Р Е Ш Е Н И Е №365
30.12.2019 г., гр.Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание, проведено на първи октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:Галина Мухтийска
Членове:Ваня Богоева
Евгения Стамова
С участието на секретаря:В.Бараклийска, след като разгледа докладваното от съдия Стамова в.гр.д.№365/2019г. и, за да се произнесе взе предвид:
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от ГД”Гранична полиция”, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.” Княгиня Мария Луиза”№46 срещу решение на Кюстендилския районен съд №327 от 15.04.2019г. по гр.д.№35/2018г., в частта му в която, жалбоподателят е осъден да заплати на А.К.Г. ***, сумата от *****лева, представляваща дължимо неизплатено възнаграждение за извънреден труд над месечната норма, за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2016г., ***** лева , обезщетение за забава за периода от 01.07.2015г. до 29.12.2017г. и сумата от 762.11 лева, дължима за заплащане на неотчетено, като отработено времето за пътуване ( отиване и връщане) със служебен транспорт при командироване за участие в специализирани операции за периода от 01.03.2015г. до 29.12.2017г., както и лихва за забава върху тази сума за периода 01.03.2015г- 29.12.2017г. в размер на *****лева, както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.12.2017г. до окончателното изплащане.В жалбата се твърди недопустимост на решението в частта му за сумите ***** лева и **** лева, поради заявен отказ от иск обективиран в протокол от съдебно заседание проведено на 30.11.2018г., като с определение е допуснато изменение на иска и е прекратено производството за сумата ***** лева и лихва за забава в размер на ****** лева и се иска обезсилването му в посочената част и връщането му на районния съд.Изложени са съображения за неправилност на решението в останалата му част.Твърди се неправилно позоваване на Директива2003/88/ЕО доколкото тя няма пряко приложение и не е транспонирана, както и, че не е приложима при организация на работното време на работещи на смени, какъвто е процесния казус.Позовава се на норми от КТ, Наредба №8121з-407/11.08.2014г. и Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/2016г. дефиниращи понятията „работно време” и „време на разположение”, като с тях мотивира становище, че времето за пътуване във връзка с участие в специализирани операции не попада в обхвата на посочените понятия.Заявява, че време на дежурство, на разположение и оперативна готовност не са част от работното време на ищеца, работещ на смени, по предварително утвърдени графици, като се обосновава с дадените в Наредба №8121з-592/25.05.2015г. определения за „дежурство” и „смяна”, като организация на работа..При пътуването ищецът не изпълнява служебни задачи поради което не му се дължи възнаграждение.Оспорва се позоваването на чл.2 от Наредба за командировките в страната.Оспорва преценката на съда за времетраенето на пътуването, като отработено време за което се дължи възнаграждение, като заявява, че с оглед показанията на разпитаните свидетели и конкретните дестинации ГПК Болярово, ГПУ Елхово и ГПУ Средец в случая, продължителността на времето за пътуване в една посока е 7 часа, а не 8 часа.В тази връзка при условията на евентуалност поддържа становище за неоснователност на иска за сумата над 702.03 лева.Искането е решението да бъде обезсилено в частта за сумите ****** лева и ****** лева и делото върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд, отменено в частта за сумата 762.11 лева, ведно с присъдената лихва за забава и законна лихва, считано от подаване на исковата молба в съда, евентуално отмяна на решението за сумата над ***** лева до ***** лева и за обезщетение за забава със сумата над ***** лева.( за сума в размер на 12.18 лева).Претендира разноски за въззивното производствои прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна.
Препис от жалбата е връчен на насрещната страна.Подаден е отговор в срок.В отговора е противопоставено становище за валидност, допустимост и правилност на обжалвания акт.Оспорва се позоваването на вътрешноведомствени актове, изключващи времето за пътуване, във връзка с участие в специализирани операции, като противоречащи на закона.Плащането на възнаграждение за извършената работа се обосновава с действието на нормата на чл.48, ал.5 от Конституцията на РБългария и чл.124 КТ.Излага становище за това, че доколкото Директивата на която районния съд се позовава не е транспонирана във вътрешното законодателство, то тя е придобила директен ефект, като обвързващи за съда са и постановените решения на СЕС по преюдициални запитвания.След като ищецът се е явявал на инструктаж, преди тръгване и при пристигане, с работно облекло и със служебно оръжия, осъществил е пътуването в изпълнение на заповед на ръководителя си, то същото притежава характеристиката на работно време с оглед и на предвиденото в чл.6, ал.1 ЗМВР.Аргумент в подкрепа на същия извод извежда и от нормата на чл.2 от Наредбата за командировките в страната, според която командировките се определят в календарни дни и включват дните за изпълнение на задачите, дните на пътуване и почивните и празнични дни.Позовава се и на чл.22, ал.1 т.11 от Наредба №8121з-776/29.07.2016г. за реда за организация и разпределение на работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, според който отработеното време включва и времето за пътуване със служебен транспорт при командироване.В отговора са изложени и обстоятелства относно твърдение за недопустимост на решението в частта му за сума от **лева, време за пътуване от 18.02.2016г. до 28.02.2016г. за положен 16 часа извънреден труд, като се изтъква, че за м. февруари 2016г е претендирана само сума **** лева неплатени 8 часа за отиване в командировка, дължима със заплатата за м. март, и мораторна лихва в размер на **** лева, считано от 01.04.2016г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 17.11.2017г.Сочи, че за целия период от 01.01.2016г. до 31.03.2016г. е претендирана и уважена сума за участие в пътуване за СПО в размер на ** лева, а не ** лева както се твърди в жалбата. В с.з. доводите и възраженията във връзка със сумата от ** лева са оттеглени.Искането е решението да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Производството пред КнРС е образувано по искова молба, подадена от А.К.Г. срещу ГД”Гранична полиция”.В исковата молба и уточнението на същата е посочено, че ищецът е служител на ответника, като за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2016г. е заемал длъжността „Старши полицай” в „Мобилна гранична полицейска група” при РДГП – Кюстендил.Посочено е, че същият е изпълнявал служебните си задължения на 24 – часови и 12 часови смени по график при тримесечно сумарно отчитане на работното време, както и, че през същия период ищецът е полагал труд извън работното време, за което му се дължи възнаграждение за извънреден труд, предвид приложимата законова уредба съгласно ЗМВР, КТ, Наредба за структурата и организацията на работната заплата.В първоначалната искова молба е посочена, като дължима за положения от него извънреден труд сумата ***** лева, както и сумата 121.98 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху тази сума, считано от 01.02.2017г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 29.12.2017г., а в последваща уточняваща исковата молба, е уточнено, че сумата включва дължимо възнаграждение за извънреден труд за периода 01.01.2015г. до 31.12.2015г. в размер на **** лева и дължима върху посочената сума мораторна лихва в размер на **** лева, както и дължимо възнаграждение за извънреден труд за периода 01.01.2016г. до 31.12.2016г. в размер на **** лева и дължима върху посочената сума мораторна лихва в размер на **** лева.Уточнено е, че положения труд извън работното време е удостоверен в съставени за целта протоколи. Освен това в исковата молба е посочено, че през периода 27.11.2014г. – 30.08.2016г. по заповеди на Директора на РДГП- Кюстендил ищецът е бил командирован да изпълнява служебните си задължения до РДГП – Елхово( ГПУ- Елхово, ГПУ- Малко Търново, ГПУ – Средец), като времето за пътуване със служебен транспорт от мястото на работа – РДГП- Кюстендил до мястото на командироването, ( отиване и връщане) не е включено в работното време, не е отчетено, като такова и не е заплатено.Времето за пътуване било удостоверено в пътна книжка на автомобила с който е осъществено, с посочен начален част на тръгване 06.00ч. след проведен инструктаж и час на пристигане около 14.00 ч.Посочено е, че се касае за 14 бр. командировки по 16 часа или 224 часа по ** лева възлизащи на **** лева, ведно с дължимата лихва за забава в размер на **** лева, считано от 01.10.2016г. до датата на завеждане на исковата молба в съда.В уточнение на исковата молба е посочено как е формирана посочената сума, като съществено с оглед на изложените в жалбата доводи е, че дължимите суми от по ** лева, са визирани, като дължими за пътувания с продължителност 16ч. отиване и връщане, без оглед на разликата в местата за командироване.В исковата молба е заявена претенция и за заплащане на сумата ****лева, като дължимо възнаграждение за нощен труд – 94 бр. нощни смени, ведно със законната лихва за забава -**** лева, считано от 01.02.2017г. до датата на подаване на исковата молба в съда.В уточнението на исковата молба претенцията за тази сума е прецезирана, като уточнението в смисъл, че положения нощен труд не е бил приравнен на дневен, посочени са дължими суми за всеки месец от исковия период 01.11.2014г. до 31.12.2016г.,които са формирани като отработени часове нощен труд са умножение по коефициент 1.143 и посочената стойност е умножена по ** лева.Посочен е и размера на претендираното обезщетение за забава върху всяка една от тези суми, считано от първо число на месеца, следващ месеца през който се дължи плащането, а именно месеца след периода на положения труд.
В отговора на исковата молба ищецът е оспорвал дължимостта на възнаграждението за извънреден труд, обосновавайки твърдение, че положения труд е бил отчетен в съответствие с действащите през периода нормативни актове ЗМВР, Наредба №8121з-407/11.08.2014г. и Наредба №8121з-592/25.05.2015г., при сумирано отчитане на работното време, правилно изчислен и заплатен, като липсва отработено време над нормата, което да не е заплатено.Относно посочените часове нощен труд непреобразуван в дневен е изразено становище, че същите са твърде завишени, посочено е че за положения труд е било начислено и заплатено възнаграждение. Дължимостта на търсената сума, за неотчетено, като отработено времето за пътувания във връзка с командировки е оспорил с доводите, че поначало това време с оглед действащата нормативна уредба, визирайки цитираните наредби, не следва да се счита за отработено време, с изключение на пътувания обхванати от Наредба №8121з-776/29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г., за които съгласно чл.22, ал.1 т.11 времето за пътуване се отчита и заплаща на ищеца, за неприложимост на Директива 2033/88 ЕО, на която ищецът се позовава и с твърдението, че за същия период, в случаите в които ищецът е управлявал служебния автомобил, времето за пътуване било отчетено, като отработено и му е заплатено възнаграждение.Размерът на вземането е оспорен и поради несъобразяване на месечните графици за същия период, вземането за мораторна лихва поради липса на отправена покана заплащането му.Доводи касаещи посочената в исковата молба продължителност на пътуването до различни ГПУ – то не са заявени.
По делото е установено, че през периода 14.05.2009г. до 03.04.2017г. ищецът е заемал длъжността – старши полицай( ВПА) в 02 група „ОДГ” на ГПУ – Гюешево при РДГП – Кюстендил.
Не се спори, че същият е изпълнявал задълженията си на смени по график.За организацията и разпределението на работното време за отделните структури и дейности са постановени заповеди № 1175/19.09.2014 г. и УРИ 4077з-488/26.06.2015 г.Със заповед №8121з -791/28.10.2014г. е определен размера на допълнителните възнаграждения за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение,условията и редът за тяхното изплащане на държавните служители в МВР.
Командироването му за участие в СПО се установява от представените заповеди №4077з-227/25.03.2015г., №УРИ 3282з-421/17.02.2015г., УРИ 3282з-3608/22.12.2015г., ури 3282з-554/16.02.2016г., заповед №4077р-158/04.03.2015г., №4077з-227/25.03.2015г., №4077р-253/07.04.2015г., №3282з-87/14.01.2015г., № ури 3282з-730/25.03.2015г., №УРИ 3282з-982/21.04.2015г., №3282з-1730/14.07.2015г.,№УРИ 3282з-2081/18.08.2015г., №3282з-240/23.09.2015г., № 3282з-3202/02.12.2015г., №УРИ 3282з-1482/16.06.2015г., №УРИ 3282з-1021/06.04.2016г. и №УРИ 3282з-2016/12.07.2016г.
В графици са посочени работните дни от месеците от исковия период и ангажираността на ищеца с работа чрез посочване на продължителността на смяната – отработени часове..
В протоколи за положен труд от държавни служители са посочени общо отработени часове, норма за периода и часове за компенсиране с възнаграждение.Твърди се че при правилно отразяване на отработените часове е налице неотчитане на труд извън нормата, неотразяване на времето за пътуване за участие в СПО в тях и неотчетени часове при приравняване на нощни часове в дневни.
Със заповед №8121з-791/28.10.2014г. на Министъра на вътрешните работи е определено за всеки отработен нощен час или част него за времето между 22.00 и 6.00ч. на държавните служители да се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лева.
По делото са представени и протоколи за отчитане на отработеното време между 22.00ч. и 06.00ч., времето на разположение и положеният труд по време на официални празници в ГОДГ 02.
От заключение с вх.№23249/08.10.2018г. на в.л. М.В. се установява, че въз основа на данните от споменатите протоколи и графици, че през процесния период м.януари и февруари са отчетени общо при сумирано изчисление на работното време, а от 01.03.2015г. е въведено месечно сумирано изчисляване на работното време, като за последното тримесечие на 2016г. – октомври, ноември и декември отчитането е тримесечно.Вещото лице е посочило, че за процесния период положеният нощен труд е отчетен и изплатен изцяло.Определило е като дължими суми за приравнен към дневен, нощен труд, за неотчетено, като отработено време за пътуване във връзка с командировки, като е изчислен размерът на дължимото възнаграждение за време за пътуване 8 часа и 7 часа, съобразени са ползвани отпуски, посочено е, че във връзка с пътуване на ищеца, като водач на служебен автомобил са му били начислени и заплатени за пътуване до Елхово – 8 ч., за отиване до Болярово – 8 ч.Заключението е допълнено със заключение с вх.№3179/06.02.2019г.Сумата, която вещото лице е определило, като дължима,включва приравнени в дневен труд отработени часове през нощта, представляващи труд над допустимото работно време и оценени с 50% над основното месечно възнаграждение които са начислени но не са заплатени и неотчетено, като отработено време за пътуване, което също е определено, като труд над допустимото работно време и оценено по посочения начин.Посочената стойност възлиза на ***** лева.Вещото лице е изчислило и дължимата мораторна лихва върху тази сума респ.Сумата определена, като дължима от приравнен нощен към дневен труд надхвърлящи нормата за работа възлиза на **** лева, разликата е стойността на неотчетено като отработено време за пътуване във връзка с командировка, когато ищецът не е бил водач на автомобила.В допълнително заключение вещото лице е ревизирало изводите си от първата експертиза, като е намалило размера на определената, като дължима за м.юни 2015г. сума от неотчетено като отработено време за пътуване в размер за разликата над **** лева до **** лева, съответно е намален и посочения размер на мораторни лихви.Коригирало е изводите за м.септември 2015г., като е посочило, предвид нормата за месеца и реално отработените часове, че нормата не е запълнена, поради което независимо от неотчетеното време за пътуване няма дължими суми, тъй като времето за пътуване допълва нормата.За м.октомври 2015г. поради неизпълнена норма е намалило размера на дължимото възнаграждение за неотчетено, като отработено време за пътуване като е определило за дължима сума **** лева, за разлика от първото заключение, където като дължима е посочена сумата **** лева.За м.декември 2015г. е посочило, че не се дължи плащане, тъй като както приравнените но незаплатени часове от нощен труд, така и времето за пътуване покриват неизпълнената норма.С оглед запълване на нормата е определена, като дължима за м.март 2016г. сума в размер на **** лева от време за пътуване.
Заключението е прието в с.з. на 17.10.2018г. и страните не са възразили по него.В същото с.з. ищецът е заявели отказ от исковете за заплащане на допълнителин възнаграждение за положен извънреден труд над месечната норма за сумата от ***** лева за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2015г. и за сумата от **** лева за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г, тъй като лицето няма такъв.
В с.з. на 30.11.2018г. ищецът е заявил отказ от претенцията за сумата **** лева,за заплащане на законна лихва за забава върху допълнителните възнаграждения, за положен извънреден труд за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2015г. и от 01.01.201г. до 31.12.2016г.Производството по делото в тази част е прекратено, като определението е влязло в сила.
В същото с.з. ищецът е заявил искане за намаляване и откази от иска за заплащане на допълнително възнаграждение за положен труд през нощта, като отказът касае вземане за периода преди 01.05.2015г. и размера на претендирани за останалия период суми.Заявената претенция е за **** лева и мораторни лихви **** лева.В същото с.з. въз основа на молба(л.253 от д) и уточнения в заседанието е допуснато изменение на претенцията за заплащане на възнаграждение за неотчетено, като отработено, време за пътуване във връзка с командировки, като с оглед определенията на съда по изменение на исковете и прекратяване на производството следва, че е заявена претенция за сумата **** лева и мораторни лихви в размер на ****лева, като в с.з. два пъти е посочена сума за пътуване за юни 2015г. и лихва върху тази сума.Сумите заявени като дължими съгласно молбата за изменение пък са главница в размер на **** лева и ***** лева с оглед уточнението независимо от посочения в молба за изменение на иска л.253-л.255 от д. сбор **** лева за главница и **** лева за лихви.
За посоченото с.з., в молба л.253 от д. е обективирано искане за изменение на предевен иск, за неизплатено допълнително трудово възнаграждение в размер на **** лева за положен, но неотчетен от работодателя извънреден труд и мораторна лихва върху тази сума в размер на *** лева, като същевременно е повторено изявление за отказ от иск за сумата **** лева като дължим неизплатен извънреден труд за периода 01.01.2015г. до 31.12.2016г.и мораторни лихви в размер на **** лева. и мораторни лихви в размер на **** лева.В с.з. на 30.11.2018г. е уточнено искане за прекратяване на производството по отношение на мораторни лихви в размер на **** лева.
Акт на съда обективиращ някакво изменение на някои от първоначално заявените искове, като такъв за сумата от **** лева и мораторни лихви в размер на а липсва, както бе отбелязано в посоченото с.з. на 30.11.2018г. е допуснато изменение на иска за заплащане на допълнително възнаграждение за положен труд през нощта приравнен към дневен и за неотчетено, като отработено време за пътуване.
От показанията на свид.Й. се установява, че пътуванията във връзка с командироване се осъществявали със служебен автомобил, тръгвали към 6ч. минавало се през София и обичайното пристигане било към 14.00ч., по време на пътуването е поддържана връзка с оперативен дежурен или началник на група, имало е задължание за даване на информация за начина на пътуване.Понякога пътуването е продължавало и повече от 8 часа при задръствания в София.Правени са почивки по време на пътуване.
Свидетелят
С. установява, че е извършвал инструктажи преди пътувания във връзка с
командироване, задачи за изпълнение по време на пътуване на са поставяни, имало
е задължение за старшия на групата периодично за се обажда на дежурния,
почивките траели около
Представени са заповеди за командироване на сили и средства в РДГП Елхово, за периода 19.02.2015г.-05.03.2015г., 28.12.2015г.-07.01.2016г., 18.02.2016г.-03.03.2016г., с №УРИ 3282з-421/17.02.2015г.,ури 3282з-3608/22.12.2015г., ури 3282з-554/16.02.2016г.
Предвид установените по делото обстоятелства съдът прави следните правни изводи.
По доводите за недопустимост на решението в частта му, относно присъдените на А.Г. сума в размер на ***** лева, като дължим неизплатен извънреден труд над месечната норма за процесния период 01.01.2015г. до 31.12.2016г., ведно с обезщетение за забава в размер на **** лева за периода от 01.07.2015г. до 29.12.2017г.
С оглед на изложените в исковата молба фактически обстоятелства, формулирания петитум, уточненията на исковата молба в изложения по- горе смисъл и с оглед заявения отказ от искове за сумата **** лева главница и мораторни лихви в размер на **** лева, претендирани, като дължимо възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.01.2015г. до 31.12.2016г. и мораторни лихви, върху това обезщетение включващи сумите по **** лева за 2015 и 2016г., съдът намира доводите в жалбата за недопустимост на решението в частта му, относно присъдените на ответника, като дължимо възнаграждение за извънреден труд в размер на **** лева и мораторни лихви в размер на **** лева за недопустимо.
Съгласно чл.6, ал.2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните.В т.9 от Постановление №1 от 10.XI.1985 г., Пленум на ВС е посочено, че недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, като например липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, оттегляне или отказ от иска (десезиране на съда), когато не е правено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните, по устно предявен иск или изменен устно в отсъствие на противната страна и без да е уведомена за това, както и тогава когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание, разгледал е иск, който не е предявен и не е разгледал предявеният.
В случая ищецът е заявил отказ от исковете си за заплащане на възнаграждение за извънреден труд и мораторни лихви върху това обезщетение, като с влезли в сила определения съдът е прекратил производството по делото в тази част.Ето защо и при липса на заявена претенция за заплащане на възнаграждение за извънреден труд над месечната норма за периода 01.01.2015г. до 31.12.2016г. и мораторни лихви в размер на **** лева постановеното решение в частта му относно горепосочените суми се явява недопустимо и следва да се обезсили.Съдът е бил десезиран от разглеждане на посочените искове, производството по делото е прекратено, поради което не се налага връщане на делото на районния съд за ново разглеждане.С оглед предхождащо молба л.253 от делото прекратяване на производството по иск за заплащане на възнаграждение за неотчетен като извънреден положен труд, с тази молба този иск не е било възможно да бъде изменен.Аргумент в подкрепа на това е и факта, че в същата е повторено изявлението за отказ от иска за сумата **** лева и мораторни лихви в размер на **** лева, в с.з. е уточнено искане за прекратяване на производството по отношение на мораторни лихви в размер на **** лева.
Допуснатото в с.з. на 30.11.2018г. изменение касае първоначално заявените претенции за заплащане на допълнително възнаграждение за положен нощен труд през периода 01.05.2015г. до 31.12.2016г., приравнен към дневен и претенция за заплащане на възнаграждение за неотчетено, като отработено време за пътуване за периода от 01.01.2015г. до 31.07.2016г., като са предявени вземания за сумите, както и мораторни лихви, посочени по горе, както следва: на **** лева и **** лева и за **** лева и мораторни лихви **** лева.
Липсата на воля за произнасяне за вземане в размера на **** лева и лихва **** лева сочи изявлението на процесуалния представител на ответника според който става въпрос за неяснота на решението, доколкото сборът на останалите две суми пирсъдени суми **** лева и **** лева възлиза именно на **** лева.Сборът на присъдените мораторни лихви пък възлиза на **** лева.
Относно дължимостта на сумата от ***** лева както и лихва за забава върху тази сума в размер на **** лева, въззивният съд намира решението за правилно и недопустимо в частта му за присъдените мораторни лихви над **** лева.Изводът на районния съд, за основателност на предявените искове е правилен, като в отговор на доводите в жалбата следва да се отбележи, че съдът приема, че времето, през което служителят е пътувал до мястото на командироване, без да престира ефективно и в пълен обем работна сила, не е почивка, а част от работното време, представлява отработено време и за същото му се дължи възнаграждение. Съгласно чл. 2, т. 1от Директива "работно време" означава всеки период, през който работникът работи на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения, в съответствие с националното законодателство и/или практика. Според т. 2 почивка е всеки период който не е работно време. С решение на Съда на ЕС (пети състав) от 21 февруари 2018 година по дело C-518/15 (Ville de Nivelles срещу Rudy Matzak) е постановено, че с оглед целта на Директивата да гарантира — в областите, попадащи в приложното й поле — минимална защита, която да се прилага по отношение на всички работници в Съюза, и за да се осигури пълната ефективност на директивата, определенията по член 2 не могат да има различно тълкуване съгласно всяко национално право, а имат във връзка с понятието "работник", самостоятелно, присъщо на правото на Съюза значение. Придвижването на служителя до мястото на изпълнение на задълженията му е необходимия инструмент за тяхното изпълнение е прието в решение на Съда (трети състав) от 10 септември 2015 година по дело C-266/14 (Federaciуn de Servicios Privados del sindicato Comisiones obreras (CC. OO.) срещу Tyco Integrated Security SL и Tyco Integrated Fire & Security Corporation Servicios SA). Със същото решение се заключава, че придвижването до мястото на фактическо осъществяване на задълженията изпълва съдържанието на първия съставен елемент на понятието "работно време" по смисъла на член 2, точка 1 от Директива 2003/88, според който работникът трябва да изпълнява своята дейност или задължения т. е че това е време през което ищецът изпълнява своите задължения. Само в случай, че служителят би могъл да управлява своето време без големи ограничения и да се посвети на собствените си интереси, то посветеното време не би представлявало работно време по смисъла на Директива 2003/88 (вж. в този смисъл решение Simap, C-303/98, EU: C: 2000: 528, т. 50). Преюдициалните заключения на СЕС са правнообвързващи за всички национални юрисдикции, дори и те да не са отправили преюдициалното запитване, тъй като те обвързват по еднакъв начин всички субекти на правото на ЕС и намират приложение и към настоящия казус. В контекста на горното и доколкото очевидно през време на пътуване до мястото на участие в СПО служителят не би могъл да се посвети на собствените си интереси, то времето за пътуване е време през което той изпълнява задълженията си и за това му се дължи възнаграждение. Това тълкуване възприето и от районния съд е в съответствие с целта на Директивата насочена към установяване на минимални изисквания с цел да бъдат подобрени условията на живот и труд на работниците. Що се отнася до дължимото възнаграждение за пътуване по силата на командироване за периода след 02.08.2016 г. то дължимостта на същото следва от изричната разпоредба на чл. 22, ал. 1, т. 11 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Предвид гореказаното за невъзможността за различно тълкуване в национални норми на съдържащото се в чл. 2 от Директивата определение за работно време, позоваването на жалбоподателя на норми от КТ, Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. в които "Време на разположение" не се включва в отработеното време, доколкото не се извършват фактически действия свързани пряко с изпълнение на служебните задължения при конкретните обстоятелства е необосновано.Неоснователен е доводът в жалбата, че Директивата не намира приложение, доколкото не е транспонирана. Доколкото тя не е транспонирана в срок, от една страна, а от друга предоставя права на частни лица, то същата дерогира всяка национална разпоредба, несъвместима с нея – Решение на СЕС от 22 февруари 1990 година, по дело С-221/88, следователно и намира приложение при разрешаване на възникналия правен спор.С оглед приложното поле на Директивата неоснователно е и възражението на процесуалния представител на въззивника, че тя не се прилага при организация на работното време на служителите при сменен режим. Съгласно чл. 1, т. 2 от Директивата, същата се прилага за някои аспекти на нощния труд, работата на смени и режима на работа.Доводи за това, че времетраенето на пътуването във връзка с командировки за участие в СПО не е било 8 часа в едната посока, така както е заявено в исковата молба в отговора на исковата молба не са заявени, поради което изтъкнатите във въззивната жалба са недопустими.Независимо от това следва да се отбележи, че с оглед показанията на свид.Й. следва, че времетраенето на пътуванията е било не по малко от 8 часа.Сам жалбоподателя е изплащал възнаграждение във връзка с командировки до Елхово и Болярово за време на пътуването 8 часа.В тази връзка съдът не кредитира показанията на свид.Стойнев, сочещ друго, още повече, че той не е категоричен.
Други доводи за недължимост на посочената сума в жалбата не са изложени, поради което предвид неоснователността на изложените, изводът за дължимост на посочената сума е правилен.
Предвид обезсилване на решението следва да се отмени в частта относно възложената в тежест на ГД”ГП” държавна такса за сумата над **** лева.
Предвид изхода от спора на жалбоподателя се дължат разноски за въззивното производство в размер на **** лева, с оглед обезсилване на решението и при внесена държавна такса в размер на **** лева и определено от съда юрисконсултско възнаграждение в размер на **** лева на основание чл.78, ал.8 ГПК
С оглед на изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение №327 от 15.04.2019г. на Кюстендилския районен съд по гр.д.№35/2018г, в частта му в която, ГД”Гранична полиция” със седалище и адрес на управление гр.София, бул.” Княгиня Мария Луиза”№46 е осъдена да заплати на А.К.Г. ***, сумата от ***** лева, представляваща дължимо неизплатено възнаграждение за извънреден труд над месечната норма, за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2016г., сумата ***** лева , обезщетение за забава за периода от 01.07.2015г. до 29.12.2017г. и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.12.2017г. до окончателното изплащане, както и в частта му относно присъдена законна лихва за забава върху сумата от **** лева, дължима за заплащане на неотчетено, като отработено времето за пътуване ( отиване и връщане) със служебен транспорт при командироване за участие в специализирани операции за периода от 01.03.2015г. до 29.12.2017г, в размер над **** лева до **** лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение №327 от 15.04.2019г. на Кюстендилския районен съд по гр.д.№35/2018г., в частта му в която, ГД”Гранична полиция” със седалище и адрес на управление гр.София, бул.” Княгиня Мария Луиза”№46 е осъдена да заплати на А.К.Г. ***, сумата от **** лева, дължима за заплащане на неотчетено, като отработено времето за пътуване ( отиване и връщане) със служебен транспорт при командироване за участие в специализирани операции за периода от 01.03.2015г. до 29.12.2017г., законната лихва върху главницата, считано от 29.12.2017г. до окончателното плащане както и лихва за забава върху тази сума за периода 01.03.2015г- 29.12.2017г. в размер до **** лева.
ОТМЕНЯ решение №327 от 15.04.2019г. на Кюстендилския районен съд по гр.д.№35/2018г., в частта му в която, ГД”Гранична полиция” със седалище и адрес на управление гр.София, бул.” Княгиня Мария Луиза”№46 е осъдена да заплати по сметка на КнРС д.т. за сумата над **** лева.
ОСЪЖДА А.К.Г. *** да заплати на ГД”Гранична полиция” със седалище и адрес на управление гр.София, бул.” Княгиня Мария Луиза”№46 разноски за въззивното производство в размер на **** лева.
В останалата част решението на Кюстендилския районен съд не е обжалвано и е влязло в сила.
Председател: Членове: