П Р И
С Ъ Д А
№ 233, 05.12.2013
г., гр. Белоградчик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3-ти състав, на пети декември две хиляди и тринадесета година, в публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Божидарка
Йосифова
съдебни
заседатели : 1. Н.Д.
2. Л.Л.
Секретар М.Н.,
Прокурор ГЕОРГИ СВЕТОСЛАВОВ,
като разгледа
докладваното от председателя Йосифова НОХД № 267 по
описа за 2013 г.,
П Р И
С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимият Л.Л.А.
– роден на *** ***, постоянен
адрес ***, понастоящем в Затвора – Враца, българин, бълг. гр., основно образование,
неженен, осъждан, безработен, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че : На 28.06. и на 17.07.2013 г. в гр. Д., обл. В.,
в условията на опасен рецидив и в условията на продължавано престъпление, отнел
от владението на Д.Г.Д. ***, мъжки кон, на стойност 650 лв. и от владението на Т.А.Л.
***– женски кон и конска каруца, на обща стойност 670 лв., като стойността на
щетата е общо 1 320 лв., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои - престъпление
по чл. 196, ал.1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал.1, б. „б” НК, поради което и на същото
основание във вр. с чл. 373, ал. 2 НПК, във вр. с чл.
372, ал. 4 НПК, във вр. с чл. 36 и чл. 58а, ал. 1 НК, във вр. с чл. 36 и чл. 54 НК, го НАКАЗВА с «ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА»
за срок от ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, при режим на изтърпяване «строг»
като наказанието да се изтърпи в затворническо заведение от типа «Затвор».
На осн. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, ОСЪЖДА подсъдимия Л.Л.А. /със снета по делото самоличност/, ДА ЗАПЛАТИ на „Д.Г.Д. ***,
с ЕГН **********, сумата
от 650 лв. – обезщетение за причинените с деянието имуществени вреди.
ОСЪЖДА подсъдимият Л.Л.А. /със снета по делото самоличност/, да
заплати по сметката на ОД на МВР – Видин, направените по делото разноски за
вещо лице на досъдебното произовдство, в размер на 30,00 лв., както и по сметка
на РС – Белоградчик, сумата от 50,00 лв. – държавна такса върху уважения
граждански иск.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от днес пред ВОС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1.
2.
МОТИВИ към
присъда № 233/ 05.12.2013 г. по НОХД № 267/ 2013 г. по описа на БРС, 3 - ти състав.
Районна
прокуратура – Белоградчик, е повдигнала обвинение срещу Л.Л. ***, понастоящем в Затвора – Враца, за това, че на 28.06. и на 17.07.2013 г. в
гр. Д., обл. В., в условията на опасен рецидив и в условията на продължавано
престъпление, отнел от владението на Д.Г.Д. ***, мъжки кон, на стойност 650 лв.
и от владението на Т.А.Л. ***– женски кон и конска каруца, на обща стойност 670
лв., като стойността на щетата е общо 1 320 лв., без тяхно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 196, ал.1, т. 1 във вр. с чл. 194,
ал. 1, във вр. с чл. 29, ал.1, б. „б”
НК.
Подсъдимият
е защитаван от адв. Ц.Т. от ВАК – служебен защитник, назначен по реда на ЗПрП.
Подсъдимият
и защитника са депозирали молба в БРС, по делото да бъде проведено съкратено
съдебно следствие по реда на глава ХХVІІ НПК, при хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК. В съдебно заседание, същите поддържат молбата за провеждане на съкратено
съдебно производство по делото.
Предвид на направеното искане, съдът разгледа делото по
реда на глава ХХVІІ – съкратено съдебно следствие – чл. 371, т. 2 НПК. На
предварителното изслушване на страните,
подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителният акт, като заяви съгласието си да не се събират доказателства за
тези факти. С оглед горното, в с.з. разпит на подсъдимия, свидетелите и вещото
лице, не е проведен.
Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3, във връзка с чл.
372, ал. 4 НПК, съдът прие за установени обстоятелствата, изложени в обв. акт,
като се позова на направеното самопризнание на подсъдимия и на доказателствата,
събрани в досъдебното производство, които ги подкрепят.
По делото, пострадалия Д.Г.Д. предяви и съдът прие за
разглеждане граждански иск в размер на 650 лв. против подс. Л.А. – обезщетение
за причинените с деянието имуществени вреди. Съдът счете, че приемането му няма
да затрудни разглеждането на наказателния процес, тъй като размера му е в
съответствие с повдигнатото на подсъдимия обвинение по отношение на този
пострадал.
С оглед горното, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 28.06.2013 г. в гр. Д.,
подсъдимият Л.Л.А. решил да извърши кражба на кон, собственост на Д.Г.Д.. Конят
бил вързан на поляна в местността „До мелницата” в землището на гр. Д., в посока с. И. Подсъдимият отишъл при коня, отвързал го, след което го продал за сумата от 250 лв. на непознато лице, представило се за търговец от гр. К. Откраднатият кон бил мъжки. Св. Д.Д. констатирал кражбата и
уведомил органите на
МВР.
Пред св. Д., подсъдимия признал авторството
на деянието и обяснил, че е продал коня на лице от гр. К., което не познава.
На 17.07.2013 г. в гр. Д.,
подсъдимият Л.Л.А. отново
решил да
извърши кражба –
този път на женски кон и каруца. Конят
бил вързан на поляна в местността „Тумбаците” в землището на гр. Д., а каруцата била в близост до него. Конят и каруцата били собственост нас в. Т.А.Л. ***.
Подсъдимият А. отвързал коня,
впрегнал го в каруцата и го продал на св. М. М. М. от гр. Б.
за сумата от 100 лв. Св. Т.Л. установил липсата и уведомил
полицията. В последствие разбрал, че
коня и каруцата му се намират при св. М. от гр. Б. Последният, като разбрал, че коня и каруцата са открадни, веднага ги върнал
на св. Т.Л..
Видно от заключението на съдебно
оценъчната експертиза общата стойност
на щетата по делото е 1 320 лв. Щетата, причинена на св. Т.Л., е в размер на 670 лв., а на св. Д.Д. в размер на 650 лв.
Деянието е извръшено с пряк
умисъл, като подсъдимия е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е
общественоопасните последици и е целял настъпването на същите/по см. на чл. 11,
ал. 2 НК/.
С горното си деяние, от обективна
и субективна страна, подсъдимият осъществил състава на чл.196, ал.1, т. 1 НК
във вр. с чл.194, ал.1 НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК във вр. с чл.29, ал.1, б.
«б» от НК, тъй като на 28.06 и на 17.07.2013 г. в землището на гр. Димово, обл.
Видин, в условията на опасен рецидив и в условията на продължавано
престъпление, отнел от владението на Д.Г.Д. мъжки кон на стойност 650 лв. и от
владението на Т.А.Л. женски кон и конска каруца на стойност 670 лв., като
щетата е на обща стойност 1 320 лв., без тяхно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
Обвинението се подкрепя от показанията на свидетелите Д., Л.
и М., от заключението на съдебно оценъчната експертиза и от останалите
приложените към делото писмени доказателства.
Разпитан на досъдебното
производство подсъдимият потвърждава така установената фактическа обстановка и
признава авторството на деянието.
Предишните осъждания на
подсъдимия са отегчаващи отговорността му обстоятелства.
Причини за извършване на деянието
са дефекти в нравственото и правно съзнание, а мотив – стремеж към лично
облагодетелстване.
От правна страна :
Подсъдимият Л.Л.А. –
роден на *** ***, постоянен адрес ***, понастоящем в Затвора – Враца, българин,
бълг. гр., основно образование, неженен, осъждан, безработен, с ЕГН **********.
С Присъда № 75/ 18.04.2012 г. по НОХД № 66/ 2012 г. на Районен съд –
Белоградчик, подс. Л.Л.А. е признат за виновен за
престъпление по чл.195, ал.1, т. 7 от НК и му е наложено наказание „лишаване
от свобода” за срок от осем месеца, при
режим на изтърпяване „строг”. Присъдата е в сила от 22.06.2012 г. Наказанието е
изтърпяно на 11.09.2012 г.
С Определение 23/ 14.02.2013 г. по НОХД № 14/ 2013 г. на Районен съд –
Белоградчик, Л.Л.А. е признат за виновен за престъпление по чл.343В, ал.2 от НК
и му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца, при
режим на изтърпяване „строг”. Определението е в сила от 14.02.2013 г.
Наказанието е изтърпяно на 18.05.2013 г.
Преди да са минали пет години от
изтърпяването на наказанието по посочените присъди, подс. Л.Л.А. извършил деянието, предмет
на настоящия обвинителен акт.
Предвид
възприетата от съда фактическа обстановка, описана в обвинителния акт и изцяло
потвърдена от подсъдимия в хода на съдебното следствие, съдът прие, че от
обективна страна и действайки с пряк умисъл, подс. Л.А. е осъществил състава на
престъплението, в което е обвинен.
От обективна страна – за посочения в обвинителния
акт период, в гр. Д., обл. В., подсъдимия е отнел от владението на
пострадалите, инкриминираните вещи. Осъществил е състав на довършено такова
престъпление от вида «кражба». Вещите са били отнети от мястото където са били оставени.
Деянието е извършено в условията на продължавано преспълнение, през
непродължителен период от време. Предвид предходните осъждания на подсъдимия,
същия е осъществил състава престъплението в условията на опасен рецидив.
От субективна страна - подсъдимия е осъществил
престъпния състав на деянието при форма на вината – пряк умисъл. Същият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е желаел настъпването им.
Предвиденото
по закон наказание за престъплението, извършено от подсъдимия Л.А., е „Лишаване
от свобода” до 2 до 10 години. Тъй като по делото се проведе съкратено съдебно
следствие, съгл. чл. 373, ал. 2 НПК, във вр. с чл. 372, ал. 4 НПК, съдът
определи наказанието си при условията на чл. 58а НК. Съдът прие, че в случая
следва да определи наказанието при хипотезата на чл. 58а, ал. 1 НК и
неприложима е разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 НК, тъй като по делото не се
събраха многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при което и най –
лекото предвидено по закон наказание, би се оказало несъразмерно тежко.
Въпреки
това, съдът наложи наказанието си при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства.
Като
смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете на първо място факта, че
подсъдимия А. признава авторството на деянието. В хода на ДП същия подробно е
описал механизма на извършване на деянието, къде и в какъв период е извършил
престъпленията. По този начин изцяло е съдействал на органите на досъдебното
производство за разкриване на обективната истина по делото и установяване на
авторството на деянието. В съдебно заседание, подс. А. отново признава вината
си, съжалява и се разкайва. Има критично отношение към извършеното от него
деяние и обещава да се поправи. Сочи, че е безработен и това го е принудило да
отиде и да открадне. Поради това, съдът отчете, като смекчаващо вината
обстоятелство тежкото финансово положение на подс. А., който е безработен,
живее в беден регион на страната, където възможностите за намиране на работа са
изключително ограничени. Не добрите му социален и материален статуси, са го
принудили да отиде да краде за да осигури средства за ежедневните нужди на
семейството си. В потвърждение на този извод, е факта, че вещите, предмет на
престъплението, подсъдимия е продавал за суми, значително по – ниски от
реалната им пазарна стойност, именно за да осигури макар и минимални средства
за съществуването си.
Въпреки,
че общия размер на щетата, която подсъдимия е причинил с противоправните си
действия, е сравнително висок – 1 320 лв., съдът отчете като смекчаващо
отговорността обстоятелство факта, че част от инкриминираните вещи – женски кон
и каруца, на обща стойност 670 лв., са върнати на пострадалия Т.Л..
Като
отегчаващо вината обстоятелство, съдът отчете предишните осъждания на подс. А.
и факта, че същия е извършил деянието в условията на опасен рецидив. Видно от
приложената по делото Справка за съдимост на подсъдимия, същия е осъждан
многократно за престъпления от общ характер. Поради това, съдът отчете, че
степента на обществена опасност на дееца е висока. Въпреки младата му възраст,
същия е с наложено престъпно поведение.
Въпреки
това, съдът определи наказанието си минимален размер и определи наказание в законоустановения минимум
предвиден за това престъпление. Съдът наложи на подсъдимия наказание от
вида „Лишаване от свобода” за срок от 2
години. След задължителната редукция на размера на така определеното наказание,
регламентирана в чл. 58а, ал. 1 НК, съдът наложи на подс. А. наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 1 година и 4 месеца. Така определеното
наказание следва да бъде изтърпяно ефективно, предвид предишните осъждания на
подсъдимия и предвид на това, че е недопустимо прилагане на разпоредбата на чл.
66, ал. 1 НК. Наказанието следва да се изтърпи в затворническо заведение от
типа Затвор, при режим „Строг”.
Съдът
не наложи по – висок размер на наказанието, като отчете факта, че подс. А. е
млад човек и не следва да остава за един продължителен период от време в местата
за лишаване от свобода, за да бъде със семейството си и следва да му се даде
шанс да се поправи. Съдът прие, че с наказание от този вид и в този размер, ще
бъдат постигнати целите на личната и генералната превенция на наказанието
визирани в чл. 36 НК, като по този начин ще се поправи и превъзпита подс. А.,
ще се въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да
извърши други престъпления, а от друга страна ще се въздейства предупредително
и превъзпитателно и върху другите членове на обществото.
По гражданския иск.
Приетият за съвместно разглеждане
граждански иск е доказан по основание и размер. С деянието си, подсъдимия е
причинили на пострадалия Д.Г.Д., имуществени вреди. Съгласно чл. 45 ЗЗД, всеки
е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Налице е
причинна връзка между извършеното деяние от страна на подсъдимия и причинения
престъпен резултат. В резултат на противоправното поведение на подсъдимия е
намалял патримониума пострадалия и са му причинени имуществени вреди. Вещта,
открадната от пострадалия Д. не е върната на същия, нито подсъдимия е
възстановил равностойността й. Поради това, на репариране подлежат вредите,
които подс. А. е причинил с противоправното си поведение. Видно от заключението на
съдебно – счетоводната експертиза, стойността на вещта, отнета от св. Д. –
мъжки кон, е 650 лв. В такъв размер е и предявения граждански иск. Поради това,
съдът счете, че така предявения граждански иск е основателен и по размер поради
което го уважи в претендирания размер.
По разноските.
Предвид
на това, че подсъдимия са признат за виновен и с оглед разпоредбата на чл. 189,
ал. 3 НПК, съдът присъди в тежест на същия направените по делото разноски за
възнаграждение за вещо лице на ДП – 30 лв. и държавна такса върху уважената
част от гражданския иск – 50 лв.
При
горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДседател
: