№ 512
гр. Благоевград, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Катя Сукалинска
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
в присъствието на прокурора Биляна Димитрова Гълъбова (ОП-Благоевград)
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Въззивно гражданско дело
№ 20211200500861 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №27/21.07.2021г. по гр.д.№873/2020г. по описа на Районен съд-
Р., Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.“...“ №2,
представлявана от Главния прокурор, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е
осъдена да заплати на ищеца К. Г. Р., ЕГН **********, с...., общ.Р.,
обл.Благоевград, ул.“...“ №17 сумата от 5 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди вследствие незаконно обвинение по ДП
№30/2017г. по описа на Районна прокуратура-Р., НОХД №207/2018г. по описа
на Районен съд-Р. и ВНОХД №133/2020г. по описа на Окръжен съд-
Благоевград, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано
от 10.07.2020г. до окончателното изплащане. Искът е отхвърлен като
неоснователен за разликата над уважения размер до пълния предявен размер
от 10 000 лв. Изцяло е уважен предявеният иск за присъждане на обезщетение
в размер на 300 лв. за претърпени имуществени вреди, причинени от
незаконното обвинение, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство и защита в наказателното
производство, като в полза на ищеца са присъдени и сторените разноски по
делото съобразно уважената част от иска.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от Прокуратурата на
Република България, в частта, с която е осъдена да заплати на К. Г. Р. сумата
от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
1
вследствие незаконното обвинение, ведно със законната лихва върху
посочената главница, считано от 10.07.2020г. до окончателното изплащане,
вкл. сторените разноски съразмерно на уважената част от иска.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на
първоинстанционния съдебен акт в обжалваната част като постановен при
съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, и
поради необоснованост. Настоява се, че съдът е присъдил обезщетение за
неимуществени вреди в размер, който не е съобразен с обективните критерии
за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Съдът не бил отчел обстоятелството, че
обвинението не е за тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК; че
спрямо обвиняемия не е била взета мярка за процесуална принуда; че
наказателното производство е приключило в разумен срок, като по-голяма
част от него е преминала в съдебната фаза, в която прокуратурата не е
ръководно-решаващ орган, както и че делото многократно е било отлагано по
причини, изхождащи от обвиняемия и неговия защитник. Счита, че
прокуратурата може да носи отговорност само за периода от повдигане на
обвинение до влизане в сила на присъдата по делото, поради което съдът не
следва да цени представени от ищеца доказателства, касаещи периода от
образуване на ДП до повдигането на обвинение. Според прокуратурата не е
доказано наличието на причинно-следствена връзка между воденото
наказателно производство и твърдяното от ищеца влошаване на
здравословното му състояние, доколкото събраните по делото доказателства
касаели неговото здравословно състояние преди повдигане на обвинение, а
влошаването на здравословното състояние по време на процеса било резултат
от констатираните преди датата на повдигане на обвинението заболявания.
Ищецът не бил доказал вреди в размер на 5 000 лв. По подробно изложени
във въззивната жалба доводи се настоява за отмяна на решението на РС-Р. в
обжалваната част, като вместо него - бъде постановено друго, с което да бъде
намалено присъденото обезщетение за неимуществени вреди в разумен
размер, и бъдат преизчислени дължимите разноски.
Препис от въззивната жалба е изпратен на насрещната страна - К. Г. Р.,
който в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подал писмен отговор, в който оспорва
жалбата като неоснователна.
В срока за отговор на въззивната жалба, на основание чл.263, ал.2 от ГПК е
подадена насрещна въззивна жалба вх.№1896/25.08.2021г. от К. Г. Р. против
Решение №27/21.07.2021г. по гр.д.№873/2020г. по описа на Районен съд-Р., в
частта, в която е отхвърлен като неоснователен предявения от него против
Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ за разликата над уважения размер от 5 000 лв. до пълния предявен
размер от 10 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди
вследствие незаконно обвинение по ДП №30/2017г. по описа на Районна
прокуратура-Р., НОХД №207/2018г. по описа на Районен съд-Р. и ВНОХД
№133/2020г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, ведно със законната
лихва върху посочената главница, считано от 10.07.2020г. до окончателното
2
изплащане,
В насрещната въззивна жалба се навеждат доводи за неправилност на
първоинстанционния съдебен акт в обжалваната част като постановен в
нарушение на материалния закон. Настоява се, че районният съд не е
преценил и обсъдил по отделно и в тяхната съвкупност предпоставките, които
следва да бъдат отчетени при определяне на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, което е довело и до определянето му в несправедлив
размер. Съдът не бил отчел факта, че ищецът в качеството си на свидетел е
изпълнявал гражданския си дълг, поради което съдът е следвало да му даде
по-голяма защита чрез присъждане на справедливо обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от незаконното обвинение за извършено
престъпление лъжесвидетелстване. Размерът на присъденото обезщетение не
съответствал и на икономическите условия в страната, действали към
момента на увреждането. По изложените доводи се настоява за отмяна на
първоинстанционния съдебен акт в обжалваната част като неправилен и
уважаване на предявения иск за неимуществени вреди в пълния му предявен
размер, както и присъждане на разноски в пълен размер пред двете съдебни
инстанции.
В срока по чл.263, ал.3 от ГПК Прокуратурата на Република България не е
подала отговор на насрещната въззивна жалба.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция страните участват чрез
своите представители.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно
и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Производството по гр.д.№873/2020г. по описа на Районен съд-Р. е
образувано по предявен от К. Г. Р. против Прокуратурата на Република
България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за присъждане на
обезщетение в размер на 10 000 лв. за претърпени неимуществени вреди
вследствие незаконно обвинение по НОХД №207/2018г. по описа на Районен
съд-Р. и ВНОХД №133/2020г. по описа на Окръжен съд-Благоевград,
представляващи болки и страдания и влошаване на здравословното
състояние, ведно със законната лихва върху посочената главница от момента
на постановяване на оправдателна присъда до окончателното изплащане, и за
присъждане на обезщетение в размер на 300 лв. за претърпени имуществени
вреди причинени от незаконното обвинение, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита в
досъдебното производство.
В исковата молба се твърди, че на 07.11.2013г. ищецът К. Г. Р. бил разпитан
в качеството на свидетел при режим на довеждане по гр.д.№1195/2012г. по
описа на Районен съд-Р.. След проведения разпит въз основа на дадените
свидетелски показания било образувано Досъдебно производство №30/2017г.
по описа на Окръжен следствен отдел-Благоевград, по което бил привлечен
като обвиняем за извършено престъпление по чл.290, ал.1 от НК. По ДП бил
3
съставен и внесен обвинителен акт, въз основа на който било образувано
НОХД №207/2018г. по описа на Районен съд-Р., приключило с оправдателна
присъда, въз основа на която след подаден протест от Районна прокуратура-
Р., било образувано ВНОХД №133/2020г. по описа на Окръжен съд-
Благоевград. С окончателно решение на ОС-Благоевград била потвърдена
оправдателната присъда на Районен съд-Р.. Ищецът твърди, че бил трениран
като престъпник от околните, получавал присмивки и подигравки,
самообвинявал се и всичко това се отразявало на психиката му. Ищецът сочи,
че преди да му бъде повдигнато обвинение по посоченото наказателно
производство, е имал заболявания, които обаче започнали драстично да се
влошават и обострят след този момент, вкл. да се появяват и съпътстващи
заболявания. Твърди, че получените придружаващи заболявания и
влошаването на здравословното му състояние било вследствие на получения
стрес от повдигнатото му неоснователно обвинение.
В подаден отговор по реда на чл.131 от ГПК ответната страна
Прокуратурата на РБ оспорва размера на претенцията за неимуществени
вреди като прекомерен и несъобразен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като е
направено възражение, че с поведението си ищецът е допринесъл за по-
дългото протичане на наказателното производство, особено в съдебната фаза
на процеса, поради което било налице съпричиняване. Възразява се да има
непосредствена връзка между влошеното здравословно състояние на ищеца и
повдигнатото обвинение.
Съдът намира, че фактическа обстановка по делото е правилно установена
от първоинстанционният съд и е следната:
От приобщените към настоящото дело ДП №30/2017г. по описа на Окръжен
следствен отдел-Благоевград /наблюдателно производство №601/2017г. по
описа на Районна прокуратура-Р./, НОХД №207/2018г. по описа на Районен
съд-Р. и ВНОХД №133/2020г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, се
установява следното: С Постановление на Районна прокуратура-гр.Р. от
07.03.2017г. е образувано наказателно производство срещу К. Г. Р. за това, че
на 07.11.2013г. в гр.Р. в съдебно заседание пред съдия от Районен съд-Р. по
гр.д.№1195/2012г. по описа на Районен съд-Р. като свидетел устно потвърдил
неистина-изнесъл неверни данни във връзка с предмета на делото, касаещ
право на собственост върху недвижим имот-престъпление по чл.290, ал.1 от
НК. На 17.05.2017г. по образуваното Досъдебно производство №30/2017г. в
качеството на обвиняем е привлечен К. Г. Р. за престъпление по чл.290, ал.1
от НК. На обвиняемия не е взета мярка за неотклонение. По повод на
внесения на 01.03.2018г. обвинителен акт било образувано НОХД
№207/2018г. по описа на Районен съд-Р..
С Присъда №984/20.02.2020г. по НОХД №207/2018г. по описа на Районен
съд-Р. К. Г. Р. е признат за невиновен в извършване на престъплението, за
което му е повдигнато обвинение по чл.290, ал.1 от НК и е оправдан по това
обвинение. Срещу така постановената присъда е подаден протест от Районна
прокуратура-Р., по повод на който е образувано ВНОХД №133/2020г. по
4
описа на Окръжен съд-Благоевград. С Решение №903107/10.07.2020г. по
ВНОХД №133/2020г. Окръжен съд-Благоевград е потвърдил оправдателната
Присъда №984/20.02.2020г. по НОХД №207/2018г. по описа на Районен съд-
Р.. Решението на Окръжния съд е окончателно и е влязло в сила на
10.07.2020г.
От приложената Справка за съдимост се установява, че ищецът К. Г. Р. не е
осъждан.
По делото е представена Епикриза, ИЗ №493/3161, издадена на 23.03.2012г.
от „МБАЛ Благоевград“ АД, Кардиологично отделение, от която е видно, че
К. Г. Р. е постъпил на лечение в болничното заведение на 20.03.2012г. и е бил
изписан на 23.03.2012г. с поставена диагноза – остра левостранна
недостатъчност – кардиална астма, хипертонична криза, артериална
хипертония гр.III – висока степен, с придружаващи заболявания – пост
инсултус церебри /2009г. и 2010г./. Видно от Експертно решение
№1010/06.04.2012г. на ТЕЛК към „МБАЛ Благоевград“ АД на същия е
призната 50% трайна неработоспособност за срок от две години с водеща
диагноза – последици от мозъчно съдова болест, а с Експертно решение
№1085/01.04.2014г. на ТЕЛК му е призната 56% трайна неработоспособност
за срок от три години, до 01.04.2017г., с водеща диагноза – последици от
мозъчен инфаркт. На л.102 от том IV от ДП е приложено Експертно решение
№1456/20.04.2017г. на ТЕЛК, с което на ищеца е призната 56% трайна
неработоспособност за срок от две години, до 01.04.2019г., с водеща диагноза
– последици от мозъчен инфаркт. Представена е Епикриза, ИЗ №3294/470 от
проведено болнично лечение в „МБАЛ Благоевград“ АД, Кардиологично
отделение за периода 17.03.2014г. – 20.03.2014г. с диагноза - остра
левостранна недостатъчност – кардиална астма, хипертонична криза,
артериална хипертония гр.III – умерено висока, с придружаващи заболявания
– исхемичен мозъчен инсулт /2009г. и 2010г./. Видно от Епикриза, ИЗ №6525
в периода 14.11.2017г. до 18.11.2017г. ищецът е бил на лечение в „МБАЛ Р.“
ЕООД, Неврологично отделение с диагноза - световъртеж от централен
произход, като от снетата анамнеза се установява, че пациентът е постъпил по
спешност, след като през нощта при ставане от леглото почувствал
световъртеж, гадене, позиви за повръщане, обилно изпотяване. На л.18 от
НОХД №207/2018г. по описа на Районен съд-Р. е приложен Фиш за спешна
медицинска помощ от 09.04.2018г. с анамнеза – главоболие, гадене, лек
световъртеж. От Епикриза ИЗ №5130/1293, издадена от „МБАЛ Р. ЕООД“ от
06.11.2020г., се установява, че ищецът е бил на лечение в болничното
заведение в периода 27.10.2020г.-06.11.2020г. с диагноза - Covid-19.
Пред първата инстанция са събрани гласни доказателствени средства -
разпитани са свидетелите М. Р.а, Н. Р. и Е.Я..
От показанията на св.М. Р.а /съпруга на ищеца/ се установява, че ищецът е
с влошено здравословно състояние. Сочи, че през последните десет години
мъжът й има проблеми с високо кръвно налягане, като нееднократно е лежал
в болница в Благоевград и Р.. Впоследствие се отключил диабет. Твърди, че
5
през 2012г. получил масивен инсулт, като имал и мини инсулти. Оттогава е
пенсионер по болест и не работи.
Свидетелят Н. Р. /първи братовчед на ищеца/ сочи, че ищецът е започнал да
страда от белия дроб около 2004-2005г., ходил е на изследвания в София,
правили са му операция на белия дроб, лекувал се е в Благоевград. Преди 4-5
години получил инсулт, след което започнал да се оплаква от стягане на ръка
и крак от инсулта. Не бил добре здравословно, страдал от диабет и високо
кръвно. Твърди, че ищецът бил притеснен не само от наказателното дело, но и
от другите дела, които се водили по повод наследството на Боян Янков.
Ищецът преживявал тежко това, че го обвинили, че е лъжец. Св.Р. виждал как
се чувства и колко трудно ищецът преживявал делата, тъй като многократно
самият той го водил на съдебни заседания. Станал свидетел как на
обществено място се събрали хора и един от тях казал, че срещу ищеца има
заведено дело, защото лъже и ще си намери майстора. Самият ищец не бил
споделял с него за делото, защото се чувствал неудобно.
Св.Е.Я. сочи, че още в хода на досъдебното производство К.Р. започнал да
се оплаква от недобро здравословно състояние, пречещо му да стои дълго
време прав, имал проблеми с кръвно налягане, със загуба на равновесие.
Оплаквал се, че е силно притеснен от наказателното дело, което му пречило
да си върши ежедневните дела, тъй като не можел да разбере защо е предаден
на съд. Бил притеснен и разочарован защо, след като е изпълнил един свой
граждански дълг като свидетел, после е разкарван по полиция и прокуратура.
Споделял, че всяко негово или на адвоката му явяване по ДП при извършване
на различни процесуални действия, предизвиквало сериозно психическо
отражение върху него. Според свидетеля в периода 2012г.-2015г. ищецът бил
в прекрасно здравословно състояние, изглеждал здрав физически, а след
образуване на наказателното дело настъпила промяна – ищецът започнал да
се оплаква от сърце, глава, диабет, която свидетелят отдавал на образуваното
дело.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивната инстанция се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната част. По останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Правната квалификация на предявения иск е по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от
ЗОДОВ, съобразно изложените от ищеца фактически твърдения, че от
Прокуратурата на Република България му е повдигнато обвинение за
извършено престъпление от общ характер, по което е оправдан с влязла в
сила присъда и в резултат на незаконното обвинение е претърпял
неимуществени вреди, чието възмездяване претендира по делото. За да
възникне отговорността по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ са необходими три
предпоставки: 1. Повдигане на обвинение на лице за извършване на
6
престъпление; 2. Наказателното производство да е приключило с
оправдаването на лицето по повдигнатото му обвинение; 3.Настъпване на
вреди и причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и
вредите. Тази отговорност е следствие от задължението на прокуратурата да
повдига и поддържа в съда само обосновани обвинения, както и от
задължението да доказва и установява пред съда виновността на
привлечените към наказателна отговорност лица. Именно неизпълнението на
това задължение, независимо по какви причини е осъществено, е основание за
възникване на гаранционната отговорност на прокуратурата по чл.2, ал.1, т.3,
пр.1 от ЗОДОВ. Крайният акт, с който се определя законосъобразността или
незаконосъобразността на обвинението, е влязлата в сила оправдателна
присъда /Решение №113/17.09.2018г. по гр.д.№1603/2017г. на ВКС, IV г.о.;
Решение №239/26.03.2019г. по гр.д.№4963/2017г. на ВКС, IV г.о./.
Налице е първото от посочените по-горе основания за ангажиране
отговорността на държавата в лицето на прокуратурата – образувано е
Досъдебно производство №30/2017г. по описа Окръжен следствен отдел-
Благоевград, в рамките на което е повдигнато обвинение на ищеца за
извършено престъпление от общ характер по чл.290, ал.1 от НК, за което
законът предвижда наказание лишаване от свобода до пет години;
прокуратурата е внесла и е поддържала обвинителен акт в съда, протестирала
е оправдателната присъда на Районен съд-Р., които вредоносни действия са
осъществени от ответната страна. Не се оспорва и другият елемент от
фактическия състав – оправдаване на ищеца по повдигнатото му обвинение с
влязла в сила оправдателна присъда – Присъда №984/20.02.2020г. по НОХД
№207/2018г. по описа на Районен съд-Р., потвърдена с Решение
№903107/10.07.2020г. по ВНОХД №133/2020г. по описа на Окръжен съд-
Благоевград, в сила от 10.07.2020г.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, които се явяват
пряка и непосредствена последици от увреждането.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.2 от ЗОДОВ е
за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси.
Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически,
психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро
име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да
възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на
пострадалото лице /Решение №239/26.03.2019г. по гр.д.№4963/2017г. на ВКС,
IV г.о.; Решение №311/14.03.2018г. по гр.д.№300/2017г. на на ВКС, IV г.о./.
Повдигането на незаконно обвинение само по себе си е увреждащо
действие, тъй като засяга личния, семеен, социален и професионален живот на
обвиненото лице, както и неговите авторитет и достойнство /Решение
№204/26.10.2020г. по гр.д.№4605/2019г. на ВКС, IV г.о./.
Приема се, че по време на цялото наказателно производство лицето,
обвинено в извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдано,
изпитва неудобства, чувства се унизено, притеснено и несигурно. Накърнени
7
са моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му
общуване. Счита се, че това са обичайни вреди, които настъпват винаги в
резултат на наказателно производство, поради което за установяването им не
са необходими формални, външни доказателства /Решение №165/16.06.2015г.
по гр.д.№288/2015г. на ВКС, III г.о./. В настоящия случай по делото са
събрани свидетелски показания, от които се установяват преживените от
ищеца негативни емоции, изразяващи се в изпитване на притеснения, стрес,
страх от бъдещия изход на делото, неудобство, разочарование, опетняване на
името му в обществото и накърняване на честта и достойнството му. Св.М.
Р.а сочи, че преди съдебни заседания ищецът изпитвал нещо, по пулса
усещала, че има прескачане, неравномерни тактове на сърцето, но той се
опитвал да я успокоява, като й казвал „че няма страшно“. Св.Н. Р. твърди, че
лично е водил ищеца до съда в Р., за да присъства на съдебните заседания по
наказателното дело и другите дела, които се водили за наследството на Боян
Янков. Заявява, че ищецът му споделил, че не се отрича от свидетелските
показания, които е дал, но бил притеснен. Преживявал тежко, че е обвинен в
лъжесвидетелстване, чувствал се неудобно. Дълго време не споделял, че се
води наказателно дело срещу него, но свидетелят знаел от по-рано, защото
хората говорили и наричали Р. лъжец. Св.Е.Я. също свидетелства за
притеснението на ищеца от воденото срещу него наказателно дело, което му
пречило да си върши ежедневните дела. Ищецът изпитвал сериозно
разочарование, че е третиран като престъпник, след като е изпълнил свой
граждански дълг. Всяко явяване пред държавните органи имало сериозно
психическо отражение върху него, бил изключително стресиран. Съдът
кредитира показанията на разпитаните свидетели като логични,
последователни и непротиворечиви както помежду си, така и като
кореспондиращи на писмените доказателства по делото – така от Фиш за
спешна медицинска помощ от 09.04.2018г., находящ се на л.18 от НОХД
№207/2018г. по описа на Районен съд-Р., се установява, че в деня преди
датата на първото насрочено по делото съдебно заседание, ищецът е посетил
спешен център с оплаквания за главоболие, гадене и лек световъртеж, което е
в потвърждение на изнесените от свидетелите твърдения за състоянието на
ищеца преди съдебните заседания. В същото време претърпените
неимуществени вреди са от такова естество, че са свързани с преживявания
на лични и интимни чувства и емоции, които предполагат споделянето им с
най-близките, поради което именно те могат да дадат най-достоверна
информация за такива вреди. При така установеното, съдът счита, че от
събраните свидетелски показания се установява, че ищецът е претърпял преки
и непосредствени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, страх,
напрежение, унижение, неудобство от близките от случващото се,
разочарование, засягане на личния и социален живот, които вреди са
типичния и непосредствен резултат от повдигнатото обвинение.
В исковата молба ищецът твърди, че освен болките и страданията над
обичайните за такъв случай, е претърпял и увреждания на здравето -
8
придружаващи заболявания и влошаването на здравословното му състояние
вследствие на повдигнатото му неоснователно обвинение. В случаите, когато
се търсят увреждания над обичайното, съдът може да ги уважи само при
успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната
връзка. По делото не са доказани горепосочените изключителни вреди, които
да са в пряка причинно-следствена връзка с повдигнатото обвинение. От
приложените по делото писмени доказателства се установява, че
заболяванията на ищеца датират преди повдигането на обвинение през 2017г.
Св. Н. Р. сочи, че от 2004-2005г. ищецът има заболяване на белия дроб. Чувал
е, че страда от диабет и високо кръвно, но не може да каже от кога. Св.М. Р.а
твърди, че през последните 10г. ищецът страда от високо кръвно налягане. От
писмените доказателства се установява, че в периода 2009г.-2010г. ищецът е
претърпял инсулт. През 2012г. двукратно е хоспитализиран с диагноза -
кардиална астма, хипертонична криза, артериална хипертония. Същата година
с решение на ТЕЛК му е призната 50% трайна неработоспособност заради
заболяванията, последица от инсулта. През 2014г. с Експертно решение
№1085/01.04.2014г. на ТЕЛК му е призната 56% трайна неработоспособност
за срок от три години, до 01.04.2017г., с водеща диагноза – последици от
мозъчен инфаркт. След повдигане на процесното обвинение не се установява
признатият процент неработоспособност да се е увеличил – видно от
Експертно решение №1456 от 20.04.2017г. на ТЕЛК е признат същият
процент. Относима към процесния период е единствено представената
Епикриза за болнично лечение в периода 14.11.2017г. до 18.11.2017г. от
„МБАЛ Р.“ ЕООД с диагноза - световъртеж от централен произход, от която
обаче не може с категоричност да се установи, че оплакванията на ищеца,
наложи хоспитализирането му, са били в причинна връзка с повдигнатото
обвинение, предвид наличните по делото данни за множество предхождащи
обвинението заболявания. Представената Епикриза ИЗ №5130/1293 от
„МБАЛ Р.“ ЕООД за болнично лечение в периода 27.10.2020г.-06.11.2020г. с
диагноза - Covid-19, също касае период извън периода на незаконното
обвинение, а и диагностицираното заболяване не може да се приеме като
последица от воденото наказателно производство. Не са ангажирани
доказателства, които да докажат твърденията на ищеца, че вследствие на
наказателното производство заболяванията му драстично са се влошили и са
се появили съпътстващи заболявания. От показанията на св. М. Р.а и Н. Р. не
могат да бъдат изведени факти в тази насока. Св.Ядков споделя свои
впечатления, че в периода 2012г.-2015г. ищецът бил в прекрасно
здравословно състояние, изглеждал здрав физически, а след образуване на
наказателното дело настъпила промяна – ищецът започнал да се оплаква от
сърце, глава, диабет. При данните по делото, че заболяванията на ищеца са с
давност много преди да му бъде повдигнато обвинение, и липсата на
доказателства, установяващи обостряне на заболяванията на ищеца и поява на
нови съпътстващи такива, което да е в пряка връзка с увреждащото действие
на прокуратурата, съдът приема, че твърдяните вреди останаха недоказани.
9
По размера на обезщетението:
Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди
от този деликт. В мотивите към решението си, обаче, съдът трябва да посочи
конкретно обстоятелствата, които е взел предвид, както и значението им за
определения от него размер на обезщетението за неимуществени вреди
/Решение №50/02.04.2020г. по гр.д.№2375/2019г. на ВКС, IV г.о./.
Неимуществените вреди са конкретно определими и присъденото парично
обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за
преодоляването им, следва да е достатъчно по размер за репарирането им – в
съответствие с общоприетия критерий за „справедливост“ и с оглед
особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не
следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за
обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които
могат, и поначало са различни във всеки отделен случай.
Понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при
всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от
съда при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността
на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ такива правно релевантни обстоятелства за определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото
обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления –
умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан, респ. – дали
наказателното производство е прекратено по всички обвинения срещу него,
или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното
производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните
срокове за провеждането му; дали ищецът е бил задържан и
продължителността на задържането му, както и вида и продължителността на
другите мерки за неотклонение и на другите наложени на ищеца ограничения
в рамките на наказателното производство; броя и продължителността на
извършените с негово участие процесуални действия; дали срещу ищеца са
водени и други наказателни производства; както и по какъв начин всичко това
се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние и
в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и
изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно
преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и
професионална реализация, обществен отзвук и пр.; като ориентир за
определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, следва да служи
още и стандартът на живот в страната към периода на увреждането; разгласа
и публичност на обвинението; постановени осъдителни присъди; стигнало ли
се е до разстройство на здравето, а ако увреждането на здравето е трайно,
каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването; вида на
10
нематериалните увреждания, тяхната продължителност и интензитет,
личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина на живот,
ценностна система и обичайната среда на пострадалия /Решение
№50/02.04.2020г. по гр.д.№2375/2019г. на ВКС, IV г.о.; Определение
№263/14.03.2016г. по гр.д.№838/2016г. на ВКС, IV г.о.; Решение
№178/29.07.2015г. по гр.д.№6693/2014г. на ВКС, IV г.о.; Решение
№51/11.03.2021г. по гр.д.№2340/2020г. на ВКС, IV г.о.; Решение
№60/14.05.2019г. по гр.д.№2324/2018г. на ВКС, IV г.о.; Решение
№270/16.02.2018г. по гр.д.№284/2017г. на ВКС, IV г.о./.
База при определяне на паричното обезщетение за причинени
неимуществени вреди, служат стандарта на живот в страната и
средностатичическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането, като справедливостта изисква сходно разрешаване на
аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в
обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи
вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни
хипотези, а също и не бива да се допуска размерът на обезщетението да бъде
източник на обогатяване за пострадалия /Решение №108/13.08.2018г. по гр.д.
№3053/2017г. на ВКС, IV г.о./.
Отчитайки горепосочените обстоятелства, настоящата инстанция намира
следното: В настоящия случай на ищеца е било повдигнато едно по брой
обвинение за престъпление, което не е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК,
като спрямо него не са били взети мерки за процесуална принуда, които
обстоятелства по принцип обуславят по-нисък интензитет на увреждане. В
същото време следва да се отчете обаче, че престъплението, за което му е
било повдигнато обвинение, е умишлено и за него законът предвижда
наказание „лишаване от свобода“ до 5 години, кое обстоятелство допринася
за негативните психически преживявания на ищеца, изразяващи се в
допълнителен страх, стрес и притеснение от реализиране на наказателна
отговорност. Периодът от повдигане на обвинението /17.05.2017г./ до внасяне
на обвинителния акт в съда /01.03.2018г./ от 1г. и 1мес. не може да бъде
отчетен като прекомерно продължителен за провеждане на разследване. В
рамките на самото досъдебно производство, в което прокуратурата има
ръководно-решаваща функция, обвиняемият не е участвал в процесуално-
следствени действия, извън действията по привличане в това качество и
следващия привличането задължителен разпит на 17.05.2017г., видно от
материалите от ДП. Неговият защитник е участвал при провеждането на
разпитите на двама свидетели /л.65 и л.71, том IV от ДП/, както и при
предявяване на разследването. Настоящата инстанция не е компетентна да се
произнася по законосъобразността на действията на органите на досъдебното
производство до допускане участието на пострадал в досъдебната фаза,
поради което не може да приеме, че се касае за незаконосъобразно действие,
от което да следват подлежащи на репариране вреди. След внасяне на
обвинителния акт прокуратурата е поддържала повдигнатото обвинение и е
11
протестирала оправдателната присъда на Районен съд-Р.. Според настоящата
инстанция разглеждането на делото в съдебната фаза на две инстанции за
период общо от 2г. и 4 месеца не надхвърля разумните срокове. Делото се е
движило ритмично, като на първа инстанция за период от почти 2 години са
проведени 18 съдебни заседания, като в 7 от тях не е даден ход на делото по
причина на ищеца и неговия защитник. Ищецът е присъствал лично на 13
съдебни заседания. Не могат да бъдат споделени доводите на прокуратурата,
че присъствието на ищеца не е било задължително, поради което
претърпените от ищеца неимуществени вреди във връзка с явяването му в
съдебни заседания не следва да бъдат репарирани. В случая ищецът е
упражнявал свое процесуално право – правото на лично участие в процеса
като част от правото му на защита. Изключително големият брой съдебни
заседания, на които ищецът е участвал, част от които с голяма
продължителност, следва да се отчете като обстоятелство, обуславящо висок
интензитет на претърпените неимуществени вреди. В производството пред
въззивната инстанция ищецът не е участвал лично.
В същото време следва да се отчете и факта, че се касае за човек на възраст,
в недобро здравословно състояние, страдащ от множество тежки и опасни за
живота заболявания, пенсионер по болест, като негативните психически
преживявания от водения наказателен процес, преценени съвкупно с
влошеното му здравословно състояние, продължителността на наказателното
производство и личното му участие в голям брой съдебни заседания, при
всички случаи са създавали опасност от влошаване на здравето му. Освен
това, същият се е ползвал с добро име в обществото, човек с чисто съдебно
минало, а вследствие на предприетото спрямо него наказателно производство
бил опетнен авторитетът му, хората говорили, че е лъжец, изпитвал
неудобство, притеснение, срам, не можел да върши ежедневната си работа.
Всички тези обстоятелства говорят за негативните емоционални и
психически преживявания на ищеца, за душевно безпокойство, за
накърнената чест и достойнство, за засягане на личния и социалния му живот.
Настоящият състав като взе предвид всички тези обстоятелства, преценени
съобразно принципа на справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД във връзка
с §1 от ЗОДОВ, социално-икономическата обстановка в страната и съдебната
практика по сходни казуси, счита че за обезщетяване на претърпените от
ищеца неимуществени вреди е необходима сумата от 5 000 лева. За тази сума
предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е основателен и
доказан.
Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на
правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на
оправдателната присъда за извършено престъпление в хипотезата на чл.2,
ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ, като от този момент държавните органи изпадат в
забава и дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение, поради
което правилно първостепенният съд е присъдил лихва върху обезщетението
за периода от 10.07.2020г. до окончателното изплащане на главницата.
12
Поради съвпадане в изводите на двете инстанции относно размера на
обезщетението за неимуществени вреди, решението в обжалваните части ще
следва да се потвърди. Затова не се налага и корекция на решението в частта,
в която е разпределена отговорността за разноски пред първата инстанция.
При този изход на спора, страните не си дължат разноски пред настоящата
инстанция, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения, Окръжен съд-Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №27/21.07.2021г. по гр.д.№873/2020г. по описа
на Районен съд-Р. в обжалваните части.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с
касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред
ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13