които издават административни актове.
В хода на проверката, извършена
от съда не се установиха нарушения на административнопроцесуалните правила –
спазени са изискванията, свързани с издаването на АУЗ и неговото връчване, както
и на потвърждаващото го решение на директора на ДМПДТР.
Несъмнено процесният имот е бил
деклариран за облагане по ЗМДТ с представената по делото декларация по чл.14 от ЗМДТ, вх.№ **********/24.08.2008г., подадена от самия жалбоподател, поради
което възражението, че имотът не е деклариран не може да бъде споделено.
Не може да бъде прието и
възражението на жалбоподателя, че от атакувания акт не става ясно дали общината
счита процесния обект за работещ и въведен в експлоатация или не. Нормативната
уредба в ЗМДТ по
принцип не държи сметка за работата и експлоатацията на обекти, още повече, че
съгласно титула за собственост в случая се касае за реализиран обект преди
влизане в сила на ЗУТ, на основание чл.120, ал.4 от ППЗТСУ, поради което не
може да се търси въвеждане в експлоатация по смисъла на ЗУТ. Както правилно
счита административния орган, по делото не са ангажирани доказателства жалбоподателят
да е подал декларация, че няма да полза имота си с цел освобождаване от плащане
на част от ТБО. В този смисъл моментът на придобиването на имота с
постановлението му за възлагане от публична продан, е началният момент на
облагане, тъй като тогава възниква облагаем обект за жалбоподателя.
Съгласно
чл.62 от ЗМДТ, в редакцията му действаща в процесния период, за услугите по
събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на
битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за
обществено ползване в населените места, се заплаща такса, размерът на която се
определя по реда на чл.66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и
сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения;
чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен
размер за всяко населено място с решение на общинския съвет, въз основа на
одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за
посочените в същата разпоредба дейности. Жалбоподателят оспорва, че посочените
услуги са предоставяни, но съгласно ангажираните доказателства от ответника,
това възражение също се явява неоснователно. Представени са сключен договор
между общината с Консорциум „Титан-Бургас“ДЗЗД за извършване на услугата по
извършване на организирано поддържане на чистотата в териториите за обществено
ползване в това число дейностите по сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане
на чистотата на териториите за обществено ползване в Община Бургас, както и протоколи
по месеци за процесния период за извършената работа от Консорциум
„Титан-Бургас“ДЗЗД, от които безспорно се установява, че услугите са били
предоставени.
Поради
дължимостта на установените с акта задължения за ТБО, които не са заплатени в
законоустановения срок, правилно на А.С. са определени и задължения за лихва за
просрочие, с оглед разпоредбата на чл.175 ал.1 от ДОПК.
В контекста на изложеното настоящата
инстанция намира, че оспореният акт е законосъобразен, което предпоставя
отхвърляне на оспорването по предявената жалба.
Искане за присъждане на разноски са направили
и двете страни. Предвид изхода на спора и на основание чл.161, ал.1 от ДОПК,
съдът счита, че следва да присъди в полза на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева, изчислено
съобразно чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2001г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран
от горното, Административен съд - Бургас, VІІ-ми състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на А.С.С., ЕГН-**********,***, в
частта против акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК №
ИП69778-1/16.04.2019г., издаден от главен експерт в ДМПДТР в Община Бургас, с
която са му определени задължения за данък недвижими имоти и ПРЕКРАТЯВА производството
в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.С.С.,
ЕГН-**********,***, в частта против
акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК №
ИП69778-1/16.04.2019г., издаден от главен експерт в ДМПДТР в Община Бургас, потвърдена
с решение № 94-01-14783/1/27.05.2019г. от директора на ДМПДТР в Община Бургас,
с която са му определени задължения за битови отпадъци за 2016г., за 2017г. и
за 2018г. в общ размер на 803,41 лева и е определена лихва към 16.04.2019г. в
размер на 125,20 лева.
ОСЪЖДА А.С.С., ЕГН-**********,***, сумата от 300 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен
срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: