№ 9790
гр. София, 05.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Наказателно дело
частен характер № 20251110210192 по описа за 2025 година
Производството е образувано по частна тъжба, депозирана от Ч. А.
срещу Д. К. С., съдържаща твърдения за извършено престъпление от частен
характер.
Съдът, след запознаване с тъжбата и приложенията към нея, както и с
ангажираните по делото допълнения към тъжбата, намира следното:
Налице са условията за прекратяване на наказателното производство по
делото на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК, като съображенията за това са
следните:
В депозираната частна тъжба и допълнения към нея се сочи, че
действията, които следва съдът да преценява като съставомерни по НК са
изложените от обвиняемия Д. К. С. изрази в статия със заглавие „За
наследството на един нотариус“, публикувана на 30.09.2024 г. в електронния
сайт www.bird.bg, с които са изнесени неверни и клеветнически твърдения, с
които са накърнени доброто име и авторитет на частния тъжител, с които се
ползва сред близките си и в обществото, а именно: “В. К. е човекът, който
хвърля светлина върху този нов детайл. Дълго време той е един от най –
близките на Ф., но днес твърди, че е подведен и измамен от крупния
бизнесмен. К. разказва, че той Ф. и Б. купили хотел „*******“ в Кюстендил.
Обаче Н. М. (П.) поискал да прехвърлят собствеността на фиктивен
собственик. К. Д. не било добре да разбира, че те искат да купуват хотела.
Поради тази причина Ф. поискал да сложи негов партньор, който бил в
съдружие и с К. като „сламен човек“. Така А. Ч., който е чужд гражданин,
влязъл в ролята на инвеститор“.
1
По отношение така изнесените в частната тъжба изрази съдът намира, че
същите не съставляват престъпление.
Дейността на съдията докладчик по производствата от частен характер
включва преценка дали в тъжбата са изложени факти, които могат да се
субсумират под конкретен престъпен състав, като необходима предварителна
оценка на твърденията на тъжителя, която гарантира, че в съдебното
заседание ще се разгледат само такива обвинения, които обективно могат да
ангажират наказателната отговорност на дадено лице за деяние, което се
преследва по инициатива на пострадалия. В правомощията на съдията
докладчик е да прецени дали в тъжбата, с която е сезиран, е описано
престъпление, преследвано по тъжба на пострадалия, и ако отговорът е
отрицателен, тъй като е описано очевидно несъставомерно поведение – да
прекрати наказателното производство съгласно разпоредбите на чл. 250, ал. 1,
т. 2 от НПК. Изисква се оценъчна дейност на съдията докладчик, която следва
да констатира дали в тъжбата се твърдят факти, които могат да се подведат
под определен фактически състав на престъпление по НК.
В наказателната доктрина е изяснено несъмнено, че престъплението
„клевета“ се осъществява по два начина. Едната от формите на
престъплението клевета се характеризира с разгласяването на
несъществуващо позорно обстоятелство, свързано с личността на
пострадалия, което е от естество да накърни доброто му име в обществото.
Това обстоятелство може да се отнася до миналото или настоящото поведение
на пострадалия, което да е укоримо от гледна точка на господстващия морал.
Може да касае прояви от личния живот на пострадалия /например брачна
изневяра, побой и тормоз на близките, пиянство, употреба на наркотици/ или
да отразява отрицателни качества на същия /например твърдението, че
пострадалият е зъл, че страда от венерическа болест, че е наркоман и
пияница/.
При втората форма на престъплението чрез клеветата се приписва на
пострадалия неизвършено от него престъпление. При нея деецът твърди пред
трето лице/лица, че пострадалият е извършил някакво конкретно
престъпление, което той в действителност не е извършил, което твърдение се
отразява отрицателно на доброто име и честта му.
За да е налице клевета, деецът трябва съзнателно да съобщи на другиго
2
неистини, позорящи обстоятелства, свързани с личността на пострадалия.
В съдебната практика, както и в правната доктрина, безпротиворечиво е
прието, че предмет на клевета могат да бъдат единствено твърдения с
конкретно съдържание, които носят информация за точно определени
обстоятелства, време, място, лице, които да бъдат позорни, неприемливи от
гледна точка на общоприетите морални разбирания и да предизвикват
негативна оценка на обществото или в частност – да представляват
приписване на престъпление. Следва да се отбележи и това, че съставът на
клеветата е свързан с разгласяване на определени факти, конкретни
обстоятелства, конкретни прояви на засегнатия, а не до вменяване на
определени неконкретизирани отрицателни качества, не до отрицателни
оценки, съждения, епитети и т.н.
Именно поради изложеното престъплението се осъществява чрез
изразяване на твърдения – с конкретизирано съдържание по смисъл да носи
информация за конкретно обстоятелство, факт, време, място, лице, процес, а
не да са изложени абстрактно и да се сочат лицата и другите инкриминирани
данни общо, без да се разбира точно и определено за кое лице се отнасят тези
обстоятелства. В този смисъл изводите, които някой прави от прочетеното или
чутото, създаването на различни версии, предположения, аналогии,
внушението, мнението – не са клевета. Те не могат да бъдат доказани и не
подлежат на доказване.
В този смисъл и при преценка дали посочените в тъжбата изрази
разкриват извършено престъпление, настоящият съдебен състав намира, че
отговорът на този въпрос е отрицателен, защото в случая в тъжбата не се
съдържат конкретни твърдения, които могат да се отъждествят с приписване
на престъпление или разгласяване на позорни обстоятелства за личността на
тъжителя.
Съдът намира, че посочените като клеветнически изрази не покриват
горепосочените критерии, за да бъдат причислени към категорията „позорни
обстоятелства“ или приписване на престъпление. В конкретния случай от
депозираната тъжба става ясно, че инкриминираните изрази са точно
възпроизведени в тъжбата, цитирани са дословно от статия със заглавие „За
наследството на един нотариус“, публикувана на 30.09.2024 г. в електронния
сайт www.bird.bg, поради което и последните не подлежат на допълнителна
3
конкретизация от страна на частния тъжител. В тази връзка единствено следва
да се прецени дали те отговарят на посочените по – горе критерии и в
принципен план да се характеризират като клеветнически. В случая
проверката не сочи това да е така, доколкото в посочените по – горе изрази
липсва основен елемент от обективната съставомерност на престъплението
клевета – не се съдържат никакви данни за приписване на престъпление или
разгласяване на позорни обстоятелства. В тъжбата се правят собствени на
тъжителя интерпретации на цитираните твърдения, съответно негови лични и
субективни оценки са съжденията дали чрез тези посочени изрази се цели
внушение на нещо укоримо. В какъв „дух“ е поднесена информацията е
ирелевантно досежно наказателната отговорност на лицето. Твърдението за
наличието на партньорство или съдружие на тъжителя с посочените К. и Ф. не
покрива критериите за престъпно поведение на посоченото в тъжбата лице,
като липсват каквито и да било конкретни твърдения визираното
партньорство/съдружие да е вследствие от конкретно проявено от страна на
тъжителя действие, което да е противоправно.
В този смисъл, всякакви интерпретации и собствени съждения на
прочелия статията и посочената й част, респективно на самия тъжител, са
ирелевантни, недоказуеми и върху тях не може да почива наказателно
обвинение. Както бе посочено, двусмислени внушения, интерпретации, лични
оценки на тъжителя за прочетеното са субективни и не могат да обусловят
годно наказателно обвинение. При положение, че авторът на статията не е
изложил конкретни твърдения за незаконни действия от страна на тъжителя,
то посочените такива в тъжбата се явяват изначално негодни да послужат за
основа за повдигане на наказателно обвинение. Отново следва да се посочи,
че наведените в тъжбата възможни интерпретации, тълкувания, нямат място
при повдигане на наказателно обвинение и при липса на конкретика в
обективираните изрази в статията, заявеното не може да обуслови наличие на
престъпление. Само по себе си дори участие в определена гражданскоправка
сделка като „подставено лице“ или т.нар. „сламен човек“ не е позорно или
престъпно при положение, че липсват и конкретни изложени от автора на
публикацията твърдения за наличие на измамлива цел за това. Тази липса
няма как за целите на повдигане на наказателно обвинение да бъде изведена
по тълкувателен път.
Дали тъжителят и В. К. и Н. Ф. се познават, имат ли някакви отношения
4
и на каква плоскост и от какво естество са те, не покриват посочените
критерии за клеветнически твърдения. В инкриминираните изрази въобще
липсва каквото и да е конкретно твърдение за неправомерност при покупката
на посочения имот, както и по отношение на участието на тъжителя в такава
разпоредителна сделка, никакви съпътстващи сделката действия не са описани
в публикацията, което прави и неясно и оттам несъставомерно самото
твърдение на автора му във връзка с евентуални договорки между лицата и
съответно лишава твърденията изначално от възможността да бъдат
клеветнически.
Следва да се посочи, че предвид специфичността на производството за
престъпления, преследвани по тъжба на пострадалия, именно в тежест на
последния е да индивидуализира, конкретизира и посочи ясно и изчерпателно
обстоятелствата, въз основа на които се подава частната тъжба. Именно от
обстоятелствената част на частната тъжба се определя и формулира
фактическата рамка на частното обвинение, въз основа на която лицето, срещу
което е насочена тя, организира своята защита. В нея следва да бъдат
изложени факти, а не предположения и субективна оценка на подалия я.
Основната процесуална функция на тъжбата е да формулира частното
обвинение и по този начин да определи предмета на доказване в
наказателното дело от частен характер и съответно да даде възможност на
подсъдимия да упражни правото си на защита срещу нея.
Съдията докладчик намира, че в случая обстоятелствата в частната
тъжба поради изложените съображения не са позорни и недостойни от гледна
точка на общоприетите морални разбирания, както и не представляват
приписване на престъпление. Тъжителят е инкриминирал изрази, които не са
нито клеветнически, нито позорящи личността му. Субективното отношение
на тъжителя към изложените твърдения във визираната публикация не може
да бъде годен предмет на престъплението клевета, доколкото личните
преживявания и оценки не могат да бъдат установени посредством способите
за събиране и оценка на доказателствата, чрез които се изследва и установява
обективната истина.
Поради тези съображения съдът намира, че описаното в тъжбата не
съставлява престъпление. Поради това и на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК
наказателното производство следва да бъде прекратено, тъй като посочените в
5
тъжбата обстоятелства не могат да бъдат субсумирани под хипотезата на
който и да било състав на престъпление, преследвано по частен ред.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК,
съдът
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НЧХД № 10192/2025 г.
по описа на СРС, НО, 15-и състав.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване в 7-дневен срок от
получаване на съобщението пред Софийски градски съд по реда на Глава 22
от НПК.
ПРЕПИСИ да се връчат на частния тъжител и повереника му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6