Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260005
В ИМЕТО НА НАРОДА
град Шумен, 14.09.2020 г.
Шуменският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на деветнадесети август две хиляди и двадесета
година в състав:
Окръжен съдия: Йордан Димов
като разгледа докладваното от окръжния съдия т. д. №40 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по предявен от „Титан БКС” ЕООД, ЕИК-..., гр. Шумен, ул. „...” №71, ет.2, със съдебен адрес *** – адв. С.С. ***, ЕИК-*********, гр. Шумен, бул. „...” №17, представлявана от кмета Л.Х.. Сочи се, че между страните бил сключен Договор за концесия №25-01-177/23.07.2001 г. и анекси към него по силата на който дружеството – ищец в качеството на концесионер се задължавало да извършва за сметка на концедента – Община Шумен следните дейности: „Сметосъбиране, сметопочистване, сметоизвозване, снегопочистване и поддържане на сметището на гр. Шумен, вкл. индустриалните зони и кварталите Дивдядово, Макак и Мътница”. Във връзка с изпълнението на дейности по този договор дружеството-концесионер издало следните фактури: 1).№7060/02.02.2016 г. на обща стойност 215 202.39 лв., от която оставал неизплатен остатък от 11 259.49 лв., 2).№7636/22.08.2016 г. на стойност от 215 202.39 лв., от която оставал неизплатен остатък от 63.12 лв. и 3).№7637/22.08.2016 г. на стойност от 123 734.44 лв., сумата от която е изцяло неплатена и дължима. Общата стойност на задължението била 135 093.05 лв. Твърди, че и трите фактури били приети от Община Шумен. Сочи обаче, че всички вземания на дружеството по посочения договор са обект на особен залог (ОЗ) по силата на Договор за залог върху вземания от 25.06.2012 г., вписан в ЦРОЗ под №2012062501799, като е пристъпено и към изпълнение на тези вземания вписано под №20161111102370 в Централният регистър на ОЗ (ЦРОЗ). Като първоначалният кредитор по тези вземания с ОЗ била „Общинска банка” АД, а впоследствие били цедирани по силата на Договор за цесия от 15.05.2018 г. на „Нелсен чистота” ЕООД, ЕИК-*********. Твърди, че на основание нормата на чл.32, ал.3 от ЗОЗ следва да се приеме, че титуляр на вземанията към Община Шумен е дружеството ищец - „Титан БКС” ЕООД и последното е носител и на активната процесуална легитимация за водене на делото. Твърди, че между ищеца от една страна и „Нелсен чистота” ЕООД от друга е сключен договор по силата на който ищеца е оправомощен от второто дружество да инициира съответните съдебни и изпълнителни производства, за да се получат плащанията по задълженията на общината. Твърди, че в подкрепа на твърденията му е и обстоятелството, че по изпълнително дело №20199310400232 въз основа на изпълнителен лист по ч.гр.д. №466/2019 г. на ШОС е наложен запор върху вземанията на дружеството ищец към Община Шумен Този запор е във връзка с друго изпълнително дело - №20199310400265, което е образувано от „Нелсен чистота” ЕООД против ищеца в настоящото производство. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ответника в производството дължи на ищеца сумата от 135 093.05 лв., представляващи задължения, възникнали въз основа на горепосоченият договор за концесия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението за главница.
В дадения от съда срок е депозиран отговор от процесуален представител ответника – Община Шумен. Намира, че общината не дължи претендираните суми, тъй като със съобщение от 23.11.2016 г. „Общинска банка” АД е пристъпила в качеството си на заложен кредитор, съгласно чл.32, ал.1 от ЗОЗ към изпълнение по отношение на заложни активи, собственост на ищеца. Впоследствие до банката било отправена нова ПДИ от 06.02.2019 г. от страна на „Нелсен чистота” ЕООД легитимиращи се като правоприемник на банката. Поради изложеното намира, че ищеца не е активно процесуално легитимиран да води настоящия иск. Намира доводите на ищеца за обратното за несъстоятелни. Този въпрос бил решен императивно с разпоредбата на чл.44а от ЗОЗ, където е посочено, че заложното вземане е възложено за събиране на заложния кредитор. Сочи, че споразумението между ищеца и „Нелсен чистота” ЕООД посочено в ИМ от което се черпят правата на ищеца да предяви иска е нищожно като противоречащо на императивна правна норма – (л.44а от ЗОЗ). Твърди, че посочените в ИМ запори по изпълнителни дела следва да се преценяват в светлината на това, че извлечение на ЦРОС не е годно основание за образуване на ИД. Изпълнителните основания са лимитативно изброени в чл.404 от ГПК. Намира освен това, че ответника не дължи претендираната сума, тъй като счита, че не дължи процесните суми, тъй като за период до 22.07.2016 г. на ищеца по договора с община Шумен са изплатени 2 305 078.69 лв. По вземанията на ищеца към общината е бил наложен запор по ИД №66/2016 г. на ЧСИ Д.З.в размер на 196 343.84 лв., като с нареждане за превод от 31.05.2017 г. на ЧСИ в размер на 185 139.35 лв. сумата е била преведена на 06.06.2017 г. с още две запорни съобщения – първото на същият ЧСИ получени на 22.07.2016 г. по ИД №898/2016 г. за сумата от 201 358.80, преведена на 18.07.2017 г. и второто от 01.02.2016 г. на НАП за сумата от 35 123.30, преведена на 11.02.2016 г. били общо платени по трите запора 439 648.85 лв., като така Община Шумен заплатила за услуги по концесионния договор 2 744 727 лв., която е повече от определените от Общинския съвет. Ето защо в условията на евентуалност с искането за пълното отхвърляне на претенцията сочи, че прави възражение за прихващане със сумата 123 797.56 лв. по силата на анекс от 12.04.2010 г. сключен към настоящият концесионен договор на ищеца били възложени и дейности по стопанисване на регионално депо за неопасни битови отпадъци на общините Шумен, Смядово, Велики Преслав, Нови пазар, Хитрино, Каолиново, Каспичан и Венец. Във връзка с това на концесионера бил предаден Булдозер DRESSTA, за да може да изпълнява задълженията си по оператор на посоченото депо за битови отпадъци. Въпреки, че е предаден годен за експлоатация през 2012 г. с нарочен протокол, комисия на концедента установила, че същият е в състояние негодно за предназначението му към 23.07.2016 г. тъй като машината била разглобена, без охладителни радиатори, тръбопроводи към тях и без охладителна течност. Общината чрез Обществена поръчка възложила ремонта на трето лице – „ЕСБ София” ЕООД и заплатила за това 69 317.56 лв., които ищецът следва да обезщети в съответствие с чл.79 и сл. от ЗЗД. С констативен протокол от 03.07.2016 г. РИОСВ Шумен констатирало, че в регионалното депо е имало пожар възникнал на 01.07.2016 г. налагало се ударно запръстяване на тлеещи участъци с обща площ от 25 дка. За това били заплатени 54 480 лв., които се явяват загуба за Община Шумен и на основание чл.79 от ЗЗД следва да бъдат обезщетени от ищеца. противопоставя се на извършването на ССЕ, тъй като поставеният първи въпрос е правен въпрос, а вторият няма как при настоящият казус да отговори на това дали Община Шумен дължи суми на ищеца.
От страна на ищеца в законовият срок е постъпила допълнителна ИМ по реда на чл.373 от ТЗ. В нея са оспорени изложените твърдения на ответника в отговора на ИМ, по подробно изброени доводи в самата ДИМ. Твърди се, че постоянно титуляр на вземанията по договора е бил ищеца и той не се е променял, като поради това е активно процесуално легитимиран да води настоящият иск. Оспорва и направените възражения за прихващане. По отношение на тях твърди, че вземането за ремонт на предоставена машина не е изискуемо, тъй като ищецът не е бил поставян в забава, понеже спрямо него не е била отправяна покана да изпълни. Намира, че това произтича от нормата на чл.103 от ТЗ. Поради същата причина не може да се направи възражение за прихващане по отношение на претенцията за претърпени загуби, обосновани със потушаване на тлеещото сметище. Моли да бъде конституиран като страна в процеса – трето лице помагач - „Нелсен чистота” ЕООД по съображения подробно изложени в ДИМ.
От страна на ответника Община Шумен не е постъпил отговор на ДИМ.
Производството е приключило с определение на съда в съдебно заседание, с което е приключено съдебното дирене и е даден ход на съдебните прения.
Съдът намира, че производството е недопустимо, поради липса на активна процесуална легитимация у ищеца за водене на настоящото производство. Подобни възражения са направени от представител на ответника с депозирания отговор, както и са представени доказателства, които обосновават подобно становище.
От фактическа страна по делото се установява, че ищецът в производството е сключил в качеството му на концесионер Договор за концесия от 23.07.2001 г. с предмет сметосъбиране, сметопочистване, сметоизвозване, спегопочистване и поддържане на сметището на гр. Шумен, включително индустриалните зони и кварталите Дивдядово, Макак и Мътница, с Община Шумен в качеството на концедент. Условията по договора са изменяни многократно по силата на множество анекси: 1).От 15.01.2004; 2).От 10.02.2006 г.; 3).От 05.03.2007 г.; 4).От 04.02.2009 г.; 5).От 12.04.2010 г.; 6).От 02.12.2011 г.; 7).От15.03.2012 г.; 8).От 09.12.2013 г.; 9).От 23.01.2015 г. (и втори) 10).От 23.01.2015 г. В рамките на производството е приета и експертиза установяваща обстоятелството, че страните са осчетоводили процесните три фактури, които са части от концесионни плащания по посоченият договор за концесия, както и че същите не са били заплатени.
Установява се, че на 11.02.2019 г. третото в производстовто лице – „Нелсен чистота“ ЕООД, ЕИК-*********, гр. София и ищеца „Титан БКС“ ЕООД се споразумяват „Титан БКС“ ЕООД да предприеме съдебни постъпки с оглед снабдяване с изпълнителен лист, касаещ вземанията на ищеца, които са обект на особен залог в полза на „Нелсен чистота“ ЕООД. В посоченото споразумение ясно се вижда, че ищеца е третиран като залогодател по вземанията си по три договора за концесия с Община Шумен и анексите към тях, а „Нелсен чистота“ ЕООД е третиран като заложен кредитор. В началото на споразумението страните установяват, че преди това на 15.05.2018 г. между „Нелсен чистота“ ЕООД и „Общинска банка“ АД е имало договор за цесия по силата на който, в качеството банката в качеството ѝ на цедент е цедирала на „Нелсен чистота“ ЕООД в качеството му на цесионер вземания по учреден в нейна полза особен залог по реда на ЗОЗ по договор за залог върху вземания от 25.06.2012 г., вписан в ЦРОЗ под №2012062501799 и допълнително вписване №2012081600048, подновен с вписване под №2017042701515, върху настоящия и бъдещи вземания по всички сключени и по всички, които предстои да бъдат сключвани, договори на ищеца - „Титан БКС” ЕООД, но не само вземанията , произтичащи от следните договори за възлагане на обществена поръчка с възложител Община Шумен, произтичащи от три договора за възлагане на обществени поръчки с възложител Община Шумен, като е включен и процесният Договор за концесия №25-01-177 от 23.07.2001 г. по учреден в нейна полза особен залог по реда на ЗОЗ по договор за залог върху рвземания от 25.06.2012 г., вписан в ЦРОЗ под №2012062501799 и допълнително вписване №2012081600048, подновен с вписване под №2017042701515 – т.10 от договора за цесия (л.55 от делото).
Представен е и договора за прехвърляне на цессия от 15.05.2018 г. сключен между „Общинска банка“ АД и Нелсен чистота“ ЕООД от 15.05.2018 г. От който е видно, че тези трети за производството лица са извършили цесия по силата на която в полза на „Нелсен чистота“ ЕООД е цедирано вземане на банката, произтичащо от процесния договор за концесия.
От потвърждение за вписване в ЦРОЗ се установява, че „Нелсен чистота“ ЕООД на 10.01.2019 г. е вписал по първоначално вписване №2012062501799 заявление за вписване на пристъпване към изпълнение.
От представени
с отговора на ИМ документи – ПДИ се установява, че „Нелсен чистота” ЕООД е
изпратил покана за доброволно изпълнение за предприето изпълнение по реда на
ЗОЗ насочено към вземания по договори за възлагане на обществена поръчка.
Със свое Определение №334/13.12.2019 г. съдът след като е приел, че правото на иск в настоящото производство принадлежи на заложния кредитор, а именно конституираното в производството трето лице – помагач – „Нелсен чистота“ ЕООД, е прекратил производството, което е заведено от концесионера по договора за концесия – „Титан БКС“ ЕООД. Това определение на съда е било отменено с Определение №307/15.06.2020 г. постановено по в.ч.т.д. №261/2020 г. по описа на ВАпС, а делото е било върнато за разглеждане от същия съд. Митивите на въззивния съд са в насока на това, че единствено легитимиран съобразно материалното правоотношение да води настоящия иск е ищеца в производството „Титан БКС“ ЕООД, като заложния кредитор би имал възможност да упражни правото на иск на ищеца само при условие, че залогодателя бездейства и това би заплашило удовлетворяването на заложния кредитор, като би могъл да защити правата си по реда на чл.134 от ЗЗД.
Предвид
изложеното съдът е разгледал делото и изнесъл същото за ново решаване.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: Настоящото производство представлява установителен иск при условията на чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК. В производството доказателствената тежест е общата всяка от страните следва да установи онези факти и обстоятелства, които са благоприятни за нея. В настоящото производство се води иск от концесионер срещу концедент по облигационно отношение възникнало от договор за концесия. Тъй като вземането на концесионера е било заложено по реда на ЗОЗ в полза на трето лице, същото е придобило по отношение на първоначалното вземане качеството на заложен кредитор. Концедента пък след вписването на залога е придобил качеството на заложен длъжник. (Действително тук има цесия, но тъй като цесионера придобива правата на цедента, реално в настоящият случай цесионера придобива качеството на заложен кредитор.) Като цяло правният спор в производството се концентрира около обстоятелството процесуално легитимиран ли е ищеца да води настоящият иск. Ответника не оспорва наличието на концесионния договор, нито реалното извършване на договореното, както и издаването на процесните три фактури.
Пред ШРС от страна на „Титан БКС“ ЕООД в качеството му на заявител на 14.02.2019 г. е подадено Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК против ответника Община Шумен за присъждане на сумата от 135 093.05 лв., представляващи парично задължение произтичащо от три бр. незаплатени фактури за изпълнени дейности по Договор за концесия №25-01-177 от 23.07.2001 г. Посочения договор е нотариално заверен. Със заповед №250 от 15.02.2019 г. издадена по ч.гр.д. №466/2019 г. по описа на ШРС съдът е осъдил длъжника в производството да заплати на заявителя претендираната сума от 135 093.05 лв., ведно със законната лихва от 14.02.2019 г. до изплащане на задължението, както и сумата от 2 701.86 лв. въз основа на посочената заповед е издаден и Изпълнителен лист №399 от 15.02.2019 г. За така издадения изпълнителен лист длъжника е узнал на 07.03.2019 г. след връчване на Покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело №20199310400232 на ЧСИ с №931 на КЧСИ и район на действие – района на ШОС. На 08.03.2019 г. е подадено възражение против заповедта от страна на длъжника – Община Шумен по реда на чл.414 от ГПК. Заявителя – „Титан БКС“ ЕООД са уведомени за възражението на 14.03.2019 г., като вследствие на това са подали и ИМ в настоящото производство (12.04.2019 г.).
Установява се от доказателствата в производството, че между страните бил сключен Договор за концесия №25-01-177/23.07.2001 г. и анекси към него по силата на който дружеството – ищец в качеството на концесионер се задължавало да извършва за сметка на концедента – Община Шумен следните дейности: „Сметосъбиране, сметопочистване, сметоизвозване, снегопочистване и поддържане на сметището на гр. Шумен, вкл. индустриалните зони и кварталите Дивдядово, Макак и Мътница”. Във връзка с изпълнението на дейностите по този договор се установява, че дружеството-концесионер издало следните фактури: 1).№7060/02.02.2016 г. на обща стойност 215 202.39 лв., от която оставал неизплатен остатък от 11 259.49 лв., 2).№7636/22.08.2016 г. на стойност от 215 202.39 лв., от която оставал неизплатен остатък от 63.12 лв. и 3).№7637/22.08.2016 г. на стойност от 123 734.44 лв., сумата от която е изцяло неплатена и дължима. Общата стойност на задължението била 135 093.05 лв. Приетата в рамките на производството ССЕ установява, че е налице посочената сума 135 093.05 лв. като остатък от задължение по посочените три фактури. Тези фактури са осчетоводени и в счетоводството на ищеца и в това на ответника. Същите са включени в дневник на продажбите и в СД по ДДС. Констатира се, че по концесионния договор между страните през 2016 г. са издадени фактури на обща стойност 2 372 557.68 лв., като от тях са заплатени 2 237 464.663 лв., като така се оформя неразплатена разлика от 135 093.05 лв.
В тази смисъл претенцията на ищеца за посочената сума се явява основателна и доказана.
Не се установиха основанията и размерите на претенции, които ответника предявява, за да извърши прихващане с тях. Ангажираните от ответника писмени доказателства касаещи предоставянето от концедента на концесионера през 2012 г. на Булдозер DRESSTA, за да може да изпълнява задълженията си по оператор на посоченото депо за битови отпадъци. Не се установява претендирания размер на щети, тъй като не са ангажирани доказателства установяващи твърденията на ответника за настъпили щети. Не се установява вредоносното поведение за настъпване на щетите от ищеца или по-точно от негови представители, като и не се установява размера на щетите. В рамките на производството не са ангажирани и надлежни доказателства, които да установят виновното поведение довело до щети за Община Шумен, поради избухналия в регионалното депо пожар възникнал на 01.07.2016 г., който налагал ударно запръстяване на тлеещи участъци с обща площ от 25 дка. За това били заплатени 54 480 лв., които се явяват загуба за Община Шумен. Както може да се установи тези обстоятелства – наличния пожар се установяват от документация макар и издадена от държавен орган - констативен протокол от 03.07.2016 г. РИОСВ Шумен те не могат да укажат на виновно поведение у ищеца в производството, което да е в причинна връзка с настъпилите щети, за да се налага последния да ги обезщетява.
Предвид изложеното съдът следва да признае за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 135 093.05 лв. като част от задълженията по Договор за концесия №25-01-177/23.07.2001 г. и анекси към него по силата на който дружеството – ищец в качеството на концесионер се задължавало да извършва за сметка на концедента – Община Шумен следните дейности: „Сметосъбиране, сметопочистване, сметоизвозване, снегопочистване и поддържане на сметището на гр. Шумен, вкл. индустриалните зони и кварталите Дивдядово, Макак и Мътница”.
Предвид изхода на делото следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сторените от последния разноски за водене на производството по делото пред настоящата инстанция в общ размер на 8701.86 лв., от които 2701.86 лв. държавна такса, 600 лв. платени по ССЕ и 5 400 лв. дължими за заплатеното адвокатско възнаграждение към адвокатско дружество регистрирано по ДДС.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, че Община Шумен, ЕИК-*********, гр. Шумен, бул. „...” №17, представлявана от кмета Л.Х. дължи на „Титан БКС” ЕООД, ЕИК-..., гр. Шумен, ул. „...” №71, ет.2, със съдебен адрес *** сумата от 135 093.05 лв. (сто тридесет и пет хиляди и деветдесет и три лева и пет стотинки), представляващи част от дължимото концесионно възнаграждение за 2016 г. по Договор за концесия №25-01-177/23.07.2001 г. и анекси към него по силата на който дружеството – ищец в качеството на концесионер се задължавало да извършва за сметка на концедента – Община Шумен следните дейности: „Сметосъбиране, сметопочистване, сметоизвозване, снегопочистване и поддържане на сметището на гр. Шумен, вкл. индустриалните зони и кварталите Дивдядово, Макак и Мътница“, които суми са част от задълженията по фактури: 1).№7060/02.02.2016 г. на обща стойност 215 202.39 лв., от която оставал неизплатен остатък от 11 259.49 лв., 2).№7636/22.08.2016 г. на стойност от 215 202.39 лв., от която оставал неизплатен остатък от 63.12 лв. и 3).№7637/22.08.2016 г. на стойност от 123 734.44 лв., сумата от която е изцяло неплатена и дължима, ведно със законната лихва от 14.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението за главница, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, №250 от 15.02.2019 г. издадена по ч.гр.д. №466/2019 г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА Община Шумен, ЕИК-*********, гр. Шумен да заплати на „Титан БКС” ЕООД, ЕИК-..., гр. Шумен и сторените от ищеца разноски за водене на настоящото производство в размер на 8 701.86 лв. (осем хиляди седемстотин и един лева и осемдесет и шест стотинки).
Настоящото производство бе разгледано при участието на трето лице – помагач - „Нелсен чистота” ЕООД, ЕИК-*********, гр. София, бул. „...” №111, комплекс Ембаси суитс, бл.А, ет.3 на страната на ищеца - „Титан БКС” ЕООД, ЕИК-..., гр. Шумен.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните чрез Шуменски ОС пред Апелативен съд гр. Варна.
Окръжен съдия: