№ 462
гр. София, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Атанас Маджев
при участието на секретаря Камелия В. Славкова
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело №
20241100901407 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е във връзка с подадена искова молба вх. № 78003/09.07.2024 г. от ЗЕАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр. София срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр. София.
Предявени за разглеждане при условията на обективно кумулативно съединяване са
осъдителни искове, както следва :
1./ иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата в размер от
68 298,12 лв., ведно със законната лихва, считано от момента на депозиране на
ИМ – 09.07.2024 г. до окончателното й изплащане, която сума представлява дължимо
регресно вземане и ликвидационни разноски за изчислено и изплатено от ищеца
обезщетение по имуществена застраховка „КАСКО на МПС“ сключена по полица №
4704230400000160 с валидност от 25.01.2023 г. до 24.01.2024 г. относно влекач
„ВОЛВО“, с рег. № ВР **** СК по повод на настъпило застрахователно събитие от
15.09.2023 г. представляващо покрит риск по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“; и
2./ иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 1
279,51 лв. – обезщетение за забава в плащането на главното вземане /68 298,12 лв./,
което е начислено за допуснато закъснение в периода от 21.05.2024 г. до 08.07.2024 г.
В исковата молба са изложени фактически твърдения, че при дружеството-ищец е
бил застрахован по имуществена застраховка „Пълно каско“ влекач „ВОЛВО“, рег. №
ВР **** СК, която към датата – 15.09.2023 г. е била в период на валидност, а
уговорената по нея застрахователна сума е възлизала на стойност от 95 638,13 лв.
Поддържа се, че на 15.09.2023 г. при движение по главен път I-7 от гр. Котел към с.
Мокрен при км. 291+300 на територията на община – Котел е настъпило ПТП между
1
влекач „ВОЛВО“, рег. № ВР **** СК и лек автомобил „ФОРД ФОКУС“, с рег. № Т
**** АМ, като вината за това събитие се поддържа да е на водача на лек автомобил
„ФОРД ФОКУС“ – А. А.. Гражданската отговорност на последния водач се поддържа
да е била застрахована при ответния застраховател, съгласно застрахователна полица с
№ BG/22/123001644826, която има период на валидност от 02.06.2023 г. до 01.06.2024
г. Относно механизма на настъпване на произшествието в ИМ е обяснено, че е станал
при движение на л.а. „ФОРД ФОКУС“, с рег. № Т **** АМ по мокра пътна настилка и
десен завой, като вследствие на това същия е навлязъл в лентата за насрещно
движение и там е настъпил сблъсък с влекач „ВОЛВО“, рег. № ВР **** СК, който е
управляван от Б. Т.. В резултат от този сблъсък влекач „ВОЛВО“, рег. № ВР **** СК
е излязъл от пътното платено и по него са настъпили щети в предната част, които са
детайлизирани в по вид в ИМ. Сочи се, че описаното застрахователно събитие е
станало по причина, че водача на л.а. „ФОРД ФОКУС“ е управлявал същия при
скорост несъобразена с описаната пътна обстановка. Така при ищеца била образувана
преписка по щета с № 470423232351365, по която настъпилите по влекач „ВОЛВО“,
рег. № ВР **** СК са били описани, а ремонтът му по искане на застрахованото лице
е бил възложен на официален сервиз „ВОЛВО ГРУП БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като
заплатената стойност на същия възлиза на сумата от 64 935,49 лв. без ДДС, като същия
е бил платен от ищеца-застраховател на дружеството сервизирало автомобила на
датата – 10.11.2023 г. Наред с това по повод на същото произшествие се сочи, че
застрахованият – „ЕКОФРУТ“ ООД е реализирал разходи за репатриране на увредения
влекач, които възлизат на сумата от 3 337,63 лв., като и те са били репарирани от
ищеца. Изтъква се и това, че с оглед приключване на преписката по щета от ищеца са
извършени и обичайни ликвидационни разноски за оглед на увредения автомобил и
определяне стойността на щетите по него, като тези разноски се определят на сумата
от 25,00 лв. Така общият формиран размер на щетата покрита от ищеца по
имуществената застраховка на влекач „ВОЛВО“, рег. № ВР **** СК се поддържа да
възлиза на сумата от 68 298, 12 лв. Понеже към момента на настъпване на събитието,
гражданската отговорност на виновния водач на лек автомобил „ФОРД ФОКУС“, с
рег. № Т **** АМ се покрива от ответника – ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, то същия следва да
отговаря към платилия по имуществената застраховка ищец за регресното вземане,
което последния предявява за присъждане за сумата от 68 298, 12 лв. Въпреки
отправената покана до ответника за плащане /възстановяване на стойността на
заплатеното застрахователно обезщетение/, такова не последвало в дадения за това
срок, а обратно с писмо от 20.05.2024 г. ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е отказал плащане по тази
щета. Предвид това ищецът поддържа, че от деня следващ този отказ, а именно от
21.05.2024 г. до деня на завеждане на исковата молба ответникът е изпаднал в
положение на забава в плащането на главното вземане, което е предизвикало и
настъпване на отговорност за заплащане на обезщетение за забава в размер на сумата
от 1 279,51 лв. Иска се и присъждане на направените по делото разноски от ищеца.
В срока за отговор по чл. 367 ГПК на 28.08.2024 г. ответното застрахователно
дружество е депозирало такъв, чрез пълномощника си – юрисконсулт Г.. С него
предявените искове се оспорват по техните основания и размери. Преди всичко
ответника оспорва твърденията на ищеца, че реализацията на описаното в ИМ
произшествие между двете превозни средства е станала по причина –виновното
поведение на водача А. управлявал лек автомобил „ФОРД ФОКУС“, с рег. № Т ****
АМ. Възразява се по описания в ИМ механизъм на настъпване на произшествието,
както и по приписаните на водача – А. нарушения на правилата на ЗДв.П, съответно,
че действията на водача – А. са допринесли за настъпването на застрахователното
събитие. Сочи се, че водача на „ФОРД ФОКУС“, с рег. № Т **** АМ не е имал
възможност и не е могъл да предвиди поведението на водача на товарния автомобил,
2
съответно да съобрази собствените си действия за да може да избегне настъпването на
съприкосновение с другия участник. Прави се позоваване, че вината за настъпване на
произшествието е на водача на влекач „ВОЛВО“, рег. № ВР **** СК, като същия е
допуснал нарушения на правилата за движение по пътищата, като същия е могъл да
предвиди и предотврати настъпването на произшествието, но не го е направил.
Следователно неговото поведение се явява причина за настъпване на произшествието
и реализацията на вредите по влекача. При условията на евентуалност от ответника се
въвежда възражение, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат с оглед
поведението на водача на влекач „ВОЛВО“, рег. № ВР **** СК. На следващо място с
отговора се оспорва вида, характера и степента на уврежданията, както и твърдението,
че същите са възникнали в резултат на произшествието, като се поддържа, че
описаните, ремонтирани и репарирани щети не са настъпили в причинна връзка с
описаното в ИМ произшествие. Резерви са изказани и по размера на поисканото за
присъждане вземане за репариране на платено обезщетение. Оспорва се и
необходимостта от това ремонтът на застрахования при ищеца да е следвало да се
извършва в официален сервиз, като стойността на подобен ремонт не обвързва
ответника – застраховател по ГО. Последният може да бъде отговорен само за
действителния размер на отстранените вреди, но не и за този фактуриран при ремонт в
официален сервиз. Изтъква се, че методиката при определяне на размера на вредите
следва да бъде подчинена на правилото на чл. 386, ал. 2 КЗ. Сред въведените
възражения в отговора е и това, че по отношение на увредения от произшествието
влекач „ВОЛВО“, рег. № ВР **** СК е настъпила тотална щета по смисъла на чл. 390
КЗ, което прави претенцията предявена в прекомерен размер, защото същата не
кореспондира на средната пазарна стойност на превозното средство към датата на
настъпване на произшествието, а така също и със стойността на запазените части.
Настоява се, че констатираните по влекача щети от описаното в ИМ произшествие са
такива надвишаващи по размер 70 % от неговата действителна стойност. Нямало
основание и за начисляване на вземане за обезщетение за забава, тъй като с оглед
поддържаното положение на настъпила тотална щета върху влекача застрахован при
ищеца, последния не е изпълнил задължението си да предостави при претенцията си
към ответника доказателство за прекратяване на регистрацията на влекача в КАТ. В
обобщение ответника смята, че не са реализирани материалните предпоставки за
ангажиране на неговата отговорност, като застраховател по застраховка „ГО“ и иска
отхвърляне на предявените за разглеждане от ищеца искове.
В срока по чл. 372 ГПК ищецът не се е възползвал от правото си да подаде
допълнителна искова молба по делото.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за
установено следното:
От приобщеното за доказателство свидетелство за регистрация – част 1, което е
издадено от МВР се установява това, че влекач „ВОЛВО ФХ“ , с рег. № ВР ****СК е
собственост на „ЕКОФРУТ“ ООД, като първоначалната му регистрация в Р. България е
27.01.2021 г.
Видно от застрахователна полица с № 4704230400000160 сключена на 16.01.2023 г.
се констартира, че между ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ и
„ЕКОФРУТ“ ООД е сключен застрахователен договро с предмет – имуществена
застраховака „Каско Стандарт“ касаеща – влекач „ВОЛВО ФХ“, с рег. № ВР ****СК
при основно покритие - Пълно каско, като е уговорена застрахователна стойност в
размер на сумата от 95 638,13 лв. и период на действие на полицата от 25.01.2023 г. до
24.01.2024 г. Към така сключения застрахователен договор приложение намират Общи
3
условия на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ по застраховка „Каско
Стандарт“, които са приложими в тази им редакция, считано от 06.06.2022 г.
С определение от 16.10.2024 г. на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са
отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните в процеса
обстоятелството, че влекач „ВОЛВО“, с рег. № ВР **** СК е застрахован при ищеца
договор за имуществена застраховка „КАСКО на МПС“ сключена по полица №
4704230400000160 с валидност от 25.01.2023 г. до 24.01.2024 г., както и че ответното
дружество е застраховало по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ лек автомобил „ФОРД ФОКУС“, с рег. № Т **** АМ съгласно
застрахователна полица с № BG/22/123001644826, която има период на валидност от
02.06.2023 г. до 01.06.2024 г.
Според представения и приет за доказателство по делото констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 287р-13424 изготвен на 15.09.2023 г. от длъжностно лице
при РУП – Котел е отразено, че около 12,30 ч. на 15.09.2023 г. лек автомобил „Форд
Фокус“ с рег. № Т **** АМ се движи по републикански път I-7 с посока на движение
от гр. Котел към АМ Тракия и в района на км. 291+300 в условия на мокра пътна
настилка и десен завои на пътя от водача е загубен контрол върху управлениеот на
лекия автомобил, като последния навлиза частично в лентата за насрещно движение и
реализира ПТП с движещия се в срещуположна посока влекач „ВОЛВО“, с рег. № ВР
**** СК с прикачено към него полуремарке с рег. № ВР **** ЕВ. След реализиране на
удара влекачът се отклонява вляво и се ударя в предпазната мантинела и така
преустановява своето движение. В протокола е отразено, че водач на лекия автомобил
е лицето – А. М. А., а на влекача с прикачено ремарке – Б. Велинов, като от
реализираното произшествие има двама пострадали водача и пътник от лекия
автомобил. Отбелязано е също така, че на водача – А. М. А. е издаден акт за
установяване на административно нарушение РД 342220 от 15.09.2023 г. Към
протокола има приложена план-схема на местопроизшествието, която е съставена от
длъжностното лице при РУП-Котел, като в нея са нанесени трима участника в
произшествието.
Констатира се, че на 18.09.2023 г. до застрахователно дружество ЗЕАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ е било подадено писмено заявление от
застрахования – „ЕКОФРУТ“ ООД за изплащане на застраховатлено обезщетение по
застраховка „Каско“, като в него са посочени данни за застрахованото и увредено
превозно средство, данни за водача, както и дата и място на настъпване на
застрахователното събитие, респективно начин на неговото реализиране. Посочено е,
че щетите по превозното средство са в предната му част. Направен е избор за начин на
обезщетяване – чрез отремонтиране в сервиз посочен от застрахователната компания.
В пределите на образуваната преписка по щета под № 59-0400-00763/23 от
18.09.2023 г. от представители на застрахователя по имуществена застраховка „Каско“
е извършен оглед и опис на щетите по застрахования влекач „ВОЛВО“, с рег. № ВР
**** СК, като в тази насока е извършено заснемане и опис на повредите с
индивидуализация на детайл, количество, степен на засягане, необходими материали и
боя.
С възлагателно писмо от 20.09.2023 г. застрахователя-ищец във връзка с
ликвидацията на образуваната пред него щета под № 59-0400-00763/23 е възложил на
официалния сервиз оторизиран за ремонт на марка „Волво“ за Р. България, а именно –
„Волво Груп България“ ЕООД да извърши отремонтиране на МПС - влекач „ВОЛВО“,
с рег. № ВР **** СК.
Съгласно представени и приети за доказателства протокол за предаване на
подлежащия на отремонтиране влекач, както и издадена фактура от 31.10.2023 г. се
4
установява, че застрахованото по имуществена застраховка „Каско“ превозно средство
е било ремонтирано в сервиз на „Волво Груп България“ ЕООД, като извършените
операции по замяна и ремонт на компоненти са изчерпателно детайлизирани по вид,
количество, борий, единична и обща цена във фактурата. Общата фактурирана
стойност на ремонта възлиза на сумата от 64 935,49 лв. без ДДС, респективно
77 922,59 лв. с вкл. ДДС. Видно от преводно нареждане за кредитен превод датиращо
от 10.11.2023 г. ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ е платил на „Волво
Груп България“ ЕООД фактурираната стойност на ремонта в размер на 64 935,49 лв.
От ищеца е ангажирана и фактура с № ********** от 19.09.2023 г. издадена от
„УШЕВ-ТРАНС“ ЕООД с получател – „ЕКОФРУТ“ ООД и касае предоставени услуги
по товарене, разтоварване и транспортиране на катастрофирал камьон „ВОЛВО“, с
рег. № ВР **** СК и ремарке към него, в т.ч. с празен пробег до клиента. Стойността
на фактурираната услуга възлиза на сумата от 3 337,63 лв. без ДДС, съответно 4 005,16
лв. с вкл. ДДС. Цената на услугата се констатира, че е била платена от получателя на
фактурата „ЕКОФРУТ“ ООД, като това е станало с платежно нареждане от 20.09.2023
г. Впоследствие на 04.10.2023 г. ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ е
възстановил в полза на „ЕКОФРУТ“ ООД част от този паричен разход, а именно
сумата от 3 337,63 лв.
След ликвидиране на щета № 59-0400-00763/23 ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“ е изпратил регресна покана до ответника – ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД,
мкоято е получена на 26.02.2024 г. от адресата й /така известие за доставяне на лист 41
от делото/. С нея е поискано възстановяване на платената по щета сума в общ размер
на 68 298,12 лв.
Съгласно писмо от 20.05.2024 г. ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е отказал да плати сумата по
регресната покана в полза на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“
позовавайки се на това, че видно от документите придружаващи регресната претенция
няма резултат от образуваното и водено разследаване за причините довели до
настъпване на ПТП, по което ищеца е платил в качеството си на застраховател по
имуществена застраховка „Каско“.
По делото е назначена съдебно-автотехническа експертиза, по която е изготвено
експертно заключение от вещото лице инж. Й. Д. Й., което е изслушано и прието в
отркито съдебно заседание състояло се на 21.02.2025 г. Съобразено специалните
знания използвани за формиране на отговорите по него, които настоящия състав
кредитира, като обосновани и компетентно приложени след проверка на материалите
по делото /в т.ч. и снимков материал от публично достъпни данни за произшествието в
интернет пространството, което е отразено в медиите/ се изяснява, че произшествието
от 15.09.2023 г. е настъпило при механизъм, както следва : около 12,30 ч. на 15.09.2023
г. лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № Т **** АМ се движи по републикански път I-
7 с посока на движение от гр. Котел към АМ Тракия и в района на км. 291+300 в
условия на мокра пътна настилка и десен завои на пътя от водача е загубен контрол
върху управлениеот на лекия автомобил, като последния навлиза частично в лентата
за насрещно движение и реализира ПТП с движещия се в срещуположна посока влекач
„ВОЛВО“, с рег. № ВР **** СК с прикачено към него полуремарке с рег. № ВР ****
ЕВ. След реализиране на удара влекачът се отклонява вляво и се ударя в предпазната
мантинела и така преустановява своето движение. Поддържаната от вещото лице
причина за настъпването на произшествието е поведението на водача на лекия
автомобил „Форд Фокус“, доколкото същият е управлявал превозното средство при
скорост, която не му е позволила да следва кривата на завоя, без да навлиза в лентата
за насрещно движение. В заключеноето е обсъден и вариант на развитие на
произшествието при участието и на трето превозно средство, каквото отбелязване
5
присъства в скицата придружаваща констативния протокол, като е изтъкнато, че при
подобно разположение на евентуалните трима участника, то вследствие на удара
лекия автомобил „Форд Фокус“ щеше да има съвсем различна траектория на
разположение, като би се позиционирал вдясно по посоката си на движение, а не в
лявата лента за движение, както се вижда от снимките в интернет. Направен е обстоен
анализ на мястото на произшествието, като е посочено, че пътят е организиран в две
пътни платна – по едно във всяка посока, като същите са разделени от непрекъсната
линия. Налице е наклон при изкачване на влекача и спускане за лекия автомобил.
Също така около 50 метра преди мястоот на удара, от страната на водача на лекия
автомобил са монтирани пътни знаци – А3 „Последователни опасни завои, пътвия от
които е надясно“, вкл. знак забраняващ движение със скорост превишаваща 50 км.ч.
От страната на влекача не са установени поставени указателни знаци преди мястото на
произшествието. Към момента преди и по време на ПТП-то пътната настилка е била
мокра. Не са локализирани следи от спирачен път преди мястото на удара. След
направени изчисления е даден отговор, че вероятното място на непосредственото
настъпване на удара между двете превозни средства е в пътната лента за движение
ползвана от влекача. По отношение на скоростта на движение на участниците е
посочено, че данни са налице само за тази на лекия автомобил около 50-60 км.ч., като
при тази скорост опасната му зона за спиране е в диапазона от 39,78 до 52,8 метра, а
възможността за възприемане между двамата водачи преди удара е била в порядъка на
20-25 метра. Изтъкната е възможност за предотвратимост на удара, като тя е могла да
се случи ако водачът на лекия автомобил е управлявал същия при скорост, която да му
позволява да спазва кривата на завоя, без да навлиза в лентата за насрещно движение.
Същшевременно за водача на влекача не е съществувала техническа опция да избегне
настъпването на ПТП-то, защото лекия автомобил е навлязъл внезапно в неговата
лента за движение. На следващо място вещото лице прави заключение, че при
съпоставка на вредите по влекач „ВОЛВО“ посочени в описа изготвен от
застрахователя и наличен по делото и механизма на реализация на ПТП-то, то няма
съмнение, че тези вреди се намират в пряка и причинно-следствена връзка с
настъпилото на 15.09.2023 г. застрахователно събитие. Що се касае до рекапитулацията
на паричното изражение на вредите по повредения влекач, вещото лице е осигурило за
целите на производството нялколко алтернативни варианта, а именно :
възстановителна стойност на база пазарни цени по приложената фактура от
официалния сервиз оторизиран за тази марка автомобили – 64 935,49 лв. без ДДС;
стойност определена на база средни пазарни цени към датата на ПТП – 60 643,68 лв.
без ДДС; стойност определена на база средни пазарни цени на алтернативни резервни
части към датата на ПТП – 49 986,73 лв. без ДДС; и стойност към датата на ПТП по
чл. 17 и чл. 19 от Наредба 24/2006 г. за методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на МПС – 64 935,49 лв. без ДДС. Относно
техническата необходимост за репатриране на влекач „Волво“ след настъпилото ПТП
на 15.09.2023 г. съобразявайки степента и характера на получените повреди най-вече
по ходовата част на превозното средство е направило извод, че не би било безопасно
същият да бъде отведен от мястото на собствен ход и е следвало да бъде репатриран.
Пазрните цени за такава услуга с оглед характеристиките на превозното средство са
определени на сумата от 6 300 лв. с ДДС, като в случая услугата предоставена от
„УШЕВ-ТРАНС“ ЕООД на цена от 4005,16 лв. се явява по-ниска по размер от средната
пазарна такава. Изяснено е, че към момента на реализиране на ПТП-то /15.09.2023 г./
действителната пазарна стойност на влекач „ВОЛВО“, с рег. № ВР **** СК възлиза на
сумата от 116 060 лв., а стойността необходима за възстановяването му определена на
база пазарни цени е 77 922,59 лв., което представлява 67,14 % от неговата
действителна стойност, което изключва хипотезата на тотална щета.
6
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите – А. А. и
Б. Т..
В показанията дадени от свидетеля – А. става ясно, че към 2023 г. е притежавал и
управлявал лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № Т **** АМ. Съща се, че именно с
него е участвал в ПТП, което е станало в района на село Мокрен. Спомня си, че това
се случило на 15.09.2023 г., когато пътувал Търговище за Истанбул. Било около 10-11
ч., като настилката била мокра, защото в района имало лек валеж. Пътят бил двулентов
– по едно платно в посока. Участъкът бил с множество завои, като свидетеля се
движел с около 50-60 км.ч. Пред него нямало други участници в движението. Понеже
возил и възрастната си майка на задната седалка на автомобила и тя в един му казала,
че ще си легне, което го провокирало да погледне в огледалото за обратно виждане.
Веднага след това станала и катастрофата си тира. Камьонът се движел в
срещуположна на неговата посока. Ударът станал на един от завоите на пътя, като
свидетелят А. сочи, че се е движел в своето пътно платно. Мястото на удара било в
средата на платното, като за свидетеля А. завоя имал дясна посока. Отрича да е
употребявал алкохол преди произшествието.
В показанията си свидетеля – Т. потвърждава, че през 2023 г. работейки за фирма
„ЕКОФРУТ“ е управлявал влекач „Волво“ в ремарке. Работейки като професионален
шофьор и при изпълнение на курс от Пловдив за Шумен през м. септември 2023 г.
станал участник в ПТП в района на село Мокрен. Понеже валяло настилката била
мокра. Действието се развило в обедните часове на деня. Участъкът от пътя бил с
двупосочно движение – по платно в посока, като свидетеля Т. св движел по права
отсечка с предстоящ ляв завои, а другия участник с лек автомобил „Форд Фокус“
излизал от десен за него завои. Този автомобил навлязък наполовина в платното на
движение на камьона управляван от свидетеля – Т. и така станал удара. Водачът на
Форда имал пряка видимост към камьона поне 5 секудни след излизане от завоя и
спокойно могъл да се прибере в своето платно за движение. Свидетелят пуснал
единствено газта, но не натиснал спирачка, защото мислел, че другият водач ще се
прибере. Невъзможно било от водача на камьона да се предприеме маневра, с която да
се избегне станалото, тъй като вдясно имало пропаст, а ако се завиело вляво
последиците могло да са и по-тежки. Скоростта на движение на камьона била в
порядъка на 40 км.ч., като същия се изкачвал по нагорнище. Свидетелят допълва, че
непосредствено след удара между него и лекия автомобил – „Форд Фокус“ в
ремаркето закачено за влекача се ударил трети участник. Вероятната причина за този
втори удар е, че същия не е могъл да спре при създалата се ситуация. Щетите по
влекача били концентрирани отпред и отляво. Допълва се, че се наложило камьонът да
бъде изведен от мястото на произшествието с репатрак.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 411 КЗ :
Съгласно чл. 411 КЗ застрахователят по имуществена застраховка, изпълнил
задължението си за заплащане на дължимото застраховатлено обезщетение по
отношение на застрахования, встъпва в правата му срещу причинителя на вредата или
неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на
платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. В този смисъл за да бъде уважен предявения от ЗЕАД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ иск с посоченото основание е необходимо да се
установи наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и увреденото
лице по договор за имуществена застраховка на процесния влекач, осигуряващо
покритие към датата на застрахователното събитие, настъпването на застрахователно
7
събитие по договора за имуществена застраховка – пътно-транспортно произшествие и
неговия механизъм, както и че същото представлява покрит застрахователен риск
съгласно договора. Наред с горното следващият релевантен факт подлежащ на
установяване се състои в това, че пътно-транспортното произшествеие е довело до
причиняване на вреди на застрахования, техния размер, както и заплащането на
застрахователно обезщетение по имуществената застраховка и неговия размер. На
последно място за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество
по делото трябва да бъде проведено доказване, че пътно-транспортното произшествие
е настъпило в резултат от поведението на лице, чиято гражданска отговорност е
застрахована от ответното дружество.
Реализирането на първото условие, а именно наличието на застрахователно
правоотношение създадено между ищеца и увреденото лице по договор за
имуществена застраховка на процесния влекач „ВОЛВО“, с рег. № ВР **** СК е
безпротиворечиво установено по делото чрез представянето на валидно сключен
застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт“, като от
прегледа на съдържанието му става ясно, че ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП“ е поел риска да отговаря за увредите по притежавания от „ЕКОФРУТ“ ООД
влекач „ВОЛВО“, с рег. № ВР **** СК до размер на застрахователна стойност от
95 638,13 лв. и през период на застрахователно покритие от 25.01.2023 г. до 24.01.2024
г. Трябва да се добави и това, че този юридически факт изобщо не е спорен между
страните по делото, поради което и същия е отделен за такъв по предвидения в
процесуалния закон ред.
Настъпването на очертаното в ИМ застрахователно събитие също се явява
успешно разкрит по делото юридически факт. От събраните в хода на съдебното
дирене писмени доказателства – констативен протокол за ПТП, свидетелски показания
събрани при разпита и на двамата участника в произшествие А. и Т., както и от
констатанциите на вещото лице по допуснатата, изслушана и приета авто-техническа
експертиза се изяснва, че около 12,30 ч. на 15.09.2023 г. лек автомобил „Форд Фокус“ с
рег. № Т **** АМ се движи по републикански път I-7 с посока на движение от гр.
Котел към АМ Тракия и в района на км. 291+300 в условия на мокра пътна настилка и
десен завои на пътя от водача е загубен контрол върху управлениеот на лекия
автомобил, като последния навлиза частично в лентата за насрещно движение и
реализира ПТП с движещия се в срещуположна посока влекач „ВОЛВО“, с рег. № ВР
**** СК с прикачено към него полуремарке с рег. № ВР **** ЕВ. След реализиране на
удара влекачът се отклонява вляво и се ударя в предпазната мантинела и така
преустановява своето движение. Механизмът на настъпване на посоченото пътно
произшествие не се променя от обстоятелството, че непосредствено след настъпване
на удара между лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № Т **** АМ и влекач „ВОЛВО“,
с рег. № ВР **** СК движещият се зад влекача с ремарке трети участник с неизяснен
по делото автомобил катастрофира в задната част на ремаркето прикачено към влекач
„ВОЛВО“, с рег. № ВР **** СК. Макар да се установява наличието на такъв втори
удар, то същия няма пряко отношение към механизма на настъпване на релевантното
по спора произшествие, а по-скоро именно това произшествие е провокирало и
настъпилия след това сблъсък в задната част на камьона с трети участник. Последният
не се е движел в пътното платно срещу влекача и не е въздействал върху поведението
на водачите на лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № Т **** АМ и влекач „ВОЛВО“, с
рег. № ВР **** СК, като изобразяването му на план-схемата с посоченото
местоположение е твърде вероятно да е резултат от погрешно възпроизвеждане на
разположението на превозните средства на място от длъжностното лице, което е
документирало произшествието. Този извод се потвърждава напълно от показанията на
двамата свидетели, както и от заключението на вещото лице, което аргументирано от
8
техническа страна обосновава, че ако има наличие на такъв трети участник с
посоченото местоположение, то характеристиката на удара щеше да е съвсем различна,
в т.ч. и крайното местоположение на лек автомобил „Форд Фокус“. В обобщение
възражението на ответника за различен механизъм на настъпване на ПТП, за което се
сочи да е станало причина за изплащане на регресираното застархователно
обезщетение, а именно с участието и на трети водач не се доказва успешно по делото.
Замесването на третия водач се оказва да има съвсем самостоятелна и
несъпричиняваща роля при възникването на анализираното ПТП, тъй като същият е
катастрофирал в задната част на ремаркето на влекач „ВОЛВО“, с рег. № ВР **** СК,
веднага след настъпване на процесното произшествие, вероятно поради рязкото
спиране на последния.
Очертаното застрахователно събитие ПТП без колебание попада в покритието
осигурявано от сключения между ищеца и увреденото лице – „ЕКОФРУТ“ ООД
застрахователен договор за имуществено застраховане „Каско Стандарат“, доколкото
под ПТП според ОУ на застрахователния договор се разбира събитие, което е
възникнало в процеса на движение на ППС и предизвикало повреда върху него.
Понеже в случая се касае за уговорено застрахователно покритие „Пълно каско“, то
тук попадат всички щети причинени от застрахователно събитие посочено в клауза
„Пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия“.
Следваща материална предпоставка имаща значение към реализацията на
фактическия състав по възникване на спорното материално право на регресно вземане
по чл. 411 КЗ е да се разкрие осъществено плащане на застрахователно обезщетение от
застрахователя по имуществената застраховка в полза на застрахованото по нея
лице/официален оторизиран да извърши ремонта сервиз. В случая по делото, като част
от приобщената преписка по щета са събрани писмени документи, които разкриват
факта, че застрахованият е поискал да се възползва от начин на обезщетяване, чрез
отремонтиране на влекач „ВОЛВО“, с рег. № ВР **** СК в оторизиран официален
сервиз, като именно така е и станало. Доказва се, че ищеца –застраховател по
имуществена застраховка „Каско“ е възложил поправянето на щетите по застрахования
при него влекач на официалния сервиз за марката „ВОЛВО“ в Р. България, а именно -
„Волво Груп България“ ЕООД, като след извършването на автосервизната услуга
поверена на това дружество последното е издало фактура за нейната стойност, която
се установява да му е била платена от застрахователя – ищец ЗЕАД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“. С това процеса по ликвидиране на щетата по
имуществена застраховка „Каско Стандарт“ относно настъпилото на 15.09.2023 г.
застрахователно събитие / ПТП/ е приключил, като застрахователя е изпълнил
задължението си да предостави полагащото се в полза на материално легитимирания
по създаденото застрахователно правоотношение субект - „ЕКОФРУТ“ ООД
застрахователно обезщетение.
Същевременно от констатациите направени от вещото лице по приетото
заключение по назначената САТЕ еднопосочно се доказва, че всички настъпили по
влекач „ВОЛВО“, с рег. № ВР **** СК щети, вследствие на изясненото по делото
произшествие от 15.09.2023 г. се намират в пряка причинно-следствена връзка с
установения механисъм на неговата реализация, като никоя от вредите възприети от
вещото лице и включени в описа на щета не може да се изолира, като се приеме, че не
резултат от коментираното ПТП. Тук е мястото да се посочи, че сред тези вреди не
попадат такива, които евентуално са реализирани по прикаченото към влекач
„ВОЛВО“, с рег. № ВР **** СК ремарке, за което се изясни, че е било ударено от
третия участник.
Относно поведението на всеки един от двамата водачи, в резултат на което се е
9
стигнало до настъпването на ПТП датиращо от 15.09.2023 г. съдът кредитра
заключението на вещото лице – Й., което е прието след изслушване и мотивиране в
съдебно заседание. В него за причина допринесла за реализацията на събитието се
сочат действията на водача на лекия автомобил „Форд Фокус“ с рег. № Т **** АМ, а
именно - че същия е управлявал превозното средство със скорост, която не му е
позволила да следва кривата на завоя, без да навлиза в лентата за насрещно движение.
Този извод е направен от експерта при съчетано анализиране на разположението на
превозните средства непосредствено към момента на удара и след реализацията на
удара, като източникът на информация е съставения след произшествието протокол и
снимков материал снет при публичен достъп в електронна медия отразила настъпилото
произшествие. Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от Закона за движения по пътищата
предвижда, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват, а според, ал. 2, водачите са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. Проведеното по делото доказване позволява да се формира извод, че
тези задължения са прекрачени от водача А. А. управлявал лек автомобил - „Форд
Фокус“ с рег. № Т **** АМ непосредствено преди настъпване на произшествието на
15.09.2023 г., тъй като същият не се е съобразил с пътния участък, който е бил
регулиран от съответните поставени пътни знаци означаващи предстоящи опасни
завои, пренебрегнал е усложнената пътна обстановка – мокъра пътна настилка, движел
се е минимум с максумално допустимата скорост от 50 км.ч., което е довело и до
навлизането му с една част от превозното средство в лентата за насрещно движение,
където е настъпил и сблъсъка. Допълнителна причина способствала за реализиране на
прозишествието е и това, че водачът – А. А. непосредствено преди настъпване на
сблъсъка за секунди е отклонил вниманието си поглеждайки към намиращата се на
задната седалка пътничка, което го е възпрепятствало да възприеме навреме насрещно
движещия се влекач и да предприеме маневра за връщане на превозното средство,
което управлява в предназначената за него пътна лента за движение. Паралелно с това
разгледано поведението на другия водач управлявал влекач „ВОЛВО“, с рег. № ВР
**** СК не издава каквото и да е нарушение на правилата за движение по пътищата.
Устновява се, че същия е поддържал скорост от 40 км.ч., като се е изкачвал по пътния
участък и е спазвал своята лента за движение. Обективно не е могъл да предприеме
маневра, която да доведе до избягване или намаляване на последиците от
произшествието. Следователно непосредствената причина за настъпване на
вредоносния резултат е поведението на водача на лекия автомобил застрахован при
ответното застрахователно дружество. Възражението на ответника, че отсъства такова
противоправно поведение не се подкрепя от съвкупния анализ на приобщените по
делото доказателства и не може да бъде споделено от съда. Що се касае до
противопоставеното пак от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат то трябва да се посочи, че липсват доказателства, от които да се установява,
че водачът на увредения влекач с поведението си е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат. Напротив в хода на състоялото се съдебно дирене се изясни, че
водачът на влекач „ВОЛВО“, с рег. № ВР **** СК не е допуснал никакви отклонения
от нормативно разписаните правила за движение по пътищата.
Що се касае до реализирането на вреди върху застрахования автомобил,
вследствие от приетото за настъпило в обхваата на действие на застрахователния
договор събитие, следва да се посочи, че от съвкупния анализ на събраните по делото
10
писмени и гласни доказателства, както и от кредитираното заключение на вещото лице
се изяснява какъв е техния вид, обем и паричен еквивалент. Съгласно разпоредбата на
чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието. По силата на разпоредбата на чл. 400, ал.
1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество, а съгласно, ал. 2 на същата
норма - за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на
обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата
към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена
на същата, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните
размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН /в т. см. решение №
79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010 г. до т. д.
№ 652/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС,
ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1 069/2010 г. на ВКС, II ТО, решение №
235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ІІ ТО и др., приложими и по
отношение на действащия КЗ/. Обемът на регресния дълг зависи от размера на
действително причинените вреди, но не повече от размера на задължението на
застрахователя по застраховка "Каско" /плащането на недължимо обезщетение не може
да се противопостави на ответника/ и не повече от размера на действително платената
сума. Ето защо следва да бъдат съпоставени тези три стойности, за да се определи в
какъв размер е възникнал регресният дълг.
Следва да се даде отговор на въпроса дали застрахователят, отговарящ по
регресна претенция на застрахователя, заплатил обезщетение по силата на
доброволната имуществена застраховка, е отговорен да заплати обезщетение по цени
на официалния за съответната марка сервиз и в кои случаи.
При имуществените застраховки стойността на дължимото застрахователно
обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация
преди не повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката
(официален фирмен сервиз) - следващото се застрахователно обезщетение е това, за
стойността на което е бил отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и
която е отразена в издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури; при
липса на поне едно от посочените по-горе две условия, тоест - ако автомобилът е бил
пуснат в експлоатация преди повече от три години или отремонтирането е станало не
в официален сервиз на марката, дължимата застрахователна сума се определя на база
средната пазарна цена, тоест - изхожда се от възстановителната стойност на
имуществото (в този смисъл и формираната по реда на съдебна практика). Установява
се, че застрахованият влекач „ВОЛВО“, с рег. № ВР **** СК е бил пуснат в
експлоатация, считано от 27.01.2021 г. /датата на първоначалната му регистрация в
КАТ/, а процесното събитие е реализирано на 15.09.2023 г., което означва, че от
момента на първата регистрация до момента на настъпване на събитието е изтекъл
срок по-кратък от три години. Едновременно с това ремонтът на застрахованият
влекач „ВОЛВО“, с рег. № ВР **** СК се установява да е бил поверен и извършен от
фирмения официален сервиз за марката „Волво“ в страната, а именно - „Волво Груп
България“ ЕООД, като фактурираната му стойност 64 935,49 лв. без ДДС.
Следователно размерът на парична сума, до която се простира отговорността на
застрахователя по "Гражданска отговорност", следва да се определи именно с
прилагането на посочения подход, а не по-средни пазарни цени към датата на ПТП,
като се отчита пазара на автосервизни услуги в страната въобще, а не само цените
поддържани от официалния сервиз на марката.
11
Не се касае и до хипотеза на тотална щета, която да е реализирана спрямо
застрахования влекач, тъй като изчислената стойност на повредите по него е
установено да е в размер под 70 % от пазарната му стойност към момента на
реализиране на ПТП-15.09.2023 г.
Наред със стойността на отремонтираните по влекач „ВОЛВО“, с рег. № ВР ****
СК щети настъпили от станалото на 15.09.2023 г. застрахователно събитие, ответника
трябва да понесе регресна отговорност и за сторените разходи за репатриране на
застрахования влекач, поради невъзможността след събитието същият да се придвижва
на собствен ход, както и защото тези разходи са в причинна връзка с увреждането на
превозното средство и дължимостта им на застрахования е уговорено в договора за
имуществена застраховка "Каско". Доказано е такива разходи да са реално извършени
от собственика на влекача, като е наета специализирана фирма занимала се с
репатрирането му, за която услуга е заплатена сумата в размер от 4 005,16 лв. с вкл.
ДДС, като същата според заключението на вещото лице е дори под пазарната такава за
този вид ползвана услуга. Установява се, че ищецът е възстановил в полза на
застрахования „ЕКОФРУТ“ ООД една част от така направения разход, а именно
сумата от 3 337,63 лв., като същия е включен в регресната претенция и следва да бъде
възприет, като длъжим по нея.
Съдът приема, че сумата от 25,00 лева представлява обичаен разход за
приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411, ал. 1 КЗ, поради което
тя също трябва да се причисли в общия размер на дължимата от ответника сума по
регреса.
В обобщение общия установен размер на регресното вземане, с което ищецца
разполага към ответника възлиза на сумата от 68 298,12 лв. и следва да се присъди по
предявения за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
При забава изпълнението на парично задължение на общо основание длъжникът
дължи обезщетение на кредитора в размер на законната лихва върху неизпълненото
задължение от деня на забавата - чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В случаите, когато задължението
не е обвързано с уговорка за срок на изпълнение, длъжникът изпада в забава и дължи
обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от момента на поканата за плащане, съгласно чл.
84, ал. 2 от ЗЗД.
В процесния случай вземането на ищеца към ответника по чл. 411 КЗ /същото се
установи да съществува в пълния му предявен размер от 68 298,12 лв./ е възникнало в
момента на плащане на обезщетението по застраховката "Каско на МПС" на
увреденото лице, като плащането по регреса следва да бъде извършено от
застрахователя по застраховката "Гражданска отговорност" в срок от 30 дни от
представянето на всички доказателства по реда на чл. 412, ал. 3 КЗ.
По делото не е спорно, че ответникът е получил изпратената до него от ищеца
регресна покана (л. 40 от делото), като с писмо изх. № 4247/20.05.2024 г., получено от
ищеца на 23.05.2024 г., е отказал плащане на претендираната сума.
Лихвата за забава върху главницата от 68 298,12 лв. за периода 21.05.2024 г. до
08.07.2024 г. /денят, предхождащ датата на подаване на исковата молба в съда/,
определена от съда по реда на чл. 162 ГПК възлиза в размер на 1 279,34 лв.
Ответникът не е представил доказателства за извършено плащане в рамките на срока,
поради което искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен до
размер на сумата от 1 279,34 лв. и отхвърлен за разликата над него до 1 279,51 лв.
По разноските :
При този изход на делото с право да получи присъждане на разноски разполага
12
всяка една от главните страни взела участие в исковия процес /ищец и ответник/.
Ищецът формулира искане за присъждане на разноски, като представя списък по чл.
80 ГПК с посочване на техния вид и размер. Касае се за заплатена държавна такса от
2 782,75 лв.; депозит за вещо лице от 700 лв.; депозит за свидетел от 100 лв., както и
7 936,62 лв. – фактурирано и заплатено адвокатско възнаграждение от ищеца в полза
на Адвокатско съдружие „К. и П.“ за осъщественото от адвокат – П. процеуално
представителство в производството развило се пред настоящата инстанция. По
своевременно формулираното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение търсено от ищеца, следва да се посочи, че претендираният размер от
7 936,62 лв. с ДДС е съобразен и кореспондира на минималния по Наредба № 1/2004 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Вярно е, че правилата на тази
наредба не са обвързващи за съда, предвид установеното противоречие с правото на
ЕС с решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. Въпреки това остава
изискването на чл. 36, ал. 2, изр. 2 от ЗА размерът на адвокатското възнаграждение да
бъде справедлив и обоснован. Същевременно, според настоящия съдебен състав,
правомощието на съда по чл. 78, ал. 5 ГПК е изключение от принципа на зачитане на
договорната свобода, към защита на която всъщност е насочено цитираното решение
на СЕС, в която правомощието на Висшия адвокатски съвет по чл. 36 ЗА е разгледано
през призмата на ограничаване на конкуренцията в рамките на предоставянето на
адвокатски услуги, т.е. от гледище на възможността адвокатите да уговарят по-ниски
възнаграждения и от гледище на ограничаване на свободата на договаряне между
адвокат и клиент. Ето защо незачитането на тази договорна свобода по реда на чл. 78,
ал. 5 ГПК следва да се извършва само при драстично несъответствие между
сложността на спора и уговореното възнаграждение, с оглед спазване на принципа за
обезщетяване на реално претърпените вреди при деликтната отговорност, стояща в
основата на отговорността за съдебни разноски по чл. 78 ГПК. В настоящия казус
липсва такова драстично несъответствие, а уговореното възнаграждение от 7 936,62 лв.
с ДДС съответства на фактическата и правна сложност на спора и обема на
извършените процесуални действия в първата инстанция. Поради това не е налице
основание за редукция по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Така общия размер на доказаните
за извършени от ищеца разноски по делото възлиза на 11 519,37 лв., като от тях
съразмерно на основание чл. 78, ал. 1 ГПК му се полага присъждане на сумата от
11 519,34 лв.
На свои ред ответното дружество доказва да е направил разноски в
производството съставляващи, както следва : 600 лв. – депозит за вещо лице и 150 лв.
– депозит за свидетел. Същият не доказва да е понесъл реален разход за заплатено от
него адвокатско възнаграждение за оказаното му процесуално представителство по
делото, поради което такава разноска не следва да му се признава при калкулиране на
отговорността за разноски на ищеца спрямо него. Общият доказан размер на
разноските направени при участието на ответника по делото възлиза на стойност от
750,00 лв., като с оглед ниската стойност на отхвърлената част от претенциите, то в
полза на ответника не се поражда право да получи присъждане на разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете, тъй като получената числова стойност е
равна 0,001832 не може да се отрази дори за формиране на такива в размер на 0,01 лв.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК
13
*********, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „Симеоновско шосе“
№ 67А да заплати в полза на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Триадица“, пл. „Позитано“ № 5 на
основание чл. 411 КЗ в размер от 68 298,12 лв., ведно със законната лихва, считано от
момента на депозиране на ИМ – 09.07.2024 г. до окончателното й изплащане, която
сума представлява дължимо регресно вземане и ликвидационни разноски за изчислено
и изплатено от ищеца обезщетение по имуществена застраховка „КАСКО на МПС“
сключена по полица № 4704230400000160 с валидност от 25.01.2023 г. до 24.01.2024 г.
относно влекач „ВОЛВО“, с рег. № ВР **** СК по повод на настъпило
застрахователно събитие от 15.09.2023 г. представляващо покрит риск по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „Симеоновско шосе“
№ 67А да заплати в полза на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Триадица“, пл. „Позитано“ № 5 на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер от 1 279,34 лв. – обезщетение за забава в
плащането на главното вземане /68 298,12 лв./, което е начислено за допуснато
закъснение в периода от 21.05.2024 г. до 08.07.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за разликата над присъдената сума от 1 279,34 лв. до пълния му размер от 1 279,51
лв.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „Симеоновско шосе“
№ 67А да заплати в полза на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Триадица“, пл. „Позитано“ № 5 на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер от 11 519,34 лв. – направени разноски в
производството по делото развило се пред Софийски градски съд.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
14