РЕШЕНИЕ
№ 696
гр. Благоевград, 10.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
в присъствието на прокурора С. Сл. Т.
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20251210101058 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от А. К. А., ЕГН **********, с адрес гр. със съдебен адрес гр. чрез адвокат Й. С.
Л.-П. срещу РАЙОНЕН СЪД -КЮСТЕНДИЛ, със седалище и адрес гр. и ОКРЪЖЕН СЪД
КЮСТЕНДИЛ, със седалище и адрес гр. .
С исковата молба се иска да бъдат осъдени ответниците Районен съд гр.- Кюстендил
и Окръжен съд - гр. Кюстендил да заплатят солидарно на А. К. А. обезщетение в размер на
10 000 лева за нарушаване на правото му за разглеждане и решаване на делото в разумен
срок, ведно със законната лихва върху главницата от датата на прекратяване на
производството - 16.01.2024г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и сторените по делото разноски.
Поддържа се в исковата молба, че на 07.10.2015г. е подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение от ОББ АД и въз основа на последното е образувано ч.гр.д.
№1648/2015г. по описа на Районен съд - гр. Кюстендил, като заповедта за незабавно
изпълнение му е връчена на дата 10.05.2021г., като последният подава възражение срещу
заповедта за изпълнение на дата 18.05.2021г. Сочи се, че иск за установяване на вземането е
входиран от „ОББ“ АД на 05.07.2021г. и на 16.07.2021г. ищецът е подал писмен отговор по
така депозирания иск.
Твърди се, че на 09.03.2022г. исковата претенция е оставена без движение с указания
за отстраняване на нередовност и на 15.02.2023г. исковата молба отново е оставена без
движение. На 21.07.2023г. е депозиран отговор на искова молба и уточнителните молби на
банката, а делото е насрочено за разглеждане за 04.12.2023г. На 23.11.2023г. третото лице
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД подава молба за конституиране като страна, а на
16.01.2024г. делото е прекратено поради постигната спогодба между страните.
С оглед изложеното се сочи, че заповедното производството е продължило общо 5
години, 9 месеца и 12 дни, а това пред Окръжен съд - Кюстендил е с обща продължителност
от 2 години, 4 месеца и 4 дни. Общо, цялото производство от започването му на дата
07.10.2015г. до приключването му е било с продължителност от 8 години, 3 месеца и 9 дни.
1
Сочи се от ищеца, че видно и от констатациите на Инспектората към ВСС по делото
не са изслушвани свидетели, не са изготвяни и експертни становища, а като цяло последното
не се характеризира с фактическа и правна сложност. Страната А. и процесуалния му
представител по никакъв начин не са допринесли за забавяне на делото. Констатирано е и от
Инспектората към ВСС забавяне на производството от страна на Окръжен съд - Кюстендил
при администриране на исковата молба - указания за отсраняване на нередовностите са
дадени веднъж 5 месеца след образуване на делото и втори път, повече от 10 месеца след
изпълнение на първите указания.
Счита, че е налице и забава в производството по заповедта за незабавно изпълнение,
тъй като това производство е с обща продължителност от 5 години, 9 месеца и 12 дни.
Изразява становище, че целта на заповедта за незабавно изпълнение е да даде предимство и
бързина за събиране на вземането, а в случая това е довело до отлагане, продължило почти 6
години. Смисълът на незабавното изпълнение е да се събере възможно по-бързо вземането
от длъжника, а това съответно означава, че ако вземането в процесната заповед е правилно
определено, то и длъжникът при бързото му събиране ще заплати по-ниска законова лихва.
Твърди се, че с оглед на процесуална икономия, още преди получаване на исковата
претенция процесуалния представител на А. е уведомил съда за адрес на призоваване на
страната, както и са депозирани пълномощно и договор за правна помощ за защита в
производството.
Поддържа се в исковата молба, че е неправилна и преценката на Инспектората към
ВСС за това, че не са депозирани молби за бавност. Твърди, че такава молба е депозирана от
ищеца и същата фигурира в кориците на делото, както и е депозирана такава молба и
директно пред горестоящия съд още през м. декември 2022г.
Твърди се от ищеца, че вследствие на така образуваното срещу него производство е
претърпял неимуществени вреди под формата на негативни психически изживявания, страх,
срам, вярвал е, че това дело ще продължи безкрайно и няма да свърши скоро време, виждал
е себе си като вечния длъжник, изпаднал в пълна безизходица и без някаква предвидимост
кога ще приключи всичко това. Предвид триинстанционният характер на производството и
това, че последното е започнало още м.10.2015г. се поддържа, че се принудил да подпише
неизгодно за него извънсъдебно споразумение, съобразявайки факта, че докато приключи
делото с окончателно решение, дължимите от него лихви ще надхвърлят главницата. Твърди
се, че това е довело до тежка депресия на ищеца, получавал е паник атаки и е приемал
медикаменти за справяне с тежката тревожност, която го е налегнала. Психически страдания
са изпитвали и най-близките му хора - неговата майка, която се е тревожила ежедневно за
детето си и за това как ще се справи с плащането на тези огромни задължения, които се
трупат с ежедневните лихви. Сочи, че преди делото ищецът е бил весел, общителен и
популярен в собствения си град човек. Същият е имал много контакти с хора от различни
възрасти и с различна реализация. След започване на производството сочи, че е ограничил
значително общуването си с хората, не е искал да вижда никого, спрял е да излиза, затворил
се е изцяло в себе си, превърнал се в меланхоличен и потиснат човек. Твърди се, че след
образуване на дело и огромната забава в движението му, ищеца не се е хранил пълноценно,
отслабнал е, бил е отчаян, състарен и блед. Не е говорил с никой, не е спал и не желаел да се
среща с хора. Сочи, че е човек, който държи на достойнството и честта си, горд и с развито
чувство за справедливост, поради което и предвид сериозната забава на процеса се е ядосвал,
нервирал и тревожил по повод случващото се по делото и размера на дълга, който
непрекъснато се е трупал и завишавал. Години наред си е лягал всяка вечер с мисълта, че ще
се превърне във вечния длъжник, ще му продадат къщата и няма да може дори с цената,
получена от нея да плати дължимото, а това с течение на времето е породило и своите
негативни последици - нарушена концентрация на вниманието, невъзможност да взема
решения за бъдещето, блуждаещи мисли, свързани с преживяното.
2
Поддържа се в исковата молба, че първоначално още с узнаването за образуваното
срещу него заповедно и исково производство, А. А. се е затворил в собствените си
изживявания и е отказвал да общува с другите хора, което сочи, че в този начален етап от
производството неимуществените вреди са били най - големи. На по - късен етап от
производството изпитвал отчаяние и чувство на безизходица от продължаващото и
неразвиващото се дело, като най - категоричния израз на същите тревоги е споделения и
изпитван от А. страх в продължение на години, че може да бъде превърнат във вечен
длъжник на банката.
Твърди се, че в следствие на продължителния характер на делото, ищецът изпаднал в
един постоянен и дълготраен психически стрес и срив, психиката му била травмирана
непрекъснато през този изключително дълъг период, през който продължило делото, като
през всичките тези осем години едва в края на седмата той получил насрочване на първото
по делото съдебно заседание. Най-продължителен период от време делото е престояло в
Районен съд - Кюстендил - повече от 5 години. Постоянните ограничения, произтичащи от
образуваното спрямо него изпълнително производство, не му давали възможност за един
нормален и пълноценен живот, тъй като не можел да планира живота и бизнеса си дори в
краткосрочен или средносрочен план, а още по-малко в дългосрочен такъв. Това е довело до
изменение на жизнения му стандарт, който драстично е спаднал, и до промени в
психическото му състояние, изразяващи се в нервност, необщителност, затвореност.
Непрекъснато му се е налагало да обяснява какво се случва пред близки, колеги и приятели.
Дори и сега, когато вече делото е приключило той не е същият човек, защото не е
предишният общителен и весел човек, който е бил преди стартиране на делото.
Твърди се, че описаните болки и страдания и свързаните с тях неимуществени вреди
са пряка и непосредствена последица от нарушаването на правото на ищеца по чл. 6, § 1 от
Конвенцията за разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
Твърди още, че периодът, през който е продължило производство, е извън разумните
срокове за такова, поради което и ищецът е подал заявление на 06.06.2024г. по реда на чл.
60а от ЗСВ до Инспектората на ВСС за определяне на обезщетение за забавено правосъдие.
Въпреки, че в становището си инспекторите установяват, че е налице забавяне в
правосъдието и разглеждане на делото извън разумните за това срокове, изплащане на
обезщетение не е присъдено.
Въпреки констатациите на Инспектората към ВСС, че делото не се характеризира с
фактическа и правна сложност, както и това, че по делото не са събирани свидетелски
показания или съставяни експертни становища, продължителността му е прекомерно дълга -
а именно 8 години, 3 месеца и 9 дни.
Поддържа се, че искът е допустим на основание чл.8 ал.2 от ЗОДОВ, тъй като към
исковата молба са представени доказателства, че е изчерпана административната процедура
за обезщетение по Глава три "а" от ЗСВ, видно от Констативен протокол от 05.09.2024г. с
изх.№РС-17-160 и писмо изх.№94- Б-243.
Поддържа се, че претърпените от ищеца неимуществени вреди са в пряка и
непосредствена последица от противоправни и виновни действия и бездействия на съда,
които са довели до неразумна продължителност на гражданското производство. Сочи, че
съгласно трайната практика на съдилищата съответните правозащитни органи носят
солидарно гаранционно- обезпечителна отговорност, като процесуални субституенти на
държавата. В случая ищецът е избрал да насочи иска си само спрямо двамата от солидарно
отговорните държавни органи - Окръжен съд - гр. Кюстендил и Районен съд гр. -
Кюстендил.
Поддържа се, че относно продължителността на релевантния период е, че началният
момент е подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и крайния -
постановяването на окончателен акт на съда, с който се слага край на несигурното
3
положение на лицето/ и след това се преценява дали този период е разумен.
Твърди, че делото не се е отличавало с фактическа и правна сложност, че е налице
незначителен обем от събрани доказателствени материали и незначителен обем извършени
процесуални действия за изясняване на делото от фактическа страна. Твърди, че ищецът с
нищо не е допринесъл за забавяне на делото. Напротив, дори за неговото ускоряване, още с
узнаването на делото А. А. е депозирал молба със информация за процесуалния му
представител, който да получава оттук нататък книжата по делото. За необоснованото
удължаване на продължителността на производството е допринесло както несвоевременното
даване на указания на ответната банка от страна на съда, така и прекомерната забава в
продължителността на заповедното производство.
Всеки държавен орган има задължение за извършва процесуални действия в разумен
срок, като никакво позоваване на трудности от различен характер не може да оправдае
проблем по отношение на прекомерната продължителност на производствата /вж. Salesi §20-
25/.
Въз основа на изложеното счита, че правото на А. А. на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок е нарушено и следва да бъде обезщетено със заплащане на
обезщетение в размер на 10 000лв. с оглед на това, че забавянето на производството и
излизането му извън разумните срокове е било по причина само на правозащитните органи,
като се съобрази обстоятелството, че делото не е било с усложнената фактическа
обстановка, както и процесуалното поведение на ищеца.
С разпореждане № 1769/20.05.2025 г. съдията докладчик след като е извършил
проверка за редовност на поправената исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на
предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е
постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят до ответника
с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на
изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.
Изпратеното съобщение до ответника РС-Кюстендил е връчено на 21.05.2025г. по ел.
поща и на ответника ОС-Кюстендил на 21.05.2025г.
Видно от данните по делото в законоустановения едномесечен срок от получаване на
съобщението ответника ОС-Кюстендил е подал писмен отговор на 09.06.2025г., с който
оспорва предявения иск. Иска се да бъде отхвърлен като пеоснователен, а при евентуалност
се оспорва претендирания размер като прекомерно завишен, оспорва се и акцесорната
претенция за лихва за забава. Претендират се сторените по делото разноски.
Сочи се, че ОС - Кюстендил не оспорва следните релевантни към производството
факти, отразени в приложения към исковата молба Констативен протокол изх.№РС-24-
313/09.09.2024 г. на Инспектората към ВСС, а именно:
Ч.гр.д № 1648/2015г. по описа на Районен съд-Кюстендил е образувано по заявление
за издаване на заповед за изпълнение с вх. № 19352 от 07.10.2015г., подадено от
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА"АД срещу А. К. А..
На 09.10.2015г. е издадена заповед за изпълнение от Районен съд- Кюстендил.
На 18.05.2021г. А. К. А. подава по пощата писмено възражение на основание чл. 414
ГПК.
По повод иск за установяване на вземане предявен от " ОБЕДИНЕН А БЪЛГАРСКА
БАНКА”АД на 05.07.2021г. е образувано гр.дело № 281/2021 г. по описа на Окръжен съд-
Кюстендил.
С разпореждане № 49 от 09.03.2022г. съдията - докладчик оставя исковата молба без
движение, като указва ищеца в едноседмичен срок да отстрани нередовности на ИМ.
Указанията са изпълнени на 05.04.2022г.
4
С разпореждане на Окръжен съд-Кюстендил от 10.05.2022г. е изискано ч.гр.д. №
1648/2015 г. на PC-Кюстендил за послужване. Заверен препис от делото постъпва в Окръжен
съд-Кюстендил на 12.05.2022г.
С определение № 116 от 15.02.2023г. Окръжен съд-Кюстендил повторно оставя
исковата молба без движение, като указва на ищеца в едноседмичен срок да конкретизира
вземанията си. Указанията са изпълнени на 03.04.2023г.
С определение № 406 от 05.06.2023г. съдът на основание чл. 131 от ГПК указва да се
изпрати на ответника А. К. А. препис от исковата молба, молбите за отстраняване на
нередовности на исковата молба и доказателствата към тях, който са получени от него на
19.06.2023г.
А. К. А. на 21.07.2023г. депозира отговор на искова молба.
С определение № 714 от 02.11.2023г. Окръжен съд-Кюстендил, приема писмените
доказателства, назначава ССчЕ и насрочва о.с.з. на 04.12.2023г.
На 23.11.2023г. в съда постъпва молба от трето неучастващо по делото юридическо
лице „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, представен е и договор за цесия.
В проведеното на 04.12.2023г. открито съдебно заседание /о.с.з./, съдът не дава ход на
делото. Дава възможност на ищеца да даде становище по искането за заместване на ищеца и
делото да продължи с участието на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Отлага и
насрочва о.с.з за 16.01.2024г.
На 12.01.2024г. е вх. № 157 е подадена молба от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД за прекратяване на производството поради сключено споразумение.
В проведеното на 16.01.2024г. второ о.с.з. съдът, прекратява производството поради
сключено споразумение между страните.
Твърди се, че от анализа на така изложените факти е установимо, че производството
по гр.дело № 281 по описа за 2021г. на Окръжен съд- Кюстендил, е започнало на 12.09.2021г.
и е приключило на 16.01.2024г„ датата на прекратяване на производството поради сключено
споразумение между страните, като продължителността му е 2 години, 4 месеца и 4 дни.
Съобразявайки правно релевантният факт, че образуваното пред ОС - Кюстендил
производство е първоинстанциионно, в рамките на което се дължи най-детайлно
предприемане на действия по изясняване на естеството и преценяване допустимостта на
претенциите, по обезпечаване редовността на исковата молба, както и по попълване на
делото с доказателства, предвид ограниченията за последното пред горните инстанции, се
поддържа, че не може да се окачестви като прекомерен и излизащ извън рамките на
разумния за разглеждане на делото срок.
Твърди се, че делото от друга страна се е отличавало със сравнително завишена
фактическа и правна сложност, доколкото са били предявени установителни искове за
установяване на три отделни вземания спрямо ответника, произтичащи от Договор за
предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот от 18.04.2007 г., изменен
и допълнен с Допълнително споразумение от 07.10.2009 г. и Допълнително споразумение от
11.05.2011 г. Сочи се, че в производства, по които една от страните е потребител, е
предвидена завишена защита, вменяваща на решаващия съд да провери договора за наличие
на неравноправни клаузи. Именно с цел вменената завишена потребителска защита и с цел
да се гарантират в максимална степен правата на ответника - физическо лице, съдът е
следвало да съблюдава редовността на сезиращата съда искова молба, което е наложило два
пъти оставянето й без движение и даване на указания за отстраняване на констатирани по
молбата нередовности. Поддържа се, че забавяне на производството е породило и
отправеното до съда искане от трето за производството лице - „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД с искане за заместване на ищеца въз основа на сключен договор за цесия. По
така заявеното искане съдът е предоставил възможност на ответника да изрази становище.
5
При разглеждането на делото съдът е проявявал активност с цел да съдейства на страните за
надлежното упражняване на процесуалните им права, произнасял се е по исканията им;
липсва забавяне при постановяване на разпореждането по чл. 131 от ГПК и на
определението по чл. 140 от ГПК. Поддържа се, че отделни забавяния могат да бъдат
толерирани, стига общата продължителност на производството да може да се приеме за
разумна, с оглед на всички критерии, следващи от практиката на ЕСПЧ.
Сочи се, че наличието или липсата на нарушение зависи и от това какъв е залогът на
делото за лицето. Значимостта на интереса за страната обикновено е свързан с предмета на
делото, като от практиката на ЕСПЧ може да се направи изводът, че дела по трудови и
равняващи се по ефекта си на трудови спорове, особено такива за отмяна на уволнение или
на освобождаване от пост; дела за пенсии; дела за осиновяване; дела за упражняване на
родителски права или за лични контакти с деца; дела на тежко болни хора, особено ако
предметът им е свързан с тяхната болест; дела, отнасящи се до обезщетение за причинени
телесни увреждания, за трудова злополука, за насилие от страна на полицията или за
незаконно задържане; дела, засягащи гражданско състояние; наказателни дела, при които
обвиняемият или подсъдимият е с мярка за неотклонение "задържане под стража" следва да
се разглеждат по-бързо и с предимство, а в някои случаи и в особено кратки срокове.
Твърди се, че в конкретния случай от предмета на гр. д. № 281/2021 г. е видно, че
същото не попада в нито една от посочените примерни категории спорове, предполагащи по
правило по-висок залог за ищеца/респ. ответника, а и не са налице и други данни, сочещи на
извод за наличие на такъв и изискващи по-завишено внимание от страна на решаващия съд.
Поддържа се в писмения отговор, че всяко лице, поемащо кредитно задължение, би
следвало да е наясно с поеманите от него финансови рискове, като основният е свързан с
лихвата, която се начислява върху главницата. Незаплащането в срок на дължимите
кредитни вноски е предпоставка за начисляване на лихва за забава, съизмерима със
законната лихва, която лихва при евентуално бъдещо осъдително решение съдът е длъжен да
присъди, при заявено искане в този смисъл. За да избегне нарастването на законната лихва
върху главницата кредитополучателят може да погаси своевременно дълга си. Твърди се, че
именно от пасивното поведение на ответника - длъжник, последния - като ищец в
настоящото производство, се опитва да черпи права, т.е. в случая е налице злоупотреба с
права, доколкото нарастването на дълга е следствие само и единствено от
недобросъвестното поведение на длъжника, но по никакъв начин не може да се вмени във
вина на решаващия съд.
Доводът, че лихвите биха нараснали с оглед забавяне на съдебното производство,
следва да се разгледа при съблюдаване на обстоятелството дали и доколко исковите
претенции са били основателни - т.е. ако ищецът - ФЛ /потребител/ е бил изправна страна, то
същите претенции не биха били уважени, респ. не би се стигнало до присъждане на лихва.
Сочи се още, че и за надплатилия длъжник би бил открит пътят за предявяване на иск по
чл.55 ЗЗД. Още повече производството е прекратено поради заявен от ищеца отказ от иск с
довод за сключено между страните извънсъдебно споразумение. Поддържа се, че
изложените от ищеца твърдения, че сключеното с кредитора споразумение е твърде
неизгодно за него, на първо място са изцяло неотносими към настоящия правен спор,
доколкото именно ищецът се е съгласил и подписал доброволно соченото споразумение, а от
друга страна това твърдение е и изцяло недоказано - по делото не са ангажирани
доказателства за параметрите на соченото споразумение, от които да се изведе извод за
неговата „неизгодност“ спрямо длъжника. Изразява се становище, че изложените от ищеца
твърдения, че забавянето на производството породило в него страх от неимоверно
нарастване на дълга, също са несъстоятелни. Поддържа се, че нарастването на дълга е
следствие единствено от пасивното поведение на длъжника, който след като е поел кредитно
задължение, преустановява неговото изплащане. Финансовият риск се носи от длъжника и
6
всеки кредитополучател следва да е наясно с това при поемане на кредитно задължение.
Сочи се още, че в случая е била констатирана неравноправност на клаузи, касаещи
лихвите по договора, поради което е постановено спиране на изпълнението по
изпълнителното дело в тази част, като въззивното производство по ч.гр.д.№313/2021 г. по
описа на КнОС изцяло се е развило в рамките на 3 - месечния преклузивен срок.
Оспорва се изцяло настъпването на вреда за ищеца, като и твърдяната причинно -
следствена връзка между сочената вреда и поведениета на ответника. На тази плоскост ОС -
Кюстендил оспорва изцяло предявения срещу него иск с правно основание чл.2б от ЗОДОВ,
обективно съединен с иск с правно основание чл.86 от ЗЗД. Твърди, че в случая не се
установява недобросъвестно поведение - действие или бездействие на решаващия съд по
гр.д.№281/2021 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил, причинени вреди на ищеца,
причинна връзка между действията, респ. бездействията на съда и претендираните вреди.
Ето защо искът следва да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен.
Евентуално, при приемане на исковата претенция за основателна, оспорва нейния
размер, който ОС - Кюстендил приема за прекомерно завишен.
Оспорва и акцесорната претенция за лихва за забава върху претендиралата главница.
Евентуално възразява срещу претендирания начален момент на нейната дължимост, а
именно датата на прекратяване на производството по гр.д.№281/2021 г. - 16.01.2024 г.
Видно от данните по делото в законоустановения едномесечен срок от получаване на
съобщението ответникът РС-Кюстендил е подал писмен отговор на 17.05.2025г., с който
оспорва предявения иск. Иска се неговото отхвърляне. Сторено е възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Ответникът РС-Кюстендил с писмения си отговор оспорва предявения иск като
неоснователен.
Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на Районен
съд - Кюстендил на основание чл.2б от ЗОДОВ, както и че в настоящия случай не са
изпълнени предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата. Твърди се, че
заповедният съд е предприел всички процесуални действия в предвидените в закона
срокове, като това становище се поддържа и в представения от ищеца констативен протокол
на Инспектората към ВСС от 05.09.2024 г., съставен по заявление peг. № РС-24-
313/06.06.2024 г., подадено от А. К. А..
Сочи се, че ч.гр.дело № 1648/2015 г. по описа на Районен съд — Кюстендил е
образувано на 07.10.2015 г. по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417
ГПК от „Обединена българска банка“ АД, ЕИК *********, срещу А. К. А., ЕГН **********.
С Разпореждане № 5893/09.10.2015 г. съдът е разгледал заявлението по същество и е
постановил незабавно изпълнение на задължението на длъжника. Издадена е Заповед за
изпълнение № 961 от 09.10.2015 г., за сумите, както следва: 49 751.75 лева - главница,
дължима по Договор за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот,
сключен на 18.04.2007г., Допълнително споразумение от 07.10.2009г. и Допълнително
споразумение от 11.05.2011 г., обезпечен с договорна ипотека, 12 030.76 лева договорна
лихва за периода от 29.07.2013г. до 05.10.2015г., 9604.23 лева наказателна лихва за периода
от 29.07.2013г. до 05.10.2015г., законната лихва върху главницата, считано 06.10.2015г. до
изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски: 1427.73 лева държавна
такса и 1966.56 лева адвокатско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от
следните обстоятелства: за погасяване на задължение по Договор за предоставяне на кредит
за закупуване и ремонт на недвижим имот, сключен на 18.04.2007г., Допълнително
споразумение от 07.10.2009г. и Допълнително споразумение от 11.05.2011 г., обезпечен с
договорна ипотека. Издаден е и изпълнителен лист от същата дата, получен от
пълномощник на заявителя. С молба вх. № 11860/19.05.2017г. А. К. А. е поискал да му бъде
7
издаден незаверен препис от ч. гр. дело № 1648/2015 г. на КРС. След изпълнение на
указания за внасяне на дължимата държавна такса, молителят е получил преписа на
25.05.2017 г. На 19.05.2021 г. в съда е входирано възражение по чл.414 ГПК срещу
издадената по делото заповед за изпълнение, както и молба по чл.420 ГПК за спиране на
незабавното изпълнение на Заповед за изпълнение № 961/09.10.2015 г. и принудителното
изпълнение по изп. дело № 20207450400130 по описа на ЧСИ Николай С., pen № 745, с
район на действие Окръжен съд - Кюстендил. За проверка относно спазване на срока по
чл.414, ал.2 ГПК за подаване на възражение своевременно е изпратено съобщение до ЧСИ
Николай С. да представи доказателства относно това на коя дата е връчена заповед за
незабавно изпълнение на А. А., както и надлежно заверен препис от поканата за доброволно
изпълнение. В отговор на горното е депозирано писмо с вх. № 271183/21.05.2021 г., към
което са приложени доказателства, видно от които поканата за доброволно изпълнение по
изп. дело № 20207450400130 е връчена на длъжника на 10.05.2021 г. На 25.05.2021 г. съдът е
разпоредил да се уведоми заявителя за направеното искане за спиране на принудителното
изпълнение с указания да изрази становище в едноседмичен срок. С молба вх. №
271359/26.05.2021г. и молба вх. № 271661/31.05.2021 г. длъжникът се е противопоставил на
предоставянето на срок за становище на заявителя по искането за спиране на
принудителното изпълнение. На 27.05.2021г. съдът е разпоредил, че становището е
необходимо с оглед твърденията за плащане и обективната преценка на обстоятелствата от
съда. С Определение № 260736 от 01.06.2021 г. съдът е спрял по реда на чл.420, ал.2 ГПК
изпълнението на Заповед за незабавно изпълнение № 961/09.10.2015 г., издадена в
производството по ч.гр.д. № 1648/2015 г. на КРС, в полза на заявителя „Обединена
Българска Банка“ АД, гр. София, бул. „Витоша“ № 89, Милениум Център, против длъжника
А. К. А., с ЕГН **********, с адрес гр.Кюстендил, ул. „Пролет“ № 8, приведена в
изпълнение пред ЧСИ Николай С., за което е било образувано изп.д. № 20207450400130 по
описа на кантората за 2020 г. Посочено е, че в тази си част определението може да се
обжалва пред Окръжен съд - Кюстендил в едноседмичен срок от уведомяването на молителя
за неговото изготвяне, както и че подлежи на незабавно изпълнение, независимо от
обжалването му. Със същия акт съдът е разпоредил да се уведоми заявителят, че от
длъжника е постъпилото възражение вх. № 270931/2020 г. по чл. 414 от ГПК срещу
издадената заповед за изпълнение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, наред с това и препис от
възражението да се изпрати на заявителя с указания, че може да предяви иск за установяване
на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Указано е на
заявителя да представи доказателства по делото, че е предявил иска си в посочения
едномесечен срок, като в противен случай, съдът ще обезсили заповедта за изпълнение
частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418 - арг. от разп. на чл.
415, ал. 5 от ГПК. Сочи се, че това определение е обжалвано с частна жалба, редовно и в
срок администрирана от заповедния съд, по която е образувано в.ч.гр.д. №331/2021 г. по
описа на Окръжен съд - Кюстендил. На 02.06.2021 г. длъжникът е поискал да му бъде
издаден заверен препис от определението за спиране на принудителното изпълнение, като
искането е уважено от съда на 03.06.2021 г. Съобщението, съдържащо указания за
предявяване на положителен установителен иск, е връчено на заявителя на 01.07.2021 г. В
законния едномесечен срок, с молба вх. № 273673/13.07.2021г., от последния са представени
доказателства за предявяване на иска - искова молба с вх. № 440 от 05.07.2021 г. по описа на
Окръжен съд - Кюстендил. Образувано е гр.д. №281/2021 г. по описа на Окръжен съд -
Кюстендил. С молба от 02.12.2021 г. А. К. А. е поискал да му бъде издаден изпълнителен
лист за присъдените в негова полза суми с влязло в сила Определение № 164/1009.2021 г. по
в.ч.гр.д. № 313/2021 г. на Окръжен съд - Кюстендил. След преценка, че са налице
предпоставките по чл.406, ал.1 ГПК съдът разпоредил издаването на изпълнителен лист и
такъв е издаден на 08.12.2021г., получен на 15.03.2022 г.
Сочи се, че производството е продължило пред Окръжен съд - Кюстендил по
8
предявените искове с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1, т. 1 ГПК и други
процесуални действия по заповедното дело не са извършвани.
От така изложената хронология се поддържа, че е видно, че не е допуснато каквото и
да било забавяне при разглеждане на ч.гр.дело № 1648/2015 г. от Районен съд - Кюстендил.
Съдът е предприел всички необходими процесуални действия в законоустановените срокове,
а всички молби на длъжника, ищец в настоящото, са разглеждани в най-кратък срок.
Поддържа се, каквото се твърди, че е посочено и в констативен протокол от
05.09.2024 г. на ИВСС, че относимият период на производството по делото за А. К. А. е
започнал на 10.05.2021 г. - когато е получил препис от заповедта за изпълнение,
следователно за него периодът на производството е 2 години, 8 месеца и 6 дни. Твърди се, че
при съвкупна преценка на всички релевантни обстоятелства не може да се приеме, че
продължителността на делото е над разумния срок.
На следващо място се поддържа, че твърдените от ищеца вреди, както и причинно-
следствената им връзка с действия на съда, довели до забавяне хода на делото, не са
подкрепени с доказателства. Оспорва фактическите обстоятелства, на които се основават,
изложени в исковата молба. Твърди се, че в настоящия случай каквото и да било
обезщетение би било прекомерно с оглед принципа за справедливо обезщетяване на вредата,
изведен от чл.52 от ЗЗД, който изисква съдът да определи точен еквивалент на болките и
страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи
критерии.
С оглед на горепосоченото се иска да се отхвърли предявения иск.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично, представлява се от
редовно упълномощен процесуален представител-адвокат Л., която поддържа подадения
иск, ангажира гласни доказателства. По същество изразява становище за доказаност и
основателност на предявения иск, като се иска уважаването му. Подробни съображения
излага в писмена защита. Претендират се сторените по делото разноски с представен списък
по чл. 80 ГПК.
Ответникът РС-Кюстендил, редовно призован не изпраща представител в съдебно
заседание.
Ответникът ОС-Кюстендил, редовно призован се представлява от редовно
упълномощен процесуален представител- Ралица Костадинова-служител с юридическо
образование и юридическа правоспособност. Оспорва предявения иск, поддържа подадения
отговор, по същество изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска, като
се иска отхвърлянето му. Побробни съображения излага в писмени бележки. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждание.
В съдебно заседание представителят на РП-Благоевград –прокурор Т., оспорва
предявения иск, поддържа становище за неоснователност на същия.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, съобразно ГПК, приема за установено следното:
По делото са приобщени в цялост ч.гр.д. № 1648/2015г. по описа на РС-Кюстендил и
гр.д. № 281/2021г. по описа на ОС-Кюстендил.
Между страните няма спор относно фактите, свързани с образуването и движението
на делата.
Видно от ч.гр.д. № 1648/2015г., посоченото заповедно производство е образувано в
РС-Кюстендил въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх.
№ 19352 от 07.10.2015г., подадено от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА"АД срещу А. К.
А.. С Разпореждане № 5893/09.10.2015 г. съдът е разгледал заявлението по същество и е
постановил незабавно изпълнение на задължението на длъжника. Издадена е Заповед за
9
изпълнение № 961 от 09.10.2015 г., за сумите, както следва: 49 751.75 лева - главница,
дължима по Договор за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот,
сключен на 18.04.2007г., Допълнително споразумение от 07.10.2009г. и Допълнително
споразумение от 11.05.2011 г., обезпечен с договорна ипотека, 12 030.76 лева договорна
лихва за периода от 29.07.2013г. до 05.10.2015г., 9604.23 лева наказателна лихва за периода
от 29.07.2013г. до 05.10.2015г., законната лихва върху главницата, считано 06.10.2015г. до
изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски: 1427.73 лева държавна
такса и 1966.56 лева адвокатско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от
следните обстоятелства: за погасяване на задължение по Договор за предоставяне на кредит
за закупуване и ремонт на недвижим имот, сключен на 18.04.2007г., Допълнително
споразумение от 07.10.2009г. и Допълнително споразумение от 11.05.2011 г., обезпечен с
договорна ипотека. Издаден е и изпълнителен лист от същата дата, получен от
пълномощник на заявителя. С молба вх. № 11860/19.05.2017г. /петък/ А. К. А. е поискал да
му бъде издаден незаверен препис от ч. гр. дело № 1648/2015 г. на КРС, като с разпореждане
от 22.05.2017г. /понеделник/ съдът е разпоредил да се издаде препис, след внасяне на
държавна такса. След изпълнение на указания за внасяне на дължимата държавна такса на
25.05.2017г. в същия ден молителят е получил преписа.
На 19.05.2021 г. в РС-Кюстендил е входирано възражение по чл.414 ГПК от
длъжника-ищец в настоящото производство срещу издадената по делото заповед за
изпълнение, както и молба по чл.420 ГПК за спиране на незабавното изпълнение на Заповед
за изпълнение № 961/09.10.2015 г. и принудителното изпълнение по изп. дело №
20207450400130 по описа на ЧСИ Н. С., peг № 745, с район на действие Окръжен съд -
Кюстендил. За проверка относно спазване на срока по чл.414, ал.2 ГПК за подаване на
възражение съдът с разпореждане от 21.05.2021г. е изискал и е изпратено съобщение до ЧСИ
Н. С. да представи доказателства относно това на коя дата е връчена заповед за незабавно
изпълнение на А. А., както и надлежно заверен препис от поканата за доброволно
изпълнение. В отговор на горното е депозирано писмо с вх. № 271183/21.05.2021 г. към което
са приложени доказателства, видно от които поканата за доброволно изпълнение по изп.
дело № 20207450400130 е връчена на длъжника на 10.05.2021 г. На 25.05.2021 г. съдът е
разпоредил да се уведоми заявителя за направеното искане за спиране на принудителното
изпълнение с указания да изрази становище в едноседмичен срок. С молба вх. №
271359/26.05.2021г. и молба вх. № 271661/31.05.2021 г. длъжникът се е противопоставил на
предоставянето на срок за становище на заявителя по искането за спиране на
принудителното изпълнение. На 27.05.2021г. съдът е разпоредил, че становището е
необходимо с оглед твърденията за плащане и обективната преценка на обстоятелствата от
съда. С Определение № 260736 от 01.06.2021 г. съдът е спрял по реда на чл.420, ал.2 ГПК
изпълнението на Заповед за незабавно изпълнение № 961/09.10.2015 г., издадена в
производството по ч.гр.д. № 1648/2015 г. на КРС, в полза на заявителя „Обединена
Българска Банка“ АД, , против длъжника А. К. А., с ЕГН **********, с адрес гр., приведена
в изпълнение пред ЧСИ Н. С., за което е било образувано изп.д. № 20207450400130 по описа
на кантората за 2020 г. Посочено е, че в тази си част определението може да се обжалва пред
Окръжен съд - Кюстендил в едноседмичен срок от уведомяването на молителя за неговото
изготвяне, както и че подлежи на незабавно изпълнение, независимо от обжалването му. Със
същия акт съдът е разпоредил да се уведоми заявителят, че от длъжника е постъпилото
възражение вх. № 270931/2020 г. по чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение
в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, наред с това и препис от възражението да се изпрати на
заявителя с указания, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен
срок, като довнесе дължимата държавна такса. Указано е на заявителя да представи
доказателства по делото, че е предявил иска си в посочения едномесечен срок, като в
противен случай, съдът ще обезсили заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и
изпълнителния лист, издаден по чл. 418 - арг. от разп. на чл. 415, ал. 5 от ГПК. На 02.06.2021
10
г. длъжникът е поискал да му бъде издаден заверен препис от определението за спиране на
принудителното изпълнение, като искането е уважено от съда на 03.06.2021 г.
Видно от данните по делото определението за спиране по чл. 420 ГПК е обжалвано с
частна жалба, постъпила на 17.06.2021г. с вх. № 272560 от "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА"АД. С разпореждане от 18.06.2021 г. Районен съд-Кюстендил, указва да се изпрати
препис от ЧЖ на насрещната страна за отговор. Съобщението е връчено на длъжника А. на
12.07.2021г., като на 16.07.2021г. /петък/ с вх. № 273880 А. К. А. подава по пощата писмен
отговор на частна жалба. На 19.07.2021 г. /понеделник/ Районен съд-Кюстендил указва да се
изпрати делото на Окръжен съд-Кюстендил.
Въз основа на изпратената частна жалба на 23.07.2021г. е образувано в.ч.гр.д.
№331/2021 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил. На 23.07.2021г. делото е разпределено
автоматично с протокол от избор на съдия докладчик Е. Х. С. С определение № 164 от
10.09.2021г. Окръжен съд-Кюстендил, 1 състав, съдия Е. Х. Ст., потвърждава определение №
260736 от 01.06.2021г. постановено по ч.гр.д. № 1648/2015г. по описа на Районен съд-
Кюстендил, с което се спира по реда на чл. 420, ал.2 от ГПК изпълнението на заповед за
незабавно изпълнение № 961 от 09.10.2015г. в частта относно посочената в заповедта за
незабавно изпълнение, дължима от А. К. А. сума, възлизаща на 12030.76 лв.-договорна
лихва за периода от 29.07.2013г. до 05.10.2015г., дължима по Договор за предоставяне на
кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот, сключен на 18.04.2007г., Допълнително
споразумение от 07.10.2009г. и Допълнително споразумение от 11.05.2011 г., обезпечен с
договорна ипотека. Отменил е определението, с което е спряно на основание чл. 420, ал. 2
ГПК изпълнението на заповедта за незабавно изпълнение в частта относно главницата,
наказателната лихва и законната лихва. Осъдител е А. А. да заплати на „ОББ“ АД разноски
за производството в размер на 50, 00 лв., осъдител е „ОББ“ АД да заплати на А. А. разноски
за производството в размер на 67, 41 лв.
Видно от заповедното производство съобщението, съдържащо указания за
предявяване на положителен установителен иск, е връчено на заявителя на 01.07.2021 г. В
законния едномесечен срок, с молба вх. № 273673/13.07.2021г., от последния са представени
доказателства за предявяване на иска - искова молба с вх. № 440 от 05.07.2021 г. по описа на
Окръжен съд - Кюстендил.
С молба от 02.12.2021 г. А. К. А. е поискал да му бъде издаден изпълнителен лист за
присъдените в негова полза суми с влязло в сила Определение № 164/1009.2021 г. по
в.ч.гр.д. № 313/2021 г. на Окръжен съд - Кюстендил. След преценка, че са налице
предпоставките по чл.406, ал.1 ГПК с Разпореждане № 263030/07.12.2021г. съдът разпоредил
издаването на изпълнителен лист и такъв е издаден на 08.12.2021г., получен на 15.03.2022 г.
На 15.04.2022г. по заповедното производство е постъпила молба от заявителя, с която
е поискано издаване на изпълнителен лист за присъдените с влязло в сила Определение №
164/1009.2021 г. по в.ч.гр.д. № 313/2021 г. на Окръжен съд – Кюстендил, като с
Разпореждане № 260250/20.04.2022г. съдът е разпоредил издаването на такъв, който е
издаден на същата дата и получен на 21.04.2022г.
Видно от приложеното в цялост гр.д. №281/2021 г. по описа на Окръжен съд -
Кюстендил. Същото е образувано на 05.07.2021г. по повод иск за установяване на вземане
по чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, предявен от "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА"АД срещу А. К. А., като е разпределено на същата дата автоматично с протокол от
избор на съдия-докладчик Ваня Драганова Богоева.
На 02.12.2021г. е постъпила по делото молба с вх. № 0832 от А. К. А., в която е
посочен съдебен адрес за връчване на книжа по делото.
С разпореждане № 49 от 09.03.2022г. съдията докладчик при Окръжен съд-
Кюстендил, оставя исковата молба без движение, като указва ищеца в едноседмичен срок да
11
отстрани нередовности на исковата молба. Съобщението е връчено на „ОББ“ АД на
30.03.2022г., като на 05.04.2022г. е постъпила поправена молба от „ОББ“ АД. С
разпореждане на Окръжен съд-Кюстендил от 10.05.2022г. е изискано ч.гр.д. № 1648/2015г.
на PC-Кюстендил за послужване. Заверен препис от делото постъпва в Окръжен съд-
Кюстендил на 12.05.2022г.
На 31.05.2022г. А. А. отново е подал молба, в която е посочил адрес за призоваване и
връчване на книжа.
На 11.07.2022г. по гр.д. № 281/2021г. по описа на ОС-Кюстендил е постъпила молба
от А. А. с посочено в нея правно основание чл. 420 ГПК, заведена с вх. № 2603, като видно
от извършената проверка от ОС-Кюстендил е отбелязано, че при проверка не е установена
валидност на подписа. Във връзка с молбата няма разпореждане на съдията докладчик.
На 10.10.2022г. е постъпила отново молба с вх. № 3674 от ответника А., с която се
сочи, че поддържа искането си по чл. 420 ГПК, по което все още няма произнасяне. Видно
от проверката молбата е подадена с валиден цифров подпис. По тази молба липсват данни за
произнасяне на ОС$Кюстендил.
На 12.12.2022г. в АС-София е постъпила молба за бавност от А., с която се иска
определяне на подходящ срок на ОС-Кюстендил за произнасяне по молбата по чл. 420 ГПК.
Посочената молба с разпореждане е изпратена на ОС-Кюстендил по гр.д. №
281/2021г., постъпила по делото на 16.12.2022г.
Същата молба за бавност е постъпила на 12.12.2022г. и по гр.д. № 281/2021г., върху
която е налице разпореждане незабавно да се докладва на докладчика по делото.
С определение № 116 от 15.02.2023г. съдията докладчик при Окръжен съд-Кюстендил
оставя повторно исковата молба без движение, като указва на ищеца в едноседмичен срок да
конкретизира вземанията си. Съобщението е връчено на „ОББ“ АД на 28.03.2023г., като на
03.04.2023г. е постъпила молба от ищеца по това дело, с която указанията са изпълнени.
С определение № 406 от 05.06.2023г. съдът на основание чл. 131 от ГПК указва да се
изпрати на ответника А. К. А. препис от исковата молба, молбите за отстраняване на
нередовности на исковата молба и доказателствата към тях, които са получени от него на
19.06.2023г.
От ответника А. К. А. на 21.07.2023г. е депозиран писмен отговор на искова молба.
С определение № 714 от 02.11.2023г. Окръжен съд-Кюстендил, приема писмените
доказателства, назначава ССчЕ и насрочва открито съдебно заседание на 04.12.2023г., като
прекратява частично производството по делото.
Определението за насрочване, ведно с призовката е връчено на ищеца на 20.11.2023г.,
а на ответника А. на 16.11.2023г.
На 21.11.2023г. по делото е постъпила молба от А. А., с която се иска производството
по делото да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради започната
преговори за доброволно уреждане на спора, по която е налице разпореждане за доклад в
открито съдебно заседание с олед необходимостта от становище на другата страна.
На 23.11.2023г. по делото постъпва молба от трето неучастващо по делото
юридическо лице „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с която е представен договор за
цесия и е поискано на основание чл. 222 ГПК да замести „ОББ“ АД и последната да бъде
освободена. Върху същата е отбелязано разпореждане за произнасяне в открито съдебно
заседание.
На 30.11.2023г. по делото е постъпила молба от А. А., с с която е изразено съгласие за
заместване като страна в процеса на ищеца с „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като
е изразено и искане за спиране по взаимно съгласие.
На 01.12.2023г. по делото е постъпила повторна молба от третото лице относно
12
заместване в процеся и произнасяне по искането за спиране.
В проведеното на 04.12.2023г. открито съдебно заседание, съдът не е дал ход на
делото, докладвал е постъпилите молба, констатирал е, че в случая се касае до искане по
реда на чл. 226 ГПК, че към датата на откритото съдебно заседание съгласие за заместване е
изразено единствено от ответника, но не и от „ОББ“ АД, поради което е указал на
последното да даде становище по искането за заместване на ищеца и делото да продължи с
участието на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД до провеждане на следващото
насрочено открито съдебно заседание, както и да изрази становище дали е съглА.
производството по делото да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 от ГПК в случай,
че не даде съгласие за заместване. Делото е отложено и насрочено в открито съдебно
заседание на 16.01.2024г.
Указанията са връчени на ищеца- „ОББ“ АД на 09.01.2024г., като на 11.01.2024г. е
постъпила молба от последното, с която е изразено съгласие за поисканото заместване.
На 12.01.2024г. с вх. № 157 е подадена молба от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД с правно основание чл. 233 ГПК, с която е сторен отказ от спорното право и е поискано
прекратяване на производството, поради сключено споразумение. Към молбата е приложено
и подписано извънсъдебно споразумение между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и
А. А. от 10.01.2024г., от което е видно, че последният е признал, че към датата на сключване
на споразумението дължими са следните суми: 45059.68 лв.-главница, лихви 18764.09 и
съдебни разходи-2093, 33 лв., страните се съгласили задължението да бъде сконтирано до
сума в размер на 50 000, 00 лв.
По делото са постъпили молби от „АСВ“ ЕАД и А., с които е поискано делото да се
гледа в тяхно отсъствие.
В проведеното на 16.01.2024г. второ открито съдебно заседание съдът е дал ход на
делото, допуснал е встъпване като страна по делото в качеството на ищец на „АСВ“ ЕАД,
заличил е като страна –ищец по делото „ОББ“ АД и е прекратил производството по гр.д. №
281/2021г. по описа на ОС-Кюстендил, поради отказ от иска. Определението подлежи на
обжалване в едноседмичен срок, считано от съобщаването им на страните.
Видно от делото същото е съобщено на „ОББ“ АД на 31.01.2024г., на „АСВ“ ЕАД на
05.02.2024г. и на А. А. на 06.02.2024г., поради което е влязло в сила като необжалвано на
14.02.2024г.
Видно от Констативен протокол изх. № РС-24-313/09.09.2024г. на специализирано
звено на инспектората към ВСС е, че ищецът е подал заявление в срока по чл. 60а, ал. 4 от
ЗСВ, инспекторарът е извършил проверка, като е заключил, че не е налице забавяне на
ч.гр.д. № 1648/2015г. по описа на РС-Кюстендил, но е констатирано, че ОС-Кюстендил е
допуснал забавяне на производството, изпратил е констативния протокол на министъра на
правосъдието. Видно от писмо изх. № 94-А-248/30.09.2024г. от Министерство на
правосъдието е, че ищецът е уведомен, че заявлението му е отхвърлено, тъй като общата
продължителност на производството не надхвърля разумния срок.
По делото са събрани и гласни доказателства.
В показанията си свидетелят К. Р., приятел на ищеца, сочи, че се познава с него ог
2004г., знае, че е теглил кредит за закупуване на къща 2007-2008г. Заявява, ме 2015г. имал
проблеми с кредита и имало заведени дела, които се проточили с времето.., като това го знае
от А.. Свидетелят сочи, че ищецът имал доста напрежение и нерви, защото той не можел да
се справя, чудел се дали ще му вземат къщата и дали няма да му я вземат, притеснявал се, че
делата не приключват, защото те продължили доста години, от 2015 година до миналата
година, когато подписали споразумение. Заявява още, че ищецът получавал някакви паник
атаки, започнал да пие хапчета– валидоли, валерани. Сочи, че нещата били свързани-дължи
пари по кредита съответно това са му напрежения, когато делата продължили повече и
13
повече време, той не знаел дали това ще свърши рано или късно. От началото се надявал
нещата да приключат по-бързо, но с ден на ден се отчайвал от тези неща като цяло.
Свидетелят твърди, че е виждал А., че употребява валидол и валериан, не можел да спи без
хапчета, имал проблеми със съня, като това е въприел и лично, тъй като се налагало да спи и
при него. Заявява, че всичките притеснения на ищеца били с това дали парите ще стигнат,
дали ще се оправят нещата и дали той ще може да се оправи, и дали няма да продължат
някакви неща пак, дела и т.н. Твърди, че може би до ден днешен продължават паник
атаките, като сега по-рядко се виждат, но знае, че не може да спи. Споделя, че ищецът бил
друг човек, преди да се случат нещата, в в момента е изнервен, трудно се говори с него, като
това състояние е от 5-6 години. Бил се уплашил, че няма да се свършат тези дела и ще остане
вечен длъжник. Не бил вече същия като цяло, отслабнал, посъстарил се, не се хранел
нормално, не спял, заради всички тези напрежения. Преди това били постоянно заедно,
ходели на партита, бил душата на компанията, но след като почнали делата да се проточват
тези неща изчезнали, спряли и да се събират, той спрял да се събра с хората. И към момента
не е същия А., не е толкова комуникативен и е песимист на 100 процента. Заявява, че
ищецът имал проблеми с плащане на вноските, но тогава си бил нормален, очаквал да се
минат дела и да се реши проблема, идеа.ята му била да си погаси задълженията, предполага
че е бил притеснен, че не може да се оправи с банката, че му се е натрупало с времето
покрай всичките дела, пари, липси, разходи, консултации с адвокати, той се притеснявал,
когато станало въпрос за продаването на къщата дали изобщо ще стигнат парите, да свърши
работа с тях, или ще се наложи да търси пари от някъде. Свидетелят заявява, че А. разбрал
за делото 2015 година.
Свидетелката Ц., приятелка на ищеца, сочи в показанията си, ме познава същия от 30
години, че си купил къща през 2008г., като нячало проблеми до преди 7-8 години, че тогава
започнали „безумни“ дела, анексирания на договори. Сочи, е завел дело срещу банката,
което се проточило до миналата година. Банката също го съдило, той съдил банката и това
било един омагьосан кръг. Заявява, че в крайна сметка загубил къщата, майка му отишла да
живее в институция. Заявява, че А. се променил, превърнал се в един тъжен човек, вечно
притеснен. Първо станал хипертоник, почнал да прави явно паник атака, минал през редица
лекари, кардиолози изписали лекарства за хипертония и за намаляване на пулса, които пие
до днес, пие и успокоителни и т.н. Твърди, че бил притеснен от това, че банката го съди.
Заявява, че някъде около 7-8 години назад започнали здравословните му проблеми, след
образуване на делата, някъде около 2008-2009 година. Свидетелката сочи, ме мисли, че
банката завела делата около 2007 година до 2009 година, когато той започнал да изпитва
редица затруднения, плащал си кредита. Сочи още, че изпитвал една несигурност,
притеснение, стресиран бил от делата, които банката водела срещу него. А. имал проблеми
със социалните контакти, той просто изчезнал. Майка му й споделяла, че той не спи, не яде,
не общува с никой. Това се задълбочило, започнал да пие лекарства, да получава паник
атаки, като тези неща продължават и до сега. Свидетелката заявява, ме ищецът бил много
усмихнато момче, пълно с живот, смеел се. Делата го променили, защото когато човек води
дело той търси някаква правда, воюва в някаква посока и се очаква това нещо да се случи
бързо. В началото А. много отслабнал, когато започнал на пие хапчетата, но в последните
години качил килограми, в годините от открит човек се превърнал в затворен в себе си,
общува с малко хора, общува с конкретни хора, той не създал връзка, семейство. Заявява, че
вероятно е изпитвал някакви затруднения по кредита, за да рефинансира, но може да го е
рефинансирал, защото може да иска да изтегли повече пари. Той бил притеснен от 2008
година.
Съдът обсъди внимателно показанията на свидетелите, като кредитира същите и ги
намира за достоверни.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
14
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ от
А. К. А. против РС-Кюстендил и ОС-Кюстендил за солидарното им осъждане да заплатят
обезщетение в размер на 10 000, 00 лв. за причинени неимуществени вреди от нарушаване
правото на ищеца на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, ведно със законната
лихва от 16.01.2024г. до окончателното изплащане на задължението.
В чл. 7 от ЗОДОВ е определена специална подсъдност на исковете за обезщетение по
ЗОДОВ. Съгласно цитираната разпоредба, искът за обезщетение се предявява пред съда по
мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу
органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или
бездействия са причинени вредите. В случая не е сторено възражение за неподсъдност на
делото. Сезиран е родово компетентният съд – чл. 2б ал. 2 от ЗОДОВ вр. чл. 104, т. 4 от
ГПК.
Настоящият казус попада в хипотезата на чл. 2б от ЗОДОВ. Съгласно чл. 2б, ал. 1 и 2
от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от нарушение на правото
на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от
КЗПЧОС/Конвенцията/. Касае се за вътрешен национален правен механизъм, предвиждащ
самостоятелен ред, по който всеки гражданин и юридическо лице може да търси отговорност
на държавата и да претендира обезщетение за вреди, причинени му в резултат от нарушение
на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно Конвенцията. В
чл. 6, § 1 от същата се урежда правото на справедлив съдебен процес и предвижда, че всяко
лице има право за справедливо и публично гледане на делото в разумен срок от независим и
безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Целта е да се гарантира обществено
доверие в правораздаването и да бъдат защитени всички страни в съдебното производство
от прекомерни процесуални забавяния: по отношение на лицата, срещу които е повдигнато
обвинение за извършено престъпление – да не се намират в състояние на несигурност по
отношение на съдбата си, а по отношение на пострадалите лица – да постигнат възможно
най-бързо справедливост и възмездие за претърпените страдания.
Претенцията за обезщетение, съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗОДОВ, се разглежда по този
закон и реда на ГПК. Критериите, въз основа на които съдът прави преценка дали е
допуснато нарушение са посочени примерно в закона - чл. 2б ал. 2 от ЗОДОВ, като са
приложими стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ. Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ
абсолютна предпоставка за предявяване на иска по чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ в случаите на
приключили производства е изчерпването на административната процедура за обезщетение
на вреди по реда на Глава III"а"от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение.
От формална страна производството е допустимо, като предявено с правно основание
чл. 2б от ЗОДОВ, след като в преклузивния срок по Глава трета "а" от ЗСВ – чл. 60, ал. 4, е
подадено заявление от ищеца за обезщетение по реда на тази глава от устойствения закон,
видно от представените Констативен протокол изх. № РС-24-313/09.09.2024г. на
специализирано звено на инспектората към ВСС и писмо изх. № 94-А-248/30.09.2024г. от
Министерство на правосъдието, като след извършена проверка, съответно изготвяне на
доклад от Инспекторат при ВСС, органът по чл. 60е от ЗСВ е отхвърлил заявлението, като е
счел че продължителността на производството не надхвърля разумния срок.
Относно въпроса за обвързващата сила на заключителното мнение в констативния
протокол на Инспектората към ВСС, то според установената практика констатациите в
протокола по чл. 60г ЗСВ не обвързват съда, вкл. и съдът не е обвързан, като минимален
размер, от предложеното от страна на държавата (чрез министъра на правосъдието или
оправомощеното от него лице) обезщетение в рамките на административното производство
по гл. ІІІ-"а" от ЗСВ (Решение № 272 от 27.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 924/2019 г., IV г. о.,
ГК, Решение № 42/01.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1914/2018 г., ІІІ г. о., Определение № 601
от 15.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1548/2020 г., IV г. о., ГК и др.).
15
Отговорността по реда на ЗОДОВ е на Държавата, която по предявен иск се
представлявана от процесуален субституент - едно или повече съдилища, в които е
разглеждано делото. Тази отговорност е обективна. На обезщетение по реда на чл. 2б
ЗОДОВ подлежат вредите - имуществени и неимуществени, причинени от неразумната
продължителност на съдебното производство. Държавата отговаря за забавянето на
разглеждането и решаването на делото от предявяването на иска до влизането в сила на
решението, като спазването или неспазването на инструктивните срокове за извършване на
отделните съдопроизводствени действия е без значение. Релевантна е общата
продължителност на делото с оглед неговата фактическа и правна сложност. Съдът
установява осъществяването на отделните забавяния и причината, която ги е предизвикала,
доколкото държавата не отговаря за забавянията, дължащи се на поведението
претендиращата обезщетение страна. Тя отговаря за всички останали забавяния, в т. ч. за
тези вследствие поведението на вещите лица и насрещната страна по делото, защото е
длъжна да установи правила, както и спазването им, за да бъдат осуетявани последиците от
недобросъвестно упражняване на права и недобросъвестно изпълняване на задължения.
Многократно ЕСПЧ е посочвал в практиката си, че държавата следва да гарантирана
съдопроизводство в разумен срок – така и в решенията по делата – „Недялков с/у България“,
жалба №o 44241/98, § 93, 3 ноември 2005 г., „Lavents с/у Латвия“, жалба № 58442/00, § 103,
28 ноември 2002 г..
Европейският съд по правата на човека в практиката си приема, че нарушаването на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок предполага анормалното
функциониране на съдебната система и, следователно, подлежи на компенсиране. При
преценка дали е налице нарушаване на това право следва да се вземат пред вид
особеностите на всеки отделен случай в светлината на конкретната материя, сложността на
процеса, процесуалното поведение както на заинтересованото лице, така и на съответните
власти, оторизирани със случая. Ако бъдат установени продължителни периоди на
бездействие, или липса на резултат от извършени процесуални действия от страна на
компетентните органи между отделните фази на процеса, като доказателство за
бездействието им, въпреки наличието на трудности от обективен характер, съдът констатира
липсата на решаване на делото в разумен срок. И това е така, защото, както посочва в
практиката си ЕСПЧ, компетентните в съответната държава съдебни власти са длъжни да
вземат всички необходими мерки за приключване на делото с постановяване на влязъл в
сила съдебен акт в разумен срок.
Основателността на предявения иск по чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ предполага
кумулативното наличие на следните предпоставки: -необосновано забавяне от сезирания съд
да разгледа и да приключи делото, по което настоящият ищец е страна/длъжник в
заповедното производство, респ. ответник в исковото производство/; настъпване на преки и
непосредствени неимуществени вреди за последния, които да са в причинна връзка с
разглеждането на делото извън разумния срок, като, с оглед разпределението на
доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да докаже всички елементи от
фактическия състав на деликта. Преценката дали срокът за разглеждане и решаване на
делото е бил разумен се извършва съобразно критериите по чл. 2б ал. 2 от ЗОДОВ общата
продължителност и предмета на производството, сложността на делото, поведението на
засегнатото от производството лице, на останалите участници в процеса, както и
поведението на компетентните в съответните фази на производството органи.
Наличието на образувано съдебно производство, страна по което е ищецът по
настоящото дело свидетелства за активната му материалноправна легитимация в процеса,
като носител на правото да търси обезщетение за причинените му неимуществени вреди
вследствие от нарушаване на правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок
по реда на чл. 2б и сл. ЗОДОВ, при доказване на тяхното реално настъпване и причинната
16
им връзка с неприключване на висящото досъдебно производство в такъв срок. В тази
връзка следва да се отбележи, че в случая се касае за отговорност, която е обективна и
безвиновна и е резултат от неразглеждане и нерешаване на висящо производство в разумен
срок.
Спорен по делото е въпросът относно неразглеждане на процесното съдебно
производство в разумен срок, предвид доводите на ответните страни относно периода от
време, изминал от образуването му, както и извършените конкретни процесуални действия в
рамките на същото.
При определяне дали съответното съдебно производство е разгледано в разумен срок,
съдът следва да съобрази цялата продължителност на процеса. Същевременно преценката
относно наличие на нарушение на правото по чл. 6 от Конвенцията се извършва по
критериите, определени в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ, а именно:
Европейският съд по Правата на човека/ЕСПЧ/ е въвел критерии за "разумността на
срока" на завършване на производството. Разумният характер на продължителността на
едно дело се оценява според обстоятелствата по делото и с оглед на съответните критерии в
правораздаването, в частност: Първият от тях е сложността на делото - както фактическа,
така и правна. При преценка на фактическата му сложност, се преценява фактите, които
следва да се установяват по спора, брой доказателства, както и видове; а при правната
сложност - встъпване на други лица в производството, специални процедури, които се
прилагат, намеса на чуждо право, боравене със стар нормативен акт и други. Вторият
критерий - поведението на ищеца. Има се предвид забавяния по вина на ищеца, например
невнасяне на депозити за вещи лица, несвоевременно направени доказателствени искания,
отлагане на делото по негови молби. Третият критерий е поведението на властническия
орган(относимо към съда) и става въпрос за отлагания на делото през големи интервали от
време, непризоваване на страни, невзимане на своевременни мерки за осигуряване
присъствието на вещи лица по делото, доколкото съдът има задължението да следи всички
участници в процеса да полагат усилие делото да не се протака ненужно. Ако закъсненията
се дължат на неучастващо лице, то Държавата няма вина, но следва да се прецени дали
съдът е предприел мерки за ускоряване на процедурата и дали съдът е допуснал ненужно
удължаване сроковете за изпълнение на задължението на лицето. Четвъртият критерий е
особеният интерес на ищеца - важността и характера на предмета на делото, за него. Има се
предвид, ако делото засяга съществени права и интереси на ищеца - например, защото е
свързано с правоспособността му, трудовите му права, или дела свързани с домашно
насилие, искове за обезщетения/ако средствата са за лечение/ и т. н.
Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, обезщетение се дължи за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Необходимо е да се има предвид указаното в т. 11 на Тълкувателно решение №
3/22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК ВКС относно прекия характер на вредите.
Обезщетението за неимуществени вреди(в случая) се определя при наличие на причинна
връзка с незаконните актове на правозащитните органи. От страна на ответника биха могли
да се ангажират правоизключващи, респ. правопогасяващи вързражение, с оглед защитната
му теза.
Като взе предвид посочените критерии, според настоящата инстанция, в заповедното
производство по ч.гр.д. № 1648/2015г. по описа на РС-Кюстендил не се констатират
забавяния, които да се дължат на поведението на съда и не са налице основания за
ангажиране отговорността на ответника РС-Кюстендил.
По първия критерий сложността на делото. Предмет на делото пред РС-Кюстендил е
заповедно производство. Делото не се отличава с фактическа сложност, не е налице и
правната сложност на същото.
Установи се, че производството е започнало на 07.10.2015г. със сезиране на съда със
17
заявление по чл. 417 от ГПК и образуване на заповедно производство по ч. гр. дело №
1648/2015 г. на РС-Кюстендил, като са били издадени заповед за незабавно изпълнение и
изп. лист на 09.10.2015г. Понататъшното развитие е в пряка зависимост и от поведението на
заявителя-кредитор, който е получил препис от заповедта за изпълнение и изп. лист и негова
е инициативата за образуване на изп. дело. Установи се, че през 2017г. ищецът А. е поискал
копие от делото, както и че същият е сключил споразумение със заявителя, поради която и
причина очевидно последния не е образувал изпълнително дело въз основа на издадения
изпълнителен лист. Настоящият съдебен състав намира, че спрямо ищеца относимия период
на производството по делото е започнал на 10.05.2021г., датата на която е получил препис от
заповедта за изпълнение и бланка за възражение. Заповедното производство е едностранно
такова до връчване на заповедта. Установи се от изложената по-горе хронология, че от
заповедния съд не е допуснато каквото и да било забавяне при разглеждане на ч.гр.д. №
1648/2015г. по описа на РС-Кюстендил, като съдът е извършвал процесуалните действия в
законоустановените срокове, а всички молби на длъжника-ищец в настоящото производство
са разглеждани в най-кратък срок. След подаване на възражение по чл. 414 от ГПК от
18.05.2021г. заповедния съд законосъобразно е изискал от съдебния изпълнител данни за
датата на връчване на заповедта и изпълнителния лист с оглед преценка срочността на
подаване на възражението и на молбата по чл. 420 ГПК, подадена в същия ден. Произнесъл
се е с определение по чл. 420 ГПК на 01.06.2021г., като е спрял изпълнението на заповедта за
незабавно изпълнение и едновременно с това е указал на заявителя, че е постъпило
възражение и можеда предяви установителен иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок. Своевременно след постъпване на частна жалба от заявителя срещу
определението, с което е спряно изпълнението същата е разменена и ч.гр.д. № 1648/2015г. по
описа на КРС е изпратено на ОС-Кюстендил на 19.07.2021г. До този момент от датата, на
която длъжникът е получил заповедта за изпълнение – 10.05.2021г. са изминали 2 м. и девет
дни, в които не е констатирано каквото и да било забавяне в действията и произнасянията на
РС-Кюстендил.
Производството по ч.гр.д. № 313/2021г. по описа на ОС-Кюстендил е започнало на
23.07.2021г. с постъпване на делото в регистратурата и е приключило на 10.09.2021г.-датата
на постановяване на Определение № 164/10.09.2021г., като продължителността му е 1 месец
и 18 дни. И по това производство съдът не констатира забавяне в действията на съда.
Предвид изложеното съдът намира, че РС-Кюстендил не е допуснал забавяне на
разглеждане на делото, като не е допринесъл за нарушаване правото на ищеца за
разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Нормата на чл. 4, ал. 2 ЗОДОВ, както и
нормата на чл. 53 ЗЗД, изискват за пораждане на солидарната отговорност при деликт,
съпричиняване на противоправния резултат. Доколкото настоящият съдебен състав прие, че
по заповедното производство няма забавяния и процесуалните действия са в
законоустановените срокове, а периода относим към ищеца от 10.05.2021г. до изпращане на
делото в ОС-Кюстендил по жалба срещу определението по чл. 420 ГПК е 2 месеца и 9 дни,
то делото е разгледано и решено в разумен срок.
Следва да се отчита, че на плоскостта на изследвания в конкретния случай принос
(чл. 4, ал. 2 ЗОДОВ ) е допустимо разрешение, при което конкретен съд, инстанция пред
която делото е било разглеждано и поради това съответния съд е посочен като ответник, да
бъде изключен от кръга пасивно легитимирали ответници при условията на солидарна
отговорност, посочени за да се търси обезщетението за нарушение на чл. 6 § 1 ЕКПЧОС,
която отговорност се реализира по реда на чл. 2б ЗОДОВ. Това разрешение съответства на
чл. 4, ал. 2 ЗОДОВ и е възприето в практиката на Върховен касационен съд (в т. см решение
№ 50258 от 16.12.2022 гг по гр. д. № 4461/2021 г на Трето г. о), но условието е да не се
накърнява ефективността на вътрешноправното средство/ по смисъла на чл. 35, § 1 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи/, чрез което държавата
гарантира реализиране на своята отговорност да обезщети частноправните субекти при
18
нарушение на общностното право при бавно правосъдие ( иска по чл. 2б ЗОДОВ). В случая
разрешението е приложимо, тъй като ищецът ще получи пълно обезщетение с осъждането на
другия съд-ответник по делото, ангажиращо отговорността на държавата, чрез бюджета на
съдебната власт.
Поради изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че предявеният
срещу РС-Кюстендил иск е неоснователен.
По отношение на иска срещу ОС-Кюстендил.
Настоящият състав намира, че в конкретния случай се доказва наличието на всяка
една от четирите кумулативно свързани предпоставки, което прави искът срещу този
ответник за доказан по основание.
Исковото производството(по реда на чл. 422 ввр. чл. 415 от ГПК) по гр. дело №
281/2021г. по описа на ОС-Кюстендил е започнало на 12.09.2021г. и е приключило на
16.01.2024г. с постановяване на протоколно определение за прекратяване на производството,
поради отказ от иска, т.е. продължителността му е 2 години, 4 месеца и 4 дни.
Правната и фактическа сложност като критерий за определяне се преценява по всяко
конкретно дело, а не въз основа на неговия предмет. В процесния случай според настоящия
съдебен състав не се установява висока правна и фактическа сложност на делото.
Действително производство е първоинстанциионно, в рамките на което се дължи най-
детайлно предприемане на действия по изясняване на естеството и преценяване
допустимостта на претенциите, по обезпечаване редовността на исковата молба, както и по
попълване на делото с доказателства, предвид ограниченията за последното пред горните
инстанции, както и са били предявени установителни искове за установяване на три отделни
вземания спрямо ответника, произтичащи от Договор за предоставяне на кредит за
закупуване и ремонт на недвижим имот от 18.04.2007 г., изменен и допълнен с
Допълнително споразумение от 07.10.2009 г. и Допълнително споразумение от 11.05.2011 г.
В производството ответникът по делото-ищец по настоящото е бил потребител, с
предвидена завишена защита, вменяваща на решаващия съд да провери договора за наличие
на неравноправни клаузи. Посоченото обаче според съда не води на извод за висока правна и
фактическа сложност на делото, доколкото е налице и последователна и ясна практика по
тези дела. Отделно от това по делото не са събирани гласни доказателства, не е изготвяна и
експертиза, макар да е била допусната, доколкото производството е приключило с
прекратяване, поради отказ от иск. В действителност налице е усложнение относно искането
за замяна на страна, но до това процесуално действие всъщност са били налице забавяния в
произнасянията и действията на съда, които са довели до разглеждането му в неразумен
срок. Критерии за разумност на срока са характера и сложността на делото, фактическа
и/или правна сложност на делото, като преценката за това винаги е конкретна и тя трябва да
е била действителната причина за забавяне на делото. В случая съдът намира, че не това е
действителната причина за забавяне на делото, а продължителните периоди от време, в
които ОС-Кюстендил не е извършвал действия по движение на делото.
Следващият критерии за разумност на срока е поведението на ищеца, като държавата
не отговаря за забавяния, дължащи се на поведението на лицето, което твърди, че правото
му на разглеждане на делото в разумен срок е било нарушено. Ако лицето упражнява своите
процесуални прави по нормален начин (например обжалва решение или определение),
причинената по този начин допълнителна продължителност не се счита за забавяне, за което
държавата отговаря, но изтеклото време се включва в общата продължителност на
производството.
В случая съдът констатира, че ищецът и неговия процесуален представител с
поведението си не са допринесли за забавяния. Нещо повече, съдът констатира, че са
подадени и искания по чл. 255 ГПК за определяне на срок, по които също няма движение от
страна на ОС-Кюстендил.
19
Третият критерий е поведението на властническия орган(относимо към съда) и става
въпрос за отлагания на делото през големи интервали от време, непризоваване на страни,
невзимане на своевременни мерки за осигуряване присъствието на вещи лица по делото,
доколкото съдът има задължението да следи всички участници в процеса да полагат усилие
делото да не се протака ненужно.
Установи се, че гр.д. № 281/2021г. по описа на ОС-Кюстендил е продължило 2
години, 4 месеца и 4 дни.
Подобна продължителност на исково гражданско производство по чл. 422 ГПК
каквато е установена в случая, е прекомерно несъобразена с правото на разглеждане и
решаване на делата в разумен срок. Пред КОС е разглеждан спор по чл. 422 ГПК, който не
се е отличавал с голяма фактическа и правна сложност. Продължителността на
производството е била прекомерна по вина на съда, който не е изпълнил задължението си да
организира производството по начин, че да не бъдат засегнати правата на страните по чл. 6
ЕКЗПЧ: Така констатира се, че делото е образувано на 05.07.2021г. като едва на 09.03.2022г.,
т.е. след 8 месеца и 3 дни с разпореждане № 49 съдията докладчик при Окръжен съд-
Кюстендил, оставя исковата молба без движение, като указва ищеца в едноседмичен срок да
отстрани нередовности на исковата молба. Съобщението е връчено на „ОББ“ АД на
30.03.2022г., като на 05.04.2022г. е постъпила поправена молба от „ОББ“ АД. С
разпореждане на Окръжен съд-Кюстендил от 10.05.2022г. е изискано ч.гр.д. № 1648/2015г.
на PC-Кюстендил за послужване. Заверен препис от делото постъпва в Окръжен съд-
Кюстендил на 12.05.2022г. Едва на 15.02.2023г. , т. е след 10 м. и три дни, ОС-Кюстендил
оставя повторно без движение исковата молба. Междувременно по делото ответникът-ищец
в настоящото производство е подавал и искания за спиране на изпълнителното
производство, както и молби за бавност, по които обаче липсва каквото и да е произнасяне.
На 03.04.2023г. е постъпила молба от ищеца, с която указанията са изпълнени, като
два месеца след това с определение № 406 съдът на основание чл. 131 от ГПК указва да се
изпрати на ответника А. К. А. препис от исковата молба, молбите за отстраняване на
нередовности на исковата молба и доказателствата към тях, които са получени от него на
19.06.2023г. Отговор е депозиран от ответника на 21.07.2023г., като 3 месеца и 12 дни след
това е проведено закрито съдебно заседание по подготовка на делото по чл. 140 ГПК. След
посочените действия делото е водено ритмично, като е приключило с прекратяване.
Разглеждането на делото в такъв продължителен срок от 2 години, 4 месеца и 4 дни, при
проведени две съдебни заседания /едното без да е даден ход, а в другото производството е
прекратено, без да се извършват други процесуални действия/, безспорно сочи забавяне по
вина на съда. През по- голямата част от този период са били извършвани само действия
обезпечаващи редовния процес- оставяне без движение на искова молба, постановяване на
определение по чл. 140 ГПК, насрочване на делото в о. с. з. Действително в ГПК няма
специални разпоредби относно сроковете за оставяне без движение на исковата молба,
първоначално насрочване на делото, за разлика от НПК, където такива срокове са изрично
установени (за насрочване на разпоредително заседание – чл. 247б, ал. 2, т. 2 НПК до два
месеца от постъпването му, а когато делото представлява фактическа или правна сложност,
както и в други изключителни случаи, не повече от три месеца; съдебно заседание след
разпоредително в едномесечен срок, съгл. чл. 252, ал. 2; при отлагане на съдебното
заседание съгл. чл. 271, ал. 10 НПК до три месеца). Поради това и по analogia legis, съгл. чл.
4, ал. 2 ЗНА, приложимостта на посочените разпоредби на НПК относно сроковете би могла
да се приложи и по гражданските дела. Съдът намира, че преценка за редовност на исковата
молба в срок от повече от 8 месеца и след това повторно повече от 10 месеца, предприемане
на процедурата по чл. 131 ГПК след повече от два месеца и респ. насрочване на делото след
повече от 3 месеца е неразумно продължителен период от време, в които не са извършвани
действия по движение на делото.
Предвид изложеното съдът намира, че и този критерий е налице.
Четвъртият критерий е особеният интерес на ищеца - важността и характера на
20
предмета на делото, за него. Има се предвид, ако делото засяга съществени права и интереси
на ищеца - например, защото е свързано с правоспособността му, трудовите му права, или
дела свързани с домашно насилие, искове за обезщетения/ако средствата са за лечение/ и т. н.
В настоящият случай съдът не споделя възраженията на ответника ОС-кюстендил, че делото
не било сред примерно посочените. В случая производството е свързано с установяване на
задължения по договор за заем и учредената като обезпечение на задълженията договорна
ипотека върху имот-жилище, в което пребивава ищецът.
Предвид гореизложеното следва несъмнено да се приеме, че е нарушен разумният
срок за разглеждане на производство по по гр. д. № 281/2021 г., по описа на Окръжен съд-
Кюстендил.
Относно твърдените неимуществени вреди.
Разглеждането на делото в такъв продължителен срок от 2 години, 4 месеца и 4 дни е
накарало ищецът да загуби вяра в правосъдието. От събраните гласни доказателства се
установи, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, напрежение,
притеснения, безпокойство и тревоги от бездействието на съда и продължителността на
делото. И двамата свидетели имат непосредствени впечатления от състоянието на А.. Съдът
кредитира показанията на свидетелите, тъй като те възпроизвеждат лични впечатления и
показанията им не са противоречиви. Следва да се добави, че е налице съдебна практика на
ВКС, която се споделя от настоящия съдебен състав, че относно неимуществените вреди
съгласно практиката на ЕСПЧ по искове с правно основание чл. 2б от ЗОПДОВ съществува
презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива вреди,
поради което не е необходимо ищецът да твърди изрично и да доказва обичайните, типични
неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо което гражданското съдебно
производство е продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения за неговото
развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството му за
справедливост и на доверието му в държавността поради забавянето на делото(Решение №
272/27.01.2020 г. по гр. дело№ 924/2019 г. – IV г. о. ВКС; Решение № 122/28.10.2020 г. по гр.
дело№ 611/2020 г. – III г. о. ВКС; Решение № 50062/03.05.2023 г. по гр. дело№ 2077/2022 г. –
III г. о. ВКС).
Неоснователно е възражението на ответника ОС-Кйюстендил, че не е установено А.
да е претърпял неимуществени вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с
движението на иницираното производство. Съгласно практиката на ЕСПЧ (решение от
10.02.2011 г. по делото Radkov v. Bulgaria по жалба № 18382/05, решение от 13.07.2017 г. по
делото Velkova v. Bulgaria по жалба № 1849/08), и практиката на ВКС (решение №
272/27.01.2020 г. по гр. д. № 924/2019 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 306/18 от
22.10.2019 г. по гр. д. № 4482/2017 г. на IV-то гр. отд. на ВКС), в исковото производство по
чл. 2б от ЗОДОВ пълно и главно доказване следва да бъде проведено от страна на ищеца по
отношение на вида и размера на имуществените вреди, както и на пряката причинно-
следствена връзка между тях и забавеното производство; а относно неимуществените вреди
съществува силна, макар и оборима презумпция, че неразумната продължителност на
производството причинява такива, поради което поначало не е необходимо ищецът да
твърди изрично и да доказва обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се
търпят от лице, спрямо което гражданското съдебно производство е продължило извън
рамките на разумния срок, като притеснения за неговото развитие и от евентуален
неблагоприятен изход, накърняване на чувството му за справедливост и на доверието му в
правораздаването и изобщо в държавността поради забавянето на делото. В случая от страна
на този ответник не са ангажирани никакви доказателства за оборване на тази презумпция.
Напротив – от страна на ищеца са поискани и съдът е допуснал разпит на свидетели, чиито
показания следва да бъдат кредитирани като логични, последователни, почиващи на преки и
непосредствени впечатления, въз основа на които показания са установени и конкретните
21
негативни психо-емоционални изживявания на ищеца вследствие неразумната
продължителност на процесното производство.
В случая съдът намира, че не е оборена презумцията, че всяка неразумна
продължителност на производството води до причиняване на неимуществени вреди. Дори да
се приеме, че причинените вреди са обичайни, следва да се присъди надлежно обезщетение
заради конкретно установеният дълъг период от време, през който лицето е било поставено в
ситуация да изпитва притеснения и безпокойство, накърняването на чувството му за
справедливост, обстоятелството, че е било поставено под съмнение доверието му в
институциите и сигурността, че те ще си свършат по най- добрият начин работата.
Съдът намира, че по делото не се установи в каква степен преживявания от ищеца
стрес и напрежение, безсъние, паник атаки /за каквито свидетелстват свидетелите/ се дължи
на конкретното дело и в каква - на другото водено от ищеца лично от него срещу „ОББ“ АД
дело, още повече, че е налице и изпълнително производство. Съдът на първо място
констатира, че и двамата свидетели сочат на притеснения, паник атаки, безсъние, промяна в
поведението на ищеца много преди да бъде образувано производството пред ОС-
Кюстендил, като самите те сочат, че всичко е комплексно, свързано, както с невъзможността
да обслужва кредита си, от където и притесненията, че ще загуби имота си, така и от
висящите дела /освен това по гр.д. № 281/2021г. и воденото такова от самия него/. Нещо
повече в самата искова молба ищецът сочи, че най-продължителен период от време в
началния етап /с узнаване за образуваното срещу него заповедно производство/
неимуществените вреди за него били най-големи, но в случая съдът не констатира
неразумно разглеждане на заповедното производство. Сам сочи и че постоянните
ограничения, произтичащи от образуваното спрямо него изпълнително производство не му
давали възможност за пълноценен живот. Същото обаче няма отношение към разглежданата
забава. Предвид изложеното настоящия съдебен състав намира, че ищецът не е доказал да е
претърпял неимуществени вреди над обичайните такива, които да са в причинна връзка с
допуснатото забавяне по конкретното дело.
С оглед на така изложените съображения съдът приема, че по несъмнен начин по
делото е установено, че ищецът е търпял в един продължителен период от време,
обичайните в подобни случаи неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения за
развитието и изхода на процесното производство, накърняване на чувството му за
справедливост и на доверието му в правораздаването поради неразумното забавяне на
производството по дело за отмяна на наложена му принудителна административна мярка.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да съответства на принципа за
справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и не може да бъде източник на
неоснователно обогатяване.
При определяне на размера на следващото се на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди съдът съобрази изведените в съдебната практика релевантни
критерии, като: общата продължителност на производството и доколко то се явява извън
разумния срок, при съобразяване със спецификите на конкретния казус; ангажираността на
страната в съдебното производство; повлияло ли е и как воденото производство върху
начина на живот на страната; значението на делото за същата, в частност видът и размерът
на спорния имуществен интерес, предмет на забавеното производство; добросъвестността на
увредения. Тези обстоятелства, както и отражението, относимостта и тежестта им в
конкретната хипотеза подлежат на изясняване за всеки отделен случай – в т. см. Решение №
306 от 22.10.2019 г. по гр. дело № 4482/2017 г., IV г. о., ГК на ВКС.
Същевременно, съдът следва да съобрази и комплексния критерий за справедливост,
установен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
"справедливост" по смисъла на законовия текст не е абстрактно такова, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
22
вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а именно характера и
степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, последиците,
неговата продължителност и ефектът на всички тези действия върху ищеца. Размерът на
обезщетението се определя като се вземат предвид и възприемането на понятието
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото и стандартът на живот в
страната.
Изхождайки от горното и с оглед конкретиката на настоящия случай, като отчита
периода на забавянето на производството пред ОС-Кюстендил, установените чрез събраните
доказателства обективни факти за начина, по който Ахийски е възприел подобен начин на
провеждане на процеса, както и с оглед социално-икономическите условия и стандарта на
живот в страната през периода на процесното увреждане, настоящият съдебен състав намира
за справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 2б от ЗОДОВ и с § 1
от ПЗР на ЗОДОВ, което би репарирало процесните неимуществени вреди, търпяни от
ищеца, доколкото те могат да се оценят в пари и да се овъзмездят с парично обезщетение,
което да е достатъчно по размер и същевременно да не води до неоснователно обогатяване –
в съответствие с общоприетия критерий за справедливост, сумата от 1 000 лв. При
определянето на този размер, съдът взема предвид и факта, че самото осъждане на
ответниците има основно репариращо действие – предвид моралния, а не имуществен
характер на процесните вреди. Според настоящата инстанция обезщетение в размер на
1000. 00 лв. е справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД ввр. чл. 2б от ЗОДОВ и критериите
по ППВС№ 4/23.12.1968 г. и би репарирало процесните неимуществени вреди, търпени от
ищеца. В останалата част - за разликата над присъдените 1000, 00 лв. до пълния претендиран
размер от 10000. 00 лв., исковата претенция следва да бъде отхвърлена.
Ищецът претендира и законна лихва, считано от 16.01.2024г.-датата на прекратяване
на производството. Постановите на т. 4 по ТР № 3/2004 г ОСГК по отношение началния
момент на лихвата за забава, която се присъжда върху дължимо обезщетение по специалния
ЗОДОВ, са приложими включително в хипотезата на чл. 2б ЗОДОВ, тъй като процесното
съдебно производство, в което е накърнено правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок е приключило с окончателен акт. Съдът намира, че законната лихва, доколкото
се касае за вземането, произтичащо от непозволено увреждане се дължи от момента на
увреждането. Към момента на приключване на гражданското дело, с влизане на
прекратителното определение в сила това увреждане е било осъществено, поради което
основателно е искането за присъждане на законната лихва, но от датата на влизане в сила, а
именно 14.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата. Предвид изложеното искането
следва да бъде отхвърлено за периода от 16.01.2024г. до 13.02.2024г. /В тази насока и
Решение № 50005 от 8.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 70/2022 г., IV г. о., ГК/
По разноските:
Предвид частичното уважаване на иска, право на разноски имат и двете страни.
Видно от от данните по делото ищецът е сторил разноски в размер на 10, 00 лв.-внесена
държавна такса и сумата от 1300, 00 лв. –заплатено адвокатско възнаграждение. От страна
на ОС-Кюстендил, спрямо който искът е частично уважен не е сторено възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Такова е сторено
единствено от РС-Кюстендил, спрямо който искът се отхвърля. Независимо от това съдът
намира, че така заплатени и претендиран размер на адвокатското възнаграждение не е
прекомерен, като взе предвид цената на предявения иск, извършените от процесуалния
представител действия, както и че същият е в минимален размер.
Налице е специално производство- по ЗОДОВ, за защита на нарушени права, поради което
при частично уважаване на претендираният размер за обезщетение след установено
нарушение на права, законодателят е установил в чл. 2а от Тарифата за ДТ, че държавната
такса за искове по ЗОДОВ е 10 лева, без да се отчита цена на предявената претенция и
същата изцяло се присъжда на ищеца при пълно или частично уважаване на иска- чл. 10, ал.
23
3 ЗОДОВ.
Относно разноските за адвокатско възнаграждение обаче, същите следва да бъдат
присъдени съобразно уважения размер на иска. В тази връзка ответникът ОС-Кюстендил на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 130, 00
лв. /сто и тридесет лева/, представляваща разноски за адвокатско възнагаждение съразмерно
на уважената част от иска или общо сумата от 140, 00 лв.
От страна на РС-Кюстендил не е сторено искане за присъждане на разноски, поради което
съдът не дължи произнасяне.
От страна на ОС-Кюстендил е сторено искане за присъждане на разноски. На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК същият има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОС-Кюстендил е представляван в процеса от редовно упълномощен процесуален
представител-служител с юридическо образование и юридическа правоспособност-съдебен
помощник. Разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ урежда възможността за присъждане на
разноски на ответник по иск по специалния закон, когато исковата претенция е била
отхвърлена отчасти. Ако ответник е представляван от юрисконсулт, той има право да търси
разноски за юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска. В
разглеждания случай ответникът е представляван от съдебен помощник. Дали ответникът е
представляван от юрисконсулт или от друг служител с юридическо образование, няма
никакво значение за отговорността за разноски на ищеца по чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ. В този
смисъл е практиката на ВКС – например определение № 510 от 26.10.2017 г. по ч. гр. д. №
2346/2017 г. на IV г. о., решение № 163 от 24.06.2020 г. по гр. д. № 924/2019 г. на IV г. о.,
определение № 184 от 17.01.2025 г. по ч. гр. д. № 4675/2024 г. на IV г. о., съгласно която при
прекратяване на делото, респ. отхвърляне на иска, ответникът по иска по ЗОДОВ има право
на разноски, без значение дали процесуалният му представител е на длъжност
"юрисконсулт" или на друга длъжност, след като той е осъществил процесуалното
представителство въз основа на редовно пълномощно, издадено от представляващия
страната и представителят притежава юридическо образование и правоспособност. Споделя
се и становището, че същественото за приложението на чл. 32, т. 3 ГПК, респ. на чл. 78, ал. 8
ГПК, във вр. с § 1 от ПЗР на ЗОДОВ, е не конкретното наименование на длъжността на
служителя, а качеството му на правоспособен юрист, което му дава възможност да
осъществява процесуалното представителство на юридическото лице, чийто служител е.
Горните изводи се извеждат от разбирането, че съществено изискване към процесуалния
представител – юрисконсулт, е да се намира в трудови (служебни) правоотношения с
представлявания и да е изрично упълномощен да осъществява процесуално
представителство в процеса. Разяснено е също така, че характерът на правоотношението
между юридическото лице и юрисконсулта е неотносимо към правото на присъждане на
разноски, като е достатъчно то да съществува валидно. Именно тъй като юрисконсултите и
другите служители с юридическо образование работят по трудово или служебно
правоотношение към съответните юридически лица, последните им заплащат трудово
възнаграждение, респ. – заплата, а не уговорено за конкретното дело адвокатско
възнаграждение. Приема се още, че отговорността за разноски по своята същност съставлява
облигационно правоотношение, произтичащо от процесуалния закон и прилагайки чл. 78,
ал. 8 ГПК, съдът присъжда възнаграждение не в полза на юрисконсулта, а в полза на
страната – съответното юридическо лице. Определение № 745 от 17.02.2025 г. на ВКС по к.
ч. гр. д. № 2421/2024 г. В случая ответникът ОС-Кюстендил е бил представляван от съдебен
помощник, който е служител с юридическо образование и правоспособност, поради което и
предвид гореизложеното за това представителство му се дължи възнаграждение предвид
частичното отхвърляне на претенцията. С оглед изричното постановяване в чл. 10, ал. 4
ЗОДОВ, че това възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, съдът намира, че трябва
да бъде присъден предвиденият минимум от 100, 00 лв., т.е. съразмерно на отхвърлената
част от иска ищецът следва да бъде осъден да заплати на ОС-Кюстендил сумата от 90, 00 лв.
Водим от горното, съдът
24
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание член 2б от ЗОДОВ Окръжен съд- Кюстендил, с адрес гр.
Кюстендил, ул. „Гороцветна“ № 31, представляван от Председателя на съда да заплати на А.
К. А., ЕГН **********, с адрес гр. със съдебен адрес гр. чрез адвокат Й. С. Л.-П. сумата от
1000, 00 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 6, § 1
ЕКЗПЧ, по гр.д. № 281/2021г. по описа на ОС-Кюстедил, ведно със законната лихва от
14.02.2024г. до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля иска за сумата над
1000, 00 лв. до претендирания размер от 10 000, 00 лв. и за периода на законна лихва от
16.01.2024г. до 13.02.2024г. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА с правно основание член на 2б от ЗОДОВ на А. К. А., ЕГН
**********, с адрес гр. със съдебен адрес гр. 6 чрез адвокат Й. С. Л.-П. против РАЙОНЕН
СЪД -КЮСТЕНДИЛ, със седалище и адрес гр. Кюстендил, ул. „Гороцветна“ № 31,
представляван от председателя на съда, за солидарно заплащане с ОС-Кюстендил на сумата
от 10 000, 00 лв. - обезщетение неимуществени вреди, причинени от нарушаване на правото
на ищеца за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, ведно със законната лихва от
16.01.2024г. до изплащане на вземането, като неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Окръжен съд- Кюстендил, с адрес гр. Кюстендил,
ул. „Гороцветна“ № 31, представлявана от Председателя на съда да заплати на А. К. А., ЕГН
**********, с адрес грсъс съдебен адрес гр. чрез адвокат Й. С. Л.-П. сумата от 140, 00 лв.
/сто и четиридесет лева/, представляваща направените разноски по делото, съобразно
уважената част на иска.
ОСЪЖДА А. К. А., ЕГН **********, с адрес гр. със съдебен адрес гр. чрез адвокат
Й. С. Л.-П. на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 от ГПК, да заплати на Окръжен съд-
Кюстендил, с адрес гр. Кюстендил, ул. „Гороцветна“ № 31, представлявана от Председателя
на съда сумата от 90, 00 лв. /деветдесет лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част на иска.
Решението е постановено при участието на РП-Благоевград на основание чл. 10, ал. 1
ЗОДОВ.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба чрез РС-Благоевград
пред ОС-Благоевград в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
25