Р А
З П О
Р Е Ж
Д А Н Е
Гр. София, 12.10.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в закрито заседание, като разгледа т.д. 631/2020 г., намери следното:
Както е обобщено в разпореждането от 26.08.2020 г., съдът е сезиран с искова молба от синдиците на „К.Т.Б.“ АД (КТБ), в която се поддържат следните фактически твърдения:
На 31.07.2009 г. между КТБ и „КВ-Р.“ ЕООД бил сключен договор, по силата на който банката предоставила на „КВ-Р.“ ЕООД кредит в размер на 2 000 000 лв. Впоследствие кредитополучателят се преобразувал чрез вливане в „И.М.“ ООД. На 30.04.2013 г. между КТБ и „И.М.“ ООД бил сключен договор за продажба, по силата на който „И.М.“ ООД придобило право на собственост върху недвижим имот с идентификатор 68134.100.140.1.13, находящ се в гр. София, ул. „*****. Имотът бил продаден на значително по-ниска от пазарната цена, а към момента на продажбата купувачът имал все още качеството и на длъжник по договора за кредит. На 22.10.2014 г. „И.М.“ ООД направил изявление за прихващане на задълженията по договора за кредит със свои насрещни вземания, като към настоящия момент действителността на това изявление било предмет на висящо съдебно производство. Впоследствие, през 2015 г. „И.М.“ ООД апортирало недвижимия имот в капитала на „И.П.М.“ ЕООД. На 30.06.2015 г. „И.П.М.“ ЕООД продало имота на „С.“ ООД на цена, значително по-ниска от цената на придобиването му, а „С.“ ООД от своя страна го апортирало в капитала на ответника „С.И.“ АД.
При тези факти ищците поддържат, че недвижимият имот, предмет на договора за продажба от 30.04.2013 г., съставлява имущество с произход от банката и поради това предявяват осъдителни искове за връщането му в масата на основание чл. 60а, ал. 1, т. 2, а евентуално - т. 1 ЗБН. Наред с това се заявяват евентуална парична претенция, формирана от паричната равностойност на имота.
След постъпилите в резултат от предоставената от съда възможност две уточнителни молби настоящият състав намира, че така предявените искове са недопустими поради ненадлежни фактически твърдения и исковата молба следва да бъде върната. Съображенията за това са следните:
Предмет на исковете по чл. 60а, ал. 1 ТЗ е имущество с произход от банката. Обемът на това понятие е легално определен в § 1, т. 7 ДР ЗБН – това е всяко първоначално предоставяне от банката на парични средства и/или имуществени права на неин длъжник (вкл. обезпечения), които в същия или в променен вид са станали част от патримониума на всяко трето лице, независимо от броя на междинните прехвърляния и правната им форма.
Макар и разпоредбата да не е съвсем стилистично ясна, безспорно е, че извън обхвата й стои хипотезата, в която едно лице придобива имущество от банката, но това придобиване се извършва чрез собствени средства на купувача или със средства, кредитирани от трето лице (придобитото със собствени средства имущество също би могло да е предмет на иск за връщането му, вкл. когато се държи от трето лице-последващ приобретател, но само като резултат от атакуване на сделката чрез други искове и при други предпоставки, както ще бъде посочено по-долу).
Следователно, за да са налице надлежни фактически твърдения по иска по чл. 60а ЗБН, е необходимо да се твърди, че недвижимият имот, предмет на осъдителната претенция, е придобит от първоначалния длъжник с парични средства, предоставени от банката. В настоящия случай обаче такива твърдения не се поддържат. Действително, ищците сочат, че към момента на придобиване на имота от „И.М.“ ООД купувачът е имал и качеството длъжник по договор за кредит, но не твърдят, а напротив – отричат (вж. уточнителна молба от 13.08.2020 г.) средствата по кредита да са послужили за придобиване на недвижимия имот.
Щом не се твърди имотът, предмет на иска, да е първоначално придобит със средства, предоставени от банката, то не са налице надлежни фактически твърдения за предявения осъдителен иск. Впрочем, този извод е възприет изрично и в постановеното по пътя на инстанционния контрол определение на САС по ч.т.д. № 1827/2020 г., с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд за отхвърляне на обезпечителното искане – и въззивният съд е счел, че „не е налице изискването на фактическия състав на иска по чл. 60а, ал. 1 ЗБН полученото имущество, предмет на отнемането, да е с произход от банката, т.е. да е заплатено със средства на банката по отпуснат кредит. Обстоятелството, че банката е продавач на процесното имущество и при твърдения за свързаност на лицата и неравностойност на престацията, е относимо към фактическите състави на искове по чл. 60, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗБН …. „И.М.“ ООД е длъжник по банковия кредит, който обаче не е трансформиран в процесния имот…, т.е. липсва елемент от фактическия състав …. Правилна е констатацията за нередовност на исковата молба поради противоречие между фактическите твърдения и претендираните права …“
Тази констатирана и от настоящия състав нередовност не беше отстранена независимо от двукратно дадената възможност за това – и към настоящия момент ищците, макар да излагат твърдения за нищожност на договора продажба на имота на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 52 ЗКИ и за относителна недействителност на тази сделка на основание чл. 60, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗБН поради свързаността между страните по нея и значителната нееквивалентност на уговорената продажна цена, изрично поддържат петитум единствено за осъдителните искове по чл. 60а, ал. 1 ЗБН. Заявеният с последната уточнителна молба иск за установяване нищожността на сделката е въведен като инцидентен, т.е. като иск, преюдициален на вече предявените искове по чл. 60а, ал. 1 ЗБН, но тази конструкция също не отстранява нередовността, тъй като искът по чл. 60а, ал. 1 ЗБН предполага валидно, а не нищожно придобиване. Ето защо ищците нямат правен интерес да искат като преюдициално установяването на нищожността. Техният интерес би бил в предявяване на главен иск за нищожност на сделката и реституционен осъдителен за връщане на имота, но както беше посочено, такива искове не се поддържат.
Отделно основание за връщане на исковата молба в частта относно иска по чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН е обстоятелството, че не е посочена коя е сделката, чиято насрещна престация е нееквивалентна или е останала неизпълнена – видно от фактическите твърдения, процесният имот е бил последователно апортиран, което би било основание за предявяване на иск по т. 2, а не по т. 1 (разбира се, ако е налице първата предпоставка за придобиването му със средства от банката). Въпреки дадените указания ищците не уточниха и не индивидуализираха сделката по т. 1 на сочената разпоредба.
Наред с това въведените като евентуални парични искове са недопустими поради липса на каквито и да е фактически твърдения, които да обуславят правото на получаване на паричната равностойност. Разпоредбата на чл. 60а ЗБН има за предмет връщане на самото имущество (дори и в променен вид), но не и заплащане на равностойността му. Дори да се приеме, че по аналогия би била приложима разпоредбата на чл. 57, ал. 2 ЗЗД, то в настоящия случай не е налице погиване на полученото имущество, за да се търси неговата равностойност.
Поради изложеното и възприемайки изцяло изложената в цитираното определение на САС теза настоящият състав счита, че исковата молба следва да бъде върната.
Така мотивиран, съдът
Р
А З П О Р Е Д И:
ВРЪЩА исковата молба на синдиците на „К.Т.Б.“ АД (н.), с която срещу „С.И.“ ЕАД са предявени искове с правно основание чл. 60а, ал. 1, т. 2, а евентуално – т. 1 ЗБН за връщане в масата на несъстоятелността на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.100.140.1.13, находящ се в гр. София, ул. „*****, и евентуални на тези искове за заплащане на паричната равностойност на недвижимия имот.
Разпореждането може да се обжалва пред САС с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ:
Татяна Костадинова