РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 25.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 26 юни през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ С.
при секретаря СНЕЖАНА КОЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 4312 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените в обективно съединение
искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и материалноправно такова по чл.342-347 от ТЗ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „ОТП Лизинг" ЕООД (с предишно наименование
„СОЖЕЛИЗ-БЪЛГАРИЯ" ЕООД) с ЕИК: *********
е предявил установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК против
Д.Р.К., ЕГН: **********, и П.С.К., ЕГН: **********, да бъде установено между
страните, че Д.Р.К. и П.С.К. дължат в условията на солидарност на „ОТП
Лизинг" ЕООД сумата по индивидуален договор за финансов лизинг №
**********/12.01.2011г., в размер на 4694,89 лева.
Ищецът претендира законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 19.02.2018г., до
окончателното изплащане на вземането, както и направените в заповедното и в
настоящото производството разноски, за
която сума е издадена Заповед за изпълнение № 584/20.02.2018г по чл. 410 от ГПК.
по ч.гр.д. № 1133/2018г.
по описа на РС-Русе.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците, чрез процесуалните си представители са депозирали
отговори на исковата молба, в които изразяват становище за неоснователност на
исковете. Оспорват претенцията по основание и
размер, като навеждат твърдения, че лизингодателят е
бил в забава да прехвърли на лизингополучателя собствеността върху лизинговата
вещ, че същият не е осигурил спокойно и безпрепятствени ползване на лизинговата
вещ, както и че разходите за изземване на лизинговата вещ са били необичайни и
неприсъщи. Молят съда да отхвърли исковете.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с
оглед разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д. № 1133/2018г. по описа на РРС се установява, че по заявление на „ОТП Лизинг" ЕООД (с
предишно наименование „СОЖЕЛИЗ-БЪЛГАРИЯ" ЕООД) с ЕИК: *********, на
20.02.2018г. съдът издал по реда на чл. 410. ал. 1, т. 1 от ГПК
заповед за изпълнение на парично задължение в полза на „ОТП Лизинг" ЕООД
солидарно против „РУМИТРАНС" ООД, Д.Р.К. и П.С.К., с която е разпоредено същите да заплатят солидарно на заявителя
сумите описани в
исковата молба. На длъжниците била изпратена за връчване издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК. Същата е надлежно връчена на
„РУМИТРАНС" ООД, но поради невъзможността Д.Р.К. и П.С.К. да бъдат
намерени на регистрираните им постоянни и настоящи адреси, съдът констатирал, че на основание чл.47, ал. 5 от ГПК заповедта за
изпълнение на парично задължение следва да се счита връчена на длъжниците Д.Р.К.
и П.С.К. на 11.04.2018г., с изтичането на двуседмичния срок за получаване на
книжата по делото от момента на залепване на уведомлението. На основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК
съдът указал на „ОТП Лизинг" ЕООД да предяви на
иск по чл. 422 от ГПК срещу длъжниците в едномесечен срок, поради което съдът приема, че ищеца е налице правен интерес да предяви настоящата
установителна претенция.
Не се спори, а и от от събраните по
делото доказателства се установява, че на 12.01.2011г. между „ОТП Лизинг" ЕООД, ЕИК *********, в
качеството му на лизингодател и „РУМИТРАНС" ООД, ЕИК: *********, в качеството му на лизингополучател и Д.Р.К. с ЕГН:********** и П.С.К. с ЕГН:**********, в качеството им на съдлъжници, бил сключен индивидуален договор за финансов лизинг
№**********/12.01.2011г. Договорът бил
сключен при общи условия за финансов лизинг на „ОТП
Лизинг" ЕООД, Приложение А, неразделна част от договора за финансов лизинг
от 12.01.2011г., съгласно т. 1.3. от които, съдлъжниците се задължавали солидарно с лизингополучателя за изпълнението на всяко едно от задълженията на последния
по договора за лизинг и безусловно поемат пълна отговорност за плащане и
изпълнение на произтичащите от договора за лизинг задължения на
лизингополучателя, като за собствени задължения, без право на възражение за
поредност на претенцията.
Установено е и не се спори, че при условията на договора за лизинг и
общите условия към него, лизингополучателят получил за временно ползване, до изтичането на срока на лизинга, употребяван товарен автомобил марка „Ивеко“, модел „Дейли
35S18V, с рег. № ***, шаси ZCFC35D005682970,
двигател с № 581448, срещу задължението да плати лизинговата цена на 24
месечни вноски съгласно погасителен план - Приложение Б към договора за лизинг.
В индивидуалния договор за финансов лизинг е посочено, че лизинговата вещ,
обект на същия, е описана в нареждане за покупка - Приложение В към
договора, също представляващо неразделна част от него. Въз основа на сключения
договор за финансов лизинг, за лизингополучателя са възникнали задължения в общ
размер на 4694,89 лева, подробно описани по основание и
размер в исковата молба.
Предмет на иска по чл.422 от ГПК е
установяване наличието на вземане, за което е издадена процесната заповед за
изпълнение. В тежест на ищеца е да докаже, че между страните е съществувало
облигационно отношение по договор за лизинг, по силата на което той е
предоставил ползването на лизинговата вещ срещу заплащане на уговореното
възнаграждение, дължимо за лизинговия период, а тежест на ответниците е да
докажат положителния факт на плащане на всички задължения, произтичащи от
сключения договор.
В рамките на делото между страните не е
спорно, че на 12.01.2011г. са сключили индивидуален
договор за финансов лизинг № **********/12.01.2011г., въз основа на който е
възникнало и процесното правоотношение. Договорът е представен като писмено
доказателство не само от страна на ищеца, но и от страна на ответника П.К..
В хода на производството отт страна на ответниците не беше доказан факта на изплащане на претендираната от „ОТП
Лизинг" ЕООД сума, произтичаща от сключения договор за финансов лизинг и
общите условия, неразделна част от него.
Видно от приетото по делото заключение по СЧЕ се установява, че общият размер на дължимите и
неплатени суми по индивидуален договор за финансов лизинг
№ **********/12.01.2011г. към датата на завеждане на заповедното производство,
както и към момента на извършване на експертизата е в размер на 4694,89 лева. Именно това е и размерът на
претендираната от ищеца „ОТП Лизинг" ЕООД сума. За всяко
отделно вземане, формиращо общия размер от 4694,89 лв., с исковата молба бяха
представени писмени доказателства, удостоверяващи тяхното възникване и надлежно
заплащане от страна на лизингодателя.
Предвид изложеното съдът приема, че исковата претенция е доказана по
основание и размер и следва да бъде уважена изцяло.
По възраженията на ответниците.
От страна на ответниците е релевирано възражение за изпадане в забава на ищеца -лизингодател относно задължението му да прехвърли на
лизингополучателя собствеността върху лизинговата вещ. В тази връзка съдът приема, че самото попълване на искане за придобиване на
собственост върху лизинговата вещ не означава, че са настъпили условията по
договора за финансов лизинг, при сбъдването на които, за лизингополучателя
настъпва правото да придобие веща. Ответниците твърдят,
че на така отправеното искане, „ОТП Лизинг" ЕООД е отговорило с имейл от
19.06.2013г. От представения по делото имейл обаче по никакъв начин не се
установява, че същият е изпратен,
като отговор на искането на лизингополучателя. Напротив, с него
се уведомява лизингополучателя, че има незаплатени задължения, които са на
стойност от 719,86 лв., като по никакъв начин не се казва, че това са всички задължения
на „Румитранс" ООД по договора за финансов лизинг и че след заплащането им
за лизингополучателя ще възникне правото да придобие собствеността върху
лизинговата вещ. Впоследствие от страна на ответницата е представен и
друг имейл от 14.06.2017г., озаглавен „погасяване на лизингов договор № 2487 на
Румитранс ООД", в който е посочено, че дължимите суми по договора са:
остатъчна стойност - 795 лева, такса за прехвърляне на трето лице -
360 лв., задължения по отворени фактури - 3 178,49 лв., такса пререгистрация -
120 лв., лихва върху ОС към 16.06.2017г. - 1 283,13 лв. или общо 5736,62 лв.
Нещо повече, с приетата по делото експертиза се установи, че и към настоящия
момент по Индивидуален договор за финансов лизинг № **********/12.01.2011г. са
налице незаплатени суми в общ размер на 4 694,89 лв.
Съгласно т. 16.1.1.1, т. 16.1.1.2 и т.
16.1.1.3 от общите условия в случай на заявено от
лизингополучателя намерение за придобиване на лизинговата вещ, той има право да
придобие собствеността върху нея само след изпълнение на всяко от следните
условия:
- да е заплатил всички дължими лизингови вноски в съответствие
с Приложение Б - Погасителен план и Остатъчна стойност, която
лизингополучателят е задължен да заплати на падежа за плащане на последната
лизингова вноска;
- да е извършил надлежно всички други плащания, дължими
съгласно договора;
- да е изпълнил всички други особени условия, предвидени в
Договора за лизинг;
Ето защо съдът приема, че възражението на ответниците е
неоснователно, лизингодателят не само не е в забава, но и за него не е
възникнало задължението за прехвърляне на собствеността върху лизинговата вещ, тъй като и към настоящия момент лизингополучателят,
съответно солидарните длъжници не са заплатили дължимите от тях суми и не са
изпълнили условията по т. 16.1.1.1, т. 16.1.1.2 и т. 16.1.1.3 от общите условия.
По-нататък, ответниците релевират
възражение, че ищецът-лизингодател
не осигурил спокойно и безпрепятствени ползване на лизинговата вещ, тъй като не
съдействал за връщането на регистрационните
табели на лизинговия автомобил, свалени от немските власти, поради установени от тяхна страна множество дефекти по автомобила.
Според правната теория и съдебната
практика субсидиарното приложение на Закона за задълженията и договорите в
частта за наем на вещи е ограничено предвид
разпоредбата на чл. 347, ал.2 от Търговския закон относно
повредите и ремонтът на наетите вещи по ЗЗД. В случая са приложими разпоредбите
на ТЗ, поради което следва да бъде съобразена разпоредбата на чл.343 от ТЗ,
според която рискът от случайното погиване или повреждане на вещта при
финансовия лизинг е за лизингополучателя. С оглед законовите разпоредби, в т.
4.6 от Общите условия ясно е посочено, че
всички рискове от частично или пълно погиване, повреждане или щети на
лизинговата вещ, включително породени от форсмажорни обстоятелства, както и
възможността или невъзможността същата да бъде използвана, са в тежест на
лизингополучателя от момента, в който му бъде предадено държането на
лизинговата вещ. В представения от ответницата П.К.
Контролен документ за извършена проверка на МПС от службата за пътен контрол на
Федералната служба за превоз на товари от 31.03.2014г., е посочено, че при
извършената проверка са установени тежки дефекти на автомобила, а именно:
дефектни спирачки, хлабаво укрепване на оси, дефектна кормилна щанга, износени
спирачки. Предвид установеното, с Решение на Окръжен съвет, Окръг Нортхайм, е
забранено движението на лизинговия автомобил.
Изложеното дава основание на съда да
формулира извод, че лизингополучателят
е нарушил, както законовите разпоредби, така и
т.10.10 от Общите условия, според които се е задължил да поддържа лизинговата
вещ в нормално състояние и в пълна изправност. Не е положил необходимата грижа,
за поддържане на превозното средство в състояние годно за употребата му, като
по този начин е създал риск не само от трайното му повреждане, а както е посочено
и в Решението, е застрашил живота, здравето и способността на другите участници
в движението и е създал заплаха за тях.
Съдът приема, че що се отнася до задълженията на
лизингодателя по чл.344, ал. 1 от ТЗ вр. чл.230 от ЗЗД, то тези задължения са изпълнени
от „ОТП Лизинг" ЕООД. Безспорно лизингодателят е
предал автомобила на лизингополучателя и не е извършвал действия, които да го
възпрепятстват да ползва обичайно и по предназначение автомобила. Ето защо съдът приема това възражение за неотносимо към правния
спор.
Последното възражение на ответниците е
че извършените от ищеца-лизингодател разходи за изземване на
веща са неоправдани и неприсъщи.
На първо място, съдът счита, че е
налице неизпълнение на задълженията по т.13 от
Общите условия от страна на лизингополучателя, което е дало основание на ищеца „ОТП Лизинг" ЕООД да
упражни правото си по т. 14.3.1. във връзка с т. 14.02.1. от Общите условия да
изземе лизинговата вещ. В този случай, съгласно т. 15.2. от Общите условия
лизингополучателят е задължен да върне вещта на посочения от лизингодателя
адрес, в определения от последния срок и в състоянието, в което същата се е
намирала при подписване на Приемо-предавателния протокол за предаване на
държането й, като се отчита обичайното й износване. Според т. 15.4.
лизингодателят следва да подготви или поеме разходите за подготовка за
изпращане и транспортиране на лизинговата вещ до мястото, посочено от
лизингополучателя. В случая „РУМИТРАНС" ООД не само
не е върнало лизинговата вещ на мястото определено от лизингодателя, но не е и
възстановило разходите, сторени от „ОТП Лизинг" ЕООД за транспортиране на
автомобила, до чието извършване се е стигнало именно поради неизпълнението на
горепосочените задължения на лизингополучателя.
На следващо място, съгласно т. 15.3. от
Общите условия лизингополучателя трябва да предприеме всички действия
необходими за привеждане на лизинговата вещ при връщането й в състояние,
подходящо за нейното нормално използване и да обезщети лизингодателя за всички
вреди, надхвърлящи нормалното износване на вещта. От показанията на св.Петьо Геновски, присъствал при изземването на лизинговата
вещ, се установи, че от автомобила са липсвали части от двигателя, кабината е
била в окаяно състояние, контактният ключ не е работил и липсвал акумулатора. Всъщност, ответниците сами посочват, че при изземването на
автомобила, същият не е бил в състоянието, в което е предаден на
лизингополучателя, а е липсвал неговият акумулатор, поради което се е наложило
лизингодателя да направи допълнителни разходи за закупуването му и предвид
лошото състояние на автомобила за придвижването му.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че разходите извършени от лизингодателя за
транспортиране, преглед и закупуване на липсваща част на автомобила са напълно оправдани, предвид неизпълнението на задълженията на
лизингополучателя за връщане на лизинговата вещ.
По възраженията за прекомерност на
адвокатското възнаграждение
В представения от ищеца списък по чл.80 от ГПК е посочено адвокатско възнаграждение
за настоящото производство в размер на 670,37 лв. с ДДС. Съдът приема, че размерът на същото е напълно съобразено с
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което възражението
за прекомерност, направено от процесуалните представители на ответниците следва да бъде оставено
без уважение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното от ищеца искане, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца сторените в хода на настоящото
производство разноски за заплатени
държавни такси по заповедното и исковото производства в общ размер на
256,70 лева, адвокатско възнаграждение в общ размер на 1270,37 лева и възнаграждение за вещо
лице в размер на 300 лева,
които възлизат в общ размер на 1827,07 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
„ОТП Лизинг" ЕООД (с предишно наименование „СОЖЕЛИЗ-БЪЛГАРИЯ" ЕООД) с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.София – 1303, р-н
Възраждане, бул.“Александър Стамболийски N:73, ет.3, че Д.Р.К. с
ЕГН:**********,*** и П.С.К. с ЕГН:**********,***, дължат на ищеца - „ОТП Лизинг" ЕООД, ЕИК:*********, сумата по
Индивидуален договор за финансов лизинг № **********/12.01.2011г., в размер на 4694,89 лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 19.02.2018г.
до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 584/20.02.2018г по
чл. 410 от ГПК. по ч.гр.д. № 1133/2018г. по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА Д.Р.К. с
ЕГН:********** и П.С.К. с
ЕГН:********** да заплатят
солидарно на „ОТП Лизинг" ЕООД (с предишно
наименование „СОЖЕЛИЗ-БЪЛГАРИЯ" ЕООД) с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.София – 1303, р-н Възраждане,
бул.“Александър Стамболийски N:73,
ет.3 сумата в общ размер на 1827,07
лева, представляваща
държавни такси по заповедното и исковото производства в общ размер на 256,70 лева, адвокатско възнаграждение по заповедното и исковото производства в общ размер на 1270,37 лева и възнаграждение за вещо
лице в размер на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: