Решение по дело №2985/2021 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 443
Дата: 11 април 2022 г. (в сила от 4 май 2022 г.)
Съдия: Георги Георгиев
Дело: 20214110102985
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 443
гр. Велико Търново, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20214110102985 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Н. ИВ. ИВ. срещу „С. тр.” ЕООД, с
която са предявени искове за признаване за незаконно извършеното със Заповед №
172/12.8.2021 г. дисциплинарно уволнение на ищеца и за неговата отмяна, както и за
осъждането на ответника за сумата от 760.76 лева, представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2021 г.
Ищецът твърди, че между страните е съществувало трудово право-отношение, по
силата на което е заемал при ответното дружество длъжността „шофьор над 12 тона”, както
и че на 16.8.2021 г. му е била връчена заповед, с която му е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение”. Оспорва законо-съобразността на уволнението при твърдението, че
в мотивната част на заповедта липсва конкретика, от която да се направи категоричен извод,
че е извършил действия, ангажиращи дисциплинарната му отговорност. Заявява, че не е
спазена процедурата по чл. 193 КТ да бъдат изискани писмени обяснения за вмененото му
нарушение, като счита, че всяко от посочените нарушения представлява самостоятелно
основание за отмяна атакуваната заповед. Отделно от горното, твърди че работодателят не
му е изплатил неизползвания платен годишен отпуск за 2021 година за 13 работни дни.
Ответникът счита исковата молба за недопустима при твърдението, че претенциите
представляват злоупотреба с право. По същество оспорва исковете и моли същите да бъдат
оставени без уважение. Заявява, че на 9-ти юли 2021 г. (петък) и 12-ти юли 2021 г.
(понеделник) ищецът не се е явил на работа, както и че на 13.7.2021 г. до същия е изпратена
покана да даде обяснения за отсъствията си. Твърди, че на последния е предоставено
достатъчно време (25 дни) да даде обяснения и да представи документи в тази връзка, но до
12.8.2021 г. ищецът нито се е явил на работа, нито е отговорил на обажданията към него.
1
Сочи, че в разплащателната ведомост за м. август 2021 г. е начислил обезщетение за
неизползван от ищеца платен годишен отпуск от 17 дни в размер на 1 040.64 лева, но е
удържал същото за покриване на дължимото от последния обезщетение по чл. 221, ал. 2
КТ.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа предявените
искове и моли за тяхното уважаване. Прави изменение в размера на предявения иск по чл.
224, ал. 1 КТ чрез увеличаване на неговия размер до сумата от 1 040.60 лева.
Процесуалният представител на ответника поддържа становището за неоснователност
на исковете и моли за тяхното отхвърляне, като в писмена защита развива допълнителни
аргументи в защита на своята позиция.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е конститутивен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и осъдителен иск по чл. 224, ал.
1 от КТ.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
По делото не се спори, че страните са били в трудово правоотношение по сключен
между тях безсрочен трудов договор, по силата на който ищецът е заемал при ответника
длъжността „шофьор над 12 тона ”, както и че трудовият договор е прекратен на основание
чл. 328, ал. 2, т. 6 КТ – поради дисциплинарно уволнение.
Дисциплинарното наказание „уволнение” се налага, когато е налице виновно
неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено и поведението на служителя наложеното наказание се явява
съответно. Същевременно законът поставя изисквания към процедурата по налагане на
дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта,
спазване на преклузивни срокове и получаване на разрешение/мнение от компетентни
органи, когато са налице предпоставките за това.
Тежестта на доказване относно спазването на посочените изисквания е за работодателя.
В случая дисциплинарната отговорност на ищеца е ангажирана със Заповед №
172/12.8.2021 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за това, че
без разрешение и без представяне на оправдателен документ не се е явил на работа, считано
от 13.7.2021 г, с което си поведение е затруднил работата.
В случая се установява, че формалните изисквания за налагане на дисциплинарното
наказание, свързани с изискване на обяснения, спазване на преклузивни срокове и
мотивиране на заповедта за уволнение, са спазени. Неоснователно се явява твърдението на
ищеца, че не е спазена процедурата по чл. 193 КТ да бъдат изискани писмени обяснения за
вмененото му нарушение. Видно е от представената с отговора на исковата молба покана
изх. № 32/13.7.2021 г., че от ищеца са изискани обяснения за причините, довели до
отсъствието му от работа, респ. за представяне на документи в тази връзка. Поканата е
2
получена от ищеца на 14.7.2021 г., видно от представената обратна разписка, като до
издаването на заповедта за уволнение последният е имал достатъчно време да даде своите
обяснения. В този ред на мисли, съдът напълно споделя становището на ответника, че в
случая обяснения не са дадени по вина на ищеца, поради което e налице хипотезата на чл.
193, ал. 3 КТ. Възражението на ищеца, че не са ангажирани доказателства, че на 14.7.2021 г.
му е връчена именно въпросната покана, съдът намира за неоснователно. Това е така,
доколкото макар да оспорва, че на посочената дата (а и въобще) му е връчена покана за
даване на обяснения, ищецът не ангажира доказателства, че на 14.7.2021 г. е получил
някакви други документи, изпратени му от ответника, а не поканата за даване на обяснения.
Неоснователно се явява и възражението, че с представената покана от ищеца са искани
обяснения за неявяването му на работа само на 13.7.2021 г. – това очевидно не е така,
доколкото в поканата ясно е записано, че се искат обяснения за неявяването на работа от
13.7.2021 г., а не на 13.7.2021 г. В този ред на мисли, съдът приема, че от страна на
ответника беше проведено пълно и главно доказване относно изпълнение на процедурата по
чл. 193 КТ.
Неоснователно е и възражението, че в заповедта за уволнение липсва конкретика, от
която да се направи категоричен извод, че ищецът е извършил действия, ангажиращи
дисциплинарната му отговорност. Това е така, доколкото мотивите на заповедта са пределно
ясни и конкретни – неявяване на работа на работника от 13.7.2021 г., без да е дадено
разрешение за подобно поведение и без за същото да е представен оправдателен документ.
Обстоятелството, че в заповедта не е посочен краен период на неявяването не води до
неяснота или до някакво противоречие, доколкото е очевидно, че неявяването на работа е
продължило до издаване на заповедта. Междувпрочем, ищецът и не твърди, че в някакъв
момент след 13.7.2021 г. все пак се е явил на работа, за да може да претендира липса на
конкретика, свързана с непосочване на крайната дата на неявяването му на работа.
Предвид на горното, съдът намира, че следва да разгледа въпроса за осъществяване на
вмененото нарушение.
От ангажираните от ответника писмени и гласни доказателства безспорно се
установява, че в периода от 9.7.2021 г. до издаването на заповедта за уволнение на 12.8.2021
г. ищецът не се явявал на работното си място - склад в гр. Велико Търново, местност „Дълга
лъка“. Въпросното обстоятелство се установява както от показанията на св. Кряков, така и
от представената с отговора на исковата молба докладна записка от 13.7.2021 г.
Междувпрочем, ищецът и не твърди, че след 13.7.2021 г. се е явил на работното си място,
поради което въпросното обстоятелство следва да се счита за безспорно установено.
Обстоятелството, че в показанията си св. Кряков заявява, че ищецът не се е явявал на работа
още от 7.4.2021 г. не променя горния извод, тъй като така или иначе се установява, че след
13.7.2021 г. ищецът не се е явявал на работното си място за изпълнение на трудовите си
функции.
От изложеното съдът приема, че ищецът е извършил нарушение на трудовата
дисциплина по чл. 187, т. 1, пр. 3 КТ, неявявайки се на работа от 13.7.2021 г. до уволнението
3
му на 12.8.2021 г.
Доколкото съдът достигна до извод за извършване на вмененото нарушение, следва да
се отговори на въпроса дали наложеното наказание „уволнение” се явява съответно на
извършените нарушения.
Съгласно чл. 189, ал. 1 КТ, при определяне на наказанието работодателят следва да
вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които то е извършено, както и
поведението на служителя. В процесния случай е очевидно, че нарушението е извършено
умишлено, доколкото неявяването на работа в период от един месец без наличие на
уважителна причина няма как да е извършено по небрежност. Тук следва да се отчете както
дългият период на неявяване на работа, както и поведението на ищеца, който не е намерил
за нужно да даде обяснения за неявяването си. Поради изложените мотиви съдът счита, че
наложеното най-тежко наказание „дисциплинарно наказание” се явява съответно на
доказаното нарушение.
По горните съображения съдът намира иска за неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
По иска по чл. 224, ал. 1 от КТ:
От признанието на ответника и от приложената към отговора на исковата молба
разплащателна ведомост се установява, че от страна на работодателя е начислено
обезщетение за неизползван от ищеца платен годишен отпуск в размер от 1 040.64 лева. По
твърдения на ответника, върху въпросното обезщетение е начислен данък общ доход и
останалата сума в размер на 936.58 лева е прихваната от работодателя с негово вземане към
работника за обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ. Предвид неизготвяне на заключението по
допуснатата счетоводна експертиза по вина на ответника и на основание чл. 161 ГПК, съдът
приема за установено, че размерът на дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ възлиза
именно на сумата от 1 040.64 лева, като приема за недоказано, че ответникът е начислил и
внесъл данък върху тази сума.
Съдът намира направеното от работодателя едностранно прихващане между
обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ и насрещното вземане за обезщетение по чл. 221, ал. 2
КТ за недопустимо. Материално-правна предпоставка на заявеното възражение за
прихващане на дължими във връзка с уволнението обезщетения е същите (в случая и двете)
да са в зависимост от наличието на законно уволнение, като в случай, че едно от
обезщетенията безусловно се дължи към датата на уволнението и не е в зависимост от
законосъобразното на последното, въпросната предпоставка не е налице. А именно такова
безусловно дължимо обезщетение е това по чл. 224, ал. 1 КТ – същото се дължи при
прекратяване на трудовото правоотношение, като дори евентуално предявен иск за
възстановяване на заеманата работа (какъвто в случая не е предявен) да бъде уважен, при
евентуално връщане на работа работникът вече не може да претендира реалното ползване на
отпуска, за чието неизползване е обезщетен, тъй като отношенията между страните са
уредени в съответствие с правата им към един предходен момент. От друга страна, за да
отговаря на изискванията на чл. 103 ЗЗД и за да породи действие, извънсъдебно прихващане
4
следва да има за предмет безспорни вземания с настъпил падеж, а с оспорването на
уволнителната заповед вземането на работодателя за обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ
става спорно. В този смисъл, към момента на твърдяното прихващане работодателят не е
имал към работника си безспорно вземане по чл. 221, ал. 2 КТ, което да прихване с
вземането за обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ.
Предвид на горното, искът по чл. 224, ал. 1 КТ се явява доказан по основание, като
неговият размер от 1 040.64 лева се установява от признанието на ответника и по реда на чл.
161 ГПК с оглед неизготвената по вина на последния счетоводна експертиза.

По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на разноските по иска с правно
основание по чл. 224, ал. 1 КТ. От страна на ответника е направено възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
основателно, доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради
което намалява възнаграждението до сумата от 400.00 лева. Ищецът има право и на
разноски за допълнително възнаграждение на адвоката в размер на 100.00 лева, дължимо на
основание чл. 7, ал. 9 от Наредбата, имайки се в предвид, че ответникът стана причина за
отлагане на делото, тъй като не осигури съдействие на вещото лице за изготвяне на
счетоводната експертиза.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника сумата 325.00
лева, представляваща заплатеното от последния адвокатско възнаграждение по иска по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ. При определяне размера на дължимите разноски съдът съобразява, че в
договора за правна защита и съдействие на ответника не е направено разграничение на
заплатената сума по всеки от двата иска, поради което приема, че половината сума е
заплатена за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, а другата половина – за иска по чл. 224, ал. 1 КТ.
На основание чл. чл. 78, ал. 6 ГПК, заплащането на държавната такса за иска по чл. 224,
ал. 1 КТ следва да се възложи на ответника, който следва да внесе сумата от 50.00 лева по
сметка на съда.
По аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК, разноските за държавна такса по иска по чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ остават за сметка на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. ИВ. ИВ., ЕГН ********** срещу „С. тр.” ЕООД, ЕИК
*** иск с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението, извършено от
работодателя със Заповед № 172/12.8.2021 г.
ОСЪЖДА „С. тр.” ЕООД, ЕИК *** да заплати на Н. ИВ. ИВ., ЕГН ********** сумата
от 1 040.64 лева – обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск в
5
размер на 4 дни за 2020 г. и в размер на 13 дни за 2021 г., както и сумата от 500.00 лева –
разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Н. ИВ. ИВ., ЕГН ********** да заплати на „С. тр.” ЕООД, ЕИК *** сумата
от 325.00 лева - разноски за адвокатско възнараждение съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА „С. тр.” ЕООД, ЕИК *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд – Велико Търново сумата от 50.00 лева - държавна такса за
производството.

Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6