Р Е Ш Е
Н И Е
№ …./…….10.2018г.,
гр. Варна
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на деветнадесети септември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при секретар Дарина Баева,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1519 по описа за 2017г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е от „Консорциум Реми Груп" АД, със седалище гр. Варна иск с правно основание чл. 694 от ТЗ за установяване по отношение на длъжника „Мосстрой-Варна" АД /в открито производство по
несъстоятелност/, че за кредитора „Инфинит Уелт Кепитъл" Инк.,
дружество, учредено и регистрирано в Република Маршалови
острови, под фирмен №47367, със седалище на адрес: Тръст Къмпани Комплекс, Айелтейк роуд, Айелтейк Айлънд, Маджуро, Маршалови
острови, МН96960, не съществува ред за удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.8 ТЗ на
вземане за сумата от 6 552 228, 11 лв., с основание договор за заем, част от
общо предявено и прието вземане от 14 020 730,46 лв., а ред за удовлетворяване на същото вземане по чл.722 ал.1 т.10 ТЗ вр. с чл.616 ал.2 т.2 ТЗ.
Излага се в исковата молба,
че на
14.08.2017г. „Консорциум Реми Груп" АД, гр. Варна е депозирало на осн. чл.690 ал.1 ТЗ възражение срещу прието от синдика на „Мосстрой-Варна" АД, гр. Варна /в открито производство
по несъстоятелност/ вземане на „Инфинит Уелт Кепитъл" ИНК, предявено
в срока по чл.685 ал.1 ТЗ, за сумата 6 552 228, 11 лв., с основание договор за
заем, част от общо предявено и прието вземане от 14 020 730,46 лв. С
депозираното възражение ищецът, в качеството си на кредитор с приети вземания
под №2 от първи списък на приетите вземания на кредитори на длъжника „Мосстрой-Варна" АД /в производство по несъстоятелност/
по т.д. №1260/2016г. на ВОС, одобрен от съда на осн.
чл.692 ал.1 ТЗ и обявен в TP на 24.10.2017г., е
оспорил единствено определения от синдика и потвърден от съда по
несъстоятелността ред за удовлетворяване на вземането за главница по договор за
заем, законни лихви върху тази главница, възнаградителна лихва, мораторна лихва
върху възнаградителната лихва, неустойка по чл.11 от договора за заем и законна
лихва върху неустойката в общ размер на сумата от 6 552 228,11 лв. с призната привилегия по чл.722 ал.1 т.8 от ТЗ.
С определението си по чл.692 ал.3 ТЗ съдът по
несъстоятелността е оставил без уважение депозираното възражение, с което се
обосновава правния интерес на ищеца от настоящия иск, предявен в срока по
чл.694, ал.6 ТЗ. Излага се, че вземането на ответника „Инфинит Уелт Кепитъл" ИНК следва да
е с поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.10 ТЗ, като се твърди, че
кредиторът „Инфинит Уелт Кепитъл" ИНК, заемодател, и длъжникът „Мосстрой-Варна" АД /н/, заемател,
са свързани лица по см. на §1 ал.2 от ДР на ТЗ, защото кредиторът е притежател
на капитала на мажоритарния акционер „Омега-хаус-Варна"
ЕООД гр. Варна и по този начин участва косвено в капитала на длъжника и
същевременно го финансира със заемни средства. Сочи се, че кредиторът само
формално няма качеството на акционер по см. на чл.616, ал.2 ТЗ, като чрез
сключения договор за заем с длъжника не от мажоритарния акционер „Омега-хаус-Варна" ЕООД, а от контролиращото този
акционер лице - „Инфинит Уелт
Кепитъл" ИНК, страните са постигнали практически
заобикаляне на предвиденото в закона
/чл.616 ал.2 т.2 ТЗ/ ограничение. По този начин се твърди, че е
избягнато прякото финансиране на длъжника от мажоритарния акционер „Омега хаус-Варна" ЕООД чрез вноски във фонд резервен по
чл.246 ТЗ, за сметка на финансиране от кредитора „Инфинит
Уелт Кепитъл" Инк.,
едноличен собственик на „Омега-хаус-Варна" ЕООД,
като същевременно акционерът е избегнал финансиране на длъжника с вноски,
неподлежащи на връщане, а едноличният му собственик е придобил качеството на
кредитор от предходен ред - по чл.722 ал.1 т.8 ТЗ вместо по чл.722 ал.1 т.10 ТЗ, какъвто би имал съгласно нормата на чл.616 ал.2 т.2 ТЗ.
В допълнителната искова молба се сочи, че цитираната от
ответника „Мосстрой-Варна" АД /н/ и синдика аргументация,
изложена от съда в производството по разглеждане на възражението на ищцовото
дружество, не представлява задължителна съдебна практика. Акцентира се на
необходимостта от провеждане на разграничение между задълженията на
съдружници/акционери за покриване на загуби чрез други източници вкл. вноски по
смисъла на чл.246, ал.2, т.4 от ТЗ при затруднения поради липса на оборотни
средства с вноските за покриване на капитала. Твърди се, че
действията на страните са насочени към заобикаляне на императивната норма на
чл.616, ал.2, т.2 от ТЗ, което обуславя тяхната нищожност.
В срока по
чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „Инфинит Уелт Кепитъл" ИНК, е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен.
Моли да се приемат за безспорни и ненуждаещи
се от доказване обстоятелствата, че към 31.10.2011г. „Омега Хаус
- Варна" ЕООД е било акционер с размер на дяловото участие в капитала на „Мосстрой-Варна" АД, възлизащ на 80% от капитала на
дружеството и че към същата дата „Инфинит Уелт Кепитъл" Инк е било
едноличен собственик на капитала на „Омега Хаус -
Варна" ЕООД, както и че „Инфинит
Уелт Кепитъл" Инк
никога не е било акционер в „Мосстрой - Варна"
АД.
Като
основен спорен въпрос се сочи дали предвиденият в чл. 616, ал. 2 ред за
удовлетворяване на вземанията (само след пълно удовлетворяване на останалите
кредитори) в хипотезата на отпуснат на длъжника кредит от съдружник или
акционер (т. 2 на чл. 616, ал. 2 ТЗ), следва да се прилага само по отношение на
кредитори, имащи качеството на „съдружник или акционер" на несъстоятелния
длъжник към момента на отпускане на кредита или този ред за удовлетворяване
трябва да се прилага и в случаите, когато кредитът е отпуснат от трето
контролиращо съдружника или акционера лице. Твърди се в отговора, че законът
провежда ясно разграничение между санкциите, свързани с качеството на кредитора
по несъстоятелността като „свързано с длъжника лице" и тези, предвидени за
„съдружник или акционер на длъжника", поради което е недопустимо разширителното тълкуване, направено с исковата молба.
Излага се, че ако волята на законодателя е била вземанията на третите свързани
с длъжника лица, произтичащи от предоставен на несъстоятелния длъжник кредит,
да се удовлетворяват с ред на привилегията по т. 10 на чл. 722, ал. 1 ТЗ, това
щеше да бъде предвидено изрично, както по отношение на свързаните лица.
С
писмения си отговор ответникът „Мосстрой-Варна" АД не оспорва
изложените в исковата молба фактически твърдения, а по отношение правните
изводи заявява, че ще изразят становище по същество.
Синдикът на „Мосстрой-Варна" АД е представил писмено
становище за неоснователност на иска, основано на изложената от съда
аргументация при произнасяне по възражението на ищцовото дружество в
производството по несъстоятелност.
С
допълнителните отговори ответните дружества и синдикът на „Мосстрой-Варна" АД
/в н./ поддържат възраженията в отговорите на ИМ.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложената по делото преписка
от т.д.№1260/16г. на ВОС с определение от 16.10.2017г.
е оставено без уважение възражение вх.№23195 от 14.08.2017г. срещу прието от
синдика на „Мосстрой-Варна" АД, гр. Варна /в
открито производство по несъстоятелност/ вземане на „Инфинит
Уелт Кепитъл" Инк.,
предявено в срока по чл.685 ал.1 ТЗ, за сумата 6 552 228, 11 лв., с основание
договор за заем, част от общо предявено и прието вземане от 14 020 730,46 лв.
относно определения от синдика и потвърден от съда по несъстоятелността ред за
удовлетворяване на вземането за главница по договор за заем, законни лихви
върху тази главница, възнаградителна лихва, мораторна лихва върху
възнаградителната лихва, неустойка по чл.11 от договора за заем и законна лихва
върху неустойката в общ размер на сумата от 6 552 228,11 лв. с призната привилегия по чл.722 ал.1 т.8 от ТЗ.
С определение
№ 3353/23.10.2017г. е одобрен Списък № 1 на предявените в срока по
чл. 685, ал. 1 ТЗ и приети вземания на кредиторите на „Мосстрой-Варна"
АД (в открито производство), публикуван в ТР по партидата на длъжника на 24.10.2017г.,
с корекции въз основа на уважени възражения. Настоящият иск е предявен в срока
по чл.694, ал.1 ТЗ от легитимирано лице, по отношение на вземане, което може да
бъде предмет на съдебно установяване в рамките на настоящото производство.
Съгласно разпоредбата
на чл. 685, ал.2 ТЗ, при предявяване на
вземанията кредиторът следва да посочи основанието и размера на вземането,
привилегиите и обезпеченията му. При изготвяне на списъка на приетите вземания
синдикът посочва кредитора, размера, основанието на вземането, привилегиите и
обезпеченията, датата на предявяването им. Правото на кредитора да направи
писмено възражение пред съда срещу прието или неприето от синдика вземане и
впоследствие правото да предяви иск за установяване несъществуване на прието
вземане или съществуването на неприето вземане включва не само право на
възражение срещу основанието или размера на вземането, но и възражение срещу
привилегиите и обезпеченията. Допустимо е кредиторът, направил писмено
възражение срещу прието от синдика вземане по чл. 690 ТЗ, да предяви иск за определяне
поредност на удовлетворяване на вземането, различна от определената с
определението по чл. 692, ал.4 ТЗ.
По
предявения иск с правно основание чл.694,
ал.3 във вр. с ал.1 ТЗ в тежест на ищцовата страна е
да установи при условията на пълно и главно доказване
всички релевирани в исковата молба за приложимост на разпоредбата на чл.616, ал.2,
т.2 от ТЗ спрямо процесното предявено от ответното дружество вземане.
Следните
факти са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване: към
31.10.2011г. „Омега Хаус - Варна" ЕООД е било
акционер с размер на дяловото участие в капитала на „Мосстрой-Варна"
АД, възлизащ на 80% от капитала на дружеството и че към същата дата „Инфинит Уелт Кепитъл"
ИНК е било едноличен собственик на капитала на „Омега Хаус
- Варна" ЕООД, както и че „Инфинит
Уелт Кепитъл" Инк
никога не е било акционер в „Мосстрой - Варна" АД.
Спорен е въпроса
дали описаните отношения между трите дружества водят до приложение на
предвидената в чл.616, ал.2, т.2 от ТЗ хипотеза, която обуславя удовлетворение
на претендираното вземане след всички други кредитори по чл.722 ал.1 т.10 от ТЗ.
Твърди се исковата
молба, че вземането на ответника „Инфинит Уелт Кепитъл"
ИНК следва да е с поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.10 ТЗ, защото
кредиторът „Инфинит Уелт Кепитъл" ИНК, заемодател, и длъжникът „Мосстрой-Варна" АД /н/, заемател,
са свързани лица по см. на §1 ал.2 от ДР на ТЗ, защото кредиторът е притежател
на капитала на „Омега хаус-Варна" ЕООД гр. Варна,
мажоритарен акционер в „Мосстрой-Варна" АД /н/,
и по този начин участва косвено в капитала на длъжника и същевременно го
финансира със заемни средства.
Качеството на
страните като свързани лица се установява от представените доказателства /учредителен
акт на „Омега хаус-Варна" ЕООД и справка в ТРег./ и не е спорно по делото. При
преценката дали е приложима хипотезата на чл.616,
ал.2, т.2 от ТЗ следва да се има предвид, че цитираната разпоредба въвежда
изключение за кредити, предоставени на длъжника само от съдружници или
акционери, като ги измества в по-долен ред на удовлетворяване след останалите необезпечени
кредитори. Самата формулировка на разпоредбата, въвеждаща изрично и
изчерпателно посочени изключения от общия принцип за равно третиране на хирографарните кредитори, изключва възможността за разширително
тълкуване, включващо и свързаните лица по смисъла на §1 ал.2 от ДР на ТЗ. Назначената
и приета по делото СЧЕ, от чието заключение се установява, че „Инфинит Уелт Кепитъл"
Инк. и „Омега хаус-Варна" ЕООД отговарят на
определението за предприятия от група, не води до различен от горния извод, тъй
като свързаността на дружествата е безспорно установена, но не би могла да се
приравни на положението на съдружник/акционер. Същото се отнася и до
заключението относно липсата на свободни парични средства в процесния размер,
видно от финансовите отчети на „Омега хаус-Варна"
ЕООД, с оглед на факта, че процесният заем е предоставен от „Инфинит Уелт Кепитъл"
Инк., като по този начин е отразено и в счетоводството на заемополучателя. Липсата
на парични средства в такъв размер всъщност опровергават твърденията на
ищцовата страна, че чрез процесния заем е избегнато прякото финансиране на
длъжника от мажоритарния акционер „Омега хаус-Варна"
ЕООД чрез вноски във фонд резервен по чл.246 ТЗ.
Аргумент
в същата насока е и факта, че качеството на свързани лица е предвидено от
законодателя в други случаи като обуславящо ограничения при упражняване на
определени права от кредиторите, но цитираната разпоредба визира само изчерпателно изброени
лица, които поради непосредствената си връзка с длъжника, даваща възможност за
вътрешна и предварителна информация, следва да бъдат поставени в по-долен ред с
оглед изравняване с останалите необезпечени кредитори.
Липсва
основание да се възприеме и твърдението за нищожност поради заобикаляне на
закона. Съобразно даденото с ТР №5/28.11.2012г. на ВКС по тълк.дело
№5/2012г. на ОСГК определение, за да се осъществи заобикаляне на закона,
участниците в сделката следва да съзнават, че целят постигането на забранен или непозволен от закона резултат
чрез извършването на една или повече сделки, всяка от които сама по себе си не
противоречи на повелителните правила на закона. В случая липсва законова
забрана за постигнатия краен правен резултат, липсват и твърдения за конкретна
повелителна законова норма, чието заобикаляне се постига.
По
изложените съображения съдът намира за неоснователен предявения иск с правно
основание чл.694, ал.3 ТЗ за установяване, че за кредитора „Инфинит
Уелт Кепитъл" Инк., не
съществува ред за удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.8 ТЗ на вземане за сумата от
6 552 228, 11 лв., с основание договор за заем, част от общо предявено и прието
вземане от 14 020 730,46 лв., а ред за
удовлетворяване на същото вземане по чл.722 ал.1 т.10 ТЗ вр.
с чл.616 ал.2 т.2 ТЗ, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
При този
изход на спора и съгласно разпоредбата на чл.694, ал.7 от ТЗ ищецът следва
да бъде осъден
да заплати по сметка на
съда дължимата за производството по отхвърления неоценяем иск
държавна такса в размер на
80 лева.
Съобразно изхода
от спора разноски се следват в полза на ответниците, но с оглед липсата на
отправено към съда искане в този смисъл не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „КОНСОРЦИУМ
РЕМИ ГРУП" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ул.“Д-р Железкова“ №42, вх.Б, ет.1, офис 1,
представлявано от изп.директор Р. Х. иск с правно основание чл. 694 от ТЗ за установяване по отношение на длъжника „МОССТРОЙ-ВАРНА"
АД /в открито производство по несъстоятелност/ при участието на пост. синдик Р.С.,
че за кредитора „ИНФИНИТ УЕЛТ КЕПИТЪЛ" Инк, дружество, учредено и
регистрирано в Република Маршалови острови, под
фирмен №47367, със седалище на адрес: Тръст Къмпани Комплекс, Айелтейк роуд, Айелтейк Айлънд, Маджуро, Маршалови
острови, МН96960, не съществува ред за удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.8 ТЗ на
вземане за сумата 6 552 228, 11 лв., с основание договор за заем, част от общо
предявено и прието вземане от 14 020 730,46 лв., а ред за удовлетворяване на същото вземане по чл.722 ал.1 т.10 ТЗ вр. с чл.616 ал.2 т.2 ТЗ.
ОСЪЖДА „КОНСОРЦИУМ РЕМИ
ГРУП" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ул.“Д-р Железкова“ №42, вх.Б, ет.1, офис 1,
представлявано от изп.директор Р. Х. ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Варненски окръжен съд сумата от 80 лв. /осемдесет лева/, представляваща дължимата за производството държавна такса, на основание чл.694,
ал.7 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: