Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София 12.06.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІI-б
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,
в публичното заседание на пети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА ДИМИТРОВА
МАРИЯ ДОЛАПЧИЕВА
при секретаря Д. Шулева, като
разгледа докладваното от съдия ЯНЧЕВА гр. дело № 886 по описа за 2017 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК.
Настоящият съд е сезиран
от А.Х.Б. със следните жалби: въззивна жалба вх.№ 1084432/2.09.2015 г. срещу
решението на СРС, ІІ Г.О., 66 състав,
постановено на 20.07.2015 г. по гр. дело № 56971/2009 г., по извършване на
делба; в частта относно поставените в дял имоти, претенциите за уреждане на
сметки и присъдените държавни такси; въззивна жалба вх.№ 1017847/8.02.2016 г.
срещу решението на СРС от 27.11.2015 г.
по горепосоченото дело, с което е оставена без уважение молбата на А.Б.
за допълване (изменение) на решението от 20.07.2015 г., като в същата жалба са
изложени допълнителни съображения и срещу решението от 20.07.2015 г.; частна
жалба вх.№ 1034075/7.03.2016 г. срещу определението на СРС от 10.02.2016 г., с
което е уважена молба по чл.248 от ГПК на Е.А.К., Й.А.Б. и Г.А.Б. за присъждане
на разноски за производството по молбата на А.Б. за допълване на основното
решение по делото.
С въззивната жалба вх.№
1084432/2.09.2015 г. се оспорва начина на извършване на делбата, като
несправедлив, и се иска изнасяне на
имотите на публична продан, ако не се вземе предвид вариантът за реализиране на
делбата, предложен от самия жалбоподател (А.Б. да получи магазин № 3 и
работилницата в двора). Решението се атакува и в частта, в която срещу А.Б. са
уважени претенции по сметки във връзка с постъпления от наем за магазин № 5,
като жалбоподателят счита въпросните претенции за неоснователни, предвид
наличието на договори за наем, изключващи приложението на чл.59 от ЗЗД, както и
се позовава на изтекла 3-годишна погасителна давност. Сочи, че при получаването
на доходите от наем за магазин № 5 не се е обогатил за сметка на претендиращите
съделители, тъй като към този момент е било налице решение от 1976 г. за
делбата на неодържавените наследствени имоти, като всички са се уповавали на
визираните в него лични квоти. А.Б. излага и че СРС неправилно е определил
сумите по уреждане на сметки, както и дължимите от жалбоподателя държавни
такси. Твърди и че СРС пристрастно е приложил чл.30, ал.3 от ЗС, присъждайки
суми на останалите съделители, без да вземе предвид и поетите от жалбоподателя
тежести – заплатени местни данъци и такси, данъци за доход, суми за ремонт и
поддръжка, които той направил в по-голям от дължимия се размер (съобразно дела
си по решението от 1976 г.).
С въззивната жалба вх.№
1017847/8.02.2016 г. се оспорва отказа на СРС да допълни основното си решение
по делото чрез посочване в диспозитива на конкретните стойности на прилежащите
на всеки от делбените имоти идеални части от сградите и от поземления имот, в
който са изградени, както и на пазарните стойности на обектите. Жалбоподателят
счита, че целта на една делба е прекратяване на съсобствеността в цялост с
всичките й елементи, а не оставянето на част от тях в неяснота, както и че
пазарните стойности могат да послужат 6 месеца след влизане в сила на решението
при определяне на таксите за вписване на решението. В тази жалба се излагат и
нови доводи срещу основното решение от 20.07.2015 г., които не следва да бъдат
разглеждани като наведени след срока по чл.259, ал.1 от ГПК.
С частната жалба вх.№
1034075/7.03.2016 г. А.Б. твърди, че не дължи разноски на другите страни, тъй
като молбите му са били провокирани от процесуални действия на съда (изпуснати
в диспозитива на решението идеални части, припадащи се на делбените имоти, и
пазарни стойности).
Г.А.Б., Й.А.Б. и Е.А.К.
считат жалбите за неоснователни, а жалбата
вх.№ 1017847/8.02.2016 г., в частта й досежно основното решение по
делото – и недопустима. В хода на въззивното производство е починала Е.К., като
по делото са конституирани на нейно място наследниците й по закон А.Д.К.и Д. Д.С.,
които оспорват жалбите на А.Б..
Р.И.Б., В. Н.Б. и Е.
И.Б.-Р. намират въззивните жалби за неоснователни.
Д.Х.П. и П.Х.Б.
считат въззивните жалби за неоснователни.
Пред СГС не са събрани
нови доказателства.
След преценка доводите на
страните и доказателствата по делото, въззивният съд намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
По въззивната жалба вх.№ 1084432/2.09.2015 г.:
С решението от 20.07.2015 г. СРС е поставил в дял
и изключителна собственост на А.Х.Б. магазин № 4, находящ се на първия
(партерен) етаж на 3-етажната сграда на бул. „****“ № **и ул. „****“, ведно с
прилежащото избено помещение (мазе) под него, както и съответните припадащи се
части от общите части на 3-етажната сграда и от земята на поземлен имот № 14 в
кв.248 на м. „Центъра“ по плана на гр. София. Съдът е поставил в общ дял и
съсобственост на останалите съделители – Р.И.Б., В.Н.Б., Е.И.Б.-Р., Д.Х.П., П.Х.Б.,
Г.А.Б., Й.А.Б., Е.А.К., Д.Й.З. и Н.Й.Й., останалите допуснати до делба имоти, а
именно: магазин № 1, находящ се в гореописаната 3-етажна сграда, ведно с
прилежащото към него избено помещение (мазе) под него, както и съответните
припадащи се части от общите части на 3-етажната сграда и от земята; магазин №
2, находящ се в гореописаната 3-етажна сграда, ведно с припадащите се идеални
части от общите части на 3-етажната сграда и от земята; магазин № 3, находящ се
в гореописаната 3-етажна сграда, ведно с припадащите се идеални части от общите
части на 3-етажната сграда и от земята; магазин № 5, находящ се на първия
(партерен) етаж на двуетажната (гевгирена) масивна ъглова къща на бул. „****“ №
**и ул. „Позитано, ведно с припадащите се 26% от общите идеални на двуетажната къща, както и с припадащите се
на магазина идеални части от земята (гореописания поземлен имот); склад-работилница,
представляваща самостоятелна масивна сграда, находяща се в североизточния ъгъл
на същия поземлен имот, ведно с припадащите се идеални части от земята. За
уравнение на дяловете съдът е осъдил останалите съделители да заплатят на А.Б.
следните суми: В.Б. – 113.43 лв., Р.Б. – 226.86 лв., Е.Б.-Р. – 340.30 лв., Д.П.
– 340.30 лв., П.Б. – 340.30 лв., Г.Б. – 612.54 лв., Й.Б. – 612.54 лв., Е.К. –
1 225.08 лв., Д.З. – 204.18 лв. и Н.Й. – 204.18 лв. СРС е уважил частично претенциите
по сметки по чл.30, ал.3 от ЗС, като е заключил, че по сключени договори за
наем от 1.11.2011 г. и 1.10.2010 г. за магазин № 5 А.Б. е получил за
периода м. октомври 2010 г. – м. март
2014 г. наемни възнаграждения, по-големи от притежаваните от него идеални части
от имота, установени с решението по допускане на делбата. Присъдените в полза
на останалите съделители суми са, както следва: 460.48 евро за Р.Б., 108.35
евро за В.Б., 568.83 евро за Е.Б.-Р., 568.83 евро за Д.П., 568.83 евро за П.Б..
Съдът е присъдил и съответните държавни такси, като конкретно е осъдил А.Б. да
заплати в полза на СРС на основание чл.355, изр. първо от ГПК сумата от
2 117.99 лв. – държавна такса съобразно квотите в съсобствеността, а на
основание чл.355, изр. второ от ГПК -
сумата от 178 лв., съобразно уважената част от исковете по чл.30, ал.3 от ЗС (в
частта досежно втората държавна такса са налице решения по чл.248 от ГПК от 17.09.2016
г. и 18.10.2016 г.).
Въззивният съд счита
горепосоченото решение за валидно и допустимо. Съгласно чл.269, изр. второ от ГПК същият дължи произнасяне по наведените в жалбата въпроси.
Въззивният съд счита, че
СРС е извършил делбата законосъобразно и правилно, като е поставил в дял на А.Б.
и изключителна собственост имота, чиято стойност - 48 730 лв., е
най-близка до равностойността - 52 949.72 лв., на делбения дял на
въпросния съделител. Поддържаният от жалбоподателя вариант, при който същият следва
да получи магазин № 3 и склада-работилница, е по-несправедлив, тъй като в този
случай А.Б. би получил дял в имоти (на стойност 64 647 лв.), значително
надхвърлящ равностойността на дела му, с което би засегнал неоправдано
интересите на останалите съделители. Освен това, при варианта на жалбоподателя
той би получил два обекта, а за останалите десет на брой съделители биха
останали само четири обекта. Същевременно няма никакво основание в случая
всички имоти да се изнесат на публична продан, след като е напълно възможно
реализирането на основния принцип при делба на съсобствени имоти – получаването
на дял в имот.
Първоинстанционният съд
законосъобразно е уважил и претенциите по чл.30, ал.3 от ЗС. В тази връзка, на
първо място, съдът следва да отбележи, че въпросните претенции се погасяват с
5-годишна, а не с 3-годишна давност. В случая е неприложима разпоредбата на
чл.111, б.“в“ от ЗЗД, тъй като не става дума за иск за наем, предявен от
наемодател спрямо наемател.
На второ място, и в двата
договора за наем, сключени на 1.10.2010 г. и 1.11.2011 г., е предвидено
изрично, че уговореният начин на разпределяне на получения наем между
съсобствениците не е окончателен, като в случай на установяване на друго съотношение на частите (дяловете) на съсобствениците
надвзетите суми подлежат на връщане от надвзелите ги съсобственици на ощетените
такива, ведно със законната лихва от датата на получаването. Т.е. самите
съделители са се договорили, че при установяване точните квоти на всеки от тях
от въпросния магазин (което е станало с решението по допускане на делбата),
този който е получил суми, по-големи от дела му, следва да ги върне на
останалите със задна дата - от датата на получаването.
Пред СРС не са били заявени
от А.Б. в срока по чл.3**от ГПК претенции по сметки, поради което
законосъобразно, съобразно диспозитивното начало на гражданския процес, СРС е
уважил само тези на другите съделители.
Законосъобразно са определени сумите за уреждане
на сметки и държавните такси, които следва да заплати А.Б. (4% върху стойността
на дела му, включително присъдените суми за уравняване, и върху уважените
претенции по чл.30, ал.3 от ЗС).
По
въззивната жалба вх.№ 1017847/8.02.2016 г.:
С решението от 27.11.2015 г. СРС е оставил без
уважение молбата на А.Б. да допълни или поправи решението от 20.07.2015 г.,
като посочи в диспозитива му стойностното изражение на припадащите се на всеки
един съделител идеални части от общите части на сградите, както и от поземления
имот, както и да посочи стойностното изражение на всеки един от имотите-предмет
на делбата. Съдът е посочил, че въпросните идеални части следва да се определят
по реда на чл.40, във вр. с чл.38 от ЗС, с каквато претенция той не е бил
сезиран, както и че не е необходимо посочването в диспозитива на решението по
извършване на делбата на стойността на отделните имоти.
Настоящият съд споделя
изводите на СРС в решението му от 27.11.2015 г., като препраща към тях на
основание чл.272 от ГПК. Допълнително същият следва да отбележи, че и в
решението по първата фаза на делбата не са посочени припадащите се към всеки
делбен имот идеални части от общите части на съответните сгради и от дворното
място. В този смисъл законосъобразно СРС е извършил делба на имотите, изхождайки
от описанието и конкретизацията им, включително относно припадащите се идеални
части, така както са направени в решението по допускане на делбата.
Изложените съображения на
жалбоподателя, основаващи се на бъдещото вписване на решението, настоящият съд счита
за правно ирелевантни.
По
частната жалба вх.№ 1034075/7.03.2016 г.:
И тази жалба е неоснователна.
По становище на настоящия
съд страните имат право на разноски в производството по чл.250 от ГПК, като по
отношение на това производство намира приложение на общо основание разпоредбата
на чл.81 от ГПК. В тази връзка съдът съобразява по аналогия и разпоредбата на
чл.7, ал.1, т.8 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, предвиждаща заплащане на адвокатско възнаграждение
за производството по поправка на очевидна фактическа грешка.
Горното обуславя
потвърждаване на обжалваните пред СГС съдебни актове.
А.Б. дължи направените от
ответниците по жалбите разноски пред СГС.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 20.07.2015 г., поправено с решения от
17.09.2016 г. и 18.10.2016 г., решението от 27.11.2015 г. и определението от
10.02.2016 г. на СРС, ІІ Г.О., 66 състав, постановени по гр. дело № 56971 по
описа за 2009 г. ОСЪЖДА А.Х.Б. да заплати на Г.А.Б., Й.А.Б.,
А.Д.К.и Д. Д.С. (последните двама – в качеството им на правоприемници на Е.А.К.)
разноски пред СГС в размер на 800 лв.
ОСЪЖДА А.Х.Б. да заплати на Д.Х.П. и П.Х.Б. разноски пред СГС в размер на 600 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.