М О Т И В И
към
решение № 260068/30.03.2021г. по а.н.д. № 7 по
описа на Добричкия районен съд за 2021г.
Срещу обвиняемия С.К.С. ЕГН ********** Районна прокуратура –
гр. Добрич е внесла в Районен съд – гр. Добрич Постановление с предложение за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание за извършено от него престъпление по чл. 313 ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК за това, че на 11.03.2020г. в
гр. Добрич потвърдил неистина в частен документ - декларация, в която по
изричната разпоредба на постановление на Министерския съвет - чл. 17 ал. 1 от
Правилника за издаване на българските лични документи, приет с ПМС № 13 от
08.02.2010г.,
обн., ДВ, бр. 12 от 12.02.2010г., деецът бил
специално задължен да удостовери истината, и употребил този документ в гр.
Добрич, пред Сектор „Български документи за самоличност“ при ОД на МВР Добрич,
като доказателство за невярно удостовереното обстоятелство, че лична карта № *******,
издадена на негово име, е била изгубена от дееца
около една седмица преди употребата на декларацията.
В съдебно
заседание представител на Районна прокуратура – гр. Добрич се
явява и изразява становище, обвиняемият да
бъде признат за виновен, като на същия се наложи административно наказание
глоба в минимален размер.
Обвиняемият
С.К.С. се признава за виновен, на предоставената на основание чл. 297 от НПК
последна дума, прави искане за налагане на наказание в минимален размер.
След
преценка на събраните по делото относими, допустими и възможни доказателства,
съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
1.ОТНОСНО
ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА
Въз
основа на събраните по делото доказателства, безспорно се установява следната
фактическа обстановка:
Обвиняемият
С.К.С. на 22.01.2020г. бил в дома си в село В., община Д., ул. „***. Около обяд
в дома на С. отишъл племенникът му – свидетелят Г.С.С. от село Д., област С..
Свидетелят С. казал на обвиняемия, че може да изкара 500 лева, ако временно му
предостави личната си карта. Обвиняемият С. имал нужда от пари, съгласил се и
предоставил личната си карта на свидетеля С.. Така последният предоставил на
обвиняемия сумата от 500 лева. Свидетелят С. не уточнил точно за какво му
трябва документа, но в действителност възнамерявал да използва личната карта на
обвиняемия, за да направи опит да преведе през границата на страната лице с
турско гражданство. Данните от личната карта на обвиняемия С. били, както
следва: № *******, издадена на 22.11.2019г. от МВР – гр. Добрич, със срок на
валидност 22.11.2029г.
Свидетелят
С., на 22.01.2020г. вечерта вече бил в гр. Р., където през ГКПП Р. искал да
преведе през границата посоченото по – горе лице с турско гражданство и неустановена
по делото самоличност. Служители на ГПУ при ГКПП Р., обаче извършили проверка
на гражданите и установили, че личната карта на обвиняемия се използва от друго
лице. Поради това, започнало съответното досъдебно производство под
наблюдението на Районна прокуратура Р..
На
23.01.2020г. полицейски служители от ГПУ при ГКПП Г.Т. отишли в дома на
обвиняемия в село В., където бил проведен разпит на С.. Така обвиняемият
разбрал, че личната му карта е открита в друг човек, който с нея се опитал да
премине незаконно границата. В хода на досъдебното производство по описа на ГПУ
Р. била иззета като веществено доказателство личната карта на обвиняемия С..
В
началото на месец март 2020г. документът на обвиняемия все още не му бил върнат.
Поради това, С. обмислял да декларира личната си карта за изгубена, за да може
да му бъде издадена нова такава. Имал нужда от лична карта, тъй като на всеки
три месеца дарявал кръв в МБАЛ Добрич, за която процедура му бил необходим
документ. Така на 11.03.2020г. С. отишъл в Сектор „Български документи за
самоличност“ при ОД на МВР Добрич. Подал заявление за издаване на нова лична
карта на негово име. Във връзка с процедурата по подмяна на документа С.
следвало да подаде и декларация по чл. 17 ал. 1 от Правилника за издаване на
български лични документи, приет с ПМС № 13 от 08.02.2010г., обн., ДВ, бр. 12
от 12.02.2010г. Съобразно посочената разпоредба в случаите на изгубване,
кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно
да подаде писмена декларация по образец в съответната структура на МВР. Според чл. 20 ал. 1 т. 1 от Правилника, при
подмяна на лична карта към заявлението се прилага декларация по чл. 17 ал. 1 от
Правилника, в случаите на изгубване. Така на 11.03.2020г. С. собственоръчно
подписал такава декларация, и подал същата в Сектор „Български документи за
самоличност“ при ОД на МВР Добрич. Подписването и подаването на декларацията
обвиняемият извършил пред служител от ОД на МВР гр. Добрич. В декларацията било
вписано чрез пишеща машина, че преди около една седмица, С. е изгубил личната
си карта, което не отговаряло на истината. Независимо от това обвиняемият
подписал декларацията, като по този начин декларирал невярното обстоятелство
относно изгубване на личната му карта. След това я подал в Сектор „Български
документи за самоличност“ като част от процедурата за подмяна на личната карта,
която била иззета от компетентните органи от ГПУ Р.. Декларацията била заведена
в Сектор „Български документи за самоличност“ с вх. № *********/11.03.2020г.
Въз
основа на подадените от обвиняемия С. документи на 12.03.2020г. била издадена
на негово име нова лична карта с № ********* със срок на валидност 12.03.2030г.
Поради
отпадане на необходимостта от задържане на лична карта № ******* като
веществено доказателство по досъдебното производство на ГПУ Р., с писмо от
16.03.2020г., разследващият полицай от ГПУ Р. изискал справка от Сектор
„Български документи за самоличност“ при ОД на МВР – гр. Добрич, с оглед
разпореждане със същото. Така било установено, че личната карта с № ******* е
обявена за невалидна, поради това, че е била декларирана като изгубена. Предвид
писмото на ГПУ Р. новоиздадената лична карта така и не била връчена на обвиняемия.
Впоследствие на 05.06.2020г. лична карта № ******* била отделена от прокурор
при РП Р. в нова преписка заедно с други писмени материали. Новата преписка
била изпратена по компетентност на Районна прокуратура – гр. Добрич, поради
установените данни за извършено престъпление на територията на гр. Д. с
подаване на процесната декларация от страна на обвиняемия, с която невярно
декларирал, че е изгубил личната си карта.
Приобщените по делото писмени доказателства не
съдържат противоречия, поради което не се налага подробното им обсъждане.
Писмените доказателства, доколкото съдържат релевантни за делото факти, са
посочени и обсъдени по-горе в изложението, относно приетата за установена
фактическа обстановка.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява по безспорен начин въз основа на събраните
в хода на съдебното дирене доказателства - приложените по делото писмени
доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на основание чл.
283 от НПК към доказателствения материал по делото: материалите по досъдебно
производство № 172/2020г. по описа на Сектор „ПИП“ при ОД на МВР – гр. Добрич,
писмени доказателства преценени от съда, както поотделно, така и в тяхната
съвкупност, като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, които налагат следния обоснован
ПРАВЕН ИЗВОД:
2.
ОТНОСНО ДЕЯНИЕТО И ИЗВЪРШЕНОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
При изложените
фактически констатации и съображения, съдът намира за доказано, че обвиняемия С., като на 11.03.2020г. в гр. Добрич
потвърдил неистина в частен документ - декларация, в която по изричната
разпоредба на постановление на Министерския съвет - чл. 17 ал. 1 от Правилника
за издаване на българските лични документи, приет с ПМС № 13 от 08.02.2010г.,
обн., ДВ, бр. 12 от 12.02.2010г., деецът бил
специално задължен да удостовери истината, и употребил този документ в гр.
Добрич, пред Сектор „Български документи за самоличност“ при ОД на МВР Добрич,
като доказателство за невярно удостовереното обстоятелство, че лична карта № *******,
издадена на негово име, е била изгубена от дееца
около една седмица преди употребата на декларацията, е осъществил състава на престъпление по чл. 313 ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК.
Съдът намира
за безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав.
От
обективна страна обвиняемият С. осъществил изпълнителното деяние чрез действие,
потвърждавайки неистина в частен документ – декларация, в който съобразно
разпоредбата на чл. 17 ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични
документи, приет с ПМС № 13 от 08.02.2010г., обн., ДВ, бр. 12 от 12.02.2010г.
бил специално задължен да удостовери истината. Неистината била свързана с това,
че личната му карта била изгубена около една седмица преди подаването на
декларацията, а в действителност същата била иззета като веществено
доказателство по досъдебното производство на ГПУ Р.. Обвиняемият употребил
документа пред Сектор „Български документи за самоличност“ при ОД на МВР – гр.
Добрич като доказателство за невярно удостовереното обстоятелство.
От
субективна страна деянието е извършено от обвиняемия виновно при форма на
вината – пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 1 пр. І от НК, тъй като обвиняемия
е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.
3.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО НА ОБВИНЯЕМИЯ
При
определяне наказанието на обвиняемия за извършеното престъпление, съдът взе
предвид следното:
За да
определи наказанието на обвиняемия С.С.,
съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретно извършеното от
него деяние и данните за личността му и констатира следните обстоятелства от
значение за отговорността на обвиняемия:
В санкцията на правната норма на чл. 313 ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от
свобода до три
години или глоба от сто до триста лева.
Обвиняемият С. е неосъждан /реабилитиран по право/, не е бил освобождаван
от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ от Общата част на НК. В пряк и
непосредствен резултат от инкриминираното деяние не са настъпили имуществени
вреди.
С оглед наличието на материалноправните предпоставки, визирани в чл. 78а
ал. 1 от НК, съдът намира, че следва да освободи С. от наказателна отговорност,
като му бъде наложено административно наказание “глоба” в минималния, предвиден
от законодателя, размер, което би изпълнило целите на
административнонаказателната репресия, визирани в чл. 12 от ЗАНН, предвид
факта, че обществената опасност както на деянието, така и на самия извършител
са невисоки - спрямо С. не са били образувани други наказателни дела на
производство, с добри характеристични данни по местоживеене, които
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че се касае за инцидентна
противоправна проява и поправяне и превъзпитание на обвиняемия би се постигнало
ефикасно и с налагане на минимално по размер административно наказание “глоба”.
Ето защо, на основание чл. 78а ал. 1 от НК, съдът постанови по отношение на
С.С. освобождаване от наказателна отговорност с налагане административно наказание “глоба” в размер на хиляда лева.
В този смисъл, съдът определи административното наказание
като справедливо, респективно съответно на извършеното.
По изложените съображения, съдът постанови решението си.
Председател:
/Мариана
Момчева/