РЕШЕНИЕ
№ 174
гр. Плевен , 15.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимир М. Димитров
при участието на секретаря ПЕТЯ С. КАРАКОПИЛЕВА
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно
наказателно дело № 20214430200048 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Постъпила е жалба от страна на **, с ЕГН: ********** от *** против
Наказателно постановление № РД-05-79 от 09.12.2020 г. на *** на РЗИ –
Плевен, с което на основание чл. 209а /1/ от ЗЗ е наложил на ** глоба в
размер на 300 лв., за извършено нарушение по чл. 63, ал. 4 от ЗЗ.
Недоволна от издаденото наказателно постановление е останала
жалбоподателката **, която го обжалва в срок.
В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована, явява се
лично и с адв. *** от АК – Плевен. Молят съда да отмени изцяло издаденото
1
наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
За ответната страна по жалбата РЗИ – Плевен, редовно и своевременно
призована, се представлява от адв. *** от САК, който моли съда да потвърди
издаденото наказателно постановление.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН и е допустима.
Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното наказателно постановление № РД- от 04.08.2017 г. е
издадено въз основа на Акт № 155 от 17.07.2017 г. за установяване на
административно нарушение, в който АДМИНИСТРАТИВНО
НАКАЗВАЩИЯ ОРГАН е отразил, че:
При извършена инспекция на 13.10.2020 г. в обект закрит пазар на
„***“ ЕАД - гр. ***, находящ се на ул. *** № ***е установено, че лицето
**, в качеството си на *** на „***“ ЕАД, допуска преминаването на
клиенти на обекта без да е създадена организация за контрол на входа на
обекта. Повече от половината посетители в общите части на пазара са
без лични предпазни средства – защитна маска за лице или предпазен
шлем или друго средство покриващо носа и устата. Нарушени са I, т. 1,
т. 3, буква в), т. 5 и II и III от Заповед № РД-01-548/30.09.2020 г. на
Министъра на здравеопазването.
Нарушение на чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето .
АУАН-а бил съставен в присъствието на **, която го подписала без
възражения и получил препис от АУАН, също срещу подпис.
2
На 09.12.2020 год., въз основа на АУАН-а било издадено атакуваното
НП, в което административно наказващият орган е описал идентична като
съдържание фактическа обстановка.
Приел е, че жалбоподателката е нарушила чл. 63, ал. 4 от ЗЗ.
АНО на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ наложил на жалбоподателката
** административно наказание глоба в размер на 300 лв.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени,
така и гласни, а именно свидетелски показания, писмените материали, които
съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като логични и незаинтересовани от изхода на делото, съдът кредитира
показанията на свидетелите ***., *** и ***, които са установили
нарушението и неговия извършител.
Показанията на тримата свидетели са последователни,
непротиворечиви и неоспорени от жалбоподателя и процесуалния му
представител – адв. ** повреме на проведеното съдебно производство.
Безспорно се установява, че на описаните в НП време и място
жалбоподателката в качеството й на управител на „**“ ЕАД е допуснала
преминаването без да е създадена организация за контрол на входовете на
обекта.
В тази насока са показанията на свидетеля ***, който в съдебна зала
лично и непосредствено пред съда заяви, че пазар „***“ има общо 7 входа,
които са били отворени за свободно преминаване на гражданите, без да
има служители, които да осъществяват контрол спрямо
пропусквателния режим на гражданите, а и същият няма това
задължение да следи за нередности.
Писмените материали приложени към административно-наказателната
преписка съдът кредитира, тъй като те са непротиворечиви и кореспондират с
установената фактическа обстановка по делото.
Съдът счита, че административно-наказателното производство е
3
образувано и протекло в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
При проверка на атакуваното НП и АУАН, въз основа на който същото е
издадено, съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено достатъчно
ясно и разбираемо описание на нарушението, датата и мястото на
извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено.
Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя.
Спазено е от страна на административно-наказващия орган на
изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно - в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението по този пункт
от НП-то, на обстоятелствата при които е извършено.
В АУАН-а и НП-то са посочени доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение.
Няма спор в теорията и съдебната практика, че правото на защита се
осъществява срещу фактите, а не срещу изброени доказателства.
Отделен е въпросът, че в случая нарушението е било установено и
лично възприето от самия актосъставител ***, а и от свидетелите *** и *** и
на практика няма и какви доказателства да бъдат описани в НП.
Ясно и недвусмислено в АУАН-а и НП-то е посочено, в какво се
състои административно-наказателното обвинение, а именно, че
жалбоподателката **, в качеството си на управителна „***“ ЕАД, допуска
преминавето на клиенти на обекта без да е създадена организация за контрол
на входа на обекта, с което не е изпълнила противоепидемичните мерки,
въведени със заповед на министъра, като в АУАН-а и НП-то е цитирана и
съответната заповед.
Нормата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ предвижда санкция, за този който
наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или
директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.
63, освен ако деянието съставлява престъпление.
4
Съгласно разпоредбата на чл.63,ал.1от Закона за здравето(Изм.и доп. -
ДВ,бр.98от2010г.,в сила от 01.01.2011 г., изм., бр. 15 от 2013г., в сила от
01.01.2014 г., доп., бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.,бр. 28 от 2020 г., в
сила от 13.03.2020 г.,изм., бр. 44 от 2020 г., в сила от1 4.05.2020г.,при
непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично
разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване
живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична
обстановка.
В ал.3 са предвидени хипотези на непосредствена опасност за живота и
здравето на гражданите.
Ал.4 предоставя правомощие на министъра на здравеопазването да
въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на
главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за
отделна област,при обявена извънредна епидемична обстановка по ал.1.
Съгласно чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, който наруши или не изпълни въведени с
акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако
деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв.
В същото време обаче съдът намира, че с оглед кръга на обществените
отношения които охранява ЗЗ и по-конкретно посочените разпоредби по
време на обявеното извънредно положение, имащо за цел неразпространение
на заразата и опазване живота и здравето на гражданите, процесното деяние
не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28
от ЗАНН.
Описаното в акта за установяване на административно нарушение
и в наказателното постановление нарушение крие сериозен риск за
останалите граждани, свързана с разпространение на пагубен за
човечеството вирус и обявената глобална пандемия.
Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с други административни нарушения от същия вид, поради което
и същото не може да бъде квалифицирано като "маловажен случай" по
5
смисъла вложен в разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Нещо повече според разбирането на настоящия съд приложението
на чл. 28 от ЗАНН за точно това нарушение, свързано с нарушаване на
противоепидемични мерки въведените в условия на глобална пандемия в
каквато се намираме в момента , би породило единствено и само чувство
за безнаказаност и би стимулирало извършването на подобни
нарушения, което впрочем се и наблюдава по всеместно.
В контекста на изложеното по-горе съдът счита, че жалбоподателката е
извършила нарушението, за което е санкционирана с процесното НП и това е
доказано по безспорен и категоричен начин.
АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и е
наложил на жалбоподателката ** следващото се за него наказание, което е
определил в предвидения за това деяние минимум от 300 лева.
Последното изключва обсъждане на въпроса за изменение на
наказанието, съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН, която не
допуска определяне на наказанието под предвидения минимален размер.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че обжалваното НП се
явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № РД-05-79 от
09.12.2020 г. на *** на РЗИ – Плевен, с което на основание чл. 209а /1/ от ЗЗ е
наложил на **, с ЕГН: ********** от *** глоба в размер на 300 лв., за
извършено нарушение по чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, като НЕПРАВИЛНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено.
6
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7