РЕШЕНИЕ
№ 728
гр. Бургас, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222100500772 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано е по повод въззивна жалба на
„ПЕРФЕ“ – ООД – гр.Бургас – ответник по предявения иск, срещу Решение
№227/08.02.2022г., постановено по гр.д.№4652/21г. по описа на БРС, с което
въззивникът е осъден да заплати на ищеца Д. А. Д., на осн. чл.55, ал.1, предл.2 и чл.84,
ал.1 и чл.86 ЗЗД, следните суми: 2000 лева – получена от ответника на 05.03.21г. при
неосъществено основание (несключен окончателен договор) „стоп – капаро“ за
покупко – продажба на недвижим имот в с.Лесново, Община София и 7.78 лева –
обезщетение за забава за периода 15 – 28.06.21г., 519.80 лева – съдебно – деловодни
разноски. Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира
отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен.
На първо място въззивникът излага съображения, опровергавайки изводите
на БРС, че лицето Т.П., получило процесната сума, е служител на въззивното
дружество, като твърди липса на доказателства за трудово правоотношение,
облигационно правоотношение или упълномощаване. В тази връзка се оспорват и
показанията на П., дадени като свидетел по делото, в т.ч. и досежно заявеното от нея,
че управител на дружеството е Борислав Владамиров, който, видно от справка в
Търговския регистър е управител на „Перфе 01“ – ООД. В тази връзка въззивникът
излага съображения, че ищецът е отправил писмо до това лице и е получил отговор от
него, касателно дадената сума. Аргументира се тезата, че св.П. е била в
правоотношение с „Перфе 01“ – ООД, а не с въззивното дружество.
На следващо място въззивникът излага съображения, с които оспорва извода
на БРС, основан на актуални интернет данни и показанията на св.Л. К., че св.Т.П. е
работила в търговския офис на „Перфе“ – ООД. Обсъжда показанията на св.Б.В., в т.ч.
и за познанството на управителя на „Перфе“ – ООД Маруса Желязкова с П., за да
формира извод, че свидетелят е отдал под наем на Т.П. свой офис в гр.София, а не офис
на дружеството и тази свидетелка не е имала правоотношения с дружеството. Оспорва
извода на БРС, основани на показанията на св.В., че до м.август св.П. е била служител
1
на ответника и в това си качество е получила процесната сума като капаро, като счита,
че от показанията се установява че свидетелката е била под наем в негов офис, но не и
че е била служител на дружеството. Според въззивника, св.В. не е управител на
„Перфе“ – ООД, както твърди ищеца; намира, че от представената по делото
кореспонденция е видно, че същата се е водила между лица, различни от страните по
делото, поради което не е налице яснота досежно възникналите правоотношения. В тях
ответното дружество не е участвало.
Въззивникът извършва анализ на предпоставките на чл.55, ал.1 ЗЗД,
свързани с хипотезата на чл.301 ТЗ, като посочва и съдебна практика, за да обснове
подробно извод, че между дружеството и ищеца не е налице сключване на договор,
предаване на процесната сума на служител на дружеството и задължение на
последното за връщането й.
Въззиваемият – ищец Д. А. Д., чрез адв. Йолов, представя в срока по чл.263,
ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба. В него въззиваемата страна излага
съображения за потвърждаване на обжалваното решение. Оспорва оплакванията на
въззивника, че по делото не е налице доказателство, установяващо правоотношение
между св.П. и ответното дружество, както и оплакването, че съдът е формирал
изводите си само на показанията на тази свидетелка. Излага аргументи, че и от
показанията на св.В., който е съдружник в ответното дружество, както и предвид
обстоятелството че управителя Маруся Желязкова също е съдружник, се установява
качеството на св.П. на служител в това дружество, за чиито действия съдружниците са
знаели и не са се противопоставили.
Според въззиваемия, съдът не е приел като доказателство представената
електронна кореспонденция между страните и не е основал изводите си на нея. Излага
съображения, че по делото не са представени доказателства, удостоверяващи
твърденията на въззивника за облигационна връзка между св.В. и св.П., поради което
счита, че съдът правилно не е кредитирал показанията на свидетелите в тази връзка, в
т.ч. касателно познанството на свидетелката с управителя Желязкова. Оспорват се
съображенията на въззивника, в насока за липса на връзка на св.В. с ответното
дружество, предвид, че е управител на друго дружество – „Перфе 01“ – ООД и се
излагат аргументи в тази насока.
Във връзка с показанията на св.В., дадени по делегация пред СРС
обосновава тезата, че ответникът е могъл да участва в разпита, за изясняване на
обстоятелствата по делото, макар че този свидетел е свързано с ответното дружество
лице в качеството на негов съдружник.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена
в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване
на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора
факти и обстоятелства, относно платени от ищеца на служител на ответното дружество
– Т.П. 2000 лева, за което последната издала разписка. Сумата била платена като „стоп-
капаро“, за преустановяване предлагането на пазара на недвижим имот, находящ се в
с.Лесново, към който имот ищецът проявил интерес за закупуване. Съдът е установил,
че договор за покупко - продажба не бил сключен, поради което за ищеца възникнало
правото да иска от ответника връщане на сумата, което последният не сторил. На осн.
чл.272 ГПК, въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното
решение в тази им част.
Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, намира, че не са налице основания за неговата
нищожност или недопустимост, следователно решението е валидно и допустимо. Като
взе пред събраните поделото доказателства, становищата на страните и като съобрази
Закона, намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено. И в тази част въззивната инстанция споделя мотивите на
първоинстанционния съд на осн. чл.272 ГПК.
В допълнение следва да се каже: При анализ на писмените доказателства –
извлечение от Търговския регистър, разписка за получена сума и от показанията на
2
св.П. и св.В., въззивният съд намира, че св.Т.П. е била в гражданско правоотношение с
ответното дружество, в което св.В. е съдружник. Същата, от името и за сметка на
дружеството е извършвала посредничество при сделки с недвижими имоти – договори
за наем и покупко – продажба, в което си качество е отговорила на телефонно
обаждане на ищеца, на телефон, обявен на интернет-страницата на дружеството. В
това си качество е получила процесната сума от 2000 лева, с отбелязване, че сумата
подлежи на връщане в 14-дневен срок при отказ от сделка. Доколкото не се твърди и не
се установява основание, на което ответникът има право да задържи сумата,
последната подлежи на връщане на ищеца, предвид обстоятелството, че по делото не
се спори, че сделка – била тя договор за покупко – продажба или договор за наем, не е
била сключена.
Всички твърдения в отговора на исковата молба, част от които се
припокриват с показанията на св.В., касаещи липса на правоотношения между св.П. и
„Перфе“ – ООД, респ. – между дружеството и ищеца, въззивната инстанция намира за
необоснована и недоказна защитна теза. Показанията на св.В. съдът намира за силно
заинтересовани, с оглед качеството му на съдружник в ответното дружество. Същите
не се подкрепят от други доказателства.
Ето защо искът е основателен. Решението, с което е уважен, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят съдебно – деловодни
разноски, в размер на 400 лева – адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №227/08.02.2022г., постановено по гр.д.
№4652/21г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА „Перфе“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. „Възраждане № 27, ет. 4, да заплати на Д. А. Д., ЕГН
**********, с адрес ***, деловодни разноски в размер на 400.00 лева.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване на осн.
чл.280, ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3