Производството е с правно основание чл.63 ал.1,предл.2-ро от ЗАНН и се движи по реда на чл.33 и сл. от ЗВАС. Образувано е по касационна жалба на Хасан Джафер Махмуд от гр. Джебел, в качеството му на едноличен търговец “Еделвайс – Хасан Махмуд” гр. Джебел против решение № 100/25.07.2005 година по НАХД № 82/2005 година по описа на Момчилградския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 0269/19.04.2004 година на Директора на Териториална данъчна дирекция – гр.Кърджали, с което на основание чл.135 ал.1 от ЗДДС, на ЕТ “Еделвайс- Хасан Махмуд” – гр. Джебел, представлявано от Хасан Джафер Махмуд с ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в размер на 3 354.00 лв., за административно нарушение по чл. 55 ал.1 и ал.5 от ЗДДС. Решението се обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон. Касаторът твърди, че не бил извършил нарушението, за което му било съставено наказателното постановление. В качеството му на търговец специално бил привлякъл специалист- главен счетоводител, който следвало да следи за задълженията на фирмата и да урежда текущите разплащания. Решаващият съд не бил взел предвид при постановяване на решението си представеното като доказателство по делото нотариално заверено пълномощно № 362/ 22.01.2003 година, с което бил упълномощил лицето Събин Велизаров Захфиров да представлява фирмата, да подава данъчни декларации, да заплаща данъци, такси и глоби. Като не бил обсъдил пълномощното, съдът допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Делегирайки правата си на експерта Зафиров по начисляване на дължимите данъци, касаторът твърди, че бил снел отговорността от себе си. Моли поради изложеното, решението на съда да бъде отменено, а делото решено по същество. В съдебно заседание касаторът поддържа жалбата си. Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител изразява становище, че жалбата е неоснователна, като моли съдът да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд като правилно. Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали счита жалбата за неоснователна, поради което моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като правилно. Окръжният съд, след преценка на доводите и оплакванията на касационния жалбоподател във връзка със събраните по делото доказателства, констатира следното : Касационната жалба против решението на Кърджалийския районен съд е подадена в срока по чл.33 ал.1 от ЗВАС и от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима. По същество същата е неоснователна. Релевираните с жалбата касационни основания са тези по чл. 218б ал.1 б.”в” – неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № 0269/19.04.2004 година на Директора на Териториална данъчна дирекция – гр.Кърджали, с което на основание чл.135 ал.1 от ЗДДС, на ЕТ “Еделвайс- Хасан Махмуд” – гр. Джебел, представлявано от Хасан Джафер Махмуд с ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в размер на 3 354.00 лв., за административно нарушение по чл. 55 ал.1 и ал.5 от ЗДДС. Районният съд е постановил решението си при изяснена фактическа обстановка, след обсъждане на събраните по делото гласни и писмени доказателства, като фактическите и правните му изводи са в съответствие с установените по делото факти и приложимата правна норма. Така, с влязъл в сила данъчен ревизионен акт № 84/19.03.2004 година, за данъчния период 01.01.2004 година- 31.01.2004 година /предмет на наказателното постановление/ е определен ДДС за внасяне в размер на 1 677.39 лева въз основа на следните констатации: от ЕТ през 2003 година са били закупени строителни материали, заприходени по сметка 302 “Материали”, като същите през м. януари 2004 година са били изразходвани в обекти, които не са били активи на фирмата. За извършеното през м. януари 2004 година безвъзмездно прехвърляне на собственост на строителни материали, на основание чл. 55 от ЗДД, ревизията е начислила върху данъчна основа 8 386.95 лева ДДС в размер на 1 677.39 лева /в размер на ползван от ЕТ през м. януари 2003 година данъчен кредит/. Въз основа на констатациите, съдържащи се в ДРА, е издаден акт за установяване на административно нарушение, съответно наказателно постановление, което е било предмет на обжалване пред първоинстанционния съд. В същите е описано, че през м. януари 2004 година едноличният търговец “Еделвайс- Джафер Махмуд” е извършил безвъзмездно прехвърляне на собственост по смисъла на чл. 8 т.3 от ЗДДС на строителни материали- керемиди, санитарни материали, арматурно желязо, лепило и цимент на обща стойност 8 386.95 лева на физическото лице Хасан Джафер Махмуд. Тези строителни материали били закупени от търговеца и заприходени по сметка 302 “Материали” и през горния данъчен период били вложени в обекти, които не са активи на фирмата. Направен е извод, че при извършване на ремонт на чужд актив от регистрирано лице, данъчен кредит може да се признае като се начисли ДДС за изпълнена безвъзмездна доставка; както и този, че в случая по смисъла на чл.8 т.3 от ЗДДС едноличният търговец е извършил безвъзмездно прехвърляне на собственост върху строителни материали и на основание чл. 55 ал.1 и ал. 5 от ЗДДС е следвало õа начисли ДДС върху данъчна основа по смисъла на чл. 30 ал.3 т.4 от ЗДДС на стойност 8 386.95 лева и ДДС в размер на 1 677.39 лева /в размер на ползвания данъчен кредит/. Неначисляването на дължимия ДДС върху извършената облагаема доставка е квалифицирано като извършено административно нарушение на чл. 55 ал.1 и ал.5 от ЗДДС, за което на едноличния търговец на основание чл. 135 ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в двойния размер на неначисления ДДС в размер на 3 354.00 лева. Тази фактическа обстановка е безспорно установена от представените по делото писмени и гласни доказателства, поради което и изводът на първоинстанционния съд, че обжалваното пред него наказателно постановление е законосъобразно, е направен в съответствие с материалния закон. Така, безспорно от доказателството по делото е установено, че през м. януари 2004 година закупените и заприходени по сметка 302 “Материали” от търговеца строителни материали на стойност 8 386.95 лева, са вложени /изразходвани за извършване на ремонт/ в обекти, собственост на физическото лице Хасан Джафер Махмуд с ЕГН **********. По този начин е било извършено безвъзмездно прехвърляне на собственост, приравнено на доставка на стока по смисъла на чл. 8 т.3 от ЗДДС, което от своя страна е обвързано със задължението по чл. 55 от ЗДДС за регистрираното лице да начисли ДДС за извършената от него облагаема доставка на стока по установения с разпоредбата условия и ред. Като не е начислил данък върху извършената през м. януари 2004 година облагаема доставка с данъчна основа от 8 386.95 лева по смисъла на чл. 30 ал.3 т.4 от ЗДДС- данъчната основа при безвъзмездни доставки на стоки е пазарната цена на предоставяната стока, регистрираното лице е допуснало нарушение по чл. 55 ал.1 и ал.5 от ЗДДС. В тази връзка следва да се посочи, че изводите на съда почиват включително и на констатациите в ДРА, който не е бил обжалван от касатора и е влязъл в сила, за които констатации ДПК е установил оборима презумпция и същите се считат за верни до доказване на противното, и която презумпция жалбодателят не е оборил. Като е направил извода, че административното нарушение е осъществено, районният съд не е допуснал нарушение на материалния закон, тъй като изводът му, че административното нарушение е извършено, е съответен на установените по делото факти, на които е придадена и съответната юридическа квалификация. Наред с оплакването за нарушение на материалния закон, касаторът твърди, че като не бил обсъдил приетото като доказателство нотариално заверено пълномощно, районният съд допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Това оплакване е несъстоятелно, тъй като обсъждането на това доказателство не променя направените по-горе изводи. С представеното и прието от първоинстанционния съд нотариално заверено пълномощно от 22.01.2003 година, ЕТ е упълномощил Събин Велизаров Зафиров да представлява фирмата пред държавните органи и учреждение- да подава данъчни декларации, да заплаща данъци, такси, глоби и пр., като попълва и подписва всякакви документи във връзка с това. В съдебно заседание се твърди, че това е счетоводителят на фирмата. В тази връзка, извършваната счетоводна дейност от счетоводителя било въз основа на граждански договор, трудов договор или упълномощаване, пораждат последиците от изпълнението на работата, единствено и за сметка на търговеца, тъй като същата се върши от името и за сметка на възложителя. Упълномощаването, каквото в случая е налице, е нищо повече от водене на чужда работа по волята на представлявания, като последиците от правните действия, които представителят извършва /или не извършва/, възникват направо за представлявания. Включително подаването на данъчни декларации /или неподаването им/; начисляването на ДДС /или неначисляването му при извършена облагаема доставка/ от упълномощения, пораждат последици за представлявания, който в случая е едноличният търговец. Така, при решаване на въпроса за административнонаказателната отговорност в конкретния казус, относими са основни понятия в административнонаказателното производство, като административно нарушение, административно наказание, административнонаказателно отговорно лице, вина и пр. Административнонаказателната отговорност не може да бъде снета от нейния субект с акт на упълномощаване така, както се твърди в касационната жалба. Административнонаказателната отговорност е лична и се носи за това деяние /в случая бездействие/, което нарушава определения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание /ЗДДС/. В настоящия казус, безспорно деянието е виновно, извършено по непредпазливост, като непредпазливите нарушения в административнонаказателното производство не се наказват само в изрично предвидените случаи /санкционната разпоредба на чл. 135 ал.1 от ЗДДС не изключва наказуемостта на непредпазливото нарушение по чл. 55 ал.1 и ал.5 от ЗДДС/. Безспорно субектът на административнонаказателната отговорност не е искал и целял настъпването на последиците от неначисляването на ДДС /т.е. нарушението не е умишлено/, но същият с оглед осъществяваната от него дейност като едноличен търговец и регистрирано по ЗДДС лице, е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. И това е така, тъй като последиците от проявеното бездействие от страна на пълномощника, са за сметка на упълномощителя. Горното се извлича и от съдържанието на административнонаказателните разпоредби на закона- санкционира се регистрираното лице- съответно ЕТ или ЮЛ. В случая регистрирано лице е едноличният търговец, но не и пълномощника му, тъй като последният извършва правните действия от името на представлявания. С оглед на изложеното по-горе, настоящата инстанция намира, че необсъждането на приетото като доказателство пълномощно, не представлява съществено нарушение на процесуалните права на касатора, тъй като, обсъдено от настоящата инстанция, не води до други различни от направените и от двете инстанции изводи относно извършеното административно нарушение именно от едноличния търговец. Ето защо касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на Момчилградския районен съд е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон или съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва същото да бъде оставено в сила. При този изход на делото, ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати по сметка на ТДД Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева. Водим от изложеното,и на основание чл. 40 ал.1, предл.1-во от ЗВАС, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 100/25.07.2005 год. по Н.а.х.дело № 8282005 година по описа на Момчилградския районен съд. ОСЪЖДА ЕТ “Еделвайс- Хасан Махмуд” – гр. Джебел, със седалище и адрес на управление ул. “Беломорска” № 6, представляван от Хасан Джафер Махмуд от гр. Джебел,с ЕГН ********** да заплати на ТДД Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |