РЕШЕНИЕ
№ 476
гр. Търговище, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря Ж. И.
като разгледа докладваното от ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело №
20253530100220 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 239 от ГПК. Предявен е иск, с правно
осн. чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК, за сумата от общо 1607,58 лв.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника е бил сключен
договор за потребителски кредит на 17.12.2021 год., при общи условия за
сумата от 3000 лв., при договорени ГЛП 41.00 % и ГПР 49,26 %, като
кредитополучателя се задължил да върне заемната сума на 36 месечни вноски,
включващи главница и договорна лихва, в размер на 145,12 лв. Ищецът
твърди също така, че при сключване на договора ответникът е избрал и
закупил допълнителни услуги към договора - услуга Фаст, която услуга била
използвана от него и за която било договорено възнаграждение в размер на
750,00 лв., платимо разсрочено за срока на договора и следвало да се изплаща
на вноски от по 20,83 лв., като част от погасителната вноска по договора за
кредит, като така общо дължимата сума от ответника възлизала на 5974,30 лв.,
а размера на месечната вноска, включваща главница, лихви по кредита и
възнаграждението за допълнителни услуги възлизала на 165,95 лв. В молбата
се твърди, че преди сключване на договора ищецът е изпълнил задължението
си да предостави на ответника по разбираем и достъпен начин пълния обем
1
информация относно параметрите на договора за кредита, да го запознае с ОУ,
поради което ответникът сключвайки договора е изразил вола да приеме
условията, включително и да закупи допълнителните услуги, което е било
поставено в зависимост единствено от неговото желание. Ищецът твърди, че
кредита е бил усвоен от ответника, като на 17.12.2021 год., по посочена от
него банкова сметка му е преведена заемната сума в размер на 3000 лв. В
молбата се твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да
възстанови заемната сума по начина и в сроковете посочени в отговора, като е
изплатил сума в размер на 2999,95 лв., с която са погасени 17 пълни вноски и
частично 18 вноска – 59,52 лв., като 49,28 лв. били отнесени за погасяване на
начислени лихви просрочие. Ищецът твърди, че поради забавата на ответника
на 03.07.2024 год. договора за кредит е бил прекратен едностранно от
кредитора и вземането е обявено за предсрочно изискуемо, за което ответника
е бил надлежно уведомен, а ищецът започнал да начислява обезщетение за
забава и тъй като плащане от ответника не последвало ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, въз
основа на което било образувано ч. гр. д. № 1782 / 2024 г. на РСТ, но с
разпореждане заповедния съд е отхвърлил част от вземанията на ищеца и му
дал указания, по реда на чл.415, ал.1, т.3 във вр. с чл.415, ал.3 от ГПК да
предяви осъдителен иск. Поради това ищецът моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати договорно възнаграждение
по договора за кредит в размер на 635,13 лв., начислено върху главницата за
периода от 15.06.2023 год. – 03.07.2024 год., възнаграждение за услуга Фаст в
размер на 375,06 лв., лихва за забава в размер на 393,13 лв., начислена за
периода 16.09.2022 год. – 03.07.2024 год., обезщетение за забава, начислено за
периода 03.07.2024 год. – 29.12.2024 год. в размер на 204,26 лв., ведно със
законната лихва от подаване на молбата до изплащане на вземането.
Претендира разноски в исковото и заповедното производство. В съдебно
заседание, чрез писмено становище поддържа иска си, като моли съда да
постанови неприсъствено решение.
В едномесечния срок за отговор по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът
не е депозирали отговор на исковата молба, не е взел становище по
предявените искове и не е представил доказателства. В съдебно заседание,
редовно призован не се явява, не е направено искане за разглеждане на делото
в негово отсъствие.
2
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното: Видно от приложените по делото доказателства, на
основание чл.131, ал.1 от ГПК на ответника са изпратени препис от исковата
молба и приложените доказателства, като му е даден месечен срок да вземат
становище по иска и да сочи доказателства, като са му указани последиците
от неизпълнение на тези задължения съгласно чл. 133 от ГПК. Книжата са
били редовно връчени на ответника. След изтичане на срока за отговор на
исковата молба, делото е било насрочено в открито съдебно заседание, на
което ответника не се явява и не е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие. Ищецът е направил искане съдът да постанови
неприсъствено решение.
С оглед на горното съдът намира, че са на лице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по смисъла на чл. 239 от ГПК във
вр. с чл. 238, ал.1 от ГПК и не следва да мотивира решението по същество.
Предявения иск е вероятно основателен с оглед представените писмени
доказателства, поради което следва да бъдат уважен.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по
делото разноски в размер на 400 лв., от които 200 лв. държавна такса и 200 лв.,
определено от съда юрисконсултско възнаграждение, съобразно размерите
посочени в чл. 25, ал.1 от НЗПП, както и направените разноски, съразмерно
отхвърлената част, в заповедното производство в размер на 29,82 лв.,
представляваща разликата между присъдената в заповедта за изпълнение
държавна такса и пълния размер на внесената в заповедното производство
такса от 69.90 лв. – държавна такса /ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС/, на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК. Юрисконсултско възнаграждение, като разноски в
заповедното производство е присъдено със издадената заповед за изпълнение.
им от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ф. А. Ю. с ЕГН **********, от гр.Т„, ул.“Б. м.“, № .., да
заплати на “Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В,
представлявано от С.Н.Н. и Н.М.Л., действащи чрез пълномощник юрк. И. Т.,
3
сумата от 635,13 лв., представляваща договорно възнаграждение, начислено
върху главницата по Договор за кредит № 40007143372 / 17.12.2021 год., за
периода от 15.06.2023 год. – 03.07.2024 год., сумата от 375,06 лв.,
представляваща възнаграждение за услуга Фаст, сумата от 393,13 лв.,
представляваща лихва за забава, начислена за периода 16.09.2022 год. –
03.07.2024 год. и сумата от 204,26 лв., представляваща законна лихва за
забава, начислена за периода 03.07.2024 год. – 29.12.2024 год., ведно със
законната лихва от 13.02.2025 год. до окончателното изплащане на
задълженията, на осн. чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 и ал. 3 от
ГПК.
ОСЪЖДА Ф. А. Ю. с ЕГН **********, от гр.Т., ул.“Б. м.“, № ... да
заплати на “Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.В,
представлявано от С.Н.Н., Н.М.Л., действащи чрез пълномощник юрк. И. Т.,
направените в съдебното производство разноски в размер на 400 лв. и
направените в заповедното производство, съразмерно отхвърлената част
разноски в размер на 29,82 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 80 от
ГПК.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
4