РЕШЕНИЕ
№ 2327
гр. Варна, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Марина Г.ева
при участието на секретаря Димитрина Илк. Д.а
като разгледа докладваното от Марина Г.ева Гражданско дело №
20243110110930 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от С. С. М., ЕГН
**********, адрес: град В., ж.к. М., бл.**, вх.**, ет.**, ап.** срещу ЗД „Б.
и.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: град С., бул. „Д.
Б.“ № **, с правно основание чл. 432 КЗ, за осъждане ответника да заплати на
ищеца сумата от 100 лева, частичен иск от целия в размер на 2047,79 лева,
представляващо оставащо дължимо обезщетение за причинените на
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на облицовка предна броня с
отвори за фарове за мъгла, фар за мъгла преден ляв, решетка фар за мъгла
лява, лайсна хром предна броня лява, калник преден ляв, фар ляв, подкалник
текстил преден ляв и водач предна броня ляв на собствения му л.а. „А. **“ с
рег. № В ***** СА, причинени в резултат на реализирано на 17.07.2024 г. ПТП
по вина на водача на лек автомобил „Р. К." с рег. № СА **** ХА, застрахован
по договор гражданска отговорност при ответното дружество ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- 28.08.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения:
На 17.07.2024 г. управлявайки собствения си л.а. „А. **“ с рег. № В
***** СА, в град Варна, ул. „Д.“ посока бул. „Р.“ към изхода на града.
Участъкът от пътното платно след Център за гуми Д. е с четири пътни ленти,
като най - дясната пътна лента е за движение надясно и направо, втората лента
е само за движение направо, третата лента е за движение само направо и
1
четвъртата лента, най - лявата е за движение само наляво. В участъка е имало
временна организация на движението, като двете най-леви пътни ленти, тези
които били за движение само направо и само наляво, били затворени за
движение, като имало поставени по тях конуси. След Център за гуми Д. искал
да завие наляво, но т.к. двете леви пътни ленти, които били за движение само
наляво и само направо били затворени за движение, се движел във втората
пътна лента, която е за движение само направо. На първото кръстовище след
Център за гуми Д. предприел завиване наляво, като изведнъж от затворения
участък, из между конусите профучал лек автомобил марка „Р. К. ", с per. №
СА **** ХА и го блъснал. Уведомил за настъпилото ПТП чрез тел. 112.
Проверени били за употреба на алкохол. Пробата била отрицателна.
Попълнили двустранен протокол за ПТП. За виновен за настъпилото ПТП е
посочен водачът на л.а. „Р. К." като последният е застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника, със същата е със срок на действие
25.10.2023 г. до 24.10.2024 г., действаща към датата на ПТП. На 19.07.2024 г. е
уведомил застрахователя на виновния водач и е изготвен снимков материал и е
съставено заключение по щета № *********/19.07.2024 г., в който като
увредени детайли са посочени - облицовка предна броня с отвори за фарове за
мъгла, фар за мъгла преден ляв, решетка фар за мъгла лява, лайсна хром
предна броня лява, калник преден ляв, фар ляв, подкалник текстил преден ляв
и водач предна броня ляв. Като застрахователно обезщетение получил сумата
от 452,21 лева, но сумата необходима за възстановяване на автомобила
възлиза на 2500 лева. След приспадане на заплатеното, оставащото дължимо
обезщетение възлиза на 2047,79 лева. Моли за уважаване на претенцията и
присъждане на сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на предявената искова
претенция, с който заявява, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.
Не оспорва, че е налице валидно застрахователно правоотношение към датата
на ПТП, но оспорва наличието на деликт. Оспорва двустранния протокол по
автентичност и съдържание. Оспорва механизма на настъпилото ПТП.
Твърди, че е налице случайно деяние. Оспорва, че посочения като виновен
водач е нарушил правилата за движение по пътищата. Оспорва причинно –
следствената връзка между процесния инцидент и настъпилите увреждания,
тъй като не кореспондират с декларирания механизъм. Оспорва иска по
размер. Твърди, че в случая са приложими Методика за увреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и Наредба №
49/16.10.2014 г. Заявява, че е налице съпричиняване като водача на увредения
автомобил се е движел с превишена скорост и неговото неправомерно
поведение е допринесло за настъпване на съставомерния резултат като
приноса е 50%. Оспорва присъждането на законна лихва. Моли за отхвърляне
на исковата претенция и присъждане на сторените разноски, а в евентуалност
за намаляване на претендирания размер.
С оглед събраните по делото доказателства и при съблюдаване на
2
относимите правни норми, съдът констатира следното от фактическа и
правна страна:
Съдът е обявил за безспорни между страните следните обстоятелства, че
е налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
сключен между собственика на л.а. „Р. К. ", с per. № СА **** ХА и ответника,
валиден към датата на ПТП – 17.07.2024 г., със срок на действие 25.10.2023 г.
до 24.10.2024 г.; че като застрахователно обезщетение получил сумата от
452,21 лева.
Като писмено доказателство по делото е прието свидетелство за
регистрация част I, издадено от МВР, от която се установява, л.а. А. ** с рег.
№ В ***** СА е собственост на С. С. М..
От двустранен констативен протокол за ПТП от 17.07.2024 г. се
установява, че е настъпило ПТП на 17.07.2024 г. в град Варна, на ул. Д. като
виновен за същото е водачът на л.а. Р. К. с рег. № СА**** ХА, а пострадал е
водачът на л.а. А. ** с рег. № В ***** СА като са налице настъпили
имуществени увреждания в предна лява част на л.а. Отразено е, че ПТП
настъпва при смяна на лентите, при изпреварване и в навлизане на лентата на
насрещно движение. На 19.07.2024 г. и 23.07.2024 г. е изготвен опис от страна
на застрахователя, в който са отбелязани увредените детайли по автомобила –
увреждане на облицовка предна броня с отвори за фарове за мъгла, фар за
мъгла преден ляв, решетка фар за мъгла лява, лайсна хром предна броня лява,
калник преден ляв, фар ляв, подкалник текстил преден ляв и водач предна
броня ляв. Оспорени са подписите положени в двустранния констативен
протокол като е открито производство по реда на чл. 193 ГПК. От приетата по
делото съдебно графологична експертиза се установява, че подписите са
положени от Р. Р. В. и С. С. М. – лицата, управлявали МПС между които
настъпва ПТП на 17.07.2024 г.
От справка, изготвена от ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“
се установява, че ул. „Д.“ до хотел Адамо е била в ремонт като е въведена
временна организация на движение, което се е осъществявало в посока с.
Езерово в средна и крайна лента, а в крайна лява лента в посока жп гара –
Варна.
От показанията на свидетеля Г. К. П. се установява, че си спомня за
ПТП, на ул. „Д.“ на 17.07.2024 г. като го е посетил със своя колега. Твърди, че
дама с лек автомобил „Р. К." удря другия автомобил А.. Заявява, че лентата е
била затворена с конуси или преградителни ленти, не си спомня точно.
Определили са вината и се е попълнил двустранен протокол. Л.а. А. е бил в
лентата за ляв завой и за обратен и щетите му са били отпред.
От показанията на свидетелката Р. Р. В. се установява, че е била ударена
като при кръстовище колата я удря и завърта. В началото на лентата е имало
конуси, а знаците са били махнати. Твърди, че се е движела в средната лента, а
другият автомобил в дясната лента, на ляво. Уточнява, че са имали спор за
вината и когато са дошли полицаите са й казали, че тя е виновна и й казали да
3
попълни протокола. Викнала полиция, защото мислела, че не е виновна, тъй
като е ударена отзад. Не са й обяснявали защо е тя виновна, но са й казали, че
е карала в лявата лента, а той е предприел неправомерно излизане от дясна
лента.
От приетата по делото САТЕ се установява, че действителната стойност
на л. а., към датата на ПТП, е 7924 лева. Л. а. Р. К. с рег. № СА **** ХА,
движещ се във временно затворен за ремонтни дейности пътен участък е
допуснала ПТП спрямо извършващия ляв завой „А.“. Описаните вреди могат
да настъпят, при описания в двустранния протокол за ПТП механизъм. Според
вещото лице, водачът на л. а. А. е имало възможност да не допуска ПТП,
пресичайки траекторията му за движение в права посока. Ударът не се
характеризира със значителна кинетична енергия с оглед описаните вреди и
като се има предвид позицията на удара на л. а. „Р.“ при задна дясна част,
същият е бил в близост спрямо точката на ПТП при осъществяване на маневра
ляв завой от л. а. А.. Стойността на ремонта само с оригинални части и
стойност на труд в сервизи, притежаващи сертификат за качество и
непритежаващи сертификат за качество е в размер на 2834,76 лева, а с
алтернативни части – 1268,83 лева. По методика на застрахователя стойността
на ремонта възлиза на 571,14 лева. Вещото лице посочва, че никоя от
изчислените ремонтни стойности не надхвърля 70% от средната възможна
пазарна стойност.
Разпоредбата на чл. 432 от КЗ, урежда и гарантира правната възможност
на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените
вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът е сключил договор за
застраховка "Гражданска отговорност". Същата обезпечава неговата деликтна
отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената
отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение
на увреденото лице, обхваща следните материални предпоставки (юридически
факти): наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор
«Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и
ответника; настъпване на твърдяното застрахователно събитие в срока на
действие на застрахователния договор, за което ответникът носи
застрахователен риск; че в резултат и в причинна връзка с така настъпилото
застрахователно събитие са причинени твърдяните имуществени вреди,
съответно размер на разходите нужни за тяхното отстраняване.
От събраните в настоящото производство писмени доказателства и
приетата и приобщена към доказателствения материал съдебно
автотехническа експертиза, която съдът кредитира като компетентно
изготвена и съответстваща на останалия събран по делото доказателствен
материал, както и предвид обявените за безспорни факти, съдът приема за
доказани следните обстоятелства: че е налице валидно сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност", сключен между л.а. Р. К. с рег. № СА
**** ХА и ответника, валиден към датата на застрахователното събитие; че
ответникът е заплатил сумата от 452,21 лева като обезщетение за причинените
4
имуществени вреди; че на 17.07.2024 г., в град Варна, на ул. „Д.“ управлявания
л.а. Р. К. удря л.а. А. с рег. № В ***** СА като ПТП е настъпило при смяна на
лентите, изпреварване и навлизане в лентата за насрещно движение. Не се
оспорва обстоятелството, че е уведомил застрахователя. Извършен е опис на
увредените детайли от 19.07 и 23.07, в които като увредени детайли са
описани – увреждане на облицовка предна броня с отвори за фарове за мъгла,
фар за мъгла преден ляв, решетка фар за мъгла лява, лайсна хром предна броня
лява, калник преден ляв, фар ляв, подкалник текстил преден ляв и водач
предна броня ляв. От приетата експертиза, която съдът кредитира като
компетентно изготвена се установява, че е налице причинно – следствена
връзка между настъпилото ПТП и реализираните увреждания по процесния
автомобил. Наличието на възражение от страна на ответника, че механизмът
на ПТП не е доказан, се явява неоснователно предвид доказване както от
свидетелските показания на автоконтрольора, извършил посещение на ПТП,
че вина за настъпване на същото носи водачът на л.а. Р. и предвид приетата по
делото САТЕ, която посочва, че от посочения механизъм могат да настъпят
твърдяните вреди. Освен това вещото лице, в съдебно заседание пояснява, че
при изпреварване и по-рано прибиране на л.а. Р. е възможен за настъпване на
ПТП и при искане на вторият автомобил да предприеме ляв завой, което
съответства и на отразено в двустранния протокол, а именно че ПТП е
настъпило от изпреварване, при смяна на лентите и навлизане в лентата на
насрещно движещ се. Механизмът на настъпване на ПТП се доказва и от
признанието на неизгоден факт от страна на застрахователя – заплащане на
сума за настъпилите увреждания, предвид факта, че същият разполага с
възможност да откаже заплащане, при съмнения относно начина на
настъпване на ПТП.
Виновността на водача на л.а. Р. К. се доказва и от приетия като писмено
доказателство двустранен констативен протокол за ПТП от 17.07.2024 г. и от
показанията на свидетеля Г. К. П., които съдът кредитира, предвид
незаинтересоваността му от предмета на делото. Съдът не кредитира
показанията на свидетелката В., с оглед обстоятелството, че е заинтересована
от крайния изход и предвид тяхната житейска нелогичност, доколкото същата
доброволно е разписала двустранен прокотол за ПТП и ако не е била съгласна
и предвид, че е извикала органите на реда, е следвало те да съставят протокол
за ПТП. Ответникът, на който се противопоставя този протокол, може на
основание чл. 193 ГПК в срока за отговор на исковата молба, да оспори
истинността му. В случай, че не го направи той губи възможността да стори
това по-късно, аргумент от чл. 133 ГПК. Такова оспорване от страна на
ответника в настоящото производство е направено, но истинността на същия
не се опровергава. Поради обстоятелството, че не е оборена истинността и с
оглед съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, съдът следва
да зачете и неговата доказателствена стойност, относно отразените в него
факти и обстоятелства. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в
решение № 24 от 10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на Върховен касационен
5
съд, решение № 85/28.05.2009 г. по т.д. № 768/2008 г., в решение №
711/22.10.2008 г. по т. д.№ 395/2008 г., решение № 98 от 25.06.2012 г. по търг.
д. № 750/2011 г. на Върховен касационен съд и др. Недоказано остана
възражението от страна на ответника за съпричиняване на настъпилото ПТП и
че същото представлява случайно деяние.
Разпоредбата на чл. 493, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането
застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените
вреди на чуждо имущество. Щетата съответства на разходите, необходими за
възстановяване на увреденото имущество, по средни пазарни цени - тоест по
цените, за които вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество или увреденото такова да се отремонтира до състоянието му
при събитието. Смисълът е да бъде реализирана обезвредата на пострадалия,
така че да бъде избегнато обезпеченото с полицата обедняване на
патримониума му, вследствие на настъпилия застрахователен риск, но
същевременно да не се достигне и до необосновано увеличаване на правната
му сфера. В този смисъл решение № 209/30.01.2012г по т.д. № 1069/2010 г. на
2-ро ТО на ВКС.
По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,
което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в
решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение №
206/03.09.2013 г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение №
79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013
г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д.
№ 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. №
1069/2010 г., II т. о., постановени при действието на КЗ (отм.), но относими и
след приемането на сега действащия Кодекс на застраховането.
На увредения се дължи обезщетение, определено по средни пазарни
цени за такива по вид, година на производство и характеристики нови
оригинални или алтернативни части, които имат същото или подобно качество
с това на съответно увредените части на колата, в състоянието й към
инцидента, респ. по средни пазарни цени на труда в няколко независими
сервиза, сред които такива притежаващи ISO и такива непритежаващи ISO.
Само така ще се постигне целената оптимална еквивалентност на обезвредата,
без същевременно да се стигне до неоснователно обогатяване на
правоимащия.
На основание изложените мотиви и при съобразяване на заключението
дадено от вещото лице по допуснатата съдебно автотехническа експертиза,
6
която настоящата инстанция приема като компетентно изготвена, следва да се
приеме стойността на ремонта по средно пазарни цени за оригинални части
към датата на събитието като за цената на труда се съобрази, средно пазарната
цена в няколко независими сервиза – такива притежаващи сертификат за
качество и такива непритежаващи сертификат за качество, а именно в размер
на 2834,76 лева. Предвид признатия неизгоден факт от страна на ищеца и
ответника, последният обявен за безспорен между страните, от тази сума
следва да се приспадне заплатената сума от страна на ответника в размер на
452,21 лева като оставащото дължимо застрахователно обезщетение на
причинените имуществени вреди е в размер на 2382,55 лева. Не е налице
тотална щета, доколкото действителната стойност на автомобила възлиза на
7924 лева, а стойността на ремонта, не надвишава 70% от действителната му
стойност.
Мотивите, изложени по-горе, водят до извода, че предявения осъдителен
иск се явява основателен и доказан, поради което подлежи на уважаване в
претендирания размер. На уважаване подлежи и искането за присъждане на
законна лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда – 29.04.2024
г.
По отношение на разноските:
Отправено е искане за присъждане на разноски и от двете страни, но
предвид изхода на спора, такива се следват само на ищцовата страна, която
претендира – 50 лева внесена държавна такса, 150 лева – за изготвяне на
експертиза, 250 лева за изготвяне на съдебно графологична експертиза
експертиза, 60 лева – за разпит на свидетели, 780 лева за явяване в трето и
четвърто заседание и 70 лева за доплащане за възнаграждението на вещото
лице и 75 лева за депозит за вещо лице. По делото липсва заплащане на сумата
от 75 лева за депозит за вещо лице, а сумата от 30 лева подлежи на връщане,
предвид факта, че не е разпитан вторият свидетел, предвид заявения факт от
страна на ищеца, че се отказва от разпита на същия. Направено възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, поради което
съдът дължи произнасяне по същото. При съблюдаване на чл. 7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения следва, че дължимото възнаграждение с ДДС възлиза на 480
лева. Заявеното адвокатско възнаграждение от 780 лева, съдът намира, че не
прекомерно като съобрази и претендираното такова от страна на ответника и
предприетите процесуални действие, а и факта, че са се провели три съдебни
заседания, с оглед множеството доказателствени искания. С оглед
гореизложените мотиви, в тежест на ответника се следват разноски в размер
на 1330 лева, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432 КЗ, ЗД „Б. и.“, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: град С., бул. „Д. Б.“ № ** да заплати на
С. С. М., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. М., бл.**, вх.**, ет.**, ап.**
сумата от 100 лева, частичен иск от целия в размер на 2047,79 лева,
представляващо оставащо дължимо обезщетение за причинените на
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на облицовка предна броня с
отвори за фарове за мъгла, фар за мъгла преден ляв, решетка фар за мъгла
лява, лайсна хром предна броня лява, калник преден ляв, фар ляв, подкалник
текстил преден ляв и водач предна броня ляв на собствения му л.а. „А. **“ с
рег. № В ***** СА, причинени в резултат на реализирано на 17.07.2024 г. ПТП
по вина на водача на лек автомобил „Р. К." с рег. № СА **** ХА, застрахован
по договор гражданска отговорност при ответното дружество ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- 28.08.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗД „Б. и.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: град С., бул. „Д. Б.“ № ** да заплати на С. С. М., ЕГН
**********, адрес: град В., ж.к. М., бл.**, вх.**, ет.**, ап.** сумата от 1330
лева, представляваща сторени разноски в исковото производство, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК
УКАЗВА на ЗД „Б. и.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: град С., бул. „Д. Б.“ № **, че може да заплати присъдените в
полза на С. С. М., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. М., бл.**, вх.**,
ет.**, ап.** суми по следната банкова сметка – BG *********** –специална
сметка с титуляр адвокат Й. А.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - град Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8