№ 386
гр. София, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Николай Николов
Членове:Силвия Б. Русева
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова
в присъствието на прокурора Х. Бл. К.
като разгледа докладваното от Николай Николов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241100605600 по описа за 2024 година
С присъда от 11.12.2023г., постановена по НОХД №5488/2022г.
Софийски Районен съд – Наказателно отделение, 106 състав е признал
подсъдимия А. П. Й. за виновен в извършване на престъпление по чл. 209, ал.
1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, като му е наложил наказание „лишаване от
свобода” за срок от две години, изпълнението на което на основание чл. 66, ал.
1 от НК е отложил за срок от четири години.
Със същата присъда, на основание чл. 304 НПК, подсъдимият А. П. Й. е
оправдан за времето от неустановен момент през м. септември 2010 г. преди
06.09.2010г. до 07.09.2010 г., намирайки се на територията на Република
България, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил у германския
гражданин, намиращ се на територията на Федерална република Германия
Д.Ф.Ф. (D.V.V.), чрез интернет кореспонденция, заблуждение - че ще достави
45 кубика дървен материал на адрес „Есенбах, 84051, Арткофен 6, Германия“,
след заплащането на петдесет процента от цената на дървения материал, който
дървен материал подс.Й. твърдял, че имал в наличност и съхранявал в склад,
като комуникирал с Д.Ф.Ф. чрез електронна поща, с името на св. Р.Т. Й.а
/****@aol.com/ и като му обещал, чрез провеждана електронна
кореспонденция, че ще му достави обещания дървен материал, и с това
причинил на Д.Ф.Ф. имотна вреда в размер на 1012,50 евро, равностойни на
1980,28 лв., като Д.Ф.Ф. превел сумата на 07.09.2010г. от сметка в евро от
1
територията на Федерална република Германия по сметка в евро, открита в
„ОББ“АД IBAN № ****, с титуляр Р.Т. Й.а, като сумата е преведена като аванс
за дървен материал по издадена проформа фактура № 030/03.09.2010 г.
С обжалвания акт подс. Ас. П. Й. е осъден да заплати и направените по
делото разноски.
Срещу описания съдебен акт е подадена жалба от защитника на
подсъдимия А. П. Й. -адв.С. С.. В жалбата се излагат доводи, че обвинението
не е доказано по несъмнен начин, като умишлено били игнорирани факти,
което било в противоречие на закона за обективно, всестранно и пълно
разследване и изясняване на всички относими към предмета на делото
факти.Моли се обжалваната присъда да бъде отменена поради допуснати
съществени процесуални нарушения, като делото бъде върнато на прокурора,
с оглед изясняване на фактите по делото. Алтернативно се моли
въззивният съд постанови нова, с която да признае подс. Й. за невиновен в
извършване на престъплението, за което е осъден от първата съдебна
инстанция.
С жалбата не се депозират искания за събиране на доказателства.
В разпоредително заседание на 18.09.2024г. въззивният съд по реда на
чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не
се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и
ангажирането на други доказателства.
В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав представителя на
СГП оспорва жалбата и моли въззивният съд да потвърди
първоинстанционната присъда. Пледира, че от събраната по делото
доказателствена съвкупност по несъмнен начин се доказвала съпричастността
на подсъдимия А. П. Й. към инкриминираната деятелност по чл.209, ал.1,
вр.чл.26, ал.1 от НК.
Защитникът на подсъдимия А. П. Й. - адв.С., пледира за оправдаване на
подсъдимия, като сочи, че при съдебното дирене е нарушено правото на
защита на подзащитния му, както и че от доказателствената съвкупност не се
установявала субективната страна на престъплението, за което подсъдимият
Й. е осъден от първата съдебна инстанция.
Подсъдимият А. П. Й., редовно призован за съдебното заседание пред
въззивният съд, проведено на 05.05.2025г., не се яви, като въззивният съд е
разгледал делото в негово отсъствие на осн. чл.269,ал.3 от НПК.
Софийски градски съд, след като се запозна с въззивната жалба,
писменото допълнение към нея и обсъди инвокираните в тях доводи,
както и тези изложени в съдебно заседание от страните, и след като в
съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за нейната
отмяна и за връщане на делото на СРС за ново разглеждане:
Въззивният съд е сезиран с жалба от подсъдимия А. П. Й., чрез
2
защитника му – адв. С., срещу присъда от 11.12.2023г., постановена по НОХД
№5488/2022г. Софийски Районен съд – Наказателно отделение, 106 състав, с
която първостепенният съд е признал подсъдимия Й. за невиновен за
престъпление по чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК.
Тъй като в жалбата, писменото допълнение и в съдебните прения пред
въззивния се навеждат твърдения за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, то въззивният съд намира за необходимо първо тях да
обсъди.
Въззивният съд е задължен да извърши, съгласно разпоредбите на чл.
313 и чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна проверка на правилността на
обжалвания акт. Въззивният контрол върху правилността на
първоинстанционния акт включва проверка за неговата законност и
обоснованост.
Законността обхваща преценката относно правилното приложение на
закона /материален и процесуален/, а обосноваността означава, че приетите от
първоинстанционния съд в мотивите фактически положения, изцяло
съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен материал.
Въззивният съд констатира, че по делото първата съдебна инстанция е
допуснала съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
съществено нарушване на вътрешното убеждение на първостепенния съд от
обективна страна, водещо до липсата на надлежно изготвени мотиви.
Мотивите на съдебния акт са съвкупност от фактически констатации,
логически изведени при оценката на доказателствената съвкупност, както и
правни изводи, базирани на установените по делото фактически положения и
правилното прилагане на материалния закон. Те представляват и средство,
чрез което страните и по-горната инстанция могат да проследят пътя, по който
решаващият съд е изградил вътрешното си убеждение и е достигнал до
определени фактически и правни изводи, както и гаранция за разкриване на
обективната истина.
В настоящия случай, възивният съд констатира, че при изграждане на
вътрешното си убеждение по фактите, първостепенният съд е допуснал
съществени процесуални нарушения, тъй като е обсъждал и поставил в
основата на своите фактически констатации гласни доказателствени средства,
които не са приобщени по делото по надлежния процесуален ред.
Става въпрос за показанията на свидетелите Р.В.Щ., Н.М. , Д.Ф.Ф. и
Б.Ш..
Последните са разпитвани от германските власти след издадени
европейски заповеди за разследване както в досъдебната фаза на процеса, така
и в неговата съдебна такава.
Видно от протоколите от откритите съдебни заседания, проведени пред
първата съдебна инстанция, първостепенният съд първо е прочел показанията
на свидетелите Р.В.Щ., Н.М., Д.Ф.Ф. и Б.Ш., разпитани по делегация от
германските власти в хода на съдебното производство, на осн. чл.283 от НПК (
протокол от съдебно заседание, проведено на 25.09.2023г.). Показанията на
3
въпросните свидетели от досъдебната фаза на процеса са прочетени в съдебно
заседание, проведено на 19.10.2023г., на осн. чл.281,ал.4, вр с ал.1,т.2,пр.2 от
НПК.
Прочитането на показанията на свидетелите Р.В.Щ., Н.М., Д.Ф.Ф. и Б.Ш.
на осн. чл.283 от НПК не води до валидно приобщаване на същите към
доказателствената съвкупност, тъй като процесната разпоредба се отнася до
прочитане на писмени документи. Макар протоколът за разпит да е писмено
доказателствено средство, същото възпроизвежда гласно доказателствено
средство-свидетелски показания, като процесуалният ред за тяхното
приобщаване в случая е разпоредбата на чл.281,ал.10 от НПК, тъй като
свидетелите са разпитани по делегация. Това че съдът в мотивите е посочил
процесната разпоредба като такава, на която е приобщил въпросните гласни
доказателствени средства не отговаря на действително отразеното в
протокола от съдебно заседание, проведено на 25.09.2023г. основание. В
подкрепа на изложеното са Решение №8/05.02.2021 г. по н. д. № 655/2020 г.,
ВКС,III НО; Решение № 462/26.11.2015 г. по н.д. № 1374/2015 г. ВКС,I НО;
Решение № 253/13.04.2020 г. по н.д. № 776/2019 г. ВКС,I НО.
Показанията на свидетелите Р.В.Щ., Н.М., Д.Ф.Ф. и Б.Ш. от досъдебната
фаза на процеса, също не са приобщени по надлежния процесуален ред, а
именно на осн. чл.281,ал.10 от НПК, а на осн. чл.281,ал.4, вр с ал.1,т.2,пр.2 от
НПК.
Разпоредбата на чл.281,ал.4, вр с ал.1,т.2,пр.2 от НПК предвижда
възможност за прочитане на показания на свидетел, дадени от него в хода на
досъдебната фаза на процеса само тогава, когато свидетелят се явява и
непосредствено се разпитва в съдебното следствие, което следва от
основанията, предвидени в чл.281, ал.1,т.1 и т.2 от НПК, а именно между
показанията на свидетеля от досъдебната фаза и тези от съдебното следствие
има съществено противоречие, както и тогава, когато свидетелят отказва да
даде показания или твърди, че не си спомня нещо.
От изложеното следва, че първостепенният съд е поставил в основата на
своите фактически, респективно правни изводи, гласни доказателствени
средства, които надлежно не са приобщени към доказателствената
съвкупност.
Това е довело до нарушаване на вътрешното убеждение на
първостепенния съд от обективна страна, което представлява съществено
нарушение на процесуалните правила по чл.14,ал.1 от НПК, което от своя
страна рефлектира до липсата на разкриване на обективната истина по делото
(чл.13,ал.1 от НПК).
Нарушаването на принципите по чл.13,ал.1 от НПК и чл.14,ал.1 от НПК
води до съществено ограничаване на правото на защита на подсъдимия.
В мотивите към първоинстанционната присъда първостепенният съд от
фактическа страна е приел, че подсъдимият Й. е генерирал допълнителни
доходи от дейности в горските територии, както и че е извършвал доставки на
дървесина в чужбина.
При анализа на доказателствения материал, контролираният съд е
4
посочил доказателствата и доказателствените средства, установяващи
приетите факти. Посочил е, че от доказателствената маса се установява, че
подс. Й. е сключвал договори за спедиция на дърва за огрев до Федерална
Република Германия през м. септември 2008 г. и през м. юли 2009 г.
Тези фактически констатации не са обсъдени в мотивите към
първоинстанционната присъда относно изясняване на обстоятелството дали
подсъдимият е използвал договорните отношения единствено с измамлива
цел. Преценката на въпросното обстоятелство следва от обективните факти,
установени по делото чрез доказателствената съвкупност, събрана при
условията и реда на НПК и изясняващи дали подсъдимият поначало е нямал
намерение да изпълнява задълженията си по сключените договори,
респективно не е имал възможност да изпълни поетите договорни
задължения.
Това е било наложително именно от обстоятелствата, изясняващи се от
показанията на свидетелката Р.А. от досъдебното производство, приобщени
към доказателствения материал чрез прочитането им на осн. чл.281, ал.4, вр. с
ал.1,т.2,пр.2 от НПК.
В същите последната твърди, че подс.Й. е имал пълномощно от неговата
майка да представлява „Тимбър индъстри“ ЕООД, което дружество се е
занимавало с дърводобив, продажба и износ на дървен материал.
В същите тези показания св. А. посочва причината, поради която е
открила на свое име банковата сметка, по която са постъпвали паричните
средства от германските граждани, а имено заради обстоятелството, че подс.
Й. е имал запори на банковите му сметки.
Инвокираната от св. А. причина за откриване на банковата сметка на
нейно име не може да обоснове извод, че подсъдимият Й. изначално е нямал
намерение да изпълнява задълженията си по сключените с германските
граждани договори за доставка на дървен материал, респективно не е имал
възможност да изпълни поетите договорни задължения.
Първостепенният съд в противоречие с чл.305,ал.3 от НПК е пропуснал
да анализира показанията на свидетелката в тази им част, обосновавайки
правния си извод относно съставомерността на инкриминираната деятелност,
за която е признал подс. Й. за виновен, извеждайки го от факта, че паричните
средства са били превеждани по банковата сметка на св. А..
Обстоятелството, че преди инкриминирания период подс. Й. се е
занимавал с покупко-продажба на дървен материал, се изяснява и от
показанията на свидетелите Ц.Х., М.П., К.А., Г. Х. и Т.В..
Първоинстанционният съд не е обсъдил подробно въпросното
обстоятелство в унисон с изясняване релевантното за предмета на делото, а
именно намерението на подс. Й. изначално да изпълнява задълженията си по
сключените с германските граждани договори за доставка на дървен материал,
респективно имал ли е възможност да изпълни поетите договорни
задължения.
Напротив, на стр.33 от мотивите районният съд е приел, че „сключените
5
договори от името на търговско дружество „Тимбер Индъстри“ ЕООД и ЕТ
„Ради-Л.С.“, с представляваното от свидетелите Х. и В. търговско дружество
„Тивес“ ООД за спедиция на дърва за огрев през м. септември 2008 г. и през м.
юли 2009 г. във Федерална република Германия,“……….“не оправдава
неизпълнението на задълженията му за доставка на дървения материал в
процесния случай“, което води до извод, че контролираният съд приема
неизпълнението на задълженията по договорите за доставка на дървен
материал за достатъчно да обоснове субективната страна на престъплението
по чл.209,ал.1 от НК.
Така допуснатите от първостепенният съд нарушения на процесуалните
правила при изграждане на вътрешното му убеждение и изясняване на
обективната истина, водят до липсата на ясни, пълни и непротиворечиви
мотиви, които да отговарят на изискванията, регламентирани в разпоредбите
на чл. 305, ал. 3 от НПК
От всичко изложено въззивният съд приема, че присъдата на Софийски
районен съд страда от липса на мотиви, като липсата на мотиви касае не само
обсъждането на доказателствен материал, който не е събран по реда на НПК,
но и се разпростира по отношение на правните съображения на решаващия
съд.
Липсата на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 пр.1 от НПК е
винаги съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните и
всякога предполага връщане на делото за ново разглеждане.
С оглед на това, че е налице съответна жалба, депозирана от защитника
на подс. Й., с твърдение за допуснати процесуални нарушения, които
контролната съдебна инстанция установи и прие за съществени, то следва
първоинстанционният акт да бъде отменен и делото да бъде върнато на СРС за
ново разглеждане от друг съдебен състав.
Въззивният състав е длъжен да отбележи, че в конкретния случай не
може да отстрани допуснатото от СРС нарушение на процесуалните правила,
като това нарушение единствено може да бъде отстранено от СРС при новото
разглеждане на делото.
В заключение контролната инстанция намира за необходимо да посочи,
че не сме изправени пред хипотезата на чл.335,ал.3 от НПК, тъй като не са
налице повторно условията на чл.335, ал.2 от НПК.
Водим от изложеното и на основание чл.334‚ т.1 от НПК вр. чл.335, ал.2
от НПК‚ Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда от 11.12.2023г., постановена по НОХД
№5488/2022г. Софийски Районен съд – Наказателно отделение, 106 състав.
ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав.
6
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7