Решение по дело №28/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.).

Образувано е по жалба на директора на Професионална гимназия по електротехника и електроника (ПГЕЕ) „Апостол Арнаудов“ – гр. Русе против решение № 370 от 30.12.2024 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), Втори специализиран постоянен заседателен състав, в частта по т. I, с която по жалба вх. № 44-00-4296 от 08.12.2023 г. и допълнение към нея вх. № 44-00-4433 от 21.12.2023 г., подадени от И. Д. Д. е установено, че при съобразяване на указанията, получени от Министерството на образованието и науката (МОН), директорът на ПГЕЕ „Апостол Арнаудов“ - гр. Русе - С. М., представляващ работодателя като е отказал да изплати полагащото се на И. Д. Д. увеличение на трудовото му възнаграждение, съгласно Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 г. към КТД № 01-269 от 06.12.2022 г. и Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда, е допуснал нарушение на императивното задължение на разпоредбата на чл. 14 от ЗЗДискр. по отношение на И. Д. Д..

С жалбата се твърди, че решението, в обжалваната му част, е неправилно и незаконосъобразно като постановено в противоречие с материалния закон.

Иска се отмяна на решението, в обжалваната му част по т. I, като се навеждат съображения в подкрепа на направеното искане.

Претендира се и присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът в производството – Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуалния представител ст. юрисконсулт М. С. в представено по делото писмено становище вх. № 1104 от 13.03.2025 г. по описа на съда оспорва жалбата като неоснователна и моли да се постанови решение, с което да се отхвърли жалбата като се излагат доводи в тази насока. Претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение и за прекомерност на адвокатското възнаграждение. (л. л. 68 и 69 от делото).

Заинтересованата страна – И. Д. Д., в депозирано по делото писмено становище № 1077 от 12.03.2025 г. по описа на съда, оспорва жалбата и счита решението в оспорената му част за правилно (л. 66 от делото).

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с депозираната жалба, становищата на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срок, срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред, с оглед на което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството по преписка № 12/2024 г. пред КЗД е било образувано с разпореждане № 34 от 25.01.2024 г. на председателя на Комисия за защита от дискриминация (л. 32 от преписката) по жалба с приложени към нея писмени доказателства вх. № 44-00-4296 от 08.12.2023 г. по описа на КЗД (л. л. 1 – 11 от преписката) и допълнение към нея вх. № 44-00- 4433 от 21.12.2023 г. (л. 29 от преписката), подадени от И. Д. Д. срещу С. М. - директор на ПГЕЕ „Апостол Арнаудов“ - гр. Русе, министъра на образованието и науката, представляващ министерството на образованието и науката - Г. Ц., заместник-министъра на образованието и науката - Е. Л. и Г. М. - директор на дирекция „Организация и контрол“ при МОН.

Предвид изложените в жалбата оплаквания за нарушение на чл. 14 от Глава втора, Раздел I „Защита при упражняване правото на труд“ от ЗЗДискр. - преписка № 12/2024 г. е разпределена за разглеждане от Втори специализиран постоянен заседателен състав.

В рамките на първото открито заседание по преписката на 14.05.2024 г. във връзка с волеизявленията на страните съставът е деконституирал като ответни страни заместник-министъра на образованието - Е. Л. и директора на дирекция „Организация и контрол“ при МОН - Г. М., тъй като същите нямат отношение към предмета на спора. В същото заседание са конституирани нови страни - страните по Анекс № Д01 -192 от 10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269 от 06.12.2022 г.

Според изложеното в жалба вх. № 44-00-4296 от 08.12.2023 г. досежно фактическия състав на евентуалното нарушение, И. Д. Д. твърди, че е получил отказ от директора на гимназията, изпълняващ заповед на министъра на образованието и науката, за преизчисляване и изплащане на увеличение на трудовото му възнаграждение като учител.

Сочи, че въз основа на КТД от 06.12.2022 г. и Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 г. към него (л. л. 59 – 87 от преписката) е било увеличено със задна дата, считано от 01.01.2023 г. трудовото възнаграждение на педагогическия персонал в системата на МОН.

Твърди, че в периода 01.01.2023 г. - 30.06.2023 г. е бил в трудовоправни отношения с ПГЕЕ „Апостол Арнаудов“ - гр. Русе, на длъжност „ръководител направление „Информационни и комуникационни технологии“, която длъжност спада към педагогическия персонал. Прилага копие от заповедта, с която директорът на гимназията е прекратил трудовия му договор, с което доказва до коя дата е бил в трудово правоотношение с гимназията (л. 5 от преписката).

Допълва, че след препоръка от Синдикатите е подал заявление до директора на гимназията, с което е поискал да му бъде преизчислено и изплатено увеличението за периода, в който е работил - от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г. В последващо писмо директорът го е уведомил, че е отправено запитване до министъра на образованието и науката относно възможността за изплащане на въпросното увеличение. Последвал е отговор от директора на ПГЕЕ „Апостол Арнаудов“ - гр. Русе, чието писмо прилага. Сочи, че в писмото от МОН се указва, че не съществува правна възможност за лицата с прекратени трудовоправни взаимоотношения до момента на определяне и договаряне на новите работни заплати да получат разликата от увеличението на индивидуалните работни заплати за минал период от време. (л. л. 6 – 11 от преписката).

Според Д. отказът да му бъде преизчислено трудовото възнаграждение и съответно да му бъде изплатено увеличението за периода 01.01.2023 г. - 30.06.2023 г. е в нарушение на законодателството - Наредба № 4 за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ, бр. 75 от 2023 г.), Национален счетоводен стандарт (НСС 19) - „Доходи на персонала“, “Доходи след напускане“; Закона за защита от дискриминация.

В допълнение вх. № 44-00-4433 от 21.12.2023 г. Д. уточнява страните, срещу които е насочена жалбата, които, според него, извършват дискриминация в сравнение с работещия педагогически персонал в ПГЕЕ „Апостол Арнаудов“ - гр. Русе, с който е работил и е полагал равностоен труд в периода 01.01.2023 г. - 30.06.2023 г. и който е получил увеличение на заплатата си.

Комисията е провела проучване по реда на чл. чл. 55 - 59 от ЗЗДискр.

В хода на проучването са изискани становища, информация и доказателства по заявените оплаквания в жалбата.

С вх. № 90-08-63 от 05.04.2024 г. е постъпило писмо от директора на дирекция „Организация и контрол“ при МОН - Г. М. относно прилагането на Анекс № Д01-292 от 10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г. (л. л. 50 – 52 от преписката).

С вх. № 90-08-65 от 09.04.2024 г. е постъпило писмено становище от министъра на образованието и науката - Г. Ц. и заместник-министъра - Е. Л., чрез държавен експерт в дирекция „Правна“ Р. В. (л. л. 54 – 56 от преписката).

С вх. № 119-00-192 от 24.04.2024 г. е постъпило писмено становище от директора на ПГЕЕ „Апостол Арнаудов“ – гр. Русе - С. М. (л. л. 107 – 110 от преписката).

С вх. № 44-00-2131 от 20.06.2024 г. е постъпило писмено становище от председателя на Независимия учителски синдикат - А. Т. (л. л. 182 и 183 от преписката).

Страните са уведомени, че проучването е приключило и на основание чл. 59, ал. 3 от ЗЗДискр. им е дадена възможност да се запознаят със събраните по преписката материали, след което същата е била насрочена за разглеждане в открито заседание, за датата на което страните са редовно уведомени. Проведени са две открити заседания по преписката, след което съставът е счел преписката за изяснена от фактическа и правна страна и я е обявил за решаване, като е предоставил подходящ срок на страните за писмени бележки по съществото на спора. Писмени бележки са постъпили от жалбоподателя в административното производство пред органа И. Д., заинтересована страна в настоящото съдебно производство и от директора на ПГЕЕ „Апостол Арнаудов“ – гр. Русе, ответна страна в административното производство пред органа и жалбоподател в настоящото съдебно производство.

Въз основа на подадената жалба и допълнението към нея, както и от събраните доказателства по преписката Комисията за защита от дискриминация с решение № 370 от 30.12.2024 г. на Втори специализиран постоянен заседателен състав по преписка № 12/2024 г. е установила релевантните към правния спор факти и обстоятелства и е приела по т. I, че директорът на ПГЕЕ „Апостол Арнаудов“ - гр. Русе - С. М., представляващ работодателя като е отказал да изплати полагащото се на И. Д. Д. увеличение на трудовото му възнаграждение, съгласно Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 г. към КТД № 01-269 от 06.12.2022 г. и Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда, е допуснал нарушение на императивното задължение на разпоредбата на чл. 14 от ЗЗДискр. по отношение на И. Д. Д. (л. л. 237 – 247 от преписката).

Решението е получено от директора на ПГЕЕ „Апостол Арнаудов“ - гр. Русе - С. М. на 07.01.2025 г. (л. 259 и л. 260 от преписката).

Жалба срещу решението по т. I е подадена от директора на ПГЕЕ „Апостол Арнаудов“ - гр. Русе - С. М. до АдмС – Русе на 20.01.2025 г. (л. 2 от делото).

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, съдът проверява законосъобразността на обжалвания акт като преценява дали е издаден от компетентен орган и в установената форма, спазени ли са процесуалните и материалноправни разпоредби при издаването му и съобразен ли е с целта на закона. Преценката за законосъобразност следва да се извърши съобразно правните и фактическите основания, посочени в оспореното решение.

С оглед разпоредбите на чл. 40, чл. 48 и чл. 64, ал. 1 от ЗЗДискр. решението е взето от компетентен орган.

Постановеното решение съдържа всички реквизити, посочени в правната норма на чл. 66 от ЗЗДискр. и е спазена установената от закона писмена форма. Решението съдържа мотиви, от които се установяват фактическите и правни основания за издаването му.

При издаването на процесния акт съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на решението само на това основание.

В изпълнение на чл. 55 от ЗЗДискр., КЗД е реализирала предвидената в специалния закон процедура по проучване като е изискала и приложила по преписката становищата на участниците в производството. Видно от проведеното проучване, органът е извършил пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за случая факти, при съблюдаване на формулираното в чл. 9 от ЗЗДискр. правило за разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация. Съгласно чл. 59, ал. 3 от ЗЗДискр. на страните е предоставена възможност да се запознаят със събраните писмени доказателства и да изразят своето становище. Съобразно чл. 60 – чл. 63 от ЗЗДискр. са насрочени и проведени открити заседания, за които своевременно са призовавани страните, приемани са и са изслушвани техните становища и са събрани поисканите от тях доказателства, които са относими и достатъчни за установяване на фактическата обстановка. След изясняване на спора от фактическа и правна страна, председателят на състава е закрил заседанието.

Оспореното решение е съответно и на материалноправните норми и целта на закона, формулирана в чл. 2 от ЗЗДискр.

Предмет на преписката, образувана пред КЗД, са били оплакванията на И. Д. Д. за нарушеше на чл. 14 от Глава втора, Раздел I „Защита при упражняване правото на труд“ от ЗЗДискр., който гласи, че работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд.

Нарушението на изискването по чл. 14 от ЗЗДискр. е пряко свързано с правото на труд, което право е конституционно гарантирано и е сред основните човешки права и свободи - чл. 16 и чл. 48 от КРБ. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от КТ, при осъществяване на трудовите права и задължения не се допуска пряка или непряка дискриминация, основана на народност, произход, пол, сексуална ориентация, раса, цвят на кожата, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, семейно и материално положение, наличие на психически или физически увреждания, както и различия в срока на договора и продължителността на работното време. Законът за защита от дискриминация е специален към общ в това отношение, като доразвива хипотезите, в които нарушенията, свързани с правото на труд се явяват в противовес с буквата и духа на закона. Така нарушението на чл. 14 от ЗЗДискр. се явява самостоятелно нарушение, като наличието на защитен от закона признак не е необходимо. Работодателите дължат еднакво възнаграждение на служителите, като същото се дължи за еднакъв или равностоен труд и за всички възнаграждения, плащани пряко или непряко, в брой или в натура независимо от срока на трудовия договор и продължителността на работното време (арг. от чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДискр.).

С Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование (СПУО) № Д01-269 от 06.12.2022 г. е предвидено увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогически персонал, както и съответните разходи за осигурителни вноски.

От фактическа страна по делото съдът приема за безспорно установено, че заинтересованата страна в настоящото съдебно производство И. Д. Д. е работил в Професионална гимназия по електротехника и електроника „Апостол Арнаудов“ – гр. Русе, назначен на 01.08.2022 г. на длъжност „ръководител ИКТ“ с трудов договор № 1232 от 29.07.2022 г. (л. 111 от преписката).

На 13.03.2023 г. с допълнително споразумение № ЧР-02-219 е преназначен на нова длъжност „ръководител на направление „Информационни и комуникационни технологии“ (л. 113 от преписката).

Със заповед № ЧР-02-573 от 29.06.2023 г. на директора на гимназията трудовият договор на жалбоподателя е бил прекратен по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал. 1, т 1 от КТ, считано от 03.07.2023 г. (л. 117 от преписката).

По делото не е спорно, че до 30.06.2024 г. /последния работен ден -петък/ И. Д. е бил в действащо трудово правоотношение с Професионална гимназия по електротехника и електроника „Апостол Арнаудов“ – гр. Русе.

Не са спорни и обстоятелствата, че МОН и социалните партньори са подписали анекс на 10.08.2023 г. към КТД от 06.12.2022 г., който предвижда, считано от 01.01.2023 г. увеличение на индивидуалните работни заплата на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогически персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски (л. л. 118 – 120 от преписката).

По делото са налице писмени доказателства, че за процесния период 01.01.2023 г. – 30.06.2023 г. заинтересованата страна в настоящото съдебно производство И. Д. Д. е бил синдикален член /член на Синдикалната организация на Синдиката на българските учители – гр. Русе при ПГЕЕ „Апостол Арнаудов“ – гр. Русе/ и надлежно е плащал членски внос (вж. заверен препис на служебна бележка на л. 224 от преписката). При тези данни разпоредбите на посочения по-горе КТД за СПУО от 06.12.2022 г. и анекс към него от 10.08.2023 г. са действали и по отношение на Д., тъй като Синдиката на българските учители е една от страните по този КТД.

Като синдикален член той се е ползвал от уговорките по КТД за СПУО от 06.12.2022 г. и анекс към него от 10.08.2023 г., сключен между представители на Министерство на образованието и науката, Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България, Сдружението на директорите в средното образование в Република България, като работодатели от една страна и на Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България, Синдиката „Образование“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа“, Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България, като синдикати от друга страна.

Разпоредбата на чл. 4 от КТД гласи, че постигнатите между страните договорености са минимални, имат задължителен характер и се прилагат за работниците и служителите, членове на синдикалните организации и за работодателите – членове на организациите на работодателите – страни по договора.

Въз основа на това Д. е подал заявление вх. № 2153 от 09.10.2023 г. до директора на Професионална гимназия по електротехника и електроника „Апостол Арнаудов“ – гр. Русе с молба за преизчисление и изплащане на трудовото му възнаграждение със задна дата (л. 138 от преписката). Директорът на ПГЕЕ „Апостол Арнаудов“ – гр. Русе - С. М. е уведомила Д., че във връзка с неговото искане е отправила запитване до министъра на образованието и науката, като след получаване на отговор ще бъде своевременно уведомен (л. 141 от преписката). Впоследствие на Д. е изпратено в приложение становището на МОН, което отразява същата информация като тази официално представена по преписката от министъра, съответно директорът на ПГЕЕ „Апостол Арнаудов“ – гр. Русе е отказал да изплати договорените увеличения на работната заплата на Д. (л. л. 8 – 11 от преписката).

Д. счита, че с този отказ са нарушени правата му, в частност работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 14 от ЗЗДискр. Този негов довод е възприет и от КЗД в постановеното от нея решение по т. I.

Спор по фактите по делото не е налице.

За да бъде изяснен спорният по делото въпрос, а именно в нарушение на чл. 14 от ЗЗДискр. ли са действията на директора на ПГЕЕ „Апостол Арнаудов“ - гр. Русе, с които е отказано преизчисление и изплащане на трудовотото възнаграждение на И. Д., следва първо да се установи в действителност това увеличение дължимо ли е било по отношение на него.

Така основният спорен въпрос по делото е правен и се състои в това дали анексът към КТД, с който е определено увеличение на индивидуалните работни заплати на служителите със задна дата, считано от 01.01.2023 г., се прилага и по отношение на тези служители, които към датата на приемане на анекса - 10.08.2023 г. са с прекратено трудово правоотношение, респективно кой е релевантният момент, към който следва да се определи кръгът от лица, по отношение на които се предвижда увеличение на трудовите възнаграждения.

Съдът намира, че КЗД е дала правилен и обоснован отговор на този въпрос. Неоснователни са оплакванията, изложени в жалбата до съда, за противното.

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България всички нормативни актове се публикуват и влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок.

Действието на правните норми е занапред, т.е. за уреждане на юридически факти, които са се проявили след влизането му в сила, както и за заварените правоотношения за в бъдеще.

Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове предвижда, че обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. А.. 2 от ЗНА повелява, че обратна сила на нормативен акт, издаден въз основа на друг нормативен акт, може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който той е издаден.

Обратното действие на гражданския закон по време е изключение от общото правило за действието на правните норми и се изразява в прилагане на новия закон за уреждане на вече проявили се в миналото юридически факти или по отношение на заварени правоотношения, които той преурежда със задна дата.

Обратното действие като правен институт представлява фикция, по силата на която законодателят постановява настъпването на определени правни последици към един минал момент, към който не се е осъществил правопораждащият ги юридически факт, по съображения за справедливост и социална целесъобразност.

С фикцията на обратното действие законодателят преурежда вече възникнали в предходен момент правоотношения между правните субекти.

Забавеното приемане на Закона за държавния бюджет за 2023 г. и свързаното с това забавено увеличение на трудовите възнаграждения на педагогическите специалисти, предвидено с наредбата, са именно такива обстоятелства, които са обусловили волята на нормотвореца да придаде обратно действие на предвиденото увеличение, считано от 01.01.2023 г., а не от датата на влизане в сила на наредбата.

Сключването на анекса към КТД на 10.08.2023 г. също е обусловено от забавеното приемането на закона за държавния бюджет за съответната година и съпътстващото го изменение в наредбата относно заплащането на труда.

Следва да се отбележи, че забавеното приемане на Закона за държавния бюджет за 2023 г. се дължи на политически причини, които стоят изцяло извън волята на гражданскоправните субекти, в чиято правна сфера настъпват правните последици, обусловени от приемането му.

Безспорно е обстоятелството, че в ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г. е публикувана Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда. В § 2 от наредбата е определено увеличение на трудовите възнаграждения на педагогическите специалисти. В следващия § 3 е изрично посочено, че наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в ДВ, с изключение на § 2, който влиза в сила от 01.01.2023 г.

В становището на МОН се потвърждава фактът, че със Закона за държавния бюджет за 2023 г. са разчетени средства за увеличение на възнагражденията на педагогическите специалисти от 01.01.2023 г. с 15%, както и на работните заплати на непедагогическия персонал, които са обвързани с минималната работна заплата за страната, от 01.01.2023 г. Позицията на министъра на образованието и науката е, че в рамките на разчетените средства и утвърдените бюджети на институциите за 2023 г. и при спазването на трудовото законодателство работодателите следва да осигурят увеличението на работните заплати на персонала. Същевременно е отбелязано и упоменатото в § 3 от посочената наредба, като единствено е изтъкнато обстоятелството, че разпоредбата касае само служителите педагогически специалисти, но не и непедагогическия персонал.

Предвид разгледаните по-горе относими разпоредби съдът счита, че несъмнено процесното изменение на КТД, направено с анекса, с което е определено предвиденото в ЗДБ за 2023 г. увеличение на работните заплати, е приложимо по отношение на работници и служители, които към датата на приемане на анекса - 10.08.2023 г. са били с прекратени трудови правоотношения.

С приемането на Закона за държавния бюджет за 2023 г. и § 2 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда законодателят е уредил въпроса като е постановил, че разпоредбите се прилагат, считано от 01.01.2023 г. По този начин са преуредени обществените отношения и правоотношения, възникнали по-рано.

Аналогично е положението и със сключения анекс, съгласно който ефектът на договореното е с обратна сила.

Така предвиденото увеличение се прилага с обратно действие от 01.01.2023 г., а не от датата на сключването на анекса - 10.08.2023 г.

Придадено е ретроактивно действие на вече възникнали в преходен момент правоотношения между страните по КТД.

Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от КТ гласи, че колективният трудов договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго, поради което и съгласно константната съдебна практика по въпроса придадената обратна сила на анекса се явява законосъобразна.

Следва да се има предвид, че Колективен трудов договор от 06.12.2022 г. за системата на предучилищното и училищното образование е на браншово равнище, като съгласно чл. 51, ал. 2 от КТ на подобно равнище може да се сключи само един колективен договор. С договора се цели уреждане на множество обществени отношения предвид факта, че засяга неограничен кръг от адресати. От това следва, че договорът се сключва между всички представители на синдикалните и работодателските организации — чл. 51б от КТ - Колективен трудов договор по отрасли и браншове се сключва между съответните представителни организации на работниците и служителите и на работодателите.

Съгласно българската трудовоправна доктрина, колективният трудов договор, включително и анексите към него, които стават неизменна част от КТД след сключването им, представляват нормативно съглашение, което се състои от договорна и нормативна част. Страните по КТД се договарят, т.е. формират еднопосочна воля относно клаузи, които представляват минимални стандарти по отношение на индивидуалните трудови договори, като целта е да бъдат създадени по-благоприятни условия за работниците и служителите в даден бранш. По-благоприятната уредба в КТД заменя автоматично договореностите в индивидуалния трудов договор на служителите.

В тази връзка както обратното действие на нормативните актове, така и колективното трудово договаряне изпълняват една специфична цел, а именно създаването на по-благоприятни последици за адресатите.

Безспорно е обстоятелството, че законодателната промяна, предвиждаща увеличението на минималните трудови възнаграждения на педагогическите специалисти, е утвърдена в Закона за държавния бюджет за 2023 г., който изрично проявява действието си от 01.01.2023 г. Фактът, че същият е обнародван в ДВ на 01.08.2023 г. не съставлява пречка, предвид съдържанието на § 46 от ПЗР, където е посочено, че на значителна част от разпоредбите, в т.ч. тези, отнасящи се до бюджетите на първостепенните и второстепенните разпоредители с бюджет в областта на образованието, е придадено обратно действие, считано от 01.01.2023 г.

Предвид факта, че колективният трудов договор е нормативно съглашение между страните, с което се уреждат последици в чужда правна сфера по отношение на неограничен брой правни субекти, т.е. действието на КТД е приравнено като действие на нормативен акт, следва да бъдат съобразени разпоредбите на чл. 46 от ЗНА и чл. 20 от ЗЗД.

Видно от текста на анекса съдът намира, че подписалите анекса към КТД страни са имали действителна обща воля да преуредят трудовите правоотношения на педагогическите специалисти и непедагогическия персонал със задна дата, поради което са придали обратно действие на анекса, без обаче да става ясно дали същото се отнася и по отношение на напусналите системата на образованието преди 10.08.2023 г. Видно от текста е, че увеличението на трудовите възнаграждения се определя въз основа на осигурени средства от държавния бюджет на 2023 г. Определянето се извършва, считано от 01.01.2023 г. Нито в Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4/2017 г., нито в анекса не е изрично упоменато, че увеличенията се извършват само по отношение на педагогическите специалисти и непедагогическия персонал, който има действащо трудово правоотношение към момент, различен от 01.01.2023 г. Подобна рестрикция би била обективно оправдана единствено ако е изрично и конкретно прокламирана в разпоредба. Цитираните нормативни актове и анекс към КТД не съдържат такова ограничение. Ако законодателят, респективно подписалите анекса към КТД страни имаха предвид, че изменението има обратно действие, но касаещо само лицата, заети в системата на образованието към момента на създаване на изменението, те щяха изрично да го посочат, обаче не са. Следователно няма основание за извод в такава посока.

Във връзка с изложеното и съобразно правната логика и принципа на предвидимост, който е фундаментален за правото на ЕС, съдът приема, че смисълът на анекса е, че индивидуалните работни заплати се определят, считано от 01.01.2023 г., по отношение на педагогическите специалисти и непедагогическия персонал, заети в системата на предучилищното и училищното образование към момента на влизане в сила на разпоредбата, а именно 01.01.2023 г.

Предвид това увеличението, произтичащо от анекса, трябва да бъде начислено и изплатено на работещите в образователната система в периода 01.01.2023 г. до 10.08.2023 г., независимо от причините, поради които служителите вече не са част от институцията, т.е. трудовото им правоотношение е прекратено по една или друга причина. Въпросното увеличение се дължи на служителите именно до момента на прекратяване на трудовия им договор.

Доколкото нормата на чл. 27, aл. 1 от посочения анекс не предвижда ограничения за изплащане на увеличение на заплатите в системата на образованието лица, то е недопустимо по тълкувателен път, чрез посочения писмен отговор на МОН, да се поставят ограничения за неговото прилагане. Това противоречи както на чл. 48, ал. 5 от КРБ, така и води до недопустима дискриминация на работилите по трудово правоотношение лица, считано от времето на обратното действие на посочената норма. С последното се стига до установяване на дискриминация по смисъла на чл. 1, б. „а“ от Конвенция № 111 на Международната организация на труда относно дискриминацията в областта на труда и професиите от 1958 г. Тълкуване в обратен смисъл на текста на Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 г. и съответно неначисляването и неизплащането на дължимите увеличения води до неравноправно третиране на работещите в една и съща сфера лица, за периода, през който са изпълнявали поетите си по трудов договор задължения, наравно с другите, останали да работят в учебното заведение и към датата на сключването на анекса към договора.

В рамките на периода от 01.01.2023 г. до момента на прекратяване на трудовото му правоотношение по взаимно съгласие, считано от 03.07.2023 г., И. Д. е упражнявал заеманата от него длъжност в ПГЕЕ „Апостол Арнаудов“ – гр. Русе. Поради тази причина работодателят, съгласно чл. 14 от ЗЗДиск. е следвало да начисли и изплати за този период (до момента на прекратяване на трудовото му правоотношение) равно възнаграждение за извършения еднакъв или равностоен труд от него, съпоставен с колегите му. Обстоятелството, че директорът на ПГЕЕ не е удовлетворил заявлението на И. Д., като позовавайки се на писмото от МОН е отказал да му изплати полагащото му се възнаграждение, съставлява нарушение на антидискриминационното законодателство - чл. 14 от ЗЗДискр.

Относно довода на директора на ПГЕЕ „Апостол Арнаудов“ - гр. Русе, че отказът му да удовлетвори претенцията на Д. е основан на постъпилите от МОН указания, съдът намира за необходимо да посочи, че Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение, както според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал, 1 от ЗЗДискр., така и съгласно останалите нарушения, ограничаващи и нарушаващи правата на гражданите, намерили своята уредба в ЗЗДискр., които според характера си представляват неравно третиране. Освен това в Националния счетоводен стандарт (НСС 19) „Доходи на персонала“ са предвидени способи за изплащане на дължими увеличения на трудовото/служебното възнаграждение след прекратяване на трудовото/служебното правоотношение на работниците и служителите. Както бе посочено по-горе, прилагането на анекса е обвързано от придаденото му обратно действие, като щом страните по анекса не са посочили изрично към кой момент се определят „заетите в системата на образованието“, то следва да се тълкува към момента на влизане в сила на разпоредбата, а именно 01.01.2023 г. в тясна и последователна връзка със съдържанието на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда. Действително съществуването на валидно трудово правоотношение е абсолютна предпоставка за правото на увеличение на трудовото възнаграждение, но с оглед изложените факти и относимата нормативна уредба релевантният момент за наличието на трудово правоотношение е 01.01.2023 г. Така разгледаните по-горе разпоредби се прилагат по отношение на лицата, които към момента на влизане в сила на нормите /01.01.2023 г./ са отговаряли на изискванията на закона - да са страни, полагащи труд по трудово правоотношение, обхванати от действието на КТД. С придадената обратна сила се предвиждат по-благоприятни последици за адресатите на тези разпоредби, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 14 от ЗНА.

Затова заинтересованата страна в настоящото съдебно производство И. Д. Д., който е полагал труд в процесния период има право да получи предвиденото в Закон за държавния бюджет, Наредбата и КТД увеличение на работната заплата. Последващото прекратяване на трудовото му правоотношение не засяга правното му положение към по-ранния момент на приложимост на промяната. Тъй като с приемането на разпоредбите са преуредени съществувалите между страните индивидуални правоотношения, то следва да се приеме, че считано от 01.01.2023 г. е увеличено възнаграждението за длъжността, която е заемал Д.. Безспорно е, че бившият работодател на Д. не е приложил нормативната уредба, уреждаща изменение на трудовото възнаграждение на заинтересованата страна в настоящото съдебно производство със задна дата, като е приел, че това увеличение на се отнася за него, тъй като е с прекратено трудово правоотношение. Посочените по-горе нормативни актове обаче изрично са придали ретроактивно действие на нормите, регламентиращи размера на основните работни заплати в процесния сектор, независимо че са приети месеци по-късно.

При анализ на данните и представените по административната преписка доказателства, КЗД е формирала правилен и обоснован извод относно това, че директорът на ПГЕЕ „Апостол Арнаудов“ - гр. Русе - С. М., в качеството му на работодател, с отказа му да изпълни подаденото от И. Д. искане за преизчисление и изплащане на полагащото му се съгласно Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 г. към КТД № 01-269 от 06.12.2022 г. трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до момента на прекратяване на трудовия му договор, е осъществил нарушение на императивното му задължение по чл. 14 от ЗЗДискр., съгласно което работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. В хода на съдебното дирене не се събраха доказателства, които да водят до различни от тези правни изводи.

С оглед изложеното съдът намира, че решението на КЗД в обжалваната му част по т. I е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди, а жалбата като неоснователна - да се отхвърли.

По разноските

При този изход на делото на основание чл. 143, ал. 3 от АПК ответният административен орган има право на разноски по делото като съдът определя дължимото юрисконсултско възнаграждение за осъщественото представителство при представяне на писмено становище по делото, в размер на 100, 00 лева на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на директора на Професионална гимназия по електротехника и електроника „Апостол Арнаудов“ – гр. Русе против решение № 370 от 30.12.2024 г. на Комисията за защита от дискриминация, Втори специализиран постоянен заседателен състав, в частта по т. I, с която по жалба вх. № 44-00-4296 от 08.12.2023 г. и допълнение към нея вх. № 44-00-4433 от 21.12.2023 г., подадени от И. Д. Д. е установено, че при съобразяване на указанията, получени от Министерството на образованието и науката директорът на Професионална гимназия по електротехника и електроника „Апостол Арнаудов“ - гр. Русе - С. М., представляващ работодателя като е отказал да изплати полагащото се на И. Д. Д. увеличение на трудовото му възнаграждение, съгласно Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 г. към КТД № 01-269 от 06.12.2022 г. и Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда, е допуснал нарушение на императивното задължение на разпоредбата на чл. 14 от Закона за защита от дискриминация по отношение на И. Д. Д..

ОСЪЖДА Професионална гимназия по електротехника и електроника „Апостол Арнаудов“ – гр. Русе, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, [улица], представлявана от С. М. - директор да заплати на Комисията за защита от дискриминация, гр. София сумата от 100, 00 (сто) лева - разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаването му, чрез Административен съд-Русе пред Върховен административен съд.