Р Е
Ш Е Н
И Е
№239
гр. Русе, 21.06.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски окръжен съд…..гражданска
колегия…. в открито заседание на 11 юни през две хиляди и деветнадесета
година……… в състав:
Председател : Искра Блъскова
Членове : Мария Велкова
Галина Магардичиян
при секретаря Димана Стоянова и
в присъствието на прокурора…………
като разгледа
докладваното от съдия Г.Магардичиян в. гр.дело
№ 343 по
описа за 2019год., за да се произнесе,
съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
М.С.А., Н.С.А., Ю.С.Ч., М.С.М. и Д.С.М.,
всички чрез адвокат П.П.М.
обжалват Решение № 375 от 08.03.2019г, постановено по
гр.д.№ 6729/17 по описа на РРС, с което е уважен предявеният срещу тях ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС по
отношение на 1. Нива с площ 46,099 декара
в местността „Н. бюлюк“, четвърта категория, имот №
046014, а по скица, поземлен имот с идентификатор 63427.46.14; 2. Нива с площ 19,979 декара в местността
„Батмиш“, четвърта категория, имот № 051002, а по
скица, поземлен имот с идентификатор 63427.51.2 и 3. Нива с площ 10,020 декара в местността „Сръбчето“,
трета категория, имот 082005, а по скица, поземлен имот с идентификатор
63427.82.5 и са осъдени да предадат владението на следните лица и при следните
права: на Г.Г., роден на ***г. в гр. Р. с адрес, Г. м.,
Г. е., К. В, *** А Б., И.,Т.-7/216 идеални части;на В. Д.с адрес Ф. Е. Б.М.,
1651 ск№6/6 Б., И., Т.-
7/432 идеални части; на В.Й. с адрес Б. *, К. м., К. ск.№
4Д/38, Б., И., Т.- 7/432 идеални части; на И.Ф. с
адрес П., м. Д.ск№ */* Г., И., Т.- 7/288 идеални
части; на Е.Й. с адрес Д., мах ***, джад. №*/**, Й., А., Т.- 7/324 идеални части; на Г.Й. с
адрес К., мах ****, джад
¼ Й., А., Т.- 7/324 идеални части;
на К.Й. с адрес Д., мах 360, джад. №1/18, Й., А., Т.- 7/324 идеални части; на Е.Т. с адрес
И. м., А. ск. 1С/26, А., И.,
Т.- 7/72 идеални части; на Н.Г. /Б./ с адрес *** 20/6, Г., И., Т.- 7/288
идеални части; на Н.Д., родена на ***г. с личен номер за Р. Т. ************-
7/432 идеални части;на А.С.А., роден на ***г. с личен номер за Р. Т. ************-
7/432 идеални части, на М.С.А., роден на ***г. с личен номер за Р. Т. ***********-
7/432 идеални части и на Д.К., родена на
***г. с личен номер за Р. Т. ***********- 7/432 идеални части. И в частта, в
която с решението се ОТМЕНЯ нотариалният акт за собственост № 111, том II, нот. дело № 536/1999г. на нотариус
Ц. М., регистриран в службата по вписванията под № 180, том XII, дело №
3832/1999г. само в частта с която е признато правото на собственост на Х. М. Х. над размера 95/144 идеални
части от следните имоти: 1. Нива
с площ 46,099 декара в местността „Налчеджи бюлюк“, четвърта категория, имот № 046014, а по скица,
поземлен имот с идентификатор 63427.46.14; 2. Нива с площ 19,979 декара в
местността „Батмиш“, четвърта категория, имот №
051002, а по скица, поземлен имот с идентификатор 63427.51.2 и 3. Нива с площ
10,020 декара в местността „Сръбчето“, трета
категория имот 082005, а по скица, поземлен имот с идентификатор 63427.82.5. Излагат оплаквания за неправилност на
съдебното решение, тъй като съдът не е съобразил ТР № 4 от 17.12.2012 на ОСГК
на ВКС., а именно ако едно лице е владяло недвижим имот в изискуемият по чл.79
ЗС срок, но е починало преди да се позове на последиците от придобивна
давност, то в наследството се включва владението върху имота и наследницитге му имат право да се позоват на изтекла в
полза на наследодателя придобивна давност. Съдът не е
съобразил, че се позовават не само на придобивно
основание по чл.79 ЗЧС, но и на това, че са придобили имота на правно
основание-по наследство и се явяват добросъвестни владелци. Съдът не е съобразил,
че с извършената през 2008г продажба на част от наследствената земя, явно и
недвусмислено обективират спрямо останалите
съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. Освен
това от образуване на гр.д.№ 1845/07-16.03.2007 до предявяване на настоящият
иск са изминали повече от 10 години. Искат от съда да постанови решение, с
което да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с
което предявеният ревандикационен съд да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира направените по делото
разноски.
Ответниците
по въззивната жалба Г.Г., В.Д.,
В.Й., Е.Й.,Г.Й., К.Й.
Е.Т. , Н.Г. , Н.Д. , А.С.А.
М.С., А. Д.К., И.Ф., всички чрез адв. Л.П.В. считат подадената въззивна
жалба за неоснователна, а постановеното от първоинстанционния съд решение за
правилно. Претендират разноските
по делото.
Въззивният съд намира жалбата за процесуално
допустима – подадена е от страна по спора, в предвиденият от закона срок и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
По същество на жалбата съдът намира следното:
С протокол № 324 от 09.08.1996г. /л.12/ на Поземлена комисия,
гр. Русе е признато правото на наследниците на М. А. С. да възстановят
собствеността върху 11 броя ниви с обща площ 141,04 декара. С решение №
398/16.06.1997г. (л.139) на Поземлена
комисия, гр. Русе е възстановено правото на собственост на наследниците на М. А.
С.на следните имоти в землището на град Р.:
1. Нива
с площ 46,099 декара в местността „Налчеджи бюлюк“, четвърта категория, имот № 046014;
2. Нива
с площ 19,979 декара в местността „Батмиш“, четвърта
категория, имот № 051002 и
3. Нива
с площ 10,020 декара в местността „Сръбчето“, трета
категория, имот 082005.
4. Нива с площ 64,983 декара в местността „Слатина“,
трета категория, имот № 086008.
Х. М. Х.,
позовавайки се на посоченото по-горе решение на ПК-Русе се е снабдила с НА за
собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ № 111,т.ІІ,рег № 2483,д.№ 536 от 07.04.1999г, с което е призната за
собственик на възстановените земеделски земи. Видно обаче от съдържанието на
Решение № 398 от 16.06.1997г и предхождащият го протокол същата е била заявител пред поземлената
комисия за възстановяване на земеделската земя на наследниците на М. А. С.,т.е
същата е заявила за възстановяване на собствени земеделски земи, а такива на
общият им наследодател. В този смисъл, макар и да се е снабдила с констативен
нотариален акт за собственост на тези земеделски земи, две години след
възстановяването им на наследниците на С., същата не е техен едноличен
собственик. Решението на поземлената
комисия има конститутивно действие и по изложените
по-горе съображения съдът приема, че издаденият констативен нотариален акт №
111, том II, рег.
№ 2482, дело № 536/1999г. за собственост на недвижими имоти по реда на ЗСПЗЗ е
оборен в настоящото производство, не съответства на правното положение към ония
момент и Х. М. Х. през 1999 година не е била собственик на целите имоти
посочени в нотариалният акт, а е притежавала само наследствените си 4/36
идеални части от тях. Към момента на издаване на констативният
нотариален акт за собственост, същата не е могла да придобие собствеността
върху имотите и по давност, тъй като от момента на възстановяването им до
издаване на нотариалният акт не са изминали и две години.
Х.М. Х. е починала на 21.01.2000г. и е оставила
наследници пет деца- М.С.А., Н.С.А., Ю.С.Ч., М.С.М. и Д.С.М.- ответниците по делото. До смъртта си същата е упражнявала фактическа власт върху имотите,
но я е придобила в качеството си на наследник, поради което се счита, че е
владелец на наследствената си идеална част и държател на идеалните части на
останалите сънаследници. След смъртта й нейните
наследници са упражнявали фактическата власт върху имотите, но тъй като имотите
са съсобствени с ищците, то наследниците на Х. са
владелци на наследствената си идеална част и държатели на идеалните части на
останалите съсобственици, т.е на останалите наследници на М. С.. За да придобие по давност собствеността върху
целите съсобствени имоти, не е достатъчно
съсобственикът, които упражнява фактическата власт върху тях да я упражнява 10
години. Същият сънаследникът следва да
демонстрира пред останалите съсобственици по недвусмислен начин, че държи имота
изцяло за себе си и отхвърля тяхното владение. Това поведение трябва да е
достигнало до другите сънаследници и едва от този
момент владеещия сънаследник се счита за владелец на целия имот и може да го
придобие по давност след изтичане на 10 годишен период от време. В настоящият
случай тези предпоставки не са налице. Изцяло в тежест на ответниците
е да установят горните факти, а по делото не са събрани доказателства, които да
водят до този извод. По делото е установено, че ответника по иска Д.С.М. лично
и като пълномощник на останалите ответници по иска на
11.04.2008г е продал част от съсобствените с ищците
земеделски земи с НА № 155, т.ІІ, рег № 2950,д.№
211/2008г на нотариус с рег № *** с район на действие
РРС. За продажбата на поземленият имот от 64 894кв.м. същият е получил
сумата от 801 500евро, според отразеното в нотариалния акт. / л.281/ По
делото са представени платежни нареждания за извършени от нотариуса, изповядал
сделката, с която са изплатени парични суми на ищците като в едно от платежните
нареждания изрично е посочено, че основанието за това е именно извършената
продажба. Това мотивира съда да приеме, че до момента на тази продажба
наследниците на Х.Х. не са се считали за единствени собственици
на земеделските земи. Недоказано е твърдението на жалбоподателите, че плащането
на тези суми са извършени на друго основание, а именно в знак на благодарност
на Д.М.. Ответниците по жалбата в съдебно заседание
във въззивната инстанция заявиха, че в този момент Д.М. заявил, че счита
останалите непродадени земеделски земи, предмет на настоящото производство, са
негова и на сестрите му собственост, т.е от този момент следва да се приеме, че
жалбоподателите са заявили промяна в намерението си относно владението върху
общите наследствени земи. От тогава до завеждане на настоящото
производство-26.09.2017г обаче не е изтекъл 10 годишен период от време, за да
се приеме, че жалбоподателите са станали собственици по давност на процесните земеделски земи.
Що се отнася до възражението, че по гр.д.№ 1845/07г
по описа на РРС, от което е представен препис от протокол от съдебно заседание
на 09.04.2008г/л.319/, ищците в настоящото производство са направили отказ от
материалното право на собственост върху процесните/ в
настоящото производство/ земеделски земи,
същото е недоказано. На първо място жалбоподателите не са представили
доказателства за предмета на това съдебно производство, а от представеният
протокол от съдебно заседание не е ясно, както и страните по него/ от протокола
е видно, че няма пълна идентичност между страните по гр.д.№ 1845/07 и
настоящото производство/. На следващо място дори и да се приеме, че предмет на
делото от 2007г е съдебна делба на същите земеделски земи, отказ от съдебна
делба е недопустим и дори и производството да е било прекратено на това
основание, то е допустимо последващо дело със същия
предмет. Няма доказателства, че направеният от адв.П.М.
отказ от материално право на собственост е извършено в предвидената в чл.100 ЗС
форма, поради което не следва да се съобразява в настоящото производство.
В този смисъл правилно първоинстанционният
съд в решението си е приел, че ищците по
делото като наследници на М. А.С.притежават съответните идеални части от
възстановените на С. имоти, в частност от процесните
имоти. Не е спорно, че ответниците по иска владеят
земеделските земи изцяло, а не само в частта отговаряща на притежаваните от тях
права, поради което правилно първоинстационният съд е
приел, че предявеният ревандикационен иск е
основателен и доказан и следва да се уважи. Респективно правилно съдът е
отменил констативният нотариален акт от 1999г в частта, касаеща
правата на ищците. По тези съображения обжалваното решение е правилно и следва
да бъде потвърдено.
В тежест на жалбоподателите са направените от въззиваемите разноски във въззивното производство.
По изложените съображения Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 375 от 08.03.2019г,
постановено по гр.д.№ 6729/17 по описа на РРС.
ОСЪЖДА М.С.А.,
ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***; Н.С.А., ЕГН ********** *** и настоящ адрес в Т.; Ю.С.Ч., ЕГН ********** *** и настоящ
адрес в Т.; М.С.М., ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес *** и Д.С.М.,
ЕГН **********,*** и настоящ адрес в Т., всички чрез адв.П.М.-***
да платят на Г.Г.,
роден на ***г. в гр. Р. с адрес- Г.м., Г. е., К.В, ***А Б., И.,Т.; В. Д. с адрес Ф. Е. Б. М., **** ск№*/* Б., И., Т.; В.Й.
с адрес Б. *, К. м., К.ск.№ */**, Б., И., Т.; И.Ф. с адрес П., мах
Д. ск№ */* Г., И., Т.; Е.Й. с адрес Д., м. ***, джад. №*/**, Й.,
А., Т.; Г.Й. с адрес К., мах ****, джад ¼ Й., А., Т.;
К.Й. с адрес Д., мах***,
джад. №*/**, Й., А., Т.; Е.Т. с адрес И. м., А.ск. *С/**, А., И.,
Т.; Н.Г. /Б. с адрес *** **/*, Г., И.,
Т.; Н.Д., родена на ***г. с личен
номер за Р. Т. ***********; А.С.А., роден на ***г. с личен номер за
Р. Турция **********; М. С.А., роден
на ***г. с личен номер за Р. Турция *********** и Д.К., родена на ***г. с личен номер за Р. Турция ***********,
всички чрез адв. Л.В.-***, кантора 25 разноски за
въззивната инстанция в общ размер на 1350лв.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :