№ 1547
гр. *, 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20241110138221 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от С. Л. З* срещу О. Н. С.. Предявен е
иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата от
пътно транспортно произшествие /ПТП/, причинено от ответника на 24.07.2022 г.
В исковата молба се твърди, че на 24.07.2022 г., около 15:20 часа, по ул. „***“,
гр. *, с посока на движение от бул. „***“ към бул. „***“, се движел товарен автомобил
„**“ с рег. № **, с водач О. Н. С.. Поради грубо нарушаване на правилата за движение,
а именно неспазване на достатъчно дистанция и шофиране с несъобразена скорост, той
реализирал ПТП с моторното превозно средство, намиращо се пред него - лек
автомобил „**“ с рег. № ** с водач С* Н. Й*, като при произшествието пострадала С.
Л. З* - съпруга на водача на лекия автомобил, която стояла на предна дясна седалка по
време на настъпване на инцидента. За ПТП бил съставен констативен протокол от
служител на Отдел „Пътна полиция“ към СДВР, а на водача на товарния автомобил
бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/. В резултат
на инцидента на С. З*, която към този момент била в напреднала двуплодна
бременност, били причинени болки и страдания, изразяващи се в леко сътресение и
рязко повишаване на кръвното налягане, страх, уплах и безпокойство от опасност от
1
преждевременен аборт и загуба на двата плода в утробата. След произшествието тя
била откарана по спешност в УМБАЛ „Света Анна“, където била настанена за
стационарно лечение в Клиниката по акушерство и гинекология за период от шест
дни. След изписването на 29.07.2022 г. тя се лекувала в домашни условия в период
от 30 дни, като изпитвала силно главоболие, повръщане, събуждане по време на сън,
стрес и уплаха, които продължили повече от три месеца. Ищцата претендира
заплащането на обезщетение в размер на 5000,00 лева, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане, за така
причинените неимуществени вреди, за които поддържа, че бил пряка и
непосредствена последица от поведението на ответника. Отправено е искане за
уважаване на предявения иск и за присъждане на сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, като в срока по чл.
131 ГПК той е подал отговор, с който оспорва основателността на исковата претенция.
Оспорват се изложените в исковата молба твърдения за осъществено от ответника
противоправно деяние и за претърпени от ищцата неимуществени вреди. В условията
на евентуалност се сочи, че причиняването на такива не било пряка и непосредствена
последица от поведението на ответника, като се оспорват и твърденията за
продължителността на периода, през който ищцата търпяла негативни последствия.
Ответникът поддържа, че размерът на претендираното обезщетение бил изцяло
недоказан. Отправено е искане за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на
сторените по делото разноски.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника О. Н. С. да заплати на ищеца С. Л. З* сумата от 5000,00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания),
изразяващи се в леко сътресение и рязко повишаване на кръвното налягане, страх,
уплаха, безпокойство от опасност от преждевременен аборт, нарушения на съня и
силно главоболие, причинени от ПТП, настъпило на 24.07.2022 г. в гр. * по вина на
ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане.
За да възникне предявеното притезателно право за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди на извъндоговорно (деликтно) основание, каквото се
претендира в настоящото производство, трябва в обективната действителност да бъдат
осъществени следните материални предпоставки: 1/ деяние (волеви акт, извършен чрез
действие или бездействие); 2/ противоправност (несъответствие между предписаното
2
от уредените нормативни или общоприети правила поведение и фактическо
осъщественото); 3/ причиняване на неимуществени вреди; 4/ причинно-следствена
връзка между противоправното деяние и настъпилия вредоносен резултат; 5/
противоправното поведение да е виновно извършено от прекия извършител (като
съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, в гражданското право вината като субективен елемент на
имуществената отговорност се презюмира).
От съвкупния анализ на събраните като доказателства по делото Прокотол за
ПТП № 1821869 от 24.07.2022 г., рег. № 9259, АУАН серия GA № 711401 от 24.07.2022
г., свидетелските показания на С* Н. Й*, ценени по реда на чл. 172 ГПК, и на С* А*
И., както и от приетата авто-техническа експертиза, която съдът кредитира в цялост
като логична и компетентно изготвена, се установява механизма на процесния пътен
инцидент, както следва: на 24.07.2022 г., около 15.20 ч., в гр. *, по улица „***“ с
посока на движение от бул. „***“ към бул. „***“ ответникът О. С. е управлявал товарен
автомобил „**“ с рег. № **, с който преди отбивката за АМ „*“ е ударил, поради
неспазване на достатъчно дистанция, движещия се пред него лек автомобил „** *“ с
рег. № **, управляван от С* Й*, който към момента на удара е намалявал скоростта си
на движение. В резултат на произшествието по управлявания от О. С. товарен
автомобил били причинени щети по предната броня - отляво, а на управлявания от С*
Й* л. а. „** *“ били нанесени щети по задната броня. Протоколът за ПТП, съставен за
процесния инцидент, представлява официален свидетелстващ документи, чиято
материална доказателствена сила обвързва съда, че фактите, предмет на
удостоверителното изявление на органа, издал документа, са се осъществили така,
както се твърди в документа, до доказване на противното. Материалната
доказателствена сила на официалния свидетелстващ документ предпоставя, че той е
издаден от длъжностно лице в кръга на неговите правомощия и удостоверява
непосредствено възприетите от длъжностното лице факти и обстоятелства. В
разглеждания казус протоколът за ПТП се ползва с материална доказателствена сила
по отношение на вредите, причинени по двата автомобила, доколкото протоколът е
съставен няколко часа след произшествието, но на мястото на настъпването му и в
присъствието на водачите, поради което съответното длъжностно лице е възприело
лично щетите по моторните превозни средства. Следва изрично да се посочи, че
противно на твърденията на ответната страна, неизготвянето на снимков материал към
съставения за произшествието протокол за ПТП (вж. справка на л. 79) не доказва
липсата на вреди по двата автомобила. Пропускът на съответното длъжностно лице,
макар представляващ неизпълнение на нормативно установено задължение, не оборва
материалната доказателствена сила на отразените в съставения протокол факти, лично
и непосредствено възприети от съставителя.
Въз основа на тези данни от протокола за ПТП и установената от авто-
техническата експертиза причинно-следствена връзка между описания механизъм на
3
произшествието и щетите, причинени на двата автомобила, съдът намира за доказано
по делото, че между участниците в произшествието действително е настъпил удар.
Този извод се обосновава от обстоятелството, че вредите по двете МПС (предна броня
отляво на „**“ с рег. № **, съответно - задна броня на л. а. „** *“ с рег. № **),
установени от официален свидетелстващ документ, ползващ се с материална
доказателствена сила, съответстват на твърденията на свидетеля Й* за настъпил удар
между автомобилите, в резултат на който управляваният от него автомобил е бил
ударен в задната си част. Предвид изложеното, дадените от ответника О. С. обяснения
по реда на чл. 175 ГПК и показанията на свидетеля С* И. не следва да бъдат
кредитирани в частта им, отричаща настъпването на удар между участниците в
процесното ПТП, тъй като противоречат на останалия доказателствен материал по
делото.
С оглед така установения механизъм на настъпване на процесното ПТП, съдът
намира, че ответникът О. С. е причинил същото виновно поради неспазване на
необходимата дистанция между управлявания от него автомобил и л. а. „** *“ с рег. №
**, в нарушение на чл. 23 ЗДвП, съгласно който водачът на пътно превозно средство е
длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре
рязко. Данните за конкретните увредени части по двата процесни автомобила (предна
броня отляво, съответно - задна броня), съпоставени с показанията на свидетелите
относно движението на автомобилите преди настъпването на удара между тях
(съгласно свидетеля Й*: „… бял микробус ни засече от съседна пътна лента - от ляво,
опитвайки се да излезе през втора лента на магистралата. След това се изнесе зад
нас и ни удари отзад два пъти…“, „… намалих, тъй като бусът ме засече и ме
отклони от лентата за движение…“, „… Изпревариха ме отляво…“; съгласно
свидетеля И.: „.. задминах „**“… автомобилът се движеше наляво, надясно,
криволичеше. Там са три ленти, той беше в дясната, след това в средната, аз се
изнесох в най-лявата и се прибрах в най-дясната, за да мога вече да сляза за
магистралата...“), сочат, че ответникът е следвало да се съобрази както с пътната
обстановка (приближаване на кръстовище за включване в автомагистрала), така и с
другите участници в движениете (движещи се пред него автомобили, а именно
управляваните от двамата свидетели по делото, които са предприемали различни
маневри, включително намаляване скоростта си на движение), като намали скоростта
си на движение с цел поетапно включване в магистралата и постигане на възможност
за спиране при необходимост. При така установената забрана по чл. 23 ЗДвП
ответникът е бил длъжен да следи движението и да намали своевременно, когато
движещият пред него автомобил го е направил. Противоправният резултат е бил
предотвратим при полагане на дължимата грижа от страна на ответника, затова
неговата вина не може да бъде изключена, като същият носи отговорност за вредите,
4
причинени от неговото противоправно поведение.
Твърди се от ищцовата страна, че в следствие на процесното ПТП е претърпяла
неимуществени вреди, изразяващи се леко сътресение и рязко повишаване на кръвното
налягане, страх, уплах и безпокойство от опасност от преждевременен аборт. По
делото е представена епикриза от Университетска многопрофилна болница за активно
лечение „Света Анна“ АД – *, от която става ясно, че С. З* е постъпила по спешност
на 24.07.2022 г. в болничното заведение, като след спешен медицински преглед е
установено високо кръвно налягане – до 150/90. След петдневно наблюдение ищцата е
изписана с окончателна диагноза „Хипертония при майката, неуточнена“ и
придружаващо заболяване „Инсулинозависим захарен диабет“, без непосредствен риск
от увреждане на плодовете или спонтанен аборт след престоя в болничното заведение.
Съгласно изготвената съдебно-медицинска експертиза, която съдът кредитира в цялост
като логично и компетентно изготвена, най-вероятна причина за констатираното
повишено кръвно налягане на ищцата при приема в болницата може да бъде
психосоматична реакция от негативни стресови изживявания. Съдът намира, че
процесният пътен инцидент, включително настъпилият удар между двете МПС, както
и последвалото го преследване между двамата участници, данните за каквото са
събрани по делото, са събития от естество да предизвикат у всеки човек уплаха,
безпокойство и стрес. Върху ищцата тези събития са рефлектирали в по-висока степен,
предвид особеното от медицинска и емоционална гледна точка състояние към
момента на настъпване на произшествието, а именно двуплодна бременност след
преживян аборт. Поради това съдът намира за безспорно доказано настъпването на
неимуществени вреди за С. З*, изразяващи се в повишаване на кръвното налягане,
страх, уплаха и безпокойство от опасност от преждевременен аборт, които стоят в
пряка причинно-следствена връзка с процесния пътен инцидент. В тази връзка следва
да се посочи, че съдът намира за недоказани възраженията на ответната страна за
повишено кръвно налягане при ищцата, налично преди настъпването на
произшествието. От съдебно-медицинската експертиза по делото и разясненията на
вещото лице при изслушването му в първото открито съдебно заседание става ясно, че
ищцата, противно на твърденията на ответника, не е приемала медикамента
„Метилдопа“ /“Допегит“/ преди постъпването си в болницата. Вещото лице дава
подробни сведения относно обстоятелствата кога на ищцата са предписани лекарства
за повишено кръвно налягане, като сочи, че консултацията с кардиолог е осъществена
след тридневен престой в болничното заведение. Тези данни, отразени от вещото лице,
се установяват и от представената епикриза (л.13 -15 от делото), в която (вж. стр. 2 от
същата) е разписано по дати кога и какви изследвания и прегледи са проведени. Видно
от тези записвания, прегледът от специалист кардиолог е извършен на 27.07.2022 г.,
когато той е направил заключението, че от момента на постъпване в болницата –
24.07.2022 г. - до прегледа от него ищцата е била на терапия с „Метилдопа“ – 3 х 250
5
мг. („… От 2 - 3 дни с АН около 140-150-90-100 и започната терапия с Метилдопа
3х250мг.“), като е предписал продължаване на терапията със същото лекарство
(“Допегит“ /„Метилдопа“/) – „Да остане на терапия с Допегит 4х250мг при системно
проследяване на АН…“. Доколкото по делото не са представени доказателства ищцата
да е приемала лекарството „Метилдопа“ преди настъпването на процесното ПТП и
постъпването в болница, съдът приема, че при констатираното при нея повишаване
на кръвното налягане е причинено в резултат на настъпилото ПТП и последвалото го
преследване между участниците в произшествието. От показанията на свидетеля С*
Й*, ценени по реда на чл. 172 ГПК, се установява наличието и на изпитвани от ищцата
в резултат на същите събития безсъние, притеснение и тревожност, които са се
проявявали в един сравнително дълъг период от време. В частта относно данните за
така изпитваните от ищцата негативни емоции показанията на свидетеля следва да
бъдат кредитирани, доколкото същият, предвид близките си отношения с ищцата, е
могъл лично и непосредствено да я наблюдава в периода след ПТП. Съдът обаче
намира за недоказано твърдението за продължителност на тези психологически
проявления от „няколко месеца“, както сочи свидетелят, включително предвид срока
на определена след инцидента временна нетрудоспособност от 36 дни.
При определяне размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да
бъде съобразено ППВС № 4/1968 г., т.11, според което същите се възмездяват от съда
по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва
да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. В този смисъл
справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от
преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики -
характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено,
последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения,
обществено и социално положение. От значение са и редица други обстоятелства,
които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по
реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС (№ 749/05.12.2008 г. по т. д. №
387/2008 г. на II т. о.; № 124 от 11.11.2010 г. по т. д. № 708/2009 г. на II т. о.; №
59/29.04.2011 г. по т. д. № 635/2010 г. на II т. о.; № 66 от 03.07.2012 г. по т. д. №
619/2011 г.) се излага становището, че понятието неимуществени вреди включва
всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях
болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а
понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното
състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на
6
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото
общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на увреждане на пострадалия (така - Решение
на ВКС № 83/2009 г. на II т. о. по т. д. № 795/2008 г., и Решение № 1/2012 г. на II т. о.
по т. д. № 299/2011 г., на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК).
С оглед изложеното съгласно чл. 51, вр. чл. 52 ЗЗД на увреденото лице се
дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди. Доколкото
паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че претърпените неимуществени
вреди следва да бъдат обезщетени със сума в размер на 3500,00 лева. Съображенията
за определяне на такъв паричен еквивалент на процесните неимуществени вреди,
изразяващи се в рязко повишаване на кръвното налягане, страх, уплаха, безпокойство
от опасност от преждевременен аборт и нарушения на съня са напредващата
двуплодна бременност при ищцата към датата на настъпване на произшествието,
отговаряща за 19 г.с., и констатираните повишени стойности на артериално кръвно
налягане, обуславящи хипертония на майката, която се явява рисково за нормалното
протичане на бременността, доколкото съгласно съдебномедицинската експертиза
такова повишаване на кръвното налягане при бременни представлява риск както за
майката, така и за плода, включително забавяне в растежа и преждевременно раждане.
При определяне размера на обезщетението съдът съобрази още продължителността на
възстановителния период от около 36 дни и наличието на посттравматично състояние,
но и обстоятелствата, че при инцидента не са настъпили травматични увреждания
(фрактури, охлузвания, навяхвания, наранявания или други) за ищцата, а състоянието
на повишено кръвно налягане е овладяно по време на болничния престой.
Същевременно благоприятстващ фактор за възстановяване се явява младата възраст на
ищцата (29 г. към датата на настъпване на произшествието) и отшумяването на
последиците от психологично естество. При определяне размера на обезщетението
обаче се взеха предвид и данните за преследване между двамата участници в ПТП,
инициирано не от ответника, а от свидетеля С* Й* - съпруг на ищцата, което е
продължило около 6 - 7 минути (по данни на свидетеля). Съдът намира, че това
преследване също е допринесло за степента на изпитаните от ищцата уплаха, стрес и
тревога при настъпване на инцидента, доколкото сочи на възможност за възникване на
саморазправа между двамата водачи, въпреки присъствието на бременна жена в
единия от автомобилите. При определяне на размера на дължимото се обезщетение се
съобрази и икономическата конюнктура в страната към датата на увреждането.
Предвид частичната основателност на исковата претенция основателна е и
претенцията за присъждане на законна лихва съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3
7
ЗЗД. Същата е дължима от датата на деликта - 24.07.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата и без покана, тъй като делинквентът на основание чл. 84, ал. 3
ЗЗД отговаря за вредите, причинени от непозволено увреждане, от датата на деликта.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски имат и двете страните по делото,
за което същите са представили списъци по чл. 80 ГПК, както и доказателства за
реалното заплащане на претендираните разноски. В полза на ищцата следва да бъдат
присъдени такива в общ размер от 1540,00 лева за държавна такса, депозити за вещи
лица и платено адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковата
претенция, а в полза на ответника – за платено адвокатско възнаграждение и депозит
за вещо лице в общ размер от 270,00 лева, съобразно отхвърлената част от иска.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА О. Н. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. *, ж. к. „*“, ул. „*, да
заплати на С. Л. З*, ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. *, ул. „* на основание
чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 3500,00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се рязко повишаване на кръвното налягане, страх,
уплаха, безпокойство от опасност от преждевременен аборт и нарушения на съня,
причинени от ПТП, настъпило на 24.07.2022 г. по вина на ответника, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането - 24.07.2022 г. - до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск с правно основание чл. 45, ал. 1
ЗЗД за разликата над присъдената сума от 3500,00 лева до пълния предявен размер
от 5000,00 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА О. Н. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. *, ж. к. „*“, ул. „*,
да заплати на С. Л. З*, ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. *, ул. „* на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1540,00 лева, представляваща сторени от ищеца разноски
в хода на първоинстанционното производство, съразмерно с уважената част от
предявения иск.
ОСЪЖДА С. Л. З*, ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. *, ул. „* да
заплати на О. Н. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. *, ж. к. „*“, ул. „*, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 270,00 лева, представляваща сторени от
8
ответника разноски в хода на първоинстанционното производство, съразмерно с
отхвърлената част от предявения иск.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9