№ 412
гр. Пазарджик, 28.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20225200500354 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Не се явяват страните, редовно призовани.
На второ повикване в 09:35 ч. не се явяват страните.
От същите са постъпили писмени молби, с които се моли да се даде ход
на делото в отсъствие на техни представители. Взема се становище по
подадената въззивна жалба. Претендират разноски за въззивната инстанция.
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
С решение на Пещерски районен съд № 260276 от 12.04.2021г.
постановено по гр.д.№1152/2020г. по описа на същия съд, е признато за
установено по отношение на Д. П. П. с ЕГН-********** от гр.*** ,че
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК ***,със седалище и
адрес на управление: гр. ***,чрез пълномощника юрк.*** има валидно и
изискуемо вземане срещу нея в размер на 624.52 лева, представляваща
главница лева по договор за паричен заем № ********** от 28.06.2018 ,ведно
със законната лихва върху нея ,считано от 28.08.2020 година до
1
окончателното й изплащане. Със същото решение е прекратено
производството по делото по отношение на иска на „Профи кредит България
„ЕООД гр.София за признаване за установено по отношение на Д. П. П. от
гр.***, че същата дължи на „Профи кредит България“ гр.София сумата от
4242.40 лева -главница по договор паричен заем № ********** от 28.06.2018
,ведно със законната лихва върху нея ,считано от 28.08.2020 година до
окончателното й изплащане,за която е издадена Заповед № 130 от 11.06.2020
година по ч.гр.дело № 639/2020 година като недопустим поради влизане в
сила на тази заповед в посочената част.
ОТХВЪРЛЕН е иска на „Профи кредит България „ЕООД гр.София за
признаване за установено по отношение на Д. П. П. от гр.*** ,че същата
дължи на „Профи кредит България“ гр.София сумата от 1695.33 лева-
договорено възнаграждение ,за периода от 22.10.2011ргодина до 28.08.2019
година; както и иска за сумата от 339.27 лева-лихва ,за периода от 23.08.2018
година до 28.08.2019 година , както и иска на „Профи кредит България
„ЕООД гр.София за осъждане на Д. П. П. от гр.*** да заплати сумата от
4268.70 лева ,представляваща възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги по договор паричен заем № ********** от 28.06.2018
,ведно със законната лихва върху нея до окончателното й изплащане.
Решението се обжалва с въззивна жалба подадена в срока по чл.259
ал.1от ГПК от ищеца в производството пред първата инстанция „Профи
Кредит България“ЕООД, ЕИК-*********, в частта с която съдът е отхвърлил
вземането на дружеството за договорно възнаграждение, като се поддържа, че
съдът неправилно е приел, че размерът на възнаградителната лихва
надвишаваща трикратния размер на законната лихва, поради което
противоречи на добрите нрави, както и че уговореното ГПР не отговаря на
изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, водещо до недействителност на
договора за потребителски кредит на основание чл.22 и чл.23 от ЗПК.
Жалбоподателят поддържа, че ответника длъжник по ДПК №**********
дължи на кредитора договорно възнаграждение в размер на 1695.33лв и че
процесния договор е действителен. В тази връзка изтъква, че ДПК отговаря на
всички императивни изисквания с посочени параметри, задължения по
основание и размер, разписани на разбираем и достъпен език при възможност
потребителят да се обърне към кредитен експерт за разяснения и
допълнителни обяснения преди да го подпише; че ДПК отговаря за заявените
2
от заемополучателя параметри, посочени в искането му, като на последния му
е представен и стандартен европейски формуляр/СЕФ/ с предоставена му
преддоговорна информация по ЗПК и посочени параметри, съответстващи на
ДПК, за което последният се е и надлежно подписал; че кредитополучателят е
получил предоставената му в заем сума, като се е съгласил с цената на
кредита преддоговорния етап, с възможност да се откаже от договора
съгласно чл.7.1 от ОУ към договора. Поддържа, че в ДПК е посочено
методиката на формирания ГПР, при спазена нормата на чл.19 ал.4 от ЗПК,
като е уговорен глобален фиксиран лихвен процент от 41.17%, с посочени
точния процент на ГЛП и ГПР и точния размер на дължимите суми от
длъжника. Счита, че ГЛП от 41.17% отговаря на законовите ограничения и не
противоречи на добрите нрави. Акцентира на свободата на договаряне, като
по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат ДПК с ГЛП от
41.17% и ГПР от 49.89%.,като заемателят се е съгласил с тази цена на кредита
на преддоговорния етап и при възможност за сравняване на различни
предложения. Поддържа, че на критериите за поведение, установени в
обществото имащи характеристиките на добрите нрави във връзка с
потребителското кредитиране от небанкови институции, ГЛП от 41.17% и
ГПР от 49.89 % не им противоречат, тези параметри са действителни и са в
границите на посочените от БНБ лихвени проценти на предлагане на
потребителски кредити от небанкови финансови институции. Поддържа, че
страните по ДПК могат да уговарят възнаградителна лихва и неустойка за
забавено плащане на парични задължения над размера на законната лихва и
тяхната свобода на договаряне не е ограничена от нормата на чл.10 ал.2 от
ЗЗД, тъй като е определен от закона само размера на законната лихва без
предвиден максимален процент на договорните лихва. Счита, че понятието
добри нрави е обща правна категория, приложима към конкретни граждански
и търговски правоотношения, като при преценката дали уговорения размер на
договорната лихва противоречи на добрите нрави следва да се отчете
характера на договора, целта му и задължението на кредитора да предостави
договорената сума в уговорения срок и възможността потребителя да я върне
разсрочено и на вноски макар и с лихва, като насрещната престация за
заплащане на възнаградителна лихва следва да се съизмерява както със
стойността на отпуснатия заем, така и със срока за който се уговаря връщане
на заетата сума и с обстоятелството, дали заемът е обезпечен. Счита, че
3
възнаградителната лихва представлява цена за предоставеното ползване на
заетата сума и че когато е налице явна нееквивалентност между
предоставената услуга и уговорената за това цена, се нарушава принципът на
добросъвестност при участие в облигационните отношения, независимо
спецификата на заемната сделка. Твърди жалбоподателят, че законодателят по
предвидения от него ред /ЗПК/ предприема регулация на предоставените от
търговците кредитни услуги, като ограничава размера на възнаградителната
лихва по отношение на ДПК, при което счита, че е налице ограничаване на
волята на страните не с добрите нрави, а с императивни правила на закона-
чл.19 ал.4 от ЗПК. Счита, че размерът на ГПР не надхвърля петкратния
размер на законната лихва по просрочени вземания за целия период на
кредита поради което поддържа, че няма нарушение на законовото изискване,
както и да добрите нрави, като уговорения размер на оскъпяването на заетите
парични средства не противоречи на добрите нрави защото не злепоставя
интереса на икономически по-слабата страна в облигационното
правоотношение. Моли да се отмени обжалваното решение по отношение
отхвърлената претенция за договорно възнаграждение в размер на 1695.33лв
и се уважи иска .
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника Д. П. чрез
пълномощника си адв.Ф., в който се излагат доводи за правилност на
решението в обжалваната му част. Моли същото да се потвърди. Поддържат
се доводите развити в производството пред първата инстанция още с
подаването на отговора на исковата молба. Цитира се и съдебна практика
както и такава на СЕС. Претендира присъждане на разноски на основание
чл.38 ал.2 от ЗАдв. за оказана безплатна правна помощ.
Постъпила е и частна жалба с вх.№262755 от 15.07.2021г. от „Профи
Кредит България“ ЕООД против определение №260252 от 24.06.2021г. на
Пещерски районен съд, постановено по гр.д.№1152/2020г. по описа на съда в
частта за разноските. Счита, че неправилно съдът е присъдил разноски на
длъжника Д. П. в заповедното производство в размер на 415лв и 830лв
разноски в заповедното производство. Излагат се доводи за недължимост на
разноските в такива размери, тъй като са прекомерни и че следва да бъдат
редуцирани до 50лв за заповедното производство и до предвидения законов
минимум в исковото производство.
4
Постъпило е и становище на насрещната страна по реда на чл.248 от
ГПК от Д. П. чрез адв. Ф., с която се моли да бъде оставена без уважение
частната жалба. Коментират се приложимите норми от Наредба №1 за
минималните размери за адвокатските възнаграждения като се акцентира на
приложимост на нормата на чл.7 ал.7 във връзка с чл.2 ал.5 от Наредбата с
оглед на материални интерес който се защитава, която следва да се прилага
по аналогия. Цитира се съдебна практика на ВКС на РБ. Моли да се потвърди
обжалваното определение като не бъдат редуцирани присъдените от съда
възнаграждения за адвокат за двете производства.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
28.10.2022 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:40
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5