№ 91
гр. Ямбол, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Енч. Иванов
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20212300500313 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 от ГПК.
Депозирана е жалба от Община Ямбол чрез Кмета Р., длъжник по и.д.№ 20218780401177
по описа на ЧСИ рег.№ 878 И.Христова против постановление от 5.10.2021 г., с което ЧСИ
отказва да прекрати изпълнителното производство, поискано от длъжника на основание
чл.433 ал.2 от ГПК, тъй като не е налице събиране в пълнота на разноските по
изпълнението. Жалбоподателят твърди, че изпълнителното дело е било образувано по молба
на взискателя Н. Я. А. по изпълнителен лист от 13.09.2021 г., на която с решение на ЯРС по
водено между страните дело е присъдена сумата 7000 лв. главница и разноски 903,77 лв.
След влизане на решението в сила, длъжникът е изпратил писмо до А., с което е поискал
същата да посочи банкова сметка, по която да й бъдат преведи присъдените с решението
суми, което било получено от нея на 10.09.2021 г., но вместо да уведоми за банковата си
сметка, А. се е снабдила с изпълнителен лист и е образувала изпълнително производство за
събиране на сумите. След получаване на поканата за доброволно изпълнение от Община
Ямбол е преведена на взискателката сумата по задължението в пълен размер, но не и сумата,
посочена от ЧСИ, представляваща разноски по изпълнителното дело, които длъжникът
счита, че не дължи, тъй като не е станал причина за завеждане на същото. По тези
съображения се иска да бъде отменено атакуваното постановление и делото да бъде върнато
на ЧСИ с указания за прекратяване на изпълнителното производство, както и да се присъдят
разноските, направени в настоящото производство.
В законоустановения срок взискателката Н. Я. А. е депозирала възражение по жалбата
1
за това, че същата е неоснователна и се желае да бъде оставена без уважение. Според
взискателката решението, от което черпи своите права е влязло в сила за ответника по
делото, сега длъжник, по-рано – на 4.08.2021 г. и тя е изчакала достатъчно дълго доброволно
плащане от негова страна преди да се снабди с изпълнителния лист, за което е подала молба
на 9.09.2021 г. Според А. получаването от нея на писмото от длъжника, в което не е
посочено дължимия размер на присъдената лихва, не я задължава да му представи банковата
си сметка, след като вече е предприела действия по принудително събиране на
задължението. Цитираната от длъжника практика се счита неотносима към настоящия
случай, тъй като касае опити на длъжник да изпълни задължението си преди влизане в сила
на решението. Поради това се желае жалбата да бъде оставена без уважение, а действията на
съдебния изпълнител потвърдени.
На основание чл.436 ал.3 пр.последно от ГПК, ЧСИ И.Христова е изложила своите
съображения за постановения отказ като счита, че възраженията на длъжника за това, че не е
станал причина за образуване на изпълнителното производство и не дължи разноски в
същото, са неоснователни. Неправилно е позоваването му на общите норми от ГПК по
отношение на разноските в исковото производство, тъй като следва да бъдат прилагани
правилата за това по чл.79 от ГПК относно разноските в изпълнителното производство.
Съдът след като се запозна с жалбата, възражението на взискателя и на ЧСИ Христова,
както и със самото и.д. № 20218780401177, приема за установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК от легитимирано
лице съобразно чл.435 ал.2 т.6 и т.7 от ГПК. Разгледана по същество съдът намира жалбата
за основателна по следните съображения:
Процесното и.д. № 20218780401177 е образувано по молба от 16.09.2021 г. на Н. Я. А.
въз основа на изпълнителен лист от 13.09.2021 г., издаден въз основа на влязло в сила на
30.08.2021 г. решение № 177/16.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 20202330101897 по описа
на ЯРС, с което Община Ямбол е осъдена да заплати на А. сумата 7000 лв. обезщетение за
трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от 24.10.2019 г. до окончателното
изплащане, както и разноски в размер 903,88 лв. ЧСИ е изпратил до длъжника ПДИ от
17.09.2021 г., получена на 20.09.2021 г., с което го уведомява, че задължението на общината
възлиза на 903,88 лв. неолихвяема сума, 7000 лв. главница, 1349,44 лв. лихви и разноски по
изпълнителното дело: 48 лв., таксата по ЗЧСИ в размер 978,84 лв. и 800 лв. – други суми
/адв.възнаграждение/. Община Ямбол е представила на ЧСИ платежно нареждане от
23.09.2021 г., с което е превела по и.д. № 20218780401177 сумата 9268,88 лв. при
задължение, посочено в ПДИ – 9253,32 лв. без разноските.
С плащането на задължението длъжникът е поискал от ЧСИ да възложи разноските по
изпълнението на взискателя, тъй като не е станал причина за образуване на производството
и е представил писмените доказателства, представени и с настоящата жалба. С писмо рег.№
2801-18970/9.09.2021 г. Община Ямбол е поискала от Н.А. да посочи данни за банковата си
сметка, по която да й бъдат преведени доброволно присъдените с решение № 177/16.07.2021
г., постановено по гр.д.№ 20202330101897 суми – главница, законна лихва и разноски, без
2
да се предприемат стъпки от нейна страна за образуване на изпълнително производство.
Това писмо е получено лично от А. на 10.09.2021 г., видно от представеното известие за
доставяне. Съображенията на А., както е заявила във възражението си, да не посочи на
длъжника банковата си сметка е, че вече е чакала достатъчно и е предприела действия по
снабдяване с изпълнителен лист на датата, когато са били поискани данните.
Жалбата на длъжника Община Ямбол е основателна и съдът споделя изцяло
становището, че в настоящия случай длъжникът не е станал причина за образуване на
изпълнителното производство и не дължи разноски в същото. Установената с писмени
доказателства хронология на действията на страните според съда сочи на категоричния
извод, че длъжникът не е станал причина за завеждане на изпълнителното дело.
Несъстоятелно е твърдението на взискателката А., че решението на ЯРС е влязло в сила за
длъжника в по-ранен момент, тъй като законодателят не предвижда различен за страните
момент на влизане в сила на решението. Както е отбелязано в издадения изпълнителен лист,
решението на съда е влязло в сила на 30.08.2021 г., длъжникът е поискал съдействие от
кредитора си за заплащане на задължението доброволно на 9.09.2021 г., за което не е
спорно, че същия е бил уведомен на 10.09.2021 г. Периодът от 10 дни след влизане в сила на
решението не може да се приеме за толкова дълъг, че кредитора да е предприел действия за
принудително събиране на сумите, а не да предостави данни за доброволното им
получаване.
Неоснователни съдът намира възраженията на взискателката и за това, че цитираната
съдебна практика от длъжника е неотносима. Напротив съдебната практика е относима към
настоящия казус и последователна относно това, че когато длъжникът е потърсил от
кредитора си съдействие, за да изпълни доброволно задължението по съдебното решение, а
на кредитора това е станало известно, длъжникът не е станал причина за образуване на
изпълнително дело. В цитираните решения на ЯОС по възз.гр.д. № 196/2019 г. и по
възз.гр.д. № 237/2019 г. е прието и се споделя изцяло от настоящия състав, че релевантно за
приложението от ЧСИ на правни норми на чл. 78 ал.2 от ГПК и чл.3 от ГПК е поведението
на длъжника, предприел действия във връзка с доброволно изпълнение, което е могло да се
реализира при съдействие от страна на кредитора. В потвърждение на готовността на
общината да плати е извършеното от нея доброволно внасяне на сумите, претендирани от
взискателя, при това в срока за доброволно изпълнение, определен от връчването на
поканата от ЧСИ. След като длъжникът с поведението си е направил всичко възможно, за да
предотврати извършването на разходи от кредитора за принудително изпълнение,
последните не следва да бъдат възлагани на добросъвестната страна. В случая е
неприложима разпоредбата на чл.79 от ГПК, уреждаща задължението за разноски по
изпълнението и изключенията от него, настъпващи: 1.при прекратяване на делото, освен
поради плащане след започване на изпълнителното производство, 2. когато изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, или 3. разноските,
направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.
Приложимостта на нормата се изключва от осъществяване на фактическия състав на
3
разпоредбата на чл. 78 ал.2 ГПК. Поради това не следва да се обсъжда липсата на
предпоставките за отпадане на отговорността за разноските по чл. 79 ГПК.
Предвид изложеното съдът приема, че жалбата е основателна, тъй като е
незаконосъобразен постановения на 5.10.2021 г. от ЧСИ И.Христова отказ да прекрати
изпълнителното производство, поискано от длъжника на основание чл.433 ал.2 от ГПК, тъй
като не е налице събиране в пълнота на разноските по изпълнението. Делото следва да бъде
върнато на ЧСИ за предприемане на действия по прекратяване на изпълнителното
производство.
При този изход на делото взискателката А. следва да бъде осъдена да заплати на
длъжника Община Ямбол направените в настоящото производство разноски в размер 25 лв.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 5.10.2021 г. по и.д. № 20218780401177 по описа на ЧСИ
рег.№ 878 И.Христова, с което ЧСИ отказва да прекрати изпълнителното производство,
поискано от длъжника на основание чл.433 ал.2 от ГПК, тъй като не е налице събиране в
пълнота на разноските по изпълнението.
ВРЪЩА и.д. № 20218780401177 по описа на ЧСИ рег.№ 878 И.Христова за произнасяне
по молбата на длъжника вх.№ 32531/27.09.2021 г., съобразно с указанията дадени в
мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Н. Я. А., ЕГН ********** да заплати на Община Ямбол направените в
настоящото производство разноски в размер 25 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4