РЕШЕНИЕ
№159 05.08.2020 г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърски районен съд граждански
състав
на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета
година
в публично заседание в състав:
Председател: Нина Моллова-
Белчева
секретар Красимира Любенова
като разгледа докладваното от
съдия Моллова- Белчева
гр.д. №
117 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод исковата молба на М.Г.К., ЕГН **********,***, против „Р.Ф.”
ООД, ЕИК ........, представлявано от Е.Б.. Заявява се, че ищцата била с
ответното дружество в трудово правоотношение от 22.05.2019 година на длъжност
„управител, търговия на дребно”, с основно месечно възнаграждение в размер на
566 лева. Твърди се, че със Заповед № 3/03.12.2019 год. на Управителя на ответното дружество /Заповедта/, било
прекратено трудовото й правоотношение,на
основание чл.195, ал.1 от КТ, вр. чл.188, т.3 от КТ, считано от датата на
връчване на заповедта. Счита се така издадената заповед за незаконосъобразна на
няколко основания.
На
първо място се заявява, че към датата на издаване на заповедта бил изтекъл
преклузивния двумесечен срок за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение”, тъй като нарушението било открито на 22.07.2019 г., а заповедта
била издадена на 03.12.2019 г.
На
следващо място в заповедта било посочено, че ищцата била извършила
дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.190, ал.1, т.7 от КТ
/други тежки нарушения на трудовата дисциплина/ и чл.190, ал.1, т.4 от КТ /злоупотреба
с доверието на работодателя или разпространяване на поверителни за него
сведения/, като не става ясно какви са тези други тежки нарушения. Заявява се,
че с покана от 17.07.2019г. К. била поканена да присъства на извършване на
ревизия в магазин „Р.”, КК „Слънчев бряг”, на 23.07.2019г. от 00,00 ч., но
поради влошеното й здравословно състояние, същата не успяла да присъства. В
заповедта било посочено, че ревизията била извършена на 27.07.2019 г., когато
били констатирани липси в размер на 3476.45 лева. Заявява се, че при постъпване
на работа не била извършена инвентаризация на стоките с магазина и ищцата не
била наясно за точното количество стоки, за които отговаря, като се сочи, че К.
не била присъствала на работното си място от 15.06.2019г. поради влошено
здравословно състояние, а ревизията на стоките в магазина била извършена повече
от месец и половина по-късно, за който период магазина продължавал да работи.
С
покана от 21.11.2019г., по реда на чл.193 от КТ, работодателят бил поискал
писмени обяснения, като заявявал, че инвентаризация на стоките в магазина била
извършена в периода от 11.10.2019г. до 31.10.2019г., а
липсите били установени на 17.06.2019г. Същевременно в
Заповедта се сочело, че ревизия била извършена на 27.07.2019г., а
инвентаризация в магазина- в периода от 27.07.2019г. до 31.10.2019г., като протокола за липси бил с дата 10.10.2019г.
В този смисъл били налице взаимноотричащи се твърдения, които правели заповедта
неразбираема. Наред с това на ищцата не били предоставени и изброените в
заповедта- протокол за инвентаризация на каса по инвентаризационен опис
№1/16.06.2019г., както и протокол за липси/излишъци по инвентаризационен опис
№2/10.10.2019г., което ограничавало правото й на защита.
Предвид на така изложеното се моли да
бъде признато уволнението за незаконосъобразно, като бъде отменена заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение.
В срокът по чл.131 от ГПК по делото постъпи писмен
отговор от ответника, с който се оспорва твърдението на ищеца, че в
Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение формално било посочено
наличието на нарушение по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 4 „злоупотреба с доверието на
работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения"
и по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 „други тежки нарушения на
трудовата дисциплина" от Кодекса на труда, без да се
конкретизирало в какво се състоят конкретните деяния. Изрично
били посочени конкретните нарушения, извършени от К., която
заемайки длъжността и сключвайки трудов договор била поела задължение и носела
отговорност по чл. 207 от КТ за вреди, причинени при отчетническа дейност,
което й било възложено като трудово задължение-
да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности.
Заявява се, че в периода 27.07.2019 г.- 31.10.2019 г. в магазин „Р.", к.к.
Слънчев бряг, била извършена инвентаризация на стоките, при която се
констатирали липси в размер на 3 476, 45 лв. По този начин ищцата била увредила
имуществото на ответника и това съставлявало злоупотреба с доверието на
работодателя.
На
следващо място се заявява, че двумесечният срок за налагане на дисциплинарно
наказание не започвал да тече от 27.07.2019 г., тъй като инвентаризацията била
извършена в периода 27.07.2019 г.- 31.10.2019 г. На 20.06.2019 г. ответникът
поканил К. да присъства на инвентаризация, която следвало да се състои на
30.06.2019 г. Поради влошеното здравословно състояние на ищцата, както и въз
основа на представения болничен лист с № Е20197397991 от 20.06.2019 г.,
ревизията била отложена за 23.07.2019 г., за което отново била изпратена
покана, в която било отразено, че при отказ от участие инвентаризацията ще бъде
извършена в отсъствие на ищцата, като ще се счете, че нямате възражения по повод констатациите, които ще следват от
инвентаризирането на магазина. Въпреки
че издаденият от „МБАЛ Бургас” АД болничен
лист бил изтекъл на 20.07.2019 г., отсъствието на К. продължило и след тази
дата, което наложило инвентаризацията да бъде извършена на 27.07.2019 г.,
отчитайки желанието на ищцата да присъства лично при провеждането й. Независимо
от опитите на ответника да се свърже с ищцата за да я уведоми за повторното
отлагане на ревизията за 27.07.2019 г., същата не била намерена и ревизията се
е състояла в нейно отсъствие. На 21.11.2019 г. на ищцата била изпратена покана
за предоставяне на обяснения по повод констатираните липси. Оспорва се
твърдението, че не били предоставени на ищцата сочените по- горе протоколи, тъй
като с изпращането на поканата за даване на обяснения, на К. била дадена
възможност да се запознае с ревизионната документация на място, в магазин „Р.",
к.к. Слънчев бряг.
На
следващо място се твърди, че ищцата била лишена от правен интерес да обжалва
заповедта, предвид на това, че на 07.06.2019 г. същата подала молба
за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, ал. 1 от КТ, а ако не
се приемело желанието й, същата да се счита за подадена
на основание чл. 326, ал. 1 от КТ (предизвестие за прекратяване). В
тази връзка се твърди, че ако се приеме, че заповедта е незаконосъобразно, то
трудовият договор следва да се счита за прекратен, считано от 06.07.2019 г.
На следващо място се твърди, че предявеният
иск бил недопустим, тъй като бил подаден след изтичане на двумесечният срок.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен
материал, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявена
е претенция с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
По
делото не се спори, че между страните бил сключен трудов договор № Безспорно се
установява по делото, че между страните е бил сключен трудов договор №
1/22.05.2019 г., по силата на който ищцата е била назначена в ответното
дружество на длъжност „управител, търговия на дребно”. Така соченият трудов
договор е представен и от двете страни, като двата документа се различават един
от друг. Така например екземплярът, представен от ищцата, е 3 страници, в които
подробно са уредени задълженията на работника, правото на достъп до информация,
прекратяване на договора, работно време и почивки, отпуски, задължение за
уведомяване, задължения на работодателя, начини на решаване на трудови спорове,
начин на изменение и допълнение. Предвид на това, че представеният от ищцата
екземпляр не носи подпис на работодател, съдът намира, че същият не може да
породи права и задължения предвид липсата на волеизявление и от двете страни. В
този смисъл настоящата инстанция приема, че трудовото правоотношение е уредено
между страните с договора, представен от ответната страна, носещ подпис и на
двете страни. Следва да се отбележи, че основните и релевантните уговорки и в
двата екземпляра съвпадат.
Видно
от приложената Заповед № 3/03.12.2019 г., за която няма данни кога е връчена на
ищцата, трудовото правоотношение е било прекратено чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Като мотиви са посочени две точки. Първата точка
касае изявление на работодателя, че е налице дисциплинарно нарушение по чл.190,
ал.1, т.2 от КТ, а именно неявяването на К. на работа в два последователни
работни дни, считано от 21.07.2019 г. Втората точка касае нарушение по чл.190,
ал.1, т.7 от КТ и нарушение по чл. 190, ал.1, т.4 от КТ, а именно злоупотреба с
доверието на работодателя и други тежки нарушения, изразяващи се в това, че при
извършена ревизия се установили липси в размер на 3476,45 лв. Това дало
основание на ответника да наложи наказанието, с което да прекрати трудовото
правоотношение.
Съдът намира
така издадената заповед за незаконосъобразна на следните основания:
На първо
място, към датата на издаване на атакуваната заповед, настоящата инстанция
счита, че трудовото правоотношение между страните вече е било прекратено
едностранно от страна на служителя на основание чл.326 от КТ. Това е така, тъй
като видно от представената по делото молба, за която не се спори, че изхожда
от ищцата, на 07.06.2019 г. същата е изразила желание да се прекрати трудовото
й правоотношение по взаимно съгласие на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, като
в случай, че това не се приеме от страна на работодателя, молбата да се счита
за едномесечно предизвестие. От страна на ищцата се изрази становище, че
молбата действително изхожда от нея, но не била депозирана в дружеството-
ответник. Съдът не споделя това твърдение, предвид на това, че именно
работодателят представи същата като доказателство по делото. В случай, че действително
молбата не е била депозирана в дружеството, е логично същото да не разполага с
нея, което очевидно не е така. Ето защо съдът счита, че молбата е била
депозирана при работодателя на 07.06.2019 г.
Видно от
трудовият договор, същият е сключен за неопределено време със срок за изпитание
6 месеца, уговорен в полза на работодателя. Посочено е, че срокът за
предизвестие при прекратяване на договора е еднакъв за двете страни и се
определя на 60 календарни дни. В този смисъл и с оглед на това, че изрично е
уговорено, че срока за изпитване е в полза на работодателя, то за работника е
възникнало задължението, ако желае прекратяване на договора, да отправи
предизвестие, в случая от 60 календарни дни. Очевидно съгласие от страна на
работодателят за прекратяване на правоотношението по реда на чл.325, ал.1, т.1
от КТ не е било постигнато, поради което следва да се счита, че от 08.06.2019
г. е започнал да тече срока на предизвестие /който не може да бъде едномесечен,
както е посочила К. в молбата си/ и същия е изтекъл на 06.08.2019 г. С
изтичането му трудовото правоотношение се счита за прекратено, което прави последващата заповед
за дисциплинарно уволнение незаконосъобразна, тъй като още към датата на издаването
й- 03.12.2019 г., трудово- правна връзка не е съществувала между страните. Това
прекратяване на договорните отношения не прави предявената претенция
недопустима, както се твърди от ответната страна в писмения отговор, а води до
основателност на иска. Макар и незаконосъобразно издадена, атакуваната заповед
е факт в правния мир, поради което за ищцата съществува правен интерес от
предявяване на иска за отмяната й.
Заповедта
е незаконосъобразно и на друго основание. На първо място, ако се приеме, че не
е налице едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от страна на
работника, то срока за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение” поради
неявяване на работа два последователни дни, считано от 21.07.2019 г. /по т.1 от
заповедта/, започва да тече от 23.07.2019 г. Съобразно нормата на чл. 194, ал.1
от КТ, двумесечният срок изтича на 23.09.2019 г., която дата е крайната такава
за налагане на такъв вид дисциплинарно наказание. Нелогично е да се приеме, че
работодателят не е узнал до 03.12.2019 г., че К. не се явява на работа, считано
от 21.07.2019 г. Видно от изложеното в писменият отговор на ответното
дружество, именно неявяването на К. е наложило ревизията в обекта да се отложи
за 27.07.2019 г. Дори и да се приеме, че работодателят е узнал едва на
27.07.2019 г. /в деня на ревизията/, че работника не се явява на работа, то към
03.12.2019 г. /датата на издаване на процесната заповед/ двумесечният срок е
бил изтекъл, поради което само на това основание заповедта се явява
незаконосъобразна. Следва да се отбележи, че всяко от посочените нарушения
съставлява самостоятелно основание за налагане на соченото дисциплинарно
наказание, поради което липсата на едно от тях влече незаконосъобразност на
цялата заповед.
На
следващо място не са налице и визираните в т.2 от заповедта нарушения, дали
основание за налагане на дисциплинарното наказание. Както бе посочено по- горе,
считано от 07.08.2019 г. трудовото правоотношение е било прекратено, поради
което неотносими към ищцата са били установените по време на инвентаризацията
обстоятелства. Същата е продължила и приключила месеци след прекратяване на
трудовия договор, поради което не може да се търси отговорност на работника за
вреди, нанесени по време, когато същия вече не е в трудови правоотношения с
работодателя си. Основателни са и възраженията на ищцата относно неразбираемост
на мотивите на заповедта в т.2 на същата. Посочено е, че е била извършвана
инвентаризация в периода от 27.07.2019 г. до 31.10.2019 г. в отсъствие на
работника, тъй като същия не се бил явил на насрочената ревизия. Видно от приложената
покана, обаче, К. е била уведомена, че на 23.07.2019 г., а не на 27.07.2019 г.,
ще се извърши ревизия. Наред с това в поканата, освен, че касае друга дата, е
посочено, че ревизията ще се състои в 00.00 ч. Логично и житейски оправдано е
една ревизия да продължи най- много няколко дни /в случай, че обекта е голям/,
но не и месеци наред, като през това време обекта да продължава да работи. Самият
работодателя е посочил в Заповедта /стр.3, т.3/, че К. била уведомена и
поканена на ревизията, състояла
се на 27.07.2019 г. от 00,00 ч. Тълкувайки глаголната форма, която е била
използвана, се налага извода, че ревизията е започнала и приключила на тази
дата, а не е продължила три месеца. Не без значение е и обстоятелството, че по
делото не бяха ангажирани доказателства от страна на работодателя, от които да
е видно какъв обем и на каква стойност е била зачислена стока при започване на К.
на работа, за която същото да е материално- отговорна. Съответно от приложеният
по делото протокол за липси не става ясно какви точно липси са били установени,
като е посочена само тяхната обща стойност. Липсата на яснота относно приетата
стока изначално, съответно липсата на яснота относно наличната стока, предмет
на инвентаризацията, прави абсолютно неясен и начина на установяване на
въпросните липси, още по- малко как е установена тяхната стойност.
Представените протоколи от 17.06.2019 г. за инвентаризация на касата са
неотносими в случая, предвид на това, че същите не се сочат като основание за
налагане на дисциплинарното наказание, като извършването на същата дори не
съвпада със сочения период на ревизия.
Изложеното
налага извода, че от страна на ищцата не са били допуснати твърдените
нарушения, дори и да се приеме, че трудовото правоотношение не е било прекратено с предизвестие от страна на
К..
С
оглед на всичко посочено по- горе исковата молба се явява основателна, поради
което и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцата следва да бъдат присъдени
сторените по делото съдебно- деловодни разноски, възлизащи на сумата от 720
лв.- адвокатско възнаграждение. Съдът не възприема възражението за прекомерност
на адвокатското възнаграждение предвид размера на минималната работна заплата
съобразно разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, като се отчете и обстоятелството, че
представител на ищцата се явява в съдебните заседания за разлика от ответното
дружество, което е претендирало адвокатско възнаграждение в размер надвишаващ
почти двойно този на ищцата, а именно 1200 лв., видно от представения списък.
С
оглед изхода на спора следва да бъде осъдено ответното дружество да заплати по
сметка на РС- Несебър държавна такса в размер на 80 лв.
Мотивиран от горното,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № 3/03.12.2019 год. на управителя
на „Р.Ф.” ООД, ЕИК ........, представлявано от Е.Б., с която на М.Г.К., ЕГН **********, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”.
ОСЪЖДА „Р.Ф.” ООД, ЕИК ........, представлявано от Е.Б., да заплати на М.Г.К., ЕГН **********, сумата от 720 лв., представляваща сторените разноски.
ОСЪЖДА „Р.Ф.” ООД, ЕИК ........, представлявано от Е.Б., да заплати по
сметка на РС- Несебър държавна такса в размер на 80 лв. /осемдесет лева/.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок, считано от 05.08.2020
г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: