Решение по дело №167/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).

Образувано е по жалба на Е. М. П. и С. К. П. от гр. Дупница, [улица], срещу Заповед № РД-01-10-86/28.02.2024 г., издадена от Кмета на община Сапарева баня, с която на основание чл. 190 от ЗУТ е отказано прокарване на временен път до ПИ с идентификатор 65365.32.42 по КККР на гр. Сапарева баня през имоти – частна собственост, съставляващ ПИ с идентификатор 65365.32.241 и идентификатор 65365.32.603 по КККР на гр. Сапарева баня.

В жалбата се твърди, че оспореният отказ на Кмета на община Сапарева баня е незаконосъобразен, тъй като не е съобразен с предпоставките на разпоредбата на чл. 190 от ЗУТ за прокарване на временен път. Сочи се, че фактическите основания за отказа са неверни. Искането е оспорената заповед да бъде отменена. Претендират се разноски. Представена е и писмена защита от адв. Ц. Л. – пълномощник на жалбоподателите.

Ответникът по жалбата – Кметът на община Сапарева баня, представляван от адв. Д. И. - С., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски по делото съгласно представен списък.

Заинтересованите страни – О. К. П. и Л. Г. П. не изразяват становище по жалбата.

Съдът, след като съобрази изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните в хода на настоящото съдебно производство доказателства, приема за установено следното:

Началото на административното производство е поставено с Искане вх. № И-109 от 21.02.2024 г., подадено от настоящите жалбоподатели до Кмета на община Сапарева баня, с което същите на основание чл. 190 от ЗУТ са поискали издаване на заповед по чл. 190 от ЗУТ за прокарване на временен път до собствения им поземлен имот с идентификатор 65365.32.42 по КККР на гр. Сапарева баня с площ от 2102 кв. м.

Въз основа на постъпилото искане и събраните по преписката доказателства, Кметът на община Сапарева баня издал процесната Заповед № РД-01-10-86/28.02.2024 г., с която е отказал прокарването на временен път по реда на чл. 190 ал. 3 във вр. с ал. 6 от ЗУТ, който да осигури транспортен достъп на ПИ с идентификатор 65365.32.42 по КККР на гр. Сапарева баня през имоти – частна собственост, съставляващ ПИ с идентификатор 65365.32.241 и 65365.32.603 по КККР на гр. Сапарева баня и представляващ урбанизирана територия – за курортен хотел, почивен дом, по плана на гр. Сапарева баня.

В мотивите на заповедта е посочено, че за да е налице основание за прокарване на временен път до УПИ в настоящата хипотеза, следва да е налице проект за нов подробен устройствен план /чл. 190 ал. 2 от ЗУТ/. Няма и не се твърди наличието на проект за ПУП, нито пък предварително проучване или друг подобен елемент, който да отговаря на предвиждането на нормата., т.е. не е налице условието времнният път да е за осигуряване на достъп до имоти, за които да бъде създаден нов ПУП. Не е вход производство по приемане и одобрение на нов ПУП за процесния имот, каквото е изискването на чл. 190 ал. 2 от ЗУТ.

В случая не са налице предпоставките по чл. 190 ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗУТ, а именно: не е налице предвиждането на ал. 1 – УПИ имат лице само по проектирани нови улица преди тези улици да са открити, общината може да прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти. Не е налице нова проектирана улица, която да не открита.

Няма как да бъде изпълнено и предвиденото по ал. 3 – временните пътища трябва по възможност да следват новите улица по ПУП, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания, тъй като няма предвидени нови улица по ПУП, проект на ПУП или извършени проучвания. Осигуреното със Заповед № РД-08-337/28.07.2016 г. право на преминаване не е улица, а през ПИ с ид. 65365.32.603 по КККР на гр. Сапарева баня /предходен № 187/ не е налице и осигурено право на преминаване, нито пък е налице новопроектирана улица, която не е открита.

Отделно от горното, учреденото сервитутно право не може да пречи на други, възникнали преди това права. За ПИ с ид. 65365.32.603 по КККР на гр. Сапарева баня, през който се иска учредяване на право на преминаване вече са налични: Сервитутно право на прокарване и/или преминаване на юридически лица, както е и наличен изграден трафопост, като за същият е налице и сервитут по Закона за енергетиката. Сервитутът е вещно право върху чужда вещ. То й е противопоставим на всички. Никой не може да пречи на собственика на господстващия имот да упражнява вече възникнал сервитут. Ако Общината учреди сервитут върху сервитут, ще попречи на упражняването на вече възникнало право.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото е прието без оспорване от страните заключение на съдебно – техническа експертиза и допълнителна такава, изготвени от вещото лице инженер – геодезист Н. Х., което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От заключените на приетата експертиза се установява, че „за прокарване на временен път е необходимо становище и/или оценка на въздействието на временния път върху съществуващите съоръжения от електроразпределителното дружество, тъй като той не трябва да възпрепятства: функционирането на електрическите съоръжения; изпълнението на дейностите, свързани със сервитута на електрозахранване /поддръжка и ремонт/“. „Данни за последващ проект за ПУП и/или предварително проучване за такъв в Община Сапарева баня няма.“

За изясняване на спора от фактическа страна по делото е прието без оспорване от страните заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице арх. Д. С., което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От заключението на приетата експертиза се установява, че „след извършена справка в техническата служба на Община Сапарева баня на 16.01.2025 г. не беше установено наличието на изработено и одобрено изменение на ПУП /ПР и ПЗ/ и съответните план – схеми на техническата инфраструктура в обхвата на ПИ 65365.32.42 с цел осигуряване на нов начин за захранване на имота с ток, вода и транспортен достъп“.

„Общият устройствен план на Община Сапарева баня е одобрен с Решение № 369/30.11.2017 г. на ОбС Сапарева баня и е влязъл в сила на 21.12.2017 г. Същият е изработен върху основа от действащата към съответния момент кадастрална карта за територията на общината. В графиката на ОУП /съответно в кадастралната основа върху която е изработен планът/ не е нанесен път /улица/ за достъп зо ПИ 65365.32.42 за територията /част от ПИ 65 365.32.241/, върху която е учредено право на преминаване и прокарване на инсталации, съгласно договор от 21.04.2015 г. /вписан в Служба по вписванията гр. Дупница с Акт № 75, том 6/. Към настоящият момент при справка с действащата КККР на Община Сапарева баня, също не е установено наличието на имот с начин на трайно ползване – улица /път/, който да служи за достъп до ПИ 65365.32.42“….“До момента не е установено и наличието на одобрен проект за изменение на кадастралната карта в обхвата на ПИ 65365.32.241 с цел обособяване на частта от имота, върху която е учредено право на преминаване като самостоятелен имот – улица/път/“.

Вещото лице след извършена справка в архива на община Сапарева баня е установило, че за процесния имот няма стартирана или висяща процедура по създаване на ПУП и/или проучвания за такъв.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 190 ал. 6 от ЗУТ, компетентен орган по издаването на обжалваната заповед е кметът на общината. Поради което съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия и в границите на неговата териториална компетентност.

Спазена е законоустановената писмена форма, като обжалваният акт съдържа в достатъчна степен изложение на фактическите и правните основания за издаването му, което позволява осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, а в производството по издаването на акта не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Заповедта е издадена и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби.

Разпоредбата на чл. 190 ал. 1 от ЗУТ урежда възможността за прокарване на временни пътища в случаите, когато урегулирани поземлени имоти съобразно подробен устройствен план имат лица по проектирани, но все още неоткрити нови улици, за да бъде осигурен достъп до съответните имоти. В ал. 2 на чл. 190 от ЗУТ е предвидено и изключение, според което при нужда временни пътища се прокарват в урегулирани части на населени места и селищни образувания, за които ще бъдат създадени нови подробни устройствени планове, както и в неурегулирани още части, включени в общ устройствен план. Целта на прокарването на временния път е да се осигури достъп до съответния имот, урегулиран или неурегулиран, за времето до реализиране на улица, без да се засягат сгради, постройки и дълготрайни декоративни дървета, като временните пътища трябва по възможност да следват новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания. В ал. 3 на чл. 190 от ЗУТ е посочено, че временните пътища трябва по възможност да следват новите улица по ПУП, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания. Временните пътища се прокарват по такъв начин, че да не засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета.

Според чл. 190 ал. 6 от ЗУТ временни пътища се прокарват въз основа на писмен договор между заинтересуваните собственици на поземлени имоти с нотариална заверка на подписите, а при липса на съгласие - въз основа на заповед на кмета на общината.

В случая са приложими материалноправните разпоредби на чл. 190 ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗУТ, доколкото от събраните по делото доказателства в т. ч. и от заключениятя на приетите по делото съдебно-техническиа експертизи по несъмнен начин е установено, че не е налице предвиждането на ал. 1 – УПИ имат лице само по проектирани нови улици, като преди тези улици да са открити, общината може да прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти – в случая не е налице нова проектирана улица, която да не е открита.

Същевременно няма доказателства за започнала устройствена процедура по урегулирането му с ПУП, съответно за предвидени с проектоплан улици или за извършени проучвания - ал. 2. Заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза в този смисъл не е оспорено от жалбоподателите.

Ал. 3 от чл. 190 от ЗУТ въвежда задължение на административния орган да извърши преценка на възможността временният път да следва новите улици по ПУП, съответно улиците по проектоплана или извършени проучвания, а такива няма.

От изложеното следва, че като е издал процесната заповед, Кметът на община Сапарева баня не е допуснал нарушение на закона и отказът му се явява законосъобразен, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 143 АЛ. 3 от АПК, съдът ще присъди разноски на ответната страна, съгласно приложените доказателства за това.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Кюстендил,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. М. П. и С. К. П. от гр. Дупница, [улица], против Заповед № РД-01-10-86/28.02.2024 г. на Кмета на община Сапарева баня, с която на основание чл. 190 от ЗУТ е отказано прокарване на временен път до ПИ с идентификатор 65365.32.42 по КККР на гр. Сапарева баня през частни имоти, с идентификатори 65365.32.241 и 65365.32.603 по КККР на гр. Сапарева баня.

ОСЪЖДА Е. М. П. и С. К. П., с посочен по – горе адрес, да заплатят на Община Сапарева баня, с адрес: гр. Сапарева баня, [улица], сумата от 700 8седестотин/ лева дължими разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му.