Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,……………..2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I ГО, в закрито заседание през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЖАНА
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБКА ГОЛАКОВА
ДЕСИСЛАВА
ЯНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янева частно гражданско дело № 3621 по
описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.
Образувано е по жалба на
длъжника „З.к. “У.“ АД против разпореждане от 06.01.2020г. на ЧСИ Б.Б.по
изп.дело № 20198560401862, с което е отказала да се спре принудителното
изпълнение по отношение на сума в размер на 6052.20 лв., изтеглена от банковата
сметка на жалбоподателя. В жалбата се поддържат доводи за
незаконосъобразност на разпореждането на ЧСИ. Жалбоподателят твърди, че с
определение № 777/30.12.2019г. по чтд. № 3017/2019г. на ТО на ВКС е спряно
изпълнението на решение по втд. № 240/2019г. на АС – Велико Търново, а
процесното изпълнително дело било образувано въз основа на ИЛ, издаден по
посоченото дело на АС – Велико Търново. Поддържа, че след уведомяването на ЧСИ
за постановеното от ВКС определение, същият постановил разпореждане от
06.01.2020 г. с което спрял принудителното изпълнение и възстановил на
ищеца част от сума, която бил изтеглил
от банковите сметки на жалбоподателя, а именно - 64 794.47 лв., но не възстановил останалата
част от изтеглената сума в размер на 6 052.20 лв., макар същата да не подлежала
на принудително изпълнение. Твърди, че действията на съдебния изпълнител били
незаконосъобразни, тъй като не били съобразени с определението на ВКС за
спиране на изпълнението по делото. На следващо място поддържа, че не му е
известно за какви точно вземания е задържана сумата от 6 052.20 лв., но дори и същите
да представляват такси и разноски, то събирането им е преждевремнно и
незаконосъобразно, не се дължи и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Поради изложените
доводи, моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да рапореди връщане на сумата
от 6052.20 лв. Ответникът по жалбата не изразява
становище. В писмено становище по делото ЧСИ е изложил
доводи за недопустимост и неоснователност на жалбата. Поддържа, че производството
по изпълнителното дело е спряно с обжалваното разпореждане от 06.01.2020 г., а
законодателят допуска подаване на жалба от длъжника при постановен отказ от
съдебния изпълнител да спре изпълнението; заявява, че жалбата е просрочена в
частта, в която жалбоподателят
обжалва разноски по делото. На второ
място поддържа доводи за неоснователност на жалбата – твърди, че изпълнителното
производство било спряно след получаване на определение № 777/30.12.2019г. по
чтд. № 3017/2019г. на ВКС, след която дата не били извършвани действия по
принудително изпълнение. ЧСИ наложил запор по банковите сметки на длъжника на
19.12.2019 г. за сумата от 70 821.67 лв. След спиране на принудителното
изпълнение на 06.01.2020г. ЧСИ разпоредил връщане на част от тази сума – 64
794.47 лв. по сметка на длъжника, на основание чл.442а, ал.1 от ГПК, вр.
чл.507а, ал.2 от ГПК, за да не се допусне свръхобезпеченост на процесното
задължение, тъй като сума в такъв размер била внесена по сметка на ВКС като гаранция
за спиране на принудителното изпълнение.
Остатъкът от 6052.20 лв. останал по сметка на ЧСИ, без да се разпределя до
постановяване на окончателно рещение от съда във връзка с процесното
задължение. Посочил е, че няма правно основание да възстанови по сметка на
длъжника цялата постъпила сума по запора. По отношение на таксата по т.26 от
ТТРЗЧСИ е заявил, че е правилно изчислена и се дължи от длъжника. Софийски
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, достигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срок и е допустима в частта, в която се обжалва
разпореждане от 06.01.2020г. на ЧСИ Б.Б.по изп.дело № 20198560401862, в частта,
в която след спиране на изпълнителното дело е задържала за принудително
изпълнение сума в размер на 6052.20 лв., изтеглена от банковата сметка на
жалбоподателя. Макар петитумът на жалбата да е непрецизно формулиран, по
същество жалбоподателят /длъжник в изпълнителното производство/ обжалва отказа
на ЧСИ да вдигне обезпечителна мярка –
запор върху сума от 6 052.20 лв. и да възстанови тази сума,
която не подлежи на принудително изпълнение след спиране на изпълнителното дело. Със Закона за
изменение и допълнение на ГПК, обн. ДВ, бр. 86/2017 г., не е предвидена изрична
възможност за длъжника да обжалва отказ на съдебния
изпълнител по възражение по чл. 442а, ал. 2 от ГПК да вдигне съответните обезпечителни мерки, но в конкретния случай, отказът на ЧСИ, с оглед на твърденията в жалбата, следва да бъде
разглеждан като отказ да се спре принудителното изпълнение по отношение на сумата от 6052.20 лв., по смисъла на чл. 435, ал. 2, точка 6 от ГПК. По тези съображения, настоящият състав прие, че се
касае за действие на съдебния изпълнител, което подлежи на обжалване от
длъжника. Жалбата
в останалата част, в която се твърди, че събирането на разноски е преждевремнно
и незаконосъобразно и не се дължи такса
по т.26 от ТТРЗЧСИ, е нередовна, тъй
като не е формулиран петитум в съотвествие с обстоятелствената част, поради
което жалбата следва да бъде върната в тази част на ЧСИ за администриране, като
се остави без движение с указание
жалбоподателят да уточни с кой акт, от коя дата, ЧСИ е определил разноските по
делото, които длъжникът намира за преждевременно и незаконосъобразно определени,
и да формулира петитум в съответствие с обстоятелствената част на жалбата. Разгледана по същество,
жалбата, в частта, в която съдът прие, че същата е редовна и допустима, е неоснователна,
поради следните съображения: Изп.дело № 20198560401862 на ЧСИ Б.Б.с рег. № 856 с район на действие –
районът на СРС, е образувано по молба на взискателя Р.Р.Х.срещу „З.к. “У.“ въз
основа на ИЛ № 43/02.12.2019г. по вт.д. № 240/2019г. на АС - Велико Търново за
сумата от 45 000 лв. – обезщетение по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на нейния брат Г.Р. Х., починал вследствие на
ПТП от 17.09.2013 г., причинено от М.Н.Н., с която дружеството е имало сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 24.08.2015г. до окончателното изплащане. С
покана за доброволно изпълнение от 18.12.2019г. ЧСИ е уведомил длъжника, че в
двуседмичен срок следва да заплати сумата от 70 821.67 лв., изчислени към
18.12.2019г., от която 45 000 лв./главница/, 19 718.02 лв./лихва за периода
24.08.2015 г. - 18.12.2019 г./, 1400 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело, 4 703.65 лв. – такси и разноски по
Тарифата към ЗЧСИ. Поканата
за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 19.12.2019г. На 19.12.2019г. е наложен запор върху
банковите сметки на длъжника в „Райфайзенбанк България“ ЕАД. С писмо от 19.12.2019г. „Райфайзенбанк България“ ЕАД
е уведомило частния съдебен изпълнител, че признава вземането и по сметката на
длъжника има наличност в посочения размер от 70 821.67 лв. С
молба от 31.12.2019 г. длъжникът е поискал спиране на изпълнителното дело; да
не се разпределят дължимите суми, тъй като с определение № 777/30.12.2019г. ВКС
е спряно изпълнението на въззивното
решение на АС – Велико Търново. Със същата молба е поискал от ЧСИ да възстанови
изтеглената от сметката на ЗК “Уника“ АД сума. Към молбата е приложено
определение № 777/30.12.2019г. по чтд № 3017/2019г. на ВКС, ТК, второ
отделение, с което съдът е спрял изпълнението на невлязло в сила въззивно
решение № 276/26.11.2019г. по вгр.д. № 240/2019г. на АС-Велико Търново. С
разпореждане от 06.01.2020 г. ЧСИ е спрял производството по изпълнителното дело
и е разпоредил сумата от 64 794.47 лв. да
бъде възстановена по сметка на длъжника, с оглед избягване на
свръхобезпеченост, тъй като сума в същия размер е внесена като обезпечение по
сметка на ВКС, а останалата част от постъпилата сума от 6052.20 лв. да остане
по сметка на ЧСИ, без да се разпределя, до постановяване на окончателно решение
от съда. При
така установените факти съдът приема, че сумата от 70 821.67 лв. е постъпила по
сметка на ЧСИ преди да бъде спряно изпълнението по делото. Запорът е наложен
на 19.12.2019г. и на същата дата банката е уведомила ЧСИ, че има наличност в
посочения размер по банковата сметка на длъжника. ЧСИ в мотивите към
разпореждане от 06.01.2020г. е посочил, че запорираната сума е постъпила по неговата
специална смека на 20.12.2019 г., за което липсват доказателства по делото, но
в молбата от 30.12.2019 г., подадена от длъжника, той сам е заявил, че сумата вече е изтеглена, т.е същата е била по
сметка на ЧСИ към датата на подаване на молбата. С
разпореждането от 06.01.2020 г. ЧСИ е спрял изпълнението по делото и реално не
е извършвал последващи действия по принудително изпълнение. С разпореждането от
06.01.2020 г. е разпоредил възстановяване на част от постъпилата сума в размер
на 64 794.47 лв., за да не се достигне
до свръхобезпеченост на задължението по
изпълнителното дело, тъй като сума в същия размер е внесена по реда на чл.282
от ГПК като гаранция по сметка на ВКС, но не е извършил действия по принудително
изпълнение след датата на спиране на изпълнението по делото. Сумата от 6052.20 лв., за която
жалбоподателят твърди, че незаконосъобразно не е възстановена след спиране на
изпълнителното дело, е събрана от ЧСИ преди спирането на делото и на този
етап от производството по изпълнителното
дело няма основание за нейното връщане. Мотивиран
така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.
№ 01123/20.01.2020г. на „З.к. „У.“ АД срещу разпореждане от 06.01.2020г. по изп.дело № 20198560401862 на ЧСИ Б.Б.с рег. № 856 с район на действие – районът
на СРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото
по частна жалба вх. № 01123/20.01.2020г. на „З.к. „У.“ АД частта, в която жалбоподателят
поддържа доводи, че събирането на
разноски е преждевременно и незаконосъобразно и не се дължи такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, без да е формулирал
петитум в съответствие с обстоятелствената част на жалбата.
ВРЪЩА
жалбата в тази част на ЧСИ Б.Б.за администрирането й, съобразно указанията,
дадени в мотивите на определението.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: