№ 4
гр. гр. Добрич, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шестнадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павлина Н. Паскалева
при участието на секретаря Нели Ил. Бъчварова
като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Търговско дело №
20213200900049 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени обективно и
субективно съединени искове (уточнени с молба с вх.№747/05.05.2021г.) от Г.
Р. А., ЕГН ********** от гр.Д., С. З. Г., ЕГН ********** със съгласието на
законния представител Г. Р. А. от гр.Д., Г. З. Г., ЕГН **********, чрез
законния представител Г. Р. А., от гр.Д., Н. З. Г., ЕГН ********** от гр.Д., С.
М. И., ЕГН ********** от гр.Д., А. С. И., ЕГН **********, чрез законния
представител С. М. И. от гр.Д., А. С. И., ЕГН **********, чрез законния
представител С. М. И. от гр.Д. и З. А. С., ЕГН ********** от гр.Д.
срещу ЗД „Бул инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Джеймс Баучър“ №87 за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
вследствие смъртта на З. Г. Р., ЕГН **********, починала на ***г.
вследствие на ПТП настъпило на ***, виновно причинено от С. Ж. С., водач
на лек автомобил марка „Фолксваген", модел "Голф" с Рег.№ ***,
застрахован по риска "Гражданска отговорност" при ЗД „Бул инс" АД, както
следва:
200 000 лв. на Г. Р. А., ведно със законна лихва върху сумата, считано от
08.01.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението;
1
250 000 лв. на С. З. Г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от
08.01.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението;
250 000 лв. на Г. З. Г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от
08.01.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението;
250 000 лв. на Н. З. Г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от
21.08.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението;
200 000 лв. на С. М. И., ведно със законна лихва върху сумата, считано от
21.10.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението;
250 000 лв. на А. С. И., ведно със законна лихва върху сумата, считано от
21.10.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението;
250 000 лв. на А. С. И., ведно със законна лихва върху сумата, считано от
21.10.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението и
200 000 лв. на З. А. С., ведно със законна лихва върху сумата, считано от
16.03.2021г. до окончателното изплащане на обезщетението и
срещу С. Ж. С., ЕГН **********, от с.П., община Д., ул.*** №9 за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главните задължения – обезщетение за неимуществени вреди:
за периода от *** г. до 08.04.2020 г. - 1000 лв., част от дължимата сума в
общ размер от 12150 лв. на С. З. Г.;
за периода от *** г. до 08.04.2020 г. - 1000 лв., част от дължимата сума в
общ размер от 12150 лв. на Г. З. Г.;
за периода от *** г. до 08.04.2020 г. - 1000 лв., част от дължимата сума в
общ размер на 9720 лв. на Г. Р. А.;
за периода от *** г. до 21.11.2020 г. - 1000 лв., част от дължимата сума в
общ размер от 27920 лв. на Н. З. Г.;
за периода от *** г. до 21.01.2021 г. - 1000 лв., част от дължимата сума в
общ размер на 25 720 лв. на С. М. И.;
за периода от *** г. до 21.01.2021 г. - 1000 лв., част от дължимата сума в
общ размер от 32155 лв. на А. С. И.;
за периода от *** г. до 21.01.2021 г. - 1000 лв., част от дължимата сума в
общ размер от 32155 лв. на А. С. И.;
за периода *** г. до 16.03.2021 г. - 1000 лв., част от дължимата сума в общ
размер на 28270 лв. на З. А. С..
Претенциите на ищеца се основават на следните, изложени в исковата
молба обстоятелства:
2
При пътнотранспортно произшествие, настъпило на 11.10.2019 г. около
20:10 ч. на път II - 97 гр. Добрич е причинена смъртта на *** г. на З. Г. Р., ЕГН
********** – дъщеря на Г. Р. А., ЕГН **********, майка на С. З. Г., ЕГН
**********, Г. З. Г., ЕГН **********, Н. З. Г., ЕГН **********, А. С. И., ЕГН
********** и А. С. И., ЕГН **********, фактическа съпруга и живяла на
семейни начала със С. М. И., ЕГН ********** и отгледана фактически като
дъщеря, но неосиновена от З. А. С., ЕГН **********, вследствие на което
ищците търпят неимуществени вреди.
На 11.10.2019 г. около 20:00 ч. С. Ж. С. управлявал МПС марка
„Фолксваген" модел „Голф" с рег. № *** на път II -97. На около 300 м. преди
края на гр. Добрич в посока „Сердика", водачът нарушил правилата за
движение по пътищата, като не контролирал непрекъснато управляваното от
него МПС и го управлявал със скорост, несъобразена със законовите
ограничения и конкретните пътни и атмосферни условия, релефа на
местността, съС.ието на пътя и превозното средство, характера и
интензивността на движението и условията на видимост, в резултат на което
загубил контрол над автомобила и реализирал ПТП, при което на *** г. била
причинена смъртта на З. Г. Р., ЕГН **********.
По случая е образувано ДП №834/2019 г. по описа на РУП - гр.Добрич и пр.
пр. № 231/2020 г. по описа на Окръжна прокуратура - гр.Добрич.
Произшествието е настъпило по изключителната вина на водача С. Ж. С.,
който грубо е нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 20, ал. 2 и
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - като се движил със скорост, несъобразена с
конкретните пътни условия и законови ограничения; чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
- като създал опасност за живота и здравето на участниците в движението;
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - като не контролирал непрекъснато управляваното от
него МПС. Водачът е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП,
ако не е бил нарушил посочените правила за движение по пътищата.
Смъртта на З. Г. Р. е причинена вследствие от получените при ПТП
несъвместими с живота тежки увреждания. Прекият делинквент е извършил
деянието виновно при форма на вината непредпазливост. Водачът не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, а именно, че
ще причини ПТП, в резултат на което ще пострада починалата З. Г. Р., но е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати, ако не е бил допуснал
посочените по-горе нарушения на правилата за движение по пътищата.
3
Майката на починалата - Г. Р. А. била в силен шок от новината за смъртта
на обичаната си дъщеря З. Г. Р., довел до тежка депресия от внезапната и
неочаквана загуба. Не по-малък шок изпитал и фактическият съпруг на Г. А. -
З. А. С., с когото Г. Р. А. живеела от десетилетия на семейни начала и който
бил отгледал З. като свое дете. Г. до последно се надявала, че дъщеря й ще
успее да се пребори за живота си. Стресът бил толкова силен, че зрял човек
като нея се оказал неспособен да изрече на глас новината за смъртта на детето
си. Между Г. и З. съществувала особено силна връзка с чувство на обич,
уважение, взаимна привързаност и подкрепа. Ищцата отгледала дъщеря си с
много любов, загриженост и отдаденост. Двете си помагали в трудните
моменти и споделяли щастливите. Обичта на майката била причината Г. да не
може да повярва, когато чула новината за произшествието. Със смъртта на З.,
сякаш част от Г. също си е отишла, а болката от загубата няма да бъде
преодоляна никога. Майка й я е отгледала с много грижовност и истинска
отдаденост. Сега целият й живот вече е променен. Ищцата Г. А. поС.но
страда, отдръпнала се е от хората и е станала асоциална. З. е полагал грижи за
З. и я е отглеждал и възпитавал с истинска бащинска отдаденост и
грижовност. Грижел се е за физическото, но и за емоционалното й развитие.
Всички заедно са посрещали несгодите и радостите на живота. Заедно били на
празниците и се подкрепяли материално и морално. З. винаги е считал З. и
нейните братя и сестри - деца на Г. А., за свои деца, без да прави разлика със
своите деца, поради което е имал намерение да осинови З., но поради липсата
на финансови средства не успял. Това по никакъв начин не му е попречило да
я отглежда от малка възраст и да полага грижи за нея. Константната съдебна
практика изрично поставя ищеца в кръга на увредените лица, имащи право на
обезщетение. Съгласно Постановление № 5 от 24.Х1.1969 г., с което се
допълва Постановление № 4 от 1961 г. на Върховния съд имат право на
обезщетение за неимуществени вреди отглежданото, но неосиновено дете,
съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие
непозволено увреждане. В случая З., макар да не е вписан като баща на
починалата в акта й за раждане, я е отглеждал от ранна възраст в семейна
среда. Той е възприемал З. като своя дъщеря, а тя го е възприемала като
баща. Имали са отношения като между баща и дете. Като такива са ги
възприемали и околните. По смисъла на цитираното постановление ищецът
попадат в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени
4
вреди от смъртта на З., настъпила вследствение на непозволено увреждане.
Душевната болка, която изпитват Г. и З. е довела до изживяването на
сътресения от сантиментален характер. Особено силната връзка между майка
и дъщеря е безвъзвратно прекратена. Загубата на близък човек е довела до
мъка, душевни болки и страдания, които ищцата е претърпяла и ще
продължава да търпи, Връзката между родител и дете не е само биологична,
но е и дълбоко емоционална. Тя е способна да преодолее всички препятствия,
които животът предлага.
Децата на починалата - С., Н., Г., А. и А. преживяли огромна и
съкрушителна е загуба. В съвсем млада възраст децата са останали без
майчините опора и подкрепа Те ще растат като сирачета, а З. ще им липсва в
най-тежките моменти от живота, при първите им сериозни сблъсъци с
реалността. Те са сринати, осъзнавайки, че никога повече няма да могат да
видят майка си, да й поискат съвет. Останали без нея, те ще трябва до края на
живота си да живеят с непоносимата болка и празнина в душата. Истинско
отчаяние изживяват децата на починалата всеки пък, когаго гледат как
другите деца прекарват време с майките си и как се радват на майчини ласки
и обич. Невръстните А. и А. трудно приемат, че З. вече я няма, питат за нея и
я търсят във всеки един момент. На ищците - деца на починалата, им се е
наложило да навлязат в света на възрастните по най-жестокия начин и те до
момента не могат да повярват, че няма да я видят отново и да споделят
радостите и тревогите си. З. няма да има щастието да види синовете и дъщеря
си абитуриенти, младоженци или родители. Липсата на майка е липса, която
не може да бъде запълнена никога - независимо от възрастта, на която е
изгубена.
Не по-леко преживява смъртта на любимата си фактическият съпруг на З. -
С.. Двамата били изградили дом и семейство, заедно отглеждали децата си,
разчитали един на друг безусловно и знаели, че ще остареят заедно. С. не
можел да повярва, че е загубил най-свидния си човек. Животът му е
изпразнен от съдържание и всеки ден за него е истинско изпитание. Всеки
път, когато погледне снимка на З. с децата сърцето му се къса, С. не намира
смисъл да живее и само грижата за децата е това, което го кара да продължава
ежедневната си битка. Дълбоката скръб и покруса, които изживява
продължават и ще продължават, защото С. е изгубил спътника си в живота.
Ищците имат непълноценен сън и са изпаднали в депресия. От очите им не
5
спират да се стичат сълзи, а погледът им е тъжен, изпълнен с безсилие и
отчаяние от това че никога няма да видят отново З., да поговорят с нея, да
споделят болките и радостите си.
Смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което
прави вредите от настъпването й, от една страна, невъзвратими, а от друга
най-големи. В конкретния случай се касае за смъртта на дъщеря, майка и
фактическа съпруга, при изключително тясна поддържана емоционална
връзка между ищците и З., както и при взаимно разбирателство и ежедневна
подкрепа помежду им, така че за ищцата загубата й е била внезапна и
неочаквана, а като такава съпроводена и с изживяване, различно от
посрещане на смъртта на близък след негово продължително боледуване.
Внезапната й смърт причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания,
които продължават и ще продължават, тъй като загубата на най-близкия
човек е непрежалима. Вследствие на настъпилата смърт на З., майка й Г.,
отгледалият я като баща З., фактическият й съпруг С., както и най-големият й
син Н. са развили остра стресова реакция и душевно разстройство.
З. загинала едва на 33 години, в нелеп инцидент. Тя била изключително
жизнен и трудолюбив човек, подпомагала децата и близките си и се грижела
за тях. Смъртта й оставя дълбок отпечатък в съзнанието на близките й.
Загубата е оставила празнота в сърцата им и всеки ден за тях е изпитание и е
изпълнен със страдание. Всичко това се отразява изключително тежко на
тяхното емоционално и здравословно съС.ие. Загубили са З. като морална и
материална подкрепа. След загубата, ищците са се затворили в себе си и
тъгуват. Тя им липсва във всеки един момент. Мъката, която изпитват е
неописуема и никога няма да бъде преодоляна. Травмата от преживяното,
болките и страданията от загубата на най-свидното - родител, дете и спътник
в живота - ще останат за цял живот, като с времето те не намаляват. И до
момента, над година след трагичното ПТП, ищците не могат да се отърсят от
случилото се, не могат да продължат напред, да свикнат с мисълта, че З. вече
я няма да ги дарява с топлота и взаимност. Ищците са се е отдръпнали от
хората, поС.но плачат и имат проблеми със съня - вечер трудно заспиват и се
будят често през нощта. За един миг целият им живот се преобърнал. Когато
такъв човек си отиде внезапно от живота на неговите близки остава само
голямата болка, свитото сърце, и никаква надежда, защото няма надежда
любимият им човек да се върне. Липсата на толкова обичан човек не може да
6
се компенсира по никакъв начин, дори и с пари. Моментите, които им е
предстояло да изживеят, никога няма да бъдат същите. Заедно са почитали
семейните празници. Сега, когато седнат заедно около масата, има един стол,
който завинаги остава празен. Силен стрес, печал и огорчение са само част от
интезивните отрицателните изживявания, които ищците търпят вследствие
смъртта на З.. Ищците преживяват изключително тежко сполетялата ги
трагедия. Загубата на толкова близък и обичан човек ги е довела до
емоционален срив и се е отразила неблагоприятно на начина им на живот и на
възприемането на заобикалящия ги свят. Всяка седмица ходят на гроба й и я
оплакват. Болката от загубата на толкова близък човек е неизмерима. Въпреки
това, имайки предвид степента и интензитета на причинените неимуществени
вреди - душевните сътресения, дълбоката болка и мъка - както и
обстоятелството, че същите ще бъдат търпени продължително време, с оглед
изискванията на закона, претендираното обезщетение би било справедливо.
Автомобилът - марка „Фолксваген" модел „Голф" с рег, № ***, при
управлението на който виновно е причинено ПТП-то, има сключена
застраховка „ГО" в ЗД „Бул инс" АД, полица №ВG/02/118003246737, валидна
от 25.11.2018 г. до 24.11.2019 г., което ангажира отговорността на ЗД „Бул
инс" АД, за обезщетяване на причинените вследствие на ПТП-то
имуществени и неимуществени вреди.
Ищците предявили пред застрахователя извънсъдебна претенция за
заплащане на обезщетение с вх.№ОК-14493/08.01.2020 г. за С. З. Г., Г. З. Г. и
Г. Р. А., с вх.№ ОК - 505523/21.08.2020 г. за Н. З. Г., с вх.№ОК-
642213/21.10.2020 г. за С. М. И., А. С. И. и А. С. И., както и с вх. № ОК-
153294/16.03.2021 г. за З. А. С., но ответникът не определил и не изплатил
обезщетение, поради което за ищците възниква правен интерес от
предявяването на претенциите по съдебен ред и от които дати съответно
застрахователят дължи законна лихва върху дължимото обезщетение.
Тъй като по отношение на отговорността на прекия делинквент за
заплащане на законна лихва върху дължимите обезщетения за периода от
датата на увреждането до посочените по-горе дати липсва застрахователно
покритие, то лихвите се претендират директно от виновния за ПТП водач С.
Ж. С. за периода от *** г.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК от ответника ЗД „Бул Инс“ АД е депозиран
писмен отговор на исковата молба с вх.рег.№1362/29.06.2021г.
7
Заявява се оспорване на претенциите изцяло по основание и размер.
Оспорва се да е причинен деликт от страна на водача на л.а. „Фолксваген"
с рег. № *** - С. С..
Оспорва се механизма на ПТП, описан в исковата молба. Не са представени
писмени доказателства относно механизма на ПТП. Без да е установен
механизма на ПТП не може да бъде направен извод за това кой от
участниците е действал противоправно, а без установено противоправно
поведение не подлежи на приложение презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2
ЗЗД.
По случая няма представен акт на наказателен съд, който да е
задължителен по реда на чл. 300 ГПК. Няма и никакви данни за това как е
протекло воденето ДП.
Оспорва се да е налице пряка причинно-следствена връзка между ПТП и
настъпилата няколко дни по - късно смърт на З. Р.. Възможно е да се касае и
за лекарска грешка или смъртта да е по други причини заедно или отделно с
травмите от ПТП.
По отношение ищеца З. С. се правят и следните допълнителни възражения:
В исковата молба се твърди този ищец да е отглеждал покойната З. Р., като
свое дете, което не е било осиновено. Претенцията е в противоречие с ППВС
№ 5/69 г. и №4/61г. Процесуално легитимиран ищец по иска, може да е лице,
което попада в кръга на лицата, визирани в ППВС, според което има право на
обезщетение, за неимуществени вреди възходящите и „отглежданото, но
неосиновено дете, съответно отглеждащият го“. Възходящите имат право на
обезщетение по силата на ППВС №4/61 г., но претенция в исковата молба,
ищците да притежават посоченото качество няма. „Отглежданото но
неосиновено дете, съответно отглеждащият го" имат право на обезщетение по
силата на ППВС №5/69г. Според цитираната тълкувателна практика не е
достатъчно да бъде отглеждано едно лице, за да им право на обезщетение от
загубата на отглеждащия го, защото такива случаи има много без намерение
да бъде третирано отглежданото лице като свое дете, трябва отглежданият да
е „отглеждано, но все още неосиновено дете" тоест да има и реално намерение
скрепено в съответна законова процедура за осиновяване, за създаване на
реална и формална законова връзка като между родител и дете. Такава е и
нормалната логика, защото доведено дете от предишна връзка за един от
съжителстващите, ще има право на обезщетение и от родния си родители и от
8
този, спрямо който се явява доведен. В случая няма изразено, каквото и да е
формално намерение от страна на ищеца да третира покойната като своя
дъщеря и той няма право на обезщетение, поради липса на елемент от
фактическия състав, визиран в тълкувателната практика. Ищецът З. С. не е
изградил с покойната З. Р. връзки идентични като тези между родител и дете.
Няма изразена и формална воля за осиновяване, за да бъде създадена подобна
пълноправна връзка, като фактическите отношения не са достатъчни.
Очевидно ищецът не е имал намерение да третира покойната като „свое дете“,
след като не е предприел формална процедура, за установяване на
юридически статут на това дете като на свое. Отношенията са били на
обикновено съжителство, без да има иградена емоционална и духовна връзка
между ищеца и покойната, която да съответства на връзката между родител и
дете. Ищецът няма право на обезщетение.
По отношение ищеца С. И. се правят и следните допълнителни
възражения: Оспорва се твърдението, че за този ищец са настъпили
неимуществени вреди, както и вида на връзката между пострадалото лице и
претендиращия вреди. Връзката между този ищец и покойната З. Р. е била най
- много на ниво интимни отношения, като се оспорва дори този факт.
Оспорва се да са живели фактически трайно в едно домакинство. Оспорва се
помежду им да е имало изградено общо домакинство и поддържане на
общност на отношения от материален и нематериален характер, съвместна
грижа на лицата едно за друго и т.н.
Оспорва се иска и по размер. Сумата, която се претендира не отговоря на
вредата и икономическото съС.ие на страната към датата на ПТП, както и на
справедливостта и съдебната практика за подобен род вреди. Според ППВС
№4/68 г. освен родствената връзка съдът следва да прецени: При определяне
размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които обуславят тези вреди. В мотивите към решенията
съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и
значението им за размера на неимуществените вреди. Размерът на
обезщетенията за неимуществените вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД обаче не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне размера на обезщетението. При причиняването на смърт
9
от значение са възрастта на увредения, общественото му положение,
отношенията между пострадалия и близкия, които търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които
съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв
размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.
Претенцията не отговаря на реалната вреда и отношенията между ищците с
покойната приживе. Очевидно е, че се касае за многодетни и най - вероятно с
ниска интелигентност лица, което пряко влияе на емоционалната способност
за изграждане на привързаност и представлява фактор за по - бързо
преодоляване на травма от емоционално естество.
Заявено е възражение за съпричиняване на вредата от страна на покойната
З. Р., като водач/пътник на/в ППС с животинска тяга. Съгласно чл.51, ал. 2
ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали,
ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не
и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването,
може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му
трябва да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в
някаква степен. З. Р. като водач/пътник в/на каруца е управлявала/пътувала в
тъмната част на денонощието (20:10 часа на 17.10) без поставена светлина
или светло отразители в задната й част, като се движи в средата на пътната
лента, а не възможно най - вдясно и така е нарушила разпоредбата на чл. 71.
(1) ЗДП - „Всяко пътно превозно средство с животинска тяга трябва да има
два бели или жълти светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя
отзад, а при движение през нощта и при намалена видимост - отзад вляво
светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина.
Светлоотразителите трябва да са разположени симетрично от двете страни на
превозното средство." и чл. 15. (1) ЗДП „На пътя водачът на пътно превозно
средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато
пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната
свободна лента". С поведението си пострадалата се е поставила в превишен
спрямо нормалния риск, като се е качила в ППС с животинска тяга в тъмната
част на денонощието, като ППС не е било оборудвано със съответните
предпазни светлини, не е било обезопасено и подготвено за път през тъмната
10
част на денонощието и ППС с животинска тяга се е движело върху път
предназначен за автомобил. Наред с горното се твърди, че З. Р. е управлявала
или се е качила в каруца, управлявана от пиян водач. С това поведение се е
поставила в превишен риск.
По отношение иска за лихва се сочи, че застрахователят не е изпаднал в
забава на 19.02.2020 г. Съгласно чл.497, ал.1 от КЗ, застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл.106, ал.3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани
от зястрахователя по реда на чл.106, ал.3. Представената писмена претенция
не е съдържала достатъчно документи, установяващи пътния инцидент и
представителната власт на адвоката, който е предявил претенцията. Това са
документи, които са изискани с отговора на застрахователя, но не са
представени. Съгласно чл.496, ал.1 от КЗ, срокът за окончателно произнасяне
по претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното
предявяване по реда на чл.380 пред застрахователя, сключил застраховката
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, или неговия представител за
уреждане на претенции. В срока по ал. 1 лицето, пред което е предявена
претенцията, трябва да: 1. определи и изплати размера на обезщетението, или;
2. даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато: а) отказва
плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено,
или в) размерът на вредите не е бил напълно установен. Застрахователят не
може да откаже да се произнесе по основателността на претенция за
обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите когато за удостоверяването на пътнотранспортно
произшествие е бил представен някой от следните документи: 1. констативен
протокол за пътнотранспортно произшествие;…
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК от ответника С. Ж. С. не е подаден отговор
на исковата молба.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба с вх.рег.№
1671/28.03.2022г.
Поддържат се изложените в исковата молба твърдения и доводи, както и се
11
оспорват наведените от ответника възражения.
Поддържа се, че ищецът З. С. се е грижил, отглеждал, издържал и
възпитавал починалата. Твърди се, че биологичният баща на починалата З. Г.
Р. не е полагал грижи за нея и не е поддържал контакт с нея.
Кръгът на правоимащите лица по чл. 52 ЗЗД е изведен по тълкувателен път
с ППВС № 4/1961 г., ППВС № 5/1969 г. и ППВС № 2/1984 г. и продължава да
се съблюдава от трайната съдебна практика, вкл. с оглед ТР1/21.06.2018 г. на
ВКС по т.д. 1/2016 г. ОСНГТК. Съгласно посочените тълкувателни актове
право на обезщетение при смърт имат съпругът на починалия, родителите му,
както и децата му. Право на обезщетение е признато и на други лица, когато
между последните и починалия са съществували отношения, които са сходни
със семейните отношения, които вече бяха посочени. Това са случаите, в
които между две лица са създадени напълно аналогични на посочените
отношения, но липсва единствено законно признаване на тази им
съпружеска/роднинска връзка: когато две лица живеят на съпружески начала
без да имат сключен брак или едно лице отглеждало друго като свое родно
дете, но не го е осиновил или припознал.
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи
гарантира правото на зачитане на семейния живот и поставя фокуса на
семейния живот върху същността на взаимоотношенията. Според
Европейският съд по правата на човека наличието на биологична връзка не
може да бъде абсолютна предпоставка, за да се докаже семеен живот между
родителя и детето. Европейският съд по правата на човека потвърждава, че
семеен живот ще съществува, при условие, че de facto е налице семейна
ситуация. В абсолютно същата насока е и тълкуването на чл. 52 ЗЗД от ВС и
ВКС. Същото поставя изключителен акцент върху фактическите отношения,
изградени между лица, между които не съществува съответстващата им
правна връзка.
Оспорват се изцяло възраженията относно това, че ищецът С. М. И. не
търпи неимуществени вреди от смъртта на З. Г. Р.. Твърденията за „най-много
ниво интимни отношения" са откровено цинични, тъй като ищецът и
починалата имат две деца, родени по време на съвместното им съжителство.
Оспорва се възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата.
Оспорва се изцяло възражението за недължимост на лихва. Не е налице
12
хипотезата на чл. 380 КЗ, позволяваща на застрахователя да се освободи от
отговорността за заплащане на законна лихва върху дължимото обезщетение.
Тъй като застрахователят не е изпълнил законовото си задължение да
определи и изплати обезщетение по доброволен ред, същият следва да понесе
отговорността за забавеното плащане. Ищците са предявили своевременно
претенция пред застрахователното дружество. Чл. 409 от КЗ предвижда
възможност за застрахователя да се освободи от задължението си за
заплащане на законна лихва, ако изпълни задължението си да уреди по
доброволен ред претенцията на пострадалото лице. В конкретния случай
застрахователят не е изпълнил това свое задължение, поради което не са
налице основания за освобождаването му от отговорността за забава.
Съгласно чл. 496, ал. 3, т. 1 от КЗ застрахователят не може да откаже да се
произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато за
удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил представен
констативен протокол за пътнотранспортно произшествие. Такъв на
застрахователя е представен. Посоченото задължение на застрахователя не е
поставено в зависимост от наличието на влязла в сила присъда на наказателен
съд, представяне на автотехническа или съдебномедицинска експертиза или
от висящност на наказателно производство, а единствено от удостоверяване
на ПТП чрез някои от посочените в нормата на закона документи.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК ответникът С. Ж. С. е подал отговор на
допълнителната искова молба.
Заявява се оспорване на фактите и обстоятелствата относно процесното
ПТП, относно привързаността на ищците към починалата З. Г. Р. и
претърпените материални и морални загуби.
Излага се, че е налице съпричиняване. Каруците са били необозначени, в
тъмната част на денонощието. Натоварени са били с 5-6 човека във всяка от
тях и с крадена царевица. Пострадалата е стояла почти извън каруцата, а
водачът бил видимо пиян и залитал. Ответникът бил заслепен от насрещно
движещ се автомобил и нямало начин да види дижещата се без обозначения
каруца.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК ответникът ЗД „Бул Инс“ АД не е подал
отговор на допълнителната искова молба.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
13
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
По делото е прието за безспорно установено наличието на застрахователен
договор, обективиран в застрахователна полица № №ВG/02/118003246737 по
риска „Гражданска отговорност" на автомобилистите, валидна за периода от
25.11.2018 г. до 24.11.2019 г., сключена за лек автомобил марка „Фолксваген"
модел „Голф" с рег, № ***.
С влязла в сила на 04.05.2022г. присъда №14/03.12.2021 г. по НОХД
№320/2021 г. по описа на ДОС, ответникът С. Ж. С. е признат за виновен в
това, че на ***, около 20:00-20:30 часа, по околовръстен път II-97 на град
Добрич, на около 300 метра преди изхода от град Добрич, в посока кръгово
кръстовище за с.П., общ.Д., при управление на моторно превозно средство –
лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ *** нарушил правилата за
движение по пътищата – чл.21, ал.2 от Здв.П във вр. с чл.47, ал.3 от ППЗДв.П,
като се е движил със скорост по-висока от означената с пътен знак В26 – 60
км/ч. и с това причинил смъртта на З. Г. Р. от град Добрич, починала на ***г.
в град Добрич, поради което на основание чл.343, ал.1, б. „в“ от НК във вр. с
чл.342, ал.1 от НК и чл.54, ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от
свобода.
От представените доказателства се установява, че ищците са в следните
родствени връзки с починалата на ***г. З. Г. Р.: Г. Р. А. – майка; Н. З. Г. – син;
С. З. Г. – син; Г. З. Г. – дъщеря, А. С. И. – син и А. С. И. – син. Ищецът С. М.
И. е баща на ищците А. С. И. и А. С. И..
Не се спори по делото и се установява от представените доказателства, на
ищците са предявили претенции за заплащане за обезщетение за
неимуществени вреди вследствие на ПТП от ***, надлежно получени от
ответното застрахователно дружество, както следва: на 08.01.2020г. от
ищците С. З. Г., Г. З. Г. и Г. Р. А., на 21.08.2020г. от ищеца Н. З. Г., на
21.10.2020г. от ищците С. М. И., А. С. И., А. С. И., на 16.03.2021г. от ищеца З.
А. С..
За установяване механизма на процесното ПТП е назначена автотехническа
експертиза, чието заключение като обосновано и мотивирано съдът
кредитира.
Според заключението механизма на процесното ПТП е следния: На
11.10.2019 г. около 20.00 ч.- 20.30 ч. по околовръстен път на гр. Добрич - път
14
II-97 в посока от кръстовището с кръгово движение за гр. Балчик към
пътният възел за гр. Ген.Тошево се е движел лекият автомобил „Фолксваген
Голф“ с рег. № ***. Пътната настилка в района на местопроизшествието е
била асфалтова, суха, запазена и без неравности. Автомобилът е бил
управляван от С. Ж. С. от с. П., който е пътувал сам в него. Произшествието е
настъпило през тъмната част на денонощието, при ясно време и добра
метеорологична видимост. При извършения оглед на кормилния механизъм,
окачването на предния мост, задния мост, ходовата част и спирачната система
на лекия автомобил с рег. № *** не се установили неизправности, които да са
съществували преди произшествието и които биха могли да бъдат причина за
неговото настъпване. Установените повреди по окачването на предния мост
на автомобила са настъпили в резултат на удара с каруцата теглена от кон.
В същото време по този участък от пътя, в същата посоката пред лекия
автомобил с рег. № *** се е движила каруца, теглена от кон, управлявана от
С. М. И., в която е пътувала З. Г. Р. и двамата от гр.Добрич. З. Г. е пътувала в
предната част на каруцата. Каруцата не е била оборудвана със
светлоотразителни елементи. Наближавайки мястото на
местопроизшествието лекият автомобил с рег. № *** се е движел със скорост
около 80,46 км/ч. и включени фарове на къси светлини. Когато лекият
автомобил се е намирал на разС.ие около 39,76 м. преди мястото на удара с
каруцата, водачът му е реагирал и е предприел спиране. След като е изминал
път около 4 м. е настъпил удара между предната част на лекия автомобил -
предна броня, преден капак, декоративна решетка, фарове ляв и десен и
задната част на каруца теглена от кон. Началото на удара между тях се е
осъществило между задния край на надлъжната тръба, свързваща предната и
задна ходови части на каруцата и предната броня на лекия автомобил в
областта на цифрата „0" на предния му регистрационен номер. Поради
разликата в скоростите на движение в момента на удара и масите на двете
превозни средства, както и посоките им на движение, автомобилът провлачва
каруцата пред себе си по пътното платно до мястото, на което е намерена при
огледа на местопроизшествието предната й ходова част, а лекият автомобил е
преустановил движението си в мястото посочено, в Протокола за оглед и
скицата към него.
При удара между лекия автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *** и
каруцата, водачът на каруцата вероятно поради това, че е държал юздите на
15
коня полита напред и пада върху асфалтовото платно около задните крака на
коня, а в резултата на възникналите моментни инерционни сили при удара,
пътуващата в каруцата до него З. Р. залита назад, пада върху предната част на
автомобила и си удря лявата половина на главата в дясната част на предното
панорамно стъкло на лекия автомобил. При този удар на мястото на
съприкосновението между главата на пострадалата и стъклото, върху него е
оставен кичура от дълги коси, намерен и иззет при огледа на
местопроизшествието. След удара в автомобила З. Р. пада върху десния
банкет в близост до металната мантинела, като главата й е била върху
пътното платно на мястото, на което е намерена и по-късно транспортирана с
линейка в МБАЛ Добрич.
Причините за настъпване на процесното ПТП от техническа гледна точка
са движението на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *** със
скорост по-висока от максимално допустимата скорост за движение,
съобразена с ограничената видимост пред него при включени фарове на къси
светлини и закъснялата реакция на водача за спиране на автомобила.
При настъпилото ПТП, каруцата теглена от кон и управлявана от С. И. се е
движела по платното за движение на околовръстен път на гр. Добрич - път
II-97 в посока от кръстовището с кръгово движение за гр. Балчик към
пътния възел за гр. Ген.Тошево, като към момента на удара с лекия автомобил
дясната й странична част е отстояла на разС.ие около 1,40 м. в ляво от десния
край на платното за движение. Ако каруцата, теглена от кон се е движела на
минимална безопасна дистанция от десния край на платното за движение и
ако в същото време лекият автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *** се е
движел по същата траектория на движение като при произшествието, не е
било възможно да бъде избегнат удара между тях. При посочените по-горе
условия ударът би се осъществил между лявата част на каруцата и предната
дясна част на лекия автомобил, като припокриването между тях би било
около 0,24 м.
При включени фарове на къси светлини, осветената зона пред лекия
автомобил е имала дължина около 50м. За да може да спре в зоната на
осветяемост от включените фарове на къси светлини, лекият автомобил е
следвало да се движи със скорост, съобразена с видимостта пред автомобила
при тези условия и съС.ие на платното за движение, която скорост в
конкретните условия е била 61,74 км./ч. Максимално допустимата скорост на
16
движение на лекия автомобил, технически съобразена с ограничената
видимост пред автомобила при включените фарове на къси светлини и
пътните условия е следвало да бъде 61,74 км./ч. При тази скорост на
движение и своевременна реакция от страна на водача на лекия автомобил,
последният е имал техническа възможност да предотврати настъпването на
ПТП, спирайки автомобила преди удара с каруцата. Непосредствено преди
ПТП лекият автомобил се е движел със скорост 80,46 км./ч. Водачът на лекия
автомобил е имал техническа възможност да възприеме движещата се пред
него каруца, теглена от кон, когато тя е попаднала в осветената зона пред
автомобила му, т.е. когато той се е намирал на разС.ие около 50 м. зад
каруцата. Водачът на лекия автомобил е възприел движещата се пред него
каруца и е реагирал, като е предприел спиране, когато се е намирал на отС.ие
около 39,76 м. преди мястото на удара.
При скоростта, с която се е движел лекият автомобил непосредствено
преди ПТП – 80,46 км/ч. ако водачът е реагирал своевременно, като е
предприел спиране в момента, в който е могъл да възприеме движещата се
пред автомобила каруца, при попадането й в осветената зона на автомобила с
включени фарове на къси светлини, водачът на автомобила не е имал
техническа възможност да предотврати ПТП, спирайки автомобила си преди
мястото на удара. Ако непосредствено преди ПТП лекият автомобил се е
движел със скорост съобразена с ограничената видомост с включени къси
светлини - 61,74 км./ч., водачът е реагирал своевременно, като е предприел
спиране в момента, в който е могъл да възприеме движещата се пред
автомобила каруца, при попадането й в осветената зона на автомобила,
водачът на последния е имал техническа възможност да предотврати ПТП,
спирайки автомобила си преди мястото на удара.
В проведеното на 16.12.2022г. открито съдебно заседание вещото лице по
САТЕ допълва, ако каруцата е имала светлоотразители, водачът би могъл да я
възприеме на около 50 м. преди сблъсъка, но само ако се беше движил със
съобразена с пътните условия скорост и на къси светлини. В случая, обаче
водачът се е движил със скорост от 80,46 км./ч. и дори каруцата да е била със
светлоотразители, той и при своевременно възприемане, не е можел да
предотврати удара. Липсата на поставено самостоятелно светещо тяло вляво,
отзад, обаче би предоставила възможност на водача на автомобила за
възприеме каруцата отдалеч и при по-висока скорост, а не само в рамките на
17
осветяването от фаровете. Светещото тяло може да бъде възприето в тъмната
част на денонощието от 200 м. и водачът на автомобила е можел да спре.
Водачът на каруцата не е имал техническа възможност да избегне удара с
лекия автомобил. Водачът на каруцата е имал възможност да осигури
безопасно движение на каруцата по пътищата, отворени за обществено
ползване, като е бил оборудвал управляваната от него каруца със
светлоотразителни елементи и тяло, излъчващо светлина.
Ищците са ангажирали по делото гласни доказателства с показанията на
свидетелите К. М.а Х. (без родство с ищците), А.А. С. (родственик на ищците
С. И., А. С. и А. С.) и А.С.А. (без родство с ищците).
Св.Х. заявява, че познава починалата З. Г. от дете, а от десетина години и
ищеца С. И.. Двамата били много хубаво семейство, били много работливи. З.
имала три деца, а те двамата със С. имали две деца. Двамата съжителствали с
всички деца. Живеели заедно от години и никога не са се разделяли.
Свидетелката излага, че между С. и З. не е имало скаднали и пререкания.
Ищцата Г. не живеела съвместно с дъщеря си З., помагала й при
отглеждането на децата. Вечерта, в която станала катастрофата, З. и С.
отивали да работят на къра. С. бил в шок от смъртта на З.. Когато дошла
линейката, за да вземат З., на С. му били инжекция за успокоение. На
погребението на З., С. и децата много плачели. След това започнали да
свикват. Всяка седмица С. и децата ходят на гробищата. Свидетелката има
преки впечатления, тъй като вижда С. и децата всеки ден. Помага му с
лекарства и храна. С. живее само с децата и се грижи сам за тях. На децата им
е много тъжно за майка им, плачат.
Св.С. излага, че живее в съседство с ищците Г. А. и З. С. от 15-20 години и
ги познава добре. Ищцата Г. А. гледала децата на починалата З. и преди
нейната смърт. Двете жени заедно се грижели за децата, тъй като З. работела
на къра. Ищците Г. и З. живеят на семейни начала от 20-25 години.
Починалата З. живеела с тях. Когато ищецът З. е заживял с ищцата Г. А.,
починалата З. е била на 2-3 годишна. Ищецът З. се грижел за З., работел и
гледал децата. З. бил като баща за З., защото я отгледал от малка. Тя го
наричала „тате“. И преди да се събере да живее със С. и след това
отношенията на починалата З. с ищците Г. и З. били добри. След като
заживяла със С., починалата З. продължила да поддържа връзка с майка си и
ищеца Златко. Срещали се ежедневно, помагали за грижите за децата. На
18
погребението на З. присъствали всички ищци, всички плачели. Ищците Г. и З.
поС.но плачели и посещавали гроба й. С тях ходели и децата на З.. Една
седмица след смъртта на З., ищците Г. А. и З. С. не се хранели, поС.но
плачели. Ищецът С. когато се напие отива на гроба й и плаче. Според
свидетеля Г. и З. все още не са преживели смъртта на дъщеря си, която била
много добра жена. Преди смъртта на З., те били „много добре“, а сега поС.но
плачат, особено ищцата Г. А. и С. И.. Ищците Г. А., както и З. и С. споделяли
на свидетеля, че им е много тежко от загубата на починалата З.. Понастоящем
С. И. се грижи за двете деца, които имат със З., а другите живеят при бабата
Г. А..
Св.А. излага, че е съсед на ищците Г. А. и З. С. и ги познава от много
години. Познава и дъщеря им З., както и нейния мъж С.. Двамата имали две
деца, а З. имала още три деца. Починала З. свидетелят определя като „много
хубав човек“. Ищците Г. А. и З. живеели заедно от 30 години. З. и Г. се
„оженили“ и за това починалата З. е отгледана от З.. Бащата на З. починал,
след което ищцата Г. А. се събрала да живее със З.. За З. грижи полагали
майка й Г. и ищецът З., който бил като нейн баща. За З. починалата З. била
„дъщеря“. Живеели много добре, не се карали. След смъртта на З., те не
могат да забравят дъщеря си и все плачат. На погребението били много
разстроени. Всичи все още не могат да преживеят мъката от смъртта на З.,
често посещават гроба й. Понастоящем те се грижат за трите по-големи деца
на З.. За двете по-малки деца се грижи баща им С.. Той също не може да
забрави З. и често посещава гроба й. На децата им е мъчно за майка им, питат
за нея.
На основание чл.15, ал.6 от ЗЗкД по делото е представен социален доклад.
В същия се сочи, че починалата З. Р. Г. е майка на четиримата непълнолетни
ищци – С. на 16г., Г. на 14г., А. на 8г. и А. на 5г. Две от тях – С. и Г. не са
припознати от бащата. За техен настойник/попечител след смъртта на майка
им е определена ищцата Г. Р. А. /майка на починала З. Р. Г./. Децата А. и А. са
родени от връзката на З. Р. Г. с ищеца С. И. и се отглеждат от него.
Основни грижи за децата С. и Г. се полагат от бабата по майчина линия Г.
Р. А.. Същата преди смъртта на майката е помагала при грижите за децата.
Относно грижите за децата А. получава подкрепа от съжителя си З. А. и от
пълнолетните си деца. Жилището, което обитават е собственост на адвокат,
който ги представлява, като им е предоставено за ползване от началото на
19
2021г. Къщата се състои от антре, коридор, две стаи и санитарно помещение.
Обзавеждането е оскъдно. В едната стая има кухненски шкафове с мивка,
печка на твърдо гориво, разтегателен ъглов диван, на който спят С. и Н. и
желязно легло с дунапрен, на което спи Г.. Дрехите на децата се съхраняват в
торби в ракла под дивана. Не разполагат с гардебор, шкафове, маса или други
мебели. На прозорците няма пердета. В другата стая има само едно легло, на
което спи пълнолетната дъщеря на Г. А.. Последната сочи, че тя спи на земята
на дунапрен. Оборудването също е оскъдно – хладилник, пералня,
туристическа газова бутилка. Има стар телевизор, който в момента на
посещението не е свързан и не работи. Г. А. е заявила, че старите мебели са
били пълни с хлебарки и за това са били изхвърлени.
Г. А. е работила като миячка в КК Албена през летния период. Зимата не
работи, разчита на средствата, които й се предоставят всеки месец от адвоката
и на помощите от ДСП Добрич.
Основни грижи за децата А. и А. се полагат от техния баща С. И., който е
същителствал на семейни начала със З. Г.. Двамата са се грижили за трите
деца на Г. – Н., С. и Г. и за техните две общи деца. След смъртта на майката
децата са разделени, като Н. /към момента пълнолетен/, С. и Г. са поверени на
грижите на тяхната баба, а за А. и А. е поел грижи техния баща, който
получава подкрепа за това от приятелка и съседка. С. И. и децата А. и А.
живеят на адрес в гр.Д.. На посочения адрес са били на квартира около две
години, след което, преди около два месеца, И. е закупил две незаконни
постройки. Към момента двете деца се отглеждат от И. в една стая. Децата
спят на разтегателен диван. За бащата също има легло. Дрехите и
покъщнината се съхраняват в шкафове. Отоплението е на твърдо гориво,
поддържа се хигиена. Семейството не разполага с домакинска техника. По
информация на И., втората постройка се нуждае от ремонт. Същият планира
да закупи пералня, хладилник и телевизор. Семейството ползва външна
тоалетна, водата също е на двора.
С. И. не работи по трудово правоотношение. Заявява, че заработва на
частно по 50-60 лв. на ден като общ работник в строителството. Същият е
подпомаган от ДСП Добрич.
В доклада се сочи, че четирите деца познават роднините си по майчина
линия. С. и Г. познават и биологичния си баща, но не контактуват с него. По
данни на бабата, той не се интересува от тях и не ги търси. Децата А. и А.
20
контактуват с роднините си по бащина линия, които живеят в съседство.
С. Г. е ученик в 7-ми клас на ОУ "Панайот Волов". До миналата година и
сестра му Г. е учила в същото училище, а към момента е ученичка в 8-ми клас
в ПГТОЛП гр. Добрич. По данни на зам. директора на ОУ "Панайот Волов",
децата се обгрижват добре от бабата. С. изостава с три години от връстниците
си. Двете деца трудно са преживели загубата на майката, С. е имал агресивни
прояви. Г. се е затворила в себе си, но предвид грижите на бабата сега са в
добро емоционално съС.ие. А. на 9 г. е ученик в 3-ти клас в ОУ "Панайот
Волов" гр. Добрич. По данни на учителката посещава редовно учебни
занятия. Осигурени са необходимите учебници и помагала. Към момента на
смъртта на майката детето е било в предучилищна група и трудно е
осъзнавало факта, че няма я да види повече. Най-малкото дете А. е на 5 г.,
посещава ДГ Зорница гр. Добрич, предучилищна група.
Децата С. и Г. са привързани към баба си. А. и А. имат силна емоционална
връзка с баща си. Г. А. и С. И. се стараят да им осигурят емоционален
комфорт и спокойствие.
По данни на ищеца С. И. при съвместното си съжителство със З. Р. са
поддържали добри взаимоотношения и в разбирателство са отглеждали
децата.
В заключение се сочи, че при извършеното проучване е констатирано, че за
децата се полагат необходимите грижи. С лишения и според възможностите
си попечителя на С. и Г. и бащата на А. и А. задоволяват нуждите и
потребностите им.
При тази фактическа установеност, настоящият състав на Добричкия
окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
Предявените срещу ЗД „Бул инс" АД искове са с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ (в сила от 01.01.2016 г.), вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл.429, ал.1 КЗ със сключването на договор за
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят поема задължението
да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените
имуществени и неимуществени вреди. Същевременно разпоредбата на чл.477,
ал.1 и ал.2 КЗ предвижда, че обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
21
притежаването и/или използването на моторни превозни средства.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за
обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно събитие вреди,
предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от
страна на ищеца на валиден застрахователен договор; настъпило по време на
действие на застрахователния договор застрахователно събитие,
представляващо покрит от застраховката риск; противоправност на
поведението на застрахования водач на МПС, в резултат на което е
причинено ПТП; обстоятелството, че вследствие извършеното ПТП ищецът е
претърпял неимуществени вреди, както и размера им; причинно-следствена
връзка между поведението на застрахования и претърпените вреди. В тежест
на ответника е да докаже наведените от него възражения.
Предявените искове са допустими съгласно разпоредбите на чл.432, ал.1 и
чл.498, ал.1 и ал.3 от К3, тъй като към исковата молба са представени
доказателства относно изпълнението на задължението на ищците по чл.380 от
КЗ. Ищците са депозирали претенцията си пред ответното дружество, чрез
пълномощник съответно на 08.01.2010г., 21.08.2020г., 21.10.2020г. и
16.03.2021г. Срокът по чл.496, ал.1 от КЗ е изтекъл, без да е определено и
изплатено обезщетение на пострадалите или пък да е бил даден от
застрахователя мотивиран отговор на предявените претенции, което
обосновава правния интерес от завеждане на настоящото дело.
Съгласно разпределената доказателствена тежест, ищците установяват
наличието на всички елементи от фактическия състава на чл.432, ал.1 от КЗ
във вр. чл.45 ЗЗД, ангажиращи отговорността на застрахователя за обезвреда
на настъпилите за тях в резултат на деликта неимуществени вреди.
Не са спорни и фактите на настъпилото застрахователно събитие на
11.10.2019 г., както и че то представлява покрит от застрахователното
правоотношение риск. С оглед обхвата на застрахователното покритие,
регламентиран в разпоредбата на чл.429, ал.1 КЗ, застрахователят обезщетява
всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл.45 ЗЗД.
Постановената от наказателния съд, влязла в сила присъда е задължителна
за гражданския съд, на осн. чл.300 ГПК и следователно изключва преценката
на настоящия състав относно това дали е извършено деянието, противоправно
ли е то и относно вината на дееца. С оглед на изричната забрана на
коментираната разпоредба, съдът намира, че в настоящото производство не
22
може да се изследва и въпроса относно причините, поради които е настъпило
произшествието, тъй като причините са релевантни към въпроса за вината.
Що се отнася до механизма на произшествието, в гражданския процес тези
факти могат да се обсъждат само досежно евентуално релевирано възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат. В хода на производството
безпротиворечиво се установява и причинната връзка между причинените
вреди на ищците и събитието.
С пълно и пряко доказване ищците доказват и наличието на останалите
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – настъпилите
за тях болки и страдания от причинена смърт на З. Г. Р., техния характер,
степен и продължителност във времето, както и пряката им причинна връзка
с деянието.
Налице е и хипотезата на чл.432, ал.1 от КЗ. Доказва се наличието на
валиден договор за застраховка "ГО" към датата на реализиране на ПТП
между собственика на причинилото увреждането МПС и ответника ЗД „Бул
инс" АД като застраховател по риска.
Предвид обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в чл.477,
ал.1 от КЗ, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря
застрахованото лице на основание чл.45 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на
чл.477, ал.2 от КЗ застраховани лица са собственикът на моторното превозно
средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както
и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно
основание.
Съгласно задължителните за съдилищата постановки, дадени с
Постановление № 4/23.12.1968 г. по гр. д. № 2/1968 г. на Пленума на ВС,
понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка
на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи
обезщетение, съставляващо справедлив паричен еквивалент на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер
на моралните вреди, с оглед на характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на болките, причинените морални
страдания, осаК.вания, загрозявания, както и икономическата конюнктура в
страната към момента на причиняване на вредите. Следва задължително да
бъдат изтъкнати и надлежно оценени всички обстоятелства, обосноваващи
размера на дължимото по чл.52 ЗЗД обезщетение.
23
По отношение на ищците Г. Р. А. и З. А. С.:
Безспорно се установява, че ищцата Г. Р. А. е майка на починалата З. Г. Р..
С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. В съобразителната част на
тълкувателното решение е посочено, че с ПП № 5/ 24.11.1969г. Пленумът на
ВС е признал право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете,
съответно на отглеждащия го. Включването на посочените лица в кръга на
правоимащите е мотивирано със съдържанието на съществувалите между тях
и починалия житейски отношения, които са напълно сходни с отношенията
между биологичен родител и дете и е справедливо, при установени
действително претърпени вреди, те също да могат да получат обезщетение.
Признаването на право на обезщетение на отглежданото дете, съответно на
отглеждащия го, е обвързано с изискване отглеждането да е било трайно и да
е създало връзка и чувства като между биологичен родител и дете, без да се
поставя условие за предприети формални процедури по осиновяване или
установяване на произход.
В случая не се твърди и не се установява биологичния произход на
починалата З. Г. от ищеца З. А., както и не са ангажирани доказателства
последният да е предприел действия по припознаване или по осиновяване на
същата. Установава се обаче, че починалата З. Г. трайно е била отглеждана,
възпитавана и издържана фактически от ищеца З. А. и между тях са били
изградени отношения аналогични на връзката биологичен родител-дете. От
събраните по делото гласни доказателства се установява трайно създадената
връзка и чувства като между биологичен родител и дете. Свидетелите излагат,
че началото на фактическото съжителство между ищцата Г. Р. и ищеца З. А.
датира от 2-3 годишна възраст на починалата З., че същите са живеели трайно
като семейство, в едно домакинство и двамата ищци са отглеждали З. Г. до
момента, в който същата заживяла с ищеца С. И.. Свидетелите излагат
24
показания за полаганата грижа, за създадената между ищеца З. А. и
починалата З. поС.на, трайна и емоционална връзка, аналогична на
отношенията между биологичен родител – баща и дете, заради съдържанието
на която ищецът З. А. търпи морални болки и страдания от смъртта на З.,
сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-
близките.
Може да се приеме, че поначало преживяването на отрицателни емоции и
психически страдания, свързани със смъртта на близък човек, особено на
дете, се предполага, тъй като това е естествена човешка реакция при подобно
събитие, когато е налице близка семейна връзка между лицата (именно
поради това тези лица са включени в кръга на лицата, имащи право на
обезщетение съгласно ППВС № 4/1961 г., към което препраща и ТР № 1/2018
г. на ОСНГТК на ВКС). Това предположение в случая се подкрепя и от
свидетелските показания по делото. Посочените от свидетелите обстоятелства
потвърждават наличието на близка семейна и емоционална връзка между
ищците и починалата им дъщеря, която, както се посочи, е нормална за
отношенията между родители и дъщеря, които живеят в сплотено семейство
(видно от показанията на свидетелите). Тъгата, която са изпитвали и
продължават да изпитват ищците е естествен резултат от наличието на
посочената връзка и настъпването на смъртта на тяхната дъщеря, която при
това е внезапна. Следователно емоционалните последици за ищците Г. А. и З.
А. в резултат от смъртта на З. Г. могат да се определят като такива, които не
се различават от типичното емоционално съС.ие, в което изпада човек при
внезапна загуба на свое дете. Като се отчетат посочените по-горе
обстоятелства, както и като се съобрази момента на настъпване на процесното
събитие - през 2019 г., обезщетенията за причинените на ищците Г. А. и З. А.
неимуществени вреди от смъртта на З. Г. следва да се определят в размер на
по 100 000 лв. за всеки от тях.
По отношение на ищците С. З. Г., Г. З. Г., Н. З. Г., А. С. И. и А. С. И.:
Ищците С. З. Г., Г. З. Г., Н. З. Г., А. С. И. и А. С. И. са низходящи – синове
и дъщеря на починалата в процесното ПТП З. Г..
Касае се за настъпила смърт на млада жена, в активна възраст, без данни за
предходни заболявания. Починалата е била майка на пет деца, които
отглеждала с подкрепата на своите родители и мъжа, с който съжителствала.
Лично е полагала грижи за отглеждането на децата, което е довело и до
25
изграждане на близост. Установи се, че преживелите наследници и към
момента не могат да преодолеят мъката от трайната загуба на любимия човек,
което сочи, че изградената приживе връзка в семейството е била основана на
обич, взаимно уважение и подкрепа. Смъртта е предизвикала психически
травми особено у децата С. и Г.. С. е имал агресивни прояви, изостава с три
години от връстниците си в училище, а Г. се е затворила в себе си. Децата са
във възраст, в която нуждата от родителска подкрепа е голяма, а ролята на
майката е и важна в цялостното оформяне на личността на подрастващите. От
обективна страна се съобразява ниската възраст, в която са били към момента
на смъртта на тяхната майка децата А. и А. – на 5 и на 2 години. Също така се
съобразява, че данните по делото сочат, че само майката е полагала грижи за
децата Н., С. и Г., които са били към момента на смъртта на тяхната майка
съответно на 16, 13 и 11 години. Фактически починалата З. Г. е била, ако не
единственият, то водещият родител. Факт е, че след смъртта й ищците Н., С.
и Г. са останали да живеят при своята баба – майка на починалата им майка.
Като се отчетат посочените по-горе обстоятелства, както и съобразно
момента на настъпване на процесното събитие - през 2019 г., обезщетенията
за причинените на ищците С. З. Г., Г. З. Г., Н. З. Г., А. С. И. и А. С. И.
неимуществени вреди от смъртта на З. Г. следва да се определят в размер на
по 150 000 лв. за всеки от тях.
По отношение на ищеца С. М. И.:
Спорен между страните е въпроса дали между ищеца С. И. и починалата З.
Г. е била налице твърдяната връзка, поставяща И. в кръга от лица,
легитимирани да бъдат обезщетени за претърпяни неимуществени вреди от
деликт, съобразно разрешението на ТР № 1/21.06.2018 г., по тълк. Д. № 1/2016
г. на ОСНГТК на ВКС.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия
и действително претърпени от смъртта му вреди. Кръгът на лицата, които
имат право на неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и
обхваща най-близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга.
С ППВС № 5/24.11.1969 г. е определено, че има право на обезщетение за
неимуществени вреди лицето, което е съжителствало на съпружески начала с
починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това
съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на
морала. Изложените разяснения правят възможен извода, че при условията на
26
главно и пълно доказване следва да бъдат установени, както настъпилите
неимуществени вреди, така и вида на връзката между претендиращия вреди и
пострадалото при деликта лице.
В конкретния случай, от събраните в хода на производството гласни
доказателства се установява, че ищецът С. И. е живял с починалата З. Г.
фактически и трайно /около 10 години/ в едно домакинство. Освен
емоционални и духовни отношения с починалата, ищецът И. е имал и общо
домакинство, общи икономически отношения, свързани с полагане на общи
усилия за задоволяване нуждите на семейството и осигуряване на неговото
благополучие. Това се потвърждава и от обстоятелството, че от съвместното
съжителство на ищеца и починалата З. Г. са родени две деца, които
понастоящем са на 8г. и на 5г. възраст. Установеното, че ищецът И. е бил във
фактическо съпружеско съжителство с пострадалата З. Г., основано на
дълготрайност и общо домакинство, както и обща грижа му дава право на
обезщетение за причинените му неимуществени вреди.
Установените чрез свидетелските показания близки отношения на
разбирателство между починалата З. Г. и ищеца С. И., даващи чувство на
сигурност и опора, дават основание на съда да се направи извод, че
несъмнено същият е преживял сериозна психическа и емоционална травма от
нейната смърт. Изгубил е жената, с която е съжителствал на семейни начала
от около 10 години и която е била майка на двете му деца. От свидетелските
показания се установяват трайни прояви от страна на ищеца С. И. на
преживения шок и невъзможност да забрави З. Г., за която непрекъснато
мисли и чиято памет почита, включително като посещава често гроба й.
Отчитайки посочените обстоятелства, обезщетението за причинените на
ищеца С. И. неимуществени вреди от смъртта на З. Г. следва да се определят
в размер на 100 000 лв.
Следва да се посочи, че при определяне на горепосочените размери на
обещетенията, съдът е воден от оскъдните данни, черпени от събраните по
делото гласни доказателства с ангажираните от ищците свидетелски
показания. Подробно изложените в исковата молба обстоятелства за
взаимоотношенията на ищците и починалата З. Г. приживе, както и за
отражението на смъртта й върху тях не се установяват по делото.
Доколкото размерът на дължимото обезщетение следва да се определи
окончателно и съобразно възраженията на ответника, съдът дължи преценка
27
на възражението за съпричиняване на вредоносните последици. При
разглеждането на възражението съдът следва да извърши преценка доколко
поведението на починалата З. Г. е способствало за настъпване на деликтния
резултат. Релевантен за съпричиняване на вредата е само онзи конкретно
установен принос, без който наред с проявеното от виновния неправомерно
поведение, не би се стигнало до вредоносен резултат. Поради това не всяко
поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не
съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за
произлезлите вреди.
Ответникът е заявил възражение за съпричиняване на вредата от страна на
починалата З. Р., като водач/пътник на/в ППС с животинска тяга. Сочи се, че
З. Р. като водач/пътник в/на каруца е управлявала/пътувала в тъмната част на
денонощието (20:10 часа на 17.10) без поставена светлина или светло
отразители в задната й част, като се е движила в средата на пътната лента, а
не възможно най - вдясно и е нарушила разпоредбите на чл.71, ал.1 ЗДвП и
чл. 15, ал.1 ЗДвП. Твърди се също, че З. Г. е управлявала или се е качила в
каруца, управлявана от пиян водач.
Съгласно чл.15, ал.1 ЗДвП, на пътя водачът на пътно превозно средство се
движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти
са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента.
Установява се, че при настъпилото ПТП, каруцата теглена от кон и
управлявана от С. И. се е движела по платното за движение на околовръстен
път на гр. Добрич - път II-97 в посока от кръстовището с кръгово движение
за гр. Балчик към пътния възел за гр. Ген.Тошево, като към момента на удара
с лекия автомобил дясната й странична част е отстояла на разС.ие около 1,40
м. в ляво от десния край на платното за движение. Съгласно заключението по
САТЕ, ако каруцата, теглена от кон се е движела на минимална безопасна
дистанция от десния край на платното за движение и ако в същото време
лекият автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *** се е движел по същата
траектория на движение като при произшествието, не е било възможно да
бъде избегнат удара между тях. В заключение следва извода, че допуснатото
от водача на ППС – каруца нарушение на чл.15, ал.1 ЗДвП не е в причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат.
28
Не се установяват и твърденията на ответниците, че лицето, управлявало
каруцата е било в нетрезво съС.ие.
Както бе установено по делото, каруцата теглена от кон, управлявана от С.
М. И., в която е пътувала З. Г. не е била оборудвана със светлоотразителни
елементи.
Съгласно чл.71, ал.1 ЗДвП всяко пътно превозно средство с животинска
тяга трябва да има два бели или жълти светлоотразителя отпред, два червени
светлоотразителя отзад, а при движение през нощта и при намалена видимост
- отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима
светлина. Светлоотразителите трябва да са разположени симетрично от двете
страни на превозното средство.
Според заключението на вещото лице по САТЕ, ако каруцата е имала
светлоотразители, водачът би могъл да я възприеме на около 50 м. преди
сблъсъка, но само ако се беше движил със съобразена с пътните условия
скорост и на къси светлини. В случая, обаче водачът се е движил със скорост
от 80,46 км./ч. и дори каруцата да е била със светлоотразители, той и при
своевременно възприемане, не е можел да предотврати удара. Липсата на
поставено самостоятелно светещо тяло вляво, отзад, обаче би предоставила
възможност на водача на автомобила за възприеме каруцата отдалеч и при по-
висока скорост, а не само в рамките на осветяването от фаровете, както е при
светлоотразителите, съответно да предприеме спиране. При което това
нарушение на водача на каруцата теглена от кон е допринесло за резултата.
От горното следва извода, че в процесния случай починалата З. Г. е
допринесла за настъпване на вредите. Същата се е качила в ППС с
животинска тяга /каруца/ и е пътувала в същото през нощта, като е съзнавала,
респективно е могла да установи, че каруцата не е била оборудвана с
регламентираните в чл.71, ал.1 от ЗДвП, светлини и светлоотразители. В
конкретната обстановка това поведение се явява високо рисково. В този
смисъл настоящият състав приема, че починалата З. Г. обективно е създала
предпоставки и възможности за настъпване на увреждането си, като е налице
причинна връзка между действията/бездействията на пострадалата и
вредоносния резултат.
Така отчетения принос на пострадалата при конкретните обстоятелства,
съдът определя на 30%, в каквато насока е и съдебната практика в подобни
случаи. Така определените по размер обезщетения следва да се намалят
29
съответно на степента на съпричиняване на вредите от пострадалия и
исковете следва да бъдат уважени в полза на ищците, както следва: Г. Р. А. –
70000 лв., С. З. Г. – 105000 лв., Г. З. Г. – 105 000 лв., Н. З. Г. - 105 000 лв., С.
М. И. – 70000 лв., А. С. И. – 105 000 лв., А. С. И. – 105 000 лв. и З. А. С. –
70000 лв.
Върху уважената претенция за неимуществени вреди ищците претендират
заплащане на законната лихва считано от датата на предявяване на
извънсъдебните претенции от всеки от ищците до окончателното плащане.
При произнасянето си съдът съобрази разпоредбите на чл.429, ал.2 и ал.3 КЗ,
предвиждащи, че в застрахователното обезщетение се включват и лихвите за
забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице и се
заплащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл.430, ал. 1, т. 2 от Кодекса или от датата на уведомяване
или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която
от датите е най-ранна. В случая надлежно е установено, че това е сторено на
08.01.2020г. от ищците С. З. Г., Г. З. Г. и Г. Р. А., на 21.08.2020г. от ищеца Н.
З. Г., на 21.10.2020г. от ищците С. М. И., А. С. И., А. С. И., на 16.03.2021г. от
ищеца З. А. С.. Липсват твърдения, съответно посочени и представени
доказателства, че в предходен момент застрахователят е бил уведомен от
застрахованото лице или деликвента по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ за
настъпилото застрахователно събитие. Поради това именно горепосочените
дати следва да се приемат като дати на уведомяване по смисъла на чл.429,
ал.3 КЗ. В този смисъл претенциите за заплащане на законната лихва считано
от датата на предявяване на извънсъдебните претенции от всеки от ищците до
окончателното плащане са основателни и следва да бъдат уважени.
Ищците са предявили и искове /частични/, с правно основание чл.86, ал.1
ЗЗД, срещу делинквента С. Ж. С. за заплащане обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху претендираните обезщетения, както следва:
за периода от *** г. до 08.04.2020 г. - 1000 лв., част от дължимата сума в общ
размер от 12150 лв. на С. З. Г.;
за периода от *** г. до 08.04.2020 г. - 1000 лв., част от дължимата сума в общ
размер от 12150 лв. на Г. З. Г.;
30
за периода от *** г. до 08.04.2020 г. - 1000 лв., част от дължимата сума в общ
размер на 9720 лв. на Г. Р. А.;
за периода от *** г. до 21.11.2020 г. - 1000 лв., част от дължимата сума в общ
размер от 27920 лв. на Н. З. Г.;
за периода от *** г. до 21.01.2021 г. - 1000 лв., част от дължимата сума в общ
размер на 25 720 лв. на С. М. И.;
за периода от *** г. до 21.01.2021 г. - 1000 лв., част от дължимата сума в общ
размер от 32155 лв. на А. С. И.;
за периода от *** г. до 21.01.2021 г. - 1000 лв., част от дължимата сума в общ
размер от 32155 лв. на А. С. И.;
за периода *** г. до 16.03.2021 г. - 1000 лв., част от дължимата сума в общ
размер на 28270 лв. на З. А. С..
В този случай и с оглед основателността на главните искове, следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, съгласно която при
задължения от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана, считано от деня на увреждането. Лихвата за забава се дължи от
делинквента С. Ж. С. от датата на злополуката, а в случая до датата,
предшестваща тази, считано от която в полза на ищците е присъдена лихва за
забава по исковете им срещу ответното застрахователно дружество.
Изчислено от съда обезщетението за забава върху присъдените
обезщетения за неимуществени вреди, дължимо от ответника С. Ж. С. е, както
следва: За периода от *** г. до 07.01.2020 г. сумата от 2421,03 лв. върху
присъденото в полза на С. З. Г. обезщетение в размер на 105 000 лв. За
периода от *** г. до 07.01.2020 г. сумата от 2421,03 лв., върху присъденото в
полза на Г. З. Г. обезщетение в размер на 105 000 лв. За периода от *** г. до
07.01.2020 г. сумата от 1614,02 лв. върху присъденото в полза на Г. Р. А.
обезщетение в размер на 70 000 лв. За периода от *** г. до 20.08.2020 г.
сумата от 9013,22 лв. върху присъденото в полза на Н. З. Г. обезщетение в
размер на 105 000 лв. За периода от *** г. до 20.10.2020 г. сумата от 7195,02
лв. върху присъденото в полза на С. М. И. обезщетение в размер на 70 000 лв.
За периода от *** г. до 20.10.2020 г. сумата от 10792,53 лв. върху
присъденото в полза на А. С. И. обезщетение в размер на 105 000 лв. За
периода от *** г. до 20.10.2020 г. сумата от 10792,53 лв. върху присъденото в
полза на А. С. И. обезщетение в размер на 105 000 лв. За периода *** г. до
16.03.2021 г. сумата от 10034,14 лв. върху присъденото в полза на З. А. С.
31
обезщетение в размер на 70 000 лв. При това следва извод за основателност
на предявените искове.
По разноските:
Ищците са заявили искане за присъждане на сторените по делото разноски
и с оглед изхода от спора по делото и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК, такива им се
дължат съразмерно на уважените размери на исковите претенции, но
доказателства за сторени от ищците разноски не са представени.
Представени са доказателства по делото за осъществено от адв.А. Х. Д.
безплатно процесулно представителство на ищците, на основание чл.38, ал.1,
т.2 от ЗА. Заявено е искане за присъждане на възнаграждение за
осъщественото безплатно процесулно представителство на ищците. В този
случай възнаграждението се определя по чл.36, ал.2 от ЗА и следва да се
присъди в тежест на ответника по делото. По минимума на чл.7, ал.2, т.5 от
Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
и съобразно на уважените размери на исковете се дължи на адв.А.Д.
възнаграждение в размер на общо 44047,50 лв. или 52857 лв. с включен ДДС,
тъй като адвокатът е данъчно регистрирано лице. Дължимото възнаграждение
в посочения размер е определено по всеки иск поотдено съобразно
материалния интерес в уважената част спрямо заявения, по реда на чл. 7, ал.
2, т. 5 от Наредба №1/2004 г.: 4427,50 лв. без ДДС по иска на Г. Р. А.; 6153
лв. без ДДС по иска на С. З. Г.; 6153 лв. без ДДС по иска на Г. З. Г.; 6153
лв. без ДДС по иска на Н. З. Г.; 4427,50 лв. без ДДС по иска на С. М. И.;
6153 лв. без ДДС по иска на А. С. И.; 6153 лв. без ДДС по иска на А. С. И.;
4427,50 лв. без ДДС по иска на З. А. С..
На ответната страна също се следват сторени по делото разноски
пропорционално на отхвърлената част от исковата претенция. Ответникът ЗД
„Бул инс" АД е сторил разноски в размер на 1000 лв. – депозит по САТЕ и
заплатено адвокатско възнаграждение, както следва: 6720 лв. по иска на С. М.
И., 7920 лв. по иска на С. З. Г., 7920 лв. по иска на Г. З. Г., 7920 лв. по иска на
А. С. И., 6720 лв. по иска на З. А. С., 7920 лв. по иска на А. С. И., 6720 лв. по
иска на Г. Р. А. и 7920 лв. по иска на Н. З. Г.. От тях съобразно отхвърлената
част от исковата претенция в полза на ответника следва да се присъдят
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в размер на 602,70 лв. депозит по
САТЕ и адвокатско възнаграждение, както следва: 4368 лв. по иска на С. М.
И., 4593,60 лв. по иска на С. З. Г., 4593,60 лв. по иска на Г. З. Г., 4593,60 лв. по
32
иска на А. С. И., 4368 лв. по иска на З. А. С., 4593,60 лв. по иска на А. С. И.,
4368 лв. по иска на Г. Р. А. и 4593,60 лв. по иска на Н. З. Г.. Неоснователно е
наведеното от ищците възражение с правно основание чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на претендираното от ответника ЗД „Бул инс" АД адвокатско
възнаграждение. Спрямо заявения материален интерес по делото
претендираното възнаграждение не надвишава предвидения минимум
съобразно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/09.07.2004г., а отделно и съответства
на правната и фактическа сложност на спора и извършените от адвоката
действия по защита на страната.
Ответникът С.С. не е претендирал сторени по делото разноски.
Ищците са били освободен от внасяне на държавна такса и разноски в
производството на основание чл. 83, ал. 2 и чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК, поради
което и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество ЗД „Бул инс" АД
следва да бъде осъдено да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по
сметка на Добрички окръжен съд сумата от 29400 лв., представляваща
дължимата държавна такса, определена съгласно чл.1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, върху размера на
уважените искови претенции. На същото основание ответникът С. Ж. С.
следва да бъде осъден да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по
сметка на Добрички окръжен съд сумата от 400 лв., представляваща
дължимата държавна такса, определена съгласно чл.1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, върху размера на
уважените искови претенции.
Водим от горното Окръжният съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Джеймс Баучър“ №87, на основание чл.432, ал.1
от КЗ, да заплати следните суми, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие
смъртта на З. Г. Р., ЕГН **********, починала на ***г. вследствие на ПТП
настъпило на ***, виновно причинено от С. Ж. С., водач на лек автомобил
марка „Фолксваген", модел "Голф" с Рег.№ ***, застрахован по риска
"Гражданска отговорност" при ЗД „Бул инс" АД, както следва:
33
на Г. Р. А., ЕГН ********** от гр.Д. сума от 70 000 лв., ведно със законна
лихва върху сумата, считано от 08.01.2020г. до окончателното изплащане на
обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 70 000 лв. до
претендирания размер от 200000 лв.;
на С. З. Г., ЕГН ********** със съгласието на неговия законен
представител Г. Р. А. от гр.Д. сумата от 105 000 лв., ведно със законна лихва
върху сумата, считано от 08.01.2020г. до окончателното изплащане на
обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 105 000 лв. до
претендирания размер от 250000 лв.;
на Г. З. Г., ЕГН **********, чрез законния представител Г. Р. А., от гр.Д.
сумата от 105 000 лв., ведно със законна лихва върху сумата, считано от
08.01.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 105 000 лв. до претендирания размер от
250000 лв.;
на Н. З. Г., ЕГН ********** от гр.Д. сумата от 105 000 лв., ведно със
законна лихва върху сумата, считано от 21.08.2020г. до окончателното
изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 105 000
лв. до претендирания размер от 250000 лв.;
на С. М. И., ЕГН ********** от гр.Д. сумата от 70 000 лв., ведно със
законна лихва върху сумата, считано от 21.10.2020г. до окончателното
изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 70 000
лв. до претендирания размер от 200000 лв.;
на А. С. И., ЕГН **********, чрез законния представител С. М. И. от гр.Д.
сумата от 105 000 лв., ведно със законна лихва върху сумата, считано от
21.10.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 105 000 лв. до претендирания размер от
250000 лв.;
на А. С. И., ЕГН **********, чрез законния представител С. М. И. от гр.Д.
сумата от 105 000 лв., ведно със законна лихва върху сумата, считано от
21.10.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 105 000 лв. до претендирания размер от
250000 лв.;
и на З. А. С., ЕГН ********** от гр.Д. сумата от 70 000 лв., ведно със
законна лихва върху сумата, считано от 16.03.2021г. до окончателното
изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 70 000
34
лв. до претендирания размер от 200000 лв.
ОСЪЖДА С. Ж. С., ЕГН **********, от с.П., община Д., ул.*** №9 да
заплати обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
– обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
вследствие смъртта на З. Г. Р., починала на ***г. вследствие на ПТП
настъпило на ***, виновно причинено от С. Ж. С., водач на лек автомобил
марка „Фолксваген", модел "Голф" с Рег.№ ***, застрахован по риска
"Гражданска отговорност" при ЗД „Бул инс" АД, както следва:
на Г. Р. А., ЕГН ********** от гр.Д. сумата от 1000 лв. - частичен иск от
целия претендиран размер от 9720 лв. - обезщетение за забава за периода от
*** г. до 07.01.2020 г. върху присъденото обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 70 000 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за периода от 08.01.2020
г. до 08.04.2020г.
на С. З. Г., ЕГН ********** със съгласието на неговия законен
представител Г. Р. А. от гр.Д. сумата от 1000 лв. - частичен иск от целия
претендиран размер от 12150 лв. - обезщетение за забава за периода от ***г.
до 07.01.2020г. върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 105 000 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за периода от 08.01.2020 г. до
08.04.2020г.
на Г. З. Г., ЕГН **********, чрез законния представител Г. Р. А., от гр.Д.
сумата от 1000 лв. - частичен иск от целия претендиран размер от 12150 лв.
- обезщетение за забава за периода от *** г. до 07.01.2020 г. върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 105 000 лв.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за периода от 08.01.2020 г. до 08.04.2020г.
на Н. З. Г., ЕГН ********** от гр.Д. сумата от 1000 лв. - частичен иск от
целия претендиран размер от 27920 лв. - обезщетение за забава за периода от
*** г. до 20.08.2020 г. върху присъденото обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 105 000 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за периода от 21.08.2020
г. до 21.11.2020г.
на С. М. И., ЕГН ********** от гр.Д. сумата от 1000 лв. - частичен иск от
целия претендиран размер от 25720 лв. - обезщетение за забава за периода от
*** г. до 20.10.2020 г. върху присъденото обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 70000 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за периода от 21.10.2020 г.
до 21.01.2021г.
на А. С. И., ЕГН **********, чрез законния представител С. М. И. от гр.Д.
35
сумата от 1000 лв. - частичен иск от целия претендиран размер от 32155 лв. -
обезщетение за забава за периода от *** г. до 20.10.2020 г. върху присъденото
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 105 000 лв., като
ОТХВЪРЛЯ иска за периода от 21.10.2020 г. до 21.01.2021г.
на А. С. И., ЕГН **********, чрез законния представител С. М. И. от гр.Д.
сумата от 1000 лв. - частичен иск от целия претендиран размер от 32155 лв. -
обезщетение за забава за периода от *** г. до 20.10.2020 г. върху присъденото
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 105 000 лв., като
ОТХВЪРЛЯ иска за периода от 21.10.2020 г. до 21.01.2021г.
и на З. А. С., ЕГН ********** от гр.Д. сумата от 1000 лв. - частичен иск от
целия претендиран размер от 28270 лв. - обезщетение за забава за периода
от *** г. до 15.03.2021 г. върху присъденото обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 70 000 лв.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Джеймс Баучър“ №87 да заплати на адвокат А. Х.
Д. сумата от 52857 лв. с вкл.ДДС, представляваща възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство на ищците Г. Р. А., С.
З. Г., Г. З. Г., Н. З. Г., С. М. И., А. С. И., А. С. И. и З. А. С., на основание
чл.38, ал.1 т.2 от ЗА.
ОСЪЖДА Г. Р. А., ЕГН ********** от гр.Д., С. З. Г., ЕГН **********, със
съгласието на законен представител Г. Р. А. от гр.Д., Г. З. Г., ЕГН **********,
чрез законния представител Г. Р. А., от гр.Д., Н. З. Г., ЕГН ********** от
гр.Д., С. М. И., ЕГН ********** от гр.Д., А. С. И., ЕГН **********, чрез
законния представител С. М. И. от гр.Д., А. С. И., ЕГН **********, чрез
законния представител С. М. И. от гр.Д. и З. А. С., ЕГН ********** от гр.Д.
да заплатят на ЗД „Бул инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Джеймс Баучър“ №87 сторените по делото
разноски в размер на 602,70 лв.
ОСЪЖДА Г. Р. А., ЕГН ********** от гр.Д. да заплати на ЗД „Бул инс"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Джеймс Баучър“ №87 сторените по делото разноски в размер на 4368
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С. З. Г., ЕГН ********** със съгласието на законен представител
Г. Р. А. от гр.Д. да заплати на ЗД „Бул инс" АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс Баучър“ №87 сторените по
36
делото разноски в размер на 4593,60 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Г. З. Г., ЕГН **********, чрез законния представител Г. Р. А., от
гр.Д. да заплати на ЗД „Бул инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Джеймс Баучър“ №87 сторените по делото
разноски в размер на 4593,60 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н. З. Г., ЕГН ********** от гр.Д. да заплати на ЗД „Бул инс" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс
Баучър“ №87 сторените по делото разноски в размер на 4593,60 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С. М. И., ЕГН ********** от гр.Д. да заплати на ЗД „Бул инс"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Джеймс Баучър“ №87 сторените по делото разноски в размер на 4368
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА А. С. И., ЕГН **********, чрез законния представител С. М. И.
от гр.Д. да заплати на ЗД „Бул инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.“Джеймс Баучър“ №87 сторените по делото
разноски в размер на 4593,60 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА А. С. И., ЕГН **********, чрез законния представител С. М. И.
от гр.Д. да заплати на ЗД „Бул инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.“Джеймс Баучър“ №87 сторените по делото
разноски в размер на 4593,60 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА З. А. С., ЕГН ********** от гр.Д. да заплати на ЗД „Бул инс"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Джеймс Баучър“ №87 сторените по делото разноски в размер на 4368
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Джеймс Баучър“ №87 да заплати по сметка на
Окръжен съд Добрич, в полза на Бюджета на съдебната власт, сумата от
29400 лв., представляваща дължимата държавна такса, определена съгласно
чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
ОСЪЖДА С. Ж. С., ЕГН **********, от с.П., община Д., ул.*** №9 да
заплати по сметка на Окръжен съд Добрич, в полза на Бюджета на съдебната
власт, сумата от 400 лв., представляваща дължимата държавна такса,
37
определена съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответниците по следните
посочени от ищците банкови сметки в „Юробанк България“ АД:
Титуляр Г. Р. А.: ***
Титуляр Г. З. Г.: ***;
Титуляр С. З. Г.: ***;
Титуляр Н. З. Г.: ***;
Титуляр С. М.а И.: ***;
Титуляр З. А. С.: ***;
Титуляр Адвокатско дружество „Ч., П. и И.а“: *** /за сумите дължими на
ищците А. С. И. и А. С. И./.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
38