№ 41
гр. Благоевград, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Катя Бельова
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Яа
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно гражданско дело №
20221200500735 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №345/17.06.2022г. по гр.д.№1765/2020г.
на Районен съд Благоевград, с което е уважен предявения от Т.Ч. /заместен от К. И. и Е. П.
/ против Д. Т. и А. А. отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК, като
е признато за установено , че ответниците не са собственици на 1/6 ид.ч. от залесена горска
територия, имот 188015 по картата на възстановената собственост, с площ от 570.001 дка
находящ се в м.“П.-Ч.“.
В жалбата си въззивниците посочват, че обжалваното първоинстанционно решение е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се , че предявения иск е
недопустим поради липсата на правен интерес за ищеца и липса на пасивна процесуална
легитимация за ответниците. Към момента на предявяване на иска, ответниците твърдят ,че
не са легитимни собственици на имота и не са лицата, срещу които ищеца има правен
интерес да иска признаването му за собственик на идеални части от него. Сочат още, че
решаващия съд неправилно е приел, че не са налице предпоставките на чл.70, ал.1 от ЗС .
Сочи се ,че ответниците добросъвестно са владели имота и в тяхна полза е изтекла
придобивна давност. Иска се атакуваното решение да бъде отменено и производството по
делото прекратено поради недопустимост, а при условията на евентуалност да бъде
отхвърлен предявения иск като неоснователен.
1
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на
производството.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната
страна.
В с.з., въззивниците , редовно призовани, явява се адв. А., която поддържа подадената
въззивна жалба и моли за уважаването й. Излага съображения относно неправилността и
незаконосъобразността на атакуваното решение. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
В с.з. въззиваемата страна - редовно призована, явява се адв. Б..Изразява становище за
неоснователност на жалбата. Сочи , че съгласно практиката на ВКС искът е допустим.
Налице е правен интерес от установяване на права, както по отношение на
прехвърлителите, така и по отношение на преобретателите по сделката. Твърди , че не е
доказана придобивна давност. Недоказани са твърденията ,че е налице присъединено
владение на ответниците по иска към това на техни праводатели. Изводите на
първоинстанционния съд са правилни. Моли атакуваното решение да бъде потвърдено.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на
чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран
субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и
кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от
ГПК,препраща към нея.
Искът, с който първоинстанционния съд е сезиран е отрицателен установителен иск за
собственост върху идеални части от недвижим имот с правно основание чл.124, ал.1 от
ГПК.Споделя се изложеното от РС във вр. с допустимостта на иска в този смисъл -ТР
8//2013 г.. Съгласно ВКС „правен интерес от предявяването на отрицателния установителен
иск за собственост или друго вещно право е налице, когато: ищецът заявява самостоятелно
право върху вещта, което се оспорва от ответника, както и при конкуренция на твърдяни от
двете страни вещни права върху един и същи обект; когато ищецът се позовава на
фактическо състояние или има възможност да придобие имота на оригинерно основание или
по реституция, ако отрече претендираните от ответника права. В производството по този иск
ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от
които произтича правото му“. Ищеца черпи правата си от реституцията на имота.Безспорно
2
е , че има правен интерес да предяви отрицателен установителен иск срещу ответниците
придобили имота въз основа на сделка /2012 г./ и през 2020 г. същите са се разпоредили с
имота.
Неоснователни в тази връзка са доводите на въззивниците за липсата на пасивна
процесуална легитимация . По естеството си,възникналия между страните спор е относно
вещно право за собственост върху недвижим имот. Въззивниците са считали,че обекта е
тяхно притежание и са го отчуждили в полза на трети лица. Съгласно тълкувателно
решение № 4/2014 от 14.03.2016 год. по тълкувателно дело № 4/2014 год. на ОСГК на ВКС –
т. 3.Б, налице е правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е
разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба. В случая сме
изправени пред хипотезата на извършване на прехвърлителна сделка от несобственик
/разпореждане с чужда вещ/. Собственика има правен интерес да установи правото си на
собственост срещу праводателя, който чрез правните си действия (изявена воля за
прехвърляне на несобствения имот). Фактически те са оспорили правото на собственост на
действителния собственик.
Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на
исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции,
правилно е дефинирал парамета на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца
накърнени права правна квалификация на предявения иск.
Въззивният състав споделя и крайния правен извод на районния съд.
Съдът намира за неоснователни изложените във въззивната жалба оплаквания.
Ищците в първоинстанционното производство основават правото си на собственост върху
процесния имот въз основа на наследство и реституция по ЗВСГЗГФ.
Процесният имот през 2012 г. е бил предмет на договор за покупко-продажба –НА№20,
т.рег. №460 , дело №17/2012г., извършена между жалбоподателите /купувачи/ Д. Т. и А. А. и
продавачи/страна по в.гр.д.№268/19 г на БлОС/С. Я и И.П./, по което упълномощаването за
извършване на сделката е обявено за нищожно.
Ответниците оспорвайки иска , твърдят че добросъвестно са придобили имота и са го
владяли необезпокоявано и неоспорвано от никого повече от 5 години. Правят възражение
за изтекла на основание чл.79, пр.2 ЗС кратка придобивна давност в тяхна полза.
С решение №3197/19 г. по в.гр.д.№268/19 на БлОС е прогласено за нищожно на основание
чл.26,ал.2,предл.2 вр. чл.44 ЗЗД упълномощаването/рег.№1716 от 16.03.2006 г./. Въз основа
на последното е изповядана сделка с предмет процесния имот/ НА№87 от 10.09.2006 г/ .
Впоследствие през 2012 г. приобретателите продават имота на жалбоподателите в
настоящия процес.
Безспорно е установено въз основа на доказателствата , че жалбоподателите не са могли да
придобият имота въз основа на кратка придобивна давност. За да бъде придобито право на
собственост чрез кратката (петгодишна) придобивна давност на основание чл. 79, ал. 2 ЗС, е
необходимо непрекъснато владение в продължение на 5 години.В тази хипотеза следва да
3
се докаже - наличие на правно основание (транслативна или учредителна сделка,
административен акт с вещноправни последици, съдебно решение по конститутивен иск
относно правото на собственост или ограничено вещно право), годно да направи владелецът
собственик ( обективен елемент), както и добросъвестност на владелеца ( субективен
елемент).В случая не беше доказано наличие нито на обективния нито на субективния
елемент.
Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗС добросъвестността се свързва с липса на субективни представи
относно определени обстоятелства – че "праводателят" на владелеца не е носител на
вещното право: и/или че предписаната от закона форма е била опорочена (това изискване се
прилага само при неспазване на процесуалните правила при издаване на транслативния акт).
Релевантният момент, към който се изследва дали лицето е било добросъвестно, е моментът
на възникване на правното основание, като добросъвестността се предполага до доказване
на противното – арг. чл. 70, ал. 2 ЗС. Следователно, законната презумпция за
добросъвестност на владелеца трябва да бъде опровергана от собственика чрез обратно, но
пълно доказване, т. е. по несъмнен, безспорен, неподлежащ на двояко тълкуване начин.
В горната насока неоспорим факт е , че жалбоподателката адв. А. е представлявала една от
страните/С. Я и И.П./ по гр.дело 2173/2017 г.. В този смисъл на нея и е известен факта , че
упълномощаването е опорочено.Не е налице целения резултат .От последното следва , че
сделката от 2012 г. не е годна да ги легитимира като добросъвестни владелци на процесния
имот. Безспорно се установява , че още 2016 г. – късна есен Тошо И. е заявил на адв. А. , че
той е собственик по наследство на спорния имот/св.Хаджимаргаритов/.
Така че,не може да бъде направен категоричен извод за владение което да е непрекъснато,
спокойно, явно, несъмнено и с намерението вещта да се държи като своя.
С оглед изложеното въззивният съд приема, че въззивната жалба е неоснователна .Исковата
претенция е доказана и правилно е уважен предявения иск.РС е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
Претенция за разноски не са направени от страните.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №345/17.06.2022г., постановено по гр.д.№1765/2020г. по
описа на РС-Благоевград.
4
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба при условията на чл.280, ал.1 от
ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчване на препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5