№ 143
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110207238 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от Л. Д. С. с ЕГН **********, срещу
наказателно постановление (НП) № 22-4332-006700/19.04.2022 г., издадено от
началник сектор в отдел „пътна полиция” при СДВР, с което за нарушение по
чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл. 185
от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20
лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП, на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, му е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1
месец.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят,
който твърди, че НП е незаконосъобразно. В жалбата се твърди, че не е
участвал в твърдяното ПТП на въпросната дата и място, нито го е напуснал.
Сочат се нарушения на чл.40, ал.3, чл. 42, ал.1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН. Моли за отмяна на НП изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява.
Представлява се от процесуален представител - адвокат Ст. Сл., който
поддържа жалбата. Моли за отмяна на НП.
Въззиваемата страна – ОПП - СДВР редовно призована, в съдебно
заседание не изпраща представител.
Липсват искания за присъждане на разноски и от двете страни.
1
След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
На 19.12.2021 г. сутринта свид. П. Т. установила, че притежаваният от
нея лек автомобил „ФП” с рег. № СА **** ТС, син на цвят, който бил
паркиран в гр. София, на бул. Захари Стоянов, срещу бл. 318, е ударен от
друго МПС, което е напуснало ПТП. Свид Т. констатирала, че до автомобила
имало паднало сиво странично огледало от автомобил, поради което
приела, че автомобилът, който е ударил нейния е бил сив на цвят. Освен това
разговаряла със служител на денонощен магазин, пред който е била
паркирала, който потвърдил, че е чул удара от ПТП рано сутринта и е
излязъл пред магазина, когато е видял как автомобил е ударил нейния и
потегля, като напуска ПТП. Съобщил още на Т., че водачът бил млад мъж, а
автомобилът – сив на цвят. Свид. Т. обиколила улицата, но не намерила сива
кола без странично огледало, след което ремонтирала повредения си
автомобил за собствена сметка и подала жалба в 09 РУ – СДВР за случилото
се. Впоследствие, две – три седмици по-късно, свид. Т. видяла пред блока, в
който живеела, паркирана ударена сива кола с липсващо странично огледало
и следи от синя боя по ударения калник. След още няколко дни видяла младо
момче да се качва в тази кола, при което тя предявила пред него претенция,
че именно този автомобил е ударил нейния на 19.12.2021 г. Впоследствие
между тях протекла и кореспонденция по „Вайбър“, която не довела до
целения от свид. Т. резултат, поради което тя отново отишла в 09 РУ – СДВР
на 19.01.2022 г. и подала сведение във връзка с предходната жалба, в което
описала изложените събития, като посочила рег. номера на установената от
нея сива кола – СО **** ВР и приложила снимки на автомобилите и
кореспонденцията по „Вайбър“ .
Вследствие на постъпилото сведение, на 04.02.2022 г. екип на ОПП –
СДВР посетил местопроизшествието и мл. автоконтрольор М. Тр. съставил
докладна записка и протокол за ПТП, в които изложил обстоятелства
съобразно твърденията на свид. Т.. Бил призован собственика на лекия
автомобил с рег. № СО **** BP - Д. П. С., който в декларация посочил, че е
предоставил автомобила на сина си Л. Д. С., който също бил призован. Жалб.
Л. С. се явил в ОПП – СДВР на 01.04.2022 г. и написал и подписал
декларация във връзка с изложените от свид. Т. твърдения, в която отрича да
е удрял паркирания лек автомобил марка/модел „ФП” с рег. № СА **** ТС, а
твърди, че лек автомобил с рег. № СО **** ВР е бил ударен от него в стълб
преди датата, на която Т. твърди, че се е случило ПТП, на друго място.
Прилага снимков материал от мобилен телефон, с фигуриращи дати на
снимките от 13 и 14.12.2021 г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка по изготвената
докладна записка и преписката по жалбата на свид. Т., при условията на чл.
40, ал. 4 от ЗАНН е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 060494/01.04.2022 г на 01.04.2022 г., срещу жалб. С., в
2
който е отразено, че е осъществил нарушения на чл. 20, ал. 1 и чл. 123, ал. 1,
т. 1, б. „б“ от ЗДвП, връчен на жалбоподателя на същата дата. При
предявяването на акта С. е вписал възражение – изразено несъгласие и е
посочил, че е дал декларация по случая. В законоустановения срок по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН не е постъпило допълнително възражение.
Въз основа на АУАН, административно-наказващият орган е издал
атакуваното НП на 19.04.2022 г., връчено на 26.05.2022 г., а жалбата е
подадена на 29.05.2022 г.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по
делото доказателства, а именно: гласни доказателства – показанията на
свидетелите Ц. Ц., Н. Ат. и П. Т., писмени доказателства - Протокол от
пътно-транспортно произшествие, заедно със скица; Справка-картон на
водача; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.; Докладна записка за съставяне
на протокол за пътно-транспортно произшествие; Декларация за обяснение по
случая във връзка с преписка вх. № 114/2022 по описа на ОПП-СДВР;
Сведение за пътно-транспортно произшествие, както и веществени
доказателства - снимков материал (л. 6-14 и л. 19 - 23).
Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията на
свидетеля Ц. Ц., и прецени, че показанията му са пълни, последователни и
логични, без вътрешни противоречия, като в тях актосъставителят излага
своите преки и непосредствени възприятия относно съставянето на акта и
показанията на същия се явяват източник на пряка доказателствена
информация по случая и затова съдът ги кредитира изцяло.
В хода на съдебното следствие беше разпитан свидетел Н. Ат., бивш
служител на магазина, пред който се е случило твърдяното ПТП. Лицето е
видяло оттеглянето на автомобила, причинил ПТП, и изрично е заявил, че е
„ФП“, светло сив на цвят. Съдът кредитира показанията на свид. Ат.,
доколкото същите са последователни, логични и не противоречат на
останалите събрани по делото доказателства. Не са налице индиции за
заинтересованост.
Показанията на свидетел П. Т., чийто автомобил е участвал в пътно-
транспортното произшествие, съдът също кредитира изцяло, относно
фактите, които излага, доколкото са непротиворечиви и в синхрон с
останалите събрани по делото доказателства.
Всички доказателства са еднопосочни относно фактите, като липсва
каквото и да е противоречие между тях, поради което не се налага задълбочен
анализ на същите.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 58д и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата.
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от легитимно
3
лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена
срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол)
административнонаказателен акт.
По същество жалбата се явява основателна по следните съображения:
Настоящият съдебен състав, след извършена служебна проверка по
спазването на процесуалните правила относно компетентността на
длъжностните лица, съставили, съответно издали двата процесуални
документа (АУАН и НП), счете, че правилата за компетентност са спазени. В
случая АУАН е съставен от компетентен за това орган – свидетел Ц. Ц. на
длъжност „младши автоконтрольор“ към СДВР, ОПП-СДВР, с което е спазен
чл. 189, ал. 1, вр. чл. 165, ал. 2 от ЗДвП и съгласно т. 1.3.2. от приложената по
делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., а НП е издадено от „определено
от министъра на вътрешните работи” длъжностно лице – началника на група
03 Сектор „Административно обслужване” при ОПП-СДВР, с което е спазена
разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и съгласно т. 3.6 от цитираната
заповед.
Наказателното постановление, както и актът за установяване на
административно нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от
надлежен орган и при спазване на изискуемата се за тяхната валидност
форма. Неоснователно се явява твърдението на жалбоподателя, че АУАН е
съставен в нарушение на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, тъй като същият е съставен по
официални документи и съгласно чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, свидетели може да не
присъстват. Същевременно обаче съдът констатира, че и за двете нарушения
са допуснати съществени процесуални нарушения при описанието им, а по
отношение на второто нарушение - и на посочената като нарушена законова
разпоредба.
По отношение нарушението по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП:
Нормата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП задължава водачите да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Доколкото за
нарушаването й не е предвидено друго наказание, относима е санкционната
норма на чл. 185 от ЗДвП, според която виновните се наказват с глоба, в
размер на 20 лева. В случая се поддържа с НП, че жалбоподателя С. поради
недостатъчен контрол върху управлението е реализирал ПТП с лек автомобил
марка„Фиат“, модел „Пунто“, с рег. № СВ **** ТС. Според настоящият
съдебен състав, от установеното от фактическа страна по делото, единствено
безспорно се доказа, че е било осъществено пътно-транспортно произшествие
(ПТП) съгласно дефиницията по § 6, т. 30 от допълнителните разпоредби на
ЗДвП ( събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно
средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно
превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални
щети), в което е участвал лек автомобил „ФП” с рег. № СА **** ТС,
доколкото на същият са били причинени материални щети. Същевременно
обаче в АУАН, съответно НП, липсва елементарна фактическа обстановка, от
която да може да се направи извод за наличие на соченото конкретно
4
нарушение, неговото авторство и вината на нарушителя.
Не се събраха никакви доказателства, че жалбоподателя Л. С. е
управлявал лек автомобил с рег. № СО **** ВР на посочената дата и място,
както и да е допуснал недостатъчен контрол върху управляваното от него
МПС, поради което и съдът прие за недоказано същият да е осъществил
нарушението по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП от обективна страна. При липса на
обективната страна, е безпредметно да се изследва субективната. Това е
самостоятелно основание за отмяна на НП в тази част.
По отношение нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. “Б“ от ЗДвП.
Със съставения на жалбоподателя АУАН му е било вменено и
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1, б.”б” от ЗДвП. Такава разпоредба обаче не
съществува в правния мир. С НП е опитано да бъде поправена грешката в
АУАН, като е посочено чл. 123, ал. 1, т. 2, б. “б“ от ЗДвП, което е позволено
съобразно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, но е допуснато съществено процесуално
нарушение, тъй като въпросната разпоредба се отнася само и единствено за
случаите, при които има пострадали лица от реализираното ПТП. В
конкретния случай не се твърди да е имало пострадали лица, нито пък се
установи такова обстоятелство в хода на съдебното следствие. Тъй като е
допусната грешка в правната квалификация, както в АУАН, така и в НП, тя е
довела до това, че жалбоподателят не може да разбере какво нарушение му се
вменява да е извършил и така е нарушена възможността за адекватно и
пълноценно организиране на защитата му.
В тази връзка, съдът счита, че са налице съществени процесуални
нарушения, които водят до незаконосъобразност на НП и то следва да бъде
отменено изцяло.
Отделно от изложеното, с оглед липсата на доказано авторство за
нарушението по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, е невъзможно да се вмени във вина
какво и да е нарушение по чл. 123 от ЗДвП на жалбоподателя, поради което
НП се явява и неправилно.
Воден от горното, съдът намира, че НП трябва да бъде отменено изцяло
като неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т.
1 и 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-006700/19.04.2022 г.,
издадено от началник сектор в отдел „пътна полиция” при СДВР, с което за
нарушение по чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на
основание чл. 185 от ЗДвП на Л. Д. С. е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 20 лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от
ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, му е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 50 лева и „лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 1 месец.
5
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от
АПК и на основанията по НПК, пред Административния съд – София-град в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6