№ 75
гр. Враца, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Росица Ив. Ангелова
при участието на секретаря Ваня Люб. Василева
като разгледа докладваното от Росица Ив. Ангелова Административно
наказателно дело № 20211420201109 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59-63 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН) и е образувано по жалба на Държавно предприятие
„Управление на язовири”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Средец, ул.„Княз Александър I” №12 против Наказателно
постановление (НП) № НЯСС-202 от 02.09.2021 г., издадено от председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което за нарушение на
чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ и на основание чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39
от ЗВ, на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 1 000.00 /хиляда/ лева.
Държавно предприятие „Управление на язовири” оспорва НП и моли за неговата
отмяна. Твърди, че атакуваното наказателно постановление е съставено след изтичане
на срока по чл.34, ал.1 ЗАНН. Поддържа се, че с цел осигуряване на безопасната
експлоатация на язовира от „Държавна консолидационна компания” ЕАД са
извършени спешни дейности, представляващи текущи ремонти, които са предложени
от експертни технически съвети назначени от „Държавна консолидационна компания”
ЕАД и възложител с цел осигуряване на свободни обеми в язовира за ретензиране и
безопасно провеждане на висока вълна. Твърди се, че преливникът и бързотокът на
преливника на язовир „Баурене 1" са разположени в поземлени имоти както следва:
02912.64.77 и 02912.64.276. и тези имоти са различни от имот с кадастрален
идентификатор 02912.60.75, който е предоставен за управление на Държавно
предприятие „Управление и стопанисване на язовири". Сочи се, че цитираните
1
поземлени имоти, съгласно информационната система на АГКК са държавна частна и
общинска публична собственост. Твърди се, че с договор за дарение от 13.09.2019 г.
Община Криводол е прехвърлила на държавата правото на собственост единствено
върху поземлен имот с кадастрален идентификатор 02912.60.75., а с акт за публична
държавна собственост № 3756 от 16.12.2019г. на Държавно предприятие „Управление
и стопанисване на язовири" е предоставен за управление същият поземлен имот с
кадастрален идентификатор 02912.60.75. Твърди се, че поземлените имоти, в които са
разположени преливникът и бързотокът на преливника не са прехвърлени в
собственост на държавата, респективно не са предоставени за управление на ДПУСЯ.
Твърди се, че атакуваното НП е съставено за деяние, което не съставлява нарушение по
смисъла на ЗАНН. Поддържа се, че в АУАН и в НП не се съдържат точно описание на
нарушението и не са посочени и нарушените правни норми.
Представител на АНО – Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
- редовно упълномощеният старши експерт, юрист претендира НП да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно.
Районен съд Враца, като взе предвид депозираната жалба, събраните по делото
доказателства, доводите и съображенията на страните, намери за установено от
фактическа страна следното:
Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на
АУАН № 03-019 от 18.03.2021 г. против Държавно предприятие „Управление на
язовири” за това, че на 14.01.2021 г. на основание чл.190, ал.4, т.2 от ЗВ, при извършена
проверка на язовир „Баурене 1” предоставен за управление на Държавно предприятие
„Управление на язовири” съгласно акт №3756/16.12.2019 г. за публична държавна
собственост и разположен в поземлен имот с идентификатор 02912.60.75 по
кадастралната карта на с.Баурене, община Криводол за спазване на даденото в КП №3-
01-48/03.06.2020 г. предписание, а именно:”Да се възстанови в изправно техническо и
експлоатационно състояние преливника и бързотока на преливника със срок на
изпълнение 30.11.2020 г.
Констатирано е при извършване на проверката на 14.01.2021 г. при извършване
на проверка и контрол на язовирната стена и съоръженията към нея при обстоен обход
и оглед на язовирната стена и съоръженията към нея е установено, че преливникът и
бързотокът на преливника са бетонови, неизправни. Посочено е, че след бързотока има
изнесени земни маси, вследствие от преливане и е подкопана основата на бързотока.
Възникналите ерозионни процеси в долната част на бързотока, както и неизправността
на преливника, чиято основа също е подкопана, са предпоставка за компрометиране на
стабилитета и сигурността на хидротехническото съоръжение. Съгласно
констатациите, отразени в констативния протокол по време на проверката е
установено, че не е изпълнено предписанието на контролните органи по чл.190, ал.4 от
2
ЗВ, дадено с КП №3-01-48/03.06.2020 г., а именно да се възстанови в изправно
техническо и експлоатационно състояние преливника и бързотока на преливника със
срок на изпълнение 30.11.2020 г. и същото е квалифицирано като такова по чл.190а,
ал.2 от ЗВ.
Въз основа на горния акт за установяване на административно нарушение, при
идентично с АУАН описание на фактическата обстановка на нарушението, след
преценка на констатациите на актосъставителя и постъпилите писмени възражения от
страна на нарушителя, наказващият орган е издал наказателно постановление (НП) №
НЯСС-202 от 02.09.2021 г., издадено от председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор, с което за нарушение на чл.190а, ал.2 във вр. с
чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ и на основание чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на хиляда лева.
При обжалването на НП пред Врачанския районен съд са събрани гласни
доказателства, като са допуснати до разпит двама свидетели. Показанията на
актосъставителя и на свидетеля – очевидец се припокриват с изложеното в АУАН и в
НП, поради което съдът ги кредитира изцяло като обективни, безпристрастни и
логически последователни.
По делото са приети и следните релевантни към случая писмени документи,
които съдът изцяло кредитира: АУАН № 03-019 от 18.03.2021 г., наказателно
постановление № НЯСС-202 от 02.09.2021 г., КП №3-01-48/03.06.2020 г. от
извършената проверка от контролните органи на ДАМТН; копие на Акт № 3756/
16.12.2019г. за публична общинска собственост, от който се установява, че процесният
язовир „Баурене 1” се явява публична община собственост, договор №Д-Д-5/13.09.2019
г. за дарение между Община Криводол и Областния управител на Област Враца,
договор за извършване на строително-монтажни работи Д-52 от 08.12.2020 г.,
При гореустановената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя
преклузивен срок и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите,
поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на
наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в
посочения нормативен акт случаи, чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно
приложение на разпоредбите на НПК.
Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84
ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва
правилното приложение на материалния и процесуалния закон.
3
Постановлението е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, като съдържа
всички минимално изискуеми реквизити, нарушението е описано точно и ясно, ведно
с обстоятелствата, при които е извършено, поради което съдът не приема възраженията
на жалбоподателя в тази насока. АУАН и НП са съставени от компетентно лице.
Обстоятелството, че не е посочено ЕГН на свидетелят в АУАН не опорочава
производството, тъй като същата е служител в Регионален отдел НЯСС,
СЕВЕРОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ и може да бъде индивидуализирана. Пълното и точно
посочване на данните на свидетелите има значение с оглед на евентуалното им
откриване и призоваване за разпит при оспорване на фактическите констатации,
поради което съдът не приема възраженията на жалбоподателя.
Настоящата съдебна инстанция не споделя доводите на жалбоподателя че
АУАН е издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, което да е
довело до съществено процесуално нарушение. В разглеждания случай са спазени
давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, както за издаване на АУАН № 03-019 от
18.03.2021 г., така и за наказателно постановление № НЯСС-202 от 02.09.2021 г.
Категорични данни за извършеното нарушение и неговия извършител са били
установени с проверката на 14.01.2021 г., ето защо това следва да е датата, когато е бил
открит нарушителя по смисъла на закона. АУАН е бил съставен на 18.03.2021 г., което
е в рамките на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2-ро, предл. 1-во от ЗАНН. В
подкрепа на такъв извод е и самата формулировка на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от
ЗАНН, в която законодателят освен тримесечния срок от откриване на нарушителя е
определил и по-дълъг, едногодишен срок от извършване на нарушението именно, за да
се даде възможност на съответните контролни органи да констатират осъществено
административно нарушение и да открият лицето, което го е извършило - Решение №
990 от 11.10.2021 г. на АдмСъд - София област по к. а. н. д. № 605/2021 г.
Собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да
изпълняват предписанията по чл.190а, ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5.
Съгласно чл.190а, ал.1, т.3 ЗВ председателят на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по
чл.190, ал.4 имат право да дават предписания на собствениците на язовирни стени
и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и наредбата
по чл.141, ал. 2, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на
техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, с
изключение на язовирите по приложение №1 към чл.13, т.1, за намаляване на водните
обеми, за което уведомява съответната басейнова дирекция, както и да определят срок
за тяхното изпълнение; Задължението за изпълняване на предписанията, издадени на
основание чл.190, ал. 1, т. 3, е вменено изрично с разпоредбата чл. 190а ал. 2 от ЗВ, за
чието неизпълнение е предвидена наложената по чл. 200, ал. 1, т. 39 от същия закон
4
имуществена санкция. Субект на задължението да се почистват и поддържат
язовирните стени и съоръженията към тях е собственика на язовирната стена, съгласно
чл. 141 от Закона за водите, поради което и субект на предписанията по чл.190а ал. 1, т.
3 и съответно на задължението за тяхното изпълнение, а оттук и
административнонаказателноотговорно лице по чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ е именно
собственикът. В този смисъл е Решение №461 от 10.12.2021 г. на Административен съд
- Стара Загора по к.а.н.д.№407/2017 г.
Видно от договор № Д-Д-5 от 13.09.2019 г. Община Криводол, представлявана
от кмета на Община Криводол е дарила на Областния управител на Област Враца
язовир „Баурене”, актуван с АПОС №2091/21.08.2019 г., находящ се в поземлен имот с
идентификатор №02912.60.75 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
с.Баурене, Община Криводол. Съставен е акт №3756/16.12.2019 г. за публична
държавна собственост. В акта е посочено, че недвижимият имот е предоставен за
управление на Държавно предприятие „Управление на язовири”.
В случая е ангажирана административно наказателната отговорност на
Държавно предприятие „Управление на язовири”, на което е предоставено
управлението на процесния язовир. Както се посочи по-горе, субект на задължението
да се почистват и поддържат язовирните стени и съоръженията към тях е собственикът
на язовирната стена, но не и лицето, на което е предоставено управлението на язовира.
С оглед изложеното атакуваното наказателно постановление се явява
незаконосъобразно, поради нарушение на материалноправна норма и на това
основание следва да бъде отменено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС-202 от 02.09.2021 г., издадено
от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което
за нарушение на чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, на основание чл.201, ал.12 и
чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, на Държавно предприятие „Управление на язовири”, ЕИК
********* е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на
1 000.00 /хиляда/ лева, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Враца в 14-дневен срок от съобщението до страните за неговото изготвяне.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5