Решение по в. гр. дело №5495/2019 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София, 07.10.2020 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и двадесетата година в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                                мл.с.МИРОСЛАВ СТОЯНОВ

при секретаря И.Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело №5495 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

              

              Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

 

                С решение от 22.11.2018 г. по гр.д. №7916/18 г., СРС, ГО, 125 с-в ОСЪЖДА В.К.Г. ЕГН ********** и Х.Б.Г. ЕГН ********** ***, ж.к.*********да заплатят на Етажна собственост с адрес град София, ж.к.******чрез домоуправителя Б.Е.Д.сумата от по 81,53 лева, припадащо им се задължение за ремонт на северна лицева фасада, извършен от „Г.Х.БГ“ЕООД по договор от 09.10.2014г., сключен с етажната собственост, по решения на ОС на ЕС от 13.07.2014г., 13.08.2014г., 11.09.2014г. и 15.02.2015г..; заедно със законната лихва от предявяването на иска - 02.02.2018г. до плащането и сторените по делото разноски от по 175 лева.

             Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника В.Г. ,с която се  твърди, че  е неправилно,в противоречие с материалния закон и недопустимо.Излага  съображения,че е осъден въз основа на доказателства,представляващи едностранни документи и фактури от финансовите книги на ищеца.При взимане на решение за ремонт е представена една оферта и заплатили сумата 150 лв.Впоследствие била коригирана от ОС ,но не бил ясен кворума при провеждане на събранието ,въз основа на чиито решения е увеличена сумата.Със заявления от 14.09.2018 г. и 02.11.2018 г.са поискали отлагане на делото ,но съдът не уважил молбите им и ги лишил от защита.

               Моли да бъде отменено решението на СРС  и искът да бъде отхвърлен .

               Въззиваемият   е   депозирал отговор на въззивната жалба,с който я оспорва.

                Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

           Въззивната жалба  е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

          Фактическите и правни констатации на СРС са правилни и съдът препраща към тях ная основание чл.272 ГПК.

         По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:

                      Първоинстанционното решение е валидно като постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано.  То е допустимо като постановено по предявени от ищеца допустими искове, при наличието на положителните процесуални предпоставки и отсъствието на процесуалните пречки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск.

      Не е налице твърдяното процесуално нарушение.С молбата за отлагане на делото от 14.09.2018 г.съдът се е съобразил и е отложил делото.С втората молба от 02.11.2018 г.са представени доказателства ,поискани от съда във вр.с предходната молба,но искане за ново отлагане на делото не се съдържа в нея ,при което е даден ход на делото при редовно призовани страни.

      Неоснователно е възражението на ответника,че са взети едностранно доказателства представени от ищеца.Ответникът е получил препис от исковата молба,не е подал отговор,не е оспорил доказателствата  и не е направил доказателствени искнаия.

     От представените решения на ОС на ЕС е видно, че Етажната собственост е взела валидно решение за избор на изпълнител на ремонта - фирмата „Г.Х.БГ“ ЕООД, а от представените писмени доказателства, фактура, и свидетелски показания на касиера Зрънчев се установява, че ремонтът е извършен и приет от етажните собственици, като за него е заплатена от етажната собственост сумата от 10795,23 лева. Тъй като решението от 13.07.2014г. е дължимото заплащане за ремонта да бъде платено със събрани от собствениците суми, а не от касата на входа, то  етажната собственост е платила цялата сума на изпълнителя.Направеното с въззивната жалба оспорване,че е взето второ решение на ОС ,с което сумата е увеличена е преклудирано и не следва да се разглежда като такова.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции  съвпадат, поради което обжалваното решение  следва да се потвърди .

         Предвид изложените съображения, съдът

                                                             Р  Е  Ш  И:

 ПОТВЪРЖДАВА решение от 08.04.2019 г. по гр.д. №30884/17 г., СРС, ГО, 43 с-в .

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ   :

                                             

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:1.        

                                                                                                                      2.

 

                                                                                           .