ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер ІV-1559 06.08.2018 г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско
отделение, ІV въззивен
състав,
На шести август, две хиляди и
осемнадесета година,
В закрито съдебно заседание на осн. чл. 267 от ГПК, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселка Узунова
ЧЛЕНОВЕ: Пламена Върбанова
Димана Кирязова-Вълкова
като разгледа възз.гр.д. № 1201
по описа за 2018 г., докладвано от съдията-докладчик Д.
Кирязова-Вълкова, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по повод въззивната жалба на Д.Г.Д.
против Решение № 1156/01.06.2018 г., постановено по гр.д. № 7453/2017 г. по
описа на PC - Бургас, с което
въззивникът е осъден да заплати на Гаранционен фонд сумата от 1 268,20
лв., представляваща регресно вземане за изплатено от Гаранционен фонд
застрахователно обезщетение по щета № 11-0481/27.05.2011 г. на А.К.Г. –
собственик на л.а. „БМВ“, модел 320 ДКН В 1810 КТ, за имуществени вреди,
причинени от Д.Д. при настъпило на 16.05.2011 г. ПТП, като водач на л.а.
„Мерцедес“ с ДКН А 7835 ВХ, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба – 03.10.2017 г. до окончателното
плащане на сумата, както и сумата от 250,73 лв., представляваща направените по
делото разноски, като решението е постановено при участието на А.К.Г. в
качеството на трето лице – помагач на страна на ищеца Гаранционен фонд. Въззивникът
счита, че първоинстанционното решение е неправилно и моли същото да бъде
отменено. Твърди, че искът е погасен с 5-годишна давност, както и че виновен за
настъпване на ПТП е водачът на другия лек автомобил – А.Г., в подкрепа на което
са изложени подробни доводи.
При проверката, извършена на осн. чл.
267, ал. 1 от ГПК, съдът установи, че въззивната жалба е редовна и допустима,
като подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от лице, което има правен интерес от
обжалване на първоинстанционното решение.
Към въззивната жалба не са приложени
писмени доказателства. Въззивникът е поставил въпроси към назначеното в
първоинстанционното производство вещо лице, като моли съдът да го призове в
открито съдебно заседание и същият да отговори на тези въпроси. Въззивният съд
намира, че това искане е неоснователно, тъй като въззивникът е бил редовно
призован за съдебното заседание, в което е било изслушано вещото лице, но
същият не се е явил и не е поставил въпросите си към него, поради което и при
липса на твърдения за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения
при изслушване на вещото лице, искането за повторното му изслушване не следва
да бъде уважавано.
Препис от въззивната жалба е връчен
на въззиваемата страна – Гаранционен фонд, чрез процесуалния му представител,
но същият не е подал отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК.
Предвид
редовността на въззивната жалба, съдът намира, че делото следва да бъде внесено
за разглеждане в открито съдебно заседание, поради което и на осн. чл. 267, ал.
1 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ възз.гр.д. № 1201/2018 г. по описа на Бургаски окръжен
съд в съдебно заседание за разглеждане и решаване, определено с Разпореждане от
06.08.2018 г. - на 22.10.2018 г. от 14:30 ч.
ОТХВЪРЛЯ искането на въззивника за повторно изслушване на
вещото лице Румен Тончев Иванов.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните на посочените от тях адреси и/или съдебни
адреси, в т.ч. при необходимост - и по телефона, ако страните или техните процесуални
представители са заявили телефонните си номера по делото или същите са служебно
известни на съда.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение.
УКАЗВА на процесуалните представители
– адвокати, задължението, вменено им с разпоредбата на чл. 40, ал. 7 от Закон
за адвокатурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.