Р Е Ш Е Н И Е
№ 517
гр.Пловдив,
08.04.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА
като разгледа
АНД № 34/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано
е по депозирана жалба от П.Д.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу
наказателно постановление № 19-1030-010117 от 06.12.2019 г., издадено от **към ОДМВР Пловдив,
сектор „Пътна полиция”, с което на основание чл. 177 ал.1 т.2 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/, и е наложено административно наказание – глоба,
в размер на 300 лева, за нарушение на 150 от ЗДвП.
В жалбата
се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП, в частност, че
посочената фактическа обстановка не отговаря на действителното положение. От
съда се иска отмяна на обжалваното НП.
В открито
съдебно заседание, жалбоподателката, редовно призована, за нея се явява адв.
С., с пълномощно по делото. По същество излага съображения, че при извършване
на проверката, твърдяното за управлявано от жалбоподателката МПС е било в
покой. Поради изложеното моли обжалваното НП да бъде отменено. Претендира
разноските в настоящото производство.
Въззиваемата
страна – сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Пловдив, също редовно призована, не
изпраща представител.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се
явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване.
Разгледана
по същество се явява ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На
01.12.2019 г. около 11:30 часа свидетелите К.С. и С.У., заемащи длъжността ***
при 06 РПУ при ОДМВР Пловдив, при извършван обход, установили, че в гр.
Пловдив, на края на ул. „Удроу Уилсън” до № 20, лек автомобил марка „Рено”,
модел „Клио”, с рег. № **, извършва несвойствени движения. Свидетелите С. и У.
се приближили с патрулния автомобил към посочения лек автомобил. В същия се
намирали на предна лява седалка жалбоподателката П.К., а до нея – на предна
дясна седалка, свидетелят И.К.. Свидетелите С. и У. извършили проверка на документите
на жалбоподателката К. и установили, че същата не притежава СУМПС. Свидетелят
К. им обяснил, че е избрал процесното място, за да и обясни на жалбоподателката
как се управлява лек автомобил. Свидетелите С. и У. повикали патрул на сектор
„Пътна полиция” при ОДМВР Пловдив, с който се разбрали да се чакат до
намиращата се в близост автомивка. Лекият автомобил „Рено”, модел „Клио”, с
рег. № **, бил предвижен от свидетеля К. до автомивката. Там Л.Д., заемащ
длъжността **при сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Пловдив, съставил на
жалбоподателката К. АУАН бл. № 368905/01.12.2019 г., с който и вменил нарушение
на чл. 150 от ЗДвП. Служителите на сектор „Пътна полиция” свалили
регистрационните табели на лекият автомобил „Рено”, модел „Клио”, с рег. № **,
поради което свидетелят К. се обадил на свидетеля А., за да дойде да прибере
лекия автомобил. Полицейските служители обяснили на свидетеля К., че разполага
със срок от 12 часа, за да прибере лекия автомобил, поради което същият се
обадил на свидетеля А. да не идва на място.
Въз основа
на съставения АУАН било издадено обжалваното НП.
Така
описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява от
показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели И.К., А.А., К.С. и С. У.. Съдът
кредитира показанията на посочените
свидетели, доколкото същите са преки, логични и съответстващи на събрания по
делото доказателствен материал. Противоречия между показанията на свидетеля К.
от една страна и тези на свидетелите С. и У. се констатираха досежно мястото на
вмененото нарушение, както и относно обстоятелство дали лекият автомобил е бил
управляван от жалбоподателката К.. Съдът дава вяра на показанията на
свидетелите С. и У., доколкото същите се явяват преки очевидци на случилото се
и незаинтересовани от изхода на спора. В тази връзка съдът не кредитира
показанията на свидетеля К. в посочените части, доколкото същият е близък с
жалбоподателката. Само по себе си това обстоятелство не би могло да изключи
показанията на свидетеля К., но съдът намира, че същите не съответстват и на
останалия събран по делото доказателствен материал - АУАН
бл. № 368905/01.12.2019 г. Отделно, и двамата свидетели С. и У. са
напълно категорични, че лекият автомобил е бил управляван от жалбоподателката,
което е дало и повод за извършването на проверката на същия, предвид
несвойствените му движения. Поради изложеното съдът намира, че няма основание
да се съмнява в показанията на свидетелите С. и У. и възприе изложеното от тях,
не и това, посочено от свидетеля К.. Както бе посочено, показанията на
свидетелите – полицейски служители, се потвърждава и от писменото доказателство
АУАН бл. № 368905/01.12.2019 г., който с оглед на разпоредбата на чл. 189 ал.2 ЗДвП,
създаваща оборима презумпция за вярност на отразените в акта обстоятелства,
обуславя несъмнен извод за описаната по-горе фактическа обстановка. Следва да
се подчертае и че по делото не се спори, че жалбоподателката не е била
правоспособен водач към момента на извършване на проверката – 01.12.2019 г.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган следва от така представените Заповеди №
8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. на
Министъра на вътрешните работи. При съставянето на АУАН и при издаването на НП
не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на
наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да
направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57
от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
От правна страна съдът
намира следното:
На жалбоподателката е
вменено нарушение по чл. 150 ЗДвП, съгласно който всяко пътно превозно
средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено
ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато
превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност
за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на
наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване
на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.
От приетата по делото
фактическа обстановка несъмнено се установи, че жалбоподателката е управлявала
процесното МПС на път, отворен за обществено ползване. В тази връзка, както бе
отбелязано, не се споделят наведените възражения, че същата не е управлявала
лекия автомобил, а той е бил в покой. Свидетелят С., чиито показания бяха
кредитирани от настоящия съдебен състав, е категоричен, че именно
несвойствените движения на автомобила са причината да бъде извършена проверка.
Дори да се приеме изложеното от свидетеля К., че целта му е била единствено да
покаже устройство на автомобила на жалбоподателката, то следва да се имат
предвид разясненията, дадени в ППВС
1/83 г., съгласно които понятието „управление на МПС“ включва всички действия
или бездействия с механизмите и приборите на МПС, когато тези действия или
бездействия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици,
независимо дали МПС-то е в покой или не. Следователно, след като се е намирала
на пътното платно, в автомобила, докато около него са били разположени други
участници в движението, е било необходимо жалбоподателката да разполага със
свидетелство за управление на МПС, за да си служи със същото, доколкото е имало
възможност да настъпят съставомерни вредни последици. Несъмнено същата не е
разполагала със СУМПС, поради което е осъществила от обективна и субективна
страна нарушението по чл. 150 ЗДвП.
По приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно
решение № 1/ 2007г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за
изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно
отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен
случай" е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение /, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда
на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формално
нарушение, поради което факторът липса на вредни последици не може да бъде взет
предвид при преценката за маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и
други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид.
От всичко изложено следва, че по категоричен
начин бе установено жалбоподателката да е извършила вмененото и административно
нарушение. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Случаят не попада в
приложното поле на чл. 28 б. „а“ ЗАНН.
Досежно размера на наложената санкция, следва
да се посочи, че разпоредбата на чл. 177 ал.1 т.2 ЗДвП предвижда, че извършване
на нарушения от подобен вид се налага административно наказание – глоба, в
размер от 100 до 300 лева. Съдът намира за необоснован изводът на
административнонаказващия орган, че за процесното нарушение следва да се наложи
санкция в максималния предвиден в закона размер, доколкото по делото не се
констатираха отегчаващи отговорността на жалбоподателката обстоятелства.
Предвид изложеното, обжалваното НП следва да бъде изменено, като следва да бъде
намален размерът на наложеното административно наказание – глоба, от 300 на 100
лева.
По
разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл. 63 ал. 3 ЗАНН жалбоподателката
има право на разноски по делото съобразно уважената част от жалбата. Такава
претенция своевременно е направена от процесуалния и представител, като по
делото е представен оправдателен документа за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева. Съразмерно на уважената част от жалбата,
съдът намира, че следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 лева.
Въззиваемата страна не е направила претенция за заплащане на разноски в
настоящото производство, поради което такива не се дължат на същата.
Така мотивиран,
Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1030-010117 от 06.12.2019 г.,
издадено от **към ОДМВР Пловдив, с което на П.Д.К., ЕГН: **********, с
адрес: ***, на основание чл. 177 ал.1 т.2 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/, и е наложено административно наказание – глоба, в размер на 300 лева,
за нарушение на 150 от ЗДвП, като КАТО
НАМАЛЯВА размерът на наложената глоба от 300 /триста/ лева на 100 /сто/
лева.
ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на П.Д.К., ЕГН: **********, сумата в размер на 200 /двеста/
лева, представляваща направени разноски в настоящото производство за
процесуално представителство съразмерно на уважената част от жалбата.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото
е изготвено и обявено, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
А.Д.