Р Е Ш Е Н И Е
Номер 14.12.2020 год. Град Царево
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Царевският районен съд наказателен
състав
на първи декември две хиляди и двадесета година
в публично заседание, в следния състав: Председател: Минчо Танев
Секретар:
Нели Стоянова
като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев
НАХД номер 415 по описа на съда за 2020 год. за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е по реда на
чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания и е
образувано е по жалба на С.Г.Б., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление № 60 от 16.10.2020 год. на директора на РИОСВ- Бургас.
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се иска неговата
отмяна. Предлага алтернативно съда да преквалифицира деянието като маловажен
случай и да намали размера на наложената санкция.
Пред съда жалбоподателят се явява
лично. Моли съда да отмени наказателното постановление, алтернативно да приеме,
че деянието представлява маловажен случай по смисъла на ЗАНН.
Ответникът по жалбата, чрез своя
процесуален представител, счита същата за неоснователна и пледира за
потвърждаване на наказателното постановление. Ангажира гласни доказателства.
По делото бяха събрани множество писмени
доказателства. Разпитани са актосъставителя.
Въз основа на събраните доказателства,
съдът установи от фактическа страна следното:
На 01.08.2020 год. актосъставителят,
съвместно с колегите си- служители на РИОСВ- Бургас- извършвали контрол и проверки
в резерват „Ропотамо“. Когато стигнали до устието на река Ропотамо, в
местността „Веселата скала“ видели в реката гумена лодка да навлиза в
територията на резервата. След подаден сигнал, лодката и хората в нея излезли
на брега. При извършената проверка се установило, че лодката се управлява от
жалбоподателя. Констатираните нарушения мотивирали актосъставителя да състави
на жалбоподателя АУАН № 60 от 01.08.2020 год. в който нарушението било описано
ясно, точно, подробно и изчерпателно. АУАН бил съставен в присъствието на
жалбоподателя, връчен му бил лично, с отбелязани в него възражения от страна на
жалбоподателя.
Наказващият орган, като не приел
възраженията на жалбоподателя, въз основа на съставения АУАН издал атакуваното,
в което нарушението е описано по идентичен с АУАН начин. Деянието е
квалифицирано като нарушение на чл. 17, ал. 1 от Закона за защитените територии
и Заповед № 318/ 07.05.1992 год. на МОС и санкционирано на осн. чл. 81, ал. 3,
вр. чл. 81, ал. 1, т. 1 от ЗЗТ.
Горната фактическа обстановка съда прие за
безспорно установена от приетите по делото писмени доказателства, както и
показанията на свидетеля. Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на този
свидетел. Същите са логични, последователни, кореспондират с другите събрани по
делото доказателства, както вътрешно и по между си и взаимно се допълват.
Допринасят за изясняването на фактическата обстановка по делото, досежно
събитията установяващи извършването на нарушението. Изясняват всички отделни
елементи на нарушението- времето на неговото осъществяване, мястото, предмета и
неговото авторство. Дадени са под страх от наказателна отговорност и не е
налице индиция за тяхната заинтересованост.
При така установената фактическа
обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице,
посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество обаче, жалбата е неоснователна.
Настоящото производство е от административно-
наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено
деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното
постановление като нарушител, както и дали деянието е извършено от това лице
виновно. Следва и да се отбележи, че актовете за установяване на
административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е.
посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се
прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият /в
случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на
противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от своя страна означава, че в тежест
на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда,
че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното
постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени
изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление.
В конкретния казус, съда съобрази следното:
В настоящият случай, актът за установяване на
нарушението е съставен от служители на РИОСВ- Бургас, а атакуваното наказателно
постановление е издадено от Директор на РИОСВ- Бургас, надлежно упълномощен, т.е.
в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.
В настоящото производство, жалбоподателя не
спори фактическата обстановка по делото.
В настоящия случай, от
събраните по делото доказателства, съда намира за безспорно установено и
доказано извършеното нарушение, за което жалбоподателя е привлечен към
административнонаказателна отговорност.
Съдът намира възраженията на
жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения за неоснователни.
При внимателен прочит на
АУАН и атакуваното НП, съда констатира, че както при съставянето на АУАН, така
и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички процесуални правила и
норми. Същите са постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната
материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма
и съдържание. Посочените в него фактически обстоятелства са безспорно
установени в хода на съдебното производство. Правилно са приложени и
съотносимите законови разпоредби към установеното административно нарушение.
При индивидуализация на санкцията са спазени изискванията на чл. 27, ал. 1 и 2
от ЗАНН, същата е в рамките на закона.
Разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима- нарушението е формално.
Ето защо, наказателното
постановление- като законосъобразен акт, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 60 от 16.10.2020 год. на директора на
РИОСВ- Бургас.
Решението подлежи на касационно
обжалване, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен
съд, гр. Бургас.
СЪДИЯ: