РЕШЕНИЕ
№260065
Гр.Р.,
26.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Р.НСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение в открито съдебно заседание на 27 април през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ
ПАВЛОВА
При участието на
секретаря МАНЯ ПЕЙНОВА като разгледа
търговско дело №123 по описа за 2017
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано след
изпращане по подсъдност на т.д.№1467/2016г. по описа на ОС-В.. То от своя
страна е образувано по предявен насрещен иск на „С..С.А“,
дружество, регистрирано съгласно законите на Република М., представлявано от
директор А.У., чрез пълномощник адвокат М.П., против П. гр.Р., който е отделен
от производството по т.д.№330/2016г. С исковата си молба /след неколкократни уточнения/
ищецът твърди, че е собственик на м/к „С.“, ИМО№8107000, плаващ под флага на М.
и е регистриран като собственик в корабния регистър. На 25.12.2015г. между него
като корабособственик и „Еврокуест Груп Лтд“, М.-наемател е сключен договор за беърбоут чартър на
кораба за срок от 25.12.2015г. до 30.05.2017г., който договор е регистриран в
корабния регистър на М.. Уговорено било предаването на кораба на наемателя да
стане на 25.12.2015г. в З., Т., наемната цена била определена на 27000щд. На
25.12.2015г. между наемателя –корабопритежател и „А.“ООД,
е сключен договор за менажиране на кораба за срок до 30.05.2017г. По договора за менажиране и анекс 1 към него,
наемателя се задължил да плаща възнаграждение от 7500щд месечно /250 долара
дневно/, а съгласно приложение В към договора за менажиране месечния бюджет на
кораба е определен на 99180щд месечно /3306 щд дневно/, във връзка с чл.9.1 и
9.3. Твърди, че на 4.01.2016г. корабът, опериран от наемателя пристигнал в
пристанище В. за подновяване на корабните документи, като впоследствие му бил
извършен и текущ ремонт, а наемателя назначил „Сий партнер“ЕООД за корабен
агент във В.. На 11.02.2016г. ответника П. подал в Окръжен съд-В. молба за
арест на кораба, като обезпечение на бъдещ иск срещу ищеца /по която било
образувано ч.т.д.№161/16г. на ВОС/, впоследствие предявен и образувано
т.д.№330/16г. по описа на ВОС. Допуснатия арест на кораба на 12.02.2016г. бил
наложен със заповед №В-3-23/12.02.16г. на директора на Дирекция „Морска
администрация“ В.. На 16.02.2016г. между ищеца и наемателя било сключено
допълнително споразумение №1 към договора за беърбоут от 25.12.2015г. с
посочено съдържание. Ищеца на 19.02.16г. подал частна жалба срещу определението
по ч.т.д.№161/16г. на ВОС пред Апелативен съд-В.. На
15.03.16г. между ищеца и наемателя било сключено допълнително споразумение №2
към договора от 25.12.2015г., с посочено съдържание. На 4.04.2016г. с
определение №228 по ч.т.д.№193/2016г., Апелативен съд-В. отменил като
незаконосъобразен ареста на кораба. На 10.04.2016г. между ищеца и наемателя
било сключено допълнително споразумение №3 към договора, с посочено съдържание.
Твърди, че в резултат на неправомерния арест на кораба, допуснат в полза на
ответника на 12.02.2016г., до
04.04.2016г., в период от 52 дни ищеца бил поставен в невъзможност да
изпълни основното си задължение по договора-да предостави кораба на абсолютно
разположение на наемателя за търговска експлоатация. Това довело до ангажиране
на отговорността му към наемателя, изразяваща се в неполучаване на наем и
заплащане на наемателя на разноските за кораба, направени в периода на ареста.
Налице е интерес след отмяна ареста на кораба като незаконосъобразен да предяви
иск срещу ответника за заплащане на обезщетение в общ размер 277881.91щд за
имуществени вреди, причинени от незаконосъобразния арест в периода
13.02.2016г.-4.04.2016г.: 46800щд пропуснати ползи неполучен наем за периода
13.02.16г.-4.04.16г. по договор за беърбоут чартър на кораба от 25.12.2015г.;
231081.91щд загуби /разходи за кораба в пристанище В. за същия период/,
включващи: 171912щд-дневни разходи съгласно договор за корабен мениджмънт от
25.12.15г. и 59169.91щд дисбурсментски разходи в пристанище В.,
съгласно 3 броя дисбурсментски сметки. Твърди, че отговорността на ответника е
на основание чл.403, ал.1, пр.1 ГПК. Претендира съдът да осъди ответника да му
заплати: 46800щд пропуснати
ползи-неполучен наем за периода 13.02.16г.-4.04.16г. по договор за беърбоут
чартър от 25.12.2015г., сключен с
„Еврокуест Груп Лтд“ /27000щд месечен наем за 52 дни/; 32971.04щд, частично от общо дължими 171912щд-дневни разходи
на кораба съгласно договор за корабен мениджмънт от 25.12.2015г. между „Е. Груп
Лтд“ и „Астромар“ООД /3306щд дневно за 52 дни от 13.02.16г. до 4.04.16г.,
прихванати от „Еврокуест Груп Лтд“ срещу наема на кораба съгласно допълнително
споразумение №3 към договора за беърбоут чартър от 25.12.15г./; 59169.91щд -дисбурсментски разходи на
кораба в пристанище В. в периода 13.02.16г.-4.04.16г., прихванати от „Е. Груп
Лтд“ срещу наема на кораба съгласно допълнително споразумение №3 към договора
за беърбоут чартър от 25.12.2015г., ведно със законна лихва от 10.09.2016г. до
окончателното изплащане.
С отговор на
исковата молба ответника П. заявява, че иска е недопустим, като преждевременно
предявен. Оспорва претенциите по основание и размер и претендира отхвърлянето
им, в условия на евентуалност-иска претендираните вреди да бъдат намалени, с
оглед съпричиняването им от страна на ищеца, както и неполагане на грижа на
добър търговец за своевременното им отстраняване. Оспорва сключените договори за наем на
кораба от 25.12.2015г., договор за менажиране с „А.“
ООД, както и договора за наемане на корабен агент. Твърди, че претендираните
вреди нямат характер на преки и непосредствени по смисъла на чл.45 ЗЗД, вр.
чл.403 ГПК. Твърди, че не са направени разходи и възникнали загуби в размер на
231081.91щд, отделно твърди, че не са възникнали дисбурсментски разходи в
размер на 59169.91щд, липсва причинна връзка между задържането на кораба и тези
разходи, доколкото те са дължими и при обичайно и нормално ползване на кораба
на пристанище. Твърди, че посочените 171912щд дневни разходи за корабен
мениджмънт са завишени и не отговарят на средните цени за тази услуга, отделно
от това те биха били дължими и при обичайно ползване на кораба. Твърди, че
сумата 46800щд –пропусната полза от неполучен наем не е в резултат от
задържането на кораба, а от подписано споразумение от корабособственика.
Твърди, че ищеца не е понесъл никакви
вреди и щети, тъй като не е заплатил никоя от сумите, активите му не са
намалени в резултат на реално плащане и не е бил длъжен да подписва
допълнителни споразумения и анекси, освен за нуждите на процеса. Уточнява
оспорванията в отговора с молба вх.№28655/17.10.2016г. С влязло в сила
определение №199/24.2017г., след изпращане на делото по подсъдност от ОС-В.,
РОС е постановил спора да бъде разгледан по общия ред.
С определение
№9/07.01.2020г., производството по делото е спряно на основание чл.637, ал.1 ТЗ, тъй като с решение №302/16.12.2019г. по т.д.н.№225/2018г. по описа на РОС е
открито производство по несъстоятелност на ответника П.. Вземането, предмет на
делото е предявено в производството по несъстоятелност, но не е прието от
синдика, поради което настоящето производство е възобновено и като страна е
конституиран синдика, с определение №260217/29.12.2020г. Със становището си
синдика оспорва основателността на иска, по изложени в него съображения.
Съдът като взе предвид твърденията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
Безспорно е установено по
делото, че по молба на ответника П. е допуснато обезпечение на бъдещ иск срещу
ищеца за сумата 59714.96 щд, като по образуваното ч.т.д.№161/2016г. на ОС-В. е
задържан м/к „С.“, 7788 бруто регистър тона, ИМО №8107000, плаващ под флага на
Република М., собственост на настоящия ищец, с определение №472/11.02.2016г.,
при условие, че кораба пристигне на пристанище В., при условие на внасяне на
гаранция в размер на 10000 щд по сметка на съда. Корабът е арестуван на
12.02.2016г., видно от заповед №В-З-23 от 12.02.2016г. на Дирекция „Морска
администрация-В.“. По частна жалба на
ищеца, с определение №228/04.04.2016г. по ч.т.д.№193/2016г. на АС-В. е отменено
определението на ОС-В. по ч.т.д.№161/2016г. и молбата на П. за допускане
обезпечение на бъдещ иск с обезпечителна мярка-задържане на м/к „Силвия“ е
отхвърлена. С влязло в сила решение №169/7.03.2017г., постановено по
т.д.№330/2016г. на ОС-В., исковете на П.
против настоящия ищец, предмет на обезпечителното производство по
ч.т.д.№161/2016г. на ВОС и обезпечени с ареста на кораба, са отхвърлени. Видно
от приложените писмени доказателства м/к „С.“, ИМО 8107000 е собственост на
ищеца „С. С.А.“ и е регистриран в Корабен регистър на М. /удостоверение
л.104-106/. На 25.12.2015г. между ищеца и „Е.Груп ЛТД“-М.
е сключен договор за беърбоут чартър на кораба, за срок от
25.12.2015г.-30.05.2017г.-16 месеца /л.107-108/. Уговорено е, че предаването на
кораба на наемателя ще бъде на 25.12.2015г. в З., Т., наемната цена е 27000 щд месечно /допълнителна клауза I/. Според чл.10 а-i от договора, по
време на периода на наемане корабът ще бъде в пълно владение и на абсолютно
разположение за всички цели на чартьорите и под техен контрол във всеки аспект,
като те ще поддържат кораба, негови машини. В чл.10 в е посочено, че чартьорите
за тяхна сметка и чрез техен доставчик
ще снабдяват с хранителни продукти, управляват, оперират, доставят зареждат с
гориво и винаги когато се изисква ще ремонтират кораба по време на периода на
наемане и ще заплащат всички такси и разходи от всякакво естество и вид, които
са непредвидени, за тяхно ползване и опериране на кораба, вкл. годишни държавни
такси за флаг и всякакви други общи общински и/ или държавни данъци. Капитанът,
командния състав и екипажът ще са служители на чартьорите за всички цели, дори
ако поради някава причина са назначени от собствениците. На 25.12.2015г. между
наемателя-корабопритежател и „Астромар“ООД-мениджър е сключен договор за
менажиране на кораба за срок от 25.12.2015г. до 30.05.2017г./л.143-160/.
Според него, наемателя се задължил да заплаща на корабния мениджър 7500 щд
месечно възнаграждение /Анекс 1/. Според чл.5.1 от договора за менажиране
корабособственикът заплаща всички дължими на мениджъра суми стриктно съобразно
условията на договора, а според Анекс В към договора /л.158/ месечния бюджет е
99180щд, а дневния-3306щд. В Анекс А са посочени данни за кораба, в Анекс Б са
посочени данни за екипажа, съответно за заплатите му. На 16.02.2016г. между
ищеца-корабособственик и наемателя на кораба „Еврокуест Груп ЛТД“ е сключен
Анекс 1 към договора за наем, с който страните след като констатирали, че м/к „С.“
е бил арестуван във В. от 12.02.2016г. като обезпечение на иск от „Полисан“ АД
срещу първия, се споразумяли, че наемателя ще се въздържи да упражни правото си
да прекрати Беърбоут чартъра съгласно чл.28б, при положение, че кораба бъде
освободен от арест и свободен да отплава до 15 март 2016г., ако това не стане,
наемателите имат право да го прекратят незабавно, с писмено уведомление до
корабособствениците. В т.2 е уговорено, че наемателите ще бъдат освободени от
плащане на наем за периода 13.02.2016г. до датата на която корабът е освободен
от арест и свободен да отплава, а в т.3-че корабособствениците ще компенсират
разходите на наемателя за същия период, а именно: Дневни оперативни разходи на
кораба, дължими от наемателите на мениджърите съгласно договора за корабен
мениджмънт от 25.12.2015г. с „Астромар“ООД; горивото, доставено на кораба във В.,
доказано с разписки и фактури; дисбурсмента на кораба в пристанище В., доказан
с дисбурсментски сметки и фактури на агента. С Анекс 2 от 15.03.2016г. страните
се споразумяли, че наемателите ще се въздържат да упражнят правото си да
прекратят беърбоут чартъра, ако корабът бъде освободен от арест и свободен да
отплава до 15 април 2016г., както и че чл.2-4 от допълнително споразумение 1
остават в сила непроменени. С Анекс 3 от 11.04.2016г. към договора от
25.12.2015г. страните се споразумяли, че корабособствениците ще компенсират
разходите на наемателите, посочени в Анекс 1, за периода
13.02.2016г.-4.04.2016г. вкл. В т.3 е посочено, че наемателите ще прихващат
наема срещу неплатени разходи, дължими от корабособствениците. Представени са дисбурсментски сметки от
1.03.2016г., 1.04.2016г. и 1.05.2016г. /л.197-199/, фактури и 14 броя трудови
договори.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 403, ал. 1 ГПК вреди
от наложено обезпечение на иск може
да претендира ответникът в обезпечителното производство в три изчерпателно
изброени от законодателя хипотези:
ако обезпеченият иск бъде отхвърлен, ако не бъде предявен
в дадения на молителя по обезпечението срок или ако исковото производство по обезпечения
иск бъде прекратено. Извън
хипотезите на чл. 403, ал. 1 ГПК увреденият от обезпечението
може да търси обезщетение за вреди само при злоупотреба
с права от страна на молителя в обезпечителното
производство, каквато нито
се твърди, нито се установява по делото. Отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК е специфична,
безвиновна, деликтна отговорност на лицето, по чието искане е допуснато обезпечение на иск, като на обезвреда подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от обезпечението
/чл. 51, ал. 1 /.
Претенцията по делото е основана
на твърдение /след уточнения/, че допуснатото обезпечение на бъдещ иск, чрез
задържане на кораба, собственост на ищеца е отменено като незаконосъобразно,
като се твърдят вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразно обезпечение, предвид
отхвърляне на обезпечения иск, за периода на действието му, изразяващи се в
пропуснати ползи от неполучен наем -46800щд, 32971.04щд-дневни разходи,
частично от 171912щд и 59169.91щд-дисбурсментски разходи, прихванати от
Еврокуест Груп Лтд срещу наема на кораба. Съдът намира претенцията за вреди от
неполучен наем за изцяло основателна. Към датата на задържане на кораба в
пристанище В. е налице сключен между ищеца и „Еврокуест Груп Лтд“ договор за
наем /беърбоут чартър / от 25.12.2015г., с уговорена наемна цена 27000щд
месечно, като в него е уговорено, че корабът ще бъде в пълно владение и на
абсолютно разположение на чартьорите във всеки аспект. Ареста на кораба е
пречка наемателя да го ползва съобразно предназначението му и за целите, за
които е нает. Възражението на ответника, че договорът за наем, договорът за
менажиране, сключен между „Еврокуест Груп Лтд“ и „Астромар“ООД, договор за
наемане на корабен агент и трите допълнителни споразумения към договора за наем
на кораба са недействителни спрямо него на основание чл.135 ЗЗД е
неоснователно, доколкото недействителността може да бъде релевирана чрез иск ,
но не и с възражение. Със задържането на кораба въз основа на определението на
ВОС по ч.т.д.№161/2016г. на 12.02.2016г. чартьора „Еврокуест Груп Лтд“ е лишен
от възможността да го ползва, както бе посочено, поради което и със Анекс 1
страните по договора за наем са се споразумели договора да не бъде прекратяван от страна наемателя
при положение, че корабът бъде освободен
и свободен да отплава от В. преди 15 март 2016г., а с Анекс 2 –преди 15
април 2016г. Наемателя е освободен от заплащане на наем до датата на освобождаване
на кораба. Следователно, задържането на кораба е лишило ищеца от договорения
наем, който за процесния период 13.02.2016г.-4.04.2016г. е в размер на
46800щд, която сума представлява
пропусната полза в патримониума му. Тази претенция е основателна и доказана и
следва да бъде уважена изцяло. Претенцията за вреди за сумата 32971.04 щд,
частично предявена от 171912щд се
основава на Анекс 1, т.3 i, и Анекс 3, към договора за наем и съставлява дневни
оперативни разходи за кораба съгласно договора за менажиране, прихванати от
наемателя срещу наема на кораба. Същата
е основателна и доказана в претендирания размер и следва да бъде уважена
изцяло. Третата претенция за вреди за сумата 59169.91щд, представляваща
дисбурсментски разходи на кораба в Пристанище В. за процесния период , прихванати от наемателя срещу наема на кораба
според Анекс 3 към договора за наем, е частично основателна. Според трите
дисбурсментски сметки общо дължимото е в размер на 51949 евро. В представената
дисбурсментска сметка от 1.03.2016г. в позиция 4.11 е вписан адвокатски хонорар в размер на 2000
евро. Всички суми в дисбурсментските сметки са в евро. Сумата 2000 евро не
съставлява разход, който следва да бъде прихванат, с оглед уговореното в Анекс
1 т.3 iii, съответно вреда по формата на
пропусната полза за ищеца, поради което и за тази сума претенцията за
обезщетение е неоснователна. Тази претенция е основателна само за сумата/ 49949
евро по дисбурсментските сметки/ 56986.93 щд,
изчислена от съда служебно с БНБ Валутен калкулатор към 11.05.2016г.
/датата на предявяване на иска във ВОС/, на основание чл.162 ГПК и следва да се
уважи, а в останалата част-да се отхвърли. Съдът намира оспорванията на
ответника, че договорите за наем, за менажиране и за агентиране са симулативни
за недоказани, а тези, че вредите не са резултат на задържане на кораба, не са
преки и непосредствени, а са резултат от сключени абсурдни допълнителни
споразумения по време на обжалване на обезпечението, за неоснователни.
Сключвайки трите анекса с наемателя на ищецът е проявил коректност на
добросъвестен търговец спрямо същия, лишавайки се от приходи, които съставляват
за него вреда, под формата на пропусната полза, която следва да бъде обезщетена
от ответника.
Тъй като в производството по несъстоятелност
ищецът не е предявил вземане за законна лихва от завеждане на делото, то такава
не следва да се присъжда.
В тежест на ответника са
направените от ищеца разноски по делото-9543.28лв. държавна такса по иска и
30лв.-разноски за държавна такса за частни жалби.
Мотивиран така, Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П.-в несъстоятелност, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление гр.Р., ул. „П.
б.“№**, ет.*, да заплати на „С. СА“
/S.SA/-дружество регистрирано съгласно законите на Република М., с адрес на управление Trust Company Complex, A. I., M., The M. Is., представлявано от А.У., обезщетение за вреди от пропуснати ползи в
размер на: сумата 46000щатски долара-неполучен
наем за периода 13.02.2016г.-04.04.2016г.; сумата
32971.04 щатски долара, частично от общо 171912 щатски долара-дневни оперативни
разходи; сумата 56986.93 щатски долара-дисбурсментски
разходи, причинени от обезпечителен арест на кораб „С.“ в пристанище В. в
периода 13.02.2016г.-04.04.2016г., както и сумата 9573лв. разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ претенцията за дисбурсментски разходи в останалата й част по предявения
размер 59169.91 щатски долара, като неоснователна.
КАТО страна по делото участва
синдикът на П..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Апелативен съд Велико Търново.
Окръжен съдия: